Предстоящо пътешествие - с колело от Хасково до Нордкейп/ Норвегия

снегът никога не ме е спирал да правя това, което много обичам :)))

Слагам тази публикация от рано и ще я оставя най-отгоре, за да бъде видяна от евентуални спонсори и хора, които желаят да помогнат :)

UPDATE 2:

Ако някой има интерес към красиви ръчно изработени чанти, иска да се сдобие с такава и същевременно да подпомогне вело пътуването ми, може да погледне този линк: 

https://www.etsy.com/shop/PurpleFlowerPurses?ref=hdr_shop_menu

Изработва ги Деси - една прекрасна дама, която пожела да ми помогне за пътешествието като отдели 30% от всяка поръчка, направена от мои познати, приятели, читатели на блога. Трябва само при поръчване да пишете, че искате поръчката да е в полза на Тери.
Деси продава основно в чужбина, но ако някой иска да поръча в България, също няма проблем.

Новото при мен е, че утре - 05.01, заминавам на стоп за Алжир и Тунис :) Толкова ми липсва Африка, време беше да се върна там. Ще прекарам около месец и половина в топлите страни, после се прибирам и ще се готвя за велопътешествието!

Португалия - част 4 - Лагош, Сагреш и обратно към България

плаж в Лагош

Три стопа ме отведоха до града, последният от които ме взе момиче, говорещо перфектен английски! Крайно учудващо - за първи път ми спря жена на стоп. Оказа се, че в южната част на страната стопът върви много повече, отколкото на север, защото тук има повече туристи и хората са доста по-отворени и свикнали да виждат стопаджии. Лагош ме очарова за пореден път... много приятен град, разходих се по уличките из центъра, лесно намерих отворен wifi, след което отидох да видя известните лагошки плажове. Впечатлих се много от скалните арки по плажа, разходката по него беше огромно удоволствие. Арките отделяха едно плажче от друго, цялото крайбрежие в тази част на града беше вълшебно. Имаше хора по плажчетата, но не бяха претъпкани.След като ги пообиколих, тръгнах към изхода на града в посока Сагреш. Жегата беше натрапчива, но не чаках дълго на стоп - взе ме отново жена! Да не повярваш, за втори път ме вземаше жена в Португалия. В Сагреш първо се запътих към форта, имаше ужасно силен вятър около него, видях го само отвън, защото се плащаше билет. Гледките от скалите край форта обаче бяха безплатни и страхотни. В далечината се виждаше нос Сао Висенте, където смятах да отида по-късно.

Португалия - част 3 - Лисабон, Сетубал, Евора

природен парк Арабида - любимото ми място в Португалия

Слизането от планината към Синтра се превърна в приключение. Не толкова защото беше мъгливо и валеше слаб дъжд, колкото заради това, че реших да сляза по пътека, различна от тази, по която се качих. Въпросната пътека минаваше през някаква частна собственост, наречена Vila Sassetti. Вратичката от пътеката към вилата обаче беше затворена преди 10:00 и нямаше как да мина през нея. Спуснах се по някаква друга странична пътечка, която ме отведе в приятен парк, който също беше затворен преди 10:00. За късмет главната порта не беше заключена, така че успях да се измъкна. И все пак беше доста кофти да слизаш по стръмната пътека, която е официален и публичен маршрут, и да се окажеш заключен в някаква собственост, след което да трябва да се връщаш отново нагоре, за да слезеш по шосето - другата алтернатива.

Португалия - част 2 - Авейро, Коимбра, Обидос и Синтра

приказният дворец Пена край Синтра

Докато влакът от Порто пътуваше към Авейро, за пореден път се изумих колко пренаселена е Португалия. Преди Авейро имаше много спирки, навсякъде се виждаха градчета и села, природа нямаше. До момента страната изобщо не отговаряше на представите ми, мислех си, че е доста по-дива и красива. Когато пристигнах в Авейро, оставаха около два часа светлина, така че трябваше бързо да разгледам. Радвах се, че се измъкнах от Порто с влака, беше отлично решение, в противен случай щях да замръкна в някое гето в големия град. Сега се намирах в малко туристическо градче и се наслаждавах на каналите и гондолите, пълни с туристи, които бяха основната атракция. Всъщност Авейро е несравним с Венеция, защото има едва няколко канала и по-скоро може да се сравни с една венецианска улица, но градчето е приятно и с удоволствие се разходих из центъра, след като взех карта от туристическата информация. Очевидно с раницата и опърпания си вид не приличах на нормалните туристи, така че дебнещите покрай каналите лодкари дори не се опитаха да ме поканят на тур с гондола :)

Португалия - част 1 - Валенса, Брага, Гимараеш и Порто

Порто!

Утрото на Финистере беше слънчево и обещаваше прекрасен ден. Хората от караваните още не се бяха размърдали, когато аз събрах палатката и тръгнах обратно по пътя. Спрях на една чешма да си изпера мръсните дрехи от предния ден и докато ги чаках да изсъхнат, на чешмата дойдоха англичаните с фолксвагена, до които къмпирах и бяхме съседи за една нощ. Тъй като се бяхме заговорили предния ден и знаеха за пътешествието ми, веднага ме поканиха да ме возят на стоп до отбивката за Сантяго. Първоначалното ми впечатление, че са много готини хора, се потвърди напълно и след като попътувах с тях. Разпитваха ме доста за Каминото, беше им интересно. Слязох на разклона за Сантяго и започнах същинския стоп, благодарение на англичаните спестих много време, което щеше да ми е нужно да стигна от фара до Финистере и да стопирам от другата страна на града. За моя огромна изненада веднага ме взе приятен и интелигентен испанец, който ми разказа много за района и историята му, докато пътувахме към Сантяго.

Камино де Сантяго - част 7 (финал) - от Монте до Гозо до Финистере

залез на Финистере

Ден 24 - Monte Do Gozo - Negreira - 26 км

Доста късно стартирах сутринта, опитах се да дремна след като хъркащият руснак си тръгна, но не ми се получи. Минах 5-те километра до Сантяго неусетно бързо и най-после се озовах в големия град. Времето беше облачно, мрачно и потискащо, а когато пристигнах, по улиците все още нямаше хора, магазините бяха затворени. По-късно центърът се оживи, заприиждаха пилигрими отвсякъде. Взех карта от туристическата информация и тръгнах да разглеждам най-притегателния религиозен център на Испания. Хора от цял свят вървяха Каминото само за да стигнат до тук и да посетят катедралата, а за мен Сантяго де Компостела бе просто една спирка по пътя ми към Финистере. Сякаш дори не му отдадох нужното внимание, в катедралата прекарах по-малко от две минути, защото бе забранено да се влиза в нея с раница и охраната веднага ме спря на входа. Можеше да се остави срещу заплащане в някакъв офис наблизо, където точно с това се занимаваха - гардероб за пилигримски раници, но за подобна глупост не исках да плащам, затова се примолих на сериозно изглеждащи мъж и жена пилигрими, които бяха седнали пред катедралата, да наглеждат раницата ми за момент.

Камино де Сантяго - част 6 - от Амбасместас до Монте до Гозо

река Миньо край Портомарин

Ден 19 - Ambasmestas - Balsa - 39 км

До сутринта се тресох от студ в чувала, не успях да спя повече от час сумарно за цялата нощ, защото малко след като задремех, се събуждах от студ. През нощта някой дойде в парка, но бързо се махна, така и не разбрах какъв беше и какво търсеше. Излежавах се до 8:00, събрах лагера и тръгнах нетърпеливо по пътя. Очертаваше се поредният прекрасен ден с едни от най-красивите места и гледки. Предстоеше прекосяването на планина, нямаше да има равно за днес, а това ме мотивираше изключително силно да вървя, все пак няма нещо, което да обичам повече от планините. Полето го слагам на другия полюс - въобще не ми се върви през него, освен това изцяло подкрепям поговорката "Планината ражда хора, а полето - тикви" :)

Камино де Сантяго - част 5 - от Рабанал дел Камино до Амбасместас

планините преди Понферада

Ден 17 - Rabanal del Camino - Ponferrada - 34 км

Безспорно един от най-красивите участъци от Каминото! През целия ден се наслаждавах на прекрасни планински гледки и уникални стари къщи, които в комплект с идеалното време, ми оставиха впечатление на едно приказно място, от което не исках да си тръгвам...
Сутринта тръгнах към първото село Foncebadon, което се оказа доста мистично и интересно местенце, особено с кръглата каменна къщичка в градината на един хостел. Като стигнах до едно от най-важните места по Каминото - La Cruz de Ferro, се засякох отново с Пепе, който очевидно бе тръгнал от Рабанал преди мен. До въпросния кръст имаше купчина камъни, по които минаващите пилигрими се бяха разписали, както и множество оставени от тях артикули, накачени навсякъде по кръста и около него. От едната страна висеше дори българското знаме, явно оставено от някой българин неотдавна. Аз нищо не оставих, но поснимах, позяпах, похапнах и продължих нататък по пътя :)

Камино де Сантяго - част 4 - от Вияказар де Сирга до Рабанал дел Камино

паметник на пилигрим в Леон

Съвсем наскоро открих това и вече е сред любимите ми - https://www.youtube.com/watch?v=ytMqO-WQpQ4



Ден 12 - Villacazar de Sirga - San Nicolas del Real Camino - 38 км

Сутринта французойката домакиня ми приготви мляко с какао, след като разбра, че не пия кафе и не искам чай в тази жега. Изкуши ме с млякото, защото само на това не мога да откажа колкото и да е жежко. Отново тръгнах, след като всички останали вече бяха напуснали хостела. Алфонсо отдавна бе заминал, нали амбицията му беше над 50 км, а знаеше, че много ще му се подигравам ако пак го засека някъде напред, защото аз повече от 40-42 на ден не исках да вървя. Беше твърде болезнено за пришките ми и при цялото ми безсъние и постоянните спирания за интернет, разглеждане на забележителности и лежане по пейки, въобще не исках да вдигам норматива. Знаех, че ако реша мога и 60 да извървя, но после на човек няма да приличам и кожата на ходилата ми ще опада. Не вярвах на приказките на напористия италианец, че днес ще извърви над 50 км и не се съмнявах, че ще го видя някъде напред :)

Камино де Сантяго - част 3 - от Сан Хуан де Ортега до Вияказар де Сирга

сред всичките тълпи от пилигрими, се чувствах като това дърво - винаги само :)

Ден 9 - San Juan de Ortega - Burgos - 26 км

На сутринта леко ръмеше. Събрах палатката и отново поех по Каминото. Имаше и мъгла, която придаваше тайнствен вид на пезажите и селцата по пътя. Първото село Ages ме очарова! Къщи в стар стил, много китно и красиво. За съжаление обаче гората свърши тук и отново лъснаха безкрайните житни нивя. Малко по-нататък имаше още една ниска и гориста планинка, но след нея вече всичко ставаше голо, жълто и нагорещено. Бургос се виждаше в далечината и вече си правех тънки сметки как ще разгледам всичките забележителности на града, ще изляза от него и ще намеря място за палатка преди тъмно. Мечти... По пътя преди Бургос имаше няколко малки приятни селца, след което започна огромната, сякаш безкрайна индустриална зона на града. Споменът ми от ходенето през нея си остава най-неприятният от цялото Камино. Мръсен въздух, силен трафик, шум, жега, нагорещен асфалт, по който ходенето е мъка и ходилата ти стават на нищо... Пришките боляха нечовешки, единият ми крак продължаваше да се надува и лилавее, а главата ме болеше и ушите ми свиреха от шумния трафик...

Камино де Сантяго - част 2 - от Лос Аркос до Сан Хуан де Ортега

някъде по Каминото :)

Ден 5 - Los Arcos - Vianna - 24 км

Сутринта за пореден път се успах, явно нямаше да започна да ставам по-рано от 8:00. Алармата беше безполезна, събуждах се само, за да я изключа и пак заспивах. Този път бях навътре в нивата и далеч от пътя, така че глъчката и тропането на щеките на минаващите пилигрими не можеха да стигнат до мен. Още в Лос Аркос налетях на кът за отдих с безплатен wifi, че и ток, и веднага се инсталирах там. По-късно, докато се наслаждавах на жегата по пътя до Sansol, загледах изоставени до един стълб с маркировка маратонки. По Каминото имаше десетки оставени сандали и обувки - скъсани, пробити, направо разпарчосани. Но тези бяха различни - на пръв поглед изглеждаха напълно здрави. Вдигнах ги и ги разгледах една по една, нямаше им нищо! Само връзките им бяха свалени, явно човекът е решил, че ще му трябват, предполагам за въженце за простиране на прани гащи :) Бяха марка Merrell и изглеждаха като носени не повече от ден-два. Не ги премерих, защото не са прани все пак, а кой знае кой ги е обувал. Прецених обаче, че са един или два номера по-големи от моя номер 40. Тоест можех спокойно да ги нося зимата с дебел чорап :) И така, без много да му мисля, маратонките се озоваха в моята раница. На това му се вика да мине български клошар по Каминото - почиства всичко ненужно :)

Камино де Сантяго - част 1 - от Сен Жан до Лос Аркос

в Пиринеите

Ден 1 - Saint Jean Pied De Port - Lintzcain - 42 км

След като си взех пилигримски паспорт в офиса в Сен Жан, тръгнах по Каминото да си търся място за палатката. Ставаше късно, но предположих, че няма да е трудно да намеря добро място за спане. Всъщност се оказа леко трудно - в следващите километри преобладаваха частните ферми, включващи къщи и оградени ниви. След доста ходене и след като видях четири тлъсти лисици, бягащи през една нива, се установих до самия път, в малка горичка. Беше криво и обрасло, но ставаше за една нощ. На сутринта още по тъмно се събудих под звуците на тропащите с щеки по асфалта пилигрими... Така и не проумях защо им е да тръгват толкова рано, да вървят на челници и да не виждат нищо от околните красоти.
Излежавах се докато тракащите щеки станаха толкова непоносими, че ми писна да ги слушам. Събрах всичко и излязох от храсталаците като очевидно стреснах две поклоннички, минаващи по пътя в същия момент. Надали очакваха някой да се крие в горичката.

Камино де Сантяго - обща информация

табела в Росенвайес

Реших да започна поредицата от публикации за Каминото с най-важната - тази с полезната информация. :) Надявам се да свърши работа на някой, решил да мине по маршрута занапред. Предлагам кратка и систематизирана информация относно най-важните аспекти от Каминото.

Маршрут:

различните Каминос (пътища), които водят до Сантяго, този който минах, е с жълтия цвят

Франция - замъците по Лоара - част 2

градините на Виландри

След разходката в Тур излязох от града и хванах стоп до следващия прекрасен замък - Langeas. До там ме откара жена и отново не чаках повече от 5 минути преди да ме вземе. Остави ме точно пред замъка, където ме заговориха чилиец и аржентинка. Забелязали знаменцата, нашити по раницата ми и си познали тези на техните държави. Искаха да разберат дали съм от Чили или пък Аржентина и останаха изненадани да чуят "България". Казаха, че за първи път срещат човек от България. Сега живеели в Испания и отдавна не се били връщали по родните си места. Бяха симпатични хора и си поприказвахме половин час, след което се разходих около замъка и се качих до гледката, която се открива от един парк в градчето. Имаше пейки с гледка към замъка и стърчащата камбанария на църквата, останах там да почина за малко.

Франция - замъците по Лоара - част 1

замъкът Шамбор

Франция винаги ми е била много интересна... и винаги ми се е искало да я обиколя цялата, да посетя всеки замък, старинно селце, национален парк, Дисниленд, музеите на Париж..... Да не продължавам, че местата са безчет. За разлика от Белгия и Холандия, към които нищо никога не ме е привличало, Франция цял живот е била сред челните места в списъка ми от държави в Европа, които искам да опозная. Не само защото е любимата страна на майка ми и тя сама е научила френски, защото явно толкова много е харесала Франция при няколкото си ходения там, но и защото страната очевидно има какво да предложи. Основната разлика с Холандия и Белгия е, че е много по голяма по площ и съответно има останала неунищожена природа, не е твърде пренаселена и не е почти невъзможно да намериш място за палатка извън населените места. Всичко това прави пътуването в нея доста по-приятно и спокойно. Замъците на Лоара са само една част от страната, която от много години искам да посетя и сега беше точното време това да се случи. Тъй като бях на път за Каминото в Испания, нямаше да имам време да разгледам всички красоти и благини, които страната предлага, така че избрах този път да се концентрирам върху замъците и да оставя другите неща от дългия си списък за следващи идвания.

Белгия - Мехелен, Лювен, Намюр и Динант

Динант - една от перлите на френска Белгия

Веднага щом пристигнах в Мехелен, взех карта от туристическата информация и на прибежки успях да обиколя интересните места, под постоянно преваляващия и спиращ дъжд. Вече започнах да свиквам с ужасното време в тази част на света, приех го за нормално и се приспособих, ставайки същински майстор във ваденето на апарата, снимането и прибирането му почти без да се намокри, докато прелитат едри капки дъжд . По време на разходката ми течеше поредният мач с участието на Белгия и всички хора бяха под навесите на кръчмите с бири в ръце. Мехелен много ми допадна, има прекрасен център с исторически сгради, приятна и спокойна атмосфера на малък град, а ако беше и слънчево, нямаше да ми се тръгва от него. За жалост обаче дори като стопирах преваляваше, добре че не се наложи да чакам дълго преди да ме вземе човек за Лювен.

Белгия - Брюж и Антверпен за втори път

приказният Брюж

Брюж е безспорно най-туристическия град в Белгия, всички го посещават и навсякъде гъмжи от туристи. Много е красив, но преди 10 сутринта, когато тълпите още не са тръгнали. В инфоцентъра има безплатен wifi, от там взех карта и тръгнах да опознавам града. Поех по една от улиците, отрупани с магазини за шоколад и заточих лиги по витрините. Тук не валеше, което бе необичайно, защото точно в този район най-много вали. Докато се разхождах из центъра, някакъв странен тип се залепи за мен и почна да ме следи, явно мислейки си, че не забелязвам. Като седнах на площада да ям бисквити, застана наблизо и се правеше, че си говори по телефона. Стоя докато аз се приготвих да си тръгвам, след което ме заговори на английски с оферта да пием алкохол. Догади ми се и почти го изгоних, не очаквах подобно нежелано внимание.
Накъдето и да се обърнеш в Брюж, виждаш туристи. Общо взето мога да сравня Брюж със Сливен ако перифразирам популярния лаф: "Наведеш се - камък. Изправиш се - вятър. Обърнеш се - циганин." Тук обаче ще бъде така: "Наведеш се - турист, изправиш се - турист, обърнеш се - пак турист!" В каналите е пълно с лодки, натежали от тежки туристически туловища, по улиците щъкат файтони с коне със загладен косъм, големи групи с екскурзоводи задръстват улиците, заведенията имат вид на постоянно пълни... Така и не чух фламандска реч, но пък що езици доловиха ушите ми... върхът беше като дочух и българска реч! Мъж, жена и синът им минаха покрай мен говорейки си и изобщо не разбраха, че ги разбирам. Хрумна ми да ги заговоря, но се отказах, а и кой знае още колко българи има сред тълпите, тук просто има всякакви.

Белгия - Антверпен и Гент

Антверпен от високо

Стопът от Утрехт до Антверпен се получи интересен и неочакван като не липсваха премеждия. От стоп-мястото в Утрехт ме взе изкукуригал възрастен човек, който знаеше три думи английски "it is good" и само това повтаряше. Не можах да разбера къде отива, но кимаше като го питах дали отива в посока Бреда - следващия по-голям град преди Белгия. Накрая ме закара на ужасно за стоп място недалеч от Утрехт, където ме остави като преди това ме беше изнервил, защото мина по някакви забутани странични пътища и се зачудих къде ще ме остави и как ще се върна към магистралата. Стопът в Холандия отново се оказа работещ безупречно - на това ужасно място веднага ми спря кола. Човекът не отиваше далеч, но ме закара няколко километра до първата голяма бензиностанция на магистралата, където имах доста по-добри шансове. Застанах да стопирам на изхода й с табела "Антверп", не можах да повярвам на очите си, когато български камион със софийска регистрация мина покрай мен, но не спря. Много се зарадвах да видя камион от дома! Искаше ми се и да беше спрял. Почаках доста, когато се появиха двама други стопаджии - французин и англичанка. Дойдоха да ме заговорят, след което вместо да отидат след мен на опашката, както нормално се прави, се тръшнаха около 100 метра пред мен! Толкова се издразних, такива невъзпитани и нагли стопаджии не се срещат често! Има си стопаджийски правила и те трябва да се спазват, а не да се опитваш да прецакваш колегата.

Холандия - Амстердам, вятърните мелници, Утрехт

мелниците на Zaanse Schans

На мястото за стоп от Лайден за Амстердам почаках повече от 5 минути - цели 15 :) Още малко и да си помисля, че стопът не върви. Взе ме човек с бус, пътуващ за Фолендам. По принцип смяташе да мине по околовръстното на Амстердам, но за да ми направи услуга, мина през града и ме остави точно пред известния Рейксмузеум. От тук до адреса на хоста имаше около 30-40 минути вървене, така че реших първо да огледам музея, който дори само отвън бе много атрактивен. Вътре нямаше как да вляза заради скъпата входна такса. Единственото нещо, за което съжалявам при всичките си пътешествия, е липсата на пари за музеи. Абсолютно нищо друго не ми липсва, но посещенията на музеите доста щяха да ме радват и нямаше да пропускам никой, ако имах парите за това. До Рейксмузеум се намира и този на Ван Гог, отново с висока входна такса. След като огледах музеите отвън, се насочих към близък супермаркет Алди да се запася с храна. Този супермаркет беше направо скрит в една малка уличка и го намерих само защото го търсих в гугъл мапс, нямаше нито табела, нито каквото и да е. Знаех, че храната към центъра на Амстердам ще е скъпа и няма да има големи супермаркети, затова напазарих добре в този, имаше сирене и хляб на страхотни цени!

Холандия - Хага и Лайден

Точно се инсталирах на изхода на Делфт с табела "Хага" и огромна усмивка, и след броени минути се возех в колата на двойка мюсюлмани. Оставиха ме в техния квартал, на 4 км от центъра, така че забързах крачка, за да мога да го разгледам. По пътя ме заговори момче на колело, което много се впечатли от знаменцата на раницата ми и ме покани да пием чай, но трябваше да отхвърля поканата, защото времето течеше неумолимо, а домакините ми в Лайден ме чакаха.
Центърът на Хага се оказа доста голям за покриване за толкова кратко време, но положих всички усилия. Доста модерен град, но има запазени исторически ценности. Момичето, работещо в инфоцентъра, беше много нелюбезно и направо се опита да ме разкара като разбра, че съм от България. Холандците явно имат доста кофти подбор за обслужващ персонал в туристическите центрове, за втори път уцелих лоша служителка. Поне успях да измъкна от нея безплатната карта на града и тръгнах да обикалям. В краткото време, което имах, отидох дори до замъка, който в момента бе затворен за посещение, но имаше нещо като малък безплатен музей с аудио-гидове, който много ми хареса и ме занимава около половин час.

Холандия - Ротердам и Делфт

каналите на Делфт

Знаех сравнително малко за Холандия преди да я посетя... никога не ми е била твърде интересна. Години на ред подслонявах вкъщи холандски туристи и пътешественици, някои бяха готини, други не чак толкова, но въобще не ми се беше приисквало да отделя време и ресурси, за да посетя страната им. За Холандия знаех няколко основни неща: лалета, вятърни мелници, нашенски проститутки, изнесени да заработват там и световноизвестния  тревомански град Амстердам. Също така е една от най-пренаселените държави в света и това ме отблъскваше да я посетя, поради потенциални трудност при намирането на места за палатка. Имайки каучсърфинг домакини във всеки град обаче, този проблем отпадна.
Всъщност в исторически и архитектурен аспект страната има много какво да предложи и ми беше много интересно и приятно да обиколя няколкото най-атрактивни града. Съжалявам единствено, че пропуснах Маастрихт, мисля че си е заслужавал. Ротердам обаче, противно на останалите градове, е лишен от стари сгради, тъй като е бил брутално бомбандиран от немците през 1940-та. Понастоящем е един ултрамодерен град, който е и най-голямото пристанище в Европа и едно от най-големите в света. Всичко е ново строителство и навсякъде, където се огледаш, стърчи по някой огромен небостъргач. 

От Хасково до Холандия, или между двете Х :)

Започвам поредица от разкази за последното пътуване из Холандия, Белгия, Франция, Испания и Португалия, съчетано с пешеходстването на 850 км по Камино де Сантяго.

ето това е цялото пътуване, червеното - на стоп, зеленото - пеш

 Европа, Европа... всеки път, когато се замислех върху някоя потенциална европейска дестинация, си казвах - по-нататък, дай сега да ида в Африка, в Америка, пък Европата има време, тя не е толкова интересна. И колко само грешах.... За човек като мен, който идва от миналото, живее в миналото и като умре пак ще иде в миналото (визирам Средновековието), Европа е магнит, неустоимо изкушение! С нейните замъци, крепости, стари къщурки и древни църкви и катедрали, оказва силно въздействие върху сетивата ми и ми помага да се чувствам комфортно поне за момент, макар и в този изкукуригал век.

Предстоящо пътуване - Ел Камино и малко из Европа

червеното - на стоп, зеленото - пеш

Отново, както обикновено, не успях да се заседя много вкъщи, преди да се впусна в нови приключения :) Кръвта ми кипи за пътешествия и нови места! В началото на юни, най-вероятно на 3-ти юни, поемам на една разходчица в Испания, по-известна като Ел Камино или Камино де Сантяго - Пътят до Сантяго. Още през 2013-та възнамерявах да извървя близо 900 км от френската граница до Атлантическия океан, но понеже реших първо да извървя нашето Ком-Емине, каминото остана за по-нататък. И какъв по-добър момент от сега, крайно време е да започна да попълвам пропуските си в Европа. Има толкова много неща за разглеждане тук, а аз все ги отлагах заради силното ми влечение към шантави държави. До края на тази година ще обикалям само в България и Европа, ще си почина от психическото натоварване от Латинска Америка и ще се радвам на природни и исторически красоти. Дестинациите, към които имам силно влечение са: Исландия, Норвегия отново, Ирландия и Шотландия, Португалия, Андора, Франция заради замъците на Лоара и Дисниленд (голямата ми все още несбъдната мечта), Беларус, Молдова. В предстоящото пътуване ще се спра на някои от тях, които ще съчетая с каминото.

Латинска Америка и Карибите в 770 дни - обобщение и разсъждения

  

груб чертеж на това, което обиколихме за 770 дни

Колко време сме пътували от началната до крайната дата:

• 66,528,000 секунди 
• 1,108,800 минути 
• 18,480 часа 
• 770 дни 
• 110 седмици 

  Или 2 години, 1 месец и 9 дни



Пътуването по дати

28.10.2013 - 02.11.2013 - пътуване на стоп от Хасково до Италия (Чивитавекия)
02.11.2013 - 13.11.2013 - круизен кораб до Сейнт Мартин
13.11.2013 - 06.12.2013 - Сейнт Мартин
06.12.2013 - 08.12.2013 - плаване до Доминика с карго корабче
08.12.2013 - 31.01.2014 - Доминика
31.01.2014 - 17.02.2014 - Сейнт Луча
18.02.2014 - 25.02.2014 - Сейнт Винсънт и Гренадините, плаване
26.02.2014 - 11.03.2014 - плаване до Тринидад
11.03.2014 - 25.04.2014 - Тринидад
25.04.2014 - 23.05.2014 - Венецуела
23.05.2014 - 16.06.2014 - Колумбия
16.06.2014 - 13.09.2014 - Еквадор
13.09.2014 - 26.11.2014 - Перу
26.11.2014 - 15.02.2015 - Чили
15.02.2015 - 22.02.2015 - Аржентина
22.02.2015 - 19.03.2015 - Чили
19.03.2015 - 28.03.2015 - Аржентина
28.03.2015 - 16.04.2015 - Чили
16.04.2015 - 18.05.2015 - Аржентина
18.05.2015 - 15.06.2015 - Боливия
16.06.2015 - 21.06.2015 - Парагвай
21.06.2015 - 28.06.2015 - Аржентина
28.06.2015 - 06.07.2015 - Уругвай
06.07.2015 - 04.08.2015 - Бразилия
04.08.2015 - 18.08.2015 - Венецуела
18.08.2015 - 23.08.2015 - Колумбия
23.08.2015 - 31.08.2015 - Панама
31.08.2015 - 23.09.2015 - Коста Рика
23.09.2015 - 27.09.2015 - Никарагуа
28.09.2015 - 28.09.2015 - Хондурас
28.09.2015 - 08.10.2015 - Ел Салвадор
08.10.2015 - 17.10.2015 - Гватемала
17.10.2015 - 25.10.2015 - Белиз
25.10.2015 - 01.12.2015 - Мексико
01.12.2015 - 06.12.2015 - прибиране през Германия

Голямото прибиране: Мексико - България

коледен базар в Берлин

Поздрав с едно готино клипче - https://vimeo.com/27246366 - MOVE :)


Имахме някакъв луд късмет на влизане в Германия - липсваше интерес от страна на властите към багажа на пътниците от полета от Канкун. Почти всичките бяха шишкави туристи със силно зачервени лица, изпечени от мексиканското слънце, поради което и ние минахме между капките като несъмнителни, макар да имахме цигански тен и мърляви претъпкани раници. А колко само можеха да се усъмнят... по-късно разбрахме, че в Германия било забранено да се разхождаш дори с малък нож, а ние носехме в раниците две мачетета и огромен нож. Добре, че никой не погледна багажа ни и изобщо никъде не се минаваха проверки на пренасяното. Доста се впечатлихме от пълната липса на мерки за сигурност.

Наградата Liebster

Или Liebster Award, за първи път чух за тази награда днес, когато двама симпатяги сърфисти с готин блог ( http://wildhomedreamers.blogspot.bg/2016/04/liebster-award.html ) ми писаха, че са ме номинирали за нея. В интернет има инфо по въпроса, общо взето приятна инициатива, даваща възможност за популяризиране на различни блогове чрез препоръки от читатели.

Аз реших да отговоря на въпроса, който са ми задали номиниралите ме, а именно: "Покажете ни една от любимите си снимки и да ни разкажете историята й (не трипа на който е снимана, а защо направихте точно тази снимка и как)"

Мексико 6 - Тулум, Плая дел Кармен, Канкун... и сбогом, Латинска Америка!

плаж в Канкун

И така, дойде време за последната публикация за Мексико. Край с тропическите пейзажи, гъстите джунгли и вълшебни плажове. Следващото включване ще е за зимна Европа и прибирането вкъщи, тоест края на това епично пътешествие.
Поздрав с нещо безкрайно любимо :)) - https://www.youtube.com/watch?v=gA9nZrhFo4U


Стопът до Тулум се протака доста и ни валя немалко дъжд по пътя. В пикапа, който ни взе до града, нямаше място за раниците ни, така че се наложи да ги сложим отзад и ги свалихме чисто мокри, когато пристигнахме. Установихме се на една автобусна спирка в града и зачакахме пороят да спре. Той обаче въобще нямаше такова намерение и целият ден си мина така - в чакане и мърморене колко е лошо времето и как сме се надявали като идем на карибски плаж, да ни пече слънце.

Мексико 5 - руините на Чичен Ица

пирамидата на Кукулкан

На изхода на Мерида доста почакахме преди да спре един много добър човек с лека кола. Надявах се да стигнем рано до руините Чичен Ица, за да ги разгледам същия ден. Човекът отиваше в Канкун, но щеше да мине по магистралата, а руините се падаха встрани. Всичко вървеше гладко до момента, в който спукахме гума. За лош късмет се оказа, че в колата нямаме нужните инструменти за смяната. Другарчето застана да маха на минаващите коли за помощ и не след дълго една кола отби. В нея пътуваше голямо семейство и шофьорът явно беше отлично подготвен, извади голяма кутия с инструменти и за нищо време нашите заяждащи болтове бяха развити. За всичко това обаче си отиде един час в безплодни опити преди да се сетим да спираме кола за помощ. Времето напредна и стана обяд. Като стигнахме до отбивката за руините, нашият шофьор реши, че ще ни закара и не прие нашите настойчиви откази и увещания, че няма смисъл да се отклонява от пътя си, ние ще си хванем стоп. Закара ни пред вратите на историческия комплекс, където имаше огромен паркинг, пълен с коли и туристически автобуси. Очевидно щеше да е пълно с народ, което не ме радваше. Тъй като комплексът затваря в 17:00, имах едва 4 часа да обиколя всичко и си мислех, че надали ще са достатъчни. Това ме тревожеше, но не исках да пропиляваме деня и да се връщаме на другата сутрин, така че се мобилизирах да бягам покрай руините и да видя всичко.

Мексико 4 - Комалкалко, Кампече и Мерида

в Кампече

Докато тръгнем да излизаме от Оахака стана обяд. Понеже не знаехме колко време ще стопираме до следващата ни далечна дестинация Комалкалко, минахме през голям супермаркет да се запасим с храна. Освен това трябваше да намерим интернет, за да потвърдим на домакина в Комалкалко, че ще отидем. Предната вечер бяхме получили покана от там в каучсърфинг и бяхме изумени как изведнъж различни каучери от цяло Мексико започнаха да ни канят. Явно в тази страна каучсърфингът беше възможен! Оказа се, че ще имаме домакин не само там, но и в друго градче край Кампече, а после и в Мерида и Плая дел Кармен. Очертаваше се истински каучсърфинг маратон. За да излезем от Оахака взехме градски автобус до Етла, където имаше ключов разклон към магистралата. Там хванахме стоп до пеахето край Сан Франциско Телихтлауака. От там ни взе пикап за Теуакан и слязохме да нощуваме сред кактусите до същото пеахе, където спахме няколко нощи по-рано, на път за Оахака.

Мексико 3 - Оахака - моле негро, руини и среща по български

руините на Монте Албан

Излизането от Мексико Сити малко се пообърка, защото шофьорът на микробуса, на който се качихме, твърдеше, че отива точно до пеахето (място за плащане на магистралата), където смятахме да слезем да стопираме, а се оказа, че не отива там и завива около километър преди него. Това не би ни тревожило, ако не се налагаше да вървим този километър по адски натоварената магистрала и да минаваме по всякакви надлези и въртележки, докато стигнем точното място. Някак си успях да изкуцукам километъра и застанахме нетърпеливи да стопираме на "Касета де кобро Сан Маркос". Не след дълго ни взе човек, който отиваше в Пуебла. Имах голямо желание да разгледам и този град, но беше крайно неподходящо, защото градът бе огромен, имаше много интересни места, а аз бях с куц крак, пак трябваше да се търси хостел и да се дават пари, на всичко отгоре не ни оставаше чак толкова много време до прибирането вкъщи, а списъкът с места, които исках да видя, растеше главоломно всеки ден. Дори не можех да осъзная, че скоро се прибираме и няма да мога да видя и половината места. Трябваше да пропуснем Пуебла и след като шофьорът ни черпи нопалес (готвени кактуси), застанахме да стопираме на следващата касета де кобро.

Мексико 2 - стоте лица на столицата

националният дворец

Поздрав :)
https://www.youtube.com/watch?v=xvdzOT3DKl0


След прекрасните и безгрижни дни в Сан Кристобал, продължихме по пътя към столицата на щата Чиапас - Тухтла Гутиерез. Не смятахме да оставаме в този голям град, а само да минем през него и да продължим към Оахака или към магистралата за Мексико Сити. Всичко зависеше от стопа, който както обикновено не беше това, което ни се искаше да бъде. Какво става като имаш огромна държава за разглеждане, ограничено време и труден стоп?! Отговорът е лесен - не успяваш да разгледаш това, което ти се иска. Но поне се опитваш.
Нощувахме една вечер в планините между Сан Кристобал и Тухтла, които на пръв поглед изглеждаха не толкова населени, но като се вгледаш зад буйната растителност, сякаш от нищото изникваха къщи и техните обитатели. Имаше и много царевични ниви, така че се постарахме да се скрием добре.

Мексико - неочаквано добра комбинация :)

циркът на площада в Сан Кристобал

Просто не мога да се сдържа да започна с музикален поздрав - едно видео, което събира най-любимите ми песни и филми на куп в блестящо изпълнение на страхотна певица, enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=JDvylXjDt8g


Каквито и идеи, представи и стереотипи да имах за Мексико преди да го посетя, реалността се оказа нещо тотално различно, главозамайващо и напълно неочаквано! Идеята ми за дебелия гаучо с мустак, яхнал хилаво магаренце с текила в ръката и сомбреро на главата, бе разбита на пух и прах от огромните молове, широки магистрали, лъскави градове и модерни хора. Всичко това обаче съжителства по един особено странен начин с лилипутски изглеждащи и мислещи люде с черти на едновремешни маи и поведение на съвременни гамени. Мексико е всичко друго, но не и скучно! Голяма част от мексиканците явно отчаяно искат да стигнат съседите си по горна граница и се опитват не само да подражават на САЩ, но ако могат и да ги надминат. Поради това в Мексико, подобно на Бразилия, властва с пълна сила "синдромът на държавите-гиганти". Всичко е огромно, безкрайно и има от всичко по много. Много лукс, много бедност, много умни хора и много малоумници, много красота и много опасност... Разнообразието така натрапчиво ти "крещи" от всеки ъгъл, че дори за миг не можеш да си седнеш на дупеца и да се тръшнеш: "Скучно ми е!"

Белиз - една наистина зелена страна

край Дангрига

Останах с впечатление, че много хора по света дори не са чували за Белиз. А някои директно я пращат в Африка, защото явно името им звучи африканско. На мен географията винаги ми е била много силна, а по математика например едва връзвах тройката с връзки и рушвети, така че не мога да обвинявам незнаещите, понеже Белиз наистина е една малка, с нищо неизвестна по света страна и само хора, които са много на "ти" с географията, биха се сетили къде е.

Белиз са мен лично е уникална държава! Това, което би трябвало да бъде един средно голям град, е разпиляно в цяла една страна с население 300 000 души и територия 1/5 от България... И ако Ел Салвадор и Гватемала ме очароваха с шарки и колорит, то Белиз ме върна година и нещо назад във времето, когато почти безгрижно се наслаждавахме на карибското слънце и карибския английски на островитяните, и дори в най-лошите си кошмари не си представяхме какво ни чака на така бленувания по онова време - Контитента.

Гватемала - импресия от цветове и хаос

на пазара в Чичикастенанго

Поздрав с най-любимата ми музика - келтската! Enjoy :)
https://www.youtube.com/watch?v=jWObTfiovD8


Има нещо очарователно в целия бъркоч, в който съществува тази пренаселена и странна латино държава. В никакъв случай не ми е любимата и няма как да стане, при положение че хората имат по 17 деца, секат масово горите, за да си правят огън и да си приготвят тортияс, пълно е с всякакви гангстери и крадци. Но дали защото посещавахме все красиви места, или защото срещнахме един куп добри хора, или пък защото се забихме на шарения пазар в Чичикастенанго, страната ми се видя доста колоритна и интересна...

Ел Салвадор 2 - по "пътя на цветята" и на сърф

в Апанека

Поздрав за всички четящи с тази прекрасна песен - https://www.youtube.com/watch?v=xo1VInw-SKc

Вълшебството на Ел Салвадор не се изчерпи само с красивите градчета с колониална архитектура. Предстоеше да опознаем и най-известния по красота и автентичност "Пътят на цветята" (Ruta de las flores). Това е обособен туристически маршрут, минаващ през няколко на брой малки, китни и приятни планински градчета, заобиколени от цветя, кафени плантации и вулкани. Интересното в тази страна е, че туристи няма, освен местни такива през уикендите, обаче има много добре развита мрежа от информационни центрове, където дават безплатни карти и брошури - нещо, напълно липсващо във всички предни страни от Централна Америка. 

Първото градче, в което се спряхме, след като до там ни закара пикап, бе Хуауа. Много приятно и красиво, тъкмо беше се извалял проливен дъжд, когато се настанихме в парка да хапнем, след което се разходих из градчето. Наблизо имало някакъв водопад, но предположихме, че ще се плаща посещението и не ни се занимаваше да се промъкваме, а и ставаше късно. Стопирахме след града и веднага ни взе един човек, който сподели, че по пътя, където отиваме, имало въоръжено нападение преди два дни. Остави ни на близкия разклон към другите градчета по маршрута и веднага ни взе друг човек за Апанека.

Ел Салвадор - там, където хората са прекрасни, а стопът хвърчи!

на палатка в кафето

Харесвам много Ел Салвадор :) Знам, че звучи странно на фона на множеството ми негативни публикации за Латинска Америка, но на хубавото не мога да кажа лошо, нито пък обратното. Страната си има страшно сериозни проблеми, а престоят ни там теоретично можеше да свърши много зле, само че хората са златни и така се грижеха да не ни се случи нищо, че излязохме невредими, очаровани и щастливи като дори сравних страната с Еквадор по колорит, атмосфера и хора.

Ако погледнете географската карта, ще видите, че между Никарагуа и Ел Салвадор има още една държава, наречена Хондурас. По стечение на обстоятелствата ние прекарахме едва няколко часа в нея, минавайки с един ТИР от границата на Никарагуа до тази на Салвадор, така че сметнах за ненужно да пиша отделна публикация за Хондурас и тук ще ви разкажа за преживяванията ни там през тези няколко часа.

Никарагуа - страната на нелогичното спокойствие

езерото Апойо

Престоят ни в Никарагуа предразположи към задаването на нови въпроси относно човешкото поведение и различността (или еднаквостта) на държавите и народите, които посетихме в Латинска Америка. Генерално погледнато хората в цивилизования свят се различават минимално само според това каква телевизия гледат и малцинството, което не гледа никаква, често пъти ярко се откроява с нестандартните си възгледи или постъпки. Интересното в Никарагуа беше, че хората в страната очевидно се отличаваха и по други критерии от цялостния латино стил на живот. Телевизията може би доставяше същата дезинформация и стрес на хората като в околните страни, но реакциите явно се различаваха и обуславяха наличието на една по-нетипична латино атмосфера.