Индонезия - борба за оцеляване на Суматра

 

Каньон Sianok

If Everyone Cared - https://www.youtube.com/watch?v=oRtdNdIGorw

If everyone cared and nobody cried
If everyone loved and nobody lied
If everyone shared and swallowed their pride
Then we'd see the day, when nobody died

 

Индонезия в представите ми, формирани от учебници по география, книги и интернет ресурс, беше зелена, пълна с непроходими джунгли и уникални за света диви животни, странни местни хора с любопитни традиции... или казано накратко - тоталната противоположност на реалната Индонезия в момента, през 2019 г. Абсурдни бяха илюзиите, че въпреки пренаселеността, все още ще видя онази митична страна, която живееше във въображението ми. Е, благодарение на сблъсъка с грозната действителност, тя напълно се изпари. След 47 дни на преобладаваща безсънна агония, възмущение и отвращение от 270-те милиона люде и техните безумия, не остана и следа в съзнанието ми от онази зелена, дива прелест, която толкова жадувах да открия. Като изключим гостоприемството на хората, което беше впечатляващо, всичко останало го усетих като негатив. Опустошена природа... същата история като в Малайзия - поголовна сеч на гората и заменянето й с палмови плантации и оризища. Избити диви животни и останали единици по националните паркове, брутално замърсяване с пластмасови и всякакви други отпадъци, свръх пренаселеност, превръщаща почти всеки миг в страдание... Шум, мръсотия, мизерия, огромни количества хора с празни погледи и сякаш кухи умове, постоянно обгазяване с цигари и безброй искащи да се снимат с посетителя местни... Усетих Индонезия като нечовешки тормоз и през цялото време бързах да видя каквото ми е интересно и да си ходя колкото може по-скоро, преди да загубя и последната си капка търпение.

 

01.02.2019

Големият ден настъпи - непозната за мен страна, която очаквах с вълнение. Още по тъмно събрах багажа и се отправих към пристанището за ферибота. Тъкмо отваряха чакалнята, когато пристигнах. Купих си билет, попитаха ме дали имам изходящ от Индонезия, какъвто си направих фалшив предния ден в едно интернет кафе. Не поискаха да им го покажа, явно утвърдителният отговор беше достатъчен. Обеднях с 33 долара за билета и зачаках да стане 8:45 - час за начало на чек-ин. По някое време се появи един страшно досаден англичанин, който явно по презумпция прие, че щом само ние двамата сме бели туристи на борда, трябва обезателно да разговаряме. Веднага се залепи за мен и започна да ми пречи да пиша, каквото правех преди да се появи. Не спираше да говори празни, никому ненужни приказки - къде бил, къде летял, къде отивал... Даже на опашката за качване на ферито се нареди до мен и продължи да плямпа. Зачудих се как да се отърва от това дрънкало без да стигам до бруталности и обиди, и просто започнах да го игнорирам.

Малайзия - част 2 - джунглата на Таман Негара и красотите на Мелака

 

В национален парк Таман Негара

Cruel World - https://www.youtube.com/watch?v=XJWRqRxE-Bc

 25.01.2019

 Планът ми за днес беше да посетя национален парк Таман Негара откъм северния му вход. За целта трябваше да се добера до Kuala Koh - селището до парка. Първият ми стоп за деня беше странен - трима мъже от не къде да е, а Йордания. Изпаднаха във възторг като им казах, че страната им е много красива и интересна. Отиваха едва на три километра нататък, до друг вход към язовира, но решиха да ме карат още напред. Единият твърдеше, че имало автобусна спирка на пътя и там ще ме оставят, а аз добре знаех, че такова нещо няма, понеже именно от тази посока дойдох вчера. Нямаше нищо в продължение на километри, а те изобщо не познаваха пътя. Освен това пътуваха две коли, в другата се возеха още четирима и заради това, че шофьорът на колата, в която се возех, реши да ме кара още нататък въпреки възраженията ми, другата кола също навъртя излишни километри. Накрая успях да ги убедя, че няма смисъл да продължават, защото има още доста път до Kuala Koh, та ме оставиха, връчвайки ми вода и бисквити с молба да се снимат с мен. След 10-те излишни за тях километри, които минахме с бясно скорост, продължих пеш в по-спокойно темпо. Имаше съвсем малко трафик по този прът, но не след дълго се возех в камион с шофьор индиец, който през целия път записваше гласови съобщения на телефона си и ги пращаше на някого. 

Слязох на разклона към парка, дори последните 16 км преди входа по нищо не намекваха за наличието на джунгла наблизо. Всичко беше в палмови плантации - зловещо, тъжно и смазващо за психиката ми, копнееща да вижда диви животни и непроходими джунгли навсякъде, а човека - само като застрашено от изчезване затворено в клетка в някой "човекопарк" същество, наказано за всичките си безумия и зверщини. Единственото, което ме успокоява в живота ми, е да затворя очи и да си представя именно това. Свят без магистрали, коли, сгради, фабрики, пъплещи навсякъде мъртви души и кухи умове, инсталирани върху два крака, които вече почти не използват за ходене... Свят без разруха, насилие, унищожение. За съжаление обаче с отворените си очи виждам точно това, което не искам да видя. В Малайзия няма метър да минеш без дежурните навсякъде палмови плантации и това още повече нагнетяваше и без това скапаната ми душа, която копнее само да си отиде, за да не вижда, чува и усеща. 

Малайзия - фестивални настроения в Пенанг

Фестивалът Тайпусам

 

Never Give Up - https://www.youtube.com/watch?v=eRdpyDmSBG8

 

При предишното ми посещение на Малайзия, останах с множество приятни впечатления от страната и хората. Тогава ми хареса много повече от Тайланд, явно защото прекарах повече време в опознаване и защото срещнах приятни и интересни хора чрез Каучсърфинг. Десет години назад страната остана в спомените ми като колоритна, вълнуваща и изпълнена с интересни за посещение места, а сега предстоеше това впечатление или да се затвърди, или да се промени. Приятното потвърждение бяха хората, които явно никак не се бяха променили и отново се открояваха с гостоприемство и благоразположеност към странниците. Една неприятната "изненада" обаче ме срази - в Малайзия природата е почти напълно унищожена! Знаех, че нещата отиват на зле, но това, което видях на живо, надмина всичките ми представи за "зле". 

Страната е посякла всичките си гори, дори на Борнео, и са останали само смешно малки бели петна зеленина, обявени за национални паркове. Всяко друго късче земя е заето с палмови плантации, страната е вторият най-голям производител в света с 40% от световния износ, след съседката си Индонезия, която вече държи първото място. Двете страни си приличат не само по религията, езика и гостоприемството на хората, но и по една най-фрапираща за мен особеност - тоталното унищожение на природата, пълната апатия към съдбата на горите и животинските видове, които са уникални за света, особено тези на Борнео. Нито Малайзия, нито Индонезия са пощадили природните си дадености. Изсичат се огромни количества джунгла и всичко бива заменено с палми за добив на палмово масло. Това масло се изнася за Европа, Китай, САЩ... Освен, че е пагубно за природата, това производство съсипва и здравето на хората, тъй като палмовото масло е доста вредно и може да причини редица болести. То е евтин заместител и все по-често се среща във всевъзможни храни, от млечни продукти до сладкиши и подобни. Известната "Нутела" например се прави с палмово масло. В интернет има безчет статии по въпроса за вредата му, за мен лично това не е от значение и ме интересува само проблема с унищожението на природата, а не човешкото здраве. Така че няма да обяснявам повече, само ще кажа, че след това пътуване обявих пълен бойкот на всеки продукт, който съдържа палмово масло, за да не допринасям за унищожението на единствените същества, които обичам. 

Тайланд - част 4 - съкровищата на Аютая и на юг към плажовете

На плаж Railay

 

Fight Song - https://youtu.be/sIkEIJ5Le0Q

16.01.2019

Трафикът от улицата ме разбуди в ранни зори. Полицаите ми дадоха карта и брошури с информация за Лопбури и след като минах през тоалетната, се отправих на път към Аютая - величествената някогашна столица на силно кралство. Била е главен град на Сиам в продължение на 400 години. Срината е до основи в резултат от нашествие на бирманци и от тогава столица е Банкок. За славното минало на града свидетелстват древните храмове, дворци и безчет статуи на Буда, най-запомнящата се от които е главата му, вплетена в корените на огромно дърво. Храм Махатат е мястото, където се намира тази ценна реликва, но видях подобни глави с израснали около тях дървета и на още две места. Аютая е в списъка на ЮНЕСКО и е едно от най-интересните за посещение места в Тайланд. Заедно със Сукхотай, който е бил столица преди нея, трябва непременно да се посети и опознае.

Момче с мотор, работещо в пощите, ме откара до края на Лопбури и ме остави на пътя за Аютая. Следващият стоп беше с момиче и майка й, които ме стовариха право в сърцето на древната столица. По пътя ме черпиха лепкав ориз, бисквита и мляко с какао, така че отметнах и закуската. Бяха много мили, а момичето сподели, че е работела като стюардеса преди и е пътувала доста.

Започнах обиколката на Аютая от централното място, наричано "Острова". Навсякъде имаше езерца, гора, катерички, птички и разходката беше истинско удоволствие. Първата ми спирка беше храм Махатат, който е и главния, най-важен и посещаван храмов комплекс. Тук са се провеждали значими религиозни церемонии и именно тук се намира главата на Буда в основите на дърво. Платих 50 бата за билет и си оставих раницата при пазала. Технически възможно е да се проникне във всички храмове безплатно, но трябва да се прескачат ниски стени, а шансът някой да ви види е доста голям, понеже е оживено наоколо. Аз реших да платя този и следващия - храм Рачабурана, и се промъкнах във всички останали. В него също си оставих раницата при пазача и разглеждах приятно, а през остатъка от деня обикалях с нея на гръб. За храм Tam Karat билетът беше 20 бата, но се промъкнах през едни треви и го посетих нелегално. Някъде измежду руините на древни храмове, попаднах на модерния храм Phra Men, в който дори имаше душове и веднага се възползвах.

Тайланд - част 3 - руини и маймуни в Сукхотай и Лопбури

 

Жител на маймунския град Лопбури

 

 Wild Life - https://www.youtube.com/watch?v=27cE9FvVO1c

 

 14.01.2019 

Цяла нощ се потих в палатката, беше много горещо и изключително оцених възможността за душ на сутринта. Полицаят ми предложи такъв и за кой ли път се зарадвах, че навсякъде в страната има душове, в почти всяка тоалетна. Хората тук много държат да се изкъпят всеки ден и направо не мога да си представя каква смрад би се носила от всеки ако не беше така. 

Още преди 8:00 бях пред първия магазин, даващ колелета под наем. Цената беше страхотна - 1 долар до 18:00, тоест цял ден. Най-хубавото бе, че жената от магазина се съгласи да си оставя раницата при нея и така се спасих от многочасово каране и обикаляне на храмове с едни 15 кила отгоре. Историческият комплекс обхваща голяма територия и над 200 сгради и останки от такива. Храмовете са от няколко различни периода, най-старите са от около 13 век. Целият комплекс е вписан в ЮНЕСКО и е страшно интересен и вълнуващ за хора, които тръпнат във възторг при вида на стари, пропити с история камъни. Мен така ме омагьоса, че не ми се тръгваше въобще. Паркът се състои от няколко отделни зони, храмовете са пръснати на километри разстояние и обикалянето им пеш би отнело поне няколко дни. С колело темпото се ускорява, но за един ден пак не може съвсем всичко да се види, колкото и да се бърза. Има някои отделни храмове, които са отдалечени. Но най-важните и доста от страничните може да се обиколят в рамките на 10 часа. Аз успях да посетя централна, северна, южна, западна и източна група храмове в рамките на 8 часа и 20 минути. Централната група са най-важните и там гъмжи от туристи. Останалите са по-рядко удостоявани с внимание и значително по-спокойни и приятни за разглеждане. Навъртях поне 30 км на колелото, похарчих доста за билети за платените зони (централната и западната - по 100 бата плюс 10 за колелото). По някое време в западната зона ми свърши водата и прекарах дълги часове в смазваща жажда, която не беше достатъчна, за да ме откаже и върне обратно към града. Жегата беше безпощадна и докато се изкачвах по един хълм към красив храм с голяма статуя на Буда, имах усещането, че ще припадна от тотална дехидратация.

Тайланд - част 2 - Чианг Май и наоколо

 

В традиционното село Дой Пуй

Loyal Brave True - https://www.youtube.com/watch?v=G6PZm8vhm6I

 

11.01.2019

На разсъмване събрах лагера бързо и се възползвах от възможността за душ в тоалетната. Въпреки оскъдния сън, дължащ се на силната музика и пиянските крясъци от недалечно заведение, душът с маркуч, който вероятно се ползва за миене на коли, ми подейства освежаващо и се отправих на път с прилив на нови сили. Първият стоп ме отведе до Fang, където ме стовариха в града и походих преди да вдигна палец отново. Взеха ме мъж и жена, с които пътувах дълго по живописния планински път до Chiang Dao - тяхната крайна дестинация. Няколко пъти спираха да оставят или вземат разни неща, а мен ме стовариха на разклона за Chiang Mai. Там отново ми спряха мъж и жена, жената беше толкова зловещо дебела, че имаше огромни трудности да слезе и да се качи обратно в неголямата лека кола, която сякаш се накланяше леко на страната, на която тя седи. Спряхме на една бензиностанция и тя отиде до тоалетна, а в това време наблюдавах минаващите на паркинга хора - доста от тях бяха дебели, не просто добре охранени с някое кило в повече, а наистина дебели. Когато бях в Тайланд през 2009 г., нямам спомен хората да са изглеждали така, понеже все пак са дребни азиатци и дебелеенето не им е в кръвта. Но през последните години страната до такава степен се е насочила към всичкото зло, що идва от Запада, особено към бързите храни, тъпкане с тях и придвижване само с моторни превозни средства, че изобщо не е странна тази тенденция. Жената беше при всички случаи над 100 кг и имаше огромни двигателни трудности, стана ми жал.

Пътят до Чианг Май беше много зелен и красив, имаше природа, на места се виждаха водопади и шосето бе обгърнато в зеленина. Хората ме оставиха съвсем близо до центъра, но тъй като отначало не знаех къде съм, се полутах малко, докато се намеря. За луд късмет попаднах на интернет кафе в една уличка и веднага влязох. Успях да намеря най-евтиния възможен хостел и реших да си запазя легло в него за две вечери, за да мога да разгледам Чианг Май спокойно.

Тайланд - цветя, храмове и други чудеса

Белият храм в Чианг Рай

07.01.2019

Прекарах спокойна нощ на поляната пред военните и полицията. Тръгнах рано сутринта, когато усетих, че хората се раздвижиха. След 4 км ходене за закуска, застанах на стоп в края на града. Хванах късметлийски стоп с пикап за 20 км нататък. Караше го веселяк, който непрекъснато се шегуваше и ми заяви, че тайландците са винаги усмихнати и щастливи хора. Спряхме в заведението на негов приятел да ме почерпи вкусотии за закуска. Приготвиха специално за мен веге сандвичи и салата, хапнах и от любимия ми лепкав ориз, без който направо не виждах живота си още тогава. Сега толкова да ми липсва...

Бяха страшно мили тези хора, засега първите ми впечатления от Тайланд бяха прекрасни. При първото ми посещение през 2009 г не видях нищо от тази страна, направих огромната грешка да се натреса на Пукет и в Бангкок и с това се изчерпа престоят ми. Огромна грешка! Тайланд има толкова много да предложи... уникални места, приятелски настроени местни, автентична атмосфера. Северен Тайланд е тотално различен от южен, като друга държава е на моменти. И хората, и културата се отличават много и веднага се усеща. Северен много ми допадна. Слязох от пикапа на веселяка в неговия град Thoeng. Посетих приятен храм и се разходих из парк със сламени къщички и фигурки на животни. Имаше безплатни и чисти тоалетни. Следващият стоп беше с мъж и жена, оставиха ме на автобусна спирка малко след града като много настояваха да ме карат на автогарата, което с хиляди увещания успях да ги откажа да сторят. До спирката имаше банкомат и реших да изтегля тайландски пари. С ужас установих, че освен банковата такса, която ще си удържи българската банка за тегленето, тайландската също иска да ми вземе 220 бата, което е близо 7 долара и е тотално недопустимо. Явно щях да търся друга банка.

16 дни живот - из Родопите и Рила

Едно истинско съкровище :)

 Victory - https://www.youtube.com/watch?v=oj8_wufhE28

Една по-различна публикация - отклонение от азиатското пътуване, докато ми е още прясно. Твърде малко имам писано на блога за България и няма да е лошо да променя това. Сега ще попиша в резюме за някои прекрасни кътчета от Родопите и Рила - известни, малко познати и предполагам неизвестни за повечето хора. Няма да слагам хронологичен разказ, просто ще споделя за местата, които посетих по време на тези 16 дни. Има още безчет кътчета из тези две планини, които посещавах предишни години по няколко пъти дори и сега ги пропуснах, за тях няма да пиша (например Чудните мостове, селата Косово, Върбово, Орехово и водопадите, целия район около Смолян с всичките му красоти и още мнооого чудни кътчета). А повечето места, описани в това пътуване, са ми познати от други скитания и сега ги повторих и потретих. Имаше и такива, които посетих за първи път.

Има малко разбъркване в снимките и хронологията, но понеже няма да пиша разказ, това е без значение.

Избрах за заглавие на публикацията "16 дни живот", защото животът ми започва тогава, когато се отскубна от болния, деградирал, безсмислен свят на човеците и се озова в Света на природата - единствената стойностна реалност понастоящем. Затова през последните близо 6 месеца, аз имах 16 дни живот. + 4 при една пешеходна разходка от Хасково до връх Караулката и обратно. Ни повече, ни по-малко. Защото през останалите дни макар и за малко ми се е налагало да виждам, чувам и усещам безсмислието на хората и тяхната суета. Този път пътувах по един абсолютно нетипичен за мен начин - с кола. По принуда замених палеца и колелото с един изолиращ от контакт с хора, бърз като придвижване начин за обикаляне. Заради китайския вирус не мога да отсъствам от вкъщи повече време, отколкото позволява пролуката между омразните за мен занимания, които върша от 15 март досега, за да не влизат близките ми в контакт с други хора. В крайна сметка се отвори една по-дълга пролука - от 4-ти до 20-ти август. И мигновено се възползвах от нея! 16 дни живот... какво бихте направили ако ви остават точно толкова?! За мен отговорът е само един - право към планината!

Лаос - част 3 - Луанг Прабанг и по пътя към Тайланд

Водопадите Kuang Si

Отвъд любимо... Принцеса Мононоке - https://www.youtube.com/watch?v=bCM3clq-_c0

03.01.2019

Рано сутринта раздигнах лагера и посрещнах изгрева на крак. Учудващо тази нощ мина без проблеми, въпреки спането буквално до улицата. Нямах търпение да започна разглеждането на Луанг Прабанг. Специално място е това. През 2009 г бях на път да го посетя, но ме отказа информацията, която някой ми беше пласирал - че може да се стигне до това съкровище на Меконг само по вода и че до там няма път. Това бе причината да го пропусна, понеже трябваше да плащам тлъста сума за плаване, а бюджетът ми както винаги беше крайно ограничен. Сега обаче до Луанг Прабанг има път, а това значи - има и стоп :) Много се радвах, че съм тук и с трескаво нетърпение хукнах по улиците да разглеждам.

Градът е в списъка на ЮНЕСКО и според мен е задължително за посещение място в Лаос. Бил е кралска столица, от тук са се управлявали северните земи на днешен Лаос. Архитектурата е зашеметяващ микс между традиционна и колониална, французите са оказали влияние. Храмовете са водещата причина безброй туристи от цял свят да посещават града, приказна е и природата около него. Будизмът е силно изразен навсякъде, на всеки ъгъл дебне храм или манастир. Монасите са толкова много, колкото едва ли може да се видят в цял Лаос на куп. Градът е важен религиозен и културен център, който с времето се е превърнал и в силно посещавана туристическа дестинация, особено от бекпекъри и по-алтернативни туристи. Някои от тях идват за медитация, уроци по готварство и други видове междукултурен обмен, а други като мен - да се пошляят из града и околностите, да усетят атмосферата на мястото и да зяпат храмове и други старини.

Започнах деня с идеална закуска - оризови печенки на пръчка, имащи вид на близалки, ама солени на вкус. Купих си ги от улична продавачка, която още от рано беше почнала търговията. Походих известно време до центъра като пътьом посетих всеки храм, който ми се изпречеше пред погледа. Стари, интересни и запомнящи се - така мога да определя будистките храмове из града. Разходих се покрай бреговете на Меконг, водите на тая река си бяха все същите мътно кафяви от 10 години насам. Предния път ми се наложи да пия директно от нея, а водата с цвят на мляко с какао беше гадна на вкус, но приятна на вид. Докато се разхождах из центъра, зърнах един хостел, в който се настаних. Нямах такива намерения първоначално, но като видях колко е як този град и колко много ми се остава тук, мисълта за място, където да се настаня и хвърля раницата, се загнезди в главата ми и докато стигна центъра се беше поошлайфала достатъчно, че да ме накара да питам на едно-две места. Е, този беше истински джакпот - малко над 3 долара за спане със закуска, намираше се на пъпа на центъра сред туристическия пазар. Имаше и чай на разположение - неограничено количество. Местенцето беше чисто, приятно и реших да остана.

Лаос - част 2 - новогодишен Виентян и пещерите на Ванг Виенг

Буда парк, Виентян

The Ocean - https://www.youtube.com/watch?v=aI3yNckfSvU

31.12.2018

Прекарах целия ден в приятно обикаляне на интересните места във Виентян. Първата ми спирка беше храма Wat Sisaket, който добре си спомнях от предното ми посещение тук през 2009 г. Жалко, че във вътрешната част на храма имаше забрана за снимане и охранител зорко следеше посетителите, та не успях да щракна нищо от уникалните стенописи. Поне статуите, които създаваха усещането, че са безброй, бяха достъпни за снимане и много им се радвах. Бяха ми се запечатали в съзнанието предния път и сега отново ме впечатлиха много. Над 2000 са на брой. Билетът струваше 10 000 кип (близо 1 долар).

След посещението се насочих към автогарата, откъдето хванах рейс номер 14, отиващ до Буда парк - интересно място с множество огромни статуи малко извън пределите на града. Горях от любопитство да посетя това място, предния път го пропуснах и после съжалявах. Скулптурите са интересни, във вътрешността на една се влиза, а билетът за посещение на парка беше 15 000 кип. В автобуса до там имах лошия късмет зад мен да седи малко дете, което не спираше да ме тормози, дърпайки ми косата. Изтеглих се колкото можах напред на седалката, но диването не се спря. Едва се сдържах да се обърна и да му плесна един шамар, но за да не изреве някоя майка тигрица, реших просто да стана и да стоя на крака през остатъка от возенето, понеже други празни седалки нямаше. Веднъж стигайки до парка, се почерпих чепка банани от една сергия, за да си успокоя нервите.

Паркът е създаден през 1958 г и съдържа над 200 скулптури на Буда, хинду божества и митологични същества. Най-впечатляващата от тях е полегналият Буда, който спира дъха с размерите си. Прекарах доста време там, разглеждайки обстойно всяка скулптура. Обратно във Виентян, се отправих пеш към златната ступа Phra Thatlaung. Преди да стигна до нея, се качих на Триумфалната арка, наречена Patuxai и наподобяваща известната френска такава. Интересното е, че е построена именно в чест на тези, които са се били за независимост от Франция. Много впечатляваща конструкция, красива отвън, а гледката отгоре си заслужаваше 3000-те кип за билет. Ступата пък е най-важното свято място за будистите в Лаос. Смята се, че първоначално на това място е възникнал хинду храм още през 1-ви век. И по-късно е претърпявал множество опустошения по време на инвазии и войни, и възстановявания след тях. Ступата е наистина красива, сякаш цялата от злато. Последно е реконструирана след Втората Световна Война. Само малка част от нея е от истинско злато, останалото е боя. Вътрешната част не беше отворена за посетители, когато аз бях там. Само дворът беше достъпен и много ми хареса, билетът е 10 000 кип.

Лаос - 4000 острова и Чампасак

Гледка от изумителния храмов комплекс Wat Phu в Чампасак

Просто любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=6zTc2hD2npA

И в Лаос, както в Камбоджа и Виетнам, бях за първи път през 2009 г. Тогава ми стана любимата страна в Югоизточна Азия. Размечтах се да се върна някой ден да я обикалям с колело, просто е идеална за вело туризъм, понеже няма коли по пътищата. Стопът тогава беше много куц, нямаше трафик и едва се докопах до камбоджанската граница. По онова време пътувах в другата посока - от Лаос към Камбоджа, а сега обратно. Твърде малко места посетих тогава като най-много ме беше яд, че не отидох до Луанг Прабанг. Е, беше време да поправя грешката си. Предното пътуване тук ще запомня с гостуването на чудесно каучсърфинг семейство във Виентян, мъжът беше австралиец, а жената местна. Както и с еднодневното обикаляне на храмовия комплекс в Чампасак - любимото ми място от тогава. Останалото време прекарах основно в стоп и дълги часове на пътя. Сега всичко обещаваше да е по-различно и имах намерение да посетя много от пропуснатите преди места. Най-важното и просто задължително - Луанг Прабанг. Но преди това като за начало след границата, се отправих към един невероятен район в Меконг, наречен неслучайно 4000 острова, или Si Phan Don. Същински архипелаг насред огромната река. Намира се съвсем близо до Камбоджа и е задължителна спирка за всеки, който би желал да опознае заспалия островен живот на приятелски настроени местни, да види водопади, или пък да си почине истински, далеч от лудостта на градския живот.

Преди да стигна това райско кътче обаче, трябваше да мина границата, останала в спомените ми като мястото, където почти умрях от жажда по време на миналото пътуване. Нямах понятие дали нещата са се променили и сега има трафик по този път, или пък всичко си е постарому и минават 1-2 коли за деня. Предстоеше да разбера...

Камбоджа - между храмове и делфини

Готин мост, потънал в оранжев прах :)

Разкош :) - https://www.youtube.com/watch?v=a7tAPh06kIg

За първи път в Камбоджа бях през 2009 г. Тъй като тогава й отделих доста време, сега възнамерявах само да мина набързо и да се отбия на две места, които не посетих предния път. Ангкор Ват реших да го пропусна, за да не плащам отново прескъпия билет. Не че не ми се ходеше там - напротив! Но нали бързах и да се прибера у дома някъде края на март, трябваше каквото мога да съкратя по пътуването. Някой ден ако имам време да пиша и кача снимки от онова първо азиатско обикаляне, ще има за Камбоджа и Ангкор - едно от най-впечатляващите места в света, което наистина ме остави без думи. А самата страна тогава ми се стори много колоритна и вълнуваща. Стопът беше труден поради липсата на коли и без малко не умрях от жажда някъде след границата с Лаос. Но като цяло си прекарах супер в Камбоджа и пазя все хубави спомени от там.

25.12.2018

Незнайно предградие на Пном Пен. Коледната утрин. За християните - празник, за материалистите, очакващи нови вещи да им бъдат подарени - празник, за камбоджанците и за мен - ден обикновен. Още преди разсъмване някой от монасите ме изтръгна стресово от и без това супер нестабилния и накъсан сън като се опита да повдигне палатката, явно мислейки си, че няма дъно. Имаше нещо много сбъркано в този манастир, нещо не им беше на ред на тези хора (и кучета). Отворих ципа на палатката при това рязко събуждане, за да видя какво става, а тъпакът се смееше. Кефеше се, че ме е събудил сякаш от земетресение. Добре, че поне не счупи палатката. Веднага се заех със събиране на лагера, за да се омета от това шашаво място час по-скоро. Кучетата не спираха да лаят и съвсем истерясаха като свалих рейките на палатката. Горките животни, явно и те бяха врътнали покрай ненормалниците, които ги отглеждаха. Изпратиха ме до главната порта подтичвайки зад мен със свиреп лай. Добре, че монасите не дойдоха да ме изпратят и те.

По изгрев тръгнах по пътя към Пном Пен. Намирах се в някакъв краен квартал. Видях, че минават градски автобуси и се качих на един. Момиче в рейса ме заговори и попита къде отивам, след което каза да не се отделям от нея, тя също отивала към центъра. На слизане не ме таксуваха, защото нямах камбоджански риели, а шофьорът нямаше ресто да ми върне за 1 долар, колкото му подадох. В Камбоджа и доларите вървят много и навсякъде, но за някои дребни суми си трябват риели. Слязохме на една спирка и момичето каза, че ще сменяме рейса с друг към центъра. След още едно кратко возене се озовахме там и се разделихме. Използвах възможността, че съм в Камбоджа, за да се запася с долари и дръпнах 200 от един банкомат. Пном Пен нямах намерения да разглеждам, предния път като бях в Камбоджа прекарах много на брой приятни дни тук, под грижите на невероятната ми каучсърфинг домакиня глухонямата американка Таши - прекрасен човек! Тя ме запозна наистина добре с града и хубавите неща из него. Едно от нещата, които никога няма да забравя, е сока от захарна тръстика, с който тя редовно ме черпеше. Приготвя се и се продава на улицата с едни специални ефектно изглеждащи машинки.

Виетнам - част 4 - с мотор из Да Нанг, Хой Ан и Ми Сон + българско гости в Сайгон

Виетнамско ежедневие :)

Hungarian Rhapsody No.2 :)  - https://www.youtube.com/watch?v=E1JKd1C7izQ

17.12.2018

Очертаваше се много натоварен ден. И най-лошото ми очакване се сбъдна - дъждът ни най-малко не спря и днес. Вече имах чувството, че след толкова много дни непрекъснати валежи, това е нормалното състояние на времето и никога няма да се промени. Слънцето го забравих как изглежда и как топли, а мокрите ми дрехи, раница, сандали (които никога не изсъхваха и почнаха да миришат яко) бяха сякаш съвсем нормална част от ежедневието и почнах да ги приемам за даденост. Мечтаех си някой ден тези дъждове да спрат и да се покаже Слънчо най-сетне, но тая мечта ми изглеждаше твърде недостижима.

Рано сутринта взех мотора под наем от момичето на рецепцията. Накара ме да подпиша договор, че нося отговорност ако го потроша или бъде откраднат. Лошо, на Кат Ба нямаше такъв договор, направо се качваш и караш. Сега щеше да ми бъде по-тревожно заради съществуващия шанс да бъде откраднат. Заредих пълен резервоар за 70 000 донг и препуснах в дъжда. Не спираше да вали поройно и капките направо ми вадеха очите, каската нямаше прозрачна преграда отпред и много се измъчих. Изобщо не знаех пътя за Ми Сон и поне 20 пъти спирах, за да питам случайни хора за посоката. Упътваха ме добре и след доста каране стигнах. Имаше платен паркинг, където искаха да ме таксуват за мотора, така че паркирах в двора на един ресторант, за да не плащам. Купих си билет за руините на стойност 150 000 донг и се втурнах да разглеждам в пороя. Менташкият найлонов дъждобран, който носех, никак не помагаше дрехите ми да останат сухи. Всичко по мен беше мокро и още като бях на мотора започнах да се треса от студ. Определено имах лека форма на хипотермия, която продължи доста време. Ръцете ми съвсем се бяха вкочанили последните километри на мотора, та сега ми беше трудно да снимам руините, докато вали като из ведро и едва си движа пръстите, тракайки със зъби. Ако някой ми беше казал колко студ щях да бера във Виетнам, нямаше да повярвам. Дъждът тотално промени температурите, не беше пекло слънце повече от седмица. Е, поне карането на мотора беше голям кеф и успях често да вдигам 70-80, а за миг дори и 100 км/ч по мокрия, хлъзгав път, докато в очите ми се набиваха стотици болезнени капчици.

Виетнам - част 3 - дъждовни дни в Транг Ан и Хюе

Лодкари чакат туристи в Транг Ан

A Beautiful Lie - https://www.youtube.com/watch?v=4Kvd-uquuhI

08.12.2018

Денят започна с дъжд. Събрах палатката от паркинга на хотела точно преди да завали и поех пеш към края на градчето. Предстоеше ми да стопирам до северния край на острова, където ходих с мотора предния ден. От там тръгва фериботът за Ха Лонг, който исках да взема. Имах късмет със стопа, по тотално лишения от коли път все пак мина една кола и ме взе преди да стана вир-вода от дъжда. Хората отиваха до последното село преди ферито като дори ме откараха до самото пристанище, за да не вървя, докато вали. Трябваше да почакам до отплаването, така че се заех с разфасоване на огромния грейпфрут, който намерих миналия ден и който не исках да ми тежи в раницата. Местни с любопитство зяпаха как го "коля" с джобното ножче, беше наистина голям и с дебела кора.

Билетът за ферибота беше 80 000 донг и някъде около час пътува от остров Кат Ба до град Ха Лонг. През цялото време минавахме покрай приказни стръмни острови, същия тип като тези от залива Лан Ха. Целият район бе изпъстрен с такива феноменално красиви и впечатляващи скали, извисяващи се право нагоре от морската повърхност. Акостирахме на пристанището и поех пеш през града с цел да изляза от него. Отбих се до хубав плаж, на който нямаше никого, освен двойка младоженци на фотосесия. След доза ходене успях да хвана стоп с човек, който ме откара до главния път, а от там ме взе камион с двама до разклона за Хай Фонг. Там успях да се кача на магистралата с надеждата за бърз стоп по-нататък. Взеха ме мъж и жена с две деца за Thai Binh. Мислех си, че отиват наистина в Thai Binh, което е близо до Ninh Binh, но се оказа, че домът им е поне 40 км по-назад и се подведох да сляза от магистралата с тях. Беше много трудно да се разберем кой къде отива, не говореха английски. Бяха обаче много мили хора и спряха на едно заведение да ме черпят обяд. Нямаше нищо вегетарианско и накрая ми донесоха чиния със сварени без нищо нудъли, към които добавих соев сос. Дойде време да ме оставят в тяхното населено място, което бе далеч от магистралата. Явно щеше да се наложи да пътувам до Нин Бин по национала. Хич не ги обичам виетнамските национални пътища, претъпкани са с трафик и моторчетата страшно пречат да се стопират коли, шофьорите дори не могат да те видят заради гората от хора на мотори, които те закриват. Имах обаче голям късмет - спря ми камион право за Нин Бин. И най-хубавото бе, че не влезе в града, а продължи по околовръстното и ме остави само на два километра от следващата ми дестинация Там Кок. Тръгнах пеш като стопирах, докато вървях, понеже валеше. Взеха ме двама с лека кола и ме стовариха на паркинга до главното място, от което се вземат лодки и се плащат билети.

Виетнам - част 2 - столицата Ханой и остров Кат Ба

Гледка от върха на Маймунския остров

https://www.youtube.com/watch?v=q8ir8rVl2Z4

Many places I have been

Many sorrows I have seen

But I don't regret

Nor will I forget

All who took the road with me

04.12.2018

Станах и излязох много рано сутринта. Като за начало се отправих към езерото, този път да го огледам по светло. Лелки и баби правеха гимнастика на големи групи по алеите около водната площ. Отбих се до катедралата St Joseph, която беше все още затворена и я видях само отвън. Точно навреме се появих пред вратите на едно от най-интересните места в Ханой, според мен задължително за посещение - бившия затвор Хоа Ло. В момента функционира като музей и е вълнуващо място. Успях да си издействам отстъпка на билета чрез фалшивата студентска карта и платих 15 вместо 30 хиляди донг. Мястото притежава мрачна история. Иронично наречено "Ханойският Хилтън", затворът е бил използван първо от френските колонизатори за политически затворници, а по-късно от Северен Виетнам за пленени американци по време на Виетнамската война. Точно по време на втория период е станал известен като "Хилтън." Построен от французите в края на 19 век, затворът е бил предназначен за измъчване и екзекуции на политически затворници, особено революционери. Мъченията са били изключително жестоки, а вътре в нечовешки условия са пребивавали стотици хора като бройката е достигнала дори 2000. В момента посетителите могат да видят оригиналните килии, но само една част от затвора е запазена. Останалото е било разрушено през 1996 г, за да се освободи място за поредния небостъргач. Много жалко, че не са го запазили целия. Мястото е супер мрачно и въздействащо, беше ми изключително интересно да го разгледам. Злокобните коридори и килии те навеждат на мисълта, че страшни зверства са се случвали между тези стени и дори да не знаеш историята, може да усетиш хилядите призраци на убити, носещи се в пространството и търсещи отмъщение. В една стаичка има оставена гилотина за най-тежко проявилите се революционери. Затворниците са били мъже и жени, повечето са умирали след най-много 1-2 години при тези кошмарни условия. Хранили са ги само със супа и хляб.

Виетнам - из красотите на Бан Гиок, Ба Бе и Са Па

Водопадите Бан Гиок

Alone - https://www.youtube.com/watch?v=HhjHYkPQ8F0

Прекрачвайки границата на Виетнам знаех, че всяка страна би ми харесала след престоя в  Китай. През 2009 г. посетих Виетнам за първи път, но никак не се очаровах, понеже реално нищо не видях от нея. Прекарах 3 дни в Сайгон, ужасих се от трафика и пренаселването, и си тръгнах. Бях в края на тогавашното си 10 месечно пътуване и бързах да се прибирам у дома. Нищо хубаво не можех да кажа за Виетнам след това първо посещение. Впечатли ме само военния музей в Сайгон. В онова пътуване прекарах доста повече време в Лаос и Камбоджа за сметка на Виетнам. Този път обаче щях да направя точно обратното. И красотите на Виетнам се оказаха много впечатляващи. Има десетки прекрасни за гледане места из тази немалка и доста зелена страна.

Виетнам колкото позитиви има, толкова и негативи. Ще започна с кофти нещата. И тук както в Китай се яде всичко. Жестокостта към животните е епична. Социализмът е на почит, хората се стремят да догонят китайците и страната е доста тясно свързана с Китай. Икономиката се развива, природата се унищожава, популацията от близо 100 милиона продължава да расте. Градовете са пренаселени и замърсени. Хората понякога са мили и добронамерени, друг път - груби и измамни. Виетнам е бивша френска колония, на по-късен етап жестоко съсипана от Виетнамската война, водена между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам с комунистическата партия от друга. Тази война се е характеризирала с прояви на изключителна жестокост към виетнамския народ от страна на САЩ. Завършила е с победа на Севера и обединение под управлението на комунистическата партия.

Интересните за посещение места, до които аз успях да се добера, много ме впечатлиха. Ето ги поименно: водопадите Ban Giok до границата с Китай, езерото Ba Be, планините Sa Pa, столицата Hanoi, остров Cat Ba и залива Lan Ha (също и известния Ha Long bay се намира наблизо), Tam Coc и Trang An, градовете Hue, Hoi An, Danang, руините My Son, Marble Mountains до град Danang, военния музей в Сайгон, тунелите Cu Chi.

Транзит през Южен Китай и няколко дни в Хонг Конг

Гледка към тоновете лъскав бетон на Хонг Конг от връх Виктория

I am standing on the rooftop, READY TO FALL - https://www.youtube.com/watch?v=XN2FrUUq-zI

Поздрав за хората, които се чувстват дълбоко смазани и отвратени от себеподобните си. Съвсем малко са, но знам, че ги има някъде там.

Когато някой ме попита защо толкова много ненавиждам човеците и прекарвам огромна част от живота си в плач, гняв и омраза, ми се иска да му отговоря с горното видео. Всеки ден имам чувството, че ще се пръсна на хиляди парчета от гняв пред безчинствата на уродливото човешко същество, което руши всичко и всички около себе си. Искам само да натисна червения бутон... онзи, който ще заличи всички човешки същества от лицето на Земята, включително и мен! Онзи Ад, за който говорят религиозните безумци, всъщност е тук и сега. Хората превърнаха успешно света в пъкъл и всеки миг, прекаран тук, е наказание за тези, които чувстват и мислят. А единственото хубаво нещо на живота тук е мигът, в който си отиваш от него и никога повече не се събуждаш, за да видиш БОЛКАТА на природата и всички живи същества!

През сълзи, пропити с омраза, започвам този разказ за Ада (Китай) - един от най-големите унищожители на природата понастоящем. Не че останалата част от света не е! Но жълтурите с дръпнати очички и кухи умове и сърчица сякаш най-често ми се набиват на нервите в последните години. Азия, Африка - вече в пълна власт на китайската зверска експлоатация на природа. Гадничко е да ходиш отново в държава, която знаеш, че мразиш. За трети път... Е, този път евакуацията я осъществих по най-бързия начин, но все пак дори и за кратко Китай успя да ме влуди. Вече дори само мисълта за тая страна ме влудява. Но пък къде се е чуло и видяло луд да полудее...

Тайван - част 5 - последни дни в Рая

В Yehlio геопарк

I love the sound of Silence - https://www.youtube.com/watch?v=KV-vwjrHZ4Y

15.11.2018

Сутринта времето обещаваше да е лошо, духаше силен вятър и едва закусих на беседката с гледка, докато гледах изгрева, смръзнах се. Върнах се до инфоцентъра и седнах пред тоалетните да чакам да ми се зареди батерията на фотоапарата, вътре имаше контакти. Една жена, която се готвеше да изкачва връх Qixingshan, ми подари банани и яйце преди да тръгне. В 9:00 инфоцентърът отвори. Взех карта и разпитах персонала какви места за обикаляне има из националния парк, разгледах и страхотната образователна зала с всякакво инфо за мястото, животинските и растителни видове. После поех по пътеката за изкачване на връх Qixingshan, която беше буквално претъпкана с хора. Сякаш всичко живо, пребиваващо в Тайпе, днес се беше юрнало да катери планината. Въобще не очаквах, понеже на другите хайкове предните седмици почти нямаше хора, а тук изпреварвах големи групи възрастни, ученици и въобще всякакви. Всички се изумяваха от раницата ми, те се качваха без багаж и едва ли бяха виждали толкова натоварен човек. Някои хора ме заговаряха и като им казвах, че този хайк е супер лесен и че раницата изобщо не ми пречи, се чудеха и пуфтяха. Според тях хайкът бил много труден. Един завалия с толкова усилия се изкачваше, едва дишаше и сякаш му беше първо ходене в планината, та стигна върха чак когато аз си тръгвах надолу. Пътеката беше преобладаващо стълби нагоре през джунглата, а горе на по-височкото стана голо и се откриха гледки, които обаче постоянно се скриваха от мъгли, носещи се из въздуха.

На върха имаше безкрайни опашки за селфита с дървения стълб за обозначение. Цели класове ученици се нареждаха за снимки. Аз нямах подобни интереси, затова се отделих в по-лишен от човешко присъствие край и поседях доста време в очакване на прозорец в мъглата, даващ гледка на която и да е страна. По някое време мъж и жена ме заговориха и веднага ги разпознах - онзи ден ме бяха возили на стоп до Toucheng. Явно бяха учители и водеха един клас ученици.

Тайван - част 4 - по източното крайбрежие

скалите Qingshui по бреговете на национален парк Тароко

Като се смесят стиловете се получават гениални концерти :) - https://www.youtube.com/watch?v=uT3SBzmDxGk

08.11.2018

Докато събирах палатката, един накуцващ възрастен представител на племето ами мина наблизо и ме поздрави. Нямаше никакви други хора навън толкова рано сутринта. Седнах на плажа в очакване на изгрева, който беше смайващо красив. Тръгнах пеш по пътя, порадвах се на група беснеещи край шосето маймуни, а по някое време на стоп ме качи същият чичка от вчера, който ме остави до пещерите Baxian. Отиваше на доктор в клиника в по-голямо градче нататък по пътя. Слязох в центъра на градчето, купих си чепка банани от сергия и попаднах на по-евтин супермаркет от популярния 7eleven, та се запасих с храна.

Качиха ме мъж и жена до разклон нататък по пътя, встрани имаше чудесно кътче за отдих до плажа и там седнах да закуся. После хванах стоп с човек, който ме откара до следващата ми дестинация - полуостров Sanxiantai. Едно много готино местенце, което преди е било остров, но сега до него има изграден шантав мост. Оставих си раницата в информационния център и се отправих на разузнаване.

Гледките бяха приказни и към залива, и към полуострова, а растителността бе необичайна и гъста. Имаше готина пещера, в която се засякох с единствените други туристи - четирима французи и няколко азиатци от Тайпе и Хонг Конг. По-късно пак се засякохме на фара и се заговорихме. Един от французите, който се представи като Джон (не твърде френско име :), говореше отлично английски и беше много разговорлив. Разказа, че трима от тях доброволстват за няколко месеца в католическата църква в град Yuli, а четвъртият е кмет на малко градче във Франция и е дошъл на посещение. Останалите от групата бяха азиатци християни също участващи в някакви проекти с църквата, а днес всички решили да пообиколят района за един ден и да разведат кмета. Като разбра, че пътувам на стоп, Джон предложи да ме закарат нататък в моята посока, докато пътищата ни се разделят. Те имаха голям бус и със сигурност поне едно свободно място.

Тайван - част 3 - езерото Слънце Луна и съкровищата на Тароко

слънчеви лъчи в гората

Praan - https://www.youtube.com/watch?v=iGuDO7FfDWQ

03.11.2018

Изгрева посрещнах на пътеката, появиха се бягащи за здраве. Походих около 5 км до входа на аборигенското културно селище, което бе известна атракция в района и исках да го посетя. Уви, беше още затворено толкова рано сутринта, а и ме попариха с информация на входа, че посещението струва 870 тайвански долара. Нямаше как, отказах се. Явно беше нещо като увеселителен парк за туристи и местни, и струваше скъпо. Предположих, че вътре ще има всякакви танцови и музикални изпълнения на племето тао, което преобладава в тази част на Тайван и което има интересна култура. Тръгнах си с подвита опашка. Отправих се към храм Wenwu, който много ме очарова. Имаше чудна гледка от високите му етажи към езерото, вътре доста хора се молеха, а имаше и масички с пейки да седнеш. Напълних си студена вода от машинка, разгледах всички части на храма, който беше огромен и много пищно украсен. Отвън пък се намираше и друга готина атракция - 366 стълби, водещи право надолу към езерото. Продължих нататък по пътека тип велоалея, обикаляща цялото езеро. Множество колоездачи караха по нея, най-популярното занимание на това езеро е да наемеш колело и да го обиколиш с него. Дължината на пълния кръг е 30 км и понеже за някои хора е непостижим, те просто минават по-къси дистанции и разглеждат част от него. Излиза около 500 тайвански долара за 1 ден колело под наем. Около езерото наистина има за всеки по нещо. Храмове, трейлове в планините, гледки, колелета, лодки, занимателни инфо центрове... просто не виждам на кого би му било скучно на това място. Уцелих и слънчево време, та обикалянето ми беше още по-приятно.

Тайван - част 2 - чай, гора и безброй усмивки в царството на Алишан

Традиционни танци и музика на племето ами, изпълнявани в аборигенското село до езерото Слънце Луна - https://www.youtube.com/watch?v=ZBU9QmnKQaE

Предупреждение - това е една дълга публикация с ужасно много снимки :) Зная, че се олях с броя им, но просто не мога да избера. 7 дни в планините Алишан, безброй хубави мигове и хиляди снимки, та едва отсях тези, но пак са страшно много :)

26.10.2018

Първи ден в Алишан и толкова много пътеки и селца за обикаляне! Веднага щом хапнах нудълите, накиснати в студена вода, които катерицата не пожела да удостои с внимание и "капанът" ми не пожъна никакъв успех, се отправих обратно към пътя и тръгнах към село Fenqihu. Малко преди селото смених пътя с пътека, наречена Cedar bord walk и предлагаща разходка из кедрова гора. Тя ме изведе до жп линия насред гората, където имаше малък и симпатичен храм. Отидох да видя старото кедрово дърво, което е символ на селото и до което имаше друга кратка пътека. Разходих се по главната на самото село, където имаше редици магазини и ресторанти като за туристите, предполагам всичко беше на втрещяващи цени. Имаше обаче и един магазин 7eleven като за простосмъртни, откъдето си купих дреболии за хапване.

Хванах стоп с мъж и жена, които много се притесниха, че не знаят английски и не могат да разберат къде точно отивам. Много трудно се разбрахме, че на мен ми е все едно докъде ще ме откарат, понеже просто обикалям района. Оказа се, че и те правят същото, та ме взеха да обикаляме заедно. Това беше голям късмет, понеже хванаха разни забутани странични пътчета и се озовах на места, които иначе нямаше да видя. Отидохме до малка гара високо в планината, където се разходихме по самата жп линия. Имаше табели, че е забранено, но понеже днес нямало влак, решихме да нарушим забраната. Стигнахме до тунелче, в което все пак не влязохме, че ако случайно информацията им беше грешна и минеше влак, щеше да ни направи на чорба вътре. После посетихме село, което преди 10 години било унищожено от тайфун и правителството финансирало построяването на нови къщи за хората. Сега местенцето е много приятно и привлича туристи. Стигнахме и до село Laiji, което е известно с многото скални скулптури и рисунки на диви прасета. Минахме по люлеещ се мост и хапнахме банани, купени от прескъпо заведение до паркинга.

Тайван - сред красотите на остров Формоза

Пагодите "Дракон и тигър" в езерото Лотус в Kaohsiung

Сърдечен поздрав за всички, които си търсят щастието в парите, вещите, кариерата...и въобще в системата на безкрайната безсмисленост - https://www.youtube.com/watch?v=e9dZQelULDk

След прекъсване заради африканското пътуване, продължавам с разказите за Азия в хронологичен ред.

Веднага след като напуснах прекрасната Япония, се озовах в приказния Тайван. Наричан още остров Формоза (в превод - красив), Тайван се оказа една спокойна и изключително приятна за мен част от света, в която беше истинска наслада да се пътува! Много ми е приятно след всичката натрупана ярост и омраза от последното пътуване в Африка, да се върна към писане за места, където всеки миг беше изпълнен с покой и удовлетворение. Гори, планини, храмове, животинки, тишина и спокойствие, мили хора.... това беше за мен Тайван. Едва намерих сили да го напусна след 28 прекрасни дни там. Това време ми се стори твърде недостатъчно да се опознае страната добре. И понеже едва ли някога ще се върна там, тъй като единственият ферибот е от Китай, а там никога не желая да припарвам, чувствам доста сериозно прецакване с тези 28 кратки дни престой, някак си ми се иска да бяха поне 3 месеца. Имаше толкова места за гледане и неща за правене, че не успях да видя всичко за този кратък отрязък от време.

Не знам доколко българите са запознати с историята на Тайван, но тя е интересна и обяснява защо хората там са толкова различни от китайците. Някои биха казали, че Тайван е част от Китай, но за мен изобщо не е така и никога не трябва да бъде! Хората са тотално различни, макар да имат същия произход. Начинът на живот, обстановката, природата... всичко е различно, понеже едните китайци са расли и живели под тежката ръка на комунистическата партия, а китайците в Тайван са били свободни и са имали възможност да се развиват и мислят - нещо, което отсъства в Китай.

През 17 век Тайван е бил наричан остров Формоза, а сега - Република Китай, която се води за частично призната държава пред света. Да не се бърка с Китайска Народна Република, която в днешно време е известна с името Китай за по-кратко. Тоест в момента има две страни Китай :) И едната вече няма много общо с другата. Китай всъщност и понастоящем се опитва да завземе тотално Тайван и хората там масово се страхуват от икономическа и политическа близост с Китай, както и от война. Тайванците изобщо не харесват китайците и не ги искат, боят се от тях. А какво всъщност се е случило в недалечното минало...

Гана - два крайбрежни замъка и кошмарното "коронно" прибиране

гледка от замъка на Кейп Коуст

Keep The Streets Empty For Me - https://www.youtube.com/watch?v=OViRiAUuKxM

Гана беше най-очакваната в това пътуване страна, но за съжаление поради новосъздадените обстоятелства прекарах само един пълен ден в нея. За някои от предните страни ми беше достатъчно и толкова, но в Гана имаше какво да се види и си заслужаваше да се прекарат 4-5 дни, както първоначално възнамерявах. Тя е първата страна в колониална Африка, която получава независимост, а преди това е била британска колония. Хората говорят английски, мнозинството са християни, населението е 31 милиона. Страната се води за най-развита в този край на Африка и е много богата на ресурси. Има злато, диаманти, боксит. Земята се използва за отглеждане на какао, гората се изсича за дървесина, или по-скоро май вече всичко възможно са изсекли. И тук, както в останалите държави, има бели петна останала природа, обявени за национални паркове, най-важният от които е Моле. Именно това е парка, който възнамерявах да посетя и за който си пазех пари и време, та не отидох в други паркове в предните страни. Е, накрая и тук не можах да отида. Твърди се, че е най-евтиният за посещение парк в тази част на Африка и има немалко останали животни.

Друго място, което исках да посетя, беше езерото Волта - най-голямото изкуствено езеро в света. Имах планове да обикалям из региона Волта, където се намират някои красиви водопади като например най-високите - Wli, паркове с маймуни и разбира се - езерото. Единствените места, които успях да посетя в рамките на един ден, бяха два от крайбрежните замъци по пътя към Акра, и двата включени в ЮНЕСКО и много впечатляващи. Все пак добих някаква скромна представа за Гана и от един ден там мога да кажа, че не ми се видя твърде различна от околните страни. Да, по-чистичко изглежда, главният път е добър, но страната отново е пренаселена до пръсване, има боклуци край пътя и по плажа, а хората сякаш ми се сториха малко по-хладни от тези в предните държави, но това го отдавам на истерията с коронавируса. Наричат Гана "Африка за начинаещи" и може би има защо. Страната се радва на туристи от години и се води най-безопасна и стабилна в района. И все пак е добре човек да си има едно на ум и да внимава къде ходи и какво прави, защото за африканците ако си бял, винаги и навсякъде имаш лепнат долар на челото и всички мислят, че си богат. И в Гана има много бедни хора, много просяци и предполагам прилична доза престъпност, макар да е най-развитата и стабилна страна. Столицата според мен да се избягва ако може, не знам да има нещо за гледане там, а следващата виза - тази за Того, може да се вземе на границата срещу 10000 CFA и важи за 7 дни. Така че ако човек пътува в тази посока, няма нужда изобщо да влиза в Акра.

Кот д`Ивоар - през Ман до Абиджан и пълна промяна на плана

някъде по пътя...

Bird Set Free - https://www.youtube.com/watch?v=p2eSobUpTG0

Кот д`Ивоар, в буквален превод на български - Бряг на слоновата кост, е бивша френска колония, спечелила независимостта си през 1960 г. Интересен факт е, че 26 години по-късно правителството взема решение, с което се забранява да се превежда името на страната на чужди езици. За столица се води град Ямусукро, но все повече важни сгради, посолства, търговия и бизнес се намират в Абиджан. Страната е първа в света по производство на какао, а населението й е 25 милиона като последните 5 милиона са се пръкнали в рамките на миналите 10 години и също толкова е населението на Абиджан. В представите ми този град щеше да е точно толкова ужасен, колкото Дакар, чието население се въртеше около същата цифра. Доколко поносим е един африкански град за мен, силно зависи от броя хора, живеещи в него.

Интересните за посещение места в страната не са особено много, на първо място би бил национален парк Тай, който обаче е трудно достъпен и предполагам изисква пари за посещение. Друго интересно място е Ман, но не самият град, а районът му. Има водопад на име Cascades, който по време на дъждовния сезон е живописно място за посещение, но по време на сухия, когато аз отидох, има една-две тънки струйки вода по голите скали. Също близо до Ман има няколко планини, които може евентуално да се посетят ако знаете къде да търсите пътеките за нагоре или пък си вземете местен гид - скалата Зъбът на Ман и връх Тонкуи (1223 м) - втори най-висок в страната. Аз не се пробвах, бързах за каучсърфинг домакина в Абиджан и да взема визата за Гана, понеже наближаваше понеделник - идеалния ден за кандидатстване за визи. На север от Ман пък има някакво селище Силакоро, известно с танцуващи на кокили хора. Предполагам е много интересно да се види, но като знам как са нещата в Африка, ще се е превърнало в машинка за пари и за всяка снимка ще се искат кинти, може би както беше в долината Омо в Етиопия - сумата се определя от размера на фотоапарата :) Съвсем умишлено реших да пропусна. За мен автентичността на културите на черния континент си е отишла и такива демонстрации са по-скоро за туристите и да се правят пари. Да, има някои все още живеещи според старите традиции племена, но са много малко и повечето от тях залитат към цивилизацията по един или друг начин. Кока-кола например е навсякъде, "умните" телефони също. Ток в селата често няма, но телефони имат.

Още едно интересно да се види място е голямата базилика в столицата Ямусукро, както и град Гранд Басам със старата си архитектура и хубави плажове. За плажове се препоръчва също Асини, местните все го хвалят.

В миналото страната е била покрита с гъсти тропически гори. Понастоящем всичко е изсечено и превърнато в плантации и обработваеми площи. Съдбата на гората тук е като във всички други околни страни - поголовна сеч, избиване на животните и заселване на хора навсякъде.

Либерия - нощувка в бърлогата на наркодилър и среща с добри ганайци

типична африканска картинка :)

Една любима песен и видео... Mad World - https://www.youtube.com/watch?v=5DU1B_XkyIk

....

And I find it kinda funny, I find it kinda sad
The dreams in which I'm dying are the best I've ever had

.....

Либерия дължи името си на факта, че е основана като колония на освободени роби от САЩ. Никога не е била колонизирана от европейци, но дошлите от САЩ бивши роби не уважавали местното население, живеещо там преди те да дойдат и го третирали като второ качество хора, които нямали много права. На по-късен етап избухва опустошителната 14 годишна гражданска война (1989-2003), която съсипва инфраструктура, икономика и изобщо живота на местните. По време на войната загиват над 250 000 човека, а близо милион бягат в други страни. Твърди се, че в този тъмен период канибализмът е бил разпространен. Либерия и досега е една от най-бедните страни в света, а е пълна с ресурси, които се ползват от чужди компании. Основната религия е християнството като изповядването на религията е много важно и се отслужват няколко часови църковни служби, които хората посещават, облечени с най-хубавите си дрехи. Либерия също така става първата страна в Африка с избрана жена за президент. Населението на страната нараства постоянно и много бързо, Либерия има един от най-високите естествен прираст в света. Огромно количество хора живее в бедност, човешкият труд е много ниско заплатен. За валута се ползват едновременно щатския долар (за по-значителни плащания) и либерийския долар (за дребни суми, например кило банани).

Интересните за посещение места не са много, на първо място е национален парк Сапо, където все още има запазена природа и който е трудно достъпен по черни пътища. Има популации от горски слонове, шимпанзета, антилопи и други, макар че по време на войната, а и след това, броят на животните е силно намалял поради избиването им. Друго място, което може би си заслужава да се види, но само ако влезете в Либерия откъм южната граница с Кот д`Ивоар, е град Харпър, който се пада точно след границата и от там може лесно да се посети, а откъм Монровия е трудно достъпен по ужасно изровени черни пътища и стигането до там е няколкодневна одисея. Интересното в града е историята и архитектурата му, казват че и плажовете са приятни. Недалеч от Монровия се намира Робертспорт, който е известен с плажовете и подходящите за сърф условия. А в най-източната част на страна, до границата с Гвинея, се намира връх Нимба (1362 м), който може да се посети лесно, понеже има път, водещ до него, но поради минната индустрия в района е тъжно място за гледане.

Сиера Леоне - плажове и шимпанзета

плаж River № 2

Raido - https://www.youtube.com/watch?v=3fnPwj1AMpo

Сиера Леоне се оказа неочаквано приятна изненада за мен. Представях си, че ще е просто следващата държава, през която ще претичам без нищо да видя, но всъщност престоят ми не беше лош, успях да се порадвам на шимпанзетата в Такугама и да посетя два красиви плажа. През цялото време бях в компанията на приятни местни, всичките членове на Каучсърфинг и домакинята ми Фелиша беше много мила и гостоприемна. Страната ми даде така необходимата глътка свеж въздух след всичките предни откачени държави. Сиера Леоне ми се видя най-спокойна, нямаше прояви на лудост от страна на местните, населените места не бяха никак лоши. Даже столицата имаше приличен вид и не беше дори близо до кошмарния Дакар или други подобни африкански градове. Фрийтаун (в превод - Свободния град) беше доста поносимо място. Пак имаше доза африканска бъркотия - огромно количество трафик и хора на едно място, но в много щадящ вид в сравнение с околните държави.

Сиера Леоне освен, че е сравнително приятна, има и какво да предложи на посетителя за разглеждане. Няма обекти в ЮНЕСКО, но пък има най-хубавите плажове, които видях в Западна Африка и които се намират съвсем близо до Фрийтаун. Също така двата острова Бънс и Банана са привлекателни, първият заради историческата му значимост по време на робството, а вторият, който всъщност представлява съвкупност от три малки острова - заради плажовете. Аз не посетих никой от островите поради факта, че трябва да се наеме лодка, но плажовете край самия Фрийтаун са толкова хубави (River №2, Toke и Lumley), че дори само заради тях си струва да се отиде в столицата. Други интересни места в страната са планинския район на връх Бинтумани, който е най-високият връх в Западна Африка преди Камерун (1945 м), в южната част на страната остров Tiwai, където се ходи основно за наблюдение на примати, а в национален парк Outamba-Kilimi май все още може да се видят слонове, както и други животни.

Гвинея (Конакри) - пиянски циркове и втора порция политически вълнения

гвинейско утро

Kalevala - https://www.youtube.com/watch?v=bG-bK8e0agQ

Имам две теории за политическите драми в Гвинеите. Първата е, че двете държави са се наговорили точно когато аз отида там, да ме посрещнат и изпратят с лудостите си, а втората е, че там просто постоянно си е така :) Понеже минимизирам своята собствена важност на тоя свят колкото тази на една прашинка във въздуха, вярвам много повече на втората теория. По време на посещението ми във втората по ред Гвинея, отново се сблъсках макар и от разстояние с нестихващи политически вълнения, които сякаш никой не знаеше кога са започнали и кога ще свършат. За най-лош късмет се озовах в страната точно когато щеше да се провежда референдум, който беше съпътстван с насилие по улиците на столицата Конакри. Президентът Конде изкарал вече два мандата и се стягал за трети като решил да промени конституцията, която не разрешава трети. Явно възнамерява да е следващият диктатор, който просто не желае да си ходи, докато е жив и няма намерение да пусне някой друг да се насвини доволно за сметка на народа вместо него.

Гвинея е една от най-бедните страни в света, при все това, че държи най-голямото находище на боксит, освен това има немалко диаманти и злато. Повечето хора живеят под прага на бедността, инфраструктурата е направо липсваща, пътищата са в трагично състояние. Нищо в страната не функционира нормално и всеки ден изглежда като да е борба за оцеляване в целия този невъобразим хаос с растяща популация от бедни, необразовани и безработни хора. Свобода на словото липсва, корупцията е навсякъде, а затворите сякаш са пълни с политически затворници, които са били неугодни за Конде и неговите планове вечно да остане на върха на пирамидата. Протестите срещу често отлагания референдум относно промените в конституцията, били съпътствани с изблици на насилие и в резултат над 30 човека били убити в рамките на няколко месеца. Очакваше се въпросното събитие най-сетне да се проведе ден след моето пристигане. А аз нищо не знаех по въпроса и се канех да отида в Конакри, където да кандидатствам за няколко визи за следващите държави, тъй като проучих, че там най-евтино и лесно се вземат. Но плановете ми трябваше да се променят и дори не припарих в столицата. Нямах никакво желание да си причинявам политически драми и циркове, а и посолствата като нищо да бяха затворени при тези обстоятелства. Нямах и домакин от каучсърфинг, понеже за последен път имах достъп до интернет в Сенегал много дни назад и не успях да си потърся. В крайна сметка престоят ми в тази объркана страна се сведе просто до необходимия минимум.

Гвинея Бисау - кашу и политически вълнения

една от многото реки в страната

Diamont heart - https://www.youtube.com/watch?v=gT7IvSSaoJg

Гвинея Бисау е държава, за която не се знае и не се говори много по света. Предполагам по-необразованите в сферата на географията българи дори не са чували за такава държава. Други пък я бъркат с Гвинея (Конакри). Двете Гвинеи са разположени една до друга и създават още повече основание за объркване. Бисау е малка като площ, винаги влиза в списъците на 20-те най-бедни държави на света, няма нещо конкретно, с което да е световно известна и запомняща се, а туристи доста рядко я посещават. Няма нито една забележителност, която да е включена в ЮНЕСКО, а на мен доколкото ми е известно, най-интересното и красиво място в страната са островите Bijagos, които обаче са достъпни само със скъп воден транспорт и едно такова посещение би отнело доста време и пари. Там може да се види редкия вид соленоводен хипопотам, архипелагът е със статут на резерват.

Крайбрежието на страната е блатисто, покрито с мангрова растителност, силно разчленено и с множество острови. Териториите във вътрешността са превърнати от гориста савана в плантации с кашу и други култури. В резултат цялата страната изглежда много зелена, но зеленината идва не от естествена гора, която е почти напълно унищожена, а от насаждения. Гвинея Бисау е един от най-големите износители на кашу в света. Страната няма планини, най-високата точка е хълмче с височина 300 метра.

Гамбия - сред маймуни, крокодили и "смъкнати панталони"

жител на резерват Абуко

Africa - https://www.youtube.com/watch?v=3QHX7Q9rfno

Гамбия, наричана от местни и туристи още "Усмихнатия бряг", е най-малката страна в Африка и е заобиколена от Сенегал. Представлява тясна ивица земя, разделена на две от река Гамбия. Една от най-пренаселените страни е, особено района около Атлантическия океан, който е изключително гъсто населен. Хората имат слава на винаги усмихнати и от там идва названието "Усмихнатия бряг". Гамбия, както и Сенегал, е една от малкото страни в Западна Африка със сравнително развит туризъм. Бивша английска колония, предпочитана от англичани и други европейци, които я посещават предимно през зимата. Идеална страна за наблюдение на птици, плажовете също са магнит, става и за сърф. Създава усещане за доста по-безопасна и приятна от Сенегал. Хората действително са много по-усмихнати и приветливи, ако имаш нужда от помощ веднага ще се притекат. За съжаление обаче туризмът е деформирал някои от тях в кошмарни дразнители. За разлика от обикновените туристически места тук дразнителите не идват да ти продават нещо, а да продават себе си. Преди да посетя Гамбия нямах представа, че тя е най-популярната дестинация за европейки, обикновено възрастни, търсещи си негри за забавления или дори за брак. А май и местните жени тук се пробват с чужденците. Във всеки бял човек виждат билет и виза за Европа, всичките са еднакво отчаяни да се доберат до континента и еднакво готови на всичко, за да омаят някоя бяла глупачка или глупак. Щом има търсене, има и предлагане.

Моето мнение за Гамбия е, че щеше да е супер ако населението беше с 90% по-малко и със 100% по-качествено. Е, това важи и за всяка друга африканска страна. Но като цяло хората се отнасяха добре с мен, поне тези, които ме вземаха на стоп, а иначе дразнители - колкото искаш и добре, че останах кратко време и не стъпих в Сенегамбия - най-известното и туристическо курортно място в страната, където туристите ходят за наркотици, разврат и кой знае още какви простотии.