Китай 3 - Теракотената армия, спасение в Уейфанг и чао, Мордор :)

най-приятните спомени от контакта с китайци в Китай дължа на Вивиан и сестра и Лиса :)

Това е най-злополучната публикация, писана някога на този блог. Беше ми отнело цели 4 дни и полу-нощи да я напиша, след което, буквално веднага щом я завърших и щях да я оформя и публикувам, всичко изчезна завинаги от черновата в blogger. Толкова мъчно ми стана, че дори не успях да се разгневя в мой си стил. Просто плаках, почувствах се все едно някой ме е ограбил. Никога няма да мога да я напиша същата, каквато беше. Дори отначало не мислех изобщо да се опитвам да я пиша наново. Все пак след като преглътнах горчивината, реших да опитам още веднъж, не зная дали ще се получи, но поне да не се предавам окончателно, не е в мой стил. Напоследък ми се събраха твърде много негативни изживявания и изкарах тежко последните десетина дни, а това беше просто черешката на тортата... едно зло никога не идва само, влачи много други със себе си.

До няколко дни най-после, след близо месец отлагане, тръгвам за Кавказ пък каквото ще да става. Ще карам част от зимата там както е тръгнало... Това ще е последната публикация, написана преди да замина, тоест следва дълга пауза за блога.

Тази песен казва всичко, което искам да кажа в момента... 

https://youtu.be/WNeLUngb-Xg
I tried so hard
and got so far
but in the end
it doesnt even matter
i had to fall
to lose it all
but in the end
it doesnt even matter

Китайската одисея продължи с пълна сила в следващите 6 дни, последните два от които прекарах повече от добре, на гости на две прекрасни китайки. Всъщност времето ми в страната нямаше да е чак толкова лошо, ако не бе кошмарният въздух, който малко по малко всеки ден ме разболяваше, както и изключително оскъдното и лошо хранене, консумирах само две неща - хляб със сол или овесени ядки със сол в продължение на няколко дни с обикновено едно ядене на ден. Иначе стопът беше горе-долу добре, имаше интересни за гледане исторически места, е, хората бяха трудносмилаеми за мен, но ако не беше адския въздух и гигантските зловещи и зловонни градове, може би щях да остана малко повече в Мордор.

В крайна сметка не съжалих, че не останах в камиона от Вътрешна Монголия за Циндао, щях да пропусна шанса да осъществя една от мечтите си още от времето, когато ходех на омразното училище и само документалните филми за далечни места ме крепяха да не полудея напълно. Тогава гледах филм за теракотената армия на жестокия император Цин в Сиан и попивах жадно всеки кадър, мечтаейки един ден и аз да се озова лице в лице с 8000-те воини, създадени от имератора, за да му бъдат армия и в отвъдния живот, където да завладява други империи. Историята ме развълнува много и оттогава все ме тегли към това място. И така, напред към Сиан!

Китай 2 - скалните статуи в пещерите Юнганг и стария град Пиняо

уникалните пещери Yungang със скални статуи на Буда

Преди да отида в Китай през 2008-ма, винаги свързвах страната с един от любимите си филми  на Дисни "Мулан". След посещението си там всъщност разбрах колко извънредно трудно й е било на Мулан да бъде това, което е била в това закостеняло и простовато общество, което и тогава си е било такова, каквото е във филма :) И понеже въпреки разочарованието си от Китай, все така обичам Мулан и всичко, свързано с филма, почвам този пост с две любими песни:

https://www.youtube.com/watch?v=tvDyjuaALbQ

...Now I see
That if I were truly to be myself
I would break my fam'ly's heart

И все пак тя избира да бъде себе си :) И открива себе си:

https://www.youtube.com/watch?v=TVcLIfSC4OE

 След предната публикация за провинция Синдзян в Китай (две публикации назад), в която споделих директно и откровено мнението и отношението си към Китай и китайците, ще се опитам да вкарам повечко позитивни елементи в тази, а именно посещението на две доста интересни места - пещерите Yungang, пълни с уникални статуи на Буда, както и историческия град от 14-ти век Pingyao. Единственото хубаво нещо на Китай е миналото му и останалите от него паметници на културата. Все пак това е страна с древна история и преди "Мечо Пух" и комунистическата му партия да я превърнат в клоаката, която е в момента, е имало доста будни хора, които са създали архитектурни, културни, творчески и какви ли още не шедьоври. На мен ми се искаше да посетя много подобни места в Китай, даже преди да замина прочетох една книга за забележителностите и си набелязах страхотни места по картите.

Ето да видите колко беше ошарена картата, на която си отбелязах интересни места за посещение в страната още преди да замина на пътуването:

Но в последствие почти всичките отпаднаха поради две причини - безумно скъпите входни такси за всяко едно място и цялостното ми отвращение и лошо усещане при пътуване в тази страна, което ме тласкаше към възможно най-скорошна евакуация от нея.  Все пак успях да посетя три от набелязаните места - малко, но от сърце :) За две от тях ще прочетете по-долу и най-вече ще ги видите на снимки. Не мога да оспоря, че каквато и да е страната сега, има какво да се види в нея. И с доста зор преглътнах всички дискомфорти и тежести, за да посетя поне няколко кътчета, които си заслужават.

Монголия - част 2 - красотите около дъждовен Улан Батор

статуята на Чингис Хан недалеч от Улан Батор

Ето я и втората част от разказите за Монголия :) Като за начало, нещо много любимо в комбинация със снимка на едно от любимите ми занимания, когато не пътувам:

https://www.youtube.com/watch?v=NvR9YOpDG4A

When the cold wind is a'calling
And the sky is clear and bright
Misty mountains sing and beckon
Lead me out into the light

I will ride, I will fly
Chase the wind and touch the sky I will fly
Chase the wind and touch the sky

05.09.2018

Въобще не очаквах, че ще се наложи да остана за втора нощувка в хостела, но като видях какво е навън, искрено се радвах, че предната вечер успях да се добера до това място. Цяла нощ проливният дъжд не спря, а на следващия ден продължаваше да вали все така упорито. Всички улици бяха тотално наводнени и в някой райони колите потъваха до нивото на вратите. Температурите рязко паднаха и направо не ми се искаше да си представям какво щеше да е ако бях на палатка през тези два дни...

Цял ден не можеше да се излезе от хостела даже и до магазина, та го прекарах в писане на записки в тетрадката и хапване на топли нудъли и монголски чай. Руснаците бяха решили, че днес ще си тръгват, обаче заради дъжда седяха в хостела до последно - тоест до вечерта. Тъй като момичето, което движеше хостела, го нямаше през целия ден, те се възползваха и не си тръгнаха по обед, както нормално се прави, а до последно седяха на топло, понеже навън беше нетърпимо. Твърдяха, че са изхарчили твърде много пари и не могат да си позволят още една нощувка, затова ще са бездомни по улиците тази нощ. Бяха в много кофти ситуация, понеже заради дъжда не използваха деня, за да се отдалечат от града и да спят на по-приятно място на палатка.

И аз си имах своите проблеми - исках да обикалям монголската столица, а валеше като из ведро. До 3 следобед писах, четох и гледах мъките на руснаците - ходиха до магазина със скъсани дъждобрани, които бяха залепили с тиксо, върнаха се подгизнали с една торба покупки и се заеха да готвят омлети, пържени филии и какво ли още не. Явно доста скоро щяха съвсем да оскотеят при всичкото това угаждане. По едно време излязох до близкото интернет кафе и прекарах следващите 3 часа там, така или иначе абсолютно нищо друго не можеше да се прави.