Малко инфо за пътуването досега


Долният текст е кирилициран автоматично, така че може да има много грешки


Най-после спрях за 1 ден почuвка и ми се отвори малко време и достъп до компютър, така че реших да напиша няколко реда за това как върви пътуването засега :) С две думи - пълна лудница!

Първо искам да изкажа огромна благодарност за подкрепата от читатели на блога, които явно виждат смисъл в налудничавите ми начинания и ги финансират, което пък ми дава възможност да спра за един ден истинска почивка на хоctел, да се изкапя, изпера, наспя, да си сготвя топла храна след 15 дни на суха и изобщо да се почувствам като човек. Пътуването с колело няма нищо общо с това на стоп, милиони пати по-трудно и изморително е, постоянна борба срещу елементите е и освен физически, е много изморително и психически. Така че всяка възможност за отдих е голяма благодат! Сега за първи път откакто заминах съм на хоctел в Братислава и прекарах един ден в пълноценна почивка, имах огромна нужда от това! Откакто излязох от България карам всеки ден без почивка и се изтощих до краен предел. В момента съм на 1400-ния километър от дома. Колелото слава богу се държи, все още няма сериозни проблеми. Гумите се поизносиха и сте ги сменям в Германия. Редовно смазвам и почиствам веригата, натягам някои болт ако се разхлаби... засега нямам проблеми.

В резюме пътуването досега...

В България всичко мина добре, освен че пътищата бяха много натоварени и шофьорите безразсъдни, поне 50 пъти излизах аварийно в канавката преди някой да ме блъсне. Първия ден като карах до Пловдив имаше много силен насрещен вятър, които ме поизнерви и забави. В Пловдив и в София бях на couchsurfing, домакините ми бяха прекрасни и си прекарах супер! Преди София нощувах една вечер на палатка до Костенец, там ме удари страшен порой и се оказа, че палатката ми тече отвсякъде, наводних се и можех да плувам вътре. Добре поне, че това се разбра преди да изляза от България. В София оставих палатката и си купих една от Decathlon за 42 лв, която се надявам да издържи поне това пътуване, защото все пак е нова. Освен това не е тежка, само 2 кг като махнах металните и колчета.

В Сърбия шофьорите станаха още по-агресивни, пътищата още по-лоши, а за капак още втория ден докато спях в палатката, ме нападнаха двама наркомани и се опитаха да откраднат колелото. Единият успя да пререже наполовина едната заключалка още докато се усетя какво става. Излязох от палатката и ги атакувах с джобен ноj, избягаха за щастие, а аз събрах всичко набързо и газ към най-близката полиция да дам отчет. Там писаха ли писаха и после ме оставиха да спя при тях. Кофти начало в Сърбия. Друг ден получих нещо като топлинен удар, цял ден под слънцето на не знам каква температура, много прегрях и легнах на една пейка да умирам, след няколко часа се освеctих. По-нататък пък ме удари гръмотевицна буря с порой докато карах, подгизнах, а и без това изкъртените сръбски пътища станаха и хлъзгави, поради което паднах много лошо на шосето и си ударих главата. Добре, че имах каска... главата ме боля няколко дни, както и врата, но вече ми минаха.

В Унгария нещата бяха малко по-добре, пътищаta по-асфалтирани, но шофьорите пак не бяха особено толерантни. В Бyдапеста бях при CS хост, много готин, но не можах да си почина, защото пристигнах късно и си тръгнах рано. Досега цялото ми ежедневие всеки ден е само каране и каране, спирам обаче във всяко градче и селце да разгледам. Посетих много места... Пирот, Ниш, Смедерево, Белград, Нови Сaд, Сyботица, Бyдапеста, Комарно, Братислава... все красиви градове и по-малки градчета с много история. А междy два града в южната част имаше страхотна велоалея за каране, така че изобщо да не стъпваш на шосето. Има също и така известното Евровело 6, пробвах по него, но не ми харесва, през повечето време е черен път и много трудно и бавно се кара, особено с колело като моето. Затова се придържам все към пътищата за коли.

В Словакия засега карането е супер защото целия им главен път от Комарно до Братислава има нещо като аварийна лента и е широк, няма нужда да караш с колите и да те отнасят камионите. Времето обаче е ужасно, изключително силен насрещен вятър, валя ме пак и дъжд с гръмотевици, а жегата е просто убийствена като си цял ден на слънце. Доста често прегрявам и нямам сили да въртя, притъмнява ми като прекарам два-три часа на слънце. Гледам да почивам често под сенките да не се тръшна отново от претопляне. Интересно, че през всички страни досега винаги имаше много насрещен вятър, никога не е попътен или страничен, всеки ден е насрещен и това много ми пречи. Понякога не мога да карам с повече от 12 км в час по равното заради вятъра, даже няколко пъти щеше да ме изхвърли от пътя. Като гледам прогнозите за времето нататък, задават се дъждове и това хич не ми харесва... Дано поне жегата намали, защото е нетърпимо докато карам...

Иначе пътуването с колело, както си и мислех, е супер скучно начинание. Никoй не ме заговаря по пътя, много рядко в Сърбия някой да размени две думи и то нищо смислено. Абсолютно нищо общо с пътуването на стоп, където всеки ден научаваш интересни и нови неща от местните хора. В това пътуване с никого не се говори и общо взето само каране и спане е всичко. Чувствам, че започвам да затъпявам...
Физически освен болките в д-то, без които явно не може като седиш цял ден на седалката, много ме боли и лявата ръка около китката, особено към пръстите, някак си като изтръпнала е постоянно и е много неприятно. Вероятно е от постоянното положение на кормилото, странното е че само лявата ме боли, дясната не. Мислех си, че като си почина един ден без да се качвам на колелото сте се оправи, но уви, няма промяна. Иначе в краката нямам никакви болки, а те уж най-много се натоварват. Само д-то и ръката ме мъчaт.

В общи линни това е накратко, предстои ми да вляза в Чехия утре и да видим там как ще е... После Германия, която хич не е малка. Имам още около 900 км до Дания и след това мноооого още нагоре до Нордкеип :)

Съжалявам само, че не мога да кача снимки, но този компютър няма SD четец. Днес се разходих из Братислава и много ми хареса, големи красоти!  :)

Отново на път... и малко за България :)


айде отново на пътя :))))

И така - в петък - 09.06.2017, потеглям най-после на новото пътешествие с колело до Нордкейп! След няколко месеца ядове и проблеми от всякакво естество, върхът на които беше новопоявилия се съсед, искащ да сече дърветата до оградата, най-накрая си реших проблемите и особено този като дърветата бяха преместени успешно навътре в нашето място и съответно - спасени! Това ми струваше много нерви и известна сума пари, но всичко е добре, когато свършва добре. Имах и редица други начинания, които не ми позволяваха глътка въздух и ме забавиха значително, но май е за добро. Сякаш благодарение на това, че тръгвам началото на юни, а не началото на май, отървах един куп сериозни пролетни дъждове и се надявам да карам в хубаво време.
Колелото ми вече е на 600+ километра и се появи първия проблем... питам се ако на 600 почна да се скапва, какво ще е на 11 000 км! Като стигна София ще го закарам в сервиза на Драг и се надявам да ми го оправят безплатно, нали е в гаранция. Проблемът е появата на ужасяващо тракане в областта на педалите, така че или е някакъв лагер... нещо по педалите, средното движение, касетата... От Драг ще кажат.
Между другото, ако някой ме иска на гости в неделя вечер в София, да свирка, че си търся хост за там :) Тоест търсим си - аз и колелото Дявол :) И така ако всичко е ОК в понеделник трябва да изляза от България и да вляза в Сърбия.
Багажът ми е стегнат и в общи линии се състои от най-необходимото. Дълго мислех дали да взема онзи телефон без копчета, който с другарчето купихме по принуда в Коста Рика и последно ползвах на Каминото. В крайна сметка реших да го взема, защото иначе оставам без интернет 5 месеца, а заради нещата, с които се занимавам в момента, трябва от време на време да поддържам връзка с определени хора, тъй да се каже по работа :)  Така че вероятно ще ползвам нет един път в седмицата, разбира се надали ще мога да пиша нещо на блога, но поне ще ъпдейтвам gps координатите. Рядко ще имам достъп до ток и повечето време този телефон ще е без батерия. Хората, които ми пишат на мейл, да знаят, че отговорът може да се забави и до октомври :)
Нощувките ще са почти всичките на палатка, ще направя и няколко гостита на познати, които живеят в чужбина. А ако често намирам ток и интернет, може да си търся и каучсърфинг/уормшауърс домакини. Бюджетът ми засега е 1000 лв за 5 месеца като силно се надявам да стигне! Ако не стигне, имам и допълнителни заделени средства за крайна нужда. Норвегия е най-скъпата страна, а именно там ще прекарам основна част от времето. Притеснява ме това, че ще ми е нужна много храна поради постоянното каране, но се надявам парите да стигнат. В последно време получих няколко дарения в Пейпал от читатели на блога, което страшно много помогна и ме накара да мисля, че хората уважават и оценяват положително написаното, сниманото и споделеното, което много ме радва! Миналата седмица си отворих и банкова сметка с дебитна карта, за да мога да тегля пари в чужбина и да не нося всичките на куп в джоба, сметката е на страница "финанси" най-долу. Огромна благодарност за подкрепата от читателите на блога, от голямо значение е!
Най-после отново ще съм на път - в естественото си състояние. Ще сме само аз, тишината и свободата. Най-добрите ми приятели и спътници в това пътешествие ще бъдат Самотата и колелото ми Дявол :)) Ще го пазя и ще се грижа за него даже по-добре, отколкото за себе си :) Добре, че не трябва да го храня хехе. :) Няма нещо, което да обичам повече от безкрайния път и неизвестността къде ще ме отведе, силното лятно слънце, вятъра в процепите на каската, свистенето при високата скорост по някое надолнище :)) Ще бъда The Lone Rider! Очаквам да бъде едно пътешествие, преизпълнено с приключения!!! Пожелавам си да ми е много трудно, да се мъча достатъчно много, за да науча още и още, защото човек най-много научава, когато види зор :)


А сега, понеже нямам време за цели дълги публикации, ще събера всички последни събития в една. Много ми се искаше да споделя няколко прекрасни места и събития, случващи се в България, на които имах щастието да присъствам в последно време.

Да започнем в хронологичен ред...


Царевец по време на шоуто "Звук и светлина"

На 22-ри март се състоя празника на Велико Търново, който привлече не само мен, но и много други хора от цялата страна. Градът се бе напълнил с посетители и навсякъде кипеше живот, тълпите на моменти бяха сякаш безкрайни и се чуваше всякаква реч, включително немска, английска... Улиците и парковете бяха пълни с хора, хапващи сладолед и зяпащи по витрините. В Търново просто няма как да е скучно, градът предлага по нещо за абсолютно всеки. Има толкова много история и стари сгради, крепостите Царевец и Трапезица са само малка част от чудесата на града. Има китни стари улички като например известната улица Гурко, където сякаш се връщате няколко века назад и се потапяте в една по-различна атмосфера. Има и модерна част със супермаркети, магазини, барове, а понеже има много студенти в града, тъй наречения "нощен живот" също е вървежен. Музеите никак не са малко и гарантирано са интересни, но за съжаление не бяха отпаднали входните такси въпреки празника. Можеха поне този ден да направят посещението безплатно. Но все пак имаше няколко безплатни предложения - Царевец беше отворен цял ден, както и църквата Свети Четиридесет Мъченици. Имаше организирана безплатна беседа в следобедните часове, по време на която се правеше обиколка и на други църкви, отворени специално за участващите в беседата.
Аз комбинирах посещението на Търново за празника с една по-дълга разходчица. Първия ден се отбих до Килифаревския манастир, който много ми хареса, а близо до него има разкошен водопад, идеален за къпане!
В самото Търново гостувах на Михаела, която е студентка в университета. Тя е каучсърфинг хост и ме покани на гости за празника. Прекарах две чудесни вечери при нея и съквартирантите й в студентско общежитие и надникнах в дълбините на студентския живот, който винаги ми е бил непознат и непонятен. Като ме приеха да уча в София, си живеех високо във Витоша и не общувах с никого, освен със селските кучета :) Освен това си пътувах до Хасково два пъти на седмица, само и само да съм с близките си. Така че ми беше любопитно да видя истина ли е аджеба това, което са ми разказвали за студентския живот. Е, истина е, определено! Михаела беше много готина, както и всички други, ама като се напиха, настъпиха едни варварски времена... в следствие на което един гардероб беше счупен :) Аз като единствен трезвеник, неблизнал алкохол никога през живота си, се явявах страничен наблюдател на гуляите. Но дори представяйки си за миг, че ежедневието ми би могло да бъде такова, настръхвах от ужас :))) Студентският живот определено не е за мен, ама никак. Сега знам, че повече от едно денонощие в студентско общежитие нямаше да изкарам ако ми се беше налагало да живея в такова. Дори в едната стая хората да са тихи, по коридорите постоянно се чуват всякакви шумове и крясъци. Предполагам ученето в такава среда е истинска мисия.

През целия ден на 22-ри имаше програма по случай празника. Сутринта по главната мина шествие, а десетки политически агитатори използваха случая да привлекат гласоподаватели. Някакви костюмари, може би министри, щъкаха заедно с шествието до площада. Реших да пропусна речите и подобни, затова веднага след шествието поех на разходка из града. Помотах се из всички възможни интересни места като за десерт оставих Царевец. Там прекарах най-много време. Следобед посетих и няколко прекрасни църкви, които са с платен вход, но покрай организираната беседа бяха безплатни за участващите в нея. Аз не исках да вървя с тълпата, затова тръгнах след нея и пак успях да посетя всичките църкви. Привечер започна техно парада в центъра, Михаела също участваше в него и повървяхме заедно зад камиона и между изтрещялите фенове на тази музика. Като се стъмни дойде най-дългоочакваното от мен събитие - "Звук и светлина". Напливът от хора беше огромен и беше трудно да си намериш добро място за гледане и снимане. Все пак се уредих и истински се наслаждавах на шоуто! Накрая имаше и фойерверки, които допълниха вълшебната атмосфера. Беше приказно!!!

На другата сутрин напуснах Търново с благодарност към Михаела и продължих с разглеждането на Дряновския манастир и пещерата Бачо Киро. Преди години обикалях по тези места и всичко ми беше познато, но исках да затвърдя всяко едно кътче в спомените си и отново ги обиколих. След като разгледах и град Дряново, отидох до Трявна, където хиляди спомени се върнаха в съзнанието ми. Преди години идвахме често тук, понеже едната ми баба имаше къща в близкото село Кашанци. Лятото идвахме на почивка и от тук са едни от най-щастливите ми спомени. Природа, животни, планина... любимите ми неща. Гонех светулки до късно нощем, яздех козичките на съседите и играех със сополивото хлапе от отсрещната къща... Преди доста години обаче баба ми продаде къщата и това ми разби сърцето. Сега ужасно много исках да я видя отново, затова веднага след Трявна се отправих към Кашанци. Селото е последното по малък път, водещ нагоре в планината и там рядко ходят коли, което го прави още по-прекрасно. Когато стигнах до къщата, не можех да спра да плача, така ми се искаше д а не беше продадена... Нямаше никой, явно собственикът идваше понякога и я ползваше като вила, както и почти всички къщи в селото. Прескочих оградата и се настаних да спя в плевнята, която толкова обичах. Искаше ми се да вляза и в къщата, но нямаше как, понеже беше заключена. Успокоих се невероятно много като видях, че всичко си е както сме го оставили преди толкова много години...
На другия ден се отправих към село Боженци, което разгледах за около два часа, след това посетих Габрово като се разходих из центъра, а за нощувка избрах горите около Соколския манастир. На следващата сутрин музеят на открито Етъра беше с вход свободен и използвах възможността да го посетя. И там прекарах около два часа, след което поех обратно към Хасково. Получи се страхотна обиколка на красотите в този район, който е един от най-любимите ми в България.
 

в Търново




Царевец във всякакви разцветки


Дряновския манастир

Трявна


Боженци



Останалите снимки можете да разгледате тук - https://goo.gl/photos/DW4rc5YFoiKG3dzc8



Следващата разходка ме отведе до пещерата Лепеница, скрита дълбоко в ракитовския балкан :) Тъй като съм запален пещерняк, ходенето по пещери за мен е празник всеки път. Тази пещера е една от най-красивите в страната, образуванията са смайващи, а не липсват и прилепи. Ако я посещавате като турист, на входа ще ви дадат екипировка и ще ви таксуват. Пещерата не е осветена и за щастие все още е дива. Не се изискват въжета за проникване, само каска, челник и ботуши. Ако сте от пещерен клуб не се плаща входна такса и пускат да влезете без гид. Уредникът на пещерата е много готин и приятен човек, много начетен и информиран, знае всичко не само за тази пещера, но и за целия район.
В пещерата прекарах няколко прекрасни часа... първият етаж има подземна река, в която се топнах до кръста за завършек. Иначе освен няколко човека от хасковския пещерен клуб, имаше и група чехи и българи, които извършваха преброяване на прилепите. Вечерта прекарахме на палатки недалеч от крепостта Цепина, от която се открива чудна гледка и си заслужава да се посети. А на другия ден отидох до уникалния музей на село Дорково, свързан изцяло с праисторическия живот по тези места. Стопът на връщане към Хасково бе твърде лесен, а тази разходка отново затвърди мнението ми, че България е пълна с изумителни места и че все още, макар и рядко, откривам нови и непознати за мен.







Останалите снимки можете да разгледате тук - https://goo.gl/photos/EKuMhgqmbXJv24466



Ето и една съвсем прясна разходка от миналия уикенд :) С огромно желание посетих няколко места, които не си спомнях достатъчно добре, понеже за последно бях там преди много години. Стопът от Хасково до Велики Преслав направо хвърчеше и макар да тръгнах в 1 следобед, бях на руините още в 5 :) И за да сме по-точни - тъкмо 8 минути след края на работното време. Тоест за малко отървах да ме таксуват билетче. За късмет комплексът може да се посети и извън работно време, няма ограждения и това много ме зарадва. Разходих се на спокойствие, поснимах и се порадвах на Кръглата църква, след което хванах стопа към Мадара и конника. Там точно затваряха касата, но имаше табели да не се влиза в резервата извън работно време. Продължих 50-100 метра по шосето към Каспичан след касата, която се пада в дясно и се натъкнах на отлично маркирана еко-пътека. Тръгнах по нея в търсене на място за спане, а се оказа, че пътеката не само се изкачва най-горе на платото, но и води до крепостта, а на връщане може да се мине по стълбището към конника. Нощувах в прекрасна горичка недалеч от крепостта и на сутринта още в 5:40 бях по пътеките в обикаляне на района. Накрая слязох по главното циментово стълбище към конника, посетих и него, както и пещерите на 200 метра от него, след което излязох през друга пътека, отново заобикаляйки главния вход. И всичко това се случи преди работното време даже да е започнало :) Така че и тук отървах входната такса от 5 лв. Не че нещо, ама много скъпи ги направиха местата в България. Под 5 лв почти никъде няма билетче, а човек ако постоянно ходи, трябва да е милионер за да плаща навсякъде...

руините в Преслав
Кръглата църква

залез над Мадара

гледка от високо


Мадарския конник

Останалите снимки можете да разгледате тук - https://goo.gl/photos/KiHZqopVTd6gS9DA9


Веднага след Мадара се отправих към Плиска, която всъщност беше главната цел на пътуването ми. Там щяха да се проведат "Дни на предците" - исторически възстановки, на които много исках да присъствам. Въпреки лошото време повечето демонстрации се състояха като например рицарските битки, стрелбата с лък от кон и от земя, сечта на зелки от кон... Беше прекрасно!!! За малко да съжаля, че не си носех моя лък да пострелям, но времето беше толкова лошо, че изобщо не беше за стреляне. Пороят се лееше часове на ред и чак следобед тръгнах обратно към Хасково. За щастие, поради прекрасния стоп в България, не се намокрих изобщо по пътя и се прибрах със сухи дрехи.


"Двор на азбуката" в Плиска

лагерът


конниците в действие


стрелба от земя

рицарските битки


Останалите снимки можете да разгледате тук - https://goo.gl/photos/ZtWcAd7TqoNUwck37


И последно - даже без да разопаковам раницата още на следващия ден след пороя се отправих към Казанлък за празника на розата - един фестивал, на който от години ми се иска да присъствам, но все съм някъде другаде и не успявам. Стигнах точно на време за розобера, който всъщност е най-голямата атракция по мое мнение. Публиката беше толкова много и 90% съставена от японци... сякаш половин Япония се беше преселила в Казанлък :) Много се бутат и пререждат тия японци, много нагли въобще не си ги представях така. Непрекъснато се опитваха да ме изблъскат от предните редици, да минат ако може и върху мене само и само да видят и снимат повече. Направиха ми доста лошо впечатление, много нахални ейй! След розобера, който се проведе на 2 км от Казанлък в розовите полета по пътя за село Шипка, празникът продължи в центъра на града с грандиозно шествие, което се точеше до към 2 следобед. Имаше толкова много хора в града, че сякаш се пукаше по шевовете. Накрая всичко завърши с голямо хоро на площада. Целият празник беше приказен, навсякъде из въздуха се носеше аромат на рози и хвърчаха розови листенца, а хората бяха супер позитивни и радостни. След като всичко свърши се отправих към тракийската гробница с намерение да я посетя за втори път през живота си, но близо 50 метровата опашка от японци ме отказа светкавично и я оставих за друг път, нека винаги да има причина да се връщам по хубавите места в България!

розобер


Царица Роза и подгласничките






шествието в центъра


след края на шествието тълпата избухна :)

Останалите снимки можете да разгледате тук - https://goo.gl/photos/R7YtVtQUdZ8bCqrXA


Това е всичко, което имах време да споделя преди да замина. Следващите публикации на блога вероятно ще са след завръщането ми от Норвегия, ще си водя записки и ще снимам много :)