На стоп около света: Португалия - част 3

Португалия - част 3 - Лисабон, Сетубал, Евора

природен парк Арабида - любимото ми място в Португалия

Слизането от планината към Синтра се превърна в приключение. Не толкова защото беше мъгливо и валеше слаб дъжд, колкото заради това, че реших да сляза по пътека, различна от тази, по която се качих. Въпросната пътека минаваше през някаква частна собственост, наречена Vila Sassetti. Вратичката от пътеката към вилата обаче беше затворена преди 10:00 и нямаше как да мина през нея. Спуснах се по някаква друга странична пътечка, която ме отведе в приятен парк, който също беше затворен преди 10:00. За късмет главната порта не беше заключена, така че успях да се измъкна. И все пак беше доста кофти да слизаш по стръмната пътека, която е официален и публичен маршрут, и да се окажеш заключен в някаква собственост, след което да трябва да се връщаш отново нагоре, за да слезеш по шосето - другата алтернатива.

В Синтра моментално се насочих към края на града, стопирах известно време и ме взе много готин човек за Лисабон. Остави ме недалеч от центъра и започнах разходката си из този огромен и много красив град. За съжаление колкото и да търсих каучсърфинг домакин тук, никой не ми отговори положително и това наложи едва еднодневно разглеждане, даже полудневно. Градът имаше много какво да предложи и ми се искаше да прекарам повече време в него. По улиците гъмжеше от туристи, а местата за разглеждане бяха толкова много, че нямаше начин да обиколя и половината. За съжаление не отидох до кулата Белем, която много исках да видя, но е отдалечена от центъра и трябваше да взема транспорт, или да прекарам деня в ходене. Разгледах обаче площада, качих се до замъка, също и на кулата-асансьор с прекрасна гледка към града. Около площада няколко пъти ме заговориха тъмни типчета с оферти да ми продадат наркотици. Първия само го заплаших с полиция, докато втория започнах да го обиждам и да му крещя, освен това наблизо имаше униформен полицай и веднага го извиках, посочих му изрода и му обясних какво се опитва да ми продава. Всъщност търговецът на забранени вещества очевидно беше циганин и бързо се омете, когато видя идващия полицай, а ченгето спокойно и равнодушно ми обясни, че абсолютно нищо не може да направи, защото циганинът не продава истински наркотици, а ментета. Каза, че из центъра има много такива мошеници и не могат да ги затворят, защото стоката им не е забранена. Ядосах се още повече, но нямаше какво да направя - продължих си по пътя. Няколко ъгъла по-нататък един негър ми прошепна тихо дали искам да си купя неговата стока, при което така избухнах, че човекът се стресна и си тръгна бързичко. Ейй как мразя наркомани и наркопласьори, искаше ми се да ги елиминирам всичките!!! За щастие повече такива случки нямах, явно обикаляха само района около площада.

Даже и наркопласьорите не успяха да ми развалят иначе прекрасната разходка в столицата. Отивайки до замъка очаквах да го видя добре отблизо, но без билет нямаше какво да се види, изглеждаше много по-внушителен от гледката на кулата-асансьор. За тази кула пък се плаща билет ако искаш да ползваш асансьора й, но ако се качиш пеш по задните стръмни улички, се уреждаш с чудна гледка абсолютно безплатно. Часовете се изнизаха неусетно и колкото повече обикалях из града, толкова по-ясно осъзнавах, че има много неща, които няма да успея да видя. По някое време прецених, че е крайно време да отивам към гарата, за да хвана влака за Сетубал, където ме очакваше среща с един прекрасен човек и скъп приятел.
Един слънчев ден, докато бях някъде по Каминото, получих мейл от Митко, на когото бях на гости в Антверпен в Белгия. Съобщаваше ми, че е напуснал работа и се е записал за плаване със страхотен ветроходен кораб от Антверпен до Лисабон. Понеже той живее в Португалия и работи в Белгия, не само щеше да си осъществи мечтата с това плаване, но и щеше да се прибере вкъщи. Много се зарадвах, че отново ще се видим и мотивацията ми да посетя Португалия още повече нарастна. Когато стъпих на брега на океана във Финистере, той тъкмо е акостирал в Лисабон. Няколко дни по-късно бях на път за неговия град Сетубал и нямах търпение да чуя подробно как е минало плаването. От Лисабон реших да взема влака, за да не губя часове в излизане от огромния град, до Сетубал бяха около 40 км и влакът беше приблизително 5 евро. Така ми остана повече време за разглеждане на столицата и нямаше да се тревожа, че ще пристигна късно по никое време. На гарата обаче изтървах влака за една минута! И после трябваше да чакам един час за следващия! Понеже писах на Митко, че ще взема влака и няма да идвам на стоп, той отишъл на гарата още за предния влак - този, който изпуснах. Нямах навика да гоня влакове, все пак човек като пътува на стоп не гони нищо и никого, а си чака най-спокойно някой готин човек да спре :)
Изключително се зарадвах да видя отново Митко, а следващите няколко дни си останаха най-хубавият ми спомен не само от Португалия, но и от цялото пътуване, защото правих всичките си любими неща на куп, при това с възможно най-добрата компания. Запознах се и с майка му Диана, която не спря да ме глези с какви ли не вкуснотии, на които не можеше да се устои. Митко очевидно е благословен с готини родители, което е рядкост, с майка му просто няма как да не си допаднеш, супер свежа и позитивна жена. Отглеждаха ме и ме хранеха толкова добре, че тръгването беше адски трудно :) През трите дни в Сетубал наистина забравих за останалия съществуващ свят. Втория ден с Митко ходихме да караме колела по черните пътища на природен парк Арабида, навъртяхме 50 километра, видяхме прекрасни пейзажи, плажове и гори. Районът обаче е сух и нямаше вода, прегряхме в жегата и се разхладихме във водите на океана на едно приказно плажче, закътано между скалите. Отидох да поплувам доста навътре, но по едно време видях разни хора да се навъртат около багажа ни, който бяхме оставили на скалите, включително и моя фотоапарат. А Митко явно беше заспал и не реагираше, така че веднага щом ги видях, тръгнах да плувам към брега, преди някой да ни грабне нещата. Тресеше ме латиноамериканската параноя, хората се оказаха приятно семейство с дете и изобщо нямаха намерение да ни обират, а идваха да плажуват на същото място.
На следващия ден пък ходихме да стреляме с лък :) Оказа се, че и Митко като мен е луд на тема лъкове и стрелба, но за разлика от мен той има истински лък, а не ръчно направено менте с корда за тетива. За първи път в живота си стрелях с истински традиционен лък, изработен в Унгария. Отидохме да стреляме на един красив плаж, където се очакваше да няма хора и за щастие нямаше плажуващи, но привлякохме вниманието на хората от лодките, които бяха на котва недалеч от брега. Направихме мишена от две торби от Лидъл, пълни до горе с пясък. За няколко часа стана стрелец от мен, макар отначало да стрелях смешно според Митко, той не спираше да ми се подиграва, докато се научих. Понастоящем и аз имам същия лък, купен от същия производител в Унгария и вече даже стрелям по подвижни мишени, тоест няма да ми е никак трудно да отстрелям някой заек или пиле, а защо не и човек :))) Стрелбата на плажа в Сетубал продължи до тъмно, аз просто не исках да си тръгвам. Прибрахме се в града и минахме из центъра с колелата да го разгледаме. Имаше жива музика на едно място, а улиците бяха украсени с шарени плетива, знаменца, а имаше и едно колело, висящо във въздуха :) Сетубал много ми хареса, изключително приятен град и няма туристи, това му е голям плюс. А Арабида остава категорично любимото ми място в Португалия!
След три невероятни дни реших, че е време да си тръгвам, за да не досаждам на Митко и майка му все пак. Никак не беше лесно решение, но какво да се прави - хубавите неща винаги свършват бързо и после живеем дълго със спомена за тях. Преди да потегля обаче Митко ми помогна да си върна загубената музика. Оказа се, че SD картата на телефона се е развалила и това обяснява защо музиката ми изчезна мистериозно още във Франция. За щастие имах всичко на една флашка и с помощта на компютъра му музиката беше прехвърлена на друга SD карта. След като и тя се върна в живота ми, вече нямаше накъде да стане по-добре.

С нов заряд от положителна енергия поех отново по португалските пътища. Митко ме изпрати до изхода на Сетубал и отново, както и в Антверпен, остана да гледа от разстояние кога някой ще ме вземе. Предупредох го, че този път чакането няма да е пет минути, а много повече. Неочаквано и за мен ме взеха само след двадесет минути. Човекът, който ме качи, беше много готин и разговорлив, отиваше в Евора, където и аз. На раздяла ми подари едно оригинално СД с португалска традиционна музика! В Евора първо се отбих в туристическата информация за карта. Там момичето още като ме видя, ми предложи да си оставя раницата при нея на съхранение, за да ми е по-удобно да обикалям града. Много се зарадвах от това неочаквано добро отношение и веднага се възползвах. Вече с олекнали рамене поех на обиколка из прекрасния град. Евора е поредният разкошен португалски град с уникално красиви стари сгради, църкви и улички. Впечатли ме, очарова ме и въпреки, че ме беше обхванало силно меланхолично настроение и се заревавах на всяка крачка по необясними причини, успях да се потопя в атмосферата на града и дори да му се насладя. Музиката кънтеше в ушите ми нонстоп и само се молех батерията на телефона никога да не свършва... Преди да изляза отново на стоп в посока Лагош, се постарах да изтрия сълзите и да си наложа да се успокоя, защото това внезапно появило се депресивно настроение беше крайно ирационално и много неподходящо за положението, в което се намирах. Дори не можех да си обясня защо рева, а трябваше да се придвижа на юг към областта Алгарве и да си намеря добро място за палатка, което досега не беше лесно в тази страна. Обърканите ми мисли не бяха добър спътник за стоп, затова върнах желязната дисциплина и твърдата ръка като мислено си бих два шамара, задето си позволих да проявя някаква слабост на път. Застанах на изхода на Евора и почти моментално ме взе кола за Beja. Човекът даже не отиваше точно в града, но излезе от пътя си, за да ме закара на добро място за стоп след града. Там ме взе човек с каравана за един разклон недалеч, каза че отива в някаква природна местност доста встрани от пътя и дори предложи да отида с него, защото било много хубаво и на туристите им харесвало. За миг ми се прииска да посетя мястото, на картата изглеждаше доста гористо, но щях да се отклоня и после не се знаеше как ще е стопа обратно до главния път. А и вече беше крайно време да се прибирам вкъщи, всички ме чакаха и протестираха защо още ме няма. Не се знаеше колко дни ще ми отнеме минаването транзит през Испания, затова реших да се огранича до посещението само на още две места в Португалия - Лагос и Сагреш. От разклона на пътя ме взе човек директно за Албуфейра, но тъй като ставаше много късно, слязох доста преди града. Изумителното по пътя от Евора на юг бе, че навсякъде имаше природа, горички и нямаше почти никакви населени места и къщи. Това правеше нощуването много по-лесно и се установих в една горичка недалеч от пътя. Спането обаче не ми се удаде въпреки спокойното място, а сутринта рано тръгнах към Лагош...

Като за завършек, една прекрасна песен :)
https://www.youtube.com/watch?v=xwsYvBYZcx4

What would I do without your smart mouth?
Drawing me in, and you kicking me out
You've got my head spinning, no kidding, I can't pin you down
What's going on in that beautiful mind
I'm on your magical mystery ride
And I'm so dizzy, don't know what hit me, but I'll be alright
...