Сицилия, Пулия и назад към дома (част 4)

трули в Алберобело

Ако в предната публикация са ви накефили изумителната Панталика и зашеметяващите барокови градове от Долината на Ното, чакайте да видите тук по-долу какви красоти (и вкусотии) има :) То не са тролските трули, мафиотската Катаня, "Кръстникът" от Савока, умопомрачителните гледки над Таормина... ей сега ще ви разкажа :)))
Някак си направо не ми се ще това да е последната публикация за Сицилия, пиша ги с кеф, но какво да се прави, в това пътуване толкова.
Стопът до Катаня сутринта не мина толкова гладко, колкото очаквахме. Много време чакахме, докато ни взе кола за там, човекът отиваше на летището и слязохме на кофти място за стоп, където голямата част от трафика не отиваше към центъра на града. Накрая все пак ни взе човек, който ни остави съвсем близо до главния площад. Бързо си спомних това място, за първи път бях в Катаня през май 2008-ма и всичко в центъра ми бе познато. Тогава обаче не успях да разгледам добре, стопът пак не вървеше, нито каучсърфинг. Сега не смятах да си тръгваме, докато не обиколя поне центъра.

Сицилия - в гробници и пещери (част 3)


некрополи в Панталика


Шикли стана трето по ред невероятно градче, което посетихме. Другарчето остана в малката библиотека, където лелките явно не бяха виждали такива като нас и не спираха да ни зяпат не само докато влезем и се настаним в едната стая, но и след това. Нямаше интернет, затова другарчето си прекара времето, докато ме чакаше, в опити за четене на книги на италиански.  Няколко часа обикалях градчето като първо разгледах центъра, след което се отправих нагоре към хълма. Шикли, също като Рагуза и Модика, е в списъка на ЮНЕСКО и впечатлява със стари църкви, тихи улички и вълнуващи гледки. Няколко изоставени църкви на хълма предлагаха чудна панорама към целия град като дори морето се виждаше на хоризонта. На слизане минах през гъсто обрасли с треви пътеки, които предлагаха достъп до пещерите Chiarafura - доста интересни и доскоро обитавани. Сега са като музей на открито, само че от горната страна на хълма се стига до тях безплатно, а отдолу има врата, която бе заключена като бях там и се наложи да я прескачам, за да изляза, не ми се качваше обратно, за да сляза от другата страна.

Сицилия - островът на гигантския мързел (част 2)


Рагуза Ибла

Докато излизахме от Палермо, отново заваля дъжд. Времето не ни радваше, измъчваше ни постоянно с дъжд, вятър, сняг и студ. Добре, че по прогноза трябваше да се оправи скоро, но не за дълго. На стоп ни взе приятен човек, който пътуваше до Алкамо и ни препоръча да отидем да къмпингуваме до горещите извори недалеч. Докато хванем стоп натам обаче мина немалко време, все пак един човек ни взе и откара до изворите, където имаше хотел с басейни с минерална вода. Ние подминахме хотела и продължихме да вървим по черен път, беше много кално, но си струваше да се нацапаме - намерихме изоставена къща, а до нея минерални извори, от които се вдигаше пара :) Установихме се в къщичката и се надявахме никой да не ни е видял от недалечното село.
Сутринта напече слънце и бяхме много щастливи, може би нямаше да вали повече... Поехме на стоп към Седжеста, добър човек ни откара до там, макар да не отиваше точно до храма. Оказа се, че има билет 6 евро и понеже се виждаше отвън без да се плаща билет, реших да не влизам и да си пазя парите за другите храмове. Седжеста има и античен театър, разположен на хълма близо до храма, но той също се плаща.

На юг към Сицилия в най-лютата зима



след градушката... с гледка към Палермо

Поздрав с нова любима песен от нов любим филм :))))
https://www.youtube.com/watch?v=cPAbx5kgCJo


Откакто се върнах от това пътуване, все правя нещо друго и няма време да седна да си напиша разказите :) А така ми се иска да разкажа за Сицилия, понеже е много интересна и вълнуваща, струва си да се посети! Изначалният план, както споделих и в предната публикация, беше посещението на Тунис и Алжир, но понеже ни върнаха принудително от Тунис, си останахме само с доста детайлното разглеждане на Сицилия. Но както се казва - всяко зло за добро :) 
Тръгнахме подготвени за Африка и напълно неподготвени за един зимен месец в Италия по отношение на бюджет, облекло и въобще всичко друго. Все пак за стопа през Европа взехме и дебели дрехи, понеже както обикновено става, тръгнахме точно когато започна "апокалипсисът" в България и настана любимото на медиите "бедствено" положение :) Или простичко казано - дойде зимата! На 5-ти януари сутринта, точно преди зимата да връхлети Хасково, поехме на път към Италия. Времето бе добро, но само докато стигнахме София, където нещата въобще не изглеждаха розови - удари ни силен снеговалеж и трудно поносим студ, докато стопирахме към сръбската граница.