Виетнамско запиляване :)

снимка за цвят - Sapa, снимката е от нета, не мога да кача мои сега
Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.


Понеже имам време за интернет поради непредвидения потоп в централен Виетнам, ще драсна едно резюме за дните ми във Виетнам досега :) Няма как да кача снимки и да пиша по-подробно и изчерпателно сега, но всичко  ще бъде преписано от тетрадката когато се прибера, с подробностите ;) Ще има и снимки, разбира се. Засега - резюме :)

За начало - поздрав с новата ми любима песен, която открих наскоро, докато седях в едно net кафе и не мога да опиша с думи как ме зарадва. Боchели винаги ми е бил безкрайно любим, а тази песен е направо върха и не мога да спра да я слушам, особено сега, когато родителите ми ми липсват ужасно много всеки ден и всеки час - https://www.youtube.com/watch?v=ChcR2gKt5WM

Май всичките последни постове носят и ще носят подобни заглавия :) След "тайванското обсебване" сега е време за запиляване във Виетнам, която можеше да е новата ми любов след Тайван ако не бяха зверствата срещу животни и големия процент материално настроени местни. Уж щях да оставам макс 10 дни във Виетнам и то само в северен, за да имам време и за другите околни страни, а как се забих и как се замотах само...  днес ми е 18-тия ден тук :) И още съм едва на половината на страната, от 4 дни съм в град Hue, не мога никъде да мръдна заради потресающия порой, които продължава вече 7-mi ден и няма никакви изгледи да спре преди неделя.... А има тоооолкова много яки места за разглеждане, последните седмици направо се разцепих :) Преди дъжда обикалях до припадък, всеки ден от изгрев до здрач. Започнах с най-забитите и откъснати северни райони откъм китайската граница, които ме изумиха с прекрасните водопади Ban Gioc и двете пещери, които се намират близо до тях, после се отправих към национален парк Ba Be, където спах дълбоко в гората една нощ като нощта я прекарах в рев до зори, заради зверствата срещу животни, които виждах всеки ден откакто влязох в страната.... Навсякъде по села и градове се редят крайпътни сергии с вътрешности на какво ли не, а няколко пъти без да искам видях цели глави, след една такава гледка само направих няколко крачки и ми стана толкова лошо, че повърнах на улицата за почуда на зяпачите наоколо... Нялколко пати също видях нещо, което отначало помислих че ми се е привидяло, но бе истинско - цяло убито прасе качено на мотор зад шофьора... тези гледки от първите ми дни във Виетнам до такава степен ме травмираха, че почти всяка нощ ги сънувам и се събуждам в сълзи и с разтуптяно сърце няколко пъти вече, дори и сега когато съм в града и не виждам такива неща, те май са повече по селата, тук само ако идеш на пазар може да видиsh карантии, а на мен не ми стъпва крака на пазар. Ям само във вегетариански ресторанти или купувам от супермаркета, пазарите са абсолютно табу. Шокът от видяното е толкова силен за мен, че нялколко пати се разревах в коли и камиони, взели ме на стоп, особено след това, което видях в района на селата до национален парк Ba Be - някакво малко животинче, което не видях добре и което явно е някакъв деликатес на север, защото го видях докато минавах с камион на стоп, провесено на въже край пътя с главата надолу и ритащо във въздуха... най-страшната и забила се като с ноj в сърцето ми гледка... Нямам думи да опиша колко зле се чувствам на емоционално ниво откакто съм във Виетнам. Всичко е много красиво като места и природа, същите тези изроди, които ядат всичко що мърда, се отнасят сравнително добре с мен и сякаш срещам повече приятни, отколкото гадни към мен хора... и постоянно размишлявам как е възможно да се държиш добре с непознат, а да си толкова жесток към други живи същества... Главата ми не го побира, откъде идва тази чудовища апатия към болката и страданието на животните. Седя и се чудя - в Европа всичко това се извършва скрито, както и в други цивилизовани страни, и много хора в Европа мисля не са способни сами да убиват животните и просто купуват месо от магазина, ако трябва сами да колят нещо, може би ще се откажат и ще станат вегетарианци, но тук хората изобщо не могат да изпитват никакво съчувствие към други същества, просто сякаш са натурално жестоки и това ме потриса. Ядат буквално всичко, което мърда, в горите тук не е останало нито едно живо същество, всичко е избито, не видях нищо по националните паркове. Само на Cat Bа са завадили 200 маймуни на един остров да ходят туристите да ги снимат и гледат. Няма и помен от диви животни... Понмя, че преди 10 години, когато бях във Виетнам, нямах такива впечатления, защото бях само в Ho Chi Minh city и не излязох от града, а там срещнах други пътешественици, които се оплакваха от яденето на всичко живо в страната и трудностите по намирането на веге храна. Tогава заедно търсихме и намерихме вегетариански ресторант в града и останах със страхотно впечатление от виетнамската кухня. Тук единствената опция за хора, които са избрали да не убиват, е да ядат в отделни веге ресторанти, защото всичко друго навсякъде е с месо. И да - все още се ядат кучета тук, макар аз да не видях никъде кучета за ядене в клетки, както по снимките в интернет, а голяма част от тях са и домашни любимци, така че не мога да разбера коu точно са за ядене.. или просто като им омръзне домашния любимец си го изяждат... Не знам, многo се шокирах и от Корея, и от Япония - храната бе невъзможна за вегетарианци, ядат се всякакви морски животни, а в Корея и кучета... в Япония почти нищо не ядох защото ползват масово рибешка мазнина. С други думи - вегетарианците, пътуващи в Аziя да се чувстват предупредени и да са много внимателни!

Да продължа за плюсовете на Виетнам... след Ба Бе едва се добрах до главния път след много часове ходене и все кратки стопове по пусти откъм трафик селски пътища... Отправих се към Сапа, където се качих високо в планините и цял ден обикалях околността в стремеж да направя перфектната снимка на всичката тая неземна красота. Sapa е известна с оризовите си тераси, оризат бе орязан в този сезон за жалост, но въпреки това гледките са glavozamaivasthi. Там се намира и първенеца на страната - връх Fansipan, които за съжаление не те пускат да изкачиш без гид. Селата наоколо са пълни с комерсиални местни, които се оптиват и баба си да продадат стига да има кой да я купи :) Доста е туристическо, но е супер красиво и това компенсира.
След Сапа хванах стоп за Ханой и прекарах ден и малко в опoзнаване на този много интересен и колоритен град с красива колониална архитектура, посетих няколко интересни музеi, измежду които бившия затвор Хоа Ло, научих много за историята на Виетнам, която до известна степен обяснява защо тези хора са толкова жестоки и безчувствени... Изненадах се много, че Xаной всъщност ми хареса, даже излязох до мястото за стоп пеш, без да ползвам транспорт, което за голям град като този си го броя голям успех :)
Отправих се към остров Cat Bа и след куп стопаджийски приключения, се метнах на ферито за там. Вече на острова изкарах голям късмет - взеха ме дори без да стопирам и хората се оказаха собственици на един от мнoгoто хотели. Поканиха ме да кампирам до хотела, да се къпя вътре безплатно, почерпиха ме и храна, бяха много мили целия пресонал на хотела. Реших от тях да взема под наем мотор за 3 долара, с които обиколих целия остров за един ден бясно обикаляне до тъмно :) Цял прекрасен ден с вятър в костите, имах голяма нужда от това, на някои прави учащаци здраво вдигнах километрите ;))) Успях да вляза нелегално без билетче в три пещери - в две от тях влязох през изходите, а третата бе затворена и прескочих висока метална решетка за да вляза :) Прекарах си невероятно на Cat Ба, а на другия ден реших да се включа в разходките с лодки, които същите хора организират за туристите, платих около 16 долара и не съжалявам въобще, защото много исках да видя Лан Ха бeй - еквивалента по хубост на Ha Long bay, само че без талпите туристи. А разходката бе 8 часа, включваше закуска, обяд, каяци, с които отидохме до 3 водни пещери, плуване до самотен плаж на малък остров... и накрая посещение на маймунския остров, където една маймуна ухапа турист, а друга ми се качи на гърба в опит да ми отвори малката раница :))) изобщо денят бе суууупер и не мислех за гадости поне за малко. След Cat Bа хванах ферито откъм северната страна на острова, за да видя все пак и Hа Long bay  и от там поех на стоп към Ninh Binh - друга една красотия в тая дарена от природата страна. Там се забих три дни в обикаляне, но за жалост тогава почна и дъжда и ходенето по цял ден с багажа в дъжда хич не бе приятно... И все пак успях да видя доста места, първо се отбих до един храм, близо до които за щастие намерих сух подслон за палатката, след като две гадни монахини ме изгониха от навеса с пейки в храма, където седях докато се лееше порой навън. Даже с пръчка ме заплашиха че ще ме бият ако не се махна :) Лошите монахини обаче не можеха да попречат да се възползвам от това, което природата е създала, а именно голяма скала с прорастло в нея дърво, която ме спаси от тотално подгизвaне. Втората вечер отново помощ от природата не закъсня и намерих пещера с храм в нея, където преспах. Целият този район - Тrang An и  Тam Coc, е много туристически като хората там са озверели за парици и за цакане на туристи, много по-зле са от Cat Bа, където се убедих, че има човещина въпреки, че е туристическо. Тук всички атракции са на много завишени цени и не платих нито стотинка, билет за гледка например е 5 долара...само да се качиш по едни стълби на хълма, за да видиш гледката. Разходките с лодки са също безбожно скъпи за това, което са и реших на третия ден да си ходя, видях каквото бе безплатно и си хванах стопа към Hue. По пътя замръкнах на входа на град Vinh без идея къде ще спя и дали изобщо ще спя, просто продължавах да стопирам в тъмницата, без лампа наблизо. Не след дълго спря кола - голям черен джип :) Човекът бе супер мил и ме покани в дома си, така се озовах в огромната му къщa при жена му и трите му деца, едната дъщеря беше само на 14 и говореше идеален английски. А от хола им се носеше Григ :)) Направо не можех да повярвам!!! Да чуя Григ на фона на цялостната дивотия и мизерия и мръвките разфасовани на всеки ъгъл... шок!
Така де, попаднах в дома на интелигенцията, която е много ама много рядка тук! Излишно да казвам че ме храниха отлично, изкапах се и ми дадоха чудесна стая, а на сутринта ме закараха в някакъв много луксозен хотел да закусвам, имаше огромен бюфет и ядох сума ти веге вкусотии на корем :))) Накрая ме и откараха до изхода на града да стопирам, направо нямам думи! Та и във Виетнам ме поканиха :)) А между другото стопа страшно върви, много спират само дето се кара бавно заради милионите моторетки и трафик навсякъде, но иначе много лесно ме вземат, макар и все за кратки разстояния.  По тъмно стигнах Hue, последните 13 км на стоп с мотор :) Един образ ме взе за без пари, а нормално моторите винаги са таксита. И сега съм на хоstел тук последните 4 нощи, навън вали нонстоп, градът е под вода, никъде не може да се ходи, дори да се разглежда. Първия ден успях да видя цитаделата и се върнах в хоstела виp вода, и долните ми гащи бяха подгизнали. Втория ден тръгнах пеш 5 км до Тиен Му пагода, пак заваля и подгизнах, обаче се винатих и успях да отида и до още по-далечната Тu Duc гробница, която разглеждах в пороя и вече и чадъра ми започна да пуска, то това не е нормален дъжд, а  потоп. Не е спирал вече 7 дни. И утре няма да спре и мисля да остана пак тук, просто защото няма каде да ходя в това време с раницата, а хоstела е 2,50 на вечер, никак не е скъп и ме спасява от страшна мизерия, не смея дори да си представя какво би било ако бях на палатка и вали 7 дни без да спре... Онзи ден така валеше че се вдигна страхсно нивото на реката тук и помислих че сте прелее, а в другите градове наоколо имало големи наводнения и бедстващи хора. Уж в понеделник се очаква да спира вече, ама да видим. Тотално непредвидено закъснение, но няма какво да направя по въпроса... природа :) Не искам да ходя и стопирам в дъжда, затова чакам да отмине, така нищо не може да се разглежда или снима и просто няма смисъл, нямам и нищо дето да ми пази сух багажа, а от ходене с мокри сандали от сутрин до вечер и газене в мръснu локви, ми се разрани единия крак и сега чакам да се оправи. Днес цял ден седях в хоstела и си наваксвах със запсиките в тетрадката за Виетнам, че съм малко назад, все нямаше време да пиshа преди дъжда заради постоянно обикаляне. И хапвам за долар във веге ресторанта на ъгъла :) Абе не мога са се оплача от живота в Hue, а и градът е супер красив и видях доста от него прeдните дни, посетих и два музея... изобщо всичко е много интересно и вълнуващо във Виетнам само да не бяха толкова месоядни нищо нямаше да помрачава иначе красивата страна... жалко, че като си тръгна от тук, най-дълбоко в сърцето ми и най-трайно в живота ми ще остане страшнaта мъка от видяното, вместо хубавите моменти, които никак не са малко, но са белязани с безспирна тежка тъгa, която изживявам отново и отново....


Иначе съм много добре физически, кипя от енергия да откривам приключенски места, веднъж се катерих по стръмен горски склон през ноща в района на Сапа без да включа челника и проппаднах в дупка дълбока до кръста, а в една от нетуристическите пещери без малко да падна в бая дълбока дупка, на която не и се виждаше дъното :)) Та умирам си за такъв тип adventure и си тествам лимитите постоянно, напследък ме изби и на катерене по опасни скали, досега поне в тая посока не ме бе теглило преди хаха :) Да знаете, че ако се пречукам някъде и не мога да пиша повече - I Lived, i did it all,  както се пее в една любима моя песен - https://www.youtube.com/watch?v=obCQjOISULk   :)))

Екипировката ми вече е жива скръб ама няма какво да се прави - нося всичко до последно :) Ходя си с тениски с дупки, панталоните ми се разпраха буквално на 100 места, нося си още супер скъсаните сандали и сърцето ми пее... Колко малко му трябва на човек! Даже мен ако питате и това не му трябва, ама не върви да ходиш гол и бос сред такива големи азиатски популации от човечета с дръпнати очички :) Палатката бе със скъсан лastик, които държи рейките, но го оправих още на Cat Bа. Сега единствения ми проблем са снимките, всички SD карти са почти пълни, а все не намирам компютър, коjто да става за копирането им на hard диска, коjто пък трябва да изпратя по някакъв начин вкъщи и още не знам какъв ще е тоя начин... Хаха, наближава Коледа, а тази година няма на кого да направя подарък, няма го коледното настроение, ама никакво го няма. Нашите ужасно ми липсват и дори не мога да им се обадя по skype, защото всички компютри в game клубовете (вече няма интернет кафета, а game клубове) имат само игри и един google chrom, никакъв skype :) Та такива едни предколедни мъки са ме налегнали, ама то тука не се усеща много, че идва Коледа, навън вали дъжд, а иначе си е тропическа жега и елхите от бирени бутилки пред заведенията или от виетнамски сламени шапки пред хотелите хич не стоят автентично :)) А в големия супермаркет в града днес всичко живо пазарува ли пазарува... консуматорите са консуматори навсякяде по света. Не е важно дали имаш нужда от нещо, важно е да се купува заради самото купуване, за да се притежават вещите, нали Исус на това ги е учил християните - "купувайте, за да имате вещи, че да можете да си ги носите и на оня свят прu Светu Петър" ( ама тя катафалката няма ремарке, как ще си ги вземете, бе хора :) Е, поне за един smartphone място ще има, така че гледайте да си купите най-новия модел :))  И тука ми се смеят като разберат, че нямам smartphone, ама не толкова често, колкото в Китай и Корея, там направо изпадаха в шок хората :)


За завършек, поздрдав с любима песен, съвсем в духа на тази публикация - https://www.youtube.com/watch?v=X8LnxSjWWD8


  още една снимка за цвят - Cat Bа, Lan Ha bay, снимката е от нета

И една моя, която ми прати един хайкар от Хонг Конг, с когото се засякохме на връх Лантау и той ни снима с неговата Gо pro камера, след което ми пратu снимката по меил :) След снимката всички слязоха от върха, а аз спах там в очакване на изгрева :)




Тайванско обсебване :)



снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред. 
Досега пътуването върви повече от прекрасно! Живея изцяло на палатка и се придвижвам до голяма степен пеш из последните страни и се чувствам страхотно, всичко много ми харесва, краката ми свикнаха на 12 часово ходене без почти никакви почивки. Режимът ми е всеки ден един и сащ - събуждане в 5:00 без аларма, в 5:15 вече съм на пътя и гледам изгрева в движение, обикалям до припадък всевъзможни места до 18:00, когато вече е тъмно. Тогава си лягам и реално спя почти по 11 часа в денонощие. Добре си поживях в тази част на Аziя, не мога да се оплача от нищо :) Последният ми хост в Каучсурфинг беше в Душанбе, Тажикистан преди много много време и сега за първи път имам хост в Таипей за две вечери. Голяма пауза, през която няколко пъти ме поканиха хора, взели ме на стоп и другото време - хотел "милион звезди" :))
В Тайван и стопът е невероятно добър! А Япония и Корея много ме очароваха със старите си храмове, дворци, природа... въобще не си ги представях така, много приятно се изненадах, имах доста лоши очаквания. А Тайван бе черешката на тортата - толкова много ми харесва, че всяка седмица се опитвам да се навия да си тръгна с ферито в неделя и всяка седмица оставам (стискайте палци утре вече да се кача на ферито, че е само в неделя :))

По отношение на материалните неща - апаратът се развали наскоро, но го отремонтираха за скромните 23 долара и пак си работи. Палатката за огрмона моя изненада още се държи, оцеля големи ветрове, не знам изобщо как още е здрава при положение че всеки ден я разпъвам, а е от декатлонските за 42 лв купена и ползвана миналата година на вело трипа. Сандалите ми, купени в Боливия през 2015-та и носени всеки ден оттогава, без дните когато има сняг в Хасково :) - вече са доста зле, много скъсани, но още ги нося, два пъти ги давах на обущари и ги позакрепиха, но сега вече са съвсем зле. До последно сте ги нося, не искам да купувам нови поне не скоро. Общо взето на този етап всичко ми е поокасано и опърпано, навлизам в клошарската фаза, само раницата още е читава :)) Тениски, панталони, чантата на апарата... всичко е изкорнемо, протрито, с разнищени шевове... абе картинка :) Нека де, тъкмо няма да хващам окото на разни крадци и измекяри в останалата част на Азия. То тук в последните страни ужасно се разлигавих... оставям раницата на какви ли не места, палатката няколко пъти без надзор и отивам нещо да разглеждам, но тук просто шанса някои нещо да пипне е под нулата!! Толкова е безопасно и изобщо на никoй през ум не му минава да краде, даже и в големите градове. Всичките последни страни са с много много ниско ниво на престъпност и докарват до развиването на лоши навици на спокойствие и безгрижие, от които сте трябва много скоро да се отърва. Понеже ми е доста нервно да ходя с всичките си снимки от последните 5 месеца без да имам никакъв backup, вчера купих hard диск, на които да ги копирам и да ги изпратя при първа възможност вкъщи по пощата или по някой, който сте пътува за БГ от Югоизточна Аziя. Ако случайно някои чете това и планира да пътува за България от Виетнам, Лаос или там някъде, и би желал да вземе със себе си супер лек hard диск, ще ми помогне невъобразимо много! В БГ може да го изпрати до офис на Еконт за сметка на майка ми, така че реално нищо няма да струва, а помощта ще е гигантска, защото ми е малко нервно да пращам hard диск с всичките ми снимки по пощата, а по DHL е много скъпо. 

Какво мина и какво предстои в това пътуване:
Планове както обикновено нямам, само общи идеи, които претърпяват хиляди промени постоянно. Първоначално щях да тръгвам от БГ през Иран и Индия, в последствие тръгнах на север през Становете, за което решение много се радвам, успях да видя вълшебни места. Мислех също да обикалям доста в Китай - тотално се отказах като видях какво е и вместо това си прекарах времето за Китай в Япония и Тайван. Сега смятам да пообиколя за не особено дълго време Виетнам, Лаос, Kамбодja, Тайланд и Малаiziя, няма изобщо да ходя в Сингапyр, стига ми едно посещение. От Малаiziя искам да взема ферито за Индонезия и там от остров на остров. ходи ми се и до Борнео много, искам и Бруней да видя, също и Филипините. Така като гледам, времето май няма да ми стигне даже до Папуа, където много искам да отида, та какво остава за лодки из островите на Пацифика и Френска Полинезя - сте останат за отделно пътуване, само там. Просто няма как преди април да успея да обиколя толкова места колкото и да бързам, фериботите са бавни, стопа по суша също не очаквам да е бърз особено в Индонезия. Така че за да се прибера до края на март, ще трябва да спра или до Индонезия, или и Филипините, ако успея да включа. Сте се надявам до последно да остане време и за Папуа, ако не, в другото пътуване, което вече мисля да е само по островите. Но преди това искам да се прибера за известно време да помогна на близките си и да се разтъжа, че ужасно ми липсват. Ако не бързах заради тях, това пътуване щеше да продължи вероятно 3-4 години, защото всеки ден ми е все по-вълнуващо и интересно, и просто не искам да свършва. Кипя от толкова много енергия, имам сили и желание да отида навсякъде, да се докосна до всяко кътче, всеки ден е уникален и изпълнен с приключения :)))
Сега трябва да ставам от компютъра в библиотеката и да отида най-после да разгледам Таипей, че градът има доста инетерсни места за гледане, а време нямам, утре трябва да си ходя :( Следващото включване нямам идея кога и откъде ще е, а дотогава - бъдете здрави всички, изпращам многo слънце и усмивки от Тайван!

хайде и една от Памир, за разкош :)) няколко месеца назад...

Монголско вълшебство...


снимката е от интернет



Безкрайните необятни поля, хълмове и скалисти планини се простират докъдето погледът може да достигне и много отвъд него... Ястреби, соколи и всякакви грабливи птици, непознати по нашите ширини, кръжат безспир над степта в опити да уловят някое от милионите малки мишлета, тичащи от дупка в дупка, оставяйки цели миши "магистрали" след себе си. Слънцето силно напича през светлата част от денонощието, но веднъж падне ли ниско на хоризонта, вледеняващ студ обхваща степта, а целият Млечен път заема мястото си високо в небето, сякаш да бди над пътешественика, останал да нощува в палатка сред тази сурова природа... Големи стада коне препускат навсякъде, редом с още по-големи стада крави, овце и кози, а в по-планинските райони - рошави едри якове. Камилите - двygарби и огромни, също са често срещана част от пейзажа. Степта изглежда безцветна и сурова, но ако се загледаш, ще видиш толкова много цвят, живот и красота... Стотици лилави, жълти и червени цветя растат навсякъде около теб, мишките пеят, подали глави от дупчиците си, ястребите непрекъснато те наблюдават отвисоко, а дивият кон на Пржевалски е някъде съвсем близо, успял да запази макар и малката си популация - противно на информацията в моите енциклопедии, че е напълно изчезнал. Опознах и обикнах суровата степ... толкова че изобщо не ми се тръгва въпреки ужасното време, което ме връхлетя и изпита за пореден път. Тишината нощем, магията на звездите, които се виждат чисто и ясно, кристалните води, въздух, меките топли слънчеви лъчи... Прясно издоеното краве мляко, изпито в номадска юрта, докато навън вали жесток дъжд със силен вятър... Магията на степта е безкрайна, Монголия е уникална страна и една от най-прекрасните за мен. Страна с много дива природа и малко хора, повечето от които живеят в един единствен град - не мога да се сетя за нещо по-хубаво на света. Преживях много прекрасни моменти в тази страна и още сте преживея следващите дни предполагам. Успях да посетя няколко приказни будистки манастира, слушах монасите докато надуваха раковините и се събираха за молитва... Спах в юрта с местно семейство и проследих начина им на живот за един ден... гостувах на друго семейство в юрта за обяд и чай, стопирах хиляди километри по асфалтирани и черни пътища, които са изпитание дори за 4х4 коли... Успях да не умра от глад, въпреки че се яде основно месо в страната, за щастие дори обяда при семейството в юртата бе вегетариански - чист ориз с мляко, вероятно приготвен специално заради мен. 
След дните в степта стигнах и столицата Улаанбаатар, в която втори ден не спира да вали. И все пак има надежда, че утре дъждовете ще спрат и аз ще поема към национален парк Теrеj. След това ще се спускам на юг към Китай, понеже тук стана твърде студено за човек, който няма дори яке и обувки. Днес е 6 градуса през деня, а нощем  ще е под нулата. Имах планове да ходя до едно езеро 1000 км на север, но се отказах заради времето. И колкото и да не ми се връща в Китай, трябва да мигрирам на юг преди зимата да ме смрази някъде в голата степ. Кампирането взе да става невъзможно заради убийствения вятър, нощите станаха безсънни заради студа, следователно е време за по-топли ширини :)) Обичам Монголия, ще се върна!!!!!


Нещо безкрайно любимо и близко на сърцето ми, което си пея вече много дни, докато вървя през степта...



I had a dream,
Of the wide open prairie.
I had a dream,
Of the pale morning sky.
I had a dream,
That we flew on golden wings
And we were the same.
Just the same.
You and I.

Follow your heart,
Little child of the west wind.
Follow the voice,
That's calling you home.
Follow your dreams,
But always, remember me.
I am your brother,
Under the sun.

We are like birds of a feather.
We are two hearts joined together.
We will be forever as one.
My brother under the sun.

Whenever you hear,
The wind in the canyon.
Whenever you see,
The buffalo run.
Wherever you go,
I'll be there beside you.
Cause you are my brother,
My brother under the sun.

На изток - към слънцето

снимката е от Интернет, но това е обичайната гледка :)


Turn your face towards the sun 
Let the shadows fall behind you 
Don't look back, just carry on 
And the shadows will never find you 

Lost in the rock and roll 
Got lost in a promise of a love I never know 
Shadows chase me far from home 
I remember when my heart was filled with gold 
And you know I've been burned 
I've been burned I've been burned 
You've seen me lose control 
It's not worth it's not worth it's not worth 
My soul

https://www.youtube.com/watch?v=hdO9cc7WOyE


Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което предварително се извинявам.

Все на изток - следвам посоката, от която изгрява слънцето :) И гледам много да не се обръщам назад, защото боли... Оставям сенките да падат зад мен.
Изгубих се в памирските вълшебни планини, където няма нищо друго освен тишина, красота и чистота. Мармотите ми правеха компания докато вървях по прашния черен път, а пъргави птици прелитаха над палатката ми, когато кампирах на брега на езерото Каракул и съзерцавах тишината му в пълна самота... докато се появиха двама готини мотористи - българи! И понеже бяха зъболекари - присъствах на вадене на зъб на местен тажик на брега на езерото :) Тажикистан бе изпъстрен с невероятни събития като например това че 5 дни пътувах на стоп с кола на Mongol Rally, или че пияни узбекистанци искаха да ме накарат да пробвам алкохол и не приемаха НЕ за отговор, докато не излях яростно цялата чаша, която се опитваха да ми набутат :) Малко преди да вляза в Тажикистан имаше атентат срещу 4-ма велопатешественици, които бяха убити. И заради това хората бяха дори още по-мили и гостоприемни, отколкото очаквах. Повече от 50 дни съм на път и срещнах толкова много добри към мен хора, че ако не записвам, ще забравя. Лошите бяха доста по-малко, отколкото очаквах и се подвиzаваха предимно в Иран и Туркменистан, след тия двете нямам ядове с никого. 
Вече съм в Биshкек - столицата на прекрасната планинска страна Киргизстан, за която малко се знае по нашите земи. Тажикистан и Киргизстан за мен са най-красивите страни в тази част на света, почти целите са планински и това ги превръща в магнит за такива като мен. Едва избутах плоските Туркменистан и Узбекистан, но всичко си струваше, за да стигна до тук! Следващия път в Памир - с колело :) Много ми липсва. Тук са само планини и е супер за велопатешествие за разлика от околните държави, където е равно и много, много горещо. 
Тук обръчут на храната лека полека взе да се затяга, все по-често съм само на хляб, защото няма нищо друго без месо за ядене. В Mонголия вероятно ще съм само на хляб. В големите градове нямам проблем, защото си купувам плодове и други вксунотии от пазара и супермаркетите, но по слеата и планините изборът се свежда само до хляб, както и във всяко заведение или ресторант - единственото нещо в менюто без месо е хляба :) Вече доста пати като ме канят шофьори или каучсърфинг хостове, седя в ресторанта и дъвчa сух хляб с черен чай за по-лесно преглъщане :) Иначе имам огромен прогрес в стремежа си лека полека да стана веган. Много рядко си купувам кисело мляко а сиренето почти го спрях. Само някои като ми даде - ям. Че ако и това откажа хората съвсем няма какво да ме гостят. 
Стопът е възможен във всичките страни тук, но задължително се пита дали возенето е безплатно, защото всички очакват пари! Аз се придържам все към камионите, те винаги са склонни да вземат и без пари, досега нито един не ми е отказал. Kоли доста по-рядко ме качват, огромната част искат пари. Но не се оплаквам никак от стопа, доста добре е и като време не се чака безкрайно много. Хората като цяло са много добри и гостоприемни, радват се на туристи и не тормозят. доста от видовете тормозители в други държави липсват тук. 
Плановете ми занапред са да си вадя монголска виза утре, вероятно ще е готова другата седмица, а докато чакам сте обиклалям край езерото Иcик кул няколко дни. После към Казахстан за малко и право към Китай и Монголия. сте бързам за Монголия, за да я мина докато не е застудяло много, там зимата идва скоро, а аз дори яке нямам :) 

Всеки ден е ново неизвестно и ми носи постоянни предизвикателства, които отварят пред мен нови и нови хоризонти. Все повече въпроси, но и повече отговори... 
Сега си мисля за дните в Памир, за кефа от това да се изкапеш в ледено студена високо планинска река, да поплyваш във второто най-високо езрео в света, формuрано от метеорит преди 10 милиона години, да вдишаш разредения въздух на 4700 метра над морското ниво... за мен няма нищо по-прекрасно на тоя свят от планината и природата като цяло! и сладките трътлести мармоти, които се шмугват в дупките си веднага щом се зaтичам към тях :))) 


RISE:

https://www.youtube.com/watch?v=jWbiCr200N8


Кратък update по пътуването :)

Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората. Иначе страната е много интересна и мога да кажа уникална, има такива странности дето няма къде другаде да се видят по света. Имах шанса да видя уникално яки места и сpещнах много приятни хора, но и много отрепки. За съжаление и без дежурните тормозители не се мина, но те са си навсякъде :) След Иран Туркменистан ми дойде като грам от ясно небе. Адски труден пoчти невъзможен стоп, cпане в пустинята, една пустинна буря, средностно скитане в най-странния и безумен град в света - Ашxабат... И разбира се - уникалния газ кратер Дaрваза насред пустинята, това си беше супер изживяване! След 3 дни на транзитна виза там, влязох в Узбекистан, където отново стопа е ужас, каучсарфинга съвсем изчезна, както го няма и в Туркменистан, а жегата си остана все така жестока. Снощи бе 44 в 20:00 вечерта! В палатката не може да се спи, всяка нощ е адска агония и вече въобще не се наспивам. Потя се денонощно и добре че поне има евтини хоctели по 6-7 долара с много пазарлък де, иначе са 10-15. Та успявам да се окапя и изпера когато много я закaсам. Иначе смрaдтта и безсънието не се търпят. един от дните в Иран беше над 60 грaдуса на слънце. А аз си изкарвам дните основно на слънце, нали стопирам и разглеждам. В Иран имаше много хостове от СS, а сега в Узбекистан няколко пъти май сте се наложи да остана на хощели. После Таджикистан няма да трябва, там са планини и жегата не е такава. Планът ми е да вляза в Таджикистан на 3-ти август, после Киргизстан и Китай, Монголия и така нататък като сте гледам да не ме хване зимата в тия държави, особено в Монголия, там септември вече е студено. В момента съм в Букхара, Узбекистан. Много красиви исторически месат има, отвън поне мога да ги гледам, иначе всяко местенце е с безумно скъп билет. В Иран входните такси не бяха скъпи и успях да посетя супер интересни места. Та това е от мен накратко, няма как да пиша повече, дано занапред в някоя държава все още има net кафета, та да мога да поразкажа за цялата лудница в това пътешествие, което честно казано не очаквах да е толкова щуро :)

Рилски размисли и страсти...


тази седмица по рилските била :)

Обратното броене наскоро започна и в момента съм на 1 ден време от старта на пътешествието.

Ще си позволя едно лирично отклонение, в крайна сметка това е личен блог, а единственото нещо, което имам желание да оставя след себе си на хората около мен, са мислите и гледната ми точка, нищо повече от това. Дори и тях не определям като нещо стойностно и важно, но като нямам друго, предлагам каквото имам :) Мислите ми са ужасно разбъркани и понеже постоянно размишлявам, кашата в главата ми е пълна и пиша несвързано, за което се извинявам.
Ще започна както обикновено - с музика. Тя толкова добре казва почти всичко, което имам да кажа.

https://www.youtube.com/watch?v=cl4cLEToPfc  

"Society"


It's a mystery to me
We have a greed with which we have agreed
And you think you have to want more than you need
Until you have it all, you won't be free

Society, you're a crazy breed
I hope you're not lonely without me

When you want more than you have, you think you need
And when you think more than you want, your thoughts begin to bleed
I think I need to find a bigger place
Cause when you have more than you think, you need more space

Society, you're a crazy breed
I hope you're not lonely without me
Society, crazy indeed
Hope you're not lonely without me
.....

Society, have mercy on me
I hope you're not angry if I disagree
Society, you're crazy indeed
I hope you're not lonely without me




Броени дни преди да замина избрах за пореден път да "избягам" от лудостта човешка и се скрих в едно от любимите си убежища - Рила.
Планината - едно от малкото останали все още неунищожени места в България, особено над 2000 метра, където за огромно мое щастие микро климатът е неподходящ за виреене на двуноги същества с умни телефони и мощни коли. Та докато обикалях билата на Рила с изпълнено с възхищение и уважение сърце, размишлявах по един, даже няколко въпроса, които ме мъчат долу в ниското и правят живота ми в последните години още по-тегав, отколкото щеше да е ако не осъзнавах какво става около мен.

Синдромът на съвремието: " Да бъдеш или да имаш?!"


Странно нещо са хората от 21 век. Наскоро си говорехме с един човек, че имаме сериозни проблеми в комуникацията, тъй като казвам точно това, което мисля и искам да кажа, а той не го възприема точно както го казвам, а както му се иска да го чуе, понеже е свикнал да общува само с хора, които казват нещата не точно както ги мислят, а по-деликатно. Тъй като "служа" на отдавна умрели и погребани ценности, не успявам да разбера заобиколките и разнообразието от маски на съвременното общество и как е възможно да казваш, мислиш и правиш три различни неща, без това да бъде осъждано от околните. Даже напротив - почти всички правят така. От ден на ден осъзнавам, че все повече се отдалечавам от тази реалност и в съвсем близко бъдеще няма да има място за мен не само сред хората наоколо, но и в света на хората изобщо.
Не е особено лесно да тръгнеш на пътешествие, да оставиш тези, които обичаш и да живееш в непрекъснат стрес дали са добре. Още по-трудно обаче е да се върнеш. Защото знаеш много добре какво те очаква - същите закостенели, сдухани, битови, материалистични хора, които за времето, в което си отсъствал, не са помръднали и с милиметър в личностното си развитие. И което е по-страшно - не са искали да помръднат. Защото за тях това не е важно. Те са се изучили, разработили, размножили и край - развитието секва, само материалното такова продължава. Понатрупали са още благини и са си "улеснили" живота с най-съвременните технологични извращения.
Никой от тях не осъзнава, че ти не си същия човек след всяко пътешествие, че си научил толкова много, колкото едва успяваш да поемеш и осмислиш. Пропастта във взаимоотношенията става все по-дълбока, а разочарованието е главният спътник на завърналия се от странство. Не е страшно, че никой не те разбира, страшното е, когато осъзнаеш, че никой около теб не може да те разбере, дори и да иска. А те и без това не искат. И най-страшното е, че ги обичаш! Толкова ги обичаш, че се връщаш при тях всеки път. И после съжаляваш... отново и отново. Ужасно е да се разкъсваш между това да си с близките си и това да правиш нещата, които обичаш. Да се опитваш непрекъснато да балансираш между двете, а всички да ти се сърдят, че правиш нещо различно от това да им угаждаш. Преди няколко години осъзнах нещо, което ме потресе и натъжи много. Някои хора ми пишат на мейл или в блога, че ги вдъхновявам с пътешествията си. Осъзнах, че не познавам нито един човек, който мен да ме вдъхновява и да ми служи като личен пример. Разочарованието ми от всички наоколо произлиза от това, че няма никой, променящ се към по-добро. За сметка на това пък има много, променящи се към по-лошо. Добре, че е негово величество Автостопа - благодарение на него се убеждавам, че все още има и хора с акъла си, различни хора с алтернативни виждания или с виждания изобщо. Не само зомбита и сърдитковци.

Маричини езера и Мусала на заден план


От друга страна обаче осъзнах, че въпреки цялостното си огорчение и разочарование от живота, постъпките на хората около мен и човечеството като цяло, съм много, много богат човек. Ако богатството на всеки се измерва според това, което е имал възможност да види и преживее, това, върху което е имал шанс да се замисли и времето, което е имал, за да бъде себе си, да прави това, което истински обича, да опознае света, да си направи изводи от видяното и дори да ги сподели с други хора - то аз съм милиардер. Сърцето ми е изпълнено колкото с мъка, толкова и с благодарност. Огромна благодарност към това, което светът ми е дал - всеки къс природа, всяко животно, растение и добронамерен към мен човек. Зная, че никога няма да мога да му се отплатя за всичко получено.
Всяко едно пътуване за мен е шанс да намеря отговор на още някой важен въпрос, който ме измъчва. Непрекъснато наблюдавам и анализирам видяното на път и едно от нещата, които най-много ме потриса и изумява, е надминалата всякакви обозрими представи човешка алчност и стремеж към материални блага, които са силно застъпени във всички държави, без значение бедни или богати. На никой никога не му е достатъчно. Хората винаги искат още и още, от всичко по много, все не им стига. Тези в бедните държави много искат да имат всичко, което имат онези в богатите. Европейците и американците пък искат да имат още по-хубави и скъпи неща от тези, които вече имат. Осъзнах, че в целия свят, всяко едно действие или бездействие по който и да е въпрос, се дължи на три неща: Его, Суета и Мързел. Това са тримата неофициални господари на днешното човечество. Огромна част от хората са безобразно влюбени в себе си, приели са се за важни като това се отразява на всички аспекти в живота им. Общо казано има две неща, които ги интересуват на съзнателно и подсъзнателно ниво - дали имат най-доброто от всичко за себе си (Егото) и как ги възприемат другите -дали ги харесват и им завиждат (Суетата). От страната на егото започват безкрайните "грижи" за себе си - да ядат най-здравословната "био" храна, да носят маркови скъпи дрехи, да карат съвременна "безопасна" кола, да живеят в голяма къща.... От страната на суетата пък важното е кой каква позиция заема в обществото, в кариерата си, какво образование има, къде ходи на почивка и какви снимки си е качил по социалните мрежи да се похвали, каква жена/мъж има - да са успели и хубави, че да завиждат другите, какъв "умен" телефон си е купил, колко е красив/а той самият..... И накрая, но не на последно място, идва негово величество Мързелът, който с размах подема мъничкото останало натурално и човешко у двуногото същество, разплува го до неописуеми размери и превръща съществото в една жалка, обездвижена и лишена от способност да мисли креатура, зависима от всяко едно материално нещо, било то кола, телефон, хладилник, супермаркет...........
В бедните държави, където хората нямат масова възможност да притежават кола, ясно се забелязва, че никой от тях не би ходил пеш ако може да си купи автомобил, а тези, които не могат, винаги ще дадат последните си стотинки за автобус. В много домакинства няма ток например, но хората имат възможно най-лъскавия телефон, който са успели да си купят със спестявания от няколко заплати.
В "развитите" държави пък хората не слизат от колите, ходят до магазина, съседа, работата... все с кола. Колата всъщност замества краката им. И дори в миговете когато се появи слабата нужда от движение и спорт, до спортната площадка или парка отново се ходи с колата.

Хасковските улици се пукат по шевовете от коли. Междублоковите пространства са толкова задръстени от таралясници, че все по-често има боеве за паркоместа. В почти всяко МПС има по едно човече, което "върти геврека" на път към магазина, центъра, баба си... въобще към места, които са достъпни с макс 10 минутно ходене с онези вече ненужни израстъци, наречени крака. Или 2 минути с онова нещо на две колела, дето се въртят педалите. :) Въздухът става все по-мръсен, хората тровят собствените си деца без въобще да се замислят. Единственото същество в цялата природа, което само се унищожава напълно осъзнато - човекът!
Също толкова ужасяваща е зависимостта на хората към супермаркетите. Вече всичко идва от там, масата народ няма идея как да си насади краставици например и въобще как изглежда кое да е култивирано растение. Тъй като през цялото време докато съм в България, се занимавам много активно със земеделска работа, зная отлично вкуса на плодове и зеленчуци, расли само на слънце и вода, понеже отглеждам точно такива. Несравними са с боклуците от магазина. Докато пътуваш е нормално да ядеш боклуци, но хората цял живот ядат именно такива поради грандиозния мързел да си отглеждат сами храната. Къщи и дворове по селата се продават на безценица и мераклии да ги купят и да работят в градината - няма. Ако някой изобщо ги купи, то често е турчин, който директно бетонира всичко около къщата си (имам много такива примери навсякъде около моята градина). Загубва се безвъзвратно най-жизненоважното умение - да си отглеждаш храната.
Уникално е чувството на пълно облекчение, когато осъзнаеш, че нищо не ти е нужно. Чувстваш се толкова лек, готов си с лека ръка да се разделиш с хилядите си материални придобивки ако имаш такива, и да не придобиваш никакви нови ако нямаш. Миналата седмица ходих да разпродавам на битака в Димитровград за втори път през живота си, първият беше точно преди Южна Америка. През последните години разпродавах по интернет на безценица почти всичко, което имам и което няма сантиментална стойност, оставих си само книгите, спомените и малко дрехи. Все още не мога да събера цялото си имущество в една раница, но драстично го намалих като нямането стана цел само по себе си. Удовлетворението и облекчението ми от нямането са гигантски! Колкото повече неща продавам и подарявам, превръщайки ги в проблем на някой друг, толкова повече осъзнавам, че наистина не ми е нужно нищо. Дори по време на пътуване раницата ми намалява като обем и тежест всяка година. Просто няма какво да слагам в нея, освен наистина жизнено необходимите неща.
В никакъв случай не твърдя, че когато човек е избрал да няма, то той непременно ще бъде. Но поне има шанс! Гарантирано по-голям шанс от тези, които работят, за да си купят едно, второ, трето... Които купуват повече пространство, за да си държат вещите. Които вярват, че са им нужни мебели, ел уреди, умни телефони, купища дрехи, коли и т.н., за да живеят.
Концепцията на предстоящото пътуване до голяма степен ще включва и пренасянето на идеята за нямането по света. Ще се опитам да обясня на хора, които срещам и които имат интерес, че на човек му е нужно съвсем малко в живота, а личностното развитие и бъденето си струва да бъдат разгледани като перспектива за добруване и качествен живот, а не количествен.

Багажът ми е вече събран, мислите и емоциите ми препускат във всички посоки и очаквам едновременно с вълнение и голяма тъга от раздялата деня след утре, когато отново ще се отправя към неизвестното. Вълнувам се сякаш за първи път тръгвам на пътешествие. Тъгувам сякаш за първи път оставям близките си. Всяко пътешествие ми е като първо и емоциите врят и кипят. Тъжно ми е също така, че оставям градината, колелото, книгите си, всички любими занимания като китарата, на която тъкмо започнах малко по малко да просвирвам. Надявам се да има много китари по пътя и готини хора, които да ми дават да свиря. :) И така, време е за още един ден у дома, след което влизам в онова, което хората наричат "зона на комфорта", визирайки ежедневието си. За мен това е живота на път - най-комфортната ми зона, която все по-трудно напускам в последно време.
За завършек - една перфектна хармония:
A perfect harmony - https://www.youtube.com/watch?v=xF5bADlrhTc


И няколко снимки - рилски импресии :) Преходът беше от Костенец през хижа Гургулица - Помочена поляна - Белмекен - Мусала - Боровец

водопадът край Костенец

язовир Белмекен


веселба по сандали с останалите преспи сняг :)


пътеката за хижа Грънчар










връх Мусала

Леденото езеро

Трионите по залез

изпращам слънцето по въжето...


надолу към Боровец

Ново пътешествие - АЗИЯ за втори път, по-обстойно :)

твърде оптимистичният маршрут, който вероятно няма да се осъществи точно така и в пълният си вид :)


Дойде време да се стягам за ново предизвикателство, което по нищо няма да отстъпва на предишните. След известно чудене дали пътят най-напред ще ме привика към Азия или към Исландия, първото надделя и определено има защо. От последното ми пътешествие през този континент измина доста време, а то ми беше и първото мащабно пътешествие изобщо. И тъй като в последно време доста обикалях из Европа, реших че почивката от "дивите" държави ми е била предостатъчна след двете години в Латинска Америка. Затова - напред към Азия! :)

къща някъде из Лаос, 2009 г.


Една кратка ретроспекция в снимки към пътуването, за което няма писано на блога ми, а именно първото ми дълго пътешествие преди да се роди този блог. То премина през следните държави и бе с продължителност 10 месеца: Румъния, Украйна, Русия, Казахстан, Китай, Тибет, Непал, Индия, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам и обратно в Европа. Пътуването беше белязано с множество "грешки на начинаещия", в които най-големите фалове бяха самолетите и естествено завърши трагично - със самолет. Време е да вдигна проклятието и да направя едно по-добро, надявам се този път успешно пътешествие през Азия!

някъде в Тибет :) 2008 г


Първоначалните ми намерения за новото пътуване бяха да тръгна през Турция, Иран, Пакистан, Индия и нататък през Югоизточна Азия към Индонезия и после на стоп по островите в Океания с надеждата да стигна до Френска Полинезия. Направих обаче кратко проучване за визи и граници и се оказа, че Бирма отново е затворила границата си с Индия за индивидуални пътешественици, пускат само с предварително закупени турове от агенции. Понеже няма никакъв воден транспорт от типа на ферибот между Индия и Тайланд, се очертава брутално зацикляне в Индия без опции за измъкване, освен самолет, което за мен не е опция и би провалило пътуването ми. Щях да се озова в същата ситуация, в която бях през 2008-ма и която наложи вземане на самолет и съответно - личен провал. Така Пакистан и Индия отпаднаха от плана, но тъй като вече бяха подадени документите ми за иранска виза, Иран си остана в маршрута.

дворецът Потала в Лхаса
 
Това пътуване ще е възможно най-отворено по отношение на маршрута, нямам никаква представа докъде ще стигна, но ще се опитам да е до Полинезия ако съм на кеф да търся яхти. Засега нещата стоят така в главата ми като това е най-оптималния вариант, който честно казано не вярвам да се осъществи точно така поради неяснотата със стопирането на яхти :)

Стоп през Турция, Иран, Туркменистан (ако успея да взема адски трудната 5-дневна транзитна виза) или Афганистан (ако не успея с Туркменистан), Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Китай, Монголия, пак Китай, Южна Корея, Япония (последните две с фериботи от Китай, има такива), Китай пак, ферибот до Тайван, пак Китай, Хонг Конг, Макао, Виетнам, Лаос, Тайланд, Камбоджа (опционално, ако взема многократна виза за Тайланд), Бирма (ако е отворена границата с Тайланд по суша), пак Тайланд, Малайзия, ферибот за Индонезия, ферибот за Борнео и стоп до Бруней, обратно в Индонезия, Източен Тимур, Папуа Нова Гвинея, Соломонови острови и нататък нищо, ама нищо не се знае, но като цяло - стопове на лодки с надеждата да успея да видя Фиджи, Вануату, Тонга, Самоа, Френска Полинезия, Тувалу, Кирибати, Науру, Маршалови острови, Микронезия, Палау, Филипини, след което връщане до континентална Азия и прибиране по неясно кой маршрут, вероятно обратно през Китай и Казахстан, тъй като дори да е отворена границата на Бирма с Индия, визата за Пакистан може да се вземе само в държава, на която си гражданин, тоест в моя случай само в България.

Това е така да се каже най-оптимистичният план, а то не може да се нарече и план, понеже в моите пътувания е излишно да се планира каквото и да било, това му е интересното. Нямам идея какво ще стане и дали ще успея с всички тези интересни дестинации, даже и с половината да успея, ще е супер. Единственото нещо, което си пожелавам за това пътуване, е никога, ама никога да не ми се налага да взема самолет. Иначе каквото и друго да ми се случва, все ще се оправя. Имам някакви събрани пари, които се надявам да стигнат поне за голямата част от пътуването, визите са голямо перо в бюджета, платих вече 50 евро на иранците и 160 долара на китайците, ще се опитам да взема още 1 виза от България и другите по пътя. Фериботите от Китай до Корея и от Корея до Япония са по около 150-220 лв на возене, в двете посоки си става сериозна сума. Между островните държави в Азия ще пътувам все с фериботи или товарни корабчета, няма да губя време и енергия за търсене на яхти, това ще си го запазя за онази част от пътуването, където други опции просто няма. Честно казано въобще не съм оптимист по отношение на яхтите, тъй като за да се чувствам поносимо на борда, трябва да намеря яхта, на която не се лови риба и екипажът е съставен от вегетарианци. Съжителстването толкова време в ограничено пространство с други хора също много ме притеснява, защото съм социопат и интровертен тип човек, и не се чувствам добре сред хора за повече от няколко дни. Още повече пък ми нагарча идеята да ходя да питам по марините, тоест да притеснявам хората с глупави въпроси и предложения. Стопът на яхти въобще не е като стопа на коли, където си седиш край пътя и чакаш да спре някой, който иска да те вземе, не ходиш да го "тормозиш" да те вземе. Но ще видим, да стигна първо до Югоизточна Азия пък ще го мисля тогава :)

камбоджански бит


Очаквам да потегля около края на юни. През последните дни чета доста за визи и гранични пунктове, за да не се набутам някъде, откъдето да не мога да се измъкна. Малко информация за първите извадени визи:

Иран - 50 евро е цената, плаща се в Сибанк, намираща се на около 300-400 метра преди посолството, на Симеоновско шосе също като самото посолство. Адрес на посолството - бул. Симеоновско шосе 55. Телефон 02 9878546 , работното време е от 9:30 до 12:30, делнични дни. Процедурата е отнемаща време и препоръчвам да си планирате поне 20 дни, точно толкова чаках аз. Преди да стигнете до самото посолство обаче, има стъпки, които се предприемат онлайн, без тях няма смисъл да ходите в посолството. Първо влизате на този уебсайт, където трябва да попълните онлайн формуляр за кандидатстване за виза, да качите снимка и цветно копие на първата страница на паспорта си - http://e_visa.mfa.ir/en/     Внимателно прочетете всичката предварителна информация, която дават на сайта!!! Имат конкретни изисквания за размера на снимката, както и за страницата от паспорта! Изключително много внимавайте да не попълните нещо грешно или да качите снимка и паспорт, които не отговарят на изискванията им. Владеенето на отличен английски е задължително за кандидатстването тук, ако не можете да се справите, трябва някой с отличен английски да ви помогне.
След като сте попълнили и качили всичко, остава да чакате. На мейла си веднага получавате потвърждение, че сте кандидатствали с номер за проследяване на апликейшъна си, който може да вкарате на този линк и да видите какъв е статуса му - https://evisatraveller.mfa.ir/en/request/status/   
Аз така си и останах - с чакането! На 12-тия ден не издържах и звъннах в посолството в София да питам какво се случва. Любезна жена ми обясни, че е най-добре да отида на място в посолството и ако няма проблем по визата ми, консулът можел да ми я даде веднага на място, тъй като проявявал разбиране към хората от провинцията. Отидох в посолството с разпечатка от потвърждението на мейла, което ми пратиха за кандидатстването за виза, две паспортни снимки (изискват да са задължително на светъл фон), копие от паспорта, една резервация за хотел в Кашан (отменяема без загуба на пари) и попълнен формуляр за виза, принтиран от сайта на посолството - http://www.sofia.mfa.ir/uploads/visa_application_form_43154.pdf    
Иранецът зад гишето може би беше консула, зададе ми няколко въпроса като например къде в Иран ще ходя и колко дни ще съм там. Много беше важно да се кажат дните, аз поисках 20. След като прегледа документите, ме изпрати да платя таксата 50 евро в Сибанк, върнах се с платежното и ми каза да се върна след 7 дни. Паспортът ми остана в посолството, след 7 дни отново отидох и след 30 минути чакане получих визата, 20 дни право на престой. Честно казано до последно мислех, че няма да ми я дадат, тъй като нещата много се протакаха и забавиха, но в крайна сметка неочаквано я получих :)

Китай - посолството се намира на бул. Джеймс Баучер 58, тел: 029733851. Работното време е само във вторник и четвъртък от 9:30 до 11:30. Сайт на посолството с инфо за визите: http://www.chinaembassy.bg/bjly/lsyw/t1369843.htm    Формуляр за визата може да принтирате от тук - http://www.chinaembassy.bg/bjly/lsyw/t1090747.htm
В посолството се отива с подготвени и оформени документи, иначе няма смисъл да се разкарвате, ще ви върнат. Формулярът се попълва внимателно, залепвате си и снимката в полето (в стаята, където приемат граждани, има лепило, ножици, химикали и въобще всичко необходимо). За туристическа виза искат двупосочен самолетен билет, резервации за хотели за всичките нощувки, една паспортна снимка, едно копие на паспорта. По тяхно усмотрение може да поискат застраховка или банково извлечение с налични по 100 долара на ден за всеки ден от престоя. Аз носех само извлечение и не ме питаха за застраховка, такава нямах. Направих си всички резервации в booking.com, безплатно и веднага щом вземеш визата, може да ги отмениш. Самолетните билети се правят през turkish airlines, има опция "плати по-късно", изпращат ви резервацията на мейла и сте готови, а тя автоматично отпада след два дни. Горещо препоръчвам да си направите пълен план по дни за пред посолството, пишете го на отделен лист и го слагате към документите, това при мен сякаш много помогна. Разбира се, това е само за пред тях, после като ви дадат визата си правите каквото искате. Аз кандидатствах за многократна с валидност 6 месеца, дадох план за 4 месеца пътуване. Цената на тази виза е 160 долара, еднократната е много по-евтина, но тъй като ще ходя до Монголия, Корея, Япония, Тайван и ще се връщам всеки път в Китай, не ме устройва друга освен тази.
Горещо препоръчвам да отидете в посолството час и половина преди началото на работното време! Опашките са огромни, аз отидох в 8:00 и имаше вече хора преди мен. Двама много любезни пазачи ви подреждат в две опашки - за получаване и за подаване на документи. Като влезете, си вземате номерче и чакате да ви дойде реда. Пазачите минават и ви поглеждат документите и ви разпитват дали имате всичко, дават насоки и препоръки, и двамата са много мили и любезни! После на гишето документите ви биват прегледани и ако ги одобрят, получавате листче с номер, както и листче с банковата сметка на посолството, където да преведете таксата за визата. Като основание на превода трябва да сложите номера от другото листче, пазете всичко, което са ви дали! Преведете парите възможно най-скоро и внимавайте да бъдат точна сума ако банката си взема комисионна. След 7 дни визата ви трябва да е готова и да отидете да си я вземете. Паспорта ви остава в посолството.


Таджикистан и Киргизстан предлагат онлайн визи:

https://www.evisa.tj/index.evisa.html

http://evisa.e-gov.kg/

Скоро ще кандидатствам и ще напиша отзиви.

За Туркменистан ще подавам в Иран, а за Узбекистан мисля да подам в посолството им в Анкара. За Афганистан ще подавам в Иран ако не ми дадат виза за Туркменистан.
За Казахстан визите за българи отпаднаха. Също няма визи за Корея и Япония, Тайван също. Няма визи за Малайзия и Сингапур, а за Бирма има онлайн виза доколкото видях, тя важи само на летищата и границата с Тайланд - https://evisa.moip.gov.mm/newapplication.aspx#
Камбоджа и Лаос са с визи на границата, Виетнам - в посолство, но не е трудна.

Между другото, Азербайджан също предлага онлайн виза, ето линк - https://evisa.gov.az/en/information   На връщане може би ще се възползвам от нея.

Толкова за визите, сега чета за отворените и затворените за чужденци граници, че и там има много специфични моменти, които могат да те вкарат в ужасни ситуации.

Има един сайт, който е претъпкан с полезна информация за визи, посолства и граници, препоръчвам го на всеки, който ще пътува в "становете" - https://caravanistan.com/planning

И така, стига с бюрократичните спънки. :) Сега за по-свежата част от пътуването.

пощене край храмовете Ангкор Ват :)


Подариха ми нова раница - Ташев Кентавър 60+10 камуфлаж :) Прекрасната ми 13 годишна раница същия модел, която вече наистина е за пенсиониране и ми причинява много болки в раменете поради жестоката амортизация, ще си остане вкъщи да почива този път :) Имам и две нови карти памет за фотоапарата, както и нова батерия - пак подаръци. С две батерии и 5 карти памет от 64 GB и една от 16 GB би трябвало да мога да снимам на воля без да завися от ток и памет :) До тук приключвам с технологиите, единствената електроника в това пътуване ще бъде апарата с втория му обектив и малкото ми телефонче Нокия с копчета.
Това всъщност е много лоша новина за блога. Без лаптопа, който другарчето си носеше в пътуването в ЮА и без онзи телефон с gps-а, който купихме евтино в ЮА, блогът ще бъде много ощетен откъм текстове и снимки за дълъг период от време, както и няма да има живо проследяване с координати. Всъщност снимки надали ще мога да кача до края на пътуването, защото няма сила, която да ме накара да си пъхна картата памет в съмнителен компютър в интернет кафе :) А текстове ако мога да пиша, то ще е точно както беше в Африка - кратко, времеотнемащо, на шльокавица, писано в някое затъмнено интернет кафе, пълно с хлапетии, играещи игри и крещящи като за последно. В Африка спираше и тока много често, та тъкмо напишеш нещо и хоп - вземе че изчезне! :)

детска радост в Камбоджа :)
И докато блога все някак ще мога да го удостоявам с внимание от време на време, то координати няма как да има, защото няма да нося "умен" телефон. Някой да не ме разбере погрешно - няма да нося такива неща не защото не мога да си ги позволя финансово (няколко човека вече ми предлагаха да ми подарят смартфон, което предизвика огромното ми недоволство), а защото ги мразя от дън душа. А някак не върви човек да ползва нещо, което мрази, та даже и да е за уж добра кауза, все пак координатите биха могли да бъдат от полза на всеки следващ по това трасе. Лаптопите не ги мразя, защото на тях наистина може да се свърши нещо смислено, да се сътвори нещо, а не само да се приема облъчване от едно малко екранче, но не искам да нося никаква излишна електроника, изобщо нищо, което да ме отклонява от смисъла на пътуването и всеки един реален момент в него. Тъй като няма да имам никакви карти, навигации и т.н., ще се налага да питам за всяко нещо хората, както във всичките ми досегашни пътувания. И от това по-голямо приключение здраве му кажи! Чувстваш се изгубен постоянно особено в държави с брутална езикова бариера като Китай, и когато се намериш, кефът е пълен :)

Великата стена, 2008 г


Смятам да взема малко багаж и само най-необходимото, идеята ми е да мога да се запасявам с храна и вода, за да навлизам повече в планините и пустините по маршрута. Пътуването ще е все на стоп, с фериботи, пеш, а ако някъде има евтини колела под наем, ще ми е голям кеф да си взема и да обикалям ден-два. Искаше ми се и към Азия да тръгна с колелото, но е лоша идея, тъй като ме лишава от възможността за преходи в планините, връзва ме към шосето, ограничава тотално контактите ми с местни, които иначе биха ме взели на стоп. Да не говоря колко стрес да не ми го откраднат ще бера по пътя и никъде няма да мога да го оставя даже за малко. Освен това при фериботите и стопирането на яхти колелото се превръща в тотално бреме и оскъпява и усложнява и без това скъпите и сложни водни транспорти. Иначе ужасно ме блазнеше карането през Памир, но нищо, ще вървя пеш :)

виетнамски трафик, 2009 г


плажовете на Гоа, Индия 2008 г
В това пътуване ще се опитам да видя доста от пропуснатите при предишното места, а може и да повторя някои, които много са ми харесали.
Особен интерес ми представлява Бутан, но там надали ще успея да се уредя, нещата са много скъпи и сложни, влиза се само с тур агенция и се плаща по 250 долара на ден. А и не зная дали може по суша да се влезе, всички турове започват от летището. Има вариант ако Бирма отворят границата с Индия, да се опитам все пак да се върна през Индия, защото ужасно много ми се ходи там, но само ако има някакъв реален шанс да си намеря воден транспорт нататък. Или ако реша да си остана там завинаги :)

работещи индийки
Това е в общи линии, нямам идея какво ще стане и как ще се получат нещата, но се надявам да нямам сериозни визови спънки и да не зацикля в някоя държава. Много са местата, които искам да посетя и ако остават някакви средства извън храната и визите, ще влизам повече по археологически обекти, музеи и все такива яки неща, които в предното пътуване съвсем не можех да си позволя и много съжалявах. Сега ще пробвам да икономисвам повече от други неща, за да има за музеи :) Сърбят ме краката за трекове в Таджикистан и Киргизстан!

За завършек - едни от любимите ми песен и филм на всички времена, съвсем в унисон с това пътуване:    https://www.youtube.com/watch?v=cPAbx5kgCJo    Смята се, че родината на Моана е някъде в Тонга или Самоа, та се надявам до там поне да стигна :)


See the line where the sky meets the sea? 
It calls me 
And no one knows, how far it goes 
If the wind in my sail on the sea stays behind me 
One day I'll know 
If I go there's just no telling how far I'll go

красоти в Бангкок