Предстоящо пътешествие - с колело от Хасково до Нордкейп/ Норвегия


снегът никога не ме е спирал да правя това, което много обичам :)))

Слагам тази публикация от рано и ще я оставя най-отгоре, за да бъде видяна от евентуални спонсори и хора, които желаят да помогнат :)


Е, идва време за ново пътешествие - по-предизвикателно от всички досега :) Този път ще прибера стопа в чекмеджето за няколко месеца иии ... ще яхна колелото!!! Възнамерявам да карам около 11 000 км от вкъщи до най-северната точка на Норвегия и обратно! Това ще бъде първото ми дълго вело пътешествие и очаквам да е незабравимо и повече от прекрасно! Който ме познава знае, че колелото е като част от мен и върху него се чувствам по-стабилно, отколкото дори върху краката си :) Така че беше крайно време да го превърна в средство за реализиране на едно физически предизвикателно, дълго и изморително каране. Имам опит само в няколкодневни вело скитания из България, но за първи път ще пътувам на колело из много други държави. Избрах пътешествието да е до Норвегия, защото много ми се ходи там отново и защото Нордкейп е най-далечната възможна точка в Европа.

Живот и здраве, тръгвам в средата или края на април догодина. Само аз, без другарчета и подобни. Нощувките ще са основно на палатка и вероятно каучсърфинг понякога. Изчислих пътуването на около 4-5 месеца в двете посоки, смятам да минавам по около 100-120 км на ден, ще искам и да разглеждам на някои места и това ще ме забави малко. В последните си вело разходки минавах по 75-80 км дневно без никакъв проблем и с много мотаене и разглеждане, така че смятам около 100 км ще бъде идеално по време на пътешествието.
Слагам тази публикация месеци по-рано с идеята да потърся спонсорство по отношение на екипировката. Ако всичко е на ред, до април ще имам достатъчно пари, за да се издържам по време на пътешествието, но няма да са достатъчно и за покупка на цялата нужна екипировка, особено колелото. Моето колело Drag Assault за съжаление е много неподходящо за такова пътешествие, понеже не е конструирано за туринг и дори няма отвори за монтиране на багажник. Освен това колелото ми има толкова висока сантиментална стойност, че ако ми го откраднат по пътя, ще умра от мъка. Обичам го като живо същество, за мен то има душа и ми е повече като близък приятел, отколкото като вещ. Карам го от 2007-ма, не мога да опиша задоволството си от качеството му и сме се превърнали в едно цяло. Като пътувам по света ми липсва и често си мисля за него, през това време седи заключено с два катинара на възможно най-сигурното място и ме чака да се върна.

Като един изключително доволен клиент на Drag, ще се обърна първо към тях за спонсорство. Също така ако има някой, който да разполага с подходящо колело и да иска да му го разходя до Норвегия, ще го приема с огромна благодарност назаем за няколко месеца като се надявам да го върна читаво и да не ми го откраднат. Всъщност идеята ми е, че не ми трябва ново колело за постоянно, а ми трябва назаем само за пътуването. Колелото трябва да е с качествени компоненти и да може да издържи тези 11 000 км без сериозни повреди. Качествените колелета за туринг са много скъпи, от 1000 евро нагоре, Драг имат няколко, подходящи за целта и в по-ниска ценова категория, като например Grand Canyon Pro, което е около 700-800 лв.
Освен колело, има и още няколко неща, които ще са ми нужни като екипировка и използвам темата да ги споделя. Ако някой желае да ми услужи с някое от нещата отново назаем, изключително ще се радвам.
Разполагам със страхотни дисаги, дадени ми от един прекрасен човек, карал колело до Египет с тях, така че дисаги не търся. Ето списък на останалите нужни неща:

- предна чанта за кормилото, в която да си държа ценните неща и да вземам с мен, когато оставям колелото пред супермаркет например
- здрав заден багажник, където ще закрепя дисагите
- малък комплект инструменти, възможно най-лек и необемен
- екшън камера от типа на GoPro
- вело компютърче


Останалите неща по екипировката си ги имам, или ще си ги купя, например нов трисезонен спален чувал, защото моят от 2005-та вече изобщо не топли. Тези изброените горе предпочитам да ги взема назаем и да ги върна след пътуването.

Ако някой реши да ме спонсорира, осигурявайки ми колело или друга екипировка, предлагам да рекламирам на блога чрез статии или реклами, и по време на пътуването (например чрез тениски или други рекламни материали) неговата фирма, вело магазин или каквото има.
Ако пък някой познава човек или фирма, които биха имали интерес да ме спонсорират, може да ме насочи.

И за да не е тази публикация лишена от снимки и цвят, слагам няколко от последните ми вело разходки, и няколко от по-стари такива.


край Маджарово, 2016

на 2 км от Любимец, 2016

тази табела ме шокира :)



Скалните гъби, Хасковско - 2016

 2008-ма, недалеч от Скалните гъби

из Софийско

Източни Родопи, 2016

автопортрет на колоездача-маниак, 2016

Източни Родопи

с колело на пещера, 2016

река Арда

най-важното нещо при колоезденето са чешмите край пътя :)


до гробницата на Мезек
 
тук се пада много, но все на меко :)

 

Португалия - част 4 - Лагош, Сагреш и обратно към България

плаж в Лагош

Три стопа ме отведоха до града, последният от които ме взе момиче, говорещо перфектен английски! Крайно учудващо - за първи път ми спря жена на стоп. Оказа се, че в южната част на страната стопът върви много повече, отколкото на север, защото тук има повече туристи и хората са доста по-отворени и свикнали да виждат стопаджии. Лагош ме очарова за пореден път... много приятен град, разходих се по уличките из центъра, лесно намерих отворен wifi, след което отидох да видя известните лагошки плажове. Впечатлих се много от скалните арки по плажа, разходката по него беше огромно удоволствие. Арките отделяха едно плажче от друго, цялото крайбрежие в тази част на града беше вълшебно. Имаше хора по плажчетата, но не бяха претъпкани.След като ги пообиколих, тръгнах към изхода на града в посока Сагреш. Жегата беше натрапчива, но не чаках дълго на стоп - взе ме отново жена! Да не повярваш, за втори път ме вземаше жена в Португалия. В Сагреш първо се запътих към форта, имаше ужасно силен вятър около него, видях го само отвън, защото се плащаше билет. Гледките от скалите край форта обаче бяха безплатни и страхотни. В далечината се виждаше нос Сао Висенте, където смятах да отида по-късно.

Сагреш като град не беше нищо особено, нямаше стари сгради и чудно красиви църкви, нямаше нищо освен прашни улици, по които вятърът вилнееше свободно. Имаше само една църква с модернистична архитектура, така че бързо обходих града и поех на стоп към нос Сао Висенте. Почти веднага ме взеха две германки, които отиваха точно там. Стана им много интересно да им разказвам за пътуването си, за Каминото и какво ли още не. Около носа нямаше къде да се къмпира, защото духаше силен вятър и беше голо, така че германките ми предложиха да ме откарат в посока градчето, където едната от тях живее. По пътя към него имало гори и съответно място за палатката ми. След като снимахме гледките от носа и фара, поехме на север по крайбрежния път към тяхното градче. Слязох в горист район, където си намерих закътано местенце за спане. Германките обещаха, че на сутринта ще минат да ме вземат и ще ме откарат до Лагош, където щели да ходят да пазаруват, за да мога да продължа със стопа към Испания.
Прекарах тиха и спокойна нощ с малко сън, беше ми много трудно да заспя и непрекъснато мислех за какво ли не. Сутринта германките дойдоха в уговорения час, откараха ме до Лагош като пътьом едната ми даде телефона си, за да пиша мейл до вкъщи. От днес започваше прибирането ми към дома, реших че е дошло време да се връщам, вече два месеца обикалях из Европата и се затъжих за всички. Остатъкът от пътуването ми беше само сменящи се стопове и протече доста транзитно и бързо. Предварителните ми намерения бяха да се отбия в Андора и в Лихтенщайн, но в последствие се отказах и реших да побързам с прибирането.

В Лагош стопът беше светкавичен, но кратък - до следващото градче. Там ме взе кола за по-следващото и така едва едва се придвижвах напред към испанската граница. Във Фаро обаче стопът наистина закучи! Чаках близо 4 часа на няколко различни места, пробвах всевъзможни изходи на града, вървях много и никой не искаше да спира. Накрая ме взе един странен тип, който беше тоталното хипи и не отиваше никъде, но реши да ми помогне като ме откара до магистралата. Там най-после имах шанс за дълъг стоп, взе ме човек, отиващ чак в Кадиз. Моята посока обаче бе към Валенсия и Барселона, така че слязох на една бензиностанция точно преди Севиля. Там стопът умря, защото стана тъмно и се наложи да преспя до ТИР паркинга. Много се притеснявах да не дойде полицията, защото разпъването на палатка е забранено, но се скътах зад едно възвишение и се надявах никой да не ме е видял и да не ме издаде на властите. За късмет не ме обезпокоиха до сутринта, събрах палатката и застанах отново да чакам. Взе ме камион, пътуващ към Валенсия. Доста дълъг стоп, който продължи часове наред. Минавайки транзит Севиля малко съжалих, че няма да спра да разгледам този разкошен град сега, но пък нека да има причина да се върна отново в Испания. Тираджията беше приятен и много си говорехме, радвах се да си практикувам испанския, а той ме похвали, че говоря добре. Слязох преди Валенсия и след дълго чакане почти до полунощ, ме взе камион за Барселона. Пътувахме през остатъка от нощта, така прекарах първата си абсолютно безсънна нощ. Шофьорът беше изключително приятен, интелигентен и разговорлив, и вероятно е бил много доволен, че имаше с кого да говори в дългите часове будуване. В около 5 сутринта ме остави на една бензиностанция след Барселона. Там посрещнах изгрева, зяпайки с почуда неспиращия трафик по магистралата. Толкова рано, а толкова много коли и камиони... Недалеч от мястото, на което стопирах, забелязах български камион и реших да заговоря шофьора ако излезе от камиона. Стопът беше много зле, чаках часове и никой не спря. В 8:00 шофьорът на българския камион излезе и го заприказвах, каза че няма против да ме вземе и че пътува за Италия, само че не се знае кога ще тръгне, защото чака обаждане от някакъв склад, от който ще  товари. Реших да изчакам и седнах в камиона да си говорим. За съжаление мина 10:00, а по нищо не изглеждаше като да се товари скоро, имаше още много камиони на паркинга, чакащи да ги товарят, но явно поради отпускарския сезон фирмите се бавеха и шофьорите бяха ядосани. Отказах се да чакам и отново застанах да стопирам. По обед ме взе камион за Тулуза. Шофьорът беше от Еквадор! Веднага си припомних колко по-лесно се разбира испанския на латиносите от този на испанците :) Човекът беше много разговорлив и не спря да приказва, докато стигнахме последната бензиностанция преди пътищата ни да се разделят. Вече бях във Франция, какво облекчение! Стопът в Испания беше труден, но пък във Франция беше толкова лесен! Веднага започнаха да ми спират шофьори, които отбиваха само да ми се извинят, че не отиват в моята посока. Съвсем скоро ме взе кола за градче след Марсилия. Слязох на една огромна бензиностанция на магистралата и пренощувах в градинката й с надеждата, че полицията няма да ме закача. Имаше доста голяма зона за отдих и ТИР паркинг, никой не ме обезпокои до сутринта. От супермаркета на бензиностанцията си купих храна, понеже нямах нищо за ядене - прескъпи франзели по 1 евро едната. Стопът ме отведе право към Италия, взе ме камион, пътуващ за град след Милано. Насладих се на гледките към Монако, Ница, Френската Ривиера... Като наближихме Италия времето рязко се влоши, заваля пороен дъжд и видимостта на пътя силно намаля. По-нататък обаче се появиха две вълшебни дъги, за които си заслужаваше да се мине през лошото време. От бензиностанцията, на която ме остави камионът след Милано, ме взе италианец с лъскава кола, пътуващ за Верона. Отново слязох на бензиностанция и продължих стопа с табела "Словения", взеха ме за Любляна. Озовах се на до болка познатата ми от други пътувания бензиностанция в Любляна почти по тъмно. Валеше дъжд, който допълнително усложняваше нещата. До тоалетните имаше паркирана българска кола, оказа се, че стопанисващите тоалетните на бензиностанцията са българи. Жената ги чистеше и събираше такса, а мъжът седеше отпред и си говореше с български тираджии, минаващи от тук. Заговорих ги и аз, но тираджиите не проявиха желание да ме вземат, така че се насочих към стопиране под някоя лампа на изхода на бензиностанцията. Дъждът ми объркваше плановете и трябваше няколко пъти да се връщам и крия под навеса на тоалетните, за да не се намокря твърде много. След доста чакане ме взе човек за Загреб, слязох на границата, минах бързо проверките и се надявах някой да спре в тъмното, преди да завали и тук. Взе ме човек за Белград и отново се занизаха дългите часове на нощта, беше ми втората от четири нощи без абсолютно никакъв сън. За мое огромно учудване отново издържах без да заспя нито за миг. На човека очевидно му се спеше и не спирахме да говорим на сръбско-български, за да не заспи. Слязох на мястото за плащане на магистралата край Белград и продължих нощния стоп. Взе ме турски камион, но след разклона от магистралата за София преди Ниш, му се наложи да спре за двучасова пауза. Добре, че вече беше ден и можеше да се стопира на неосветени места. Отбивката край пътя не беше добра за стоп, колите минаваха много засилени, затова почаках доста преди да спре сърбин до границата. Там имаше огромни опашки, беше началото на август и турските гастарбайтери тъкмо си отиваха по домовете. Минах границата пеш и застанах да чакам от другата страна, почти веднага ме взеха цигани за Пловдив. Чалгата беше надута до дупка, а умората ми бе по-силна от всякога, вече едва си държах очите отворени. Исках само да се добера до леглото си и да не стана от него поне едно денонощие. От Пловдив доста бързо се придвижих до Хасково с още два стопа и така завърши и това прекрасно пътуване, благодарение на което опознах много красиви и интересни места. В Испания определено ще се върна, останаха ми доста кътчета, които искам да посетя, за Франция да не говорим, там има още много за гледане :) Португалия изключително ме впечатли с историята и градовете си, и там останаха доста места, които искам да видя, така че някой ден отново ще я посетя, въпреки кофти стопа.



Перфектният завършек на всичко... и новото начало, продължение... на моята пълна, абсолютна, тотална... Свобода!
https://www.youtube.com/watch?v=tBsh8QmnSz8


To Be Free
To Be Wild
And To Be
Just Like A Child

And If I Get Lost
I Really Don't Mind
Cos' I'm Me (Free)
Doing Just Fine





мястото ми за спане преди Лагош


в Лагош





























плажовете край Лагош са невероятни

















крайбрежната улица



нещо за разхлаждане в жегата

марината



край Сагреш



форта в Сагреш







гледка от нос Сао Висенте

фарът на нос Сао Висенте



последна нощ в Португалия

на стоп към Испания


на бензиностанция в Испания





последни напъни за излизане от Испания

бензиностанция край Барселона преди изгрев


магистралата

изгрев до Барселона




на бензиностанция във Франция




Монако










времето рязко се влоши и такова си остана часове наред

но пък ме зарадва с това вълшебство



изгрев преди България