Китай 3 - Теракотената армия, спасение в Уейфанг и чао, Мордор :)

най-приятните спомени от контакта с китайци в Китай дължа на Вивиан и сестра и Лиса :)

Това е най-злополучната публикация, писана някога на този блог. Беше ми отнело цели 4 дни и полу-нощи да я напиша, след което, буквално веднага щом я завърших и щях да я оформя и публикувам, всичко изчезна завинаги от черновата в blogger. Толкова мъчно ми стана, че дори не успях да се разгневя в мой си стил. Просто плаках, почувствах се все едно някой ме е ограбил. Никога няма да мога да я напиша същата, каквато беше. Дори отначало не мислех изобщо да се опитвам да я пиша наново. Все пак след като преглътнах горчивината, реших да опитам още веднъж, не зная дали ще се получи, но поне да не се предавам окончателно, не е в мой стил. Напоследък ми се събраха твърде много негативни изживявания и изкарах тежко последните десетина дни, а това беше просто черешката на тортата... едно зло никога не идва само, влачи много други със себе си.
До няколко дни най-после, след близо месец отлагане, тръгвам за Кавказ пък каквото ще да става. Ще карам част от зимата там както е тръгнало... Това ще е последната публикация, написана преди да замина, тоест следва дълга пауза за блога.
Тази песен казва всичко, което искам да кажа в момента... 
https://youtu.be/WNeLUngb-Xg
I tried so hard
and got so far
but in the end
it doesnt even matter
i had to fall
to lose it all
but in the end
it doesnt even matter

Китайската одисея продължи с пълна сила в следващите 6 дни, последните два от които прекарах повече от добре, на гости на две прекрасни китайки. Всъщност времето ми в страната нямаше да е чак толкова лошо, ако не бе кошмарният въздух, който малко по малко всеки ден ме разболяваше, както и изключително оскъдното и лошо хранене, консумирах само две неща - хляб със сол или овесени ядки със сол в продължение на няколко дни с обикновено едно ядене на ден. Иначе стопът беше горе-долу добре, имаше интересни за гледане исторически места, е, хората бяха трудносмилаеми за мен, но ако не беше адския въздух и гигантските зловещи и зловонни градове, може би щях да остана малко повече в Мордор.
В крайна сметка не съжалих, че не останах в камиона от Вътрешна Монголия за Циндао, щях да пропусна шанса да осъществя една от мечтите си още от времето, когато ходех на омразното училище и само документалните филми за далечни места ме крепяха да не полудея напълно. Тогава гледах филм за теракотената армия на жестокия император Цин в Сиан и попивах жадно всеки кадър, мечтаейки един ден и аз да се озова лице в лице с 8000-те воини, създадени от имератора, за да му бъдат армия и в отвъдния живот, където да завладява други империи. Историята ме развълнува много и оттогава все ме тегли към това място. И така, напред към Сиан!

Китай 2 - скалните статуи в пещерите Юнганг и стария град Пиняо

уникалните пещери Yungang със скални статуи на Буда

Преди да отида в Китай през 2008-ма, винаги свързвах страната с един от любимите си филми  на Дисни "Мулан". След посещението си там всъщност разбрах колко извънредно трудно й е било на Мулан да бъде това, което е била в това закостеняло и простовато общество, което и тогава си е било такова, каквото е във филма :) И понеже въпреки разочарованието си от Китай, все така обичам Мулан и всичко, свързано с филма, почвам този пост с две любими песни:
https://www.youtube.com/watch?v=tvDyjuaALbQ
...Now I see
That if I were truly to be myself
I would break my fam'ly's heart
И все пак тя избира да бъде себе си :) И открива себе си:
https://www.youtube.com/watch?v=TVcLIfSC4OE
 След предната публикация за провинция Синдзян в Китай (две публикации назад), в която споделих директно и откровено мнението и отношението си към Китай и китайците, ще се опитам да вкарам повечко позитивни елементи в тази, а именно посещението на две доста интересни места - пещерите Yungang, пълни с уникални статуи на Буда, както и историческия град от 14-ти век Pingyao. Единственото хубаво нещо на Китай е миналото му и останалите от него паметници на културата. Все пак това е страна с древна история и преди "Мечо Пух" и комунистическата му партия да я превърнат в клоаката, която е в момента, е имало доста будни хора, които са създали архитектурни, културни, творчески и какви ли още не шедьоври. На мен ми се искаше да посетя много подобни места в Китай, даже преди да замина прочетох една книга за забележителностите и си набелязах страхотни места по картите.
Ето да видите колко беше ошарена картата, на която си отбелязах интересни места за посещение в страната още преди да замина на пътуването:
Но в последствие почти всичките отпаднаха поради две причини - безумно скъпите входни такси за всяко едно място и цялостното ми отвращение и лошо усещане при пътуване в тази страна, което ме тласкаше към възможно най-скорошна евакуация от нея.  Все пак успях да посетя три от набелязаните места - малко, но от сърце :) За две от тях ще прочетете по-долу и най-вече ще ги видите на снимки. Не мога да оспоря, че каквато и да е страната сега, има какво да се види в нея. И с доста зор преглътнах всички дискомфорти и тежести, за да посетя поне няколко кътчета, които си заслужават.

Монголия - част 2 - красотите около дъждовен Улан Батор

статуята на Чингис Хан недалеч от Улан Батор

Ето я и втората част от разказите за Монголия :) Като за начало, нещо много любимо в комбинация със снимка на едно от любимите ми занимания, когато не пътувам:
https://www.youtube.com/watch?v=NvR9YOpDG4A
When the cold wind is a'calling
And the sky is clear and bright
Misty mountains sing and beckon
Lead me out into the light
I will ride, I will fly
Chase the wind and touch the sky I will fly
Chase the wind and touch the sky


монголски стрелци има и в Хасково :)
 










05.09.2018
Въобще не очаквах, че ще се наложи да остана за втора нощувка в хостела, но като видях какво е навън, искрено се радвах, че предната вечер успях да се добера до това място. Цяла нощ проливният дъжд не спря, а на следващия ден продължаваше да вали все така упорито. Всички улици бяха тотално наводнени и в някой райони колите потъваха до нивото на вратите. Температурите рязко паднаха и направо не ми се искаше да си представям какво щеше да е ако бях на палатка през тези два дни...
Цял ден не можеше да се излезе от хостела даже и до магазина, та го прекарах в писане на записки в тетрадката и хапване на топли нудъли и монголски чай. Руснаците бяха решили, че днес ще си тръгват, обаче заради дъжда седяха в хостела до последно - тоест до вечерта. Тъй като момичето, което движеше хостела, го нямаше през целия ден, те се възползваха и не си тръгнаха по обед, както нормално се прави, а до последно седяха на топло, понеже навън беше нетърпимо. Твърдяха, че са изхарчили твърде много пари и не могат да си позволят още една нощувка, затова ще са бездомни по улиците тази нощ. Бяха в много кофти ситуация, понеже заради дъжда не използваха деня, за да се отдалечат от града и да спят на по-приятно място на палатка.
И аз си имах своите проблеми - исках да обикалям монголската столица, а валеше като из ведро. До 3 следобед писах, четох и гледах мъките на руснаците - ходиха до магазина със скъсани дъждобрани, които бяха залепили с тиксо, върнаха се подгизнали с една торба покупки и се заеха да готвят омлети, пържени филии и какво ли още не. Явно доста скоро щяха съвсем да оскотеят при всичкото това угаждане. По едно време излязох до близкото интернет кафе и прекарах следващите 3 часа там, така или иначе абсолютно нищо друго не можеше да се прави.

Монголия - част 1 - земя на безброй вълшебства и най-синьото небе на света!

Монголия! Точно такава, каквато я ОБИЧАМ!

 "Той беше перфектният пътешественик. Стомахът му се свиваше и разширяваше, когато пожелае; краката му се удължаваха или скъсяваха според терена, по който вървеше; заспиваше по всяко време през деня и се събуждаше по всяко време през нощта." 
Жул Верн

Най-любимата ми монголска група, която вече редовно слушам и любимата ми тяхна песен:
https://www.youtube.com/watch?v=v4xZUr0BEfE
Превод на текста от монголски на английски:
How strange, how strange 
It has been so long eating and drinking being merry 
How strange, How strange 
Taking our Great Mongol ancestors names in vain 
How strange, How strange 
Yet, would not honor our oath and destiny 
How strange, How strange 
Why valuable ethics of ancestors become worthless? 
How strange, How Strange 
Hey you traitor! Kneel down! 
Hey, Prophecies be declared! 
You've born in ancestor's fate yet 
Sleeping deeply, can't be awakened 
How strange, How strange 
Blindly declaring that 
Only Mongols are the best 
How strange, How strange 
Born to live as nobles 
Yet, can't unite as one 
How strange, How strange 
Why is it difficult to rise up our nation up? 
How strange, How strange 
Hey you traitor! Kneel down! 
Hey, Prophecies be declared! 
Why it's so hard to cherish the Ancestors inherited land? 
How strange, How strange 
Why priceless edifications of elders turning to ashes? 
How strange, How strange 
With the future of eternal prosperity, 
The Wolf totemed Mongols have the blessings of Heaven 
Born with undeniable fate to gather nations, the Lord Chinggis declares his name on earth 
Would come back, Will come back 
Oh Black Banner be awakened, be awakened 
Oh the Khanate (royal power) rise and rise forever 


Направо изтръпвам от кеф само при мисълта, че ще пиша за Монголия :) Все си мислех, че като дойде време да я описвам, ще имам толкова много да драскам, че ще запълня свободното пространство от мегабайти на blogger и блогът ми ще запецне :) Е, не знам дали само с текст това може да се случи, но със снимките вече стана при първия ми опит да ги кача всичките в една публикация. Всичко заби и се наложи да ги разделя наполовина и да ги сложа в две, та ето това е част 1. 

Китай - транзитно прекосяване на Синдзян


Фабрика край пътя в Синдзян. За мен цял Китай е това - една гигантска фабрика, обслужваща зверското консуматорство на света

Започвам тази крива публикация
с една прекрасна песен като компенсация.
Срещу държавата, в която няма дом за РАЗЛИЧНИТЕ, в която всички трябва да са еднакви, а всичко, което се отличава, трябва да бъде обезличено. Песента всеки път ме разплаква, филмът ми е любим, а поздравът е за всички, които харесват (или презират) различните/изродите/странните хора около тях. В случая с Китай - уйгурите, тибетците и т.н. Дано тези хора надживеят и надмогнат геноцида на партията, дано Китай потъне за доброто на всички ни...
https://www.youtube.com/watch?v=5_WzSbi8aR8

Ето, че дойде ред на едни от най-тегавите публикации, писани някога на този блог - тези за Китай. И това е само първата, която макар и да обхваща два дни, никак не ми се пишеше, честно казано. За да стане по-ясно какво е за мен Китай, ще го сравня с Ада за християните. Чувството, което изпитах там, вероятно може да се сравни с онова, което вярващите фанатици си представят, че е Ада - разруха, мъки, страдания, грозота... пълен ужас. Китай за мен е това - една зловеща, унищожена, осакатена, смазана земя с обезличена култура на древен народ, който понастоящем е нищо повече от милиарди безмозъчни същества. Навсякъде пушат огньовете на безброй гигантски фабрики. Навсякъде китайците ми приличат на абсолютни роботи - празни, кухи, безлични и бездушни. Никакъв елемент на свободна мисъл не протича през главиците им. Никаква алтернативна постъпка или идея няма място в животите им. Сякаш всичко е програмирано. От режима, от партията, от безмозъчието им и слабата воля. Това са моите впечатления от престоя ми там. Подчертавам дебело - моите лични впечатления. Надявам се никога повече да не ми се налага да припарвам в тази страна. Лошото е, че тя ще припари в моята и вече е. Защото Китай е зараза, която е плъзнала по цял свят и не виждам никакво спасение от нея, освен пълен бойкот на всичко китайско.

Пирин пее, Пътят ме зове... и краят на 24 години вегетарианство :)

Тевното езеро по залез

Позволявам си за момент да се отклоня от поредицата пътеписи за азиатското пътуване и да сложа нещо за любимата ми България. Не можах да се сдържа, понеже Пирин така ми е легнал на сърце напоследък, съвсем е превзел сънищата и мечтите ми, особено след последната разходка там, че реших да споделя снимките. Няма да пиша разказ, защото той би бил основно мисли и вътрешни преживявания. Само ще споделя маршрута - от Банско до Мелник :) Този път умишлено пропуснах посещение на Вихрен, Кончето, Безбог, Полежан и други места, които добре познавам от предни ходения из Пирин.
Маршрут:
Банско - хижа Демяница - Василашки езера - езера Тодорини очи - Премката - Бъндеришки езера: Рибно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро - Башлийска порта - връх Голям Типиц - връх Превалски чукар - Мозговишка порта - Тевно езеро - Дясна Краледворска порта - Митрево езеро - връх Демиркапийски чукар - връх Джано - Попово езеро - Джангалска порта - Валявишки езера - Мозговишка порта - връх Валявишки чукар - Тевно езеро - Беговишки превал - Кукленско езеро - Превала (до връх Зъбът) - хижа Пирин - Роженски манастир - Мелник
Ето го нагледно (дебелата червена линия):

Казахстан - каньон, езера и сбогуване със "становете"

утро на второто езеро Кол Сай

Любимата ми казахска песен - https://youtu.be/_FlBCJbb2oo

Първото ми посещение на Казахстан беше през 2008 г., когато стартирах и първото си дълго пътешествие в неизвестното. Беше ми четвъртата поредна държава по пътя, изобщо не знаех какво да очаквам от нея, бях тотално начинаещ пътешественик. Още тогава страшно се изкефих на тази страна, на пълната дивотия на степта, безкрайните ненаселени поля, камилите, скитащи сами край пътя, конете, орлите.... нелошия стоп, макар всеки да очакваше пари за него, но все пак успях да мина цялата страна безплатно... отзивчивите и много мили хора, един от най-ярките примери бяха Настя, Тимур и Сергей от граничния град Жаркент, които ме подслониха от улицата в дома си и разхождаха къде ли не, сякаш бях царска особа, да не говорим колко ми помогнаха да мина китайската граница... Каучсърфинг домакините ми също бяха страхотни, изобщо добре си поживях в Казахстан тогава и опознах както степта, така и столицата Астана, град Караганда и разбира се - Алмати, където никога няма да забравя как един просяк ми даде пари, защото явно имах по-изпаднал вид от него. :)
Сега ми предстоеше ново посещение на тази вълнуваща страна, в която за повечето туристи няма нищо интересно и рядко й отделят вниманието си, а за мен е поредното чудо, криещо красиви тайни. Е, този път прекарах само 4 пълни дни в страната, понеже бързах да мина Китай и стигна Монголия преди зимата, но истината е, че ми се оставаше доста повече и имаше още много какво да се види...

Киргизстан - разкошни планини, мили хора и една чудна среща по български :)

из долината Джети Огуз в Тян Шан...
Поздрав с нещо, което ми стана любимо и възнамерявам да се науча да го свиря: 
https://youtu.be/xyY4IZ3JDFE

14.08.2018
Сутринта събрах лагера и доста трудно се разделих с приказното езеро Каракул, което завинаги ще остане в сърцето ми и до което се надявам да се върна в близко време. Тръгнах пеш по шосето с идеята да стопирам ако мине кола. Успях да "отстрелям" два мармота с апарата, а не след дълго хванах стоп с двойка германци на екскурзия и техния шофьор.
Днес бе първи ден на леко подобрение в стомашната агония, чак до вечерта успях да не отида до тоалетна. Явно йодът от българите помогна. Благодарение на това, успях да се насладя на возенето с германците, които бяха много любезни и желаещи да ме откарат чак до Ош, а не само до първото село след границата.
Цялото трасе до границата, а и след нея, бе главозамайващо, гледките бяха спиращи дъха. Зяпахме с изумление и възхищение огромния масив на връх Ленин, всички околни заснежени върхове, а в близък план онемявахме при вида на разноцветни скалисти планини навсякъде около нас. Германците също като мен обичаха да спират и снимат, а шофьорът им бе търпелив и им угаждаше. Така успях да се изкефя истински на пътуването с колата, защото на Монголското рали с Джо и Емили паузите бяха много редки, а снимането през прозорците - истинска мисия. Другото голямо предимство бе, че с огромния джип друсането по памирската "магистрала" въобще не се усещаше и след като 5 дни се лашках като чувал с картофи на задната седалка на количката на Джо и Емили, която едва креташе по каменистия път, сега возенето ми се видя като че си лежа на дивана вкъщи - никакво друсане. Шофьорът на германците Макс въобще не говореше английски, а те - никакъв руски и направо не знам как се разбираха, дори прост разговор не можеха да завържат. Няколко пъти им превеждах с ужасно бедния си руски, все пак по-добър от техния несъществуващ.

Таджикистан - през Памир с Монгол Рали

 
памирска прелест... ченето ми увисна пред тоя пейзаж

Прекрасна традиционна музика на една от страните по света, която обикнах много дълбоко:
https://www.youtube.com/watch?v=twDNZ7crTYg

Не мисля, че някой може да си представи Таджикистан, докато не я посети. Моят речников запас не е толкова богат, че да опише зашеметяващите природни чудесии, размерите на които не могат да се поберат не само в кадъра на фотоапарата, но и в ума на прекосяващите ги. Да, говоря за Памир! Хората, които обичат планината и дълбоко вярват в една моя любима сентенция: "Планината ражда хора, а полето - тикви", ще харесат много този разказ и особено снимките в него :) Ще проточат лиги по шарените, разнообразни и преди всичко - гигантски форми на релефа, с които природата е дарила тая чудна страна, сбутана някъде в средата на Азия, тотално непопулярна за масовия турист, официално водеща се за бедна и неразвита... а за тези, които под "липса на развитие" разбират чиста, дива природа, безкрайни планини, пълно спокойствие, смайваща красота... Таджикистан е мястото! :) Аз загубих дар слово, докато прекосявах Памир и едва намирах думи, за да опиша видяното в тетрадката по-късно. Май по-добре го описват снимките, затова този пост има повече снимки от другите.
Накратко казано - влюбих се в два от становете - Таджикистан и Киргизстан, но за втория - в следващия разказ. Сега ще се спра на красотите на Таджикистан. От много години мечтаех да се озова в Памир - гигантска планинска верига в Централна Азия, която си представях като поредица от остри, заснежени върхове, стърчащи над едно сякаш безкрайно плато, където денем слънцето те изгаря до крайност, а нощем се гърчиш от студ в палатката си. Представях си нещо като Алтипланото в Андите и страшно се вълнувах най-после да стигна и до това  откъснато от подивелия човешки свят кътче.

Узбекистан - част 2 - Самарканд, Шахрисабз и как почти ме депортираха в Ташкент :)


в комплекса Шахи Зинда, Самарканд

Нещо страхотно за слушане :)
https://www.youtube.com/watch?v=Kz7Bt-zERQc

25.07.2018
Сутринта Ямик дойде към 8:30 и  след като си взех чао с двете кученца Машка и Дашка, ме изпрати до правилния градски рейс, водещ до изхода на Бухара. След автобуса походих още към километър, за да съм съвсем в края на града, макар че тук такова нещо като край сякаш нямаше. Веднага започваше друг град или село и беше така навсякъде в останалата част на страната. След доста чакане все пак успях да хвана стоп с камион за Navoi. Човекът бе много приказлив и дори ме покани в дома си за обяд, но тъй като бе доста встрани от главното шосе, реших да не се отклонявам, а и бързах за домакина си от каучсърфинг в Самарканд.
Следващият стоп бе с по-малък като размер камион, който пътуваше за Ташкент. Шофьорът също бе много приятен и разговорлив, остави ме на разклона за Самарканд и си продължи. Целият път от Бухара до Самарканд бе пренаселен, нямаше километър без къщи. Явно палаткуването щеше да бъде много сложно занапред... не както беше в пустинята. Хванах градски транспорт до центъра, за да не губя време в ходене през огромния модерен град. Целта ми бяха старините, пръснати из централните части и предизвикващи разностранни идеи за приказки, вълшебства, приключения, битки, съкровища.... Нямах търпение да разглеждам!
През следващите няколко часа се разходих с цел да видя колкото мога повече места преди да се обадя на домакина ми, който живееше на 30 минути с автобус в село извън Самарканд. Селото се казваше Осми март и се бяхме разбрали да му се обадя по някое време следобед, да се срещнем в града и да ме води в дома си.