Отново е време за... АФРИКА :)


грубо съчинен маршрутът ми ще е нещо подобно на това


Ето, че дойде време за ново приключение - северната част на Западна Африка! Негово величество Пътят започна доста силно да ме вика през последните 2-3 седмици и не мога да не го послушам, иначе почва да ми крещи и става доста кисел. :) Идеята за там ми се въртеше още миналата година есента, но все още не знаех дали наистина Пътят ще ме призове така скоро или ще зимувам в България тази година. С нищо не се подготвих досега, понеже нямах ясно решение дали ще тръгна или не, а и нямах много време да се занимавам (под подготовка разбирам най-вече четене за визите, коя откъде да взема и колко пари е, също така и кои граници са отворени и кои - не). Та сега си сядам на д-то и следващите няколко дни трябва да "си напиша домашното" по отношение на тези две неща. За визите прочетох малко последните дни и новините никак не са добри - повечето излизат около 100 лв или нагоре.
Ако първоначалната ми идея се осъществи и успея да посетя и разгледам всички държави по крайбрежието от север на юг, а после да се върна през Буркина и Мали, то ще мина през общо 13 държави в Африка като ще повторя Мавритания и Мароко на връщане. Започвам с безвизовите: Мароко, Сенегал и Гамбия. За съжаление само толкова :( Мавритания е с виза на границата, цена 55 евро. От там нататък става пълен ужас... Визите за останалите държави варират като цени, но все гравитират около стотачка! За Либерия четох някъде, че е 150 долара :( Честно казано това доста ме притеснява, защото става въпрос за много пари, хвърлени само за визи. Сигурно ще излязат над 1000 лв общо :( Направо ми се реве... А така ми се иска да посетя тази част на Африка, още от 2012-та ми е цел. Тогава посещението ми в Западна Африка се ограничи само с Камерун, Нигерия, Бенин, Буркина, Мали, Мавритания и Мароко като се наложи да пропусна всичките малки държави по крайбрежието, заради липса на страници за визи в паспорта. Преди две седмици се сдобих с нов паспорт като ме глобиха 100 лв за невърнат стар (напълни се целия в азиатското пътешествие, само за 1 година време и трябваше да го сменям). А тъй като пазя всичките си паспорти, за всеки от тях имам по глоба. И нашата държава подобно на африканските знае как да дои лесни пари!

Япония - част 4 - Киото и Нара - в царството на елените

утро с жителите на град Нара :)
Вместо с музика, започвам този разказ с кратко филмче на BBC за Нара, в което можете да добиете представа за елените и техните нрави. Обърнете внимание как са се научили да се покланят :) - https://www.youtube.com/watch?v=GcLg0qSsdDE  (на английски)
Ето и едно клипче как елените в Нара пресичат улиците - https://www.youtube.com/watch?v=3TRGngk4h2M

18.10.2018
Цял ден се борих геройски да надвия поне половината забележителности на Киото, но се оказа невъзможно, особено изцяло пеш. Е, поне опитах. Рано сутринта събрах всичко и хукнах нагоре по стълбите с цел да се кача до мавзолея на върха. За нула време се изкачих и седнах горе да закуся набързо. Нямаше гледка към града заради дърветата, много ме зарадва, че японците не са ги отсекли, за да стане мястото площадка с гледка за туристите. На слизане видях японец, който се изкачваше по стълбите свирейки на флейта, много приятно ми стана и дори забавих ход, за да го слушам. Беше единственият човек на това място по това време, помислих си, че може би всеки ден започва деня свирейки и качвайки се към върха.
Първо се отбих до храма Sanjusangen, който обаче се плащаше и не влязох, а и още беше затворен. Следващият храм Chishakuin беше свободен за посещение и тъкмо хванах монасите в сутрешна молитва и ритуали. Тичаха от статуя на статуя в двора и се покланяха. Продължих към известния и включен в ЮНЕСКО храм Kiyomizu-dera като за да стигна до него, минах през голямо гробище, изкачвайки се по хълма. До храма вече имаше тълпи от ученици, прииждащи на групи. Голяма част от комплекса беше безплатна за посещение, а вътре в главните му сгради искаха билет. Заобиколих по външния път, за да стигна до по-закътани зали и храмчета. В басейнчето имаше много риби - шарани кои или още наречени брокатени шарани, които са навсякъде в Япония по басейните из градини, замъци и подобни места, отглеждат се само с декоративна цел и живеят по 30-35 години. Сиви чапли също крачеха важно около водата.

Япония - част 3 - Ширакава-го, Каназава, Маруока, Хиконе и първи ден в Киото

на фестивал в Ширакава-го

 Нов безкрайно любим филм и песен:
https://www.youtube.com/watch?v=TD5xDiFeXRQ

13.10.2018
Утрото започна с вкусна закуска, Орие ми приготви филийки със сирене и индийска масала плюс хапки мочи, увити във водорасли и топени в соев сос :) Отлично начало на деня! На изпроводяк Орие ми връчи писмо, което ми каза да отворя по-късно следобед, не сега. Благодарих от сърце и душа на гостоприемното японско семейство, получих от тях и още един подарък - малък сгъваем чадър, който до ден днешен ползвам и който се оказа супер здрав и полезен в пътуването. Те в Япония ползвали все големи чадъри и този не им се вписвал в представата за чадър, с който да останеш сух, а за мен беше идеален, понеже беше малък и лек. Също ми връчиха и една торба сладки лакомства и чайове за из път.
Поех пеш по шосето, за да се отдалеча колкото може повече от къщата и да не ги тревожа като ме гледат, че чакам и никой не спира на стоп. За голям късмет доста скоро ме качи момиче, пътуващо за Нагоя. Остави ме на добро за стоп място - голям паркинг с много коли до входа на магистралата, както и до разклона за националния път. На раздяла ми даде огромна ябълка, неин близък бил производител, беше много вкусна.
С широка усмивка и в чудесно настроение застанах на стоп... и така си останах цели 4 часа. Една баба от близка къща дойде да ми помогне със съвет къде да се преместя и ме прати към входа на магистралата, а не на стария път, където аз стопирах. Поседях си и там доста време, към 13:00 вече реших, че няма да сработи стопът и ще тръгвам пеш, пък каквото ще да става. Поех по стария път и след около половин час ходене и стопиране на рядко минаващите коли, две жени спряха и ме закараха до друг разклон по живописния път. Навсякъде наоколо беше гора и планина, всеки ден се изумявах колко е красива Япония. На този разклон седнах да хапна набързо обяд, след което ме взеха мъж и жена, докато вървях и стопирах. Явно това беше правилната стратегия в Япония - ходене и стопиране, вместо чакане на едно място. По магистралите нямаше как, но поне по националните пътища можеше. Те отиваха право в следващата ми дестинация - Ширакава-го. Уникално красивото селце със стари къщи високо в планината беше задължителна спирка в обиколката ми и отдавна ми се беше забило в главата като изключително важно за посещение.

Япония - част 2 - приказна есен в Японските Алпи

цветовете на есента в Камикочи

Като за начало - едно любимо кънтри. Да живее стопа! :) -
https://www.youtube.com/watch?v=hvKyBcCDOB4

06.10.2018
Утрото започна с много дъжд, събрах всичко рано и изтичах до сградата на тоалетните, където метнах палатката да съхне под навеса и зачаках водата по нея да намалее, за да мога да я сгъна без да протече вода в раницата. Чаках до 10:00 като в това време четох и писах, и размишлявах върху нравите японски :) Много ми беше трудно да разгадая как функционира тази страна. До момента ми стана ясно, че японците са като роботчета, които са програмирани да работят за държавата и общото благо, а сякаш не за себе си. Много са дисциплинирани и сериозни, това им се вгражда във възпитанието още от деца. Никъде не можеш да видиш шумни деца например - да крещят по паркове и улици, да се бият, да играят... Някак си много е тиха и скована тази страна. Супер трудно е и да стигнеш до същината на един японец, всичките не свалят маските от лицата си и е направо невъзможно да "пробиеш" тази защита и да разбереш нещо повече за тях като хора, какви са всъщност, за какво мечтаят, какво обичат да правят... Предполагам ако някой европеец се премести да живее в страната, би му било трудно да си намери приятели, с които да е толкова близък, колкото би бил с тези у дома си. Тук сякаш целият живот минава в работа и японците едва ли имат много време за семействата и приятелите си. Интересно ми е дали като другите нации имат нужда да "разпускат" и какво разбират под това разпускане. Никъде не видях пияндурници, наркомани и подобни отрепки, а все трябва да има и черни овце това общество, не може всичките да са еднакви и нацяло програмирани. Интересно ми бе да разпитвам тези, които ме возеха на стоп, но езиковата бариера почти винаги беше сериозна. А каучсърфинг домакини нямаше как да си намеря, понеже рядко имах достъп до нет. Така че не успях да поразпитам много местни относно нравите им и разбиранията за света. Само две нощи гостувах на японци за целия си престой, останалото време спях навън и освен чрез стопа, друга комуникация с местни нямах.
След като събрах палатката почти суха, поех пеш и на стоп в дъжда, надявайки се да ме качи някой и да ме закара на по-сухо място. Хванах много късметлийски далечен стоп - жена за Нагано. Знаеше английски, беше учителка (по японски) и доста образована, сподели че отива да види сестра си в Нагано. Докато слизахме от планините към Кофу, навсякъде валеше, но като наближихме града в ниското, се появи синьо небе.

Япония - тайфуни, езера и великанът Фуджи :)


море от облаци, гледка от планината Фуджи

За начало - ново, абсолютно любимо парче и филм:

Противно на всичките ми очаквания, Япония се оказа страна мечта, а не ужасна, индустриална и пренаселена дупка, каквато си я представях преди да я посетя. Престоят ми в Южна Корея ме бе настроил на една прекрасна вълна - спокойно пътуване, изпълнено с удовлетворение и пълна липса на дразнители и стрес. В Япония се изкачих съвсем на гребена на тази вълна и докато я сърфирах, дълбоко размишлявах колко много всъщност обичам да пътувам точно в такива страни и в какво именно се крие причината толкова да ми харесва. Открих я - липсата на интерес от страна на хората към мен и дистанцираността им ме изстрелваха до седмото небе! :) Естествено като добавим към това възможността да се спи навсякъде необезпокоявано, както и липсата на кражби и подобни деяния в това общество, пътуването ми и тук, както в Корея, беше върховно! Много ми е хубаво да пътувам в държави, където никой не се занимава с мен, никой не ме зяпа, говори, подвиква, идва да ми "помага" без изобщо да ми трябва помощ и внимание. Това, което страшно ме кефи в японците е, че ако наистина имаш нужда от помощ, със сигурност ще ти помогнат, но иначе никога няма да ти се натрапят, да те занимават, да ти говорят празни приказки и да ти навлизат в личното пространство досаждайки. Дори няма нужда да нося камуфлаж, за да се скрия и никой да не се интересува от мен :)

Южна Корея - част 2 - храмове, селца и българско гости в Бусан

в традиционното село Yangdong

Като за начало :) - https://www.youtube.com/watch?v=P-yGqJCOJxw

23.09.2018
Рано събрах лагера, а мъдрецът - дърворезбар ме повика в ателието си да видя творенията му. Имаше страхотни маски и дървени фигури, а по стените висяха негови снимки с кралица Елизабет, Джордж Буш, корейския президент и какви ли още не известни личности. Явно това село и маските са голяма атракция в Корея. Поех пеш по шосето като се опитвах да стопирам рядко минаващите коли. Беше мъгливо и сякаш всеки момент щеше да завали, затова се отказах да ходя до конфуцианската академия, намираща се на 3-4 км по странично шосе. Хванах стоп с един приятен човек до следващото село и от разклона там ме взе друг за Андонг. След дълго чудене къде да ме остави, понеже не му беше известно мястото, където исках да отида (7 етажна тухлена пагода), ме свали пред полицията и от там се заех с опознаването на града и търсенето на пагодата. Минах през приятен пазар, отбих се до супермаркет, разгледах центъра и стигнах до туристически инфоцентър, където ме упътиха към пагодата и имаха компютри, един от които успях да ползвам и да пиша вкъщи.
Пагодата бе доста интересна и запомняща се, тя е най-старата и най-голямата тухлена пагода в страната, висока е 17 метра. Наблизо имаше историческа къща на един от бившите президенти, беше отворена за посещение, а жената управник беше много мила и ми пусна да гледам филмче за къщата. После се заех с ходене към известния дълъг дървен мост Woryeonggyo, гледките покрай язовира бяха прекрасни, а от другата му страна всичко беше гора. След като го пресякох, се захласнах по Andong folk village - групичка от яки стари къщи по един баир, докато ги разгледам обстойно всичките си замина поне час. Връщането към града направих по приятен пешеходен маршрут, направен от дървени мостчета и пътеки. Имаше много пейки и беседки, седнах да хапна и като попълних запасите от калории, бях съвсем в кондиция да извървя пеш половината град.

Южна Корея - сред дворци и традиции

в двореца Gyeongbokgung

След всички премеждия и разочарования от Китай, очакванията ми за Южна Корея бяха толкова занижени, че настроението ми на ферибота беше като тъмен облак, надвиснал над пълните с пластмасови отпадъци води на Жълто море. Колкото повече приближавахме бреговете на новата страна, толкова повече ме свиваше корема при мисълта за смога, огромните бетонни джунгли, пъплещите навсякъде човечета, непреодолима езикова бариера... и аз, в целия този невъобразим ужас, в недобро здравословно състояние някъде на пътя, кашляйки и чешейки очи, опитвайки се да се евакуирам от държавата колкото може по-скоро... Така започнах да си представям престоя си в Корея и никак не се чувствах добре от мисълта за втори Китай. Тъй като още на ферибота кашлицата ми отшумя и очите ми започнаха да се подобряват рязко, се почувствах достатъчно добре физически, за да успея дори да се ядосам и да ми се скофти много настроението при очакването новата страна да не е с нищо по-различта от старата. Корея никога не ми е била мечтана дестинация, за нея знаех само, че е пренаселена с многолюдна, високо технологична нация, навсякъде е пълно с небостъргачи и свръх модерни чудесии, а природата направо си я няма никаква... При такава генерална представа за страната, не е чудно, че никак не копнеех да се озова в нея, но все пак толкова много исках да избягам от китайската комунистическа лудост, че някъде в най-смелите си мечти, си представях Корея като глътка свеж въздух... Само се надявах да не се озова в ситуацията "от трън, та на глог", а сега като се връщам мисловно назад, не мога да не се скарам на себе си за торбата предразсъдъци, с които акостирах на корейския бряг и никой от които не се доказа като правилен... В последствие така се очаровах и влюбих в Корея, че ми се ревеше като си тръгвах след едва 10 дни престой, оказал се изключително кратък, за да се наслади човек и на 1% от красотите, които страната предлага.

Китай 3 - Теракотената армия, спасение в Уейфанг и чао, Мордор :)

най-приятните спомени от контакта с китайци в Китай дължа на Вивиан и сестра и Лиса :)

Това е най-злополучната публикация, писана някога на този блог. Беше ми отнело цели 4 дни и полу-нощи да я напиша, след което, буквално веднага щом я завърших и щях да я оформя и публикувам, всичко изчезна завинаги от черновата в blogger. Толкова мъчно ми стана, че дори не успях да се разгневя в мой си стил. Просто плаках, почувствах се все едно някой ме е ограбил. Никога няма да мога да я напиша същата, каквато беше. Дори отначало не мислех изобщо да се опитвам да я пиша наново. Все пак след като преглътнах горчивината, реших да опитам още веднъж, не зная дали ще се получи, но поне да не се предавам окончателно, не е в мой стил. Напоследък ми се събраха твърде много негативни изживявания и изкарах тежко последните десетина дни, а това беше просто черешката на тортата... едно зло никога не идва само, влачи много други със себе си.
До няколко дни най-после, след близо месец отлагане, тръгвам за Кавказ пък каквото ще да става. Ще карам част от зимата там както е тръгнало... Това ще е последната публикация, написана преди да замина, тоест следва дълга пауза за блога.
Тази песен казва всичко, което искам да кажа в момента... 
https://youtu.be/WNeLUngb-Xg
I tried so hard
and got so far
but in the end
it doesnt even matter
i had to fall
to lose it all
but in the end
it doesnt even matter

Китайската одисея продължи с пълна сила в следващите 6 дни, последните два от които прекарах повече от добре, на гости на две прекрасни китайки. Всъщност времето ми в страната нямаше да е чак толкова лошо, ако не бе кошмарният въздух, който малко по малко всеки ден ме разболяваше, както и изключително оскъдното и лошо хранене, консумирах само две неща - хляб със сол или овесени ядки със сол в продължение на няколко дни с обикновено едно ядене на ден. Иначе стопът беше горе-долу добре, имаше интересни за гледане исторически места, е, хората бяха трудносмилаеми за мен, но ако не беше адския въздух и гигантските зловещи и зловонни градове, може би щях да остана малко повече в Мордор.
В крайна сметка не съжалих, че не останах в камиона от Вътрешна Монголия за Циндао, щях да пропусна шанса да осъществя една от мечтите си още от времето, когато ходех на омразното училище и само документалните филми за далечни места ме крепяха да не полудея напълно. Тогава гледах филм за теракотената армия на жестокия император Цин в Сиан и попивах жадно всеки кадър, мечтаейки един ден и аз да се озова лице в лице с 8000-те воини, създадени от имератора, за да му бъдат армия и в отвъдния живот, където да завладява други империи. Историята ме развълнува много и оттогава все ме тегли към това място. И така, напред към Сиан!

Китай 2 - скалните статуи в пещерите Юнганг и стария град Пиняо

уникалните пещери Yungang със скални статуи на Буда

Преди да отида в Китай през 2008-ма, винаги свързвах страната с един от любимите си филми  на Дисни "Мулан". След посещението си там всъщност разбрах колко извънредно трудно й е било на Мулан да бъде това, което е била в това закостеняло и простовато общество, което и тогава си е било такова, каквото е във филма :) И понеже въпреки разочарованието си от Китай, все така обичам Мулан и всичко, свързано с филма, почвам този пост с две любими песни:
https://www.youtube.com/watch?v=tvDyjuaALbQ
...Now I see
That if I were truly to be myself
I would break my fam'ly's heart
И все пак тя избира да бъде себе си :) И открива себе си:
https://www.youtube.com/watch?v=TVcLIfSC4OE
 След предната публикация за провинция Синдзян в Китай (две публикации назад), в която споделих директно и откровено мнението и отношението си към Китай и китайците, ще се опитам да вкарам повечко позитивни елементи в тази, а именно посещението на две доста интересни места - пещерите Yungang, пълни с уникални статуи на Буда, както и историческия град от 14-ти век Pingyao. Единственото хубаво нещо на Китай е миналото му и останалите от него паметници на културата. Все пак това е страна с древна история и преди "Мечо Пух" и комунистическата му партия да я превърнат в клоаката, която е в момента, е имало доста будни хора, които са създали архитектурни, културни, творчески и какви ли още не шедьоври. На мен ми се искаше да посетя много подобни места в Китай, даже преди да замина прочетох една книга за забележителностите и си набелязах страхотни места по картите.
Ето да видите колко беше ошарена картата, на която си отбелязах интересни места за посещение в страната още преди да замина на пътуването:
Но в последствие почти всичките отпаднаха поради две причини - безумно скъпите входни такси за всяко едно място и цялостното ми отвращение и лошо усещане при пътуване в тази страна, което ме тласкаше към възможно най-скорошна евакуация от нея.  Все пак успях да посетя три от набелязаните места - малко, но от сърце :) За две от тях ще прочетете по-долу и най-вече ще ги видите на снимки. Не мога да оспоря, че каквато и да е страната сега, има какво да се види в нея. И с доста зор преглътнах всички дискомфорти и тежести, за да посетя поне няколко кътчета, които си заслужават.

Монголия - част 2 - красотите около дъждовен Улан Батор

статуята на Чингис Хан недалеч от Улан Батор

Ето я и втората част от разказите за Монголия :) Като за начало, нещо много любимо в комбинация със снимка на едно от любимите ми занимания, когато не пътувам:
https://www.youtube.com/watch?v=NvR9YOpDG4A
When the cold wind is a'calling
And the sky is clear and bright
Misty mountains sing and beckon
Lead me out into the light
I will ride, I will fly
Chase the wind and touch the sky I will fly
Chase the wind and touch the sky


монголски стрелци има и в Хасково :)
 










05.09.2018
Въобще не очаквах, че ще се наложи да остана за втора нощувка в хостела, но като видях какво е навън, искрено се радвах, че предната вечер успях да се добера до това място. Цяла нощ проливният дъжд не спря, а на следващия ден продължаваше да вали все така упорито. Всички улици бяха тотално наводнени и в някой райони колите потъваха до нивото на вратите. Температурите рязко паднаха и направо не ми се искаше да си представям какво щеше да е ако бях на палатка през тези два дни...
Цял ден не можеше да се излезе от хостела даже и до магазина, та го прекарах в писане на записки в тетрадката и хапване на топли нудъли и монголски чай. Руснаците бяха решили, че днес ще си тръгват, обаче заради дъжда седяха в хостела до последно - тоест до вечерта. Тъй като момичето, което движеше хостела, го нямаше през целия ден, те се възползваха и не си тръгнаха по обед, както нормално се прави, а до последно седяха на топло, понеже навън беше нетърпимо. Твърдяха, че са изхарчили твърде много пари и не могат да си позволят още една нощувка, затова ще са бездомни по улиците тази нощ. Бяха в много кофти ситуация, понеже заради дъжда не използваха деня, за да се отдалечат от града и да спят на по-приятно място на палатка.
И аз си имах своите проблеми - исках да обикалям монголската столица, а валеше като из ведро. До 3 следобед писах, четох и гледах мъките на руснаците - ходиха до магазина със скъсани дъждобрани, които бяха залепили с тиксо, върнаха се подгизнали с една торба покупки и се заеха да готвят омлети, пържени филии и какво ли още не. Явно доста скоро щяха съвсем да оскотеят при всичкото това угаждане. По едно време излязох до близкото интернет кафе и прекарах следващите 3 часа там, така или иначе абсолютно нищо друго не можеше да се прави.