Напред към Индонезияяяяяя :))))))

Маршрута от последния пост досега

Долният тект е автоматично кирилициран и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

Реших да напиша един кратък пост, защото от утре се отправям в неизвестното отново и въобще не знам кога пак ще имам net :) Индонезия - напълно нова за мен държава! Всички предишни страни, които посетих след Тайван, ми бяха вече познати от предното пътешествие в Азия, а Индонезия е тоталното неизвестно и горя от нетърпение да видя каква лудница ще ми предложи :)
Последните 11 дни прекарах във вълшебна Малайзия, а преди това както разбрахте от предния пост и коментарите в него - си поживях много добре в кралството - Тайланд. :) Всъщност последните дни там бяха не по-малко интересни от първите - успях да разгледам уникалните руйни на Сукxотаи, маймунския град Lop Buri, където маймуняците успяха да ме оберат като ми отвориха раницата докато ми бяха на главата и ми свиха химикала! След нощувка в полицията в Лопбури (в Тайланд май доста често спях до полицията, все така се случваше :)), се отправих към древната столица Аютeя, където уцелих фестивал, цял ден обикалях до припадък разкошните руйни, а вечерта къде мислите спах - до полицията :) Там пък имаше едно много бясно полицейско куче, което не спря да лае по палатката, наложи се да изляза и да го zалея с шише вода, за да млъкне :)) На следващия ден трябваше да заобиколя огромния Банкок по околовръстното и докато се чудех как ще стане това, късметът пак ми се усмихна и ме взеха мъж и жена, които въобще не отиваха в моята посока, но решиха че ще посетят някакъв храм и ще ме откарат далеч от Банкок, точно в правилната посока, където се намира въпросния храм. Прекрасни хора, благодарение на тях посетих уникален пазар на жП линията, които се вдига веднага щом идва влака и се нарежда отново след като премине - много интересна атракция за туристи и местни :) После си хванаx на стоп камион чак за Пукет, но понеже не исках да ходя там, слязох преди разклона в малките часове на ноща и спах на бензиностанция. На сутринта се добрах до Ао нанг - плаж с купища огромни тлъсти западни и руски туристи, разплути като пиявици по иначе красивия бял пясък :) Наблизо се заиграх с едни много мили маймуни, пак макаци, които обаче не се опитаха да ме ограбят като тези в Лопбури, та си поиграхме близо два часа. Качих се на малка дървена лодка до един залив на име Raylay, там пак бе пълно с туристи, но имаше и много яки самотни плажчета и една бая стръмна пътечка, то не е пътечка, а отвес в гората и трябва да драпаш здраво с ръце и крака, за да го изкатериш. Горе на върха нощувах, с чудна гледка към Raylay и нито един човек наблизо. На следващия ден се отправих към границата, защото визата ми изтичаше, спах на бензиностанция по пътя, недалеч от последния град Хат Яй, а на сутринта пресякох границата с любимата ми отпреди 10 години Малайзия, където стопът тогава така вървеше и в такива яки приключения се вкарах, че не знаех на кой свят се намирам. И този път престоят ми беше прекрасен, оштe от първия ден започна фантастично! За първите дни направо копирам извадка от меил до нашите, която сложих в коментар към предния пост, за да не пиша наново:

  "Взе ме много добър човек, който пътуваше за Georgetown на полуостров Пенанг. Така получих възможност за втори път след 10 години да се озова на това приказно място, което е в Унеско и има защо, градът е уникално красив, а сега дори повече ми хареса от предния път. А този човек цял следобед ме развежда къде ли не, води ме и на индийски ресторант и ядох най-сетне индийска мега вкусна веге храна леллелее направо съм в Рая!!! тук е ПЪЛНО с индийци, огормен процент от населението са и не само това, ами и днес беше индийската нова година огромен фестивал в Georgetown, на които имах още по огромния късмет да присъствам. То от вчера насам лудницата е пълна, първо този човек, който вечерта ме закара на една планина с храм да спя там на палатка при маймуните и много яко беше сутринта като дойдоха до палатката. А после сутринта разгледах храма и се хванах да стопирам обратно за града и ме взеха колеги колоездачи с колелета за по 3000 долара. Бяха ходили да карат и сега се прибираха с колата а колелата отзад в колата. Та тези хора отиваха на среща с техни приятели наблизо да закусват заедно и пият кафе и ме взеха с тях, така се запознах с други колоездачи и един от тях беше някакъв много известен доктор, който е първа дружка с кмета и други важни персони, та той реши че не може така да ме оставят да спя навън и ме закара в хощел за бакпакери, притежаван от негов приятел и ме настани там безплатно. Не стига това ами следобед дойде да ме вземе и заведе не индийския фестивал като забра още трима негови приятели колоездачи. Те са голям велоклуб и всяка година ходят да карат в различни държави по света, сега им дойде мерак да посетят и БГ, а аз им обещах на баба манжите ако дойдат до Хасково. След фестивала ме водиха на малайски вегетариански ресторант да опитам традиционна веге храна. Всихцките тези хора бяха изключително мили и гостоприемни, направо не мога да повярвам как всеки ден някои ме взема и храни и разхожда, направо не знам!! Докторат каза, че имам много добра карма и затова било, защото не убивам животните. Ааа пък преди да идем на феста ходихме до кметската къща, кмета каза по телефона че сега е в Куала Лумпур иначе щях да се запозная с него, те двамата редовно закусвали заедно. Та ходих до тоалетна в дома на кмета хахаха препиках го :)) Всякакви лудости всеки ден, направо не знам какво става, няма един нормален ден, в които да не се случи нещо супер интересно!!! Няма да обяснявам иначе тука колко е красиво и феста колко фантастичен беше че има да пиша, няма да ми стигне меила. Озовах се обратно в Индия най неочаквано :)) Невериоятни са тези индийци, днес следобед се разхождам из стария град и един ме заговори и почерпи сок от манго просто ей така, искаше само да си говори с мен и да ме разпитва за пътуването. На всички им е супер интересно как така пътувам на стоп и спя в гората хаха. А сега в хощела е супер, заприказвах се с един испанец в стаята, интересен образ наел е колело и обиколил тука планината дето е наблизо и разказва какви яки места има. Ама аз утре ще тръгвам вече към Cameron Highlands, че ако остана още малко тук ще ми хареса твърде много и не мога после да си тръгна, този испанеца вече три седмици бил тук."

От Georgetown тръгнах към планините Cameron с такава широка усмивка на лицето, че никoй шофьор не можеше да устои и да не спре на стопа :) За нула време се изстрелях до височините благодарение на няколко коли и се разхладих там, радвайки се на хубавото прохладно време, навсякъде другаде в страната си е жегаичка, ама доста :) На мен не ми пречи, но другите чужденци реват и мрънкат. Направих няколко готини хайка из горите, посетих чаена плантация и си спомних с умиление за Тайван и планините Алишан, където срешнах толкова много добри хора, бях в чаена фабрика и дегустирах местно производство чай :) Втората вечер се качих до най-високия връх Бринчанг, където кампирах между две огромни кули - антени и гледах чуден залез :) Беше магическо!
От планините - право в джyнглата! Голямата ми мечта - Таман Негaра, където не успях да отида при предното си идване в Малайзия. Хванах си стоп до най-големия язовир в страната, които също е част от парка и останах на бреговете му една вечер, местенцето си го биваше и имаше маймуни, които се суетяха около палатката в желанието си нещо да задигнат :) От там се вмъкнах през северния тотално низгвернат и непопулярен вход на Таман Негaра, там пътеките бяха много запуснати, а понеже беше валяло, няма да разправям какви промишлени количества пиявици имаше навсякъде :))) Ще стане много кървав блога ако вляза в детайли хахаха, всъщност толкова кръв и пот оставих в джyнглата, че сега поне знам - ще бъда там завинаги, а си и оставих сърцето... Обикалях до припадък по пътечките и като свършиха се върнах до базата на парка, където прекарах почти час в тоалетната, в пране на панталони, целите покрити с кръв и опити да запуша дупките по краката си, които пиявиците бяха направили и кръвта отказваше да се съсири :) Беше забавно, но доста цапащо. За завършек отидох до селото на местните Оранг Асли или батек, които живеят недалеч от входа на парка. Наисатина са диви и несвикнали с други хора, не ме допуснаха никак близо до себе си и не успях да ги снимам, а са супер интересни. Ще има много да пиша на блога за Таман Негaра и за тях, но сега нямам време, затова накратно. Преместих се до друг вход към парка след няколко часа стопиране до него, там имаше други туристи, но само по главните пътеки, навътре нямаше никого. Прекарах два дни и половина в нонстоп хайкване по пътеките в джyнглата в този район, а и извън пътеките, извървях общо над 40 км по супер пресечен терен с безчет паднали дървета, с много елементи на катерене по корени и отвесни склонове, видях много маймуни, елени, катерици от различни видове, много птици, паяци, две змии едната от които беше огромна... ииии най-якото бе следата от тигър в калта на едно място и силната миризма на хищник, която усетих точно на това място. Имах изключително силното усещане, че е на метри от мен, седи ди тихо в гъстата растителност и ме гледа нонстоп :)) Беше страхотно!!!!! Опитах се да го потърся встрани от пътеката, но беше ясно, че не иска да бъде намерен и нямах никакъв шанс. Това ми е второто преживяване с тигър, подобно на онова в Непал преди 10 години. Последния преход, които правех, беше уж забранен да се прави без гид и душата ми излезе по страшно тегавата екстремна пътека, паднах си на д-то за пореден път и пак ме заболя опашката, която тъкмо се бе пооправила след падането от мотора в Тайланд, а иначе много дни ме боля сериозно, колкото и да се опитвах да не обръщам внимание. Сега вече ми мина, но ме поизмачи, особено докато вървях по хайковете, понякого не се траеше болката. Народът го е казал - най-много болят зъб, пръст и гъз :)
След Таман Негaра, от която плачех като си тръгвах, се засилих към един слонски център, които уж не е като останалите, където ползват слоновете за развлечение на туристи, а е такъв, в които се грижат за осакатени от бракониерски клопки слонове, както и малки, изоставени от групата си. Много интересно място, от което останах със смесени чувства и до последно не можах да реша лошо ли е или добро за някои от слоновете там (за други категорично беше добро, особено за тези останали без краче или без опашка), а през няколкото часа там ги галех по хоботите и не можех да спра да им се радвам... плачейки, че ги гледам затворени и осакатени от бракониери! В Тайланд бях в една болница за слонове, която беше по-добра от това място, защото беше само за пострадали слонове, а тук имаше и здрави, там също изкараx няколко часа в рев, докато гледах слоновете.
От слонския център поредица от стопове ме отведе 100 км преди Мелaка, където спах на бензиностанция, а на другия ден до Мелaка ме откара същия човек, който ме бе оставил на бензиностанцията, разходи ме по всякакви малки селски патчета наоколо, изпъстрени с традиционни малайски къщи и колоритни хора. Много ми вървеше стопа в Малайзия, също както едно време, срещнах прекрасни хора и като изключим масивните екологични проблеми, които страната има и за които ще пиша като му дойде времето, всичко друго беше прекрасно. Вчера и днeс разглеждам преказната Melaka, и тук си изкарах чудно, а преди малко бях в хинду храм, в които всяка вечер сервират безплатна храна и ядох на корем любимата си индийска кухня!!! А утре сутринта - време за ново приключение - огромната, пренаселена, дива, бедна, опустошена от природни бедствия и еко катастрофи заради човешката преексплоатация на ресурси - Индонезия! Страна на вулкани, джyнгли (или каквото е останало от тях), плажове, племена с диви хора и кой знае още какво... скоро ще разбера! Каквото и да е, едно е сигурно - ще е ADVENTURE :))) И аз ще го порещна с отворено сърце и сетива, за да го прежиявея (или не) на MAX :)))))

Поздрав за всичкиииииии - https://www.youtube.com/watch?v=UtF6Jej8yb4

One day you'll leave this world behind
So LIVE A LIFE YOU WILL REMEMBER!!!!


Благодарение на доктора от вело клуба в Georgetown имам снимки от неговия телефон, които той ми изпрати и мога да сложа тук :) От фестивала Thaipusam и от китайския веге ресторант :)))

докторът е този с червената тениска, другите също са от вело клуба без жената :)

Thaipusam festival

веге вкуснотия :)


Напред към Индонезияяяяяя :))))))


По пътя... :)

Това е груба карта на мaршpута от последния пост досега :)

Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

След последния пост, написан в красивия витнамски град Hue по време нa 10-дневния потоп, в пътуването се случиха толкова много неща :))) Кои прекрасни, кои - не чак толкова, но заряда в мен е по-силен отвсякога. Всеки ден е взрив от емоции, всеки ден е нова изненада, лудост и тотално приключение, точно както си пожелах! Сега съм в град Chiang Mai - пълен с приказни храмове на всеки ъгъл, има толкова много за откриване и опознаване в този град и около него, а от тайландската ми виза останаха само 8 дни :( Така бързо лети времето, дните минават като мигове и дори не мога да ги осмисля. Всичко е супер интересно и интензивно, всеки ден срещам вълнуващи хора, вкарвам се в луди ситуации и изобщо - живея тук и сега, сякаш само ДНЕС има значение, а и нямам идея каква страхотна изненада ще донесе утре ;) Изцяло се пуснах по течението на пътешествието и така ме увлече, че не смея да си правя планове дори за следващия 1 час :))) Мислех, че ще пристигна в Чянг Май преди 4 дни, а ето че пристигнах днес :)
Намерих net кафе и след като изядох едно пликче sticky rice за вечеря, рекох да седна и да напиша нещо на блога все пак, че кога ли пак ще има време за това :) Та в резюме ето какво се случи след Hue...
Чаках 5 дни пороя да мине (и той не мина), реших да се преместя в Дананг и успях да стигна след половин ден ходене и стопиране в дъжда като междувременно разгледах и една невероятна гробница по пътя. Там прекарах последните два дни от пороя като вместо да чакам на сухо да спре, наех мотор във възможно най-дъждовния ден от всички и карах в брутално силен дъжд 150 км с мръсна газ като успях да развия рекордните 100 км/час докато дъждовните капки се впиваха безмилостно в очите ми и бях вир вода до кокал... скоростта така ме опияняваше, че нацяло загубих контрол и изпаднах в силна еуфория, не можех да спра и не исках, като по чудо не катастрофирах по мокрия път... Карах до едни руини на име My Son, които разглеждах в дъжда с вече развита лека форма на хипотермия, тресейки се и снимайки :) Успях да отида и до Hoi An с мотора, приказен град, за които два часа не бяха достатъчни. Поне сто пъти се загубих по виетнамските пътища без навигация и питах около 40 човека за посоката, беше невъобразим кеф!!! След целия ден на мотора в дъжда, се върнах в хоctела с течащ нос и качих една рускиня със синя коса отзад на мотора да я закарам до супермаркета 7 км :) Така возих първия си пътник на мотор и качих първия си стопаджия :)))) На другата сутрин успях да направя ендо кръгче с мотора преди да го варна на собственика, след което обиколих пеш Мarble mountains - уникално красиви планини в самия град, отрупани с пешери и храмове.

Отправих се на стоп към далечния Сайгон и хванах камион за около 700 км като времето, което прекарах в камиона докато стигнем, бе 24 часа :) Втория най-дълъг стоп в това пътуване, първият беше с американците Jо и Емили от Mongol Rally - цели 5 дни :)) Голямо шоу беше возенето на тоя камион, шофьора не знаеше дума английски и постоянно спираше в разни села по пътя, качваха се други хора, слизаха, после трети идваха, разнасяха се кашони с плодове по селата, а ръката на шофьора не слезе от клаксона цели 24 часа, караше като лунатик и не спирахсе да свири на всеки и всичко по пътя :) Като стигнах в Сайгон бях с тотално запушен нос заради мотора и дъжда, и оштe повече заради климатика в камиона, които май беше на 17 градуса :) В Сайгон обаче си прекарах най-хубавите дни от цялото пътуване, бях на гости на невероятен човек - Георги, с когото ми беше толкова интересно и приятно, че едва си тръгнах след 5 дни. Много рядко, изключително рядко срещам хора, с които мога да изкарам повече от няколко часа без да се отегча, а с него имах чувство че мога да говоря седмици и дори месеци без за миг да ми омръзне. Човек с изключително богат вътрешен свят, толкова много може да се научи от него, а за готварските му умения няма да пиша на блога, че утре ще има опашка от желаещи да пробват манжите му пред вратата :) Само ще кажа, че след като си тръгнах, тотално загубих интерес и вкус към храната и минах почти изцяло само на банани. Приготвената от него храна беше отвъд изключителна и след като човек я е пробвал веднъж, после всичко друго има вкус на подметка. В Сайгон благодарение на Георги имах шанса да изпитам най-големия кеф, които града предлага - каране на мотор в сайгонския известен в цял свят трафик!! Е, наистина няма такъв кеф! Летях на мотора половин ден, успях даже да вдихна 80 км/ч по оживен голям булевард, разминавах се на косъм с хиляди моторчета и се справих страхотно, дори за миг не бях близо до инцидент, просто се пуснах "по реката от мотори" и оцелях :))
Точно на 24-ти сутринта си тръгнах от Сайгон като това беше най-трудното сбогуване досега в това пътуване, всяка раздяла с невероятни хора досега е трудна, а тази беше още по-трудна от другите. Налегна ме някаква необяснима тъгa, и друг път се е случвало в други пътувания, отне около седмица да ми мине. През тая седмица какъв adventure беше само :))) Влязох в Cambodia, където първата нощ хванах камион на стоп и се изсипах в Phnom Pen посред нощ. Отидох в будистки храм да моля за място в двора. Заварих дузина малолетни монаси, които пушеха цигари и крещяха нeистово в 12 през ноща... и една глутница кучета, които цялата останала нощ  не спряха да лаят и вият :) Ехх каква нощ беше, нямах търпение да съмне, а на сутринта един монах, които очевидно не знаеше, че палатката има дано, се опита да я повдигне докато бях вътре, в 5 сутринта :) Остатъкът от престоя ми в Камбоджа включваше какви ли не лудости... следващата нощ изкарах при "човека с патиците" :))) Взе ме на стоп моторист, закара ме в сградата на радиото в нищото, имаше само една голяма антена и къща, в която живее той заедно с колегите си и с 14 акaщи навсякъде супер сладурски патици, които му били като деца и ги гледал само за домашни любимци. Изкарах страхотна нощ с акaщите патици като палатката бе наакана сутринта, разбира се :))) След патиците в програмата се появиха делфини и то не какви, а най-редките в света, живеят само в Меконг и могат да се видят недалеч от Кратие. Там се заселих за 1 ден като взех колело под наем и си скъсах гъза да въртя педалите цял ден, бях като в транс и не можех да спра, ужасно ми липсва колелото! Качих се на лодка за 1 час, през които гледах и снимах делфините, беше прекрасно изживяване! На границата с Лаос пък отказах да платя задължителния рушвет от 2 долара на митничарите и ме държаха един час допълнително, надявайки се, че ще се притесня и ще платя, ама явно не ме познаваха... е, опознаха ме накрая и след като прекарах час в четене на книга пред jaдните алчни очички на служителите, си получих паспорта подпечатан без да платя такса "печат" :) В Лаос се насочих към района на 4000-те острова :) Там хванах малка лодка до един от островите, където изкарах една нощ в двора на храм. Там нямаше нито акaщи патици, нито лоши мoнaси, но имаше стадо много бесни биволи, някои от които през нощта се блъсна в палатката и ме събуди с шок, добре че не счупи рейките. Ехх, една нормална нощ не изкарах в тия държави :))) Сутринта успях да се вмъкна на водопадите Li Phi без билет,извървях общо към 15 км из острова и си хванах лодката обратно. Последва бавен стоп на север към Champasak, където пристигнах по тъмно и спах на брега на река Меконг на особено рисково място, очаквах да е кофти нощ, но за моя изненада никoй не ме обезпокои. На сутинта успях да се вмъкна без билет в уникалния храмов комплекс, който е в УНЕСКО и които посещавам за втрори път след 2009 :) След Champasak посетих и град Pakse, от където си хванах рекорден стоп с една кола виетнамци чак до Виентян - тъкмо на време за 31-ви (Hова година). По пътя забрахме и семейство французи с 3 деца, пътуващи на стоп всичките заедно :)) Едно от децата бе малко и правеше сума бели в колата, а виетнамците си затваряха очите и се кефеха, че са ни взели толкова много бледолики олигофрени :)) Във Виентян изкарах Нова година, очаквах да има големи фойерверки, ама бяха много скромни, а покрай Коледа и Нова година дори един бонбон не се почерпих, такъв див аскетизъм ме беше налегнал след кулинарните угощения в Сайгон, че освен банани нищо друго не ядох. После се отправих на север - към Ванг Виенг, където спах в дивото до една пещера и колкото и да ми е трудно да повярвам - никoй не ме намери и обезпокои, а сутринта успях да видя две пещери без билетчета :) Тук всичко се плащаше - всяка пещера (дива и неосветена), всяко водопадче, гледка... адски комерсиално място и бързо си тръгнах, след като поразгледах доста и влязох навътре в планините благодарение на тайландци с пикап, които ме взеха на стоп. Последва Луанг Прабанг, в тоиз град се влюбих и не ми стигна един ден, та останах втори. Толкова много храмове, карсоти.... отидох и до невероятните водопади на 30 км от града, където има и център за спасени от бракониери мечки, не можех да спра да ги гледам, не можех да отлепя очи от тях, а после и от водопадите. В града пък имаше страхотна малкa планина с гледка, където се качих два пъти без да плащам билет, първия път през ноща, а втория път чичето на пост ме пусна след като му казах, че нямам пари, а бързам за изгрева да не го изпусна :))) Гледах и как монасите събират храна от народа в 5:30 сутринта, тук това си е цяла церемония.

После няколко дни стопирах из северен Лаос, където една нощ преживях голям филм :)) Бях някъде в нищото, из разни забутани села, където живеят бедни хора от планинските племена, слязох по тъмно от пикап с двама пияни (много пияни) военни, които ме возеха на стоп, хванах една много неутъпкана пътека през гората по стръмен хълм и си опанах палатката горе на високото. По някое време към 11 през ноща се събудих от светлини и гласове - трима местни с калшници, а единият размята белезници, всички оръжия заредени и насочени към мен. Стиснах ножа в ръка в готовност да се бия до последна капка кръв, а те сякаш ги беше страх какво ще заварят в палатката, мисля че изобщо не бяха виждали палатка преди и бяха много изнервени отначало. Не разбираха дума английски така че трябваха много обяснения докато вдянаха, че съм турист и не ги застрашавам. Свалиха оръжията и ме поведоха към селото си след като събрах палатката, явно че там нямаше да ме оставят да спя на спокойствие, настаниха ме в дома на местно семейство с 4 деца. Cпах при децата, никое от които не знаеше английски и комуникацията с тези хора бе невъзможна, а и сякаш се страхуваха от мен, докато не извадих една торба бонбони, пъдарени ми от шофьор на стоп и ги раждадох на децата, това разтопи леда :) На следващата нощ успях да стигна тайландската граница и нямаше повече калашници и белезници в програмата... защото първата нощ в Тайланд ме взе на стоп жесток мотор Хонда с полицаи, които ме закара да спя на поляната между полицията и армията :)) Едва ли имаше по-сигурно място в граничния град. И така започнаха тайландските приключения... следващия ден разглеждах приказния Chiang Rai, където буквално се разтопих от вида на Белия храм и не можех да си тръгна от него 2 часа, а вечерта се озовах на приказния фестивал на цветята, които не мога да опиша с думи!!! Спането пък бе под един most, хаха ако другарчето (онова от южноамериканското пътуване) можеше да види къде си лягам да спя, щеше удар да получи, нали точно до един такъв most ни обраха в Еквадор :))) Нощта под моста мина супер с изключение на това, че някои с мотор катастрофира наблизо и дойде полиция, та вдигнаха голям шум и май се и сбиха. Тайландци карат изключително опасно, с много висока скорост и имат хиляди катастрофи всеки ден! Постоянно се возя поне в няколко пикапа на ден и шанса да изхвракна е голям, та ако гушна букета, да знаете че всеки миг от това пътуване си е струвал и че няма по-доволен пътешественик от мен, с огромна благодарност към всичко, което света ми е дал!!! Та след Chiang Rai се забих в златния триъгълник, където бях на границата на три държави - Лаос, Тайланд и Мянмар. Хванах си стоп за Мае Саи, след това поех към Мае Салонг и по пътя попаднах на Тери - адаш от Аляска, възрастно хипи, което живее от 19 години в едно малко село близо до планината и ме покани в дома си. Оказа се активен каучсарфар, хоствал е над 200 човека. Вегетарианец от 40 години (ее най-сетне срещнах някои, дето е бил веге по-дълго време от мен!) и китарист, ама много добър! Научи ме на 3 акорда и свирехме цяла вечер, аз свирех ритъм, а той останалото :) Бях и на погребение благодарение на него, съседката му умряла вчера, ходихме на погребението, което е по-скоро като парти - всичко живо се събира да яде и пие, даряват се и дребни пари от посетителите за разноските по погребението, и аз дарих 20 бата. Тери ме запозна със сина на починалата, които се смееше и сякаш празнуваше, в тукашната култура хората празнуват, че човека е живял, вместо да го опяват, че е умрял. Tери обаче беше по-разстроен от всички, защото това му била последната жива съседка, другите били измрели отдавна, всичките от spin, а тя от нещо друго. И сега нямал никакви съседи, беше съкрушен. Покрай него се запознах с Дан - облечен в традиционни дрехи от племето Акха, също музикант, свири за туристите в луксозните курорти.
След гостуването при Тери успях да се добера до планинското село Мае Салонг, където прекарах цял ден из района, готини тайландци ме черпиха авокадово смути, което пиех докато летяхме с бясна скорост по завоите, а аз отзад в пикапа се чудех дали да се държа, за да не изхвракна или да пия смутито, докато не ми се е изплъзнало от ръцете на някои завои :))) И така, снощи нощувах на паркинг за коли в малък град, на които дори името не знам., наблизо имаше заведение, от което данеше музика до 2 през ноща, а пиянитe не спираха да крещят сякаш света ще свърши утре, та не можах много да спя снощи :) Сега съм в Чянг Май, на хоstел за 2 долара! Ще гледам да се наспя днес, само се моля да няма хъркащи в стаята, съсед по легло ми е индиец от Керала, а другите не ги знам още от къде са, днес целия ден съм навън по храмовете и няма време да седя в хоstела ;) Сега минава 10 вечерта и умирам за сан, та мисля да ходя да си лягам, освен ако по пътя до хоstела пак не се слуи някоя лудост, както писах по-горе вече не смея да си правя планове дори за час напред, че не се знае какво ще видя по пътя и кого ще срещна. Уж щях да стигна тук преди 4-5 дни, ама срещнах толкова интересни образи и места по пътя, че нямаше какда ги подмина.

Искам да изкажа огромна благодарност на Борислав - читател на блога, с когото се срещнахме в Сайгон и които успешно и много отговорно пренесе hard диска с всичките ми снимки до България и сега всичко е на сигурно място у дома :) Също и на Павел, които вчера ми подари раница Ташев като я изпрати вкъщи по куриер и ще и се радвам когато се прибера! Също и на Димитър, които ми направи акаунт в сайт, от които мога да изпращам смс-и свободно. Безкрайна благодарност на всеки от вас за милите меили и коментари, които получавам! Без тази подкрепа пътуванията ми нямаше да си заслужават толкова, защото нямахсе да бъдат споделени! Благодаря ви, хора!!!!


Един поздрав от мен за всички:

https://www.youtube.com/watch?v=nacfAFQUd98


Hello, hello
Can you hear me, as I scream your name
Hello, hello
Do you need me, before I fade away

Is this a place that I call home
To find what I've become
Walk along the path unknown
We live, we love, we lie

Deep in the dark I don't need the light
There's a ghost inside me
It all belongs to the other side
We live, we love, we lie


гледах го онзи ден и се чудех - истински ли е или сънувам!!!

Виетнамско запиляване :)

снимка за цвят - Sapa, снимката е от нета, не мога да кача мои сега
Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.


Понеже имам време за интернет поради непредвидения потоп в централен Виетнам, ще драсна едно резюме за дните ми във Виетнам досега :) Няма как да кача снимки и да пиша по-подробно и изчерпателно сега, но всичко  ще бъде преписано от тетрадката когато се прибера, с подробностите ;) Ще има и снимки, разбира се. Засега - резюме :)

За начало - поздрав с новата ми любима песен, която открих наскоро, докато седях в едно net кафе и не мога да опиша с думи как ме зарадва. Боchели винаги ми е бил безкрайно любим, а тази песен е направо върха и не мога да спра да я слушам, особено сега, когато родителите ми ми липсват ужасно много всеки ден и всеки час - https://www.youtube.com/watch?v=ChcR2gKt5WM

Май всичките последни постове носят и ще носят подобни заглавия :) След "тайванското обсебване" сега е време за запиляване във Виетнам, която можеше да е новата ми любов след Тайван ако не бяха зверствата срещу животни и големия процент материално настроени местни. Уж щях да оставам макс 10 дни във Виетнам и то само в северен, за да имам време и за другите околни страни, а как се забих и как се замотах само...  днес ми е 18-тия ден тук :) И още съм едва на половината на страната, от 4 дни съм в град Hue, не мога никъде да мръдна заради потресающия порой, които продължава вече 7-mi ден и няма никакви изгледи да спре преди неделя.... А има тоооолкова много яки места за разглеждане, последните седмици направо се разцепих :) Преди дъжда обикалях до припадък, всеки ден от изгрев до здрач. Започнах с най-забитите и откъснати северни райони откъм китайската граница, които ме изумиха с прекрасните водопади Ban Gioc и двете пещери, които се намират близо до тях, после се отправих към национален парк Ba Be, където спах дълбоко в гората една нощ като нощта я прекарах в рев до зори, заради зверствата срещу животни, които виждах всеки ден откакто влязох в страната.... Навсякъде по села и градове се редят крайпътни сергии с вътрешности на какво ли не, а няколко пъти без да искам видях цели глави, след една такава гледка само направих няколко крачки и ми стана толкова лошо, че повърнах на улицата за почуда на зяпачите наоколо... Нялколко пати също видях нещо, което отначало помислих че ми се е привидяло, но бе истинско - цяло убито прасе качено на мотор зад шофьора... тези гледки от първите ми дни във Виетнам до такава степен ме травмираха, че почти всяка нощ ги сънувам и се събуждам в сълзи и с разтуптяно сърце няколко пъти вече, дори и сега когато съм в града и не виждам такива неща, те май са повече по селата, тук само ако идеш на пазар може да видиsh карантии, а на мен не ми стъпва крака на пазар. Ям само във вегетариански ресторанти или купувам от супермаркета, пазарите са абсолютно табу. Шокът от видяното е толкова силен за мен, че нялколко пати се разревах в коли и камиони, взели ме на стоп, особено след това, което видях в района на селата до национален парк Ba Be - някакво малко животинче, което не видях добре и което явно е някакъв деликатес на север, защото го видях докато минавах с камион на стоп, провесено на въже край пътя с главата надолу и ритащо във въздуха... най-страшната и забила се като с ноj в сърцето ми гледка... Нямам думи да опиша колко зле се чувствам на емоционално ниво откакто съм във Виетнам. Всичко е много красиво като места и природа, същите тези изроди, които ядат всичко що мърда, се отнасят сравнително добре с мен и сякаш срещам повече приятни, отколкото гадни към мен хора... и постоянно размишлявам как е възможно да се държиш добре с непознат, а да си толкова жесток към други живи същества... Главата ми не го побира, откъде идва тази чудовища апатия към болката и страданието на животните. Седя и се чудя - в Европа всичко това се извършва скрито, както и в други цивилизовани страни, и много хора в Европа мисля не са способни сами да убиват животните и просто купуват месо от магазина, ако трябва сами да колят нещо, може би ще се откажат и ще станат вегетарианци, но тук хората изобщо не могат да изпитват никакво съчувствие към други същества, просто сякаш са натурално жестоки и това ме потриса. Ядат буквално всичко, което мърда, в горите тук не е останало нито едно живо същество, всичко е избито, не видях нищо по националните паркове. Само на Cat Bа са завадили 200 маймуни на един остров да ходят туристите да ги снимат и гледат. Няма и помен от диви животни... Понмя, че преди 10 години, когато бях във Виетнам, нямах такива впечатления, защото бях само в Ho Chi Minh city и не излязох от града, а там срещнах други пътешественици, които се оплакваха от яденето на всичко живо в страната и трудностите по намирането на веге храна. Tогава заедно търсихме и намерихме вегетариански ресторант в града и останах със страхотно впечатление от виетнамската кухня. Тук единствената опция за хора, които са избрали да не убиват, е да ядат в отделни веге ресторанти, защото всичко друго навсякъде е с месо. И да - все още се ядат кучета тук, макар аз да не видях никъде кучета за ядене в клетки, както по снимките в интернет, а голяма част от тях са и домашни любимци, така че не мога да разбера коu точно са за ядене.. или просто като им омръзне домашния любимец си го изяждат... Не знам, многo се шокирах и от Корея, и от Япония - храната бе невъзможна за вегетарианци, ядат се всякакви морски животни, а в Корея и кучета... в Япония почти нищо не ядох защото ползват масово рибешка мазнина. С други думи - вегетарианците, пътуващи в Аziя да се чувстват предупредени и да са много внимателни!

Да продължа за плюсовете на Виетнам... след Ба Бе едва се добрах до главния път след много часове ходене и все кратки стопове по пусти откъм трафик селски пътища... Отправих се към Сапа, където се качих високо в планините и цял ден обикалях околността в стремеж да направя перфектната снимка на всичката тая неземна красота. Sapa е известна с оризовите си тераси, оризат бе орязан в този сезон за жалост, но въпреки това гледките са glavozamaivasthi. Там се намира и първенеца на страната - връх Fansipan, които за съжаление не те пускат да изкачиш без гид. Селата наоколо са пълни с комерсиални местни, които се оптиват и баба си да продадат стига да има кой да я купи :) Доста е туристическо, но е супер красиво и това компенсира.
След Сапа хванах стоп за Ханой и прекарах ден и малко в опoзнаване на този много интересен и колоритен град с красива колониална архитектура, посетих няколко интересни музеi, измежду които бившия затвор Хоа Ло, научих много за историята на Виетнам, която до известна степен обяснява защо тези хора са толкова жестоки и безчувствени... Изненадах се много, че Xаной всъщност ми хареса, даже излязох до мястото за стоп пеш, без да ползвам транспорт, което за голям град като този си го броя голям успех :)
Отправих се към остров Cat Bа и след куп стопаджийски приключения, се метнах на ферито за там. Вече на острова изкарах голям късмет - взеха ме дори без да стопирам и хората се оказаха собственици на един от мнoгoто хотели. Поканиха ме да кампирам до хотела, да се къпя вътре безплатно, почерпиха ме и храна, бяха много мили целия пресонал на хотела. Реших от тях да взема под наем мотор за 3 долара, с които обиколих целия остров за един ден бясно обикаляне до тъмно :) Цял прекрасен ден с вятър в костите, имах голяма нужда от това, на някои прави учащаци здраво вдигнах километрите ;))) Успях да вляза нелегално без билетче в три пещери - в две от тях влязох през изходите, а третата бе затворена и прескочих висока метална решетка за да вляза :) Прекарах си невероятно на Cat Ба, а на другия ден реших да се включа в разходките с лодки, които същите хора организират за туристите, платих около 16 долара и не съжалявам въобще, защото много исках да видя Лан Ха бeй - еквивалента по хубост на Ha Long bay, само че без талпите туристи. А разходката бе 8 часа, включваше закуска, обяд, каяци, с които отидохме до 3 водни пещери, плуване до самотен плаж на малък остров... и накрая посещение на маймунския остров, където една маймуна ухапа турист, а друга ми се качи на гърба в опит да ми отвори малката раница :))) изобщо денят бе суууупер и не мислех за гадости поне за малко. След Cat Bа хванах ферито откъм северната страна на острова, за да видя все пак и Hа Long bay  и от там поех на стоп към Ninh Binh - друга една красотия в тая дарена от природата страна. Там се забих три дни в обикаляне, но за жалост тогава почна и дъжда и ходенето по цял ден с багажа в дъжда хич не бе приятно... И все пак успях да видя доста места, първо се отбих до един храм, близо до които за щастие намерих сух подслон за палатката, след като две гадни монахини ме изгониха от навеса с пейки в храма, където седях докато се лееше порой навън. Даже с пръчка ме заплашиха че ще ме бият ако не се махна :) Лошите монахини обаче не можеха да попречат да се възползвам от това, което природата е създала, а именно голяма скала с прорастло в нея дърво, която ме спаси от тотално подгизвaне. Втората вечер отново помощ от природата не закъсня и намерих пещера с храм в нея, където преспах. Целият този район - Тrang An и  Тam Coc, е много туристически като хората там са озверели за парици и за цакане на туристи, много по-зле са от Cat Bа, където се убедих, че има човещина въпреки, че е туристическо. Тук всички атракции са на много завишени цени и не платих нито стотинка, билет за гледка например е 5 долара...само да се качиш по едни стълби на хълма, за да видиш гледката. Разходките с лодки са също безбожно скъпи за това, което са и реших на третия ден да си ходя, видях каквото бе безплатно и си хванах стопа към Hue. По пътя замръкнах на входа на град Vinh без идея къде ще спя и дали изобщо ще спя, просто продължавах да стопирам в тъмницата, без лампа наблизо. Не след дълго спря кола - голям черен джип :) Човекът бе супер мил и ме покани в дома си, така се озовах в огромната му къщa при жена му и трите му деца, едната дъщеря беше само на 14 и говореше идеален английски. А от хола им се носеше Григ :)) Направо не можех да повярвам!!! Да чуя Григ на фона на цялостната дивотия и мизерия и мръвките разфасовани на всеки ъгъл... шок!
Така де, попаднах в дома на интелигенцията, която е много ама много рядка тук! Излишно да казвам че ме храниха отлично, изкапах се и ми дадоха чудесна стая, а на сутринта ме закараха в някакъв много луксозен хотел да закусвам, имаше огромен бюфет и ядох сума ти веге вкусотии на корем :))) Накрая ме и откараха до изхода на града да стопирам, направо нямам думи! Та и във Виетнам ме поканиха :)) А между другото стопа страшно върви, много спират само дето се кара бавно заради милионите моторетки и трафик навсякъде, но иначе много лесно ме вземат, макар и все за кратки разстояния.  По тъмно стигнах Hue, последните 13 км на стоп с мотор :) Един образ ме взе за без пари, а нормално моторите винаги са таксита. И сега съм на хоstел тук последните 4 нощи, навън вали нонстоп, градът е под вода, никъде не може да се ходи, дори да се разглежда. Първия ден успях да видя цитаделата и се върнах в хоstела виp вода, и долните ми гащи бяха подгизнали. Втория ден тръгнах пеш 5 км до Тиен Му пагода, пак заваля и подгизнах, обаче се винатих и успях да отида и до още по-далечната Тu Duc гробница, която разглеждах в пороя и вече и чадъра ми започна да пуска, то това не е нормален дъжд, а  потоп. Не е спирал вече 7 дни. И утре няма да спре и мисля да остана пак тук, просто защото няма каде да ходя в това време с раницата, а хоstела е 2,50 на вечер, никак не е скъп и ме спасява от страшна мизерия, не смея дори да си представя какво би било ако бях на палатка и вали 7 дни без да спре... Онзи ден така валеше че се вдигна страхсно нивото на реката тук и помислих че сте прелее, а в другите градове наоколо имало големи наводнения и бедстващи хора. Уж в понеделник се очаква да спира вече, ама да видим. Тотално непредвидено закъснение, но няма какво да направя по въпроса... природа :) Не искам да ходя и стопирам в дъжда, затова чакам да отмине, така нищо не може да се разглежда или снима и просто няма смисъл, нямам и нищо дето да ми пази сух багажа, а от ходене с мокри сандали от сутрин до вечер и газене в мръснu локви, ми се разрани единия крак и сега чакам да се оправи. Днес цял ден седях в хоstела и си наваксвах със запсиките в тетрадката за Виетнам, че съм малко назад, все нямаше време да пиshа преди дъжда заради постоянно обикаляне. И хапвам за долар във веге ресторанта на ъгъла :) Абе не мога са се оплача от живота в Hue, а и градът е супер красив и видях доста от него прeдните дни, посетих и два музея... изобщо всичко е много интересно и вълнуващо във Виетнам само да не бяха толкова месоядни нищо нямаше да помрачава иначе красивата страна... жалко, че като си тръгна от тук, най-дълбоко в сърцето ми и най-трайно в живота ми ще остане страшнaта мъка от видяното, вместо хубавите моменти, които никак не са малко, но са белязани с безспирна тежка тъгa, която изживявам отново и отново....


Иначе съм много добре физически, кипя от енергия да откривам приключенски места, веднъж се катерих по стръмен горски склон през ноща в района на Сапа без да включа челника и проппаднах в дупка дълбока до кръста, а в една от нетуристическите пещери без малко да падна в бая дълбока дупка, на която не и се виждаше дъното :)) Та умирам си за такъв тип adventure и си тествам лимитите постоянно, напследък ме изби и на катерене по опасни скали, досега поне в тая посока не ме бе теглило преди хаха :) Да знаете, че ако се пречукам някъде и не мога да пиша повече - I Lived, i did it all,  както се пее в една любима моя песен - https://www.youtube.com/watch?v=obCQjOISULk   :)))

Екипировката ми вече е жива скръб ама няма какво да се прави - нося всичко до последно :) Ходя си с тениски с дупки, панталоните ми се разпраха буквално на 100 места, нося си още супер скъсаните сандали и сърцето ми пее... Колко малко му трябва на човек! Даже мен ако питате и това не му трябва, ама не върви да ходиш гол и бос сред такива големи азиатски популации от човечета с дръпнати очички :) Палатката бе със скъсан лastик, които държи рейките, но го оправих още на Cat Bа. Сега единствения ми проблем са снимките, всички SD карти са почти пълни, а все не намирам компютър, коjто да става за копирането им на hard диска, коjто пък трябва да изпратя по някакъв начин вкъщи и още не знам какъв ще е тоя начин... Хаха, наближава Коледа, а тази година няма на кого да направя подарък, няма го коледното настроение, ама никакво го няма. Нашите ужасно ми липсват и дори не мога да им се обадя по skype, защото всички компютри в game клубовете (вече няма интернет кафета, а game клубове) имат само игри и един google chrom, никакъв skype :) Та такива едни предколедни мъки са ме налегнали, ама то тука не се усеща много, че идва Коледа, навън вали дъжд, а иначе си е тропическа жега и елхите от бирени бутилки пред заведенията или от виетнамски сламени шапки пред хотелите хич не стоят автентично :)) А в големия супермаркет в града днес всичко живо пазарува ли пазарува... консуматорите са консуматори навсякяде по света. Не е важно дали имаш нужда от нещо, важно е да се купува заради самото купуване, за да се притежават вещите, нали Исус на това ги е учил християните - "купувайте, за да имате вещи, че да можете да си ги носите и на оня свят прu Светu Петър" ( ама тя катафалката няма ремарке, как ще си ги вземете, бе хора :) Е, поне за един smartphone място ще има, така че гледайте да си купите най-новия модел :))  И тука ми се смеят като разберат, че нямам smartphone, ама не толкова често, колкото в Китай и Корея, там направо изпадаха в шок хората :)


За завършек, поздрдав с любима песен, съвсем в духа на тази публикация - https://www.youtube.com/watch?v=X8LnxSjWWD8


  още една снимка за цвят - Cat Bа, Lan Ha bay, снимката е от нета

И една моя, която ми прати един хайкар от Хонг Конг, с когото се засякохме на връх Лантау и той ни снима с неговата Gо pro камера, след което ми пратu снимката по меил :) След снимката всички слязоха от върха, а аз спах там в очакване на изгрева :)




Тайванско обсебване :)



снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред. 
Досега пътуването върви повече от прекрасно! Живея изцяло на палатка и се придвижвам до голяма степен пеш из последните страни и се чувствам страхотно, всичко много ми харесва, краката ми свикнаха на 12 часово ходене без почти никакви почивки. Режимът ми е всеки ден един и сащ - събуждане в 5:00 без аларма, в 5:15 вече съм на пътя и гледам изгрева в движение, обикалям до припадък всевъзможни места до 18:00, когато вече е тъмно. Тогава си лягам и реално спя почти по 11 часа в денонощие. Добре си поживях в тази част на Аziя, не мога да се оплача от нищо :) Последният ми хост в Каучсурфинг беше в Душанбе, Тажикистан преди много много време и сега за първи път имам хост в Таипей за две вечери. Голяма пауза, през която няколко пъти ме поканиха хора, взели ме на стоп и другото време - хотел "милион звезди" :))
В Тайван и стопът е невероятно добър! А Япония и Корея много ме очароваха със старите си храмове, дворци, природа... въобще не си ги представях така, много приятно се изненадах, имах доста лоши очаквания. А Тайван бе черешката на тортата - толкова много ми харесва, че всяка седмица се опитвам да се навия да си тръгна с ферито в неделя и всяка седмица оставам (стискайте палци утре вече да се кача на ферито, че е само в неделя :))

По отношение на материалните неща - апаратът се развали наскоро, но го отремонтираха за скромните 23 долара и пак си работи. Палатката за огрмона моя изненада още се държи, оцеля големи ветрове, не знам изобщо как още е здрава при положение че всеки ден я разпъвам, а е от декатлонските за 42 лв купена и ползвана миналата година на вело трипа. Сандалите ми, купени в Боливия през 2015-та и носени всеки ден оттогава, без дните когато има сняг в Хасково :) - вече са доста зле, много скъсани, но още ги нося, два пъти ги давах на обущари и ги позакрепиха, но сега вече са съвсем зле. До последно сте ги нося, не искам да купувам нови поне не скоро. Общо взето на този етап всичко ми е поокасано и опърпано, навлизам в клошарската фаза, само раницата още е читава :)) Тениски, панталони, чантата на апарата... всичко е изкорнемо, протрито, с разнищени шевове... абе картинка :) Нека де, тъкмо няма да хващам окото на разни крадци и измекяри в останалата част на Азия. То тук в последните страни ужасно се разлигавих... оставям раницата на какви ли не места, палатката няколко пъти без надзор и отивам нещо да разглеждам, но тук просто шанса някои нещо да пипне е под нулата!! Толкова е безопасно и изобщо на никoй през ум не му минава да краде, даже и в големите градове. Всичките последни страни са с много много ниско ниво на престъпност и докарват до развиването на лоши навици на спокойствие и безгрижие, от които сте трябва много скоро да се отърва. Понеже ми е доста нервно да ходя с всичките си снимки от последните 5 месеца без да имам никакъв backup, вчера купих hard диск, на които да ги копирам и да ги изпратя при първа възможност вкъщи по пощата или по някой, който сте пътува за БГ от Югоизточна Аziя. Ако случайно някои чете това и планира да пътува за България от Виетнам, Лаос или там някъде, и би желал да вземе със себе си супер лек hard диск, ще ми помогне невъобразимо много! В БГ може да го изпрати до офис на Еконт за сметка на майка ми, така че реално нищо няма да струва, а помощта ще е гигантска, защото ми е малко нервно да пращам hard диск с всичките ми снимки по пощата, а по DHL е много скъпо. 

Какво мина и какво предстои в това пътуване:
Планове както обикновено нямам, само общи идеи, които претърпяват хиляди промени постоянно. Първоначално щях да тръгвам от БГ през Иран и Индия, в последствие тръгнах на север през Становете, за което решение много се радвам, успях да видя вълшебни места. Мислех също да обикалям доста в Китай - тотално се отказах като видях какво е и вместо това си прекарах времето за Китай в Япония и Тайван. Сега смятам да пообиколя за не особено дълго време Виетнам, Лаос, Kамбодja, Тайланд и Малаiziя, няма изобщо да ходя в Сингапyр, стига ми едно посещение. От Малаiziя искам да взема ферито за Индонезия и там от остров на остров. ходи ми се и до Борнео много, искам и Бруней да видя, също и Филипините. Така като гледам, времето май няма да ми стигне даже до Папуа, където много искам да отида, та какво остава за лодки из островите на Пацифика и Френска Полинезя - сте останат за отделно пътуване, само там. Просто няма как преди април да успея да обиколя толкова места колкото и да бързам, фериботите са бавни, стопа по суша също не очаквам да е бърз особено в Индонезия. Така че за да се прибера до края на март, ще трябва да спра или до Индонезия, или и Филипините, ако успея да включа. Сте се надявам до последно да остане време и за Папуа, ако не, в другото пътуване, което вече мисля да е само по островите. Но преди това искам да се прибера за известно време да помогна на близките си и да се разтъжа, че ужасно ми липсват. Ако не бързах заради тях, това пътуване щеше да продължи вероятно 3-4 години, защото всеки ден ми е все по-вълнуващо и интересно, и просто не искам да свършва. Кипя от толкова много енергия, имам сили и желание да отида навсякъде, да се докосна до всяко кътче, всеки ден е уникален и изпълнен с приключения :)))
Сега трябва да ставам от компютъра в библиотеката и да отида най-после да разгледам Таипей, че градът има доста инетерсни места за гледане, а време нямам, утре трябва да си ходя :( Следващото включване нямам идея кога и откъде ще е, а дотогава - бъдете здрави всички, изпращам многo слънце и усмивки от Тайван!

хайде и една от Памир, за разкош :)) няколко месеца назад...

Монголско вълшебство...


снимката е от интернет



Безкрайните необятни поля, хълмове и скалисти планини се простират докъдето погледът може да достигне и много отвъд него... Ястреби, соколи и всякакви грабливи птици, непознати по нашите ширини, кръжат безспир над степта в опити да уловят някое от милионите малки мишлета, тичащи от дупка в дупка, оставяйки цели миши "магистрали" след себе си. Слънцето силно напича през светлата част от денонощието, но веднъж падне ли ниско на хоризонта, вледеняващ студ обхваща степта, а целият Млечен път заема мястото си високо в небето, сякаш да бди над пътешественика, останал да нощува в палатка сред тази сурова природа... Големи стада коне препускат навсякъде, редом с още по-големи стада крави, овце и кози, а в по-планинските райони - рошави едри якове. Камилите - двygарби и огромни, също са често срещана част от пейзажа. Степта изглежда безцветна и сурова, но ако се загледаш, ще видиш толкова много цвят, живот и красота... Стотици лилави, жълти и червени цветя растат навсякъде около теб, мишките пеят, подали глави от дупчиците си, ястребите непрекъснато те наблюдават отвисоко, а дивият кон на Пржевалски е някъде съвсем близо, успял да запази макар и малката си популация - противно на информацията в моите енциклопедии, че е напълно изчезнал. Опознах и обикнах суровата степ... толкова че изобщо не ми се тръгва въпреки ужасното време, което ме връхлетя и изпита за пореден път. Тишината нощем, магията на звездите, които се виждат чисто и ясно, кристалните води, въздух, меките топли слънчеви лъчи... Прясно издоеното краве мляко, изпито в номадска юрта, докато навън вали жесток дъжд със силен вятър... Магията на степта е безкрайна, Монголия е уникална страна и една от най-прекрасните за мен. Страна с много дива природа и малко хора, повечето от които живеят в един единствен град - не мога да се сетя за нещо по-хубаво на света. Преживях много прекрасни моменти в тази страна и още сте преживея следващите дни предполагам. Успях да посетя няколко приказни будистки манастира, слушах монасите докато надуваха раковините и се събираха за молитва... Спах в юрта с местно семейство и проследих начина им на живот за един ден... гостувах на друго семейство в юрта за обяд и чай, стопирах хиляди километри по асфалтирани и черни пътища, които са изпитание дори за 4х4 коли... Успях да не умра от глад, въпреки че се яде основно месо в страната, за щастие дори обяда при семейството в юртата бе вегетариански - чист ориз с мляко, вероятно приготвен специално заради мен. 
След дните в степта стигнах и столицата Улаанбаатар, в която втори ден не спира да вали. И все пак има надежда, че утре дъждовете ще спрат и аз ще поема към национален парк Теrеj. След това ще се спускам на юг към Китай, понеже тук стана твърде студено за човек, който няма дори яке и обувки. Днес е 6 градуса през деня, а нощем  ще е под нулата. Имах планове да ходя до едно езеро 1000 км на север, но се отказах заради времето. И колкото и да не ми се връща в Китай, трябва да мигрирам на юг преди зимата да ме смрази някъде в голата степ. Кампирането взе да става невъзможно заради убийствения вятър, нощите станаха безсънни заради студа, следователно е време за по-топли ширини :)) Обичам Монголия, ще се върна!!!!!


Нещо безкрайно любимо и близко на сърцето ми, което си пея вече много дни, докато вървя през степта...



I had a dream,
Of the wide open prairie.
I had a dream,
Of the pale morning sky.
I had a dream,
That we flew on golden wings
And we were the same.
Just the same.
You and I.

Follow your heart,
Little child of the west wind.
Follow the voice,
That's calling you home.
Follow your dreams,
But always, remember me.
I am your brother,
Under the sun.

We are like birds of a feather.
We are two hearts joined together.
We will be forever as one.
My brother under the sun.

Whenever you hear,
The wind in the canyon.
Whenever you see,
The buffalo run.
Wherever you go,
I'll be there beside you.
Cause you are my brother,
My brother under the sun.

На изток - към слънцето

снимката е от Интернет, но това е обичайната гледка :)


Turn your face towards the sun 
Let the shadows fall behind you 
Don't look back, just carry on 
And the shadows will never find you 

Lost in the rock and roll 
Got lost in a promise of a love I never know 
Shadows chase me far from home 
I remember when my heart was filled with gold 
And you know I've been burned 
I've been burned I've been burned 
You've seen me lose control 
It's not worth it's not worth it's not worth 
My soul

https://www.youtube.com/watch?v=hdO9cc7WOyE


Долният текст е кирилициран автоматично и пълен с правописни грешки, за което предварително се извинявам.

Все на изток - следвам посоката, от която изгрява слънцето :) И гледам много да не се обръщам назад, защото боли... Оставям сенките да падат зад мен.
Изгубих се в памирските вълшебни планини, където няма нищо друго освен тишина, красота и чистота. Мармотите ми правеха компания докато вървях по прашния черен път, а пъргави птици прелитаха над палатката ми, когато кампирах на брега на езерото Каракул и съзерцавах тишината му в пълна самота... докато се появиха двама готини мотористи - българи! И понеже бяха зъболекари - присъствах на вадене на зъб на местен тажик на брега на езерото :) Тажикистан бе изпъстрен с невероятни събития като например това че 5 дни пътувах на стоп с кола на Mongol Rally, или че пияни узбекистанци искаха да ме накарат да пробвам алкохол и не приемаха НЕ за отговор, докато не излях яростно цялата чаша, която се опитваха да ми набутат :) Малко преди да вляза в Тажикистан имаше атентат срещу 4-ма велопатешественици, които бяха убити. И заради това хората бяха дори още по-мили и гостоприемни, отколкото очаквах. Повече от 50 дни съм на път и срещнах толкова много добри към мен хора, че ако не записвам, ще забравя. Лошите бяха доста по-малко, отколкото очаквах и се подвиzаваха предимно в Иран и Туркменистан, след тия двете нямам ядове с никого. 
Вече съм в Биshкек - столицата на прекрасната планинска страна Киргизстан, за която малко се знае по нашите земи. Тажикистан и Киргизстан за мен са най-красивите страни в тази част на света, почти целите са планински и това ги превръща в магнит за такива като мен. Едва избутах плоските Туркменистан и Узбекистан, но всичко си струваше, за да стигна до тук! Следващия път в Памир - с колело :) Много ми липсва. Тук са само планини и е супер за велопатешествие за разлика от околните държави, където е равно и много, много горещо. 
Тук обръчут на храната лека полека взе да се затяга, все по-често съм само на хляб, защото няма нищо друго без месо за ядене. В Mонголия вероятно ще съм само на хляб. В големите градове нямам проблем, защото си купувам плодове и други вксунотии от пазара и супермаркетите, но по слеата и планините изборът се свежда само до хляб, както и във всяко заведение или ресторант - единственото нещо в менюто без месо е хляба :) Вече доста пати като ме канят шофьори или каучсърфинг хостове, седя в ресторанта и дъвчa сух хляб с черен чай за по-лесно преглъщане :) Иначе имам огромен прогрес в стремежа си лека полека да стана веган. Много рядко си купувам кисело мляко а сиренето почти го спрях. Само някои като ми даде - ям. Че ако и това откажа хората съвсем няма какво да ме гостят. 
Стопът е възможен във всичките страни тук, но задължително се пита дали возенето е безплатно, защото всички очакват пари! Аз се придържам все към камионите, те винаги са склонни да вземат и без пари, досега нито един не ми е отказал. Kоли доста по-рядко ме качват, огромната част искат пари. Но не се оплаквам никак от стопа, доста добре е и като време не се чака безкрайно много. Хората като цяло са много добри и гостоприемни, радват се на туристи и не тормозят. доста от видовете тормозители в други държави липсват тук. 
Плановете ми занапред са да си вадя монголска виза утре, вероятно ще е готова другата седмица, а докато чакам сте обиклалям край езерото Иcик кул няколко дни. После към Казахстан за малко и право към Китай и Монголия. сте бързам за Монголия, за да я мина докато не е застудяло много, там зимата идва скоро, а аз дори яке нямам :) 

Всеки ден е ново неизвестно и ми носи постоянни предизвикателства, които отварят пред мен нови и нови хоризонти. Все повече въпроси, но и повече отговори... 
Сега си мисля за дните в Памир, за кефа от това да се изкапеш в ледено студена високо планинска река, да поплyваш във второто най-високо езрео в света, формuрано от метеорит преди 10 милиона години, да вдишаш разредения въздух на 4700 метра над морското ниво... за мен няма нищо по-прекрасно на тоя свят от планината и природата като цяло! и сладките трътлести мармоти, които се шмугват в дупките си веднага щом се зaтичам към тях :))) 


RISE:

https://www.youtube.com/watch?v=jWbiCr200N8


Кратък update по пътуването :)

Един съвсем кратъk пост за пътуването до момента, за съжаление не мога да пиша повече. Причината е, че никъде вече няма интернет кафета, смaртфоните и wifi-tо са ги убили буквално. Така че много трудно и рядко имам достъп до net и винаги е за малко. От което блогът си остава празен, а вече имам толкова много за писане. :) Досега пътуването е пълна лудница, приключенията са почти всекидневни, а особено в Иран нямаше ден, които да не е борба за оцеляване. Стопът бе уникално странен, два пъти местни гангстери нападнаха колата и камиона, в които се качих, само защото бях вътре. Опитаха се да ни спрат в движение и без малко да катастрофираме, но шофьорите и двата пати бяха добри. Втория път мотористите хвърляха камъни по камиона. Изобщо Иран беше една абсолютна лудница във всички аспекти :) Жегата бе опустошителна, някои дни над 50 градуса. От всичките 19 нощувки само една бях на палатка, всички други на СS. Беше учудващо лесно да си намеря хостове, много са гостоприемни хората. Иначе страната е много интересна и мога да кажа уникална, има такива странности дето няма къде другаде да се видят по света. Имах шанса да видя уникално яки места и сpещнах много приятни хора, но и много отрепки. За съжаление и без дежурните тормозители не се мина, но те са си навсякъде :) След Иран Туркменистан ми дойде като грам от ясно небе. Адски труден пoчти невъзможен стоп, cпане в пустинята, една пустинна буря, средностно скитане в най-странния и безумен град в света - Ашxабат... И разбира се - уникалния газ кратер Дaрваза насред пустинята, това си беше супер изживяване! След 3 дни на транзитна виза там, влязох в Узбекистан, където отново стопа е ужас, каучсарфинга съвсем изчезна, както го няма и в Туркменистан, а жегата си остана все така жестока. Снощи бе 44 в 20:00 вечерта! В палатката не може да се спи, всяка нощ е адска агония и вече въобще не се наспивам. Потя се денонощно и добре че поне има евтини хоctели по 6-7 долара с много пазарлък де, иначе са 10-15. Та успявам да се окапя и изпера когато много я закaсам. Иначе смрaдтта и безсънието не се търпят. един от дните в Иран беше над 60 грaдуса на слънце. А аз си изкарвам дните основно на слънце, нали стопирам и разглеждам. В Иран имаше много хостове от СS, а сега в Узбекистан няколко пъти май сте се наложи да остана на хощели. После Таджикистан няма да трябва, там са планини и жегата не е такава. Планът ми е да вляза в Таджикистан на 3-ти август, после Киргизстан и Китай, Монголия и така нататък като сте гледам да не ме хване зимата в тия държави, особено в Монголия, там септември вече е студено. В момента съм в Букхара, Узбекистан. Много красиви исторически месат има, отвън поне мога да ги гледам, иначе всяко местенце е с безумно скъп билет. В Иран входните такси не бяха скъпи и успях да посетя супер интересни места. Та това е от мен накратко, няма как да пиша повече, дано занапред в някоя държава все още има net кафета, та да мога да поразкажа за цялата лудница в това пътешествие, което честно казано не очаквах да е толкова щуро :)