Холандия - Амстердам, вятърните мелници, Утрехт


мелниците на Zaanse Schans


На мястото за стоп от Лайден за Амстердам почаках повече от 5 минути - цели 15 :) Още малко и да си помисля, че стопът не върви. Взе ме човек с бус, пътуващ за Фолендам. По принцип смяташе да мине по околовръстното на Амстердам, но за да ми направи услуга, мина през града и ме остави точно пред известния Рейксмузеум. От тук до адреса на хоста имаше около 30-40 минути вървене, така че реших първо да огледам музея, който дори само отвън бе много атрактивен. Вътре нямаше как да вляза заради скъпата входна такса. Единственото нещо, за което съжалявам при всичките си пътешествия, е липсата на пари за музеи. Абсолютно нищо друго не ми липсва, но посещенията на музеите доста щяха да ме радват и нямаше да пропускам никой, ако имах парите за това. До Рейксмузеум се намира и този на Ван Гог, отново с висока входна такса. След като огледах музеите отвън, се насочих към близък супермаркет Алди да се запася с храна. Този супермаркет беше направо скрит в една малка уличка и го намерих само защото го търсих в гугъл мапс, нямаше нито табела, нито каквото и да е. Знаех, че храната към центъра на Амстердам ще е скъпа и няма да има големи супермаркети, затова напазарих добре в този, имаше сирене и хляб на страхотни цени!

Хостът ми в Амстердам се казваше Артър и живееше в квартала на червените фенери, или казано другояче - при проститутките. Е, аз това не го знаех преди да стигна до адреса... Интересна е схемата как си намерих каучсърфинг хост в Амстердам - един от най-посещаваните градове в света, където на всеки му е трудно да си намери домакин, поради огромния наплив на посетители... Докато още си бях вкъщи, разгледах обстойно какви хора хостват в този град и качеството на членовете на каучсърфинг точно тук не ми хареса никак. Повечето профили бяха на гейове, които хостват само гейове, имаше и много нудисти, които задължават гостите си да ходят голи, както и идиоти, които очевидно ползват сайта като сайт за запознанства. Беше гнусно и отблъскващо дори да си търсиш хост. Имаше и такива, които биха те хостнали само ако ще пушиш трева с тях, или ползваш други, по-тежки наркотици! Ако зависеше от мен повечето такива профили щяха да бъдат изтрити, не знам защо още не са, при положение, че са в пълен разрез с идеологията на каучсърфинг. Отделих часове, за да намеря поне няколко човека, които да ми допадат и накрая писах само на двама, които отговориха, че не могат да ме хостнат. Отчаях се съвсем и сложих едно съобщение в публичната група на Амстердам с молба да ме хостне някой нормален и свестен човек, който разбира концепцията на този сайт. И така се появи Артър, писа ми и ме покани. Очаквах да е нормален и готин човек, но в крайна сметка се оказа особняк с наклонности да се кара на кучето си всеки път като излае и да се държи странно с каучсърфърите си. Не беше лош, но не беше човек, с който би ми било приятно да прекарвам време. Когато пристигнах в дома му, на канапето лежеше новозеландката Бриджит, която проспала целия ден, защото предната вечер се напила и оповръщала всичко. Много са ми странни такива хора, как си живеят живота и живеят ли го изобщо... тъжна картина. Веднага ме взе за канарче и ми обясни как минавала през труден период и не знаела какво да прави занапред в живота си. Поиска да изляза с нея на разходка да й правя компания. Не исках да се държа като грубиан, затова се съгласих, макар да не ми се видя приятна компания. Минахме покрай червените витрини с проститутки, някои от тях вече бяха застанали от вътрешната страна и очевидно чакаха клиентела. Толкова грозна картина на улицата, никога няма да разбера защо властите допускат това и защо поне не ги скрият някъде да не ги гледат хората.
Амстердам се оказа единственият град в Холандия, който не ми хареса. Навсякъде смърдеше на трева из целия център! Тази миризма ми е толкова отвратителна и така се прокрадваше в дробовете ми, излизаща от безбройните така наречени кофи-шопове, където опушени друсалки от различни националности  кебичат и се омаяват с тази гадост. Не знам дали всеки е наясно, че миризмата от тревата силно наподобява миризма на лайна! Представете си един цял град, миришещ на лайна. Е, не ми харесва, не обичам да ми мирише на подобни неща, не живея в тоалетна!!!

Градът има история, култура, музеи и красиви сгради, обаче цялостната атмосфера не ми допадна изобщо, имаше твърде много хора, голяма част от които бяха туристи, дошли да се натряскат, надрусат и посетят проститутките. Имаше и нормални посетители, но те сякаш се губеха на фона на останалите, а и от втория ден нататък имах нещастието да деля една стая с няколко индивида от гореописания тип, за които ще разкажа по-долу.
След разходката с Бриджит прекарах сравнително спокойна вечер с нея, Артър и кучето Мисти. Артър гледа телевизия до късно след полунощ и понеже каучсърфърите спим във всекидневната, няма как да си легнем по-рано. Изкарах сравнително безсънна нощ, защото под прозореца цяла нощ крещяха пияните и надрусани тълпи. Амстердам определено не беше място за мен.

Беше грешка от моя страна, че предварително планирах да остана цели 3 нощувки в Амстердам. Още първата вечер ми се прииска да си тръгвам, но нямаше как, защото не исках да постъпвам некоректно спрямо хоста, а и следващият ми домакин в Утрехт ме чакаше на точно определена дата. Трябваше обаче да се махна от този град макар и за ден, защото ми беше твърде неприятен и задушаващ (в прекия и преносния смисъл :)). Решението беше лесно - да отида до вятърните мелници Zaanse Schans за един ден :) Отиването там обаче бе немислимо на стоп, защото нямаше подходящо за стопиране място на изхода на Амстердам в тази посока. Търсих и оглеждах местата, дадени в hitchwiki - стопаджийската енциклопедия, но не ми харесаха и бяха твърде далеч от центъра, тоест половината и повече ден щеше да мине в ходене през Амстердам. Артър ми каза, че имало директен автобус от градски транспорт до мелниците, който струвал около 3 евро и тръгвал от централна гара, лесно взех решение да го ползвам. Сутринта се запътих към гарата заедно с Бриджит, която щеше да хваща автобус за Германия. Намерих моя автобус, само че ме очакваше неприятна изненада - струваше 5 евро, не 3! Примирих се и го взех все пак, наистина много исках да се махна от града и същевременно да видя мелниците, които са само на 15 километра.

Zaanse Schans е музей на открито, ежедневно пълен с туристи. Освен мелниците има и традиционни къщи, някои от които са превърнати в музеи или магазини, най-често и двете заедно. Посещенията са безплатни, защото се разчита туристите да се изкушат да си купят дървени обувки, сирена, шоколади... все на доста високи цени. Първо посетих къщата-музеи на дървените обувки, където освен всички красиви и интересни изложени експонати, имаше и презентация - показваха как точно се изработват обувките. Накрая се минаваше през частта с магазина, откъдето доста туристи си купуват дървени обувки за спомен. Отбих се и в къщата със сирената, където лигите ми шурнаха неудържимо и успях да дегустирам по едно малко парченце от всички, сложени за тази цел сирена. Музеят на шоколада беше друга атракция, където се продаваха всякакви примамливо изглеждащи шоколадови изделия, направени на място. След като обиколих всички възможни места от този край на река Zaan, се прехвърлих от другата страна и започнах да разглеждам уникално красивите къщи в стар стил, заобиколени от приятни паркчета. До късния следобед се мотаех из района, след което реших, че е време да се връщам в съвременния "Содом и Гомор".

Отново в Амстердам направих кратка разходка из центъра преди да се прибера у Артър, реших да дам втори шанс на града. Без да искам пак налетях в квартала на проститутките, който явно нямаше как да се избегне, понеже апартаментът на Артър беше твърде близо до него и направо в него, и всеки път като се прибирах, нацелвах по някоя улица с витрини. Вечерта пристигнаха трима нови каучсърфъри - две момичета и едно момче от САЩ. Бяха около 20 годишни, много наперени и дошли само, за да се напият, напушат и кой знае още какво. Бяха ми много несимпатични и нямаше абсолютно нищо, което да можем да си кажем. Артър ги покани да отидат с него на нещо подобно на каучсърфинг събиране вечерта, аз също щях да проявя интерес ако беше истинска каучсърфинг среща, но доколкото разбрах е просто група каучсърфъри, които се събират да купонясват, така че любезно отклоних поканата и останах да спя с кучето Мисти, докато всички други излязоха. Прибраха се в малките часове на нощта, зверски дрогирани. Започнаха да говорят на висок глас, не можеха да спрат да говорят глупости и мръсотии като Артър очевидно също беше надрусан, защото им пригласяше. Околко половин час след като се прибраха, идиотските им разговори продължаваха с пълна сила и нямаше никакъв шанс за мен да спя. Седяха в хола, където аз спях и нямаше как да не ги слушам. Изговориха толкова много глупости и мръсотии, че ми се доповръща и дори след като си легнаха да спят, аз повече не успях да заспя до сутринта.

Последен ден в Амстердам, нямах търпение да си тръгвам! В 9:00 още всички друсалки спяха, аз закусих и се измъкнах тихо. Припръскваше ситен дъжд, от този ден нататък времето в тази част на света се развали и се оправи чак като стигнах Франция. Е, поне имах няколко слънчеви дни в Холандия, според местните това е голям късмет.
В Амстердам трафикът от колоездачи беше повече от всеки друг холандски град и поне десет пъти за един ден бях на косъм да ме блъснат. Карат като луди, а туристите като мен не са свикнали с пресичането на велоалеи и въобще не забелязват, че идва засилен колоездач. В Ротердам, Хага и въобще навсякъде е пълно с велосипедисти и са доста агресивни, карат не особено внимателно и не уважават много пешеходците. Чух, че при катастрофа между кола и колело, винаги виновен е водачът на колата. Колкото и много да обичам да карам колело, в холандските градове би ми било по-скоро неприятно, защото има толкова много други колоездачи и ако не следваш определени правила, с които ние в България не сме свикнали, може здраво да се пребиеш.
Отправих се към една от безплатните атракции на града - ЕYE - филмовият музей. Местенцето си го бива - шантава по форма сграда, а вътре има доста занимателни машинки на тема филми и кино. Прекарах известно време там преди да се кача на безплатното фери обратно към гарата. Зад централна гара тръгват фериботи, които за няколко минути отиват точно до EYE и са безплатни. Втора спирка за деня беше библиотеката, където прекарах доста време в четене на книги на английски, каквито имаше в изобилие! Толкова ми беше хубаво в библиотеката, че не исках да си тръгвам и останах чак докато много огладнях за обяд. Хапнах отвън на крак и продължих към NEMO - научният музей. Там се плаща вход, обаче достъпът до покрива му е безплатен и абсолютно си струва човек да се качи. Гледката е чудесна и е приятно място за отдих. До NEMO пък има доста на брой стари кораби, около които човек може да се разходи.
Остатъка от деня реших да прекарам в Vondelpark. Той е леко отдалечен от центъра, така че използвах да мина по непознати за мен улици, докато стигна до парка. Беше пълно с хора на пикник, разходка и каращи колелета. Паркът ми хареса много, отъркалях се в тревата, полежах, хапнах и стана време да си тръгвам обратно към хоста, иначе щях да замръкна по улиците.

Минах през супермаркета да купя на Артър кафе, той беше казал, че има изискване всеки каучсърфър, който остава повече от една вечер, да му купува по един пакет кафе. Много нетипично за каучсърфинг, но принципно нямах нищо против да го почерпя нещо и тъй като отказваше от нещата, които ям, когато му предлагах, взех кафето поне да се зарадва. Тримата американци се прибраха рано, само за да излязат отново, след което се прибраха в малките часове на нощта. Отново ме събудиха с дразнещите си разговори на висок тон, от които ясно личеше, че са неадекватни. Дори аз изненадах себе си по отношение на това колко много мразя наркоманчета - идеше ми да ги умъртвя! Винаги са ми били адски противни хора, които приемат каквито и да са наркотици, но досега нямах много близък и дълготраен досег с такива, понеже нямам подобни приятели или познати. Тези обаче за две вечери ме накараха да им желая най-лошото, едва ги изтърпях! Гордея се, че все пак не избухнах.

Сутринта с гигантско облекчение си тръгнах още в ранни зори, от този дом щеше да ми липсва само кучето Мисти, с което станахме големи приятели. Вървях пеш до известната сред стопаджиите Амстел станция - официалното стопаджийско място за излизане от Амстердам в посока юг. Целта ми беше замъка Хаар, след което Утрехт. Тъкмо отидох на мястото за стоп и започнах да пиша табела, когато една кола спря без изобщо да я стопирам. Много приятен негър, пътуващ чак за Маастрихт. Остави ме на отбивката за замъка, която отбивка беше доста далеч от самия замък и трябваше отново да стопирам. Тъкмо застанах на пътя обаче, когато дойде полицейска кола. Полицаите ми казаха, че не мога да стопирам на товя място, защото това шосе е високоскоростно като магистрала. Имаше знаци за край на магистралата и аз им казах, че не се води магистрала. Те обаче настояха, че дори да не е магистрала, не може да стоя там и ме пратиха да вървя по някакъв малък, страничен път, който уж бил по-пряк път до замъка. Започна голямото ходене, мина доста време докато стигнах най-после село Haarzuilens, което се намира недалеч от замъка. Селото е пълно с къщи в традиционен стил и е много симпатично! Хванах пешеходния маршрут до замъка, имаше и път за колите. Когато стигнах до входа, разбрах че ще го гледам само отдалеч, защото дори за да влезеш в парка на замъка се плаща. Тоест останах си само с гледките от пътя. Разочаровах се, че толкова време вървях само за да го видя отстрани, но нямаше как, тръгнах обратно към главния път. Заваля проливно и се крих под един мост, после под спирка... минаха около 2 часа и не спираше да вали! На спирката стопирах, но никой не спираше. За първи път в Холандия стопът не вървеше, явно не много хора отиваха към Утрехт от това малко село. Като спря дъжда, отново тръгнах пеш, но не след дълго пак заваля и този път нямаше къде да се скрия. Докато стигна главния път станах вир-вода. Зачаках на стоп и ме взе жена за 1 км, после отново чаках и най-сетне ме взе човек за Утрехт.

И в Утрехт беше дъждовно и това правеше разглеждането бавно и мъчително. Все пак дъждът ме пожали за около час, в който препусках по всички забележителности в центъра. Красив студентски град, кулата на катедралата е зашеметяваща с размерите си! Университетът е най-големият в страната и има студенти от цял свят. Каналите са много приятни, около някои от тях има чудесни паркове за разходка. Нямах много време да се мотая из града, затова разгледах всичко каквото можах в центъра и се запътих към хоста ми Хари. Намерих адреса лесно, беше недалеч от центъра. На вратата ме посрещнаха неговите сирийски приятели, които беше споменял, че живеят в къщата му. Още преди да дойда Хари беше споменал, че обича да помага на бежанци, така че към момента даваше подслон на няколко момчета и едно момиче от Алепо и Дамаск. Имаше и един румънец, който не разбрах защо живее в къщата, след като не е бежанец. Всички те бяха млади хора, които се опитваха да си оправят документите, за да могат перманентно да останат в Холандия. С Хари прекарах твърде малко време, за да науча каквото и да е за него, той беше много зает и на другия ден му предстоеше пътуване до Германия. Румънецът приготви чудесна вечеря, към която ме поканиха да се присъединя и прекарах  приятна вечер с него и сирийците.

Сутринта поех към следващата държава - Белгия. Опознах Холандия достатъчно, харесах някои неща и не харесах други, но си прекарах добре и се радвах, че отделих време за тази държава, имаше много красиви места!


не се събра на един ред :)



Рейксмузеум



музеят на Ван Гог


пазарът за цветя





домакинът ми от каучсърфинг живееше много близо до тази прелест!








витрините на срама - когато пердето е вдигнато, вътре се виждат полуголи проститутки


у Артур


централна гара

най-готиният трамвай :)










улиците са пълни с кофи-шопове





кучето Мисти винаги спеше при мен



продукти, направени от марихуана явно

безплатния филмов музей EYE



вътре имаше няколко зали и кино прожекции





централна гара

не знам как си ги намират...


любимото ми място в Амстердам - библиотеката


гледка от библиотеката


музеят NЕМО


вътре




покривът на NЕМО е безплатен за посещение и предлага страхотна гледка


старите кораби







отново друсани продукти

концерт класическа музика



любимият ми паметник














във Фонделпарк












това е музеят на проститутките, и такова нещо има

мястото за стоп в Амстердам - взеха ме преди още да вдигна палец



вятърните мелници на Zaanse Schans





безплатен музей на дървените обувки








имаше презентация как се изработват!





















Къщата на сиренето предплагаше безплатна дегустация на сирена



всичките бяха много вкусни!

шоколади на доста високи цени


музеят на шоколада








































селото с прекрасни къщи до замъка Хаар






пешеходната улица до замъка

тук се крих от дъжда

без билет от замъка може да се види само толкова











из центъра на Утрехт




























поредното прекрасно официално място за стоп
хайде към Антверп :)