И пак - етиопски мъки и страдания

Така ми се иска да напиша нещо хубаво в този блог, нещо положително за тая страна...... ама това е все едно да си кривя душата, както се казва. Не намирам правилните думи да изразя отвращението си към този народ и неговата ексремна малоумщина и нестихваща простотия. Всеки ден се събуждам с надеждата, че ще бъде по-добър от предишния, всеки ден очаквам да срещна интересни и добри хора, с които да проведа нормален разговор.... е няма как да стане в Етиопия, ще трябва да търся другаде. Просто манталитета на хората тук е ужасяващ и непоправим, а аз не съм човек, който ще търпи това.

Проклятието "фаранджи" и раждането на стоманения човек

След няколко дни изобилно пешеходстване и един стоп - кола с полски туристи, които ми подариха 4 гигабайтова карта-памет за апарата, защото много се изкефиха на пътуването ми, най-накрая се измъкнах от най-откъснатата и лишена от трафик част на Етиопия. Докато вървях се нагледах на такива главозамайващи, спиращи дъха пейзажи, каквито повечето хора дори не могат да си представят. Но походът ми бе съпроводен и от много дразнещи индивиди - следящи ме младежи с цел да откраднат нещо ако могат, деца опитващи се да отворят циповете на раницата ми и нападащи ме с камъни в гръб, отвратителен така наречен "скаут" (въоръжена охрана на района) когoто ми се наложи да ударя и едва ни разтърваха другите скаути... Стотици груби, гадни, антипатични, крадливи, зли хорица, начело с децата, които едва не ме убиха с камъни на няколко пъти!!! Те са истинската напаст, с големите лесно се оправяш като приложиш сила, но с двайсетина озверели деца, хвърлящи камъни едновременно, никoй няма шанс.

Етиопия - зеленият Рай, невъзможния стоп и аморалните хора :)


Колкото и да ми е тъжно, трябва да призная, че чудовищната бюрокрация успя да ме прогони от Судан. На практика е невъзможно да пътуваш във всички интересни райони извън Хартум ( Дарфур, Южен Судан пък е тотална мистерия) така че освен пътя от Вади Халфа до Хартум и от Хартум до Етиопия, останалото е или невъзможно да получиш разрешение, или трябва да си плащаш за такова! Аз обаче направих още една врътка, макар и рисковано посетих пирамидите на Мерое и без малко да ме хванат че съм без разрешително, но се направих че нищо не разбирам на арабски и ме оставиха на мира! Така успях да се отделя от Хартум за ден, направих чудесен стоп през пустинята, разгледах пирамидите след което направих дълъг преход през пустинята докато ми свърши водата. За съжаление не може да се отиде повече от 15-20 км навътре ако трябва да си носиш водата, аз носех около 7 литра освен цялата си раница и това е достатъчно едва за няколко часа!

Судан - моята Африка

По ирония на съдбата едва час след последната ми публикация едно дете успя най-после да ме уцели с камък в главата :)))  Е, трябваше накрая да се случи, толкова дни все пропускаха гадините, но това имаше точен мерник.  Така  жестоко ме удари, че свят ми се зави, за щастие главата ми излезе здрава и нямаше кръв. Но факта, че гадта е още жива, не ми дава мир! Последната си нощ в Асуан прекарах къмпингувайки на главната порта на пристанището, точно до кабинката на полицаите. На другата сутрин след мноооого чакане и процедури, се натоварих на ферито, което се оказа може би най-откаченото приключение досега! От сутринта до залез слънце върху тази нажежена до пръсване плаваща тенекия се товарят ОГРОМНО количество хора и багаж! В един момент неизбежно идва мисълта - как ще плава това нещо с толкова народ и товар... Ферито отплава по залез и плава към 17 часа, борбата за 1 метър място на земята на палубата е зверска! Дори да си запазиш място и идеш до тоалетната за 5 минути, като се върнеш ще има поне няколко чанти върху твоята! Спането изисква още по-люта борба. За метър място трябва да буташ, риташ, а ако не дай си боже ти се ходи до тоалетна през нощта, трябва да стъпваш върху стотици спящи араби и да се спънеш поне десет пъти в стотиците им чанти (на човек поне по 20 чанти!!!). С пристигане на порта във Вади Халфа започват невероятни процедури, опашки и най-важното - научаваш се да се пререждаш на всички опашки :)

Египет

Последните няколко дни бяха прекрасно приключение за мен :) След като взех суданската си виза и прекарах фантастичен последен ден в Кайро благодарение на един невероятен каучсърфър, се отправих все на юг покрай бреговете на река Нил. Стопът от Кайро до Лукcор ми отне цели два дни, но пък беше супер забавно! Така нареченият Източен пустинен път е толкова гъсто населен покрай Нил, че колите те вземат до следващото градче, където пак почва якото ходене до края на градчето :) И хилядите покани за чай, обяд, десетките деца, които идват да си искат снимка, след което искат пари за снимката :) Една нощ къмпингувах в пустинята, друга нощ спах в стаичката на охраната на един огромен храм, след като цяла вечер разказвах на полицаите в полицейския участък за пътешествието си и те искрено се забавляваха :)) Самият стоп е белязан с тежка почти непреодолима езикова бариера (много хора не говорят английски), тотално неразбиране от страна на местните защо не взема автобуса (някои даже искат да ми платят билета, което означава, че и дума не може да става за разбиране на идеята на стопа).

Египет

Ако можеш да оцелееш в Кайро значи можеш да оцелееш навсякъде, казват доста хора. Още след първия си ден тук разбрах какво имат предвид... Вече осем дни съм тук и единственото, за което мисля денонощно, е как по-бързо да си взема визите и да се махам :)) Суданската ми виза ще е готова утре, аххх щастие, свобода и най-важното - ВЪЗДУХ! От онзи, дето става за дишане, защото този в Кайро явно не го бива.
Кайро с няколко думи - мръсно, пренаселено, ужасяващ смог, потресаващо шумно ..... Египтяните с няколко думи - алчни, мързеливи, агресивни, със сериозни проблеми в общуването... Изключение правят страхотните каучсърфъри, с които се запознах, иначе на улицата се научих да не говоря с никого, защото така или иначе няма да чуя нищо свястно. Единици са тези, които идват да си говорят с мен, за да научат нещо интересно, милиони са тези, които идват да ми продават нещо или най-вече - да ме измамят по някакъв начин. Понякога като питаш за посоката ще чуеш - "ама то е много далече трябва да вземеш такси", а нещото е зад ъгъла. Много се лъже и мами, страшно е как се опитват да те преметнат с цените все едно си будала. Ама много чужденци наистина са :)