Пътешествия на стоп през Африка, Азия, Латинска Америка, Европа. Велопътешествие до Нордкап, Норвегия и обратно. Пеша по Ком-Емине и Камино де Сантяго.
За въпроси и коментари може да пишете тук или под съответната публикация.
Нямам: facebook, whatsapp, instagram и каквито и да са други социални мрежи, нито телефон. Не ме питайте за такива, за връзка с мен - само тук.
Браво Тери! Споделяме същата здрава раница с теб, но моята е дори по-стария модел. Много се радвам, че има съмишленици и че ставаме все повече и повече българи живеещи на път. Надявам се един ден пътищата ни да се пресекат и да споделиме смях и думи :) Успех с мама Африка и не им се давай на провокациите. Поздрави от страната на чудесата, Индия :)))
Mersi Gena :))) Ste ni se presekat patistata pri vsi4ki sluchai, radvam se 4e ste v moqta LUBIMA INDIQ i si prekaraite super tam :)) Za men Mama Afrika e Raq sega :)) A ranicata e jelqzna, nqma spor! Napulnih q s dosta kamuni ot pustinqta i cherveno more, no oste se darji! Pozdravi na Lora, ENJOY :))
Здравей Тери, не мога да ти опиша колко се радвам когато една приятелка ми дайде линк към сайта ти. Аз бях чел една статия за товето пътуване през Азия, Австралия, и Нова Зенландия и бях възхитен и даже малко ти завидях че правиш толкова млада, но нека да мина на темата за този коментар. Миналата година пристигнах в Мозамбик в края на ноември и изкарах там 6 месеца и това промени живота ми завинаги накратко сега въобще не мисля дори и за момент да се връщам към стария си начин на живот а смятам да попътувам няколко години. Та относно Африка и в частност жната част мога да ти дам много контакти с доброволци като мен В Конго, Ангола, Зимбабве Замбия, Мозамбик а за Мозамбик дори мога да ти препоръчам местни хора в които съм прекарал незабравими спомени. Аз бях на хуманитарна мисия за 6 месеца и всичките ми контакти са с хора които вършат същото. Относно визи проблем би възникнал еднствено за Ангола тъй като в момента правителството е пуснало много забрани заради петрола. Относно ваксините няма какво да се притесняваш в Африка никой не се интересува от документи извън визите всичко се оправя с пари. Тъй като не искам да става прекалено дълъг коментара много бих се радвал ако се свържем на скайп или мейл Моите са: skype: forgottennn13 e-mail: dimitar.spasov13@gmail.com Аз обмислям също един трип с няколко приятели но за Латинска Америка за след около година година и половина тъй като първо всеки от нас след тези доброволчески мисии е без пари и трябва да поработим и да поспестим а моята следващата дестинация е Щатите тъй като там имам мой персонален интерес а и тази страна има невероятна природа. Но да не ставам отегчителен много бих се радвал да се свържем и да поговорим малко повече и да пообменим опит.
Zdravei Dimitar, mnogo me zaradva komentara ti, s udovolstvie ste obmenim idei i opit, super e che si prekaral tolkova vreme v Mozambik!!! Taka se opoznava mnogo pove4e dadena darjava otkolkoto samo preminavaiki. Ste se radvam na kontakti na hora iz tezi strani, ste mi e mnogo polezno i priqtno izjivqvane da srestna mestni ili dobrovolci, zabelqzah 4e dobrovolcite pri koito ostavah dosega sa dosta navutre v jivota na mestnite i mnogo moga da nau4a ot tqh. Pisah ti na meil, taka che po-lesno moje da komunikirame.
Честита Коледа от Димитровград!!! Здраве, Късмет и много заряд за дългото пътуване и :) !!! Поздрави. Ангел P.S. И да знаеш , че не си сама нито на празници нито в делници
Тери сетих се за Джафару - директорът на парк Пенджари в Бенин. Може да стопираш в сряда от Tanguieta по черния път към Batia. Той посещава парка всяка седмица. Стои до Петък и се връща. Ти така и така имаш път към Буркина Фасо. Това е главния път след Натитинго в посока границата. Много ще се зарадва! Каква случайност.... Човекът, пратил ти плеъра с музика ми подари същия плеър и на мен. Сега имам да си слушам по пътя. Благодарим на Калин и поздрави на вуду Бенинците :)) Весел стоп! :)
Gena, suuuuper :)) prosto evala na Kalin!! Djafaru ne e veche direktor :( Pratili sa go nqkade drugade, sega ima drug! Ste pisha kato imam vreme za Benin, che mnogo hubavo si izkarah, osobeno v Penjari! V posledno vreme samo razglejdam i sedq v busha i vaobshte ne hodq na internet, a i toku shto si vzeh vizata za Mali za 5 minuti rabota i poveche nishto ne me zadurja po gradovete!! Pozdravi ot Ouagadougou :)) Sega ste izlizam ot grada v posoka Bobo i prodaljavam s obikalqneto :) Posle Mali :)) Nqmam tarpenie da imam vreme da sedna da ti procheta bloga, uspeh zanapred, radvai se maksimalno na patuvaneto!!! I az veche poveche peshehodstvam otkolkoto stopiram, prosto tolkova mnogo se propuska po patq kato si v kola! Aide pozdravi i napred :) Az ste prodaljavam da se radvam na Afrika, shte se leqt golemi salzi na ferito v Maroko useshtam...
Привет Казвам се Георги,имам едно питане..как се справяш с бюрокрацията като пътуваш,предварително от българия ли си вземаш визи за държавите които посещаваш?
Здравей,Тери! Казвам се Христо Врачовски. От 2-3 месеца ти попрочитвам от сайта (за Африка) и чак сега, като кликнах "За мен", разбрах, че си момиче.Направо си глътнах езика :))! Да знаеш, че съм ти фен :)! Успех!
Здравей,Тери,преди може би 2-3 месеца намерих случайно сайта ти от Гоогле търсачката като търсех някакви съвети за стоп ,та ми стана интересно и бих искал да се запознаем да споделиш опит с мен.От хасково съм.Може би ако ти е удобно в джаз клуба.пиши на skype:Nicola_tesla_15kv
Тери, много интересно е станало, след като си допълнила информацията. Гледам, че макар да съм пътувала съвсем малко в сравнение с теб, имам дълги престои в две страни, в които не си ходила - Тунис и Португалия.:) А в списъка на пътешествениците би могла да добавиш и едни симпатяги, които пътуват с бебе: http://thebigmanana.blogspot.com/p/blog-page.html Освен, че е интересно, има и доста полезна информация. Аз така намерих теб от блога на Лора и Евгени, за който пък ми каза една моя ученичка.
супер е всичко написано тук.Мога ли да попитам от индонезия до нова зеландия как може да се стигне освен с самолет и иска ли се обратен билет за връщане за да те пуснат да минеш ?
Надежда, добавям ги веднага тези симпатяги, има много за четене в блога им. А за Тунис и Португалия нямам търпение да ми разкажеш! Много оценявам дългия престой в една страна, смятам, че човек научава и вижда много повече, отколкото ако прекоси 20 държави на куп, така че ще ми е много интересно да разкажеш.
Анонимен, начинът да се стигне до Нова Зеландия е с частна яхта, НО за да успее това начинание трябва да се проучат и обмислят много фактори, иначе е обречено на провал! Като почнеш от дължината на визите, защото вероятно ще ти е нужно доста време да прекараш по пристанищата, докато намериш яхта, а ако имаш кратка виза за съответната страна, няма да имаш това време. Друго нещо е сезонът на циклоните и въобще въпросът кога точно плават яхтите в съответната посока, защото те не плават целогодишно, а когато условията са най-благоприятни и няма циклони. Освен това в Нова Зеландия задължително ти искат билет за навън, иначе не те пускат в страната. Можеш да купиш някакъв евтин до Австралия и да го отмениш в последствие, ще е добре да има опция да си върнеш и парите, но не знам дали е възможно. Виж в "полезни връзки" има доста сайтове за презокеански яхти, също така в Couchsurfing има и групи по въпроса с доста полезна информация. Най-важното: такова пътуване иска предварително планиране. Аз смятам да стопирам яхта от Испания до Южна Америка, но това е лесно, защото не ни трябва виза за Испания и мога да си седя колкото искам на пристанищата и да питам. Докато Индонезия не е така и нещата се усложняват.
Тери, моля те пиши ми за ваксинациите на greater@gmx.com
"Който като мен е против ваксинациите и ще пътува към Африка, може да ми пише по имейл и ще предоставя всички файлове на книжката готови за принтиране. "
Здравей, Тери! Казвам се Габриела. Случайно попаднах тук в търсене на хора, желаещи да пътуват до Азия или Южна Америка без лукс, с минимум средства. След като прочетох част от пътеписите ти, се чувствам така, сякаш сам спечелила шестица от тотото:)Изключително ми допадна мисленето ти, което почти напълно се припокрива с моето! Освен това, пишеш много увлекателно, почти успях да се потопя в атмосферата на посетените от теб места, но друго си е да го видиш с очите си, да го усетиш с всичките си сетива! Много бих се радвала да ми пишеш на mail: g_gabi@mail.bg и да се запознаем. Ако търсиш компания с удоволствие бих се присъединила към някое от следващите ти приключения :)))
Здравей Тери, Казвам се Влади. Искам да те попитам някои неща за Кения. Имам някакви идеи да прекарам 2-3 седмици през Септември там. Ако ти е удобро пиши ми на skreji@gmail.com Благодаря предварително и попътен вятър във всички ново-приключения.
Случайно попаднах на блога ти, докато планирах въображаемото си околосветско пътешествие :D Далеч съм от твоята освободеност и спонтанност, но всичко което прочетох тук беше страшно вдъхновяващо! Това е една от най-големите ми мечти и споделям напълно любовта ти към далечните, непокътнати земи... Кой знае, може да те срещна някъде, някой ден по света :] Или поне на Кенана, докато си караш колелото. Ти си, нали? Останах като ударена като разбрах че си от Хасково /както мен/ и се сетих коя си. Кучетата ни се познават :] Следващият път когато те видя, непременно ще помахам с ръка!
Пожелавам ти да осъществиш мечтаните си пътувания и да запазиш свободния си дух,
Момиче ОБИЧАМ ТЕ! Ти си велика! Невероятна. Мечтая да се запознаем,завиждам ти за преживяванията (благородно разбира се). Искам и аз да направя едно патешествие с теб :D...
Здравей, Тери! Набързо прегледах блога ти, тук има да се чете за цял живот. И това, което правиш, е много смело и прекрасно. Един въпрос засега: Никъде при отделните секции за пътуването не видях, съвети и описание за жена, пътуваща сама. Нали, на всички тези пътувания си била сама на стоп? Не е ли опасно, особено в мюсюлманските държави, за сама жена? Чували сме всякакви истории.
Моля те, да обясниш как човек се предпазва - освен с позитивна нагласа и непредизвикателно облекло? Моля за извинение, но не видях описание за подобна опасност за жена, а за катастрофи и други опасности.
Здравей Анонимен, Такова описание в блога ми не съществува поради простата причина, че пътуването на стоп (и всяко друга начинание в живота) не го деля на такова за мъже и такова за жени. Няма как да ти предложа подобно нещо, написано от мен, тъй като моите разбирания за хората не отговарят на нормалните такива. Тоест описанията ми са на сто процента за всички ХОРА, не за мъже, жени или някакви други подразделения. Историите, които сте чували ти и други хора, вероятно са плод на нечие въображение или силно преувеличени, или резултат от поговорката "кой каквото търси - намира". Питаш за мюсюлманските държави, което не ме изненадва имайки предвид милионите заблуди относно тях. Мога да ти кажа само, че са в пъти по-спокойни във всяко отношение от Европа, освен това хората са толкова мили и се отнасят с такова огромно уважение към чужденеца... Единствена опасност там е универсалната за всяка страна - катастрофата. Тя може да се случи винаги и навсякъде, от опит научих, че не можеш да ги избегнеш, но можеш поне да намалиш шанса да се случат като слизаш моментално от коли, чиито шофьори не могат да карат нормално. Как да се предпазва човек? - Да се предпазва от кого?! Ако тръгваш на стоп с идея, че трябва да се предпазваш от някого, ще бъде много по-разумно да не тръгваш изобщо. Доколкото зная съществуват стопаджии, които носят някакви спрейове, ножове, че даже и малки пистолети. Не мога да проумея подобна простотия. Аз лично НЕ препоръчвам на такива хора да пътуват на стоп изобщо, би било огромна грешка, която после ще роди някоя от така наречените "истории", които ще се въртят от уста на уста в стил "развален телефон" и накрая историята няма да има нищо общо със случилото се. Моето мнение е, че има две най-важни неща не само в стопа, но и въобще във всичко. Първото е каквото и да правиш, да го правиш сам ако искаш да бъде направено максимално смислено и да има полза за теб. А второто е да вярваш в себе си така, че никой и нищо да не може да посее съмнение у теб. Ако имаш високо мнение за собствените си възможности и си уверен в себе си във всички аспекти, не се страхуваш от абсолютно нищо, не вярваш в някакви религиозни символи, богове, идоли... не чакаш някой да ти помогне и да те оправи, силен си психически и физически и също така не си идиот и имаш акъл в главата, смятам че пътуването на стоп никога не би те довело до неприятна ситуация и въобще не мисля, че има предизвикателство от този тип, което би могло да те събори.
Тери, това което правиш граничи с подвиг. Гордея се, че си моя съгражданка. Страхотно момиче си !!! Много си смела, възхищавам ти се. Не съм сигурен, но дали пък не съм гледал репортаж по ТВ за теб? Май имам някакъв спомен за това преди 2-3 години. Прав ли съм?
Здравей, прав си, вероятно си ме гледал в едно така наречено "шоу", където ме поканиха да участвам, ако не греша през 2010-та. Това ми бе първа и със сигурност последна телевизионна изява :) Вече не си губя времето с подобни неща. Явно ТВ медиите в България са отегчени до смърт, за да се занимават с такива като мен, след Африка пак ме търсеха за изяви, но като откажеш на няколко, изведнъж всички спират да те тормозят :)
Здравей, Тери. Отдавна следя блога ти, още от преди Африка и се радвам, че му се всичко мина толкова добре, че и ние можем да прочетем и да се радваме заедно с теб. Преди малко се влюбих в една от снимките ти - дървото с преплетените клони от Занзибар. Много обичам дървета, всякакви :))) ПС: Радвам се, че успя да завършиш пътуването и да му се насладиш, знам, че братовчед ми Миташки... BORIMORT много искаше да го направи също. Някак си се надявам и той да е успял да те види. Поздрави и успехи навред и занапред! Мария
Благодаря ти Мария :) Дърветата на Занзибар са много красиви и най-различни видове. Някак си имам вътрешното убеждение, че BORIMORT ме е виждал през цялото време и се е радвал на красотите на Африка. А може и да ми е помагал в трудните моменти. Поздрави и на теб!
Утре заминавам за месец време, ще съм без абсолютно никакъв достъп до интернет, така че ще отговарям на мейли и коментари след като се върна. Ще има и разказ/снимки за скитането. Този път ще ви изненадам :)
Тери здравей, Не съм писала тук досега, но те следя редовно и съм ти изчела всичко от до :) Много ти се радвам и пожелавам на света повече хора като теб. А на теб - още и още красиви пътешествия. Пиша ти по повод нещо, на което се натъкнах случайно в интернет - http://www.borbabg.com/?action=news&news=27603
Докато четях статията бях убедена, че съм чела всичко това преди и веднага се сетих за теб. Тексът е копиран дума по дума от тук, страница Автостоп. Всичко е същото, вероятно въпросното лице Павлин дори не съществува (забележи пътуванията, които е изброил са едно към едно с твоите: първи евротрип, после 3 седмици в Италия, 4 дни в Истанбул... всичко копи-пейст), явно е измислен лирически герой на въпросния журналист Александър Шабов, за да може да си напише статията чрез твоя блог. Подобни долни постъпки за съжаление остават ненаказани в България, но аз им писах във фейсбук едно съобщение, в което им обещах да те уведомя и да им направя анти-реклама. Всеки да си прави сам изводите за вестник "Борба" и журналистите му!
Доста ме изненада прочетеното в тази статия :) Излиза, че се казвам Павлин и съм от Свищов, хехехх :)) Иначе нищо ново под слънцето - медиите са толкова тъпи и ограничени, че дори не могат да измислят и напишат нещо свое, а копират дословно чужди текстове. Всичко в статията наистина е копирано до последната дума. Явно журналистът е уникално прост и неук, на всичко отгоре и нагъл, за да посегне на чужди текстове така открито. Можеше поне да промени нещо, за да не си личи толкова :) Грозна постъпка безспорно, слага моите думи в чужда уста (да, този Павлин вероятно не съществува, надали е пътувал точно до същите места, точно за същото време :)) Аз ще взема да пиша тия дни на имейла на този вестник, в който се допускат подобни нахалности и ще видим какво ще ми отговорят. :)
Ооо ще минаваме! Сега в петък отплаваме за там и кой знае колко ще стоим, докато намерим превоз. Ти кой си и натам ли ще ходиш? Пиши да се видим ако си там, ние сме се отчаяли вече, че ще се измъкнем от тези острови, нещо не се оправяме с транспорта и ще зациклим и на Сейнт Луча.
Здравей, Тери с огромен интерес изчетох сайта ти. Дано не ти се стори тъпо или нахално, но бих искал да се информирам за твоя опит относно изхравнавето по време на тези пътешествия. Какви практични съвети можеш да дадеш . Носиш ли си някакви прибори, как и къде се храниш евтино и неща от този род ? Ще съм ти благодарен ако споделиш инфо и по този въпрос.
Здравей! В момента съм на път и нямам много време да отговоря детайлно, но поне накратко :) Прибори си нося - сгъваем джобен нож и малка лъжичка. И двете влизат в употреба често, особено ножа. Купувам си винаги местна храна, в смисъл неща произведени в страната и продаващи се на улични сергии. Не ям в ресторанти и подобни. Обожавам така наречената улична храна, която е и евтина, и вкусна. Това не важи за Европа разбира се, става дума за примерно Африка, Азия, а сега и Карибите и Южна Америка. Готвенето на огън пък е най-евтиното и подходящо като ти се дояде готвена храна. Купуваш си ориз, леща или спагети, носиш си едно канче и си готвиш. Това е най-евтиния вариант за изхранване. Аз лично обичам странните екзотични храни и пробвам от всичко вегетарианско във всяка държава, винаги много ми харесва храната навсякъде досега и като свикна с някое местно ястие, искам всеки ден това да ям :) Общо взето мога да се изхранвам с левче на ден в страните с цени равни на българските или по-ниски. В скъпите държави от типа на карибските острови, на които бях досега, е по-сложно, защото цените са много високи и тогава готвенето е оптималния вариант. Оризът, брашното и спагетите навсякъде са на поносими цени. Сега това се сещам, ако имаш по-конкретен въпрос питай смело, ще намеря време да отговоря :)
Здрaвей , много се рaдвaм че имa хорa кaто теб които дa убликувaт всичкaтa тaзи вaжнa ингормaция , но не могa дa нaмеря @mail тиa много ми трябвa инфо зa тaз жълтa книжкa може ли дa ми го нaпишеш нa zelenapeika@abv.bg моля те спешно ми трябвa ще сaм безкрaйно блaгодaрнa.
Здравей : ) Смятам, че това което правиш е изключително интересно и е много хубаво, че го споделяш в интернет, така че и други да се докоснат до интересните места, на които пътуваш : ) Предстой ми пътуване на стоп из Европа до Германия, което ще е първо за мен и за приятеля ми в чужбина. Та имам два въпроса, на които ще се радвам да отговориш, когато имаш време и възможност. 1. Как става преминаването през границите - слиза ли се от превозното средство или не, т. е. пеша ли се минава? 2. Четох, че стопирането в западна Европа е забранено по магистралите и, че е добре да е на бензиностанции. Там на самия изход на бензиностанцията ли се застава или е по-добре да се питат директно хората дали искат да ни закарат?
Уникален сайт на един уникален човек! Поздравявам те. Чета сайта ти и не мога да се откъсна...! Много пътешествия още ти пожелавам и много успех! Цвети
Здравей Анонимен, извинявай за закъснението с отговора, напоследък ми стана навик :) Преминаването на граници може да става и пеш, и с колата, която те е взела. Понякога хората ти имат доверие и не те карат да слизаш и минаваш пеш, друг път настояват да го направиш. Според мен е най-добре пеш, защото така не само хората не се притесняват, но и на теб ти е по-спокойно, представи си че в колата има наркотици и митничарите ги намерят. Пеш се минава много бързо и безпроблемно, но ако човек е хванал дълъг стоп и иска да продължи със същата кола, нищо не пречи да остане в нея през границата. Зависи най-вече от шофьора, той решава дали да рискува като ти се довери. За втория въпрос - на изхода на бензиностанцията според мен е идеално, задължително с табела ако стопираш в Западна Европа. Питането на хората аз не го практикувам, защото не желая да ги притеснявам, искам да ме вземат само хора, които сами преценят че искат да общуват с мен. Но много хора стопират с питане, предполагам работи. В Италия по магистралите това е единствения начин, защото стопът е забранен на бензиностанциите (нямаш проблем по малките пътища, това е само за магистралите). Успех ти пожелавам и весели пътувания!
Ей Тери, супер си! Направо съм без думи...Случайно попаднах на блога ти като търсих инфо за Ком-Емине и през цялото време си мислих, че си мъж...а ти си жена, и то уникална! Дълбоко уважение към разбиранията ти за живота и всичко останало :-) Поздрави от БГ! Елена
Blagodarq mnogo, Elena! :) Pozdravi ot prekrasen Ekvador, pojelavam ti da posetish tazi krasiva strana nqkoi den, a ako ste pravish Kom-Emine - USPEH!!! :)
Ivo, problem e znam i se izvinqvam na mnogo hora, koito mi pishat i iskat info za Ekvador, no i za nas stanaha mnogo problemite - Peru hi4 ne ni kefi, nikade nqma net, ot sedmica nasam edva dnes uspqh da pisha na blizkite si, smqtai kolko imam vreme za blog. Na vsi4ko otgore pametta na aparata mi se napalni i nqmame dostap i do tok che da si zapisha snimkite. Tuka nqma nisto obsto s Ekvador, dosta zagrubq patuvaneto, mnogo e mrasno navsqkude, ot gradovete ili izlizame mnogo rano ili vaobste ne vlizame, distanciite sa ogromni, taka che realno nie samo patuvame, nqma i mnogo neshta za pravene i razglejdane, osven onezi nai-izvestnite, dosta e i opasno - golqma bednost i mnogo ama mnogo kradliv narod! Taka che obsto vzeto ili patuvame, ili se pazim da ne ni oberat pak, che Iujna Amerika izleze po- hradkor ot Afrika, v Afrika spqh po peiki v parkove i v geta, tuk prez denq dori izbqgvame getata. Sega sme v Huaraz i kato mahnem fakta che horata tuk otchaqno iskat da ni cakat kakto mogat, moje i da e po-dobre zastoto e planina vse pak, sled malko se mahame ot grada i tragvame da pravim dalgi prehodi prez Kordilerata, taka che tova mi e posledniq dostap do komputer za dalgo napred. Mnogo iskam da si napisha bloga, imam tolkova mnogo za razkazvane, no nqma kade da se ustanovim, predi go pisheh po parkove s tok, avtogari s tok ili molove, a tuk takiva nesta ne sastestvuvat, dori nqma normalna avtogara, vsi4kite sa chastni. Aaa da ne govorim che i stopa ne e mnogo varvejen i dosta chakame i oste pove4e varvim :) Tui che sme mnogo bavnichki i ne sme nikak ocharovani ot vida na Peru - planini ot bokluk, smrad navred i vsqkakvi zarazi, losh stop, hrana nabluskana sys zahar (kato Kolumbiq), lipsa na chista piteina voda i obsto vzeto ozvereli da te izlajat v cenite mestni :) Kupona e palen, dano izkretame do Boliviq, kadeto uj bilo oste po-bedno (i trudno). Tuk dosega ne sme sreshtali chovek, koito da ne sa go obirali pone vednaj, bil toi mesten ili chujdenec. Ta tova Peru izleze golqmo razocharovanie sled Ekvador, prosto nqma kak da mi haresa. Dano pone trekovete si struvat.
Туй нещо е много интересно, още във Венецуела като бяхме четох за него, но така и не остана време да идем да го видим. С 30 дневна виза и лош стоп нещата не бяха в наша полза, но ако влезем втори път във Венецуела, може да отскочим натам, ще е нещо наистина интересно :)
Иво, писах ти на мейл с контакти на българите :) Извинявай за забавянето, но сега стигнахме Лима след около двайсетина дни все по планините, е заслужаваше си, планините са единственото хубаво нещо в Перу :)
Относно палатката ви - https://www.youtube.com/watch?v=-2RjBssgZj8 Палатката е отлична, а и с платнище става. За палатката не трябват рейки - става и с пръчка от близкото дърво.
Blagodarq ti mnogo, nai-setne imah vazmojnost da go izgledam, strahotna mi se struva ideqta i izrabotkata - umno i ne e slojno za naprava. Na nas ni se schupi predi dni i poslednata reika, sega takmo tarsim po magazinite v Kusko da kupim nqkolko dopalnitelni ot fibrostaklo i da napasnem nqkak s aluminievite. Ako ne namerim shte obmislqme alternativi, zashtoto mi pisna vsqka nosht da si lqgam v ochakvane da izpuka porednata reika, garmqt kato bombi :) Poslednata uspq da probie i gorniq plast ta sega imame i dupka otgore . Naistina mnogo qka ideq, bravo!
Здравей Тери ! Аз съм изключително изненадана от твоят сайт . Успях да разгледам почти всичко. Бях изгубила надежда че в България има хора с такъв приключенски дух и позитивни вибрации.. Аз съм на 24г, пътешественик по душа и осъществявам тази мечта , макар и само в Европа засега. Иска ми се да намеря някого с когото да пътувам и да споделяме емоциите от това и се надявам, че един ден ще намеря някой като теб. Просто исках да те поздравя за смелостта , позитивната енергия която имаш и желанието за живот ! Бих се радвала ако се запознаем един ден ... Благодаря ти. Кристиана.
Здравей Кристиана! И аз ти благодаря за прекрасните думи и от все сърце ти пожелавам да намериш сродна душа и да осъществиш мечтите си :) С удоволствие ще се запознаем като се прибера някой ден, не зная кога точно, но вятърът ще ме отвее към дома :) Поздрави и усмивки!
първо искам да изкажа какъв огромен респект и уважение изпитвам към вашата личност заради това, което правите. Съвсем случайно попаднах на вашите пътеписи и не спрях да чета с часове. Хора като Вас сеят вдъхновение. Преди около 3 години, когато бях на скромните 24, бях напълно обикновен човек. Работа, храна, сън и с това се изчерпваше цялата ми активност. Изведнъж чух за "Камино де Сантяго". Изминах пътя за 25 дни, влюбих се, плаках и се смях и осъзнах... Сега 3 години по-късно кипя от активност и когато попадна на хора като Вас, аз се радвам, защото е хубаво, когато има хора с които говорим един език. Бих се радвал да се запознаем и да поговорим. Ще ми бъде изключително приятно. Не ползвам E-mail, skype, телефон, а интернет от време на време като сега. Но с удоволствие водя личната си кореспонденция на този адрес :
Кристиян Георгиев Пощенска кутия 106 2304 Перник България
За голямо съжаление днешния свят тъне в поквара и забрава. Забравили сме да пишем, да четем. Забравили сме уважението, собствените си принципи и ценности. Останаха дузина приятели, които продължават да общуват с мен по този странен начин. (За тях). двам да се запознаем и да поговорим. Рядко влизам в интернет, но на писма отговарям. Лек и спокоен ден Ви желая и още веднъж : Респект.
Здравей Тери от доста време съм фен на твоя блог и сега като млад човек решил да опознава света избрах да тръгна на автостоп януари от Западна Африка(Маракеш, Мароко) и искам да стигна до Кайро, Египет като държавите през които планувам да мина са Мароко, Алжир, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Египет. Но се изправям през страшно затруднение как точно да се сдобия с визи и какво ми е нужно за тях. Чета в уж официални сайтове за визи и така и така немога да реазбера как точно да си оправя всичките визи. В момента живея в Тенерифе, Канарските острови и тук е много оскъдно от към посолства. С последното си пътуване Мама Африка видях, че си минала през част от държавите които планирам да мина и аз. Много бих се радвал ако ми дадеш някакво ноу-хау (съвет как да си организирам нещата или поне насока, като за първи път пътуващ през Африка).
Благодаря ти за непрестанното споделяне на преживяванията си!
Здравей, Тери! Ти си страхотна! Блога ти е луд, пътешествията - още повече! Качихме една малка статия в блога ни, в която споменаваме за теб. Номинирахме те за Liebster Award, ако имаш време, хвърли едно око на поста ни тук:
Ако имаш възможност да отговориш на въпроса ни , най-долу в статията, ще бъде чудесно :) При всички случаи - успех с бъдещите пътувания и браво за всичко, което правиш!
Чудесен блог с още по чудесен автор. Пишеш адски увлекателно! Прочетох сигурно 10 теми днес от теб :D Като започнеш да четеш и ти идва да продължиш и продължиш :) Пожелавам ти все такива интересни моменти и още повече интересни истории за нас :P
Здравей,Тери :) Попаднах на твоя блог,когато търсих информация за животът в Намибия и ме плени разказът ти и прекрасните впечатления,които остави у мен без дори да те позавам.Описваш така добре детайлите и малките,но важни неща :) През следващите 2 години ще съм все още в Румъния(Арад).Ако някога пътят ти минава от там бих се радвала да останеш на гости и на мен :) прочетох,че гости не отказваш :) xalara2402@abv.bg ще продължавам да чета за пътешествията ти с голям интерес. Бъди здрава и много щастлива :)
Здравей Невена :) Благодаря ти за прекрасния коментар и поканата, с най-голямо удоволствие ще се възползвам при следващото ми ходене в Румъния :) Запазвам мейла ти, моят е по-горе на страницата, ако ти идваш към Хасково, добре си ми дошла на гости! :) Бъди щастлива, здрава и винаги усмихната :)
Здравей Тери !!!Търсейки информация за Ангола и КабоВерде, попаднах на твоя блог! Останах втрещена от пътеществията ти, но още повече от мирогледа ти,от вътрешния ти свят !!! Естествено,те вървят ръка за ръка!!!Аз съм от Пловдив. Много ще се радвам, ако някога имам възможност лично да се запозная с теб !!! Ваня
Здравей Ваня, Сърдечно благодаря за коментара, радвам се, че мирогледът ми ти допада :) С удоволствие ще се запознаем, ако идваш към Хасково пиши и ако съм тук ще се видим, досега осъществих срещи с доста хора, които са ми чели блога и винаги ми е много приятно.
Тери, толкова се радвам на отговора ти. При това положение,за да не обременявам блога , ще си позволя да ти пиша на електронната поща . С уважение , Ваня
Тери, поздравления за смелостта и приключенския дух! Отдавна следя пътешествията ти и днес отново отваряйки блогът ти, за да проверя сегашното ти местоположение, видях, че планираш България-Норвегия на колело. Страхотно! Аз отдавна мечтая да пътувам до Финландия на колело, но все още не съм преодоляла основното препяствие - страх от неизвестното. Затова много се възхищавам на смели хора като теб - браво! Продължавам да те следя и ако се появи нещо, с което бих могла да помогна, веднага се включвам. Наслука и попътен вятър!
Вчера вечер на 07-03-2017 по-случайност попаднах твоя блог и искам да ти кажа че от вчера вечерта съм спал около 3-4 часа. Чета бавно като за по-половин час защото не ми иска да свърша. :-) направо уникално! В скоро време тръгвам и аз да чертая свойте пътища. Нямам търпение да тръгна но пък и не бързам. Трябва още някой да купя и до България трябва да отида за нов паспорт. Чудех се дали да не тръгна на стоп до бг но се отказах защото искам възможно най-бързо да се разкарам от Европа. Немога да в понасям. Ще тръгна от България през Турция всичките Стан-държави и т.н. Пожелавам ти всичко най-хубаво и дано някой ден да се зачесем и да се запознаем защото ти се превърна нещо като идол за мен. Ще се радвам ако драскаш от време на време на имейла по-някой ред? acho03@myself.com Честит 8-ми март ;-)
Радвам се, че блогът ми има такъв ефект, благодаря ти :) Стан-държавите и мен ме влекат много, ще им отделя някое следващо пътешествие, засега познавам само Казахстан. За тази част от света си приготви пари за визи и много търпение, особено с Туркменистан, които ако си късметлия ще ти дадат 5 дневна виза. Европата въобще не е китка за мирисане, нищо чудно че не я понасяш, особено ако живееш някъде на запад. За мен е интересна само за някое и друго кратко пътешествие, понеже има много история. Освен това е най-евтиното за пътуване място, защото няма визи. А и стопът е лесен в почето държави, можеш да стигнеш за 2-3 дни от Холандия до България например. Където и да пътуваш, пожелавам ти успех и само положителни емоции!!!
Благодаря ти за пожеланията Тери и за съветите. Преди да тръгна ще си направя списък с държавите където визите са трудни и може би ще ги подминавам. За първи път ще ми е на стоп и нямам опит все още. Аз живея в Холандия. Ако имаш път на тук заповядай по-всяко едно време. Аз даже си оставих номера на един от коментарите си. Ще ти го оставя и тук за всеки случай ако си в Ротердам някой ден и мога да бъда полезен с нещо? (Докато съм още тук) 0031617734174
Единственото от което се притеснявам като тръгна е да не ме екстрадират от някъдето защото това направо ще ме съсипе. В момента пестя всяка една стотинка и разпродавам каквото имам. Искам да се освободя от всичко материално. И когато събера достатъчно заминавам до бг правя си нов паспорт купувам каквото ми трябва и потеглям. Благодарение на твойте връзки в блога които си качила вече имам първи контакт за хост в Мароко-Агадир като пристигна там.
Като малък скитахме с едно приятелче из България но само с влаковете, не се прибирахме с дни. Хората си мислеха че бягаме от вкъщи което изобщо не беше така. Аз им обяснявах че просто ми харесва да съм свободен но така или иначе никой не вярваше. Само баща ми ме разбираше защото беше сценарист и винаги ми казваше че хора като мен и него винаги ще бъдат недоразбрани. Също така ми казваше че дори и някой да ми каже че съм луд никога да не забравям че няма как да си гений ако не си поне малко луд! Хахаххаха Бях на 8 годинки когато за пръв път не се прибрах три дни. Миналата година обикалях из Европа 6 месеца чисто сам но с кола. Заминах ей така съвсем спонтанно без да съм го планирал. Бях на кино свърши филма качих се в колата имах пълен резервоар запалих и просто не спрях да карам. Молех се да срещна хора на стоп но срещнах само един възрастен германец малко преди Марсилия. Скитничеството винаги ми е било в кръвта. 8 години живях с бившата си жена и се чувствах като окован с вериги. :-))))) На никой още не съм казал че ще заминавам защото знам че ще помислят за луд. Не че много ми пука кой какво мисли но докато съм тук неискам слушам негативни коментари.
Знам че не пиша много грамотно и се извинявам за което. Давам всичко от себе си. През повечето време от живота си съм живял в Холандия. На холандски пиша по-добре от колкото на български. Говоря и пиша перфектно на холандски и английски. Свободно говоря и немски. Знам 10 изречения на турски и поне на още 10 езика мога да попитам "как си" и да поздравя. Поне с езиковата бариера няма да ми е много ;-)
Мерси за поканата, аз бях в Ротердам миналото лято, пообиколих Холандия и като за няколко дни престой ми хареса, но не повече, прекалено е уредена и организирана. Няма причина да те екстрадират от някоя държава ако не надвишиш позволения престой, но може да не те пуснат в някоя и да ти откажат виза. Проучи внимателно изискванията за влизане във всяка държава по пътя си, има някои, за които можеш да вземеш виза само в собствената си страна, за Пакистан например. Има такива, които изискват купища идиотски документи от типа на покана, банково извлечение..., за да получиш виза. Въобще да не ти пука, че си неразбран от другите и те мислят за луд. Аз съм така цял живот и ми е много, много хубаво :) Даже го приемам като комплимент. Като гледам как "живеят" хората, всеки ден още след събуждането си благодаря, че съм това, което съм и правя това, което правя. Така че ако пътят те зове - смело напред! Забрави жената, материалните благинки и зоната на комфорта и си готов :) Аз също разпродадох голяма част от нещата си и продължавам да разпродавам, за да пътувам, на пътешествениците не им трябват купища вещи. Съветвам те да не позволяваш на други хора да ти дават посока на живота, отстоявай себе си и ще си щастлив, ще си намериш пътя. За Стан-държавите и Азия ще ти е много полезен руския. Лесно ще го научиш по пътя, иначе с английски си ОК навсякъде из Азия.
Здравей, Тери. Пише ти една твоя почитателка, Зорница съм от София, следя блога ти и ме зареждаш с адски много хъс да направя нещо сходно на твоето, дано някой ден се осмеля, че все разчитам и чакам някой да прояви интерес, а не осъзнавам може би колко по-добре ще ми е да си пътувам сама. Както и да е.. Много се вълнувам за твоя трип до Норвегия, и аз имам афинитет към тази страна, имах и желание да живея в Тронхайм по програма на еразъм, но нямаше как да се справя финансово, та предпочетох Чехия, Бърно. Знам, че вече си го прекосила, надявам се да си си изкарала яко на чешка територия, защото там заряда е страхотен. Нямам търпение да се прибереш бързо и благополучно, за да разкажеш преживяванията си, а те съм сигурна, са много. Успех в начинанията, и не карай само на ябълки и кисело мляко, това не е живот, ахахах :)
Здрасти Зори, много ти благодаря за толкова надъхващия коментар :) От два дни вече съм в Норвегия, супер красиво е, но наистина адски скъпо и ще е трудно. В Бърно си изкарах сттахотно както и в цяла Чехия, много яка страна и хора! Точно както казваш зарядът там е страхотен. Стискам палци да се надъхаш и ти да тръгнеш на свои пътешествия, няма смисъл да чакаш някой друг да прояви желание, давай смело напред! :)
Здравей Теpи как си, kак върви пътуването .Предполагам,че вече си в northcape.Надявам се да не си имала други инциденти като Сърбия.Всичко ок ли е,Поздрави от Пловдивската CS група.Стискам ти палци, Продължавай все така напред.И с нетърпение чакаме да се върнеш и да разкажеш за твоя подвиг:)
Здравейте Беко и пловдивската група :))) Всичко е ок при мен, останаха само 1200 км до Нордкап. До момента минах 5180 км :) Утре ще пресека полярната окръжност. Всеки ден вали тук и е много много студено особено нощем. Опитвам се да свиквам, ще става все по-голям студ. Инциденти нямам повече, супер спокойно е тук и много красиво! Разгледах доста по фиордите, Норвегия е най красивата страна в Европа безспорно. Колелото още се държи, имах проблеми със спирачките скъса се едно жило, смених си го, както и накладките за трети път. Всичко по него ръждяса заради постоянните дъждове и поскърцва :) Постоянно смазвам веригата заради валежите, отмиват маслото и почва да скърца. Иначе всичко е ок. :)
Здравей, Тери! Искрено се възхищавам, на пътешествията ти и на начина, по който реализираш мечтите си! Все пак, има нещо, което не разбирам. От блога ти, оставам с впечатление, че си загрижена за животните и жестокото отношение на хората, към тях те наранява. В същото време,консумираш млечни продукти и яйца, дори, са съществена част от твоята диета. За мен, това е лицемерие, млечната индустрия, третира животните по ужасен начин и е неразривно свързана с месодобивната индустрия. Не е ли странно, да твърдиш, че те е грижа за животните, а в същото време да консумираш млечни продукти, подпомагайки индустрия, която е също толкова брутална в отношението към животните, колото и месодобивната, при това двете работят в симбиоза и телетата на кравите отглеждани за мляко отиват в кланиците, още в невръстна възраст. Не пиша, за да се заяждам, а защото не разбирам, как може, човек, който твърди че човешката жестокост към животните, го наранява, да консунира млечни продукти и яйца. Нима производството на мляко и яйца, не допринася за страданието и експлоатацията, на милиарди животни?
Здравей, Анонимен! Тази тема е безкрайно дълга и широка и мога да изпиша по нея десетки страници. Ще се опитам да споделя гледната си точка колкото мога по-кратко. Първо - за мен убиването на животно, за да го изядеш и доенето на крава, за да пиеш чаша мляко, са две тотално различни неща. И тук не говоря за индустрията, а за двете действия сами по себе си. Индустрията, каквато и да е тя, е нещо ужасяващо и дали става въпрос за производство на млечни продукти, дрехи или телевизори, всяко едно от произведените в огромни количества неща, предназначени за масата потребители, допринася за унищожаването на планетата. В никакъв случай не подкрепям млечната индустрия, но определено съм ЗА пиенето на мляко от домашни крави, както и правенето на сирене и кисело мляко от него. Когато не пътувам, два пъти в седмицата си купувам по 7 литра мляко от една леля, която заедно с мъжа си отглежда десетина крави и всеки ден като карам колело извън града, минавам покрай къщата им и виждам как мъжа води кравите на паша по околните поляни. Кравите са супер жизнени, охранени, щастливи. За мен няма нищо лошо в това да пия млякото им и да си правя кисело мляко и сирене от него. Ако нямаше откъде да си купувам такова мляко, щях да съм в много лошо положение, тъй като не харесвам купешкото мляко и не обичам да го консумирам за постоянно така или иначе. Проблемът идва когато пътувам, тогава нямам възможност освен супермаркета. В Хасково си отглеждам голяма част от храната, която консумирам (плодове, зеленчуци, варива) и купувам сравнително малко, но по време на пътешествие всичко е от магазина. Какво би станало с мен ако не консумирам млечни продукти докато пътувам? Много просто - постоянно ще умирам от глад и ще имам големи проблеми със стомаха. Защо? - Защото ще ям само хляб, консерви с боб и чипс. И нищо друго. Даже в бисквитите има мляко. Плодовете, ядките и зеленчуците в повечето страни са толкова скъпи, че няма как да си ги позволя. Готвенето е абсолютно табу за мен, мразя го от дъното на душата си и ако си готвя храната, тя ще е пълна с толкова негативна енергия, злоба и омраза, че ще е по-вредна от това да ям само чипс и хляб всеки ден през остатъка от живота си. Още преди години мислех да спирам млечните продукти, но осъзнах, че това е невъзможно ако човек не си готви. А аз предпочитам да умра от рак, отколкото да прекарам и 1 час в кухнята. Когато съм вкъщи, има кой да ми готви и не е нужно да ям никакви млечни продукти, само че тогава пък това е безсмислено, тъй като тези продукти са от кравите, които споменах по-горе и с нищо не са свързани с млечната индустрия. Така че казусът е много по-сложен, отколкото си представях преди. Парадоксът е, че когато пътувам в Европа, почти всичко освен млечните продукти е твърде скъпо, а именно тук съществува млечната индустрия в онзи грозен вид, за който ти говориш. А когато пътувам в Индия например, мога да ям почти всичко и нямам никаква нужда от млечни продукти, а там пък кравите се третират с особен респект и не е нужно да се пазиш от продуктите им. На 11 години спрях завинаги месото и всички продукти и стоки, които произхождат от убити животни, включително обувките например. Обърнах света, за да си намеря зимни обувки за планина без кожа през 2007-ма. Чета внимателно всеки продукт, който ям, за да няма животинска мазнина или нещо подобно. Не ям нищо с неизвестно съдържание. В Тайланд например не пробвах почти нищо от храните им, тъй като чух, че се готвели с мазнина от риба. В Китай също щях да пукна от глад. В Конго Бразавил изкарах няколко дни без залък в устата, тъй като нямаше друго за ядене, освен месо с ориз. Наясно съм със себе си - ако трябва да избирам дали да умра или да хапна 1 грам месо, избирам да умра.
Искам също да ти кажа, че преди години, когато взех решението за вегетарианството, го нямаше изобщо този казус с млечната индустрия, защото в България хората все още си отглеждаха домашни животни и не помня някога у нас да е имало купешки млечни продукти или яйца, всичко беше домашно! В последните години обаче проблемът наистина стана реален, особено в "развитите" държави, където всичко е индустриализирано. В бедните страни из Африка и Азия млечните продукти до голяма степен са от домашни крави все още. За мен предизвикателството е да намеря начин да не купувам млечни продукти докато пътувам, иначе смятам, че с млякото от домашни крави вкъщи в никакъв случай не допринасям за индустрията. И всъщност пътувайки в Африка и Азия това е напълно възможно, тъй като храната е евтина и обикновено домашна, но в Европа проблемът е сериозен и не знам как да се справя. В САЩ не смятам да ходя някога изобщо, така че за там не се тревожа, но в Европа на велопътешествието например изяждах огромни количества шоколад, сирене и мляко с какао, за да имам енергия да задвижвам колелото. От хляба само ми ставаше тежко и заспало. Следващото ми пътуване ще е в Азия, там ще ям много други неща и няма да се налага да посягам към млека и сирена, даже си спомням, че първия път като бях в Азия, няколко месеца не близнах сирене. В заключение искам да обърна внимание, че не само яденето е важно, а и начинът на живот като цяло, ако човек иска да остави минимално негативно влияние върху планетата. Избягвам ползването и притежаването на каквито и да било ел уреди, пътувам на стоп за да не тровя въздуха с още една кола на пътя, не си купувам никакви дрехи, докато старите се разпарчосат отвсякъде, разпродавам евтино абсолютно всеки излишен артикул вкъщи, пестя до крайност тока и водата, винаги се опитвам да купувам неща местно производство, не допринасям за увеличаване броя на двукраките консуматори на тази планета, които вече са стигнали 8 милиарда...
Излъгах се да отворя първото видео, веднага го затворих и няма как да го гледам, съжалявам. Ако го гледам няма да мога да спя поне месец напред, а и без това и сега не спя добре. Пускай тези видеа на хора, на които не им пука за животните. Мен и без това животът ми е ад и няма ден, в който да не рева по няколко часа. Няма да обяснявам колко много ми се иска да умра, за да не се измъчвам повече и си го търся по всевъзможни начини. Пак ще кажа - разграничавай индустрията от пиенето на мляко от домашна крава. Едното е истински ад, в другото не виждам нищо лошо. Същото и за яйцата. Едно време гледахме 16 кокошки на вилата (години по-късно циганите ни ги откраднаха и повече не взехме), всеки ден ядяхме домашни яйца. Нямахме петел, от тия яйца пиленца нямаше да станат, така че или щяха да си изгният, или да ги изядем. И в това не виждам нищо лошо. Лошото е, когато стане индустрия. А на мен проблемът ми е, че не знам какво да ям. Нямам култура на хранене и като вляза в магазина изборът се свежда до хляб, сирене, консерва и шоколад. Всичко друго е или много скъпо, или иска готвене.
Тери, благодаря, че споделяш гледната си точка! Разбирам те в голяма степен. Все пак, не мога да се съглася напълно с мнението за млякото от домашни крави. Да, в повечето случаи, те са гледани при несравнимо по-добри условия, но целият процес е свързан с месната индустрия. Мъжките телета биват заклани в ранна възраст, било от собствениците, било от купувачи. Можеш да питаш хората, от които си купуваш мляко, каква е съдбата на мъжките теленца, не вярвам да скрият от теб. Този проблем го има и в трерият свят, дори и в индия, където кравата е свещенна, там мъжките телета биват кастрирани и ги изпилзват за впрегатни животни и да орат. Буквално са роби, при това осакатени(кастрирани). Другият ороблем е, че когато кравите се амортизират от постоянният млеконадой, който в дивата природа не съществъва и след 6-7 години усилена експлоатация, спрат да произвеждат достатъчно мляко, биват продавани за месо, било на някои цигани, било на кланица. В Индия, където в повечето щати убийството на крави и волове е забранено,старите и непродуктивни животни, ги товарят на камиони и извозват до щати с преобладаващо мюсюлманско население, където ги убиват за кожата. Индия е най-големият износител на говежда кожа. Третият проблем е, че при естествени условия и без човешка намеса, кравите, овцете и козите, имат мляко само в периода до орбиване на малките. Човека се възползва и злоупотребява с този процес. Кравите биват заплождани всяка година, най-често изкуствено, за да произвеждат непрестанно мляко и телета. Ако случайно някоя крава спре да ражда бива убита, това важи и за домашните стопанства.
Напълно те подкрепям в пизицията ти, че начина на хранене, сам по-себе си не е дистатъчен, ако чрез безогледно консуматорство продължаваме да вредим на природата.Мисля, че голямата дилема пред човека, винаги е била да има или да бъде. В наши дни, повечето избират да имат. Права си, че на път, рестриктивна диета като веганската е проблемна, особено, при ограничен бюджет. При мен, също е сложно, тъй като не понасям никакви бобови, вкл. леща, нахут и т.н. Избора ми на път е ограничен до хляб,мармалад, банани, корнфлейкс със сок вместо мляко,натурален шоколад. Това за Европа. За тропиците, е малко по-лесно, защото плодовете са разнообразни и сранително достъпни.
Тези неща ако са верни, са меко казано потресаващи. Винаги ми е било ясно, че жестокостта на двукраките и изобретателността им при изсмукване на всяка капчица живот от всяко едно нещо на тази планета, са ненадминати, но все пак не мога да си представя, че точно Индия е най-голям износител на говежда кожа, както и че хората, от които си купувам млякото, биха причинявали жестокост на кравите си. От години си мисля, че ако хората се стимулират да ядат повече сирене и мляко, вместо месо, ще намалеят убийствата на животните, но явно не излиза точно така. Всичко е толкова сбъркано и извратено вече, че без да искаш и без да осъзнаваш можеш да навредиш косвено на някое животно, мислейки си, че като консумираш продуктите му, го запазваш живо и здраво. Не знам, аз лично до такава степен се отвратих от действията на човечеството спрямо природата, че не виждам абсолютно никаква надежда за оправянето му. Жестокостта към животните е навсякъде, в абсолютно всяка страна по света. В Европа е прикрита, в бедните държави - по улици и пазари. Но навсякъде я има, защото където има хора, там има и зло. Започвам да си мисля, че може би е най-добре просто да спра да ям каквото и да било, освен плодове и зеленчуци, и да я карам така докато умра. Тъкмо ще се осъществи голямата мечта на живота ми - да си отида завинаги от тоя свят и да не се мъча повече, гледайки всеки ден извращенията и лудостта на хората.
Тери, сега проверих по обстойно, данните за производство на говежда кожа, Индия са пети, но пък заемат второ място по производство и износ на козя и овча кожа. Има един филм Земляни(Earthlings), където показваха, наистина шокиращи сцени, точно от Индия със старите животни, лицемерно продадени от собствениците им, на мюсюлманите прекупвачи, за да бъдат заклани жестоко. В България, съществува същото лицемерно отношение към домашните животни. Когато една крава, овца, коза, кон или магаре спре да е продуктивно и да носи икономическа полза на собственика си, бива продадено, за да бъде заклано. Непонятно, но факт :(
Аз също, обичам вкуса на млечните продукти и яйцата, но мразя отнемането на свобода и поробването, а точно това се случва със тези животни, те са роби, които живеят, само за да ни служат и когато нямаме полза от тях, ги убиваме.
В България, не мисля че може да се живее само на плодове и зеленчуци, за съжаление, през голяма част от годината избора е ограничен. Но е факт, че в Европа има милиони вегани, хора които живеят без да консумират никакви животински продукти. Напълно възможно е, да се живее здравословно без млечни продукти и яйца, при условие че се приема разнообразна растителна диета и витамин б12, който не е наличен в усвоима форма в тези храни. От както знам за теб, винаги съм се възхищавак на начина, по който реализираш мечтите и следваш импулсите си. В никакъв случай нямах за цел да те разстройвам или да се заяждам с теб за консумацията на млечни продукти. Просто ми стана любопитно, каква е твоята гледна точка. Благодаря още веднъж!
И аз благодаря за информацията. Не са ми минавали през ум подобни неща. Такива филми с насилие към животни няма как да гледам, така че явно оставам в информационно затъмнение по тези въпроси. Аз цял един живот си представях каква идилия е да си гледаш градинка с плод и зеленчук, няколко кравички и кокошки, които да си тичат на воля и да ги обичаш колкото семейството си, а то май това си съществува само в моята глава и в една прекрасна нова анимация - "Фердинанд". На мен лично не би ми било никак трудно да се откажа от вкуса на млечните продукти и яйцата, едно време като се отказах от месото, помня че най-вкусно ми беше именно то. А вече дори не му помня вкуса, отказването от вкусното беше изключително лесно. Сега особено яйцата не виждам никакъв зор да ги спра, лошото е че яйца и мляко има в почти всички продукти от типа на шоколад, бисквити... На мен проблемът ми е, че не знам какво да ям, какво ще остане при положение, че не се готви. Иначе изобщо не се интересувам от здравословно хранене, даже напротив. Държа единствено да имам сили да правя нещата, които обичам да правя, което значи отнякъде да влизат калории, при това доста, иначе изобщо не възнамерявам да живея дълго, та да се кахъря за храненето си. Най-трудно би ми било да заменя киселото мляко с нещо, защото то съставлява важна част от менюто ми и ми действа много добре на стомаха. Прясното и сиренето би било по-лесно да ги спра. При всички случай обаче остава въпроса какво да ям като пътувам, не се сещам за друго освен хляб, а това ми е една от най-омразните храни, заедно с овесените ядки и корнфлейкса, както и мармалад, фъстъчено масло и подобни. Мисля, че ако трябва да избирам някоя от тези или глад, ще избера глада. Сега в следващото пътуване ще опитам да спра или поне огранича до минимум млечните продукти и ще видим дали ще се получи.
За мен, основните храни са хляб, мармалад, сокове, корнфлейкс, банани. Щом мразиш подобни храни и не ти понасят добре, не е добра идея да спреш млечните. Ти си състрадателна, не упражняваш лично, насилие над животите, а напротив би искала да им помогнеш. Оправдано е ако продължиш да консумираш кисело мляко и други млечни, при положение че тези храни са ти любими и ти понасят най-добре. Здравето е сред най-ценните неща които имаме. А здравословното хранене, един от основните фактори за добро здраве. Ако не си здрава, как ще пътешестваш и ще правиш нещата които обичаш и те радват. Глада и лишаването от храна, няма да са ти от полза. Като повдигнах темата за млечните продукти, не си дадох сметка, че мога да ти навредя. Според мен, в твоя случай, трябва да запазиш досегашният начин на хранене.
Не ми навреждаш, спокойно, даже ми помагаш като ми даваш повод да обмисля, че нещата с произхода на млякото, което консумирам, не са толкова розови, колкото си ги представях. Или дори точно тези хора, от които купувам, да не причиняват на кравите си гореописаните неща, то множество други, чието мляко и сирене консумирам като пътувам, го причиняват. Това си е точно вид робство, макар да не ми изглеждаше така досега, представях си колко е хубаво да си отглеждаш и обичаш кравите, овцете и козите, и да си пиеш млекце от тях. Естествено не може да няма хора, които да правят точно това, но няма как със сигурност да зная, че консумирам продукт с такъв произход, освен ако аз не си ги отглеждам, а това не може да стане, тъй като ще живея в непрестанен ужас да не се разболеят или умрат. В крайна сметка споделеното от теб ми е от голяма полза, защото смятам да опитам да спра тези продукти, и ако не успея - поне да ги намаля драстично. Определено няма да ги заместя с хляб, защото повече от ден-два ако ям хляб ми иде да не хапна залък през остатъка от живота си, но ако съумея да се снабдявам с ориз, грах, нахут, боб, леща... ще ми е много добре, тъй като това са ми все любими храни. Тъкмо сега в пътуването ще тествам дали нещата ще се получат. За Индия поне нямам съмнения, но за другите държави не знам, особено за Иран и Пакистан.
Здравей,Тери Много ти Благодаря за прекрасните пътеписи за света за последният ти пътепис за България. Много съм щастлива ,че открих твоя сайт и редовно с теб пътешествам по нашата Вълшебна малка Планета. Много обичам да чета описанията, толкова живи и интересни.
Здравей Тери ! Наскоро открих твоят сайт и нямаш на идея колко е вдъхновяващо да видя хора с такъв ентусиазъм и толкова смели. С моят партньор решихме да обиколим Азия с колело и много бих се радвала да чуя съвет от теб за безопасност и т.н дори да се видим ако това е възможно и ако си все още в България. Бих се радвала да познавам хора като теб. Ако има начин да се свържа с теб и имаш възможност и желание да се видим ще съм много щастлива ,моят имейл: bakakitsune@abv.bg.
Здравей, Тери.Наскоро попаднах на блога ти и забелязах, че си прекосил границата от Перу с Боливия. Аз самата искам да прекося граница по суша от Чили за Боливия, но знам че за българи се изисква виза on arrival и няма адекватна информация в интернет. Ти си пътувал доста отдавна, но все пак би ли могъл да споделиш какъв беше процесът по сдобиване с виза и колко струваше. Всяка информация ще бъде полезна!!
Здравей, Нина. Единствената информация, която имам, е от моя личен опит. Става въпрос обаче за границата от Аржентина към Боливия, не от Перу. Направо ти цитирам извадка от блога ми: "Основната ни задача тук освен разглеждането на града с богата колониална архитектура, бе да си изкараме визи за Боливия. Още докато бяхме в Амайча, си направихме всички документи на компютъра. Доколкото знаехме се искаха следните неща: хотелска резервация поне за ден от престоя, самолетен билет за напускане на страната, банково извлечение за налични пари, книжка за ваксина за жълта треска, копие от паспорта. Книжката още като тръгвах за Африка си я направих на компютъра, а останалите неща много лесно фалшифицирахме и принтирахме. Отидохме в посолството веднага щом слязохме от пикапа с надеждата да ни дадат визите още същия ден, за да не се налага да излизаме и отново влизаме в града. Жената там ни даде да попълним формуляри, поиска ни паспортни снимки, каквито имахме по една всеки, също така копие от входните ни печати за Аржентина. Като събрахме всички документи, й ги дадохме и ни каза да дойдем сутринта на другия ден. Беше ясно, че ще трябва да оставаме в града, щом ни викат рано сутринта."
Не зная какви промени би могло да има понастоящем. На другия ден си получихме визите, става въпрос за град Салта, в който имаше боливийско консулство. Може пък процедурата и изискванията да са същите, но се съмнявам, минало е много време. Ако не ме лъже паметта, визата беше безплатна тогава. Съветвам те да провериш дали няма вариант за онлайн виза. Успех и ако има нещо, питай, ако мога ще помогна.
Благодаря много за отговора! Няма онлайн виза за Боливия. Да, същите изисквания са, само че аз не знам как да направя банково извлечение, особено подпис и печат. Ако е удобно, пиши ми на ninka.palachinka@gmail.com и там може да ми обясниш по-подробно или да ми пратиш някоя бланка ако имаш! Нина
Здравей, благодаря ти за поздрава, музиката е перфектната. За Индия не зная дали ще напиша, чесно казано не ми е оставало време досега, винаги блога го пиша с големи закъснения и понеже го направих 2011 г, а Индия беше 2008 г, така и не се вреди досега. Но не е изключено някой път да ми се допише и да драсна нещо за онова пътуване, не зная.
Благодаря за отговора и отделеното време, надявам се някой ден да се появи желание да напшишеш за по-старите пътешествания, или поне за двадесетата годишнина...:) Бих искал да те попитам дали отваряш мейла disney? благодаря
Изключително рядко го отварям, преди време някакъв откачалник пишеше там и спрях по едно време тотално да си влизам в пощата, понеже няма опция блокиране. Ако искаш за нещо да ми пишеш, може там и после мога да ти дам другия ми имейл, имам два. На другия нямам тормозители и го отварям по-често.
100 коментара:
Браво Тери! Споделяме същата здрава раница с теб, но моята е дори по-стария модел. Много се радвам, че има съмишленици и че ставаме все повече и повече българи живеещи на път. Надявам се един ден пътищата ни да се пресекат и да споделиме смях и думи :) Успех с мама Африка и не им се давай на провокациите. Поздрави от страната на чудесата, Индия :)))
Mersi Gena :))) Ste ni se presekat patistata pri vsi4ki sluchai, radvam se 4e ste v moqta LUBIMA INDIQ i si prekaraite super tam :)) Za men Mama Afrika e Raq sega :)) A ranicata e jelqzna, nqma spor! Napulnih q s dosta kamuni ot pustinqta i cherveno more, no oste se darji! Pozdravi na Lora, ENJOY :))
Здравей Тери, не мога да ти опиша колко се радвам когато една приятелка ми дайде линк към сайта ти.
Аз бях чел една статия за товето пътуване през Азия, Австралия, и Нова Зенландия и бях възхитен и даже малко ти завидях че правиш толкова млада, но нека да мина на темата за този коментар.
Миналата година пристигнах в Мозамбик в края на ноември и изкарах там 6 месеца и това промени живота ми завинаги накратко сега въобще не мисля дори и за момент да се връщам към стария си начин на живот а смятам да попътувам няколко години.
Та относно Африка и в частност
жната част мога да ти дам много контакти с доброволци като мен В Конго, Ангола, Зимбабве Замбия, Мозамбик а за Мозамбик дори мога да ти препоръчам местни хора в които съм прекарал незабравими спомени.
Аз бях на хуманитарна мисия за 6 месеца и всичките ми контакти са с хора които вършат същото.
Относно визи проблем би възникнал еднствено за Ангола тъй като в момента правителството е пуснало много забрани заради петрола. Относно ваксините няма какво да се притесняваш в Африка никой не се интересува от документи извън визите всичко се оправя с пари.
Тъй като не искам да става прекалено дълъг коментара много бих се радвал ако се свържем на скайп или мейл Моите са:
skype: forgottennn13
e-mail: dimitar.spasov13@gmail.com
Аз обмислям също един трип с няколко приятели но за Латинска Америка за след около година година и половина тъй като първо всеки от нас след тези доброволчески мисии е без пари и трябва да поработим и да поспестим а моята следващата дестинация е Щатите тъй като там имам мой персонален интерес а и тази страна има невероятна природа.
Но да не ставам отегчителен много бих се радвал да се свържем и да поговорим малко повече и да пообменим опит.
Zdravei Dimitar, mnogo me zaradva komentara ti, s udovolstvie ste obmenim idei i opit, super e che si prekaral tolkova vreme v Mozambik!!! Taka se opoznava mnogo pove4e dadena darjava otkolkoto samo preminavaiki. Ste se radvam na kontakti na hora iz tezi strani, ste mi e mnogo polezno i priqtno izjivqvane da srestna mestni ili dobrovolci, zabelqzah 4e dobrovolcite pri koito ostavah dosega sa dosta navutre v jivota na mestnite i mnogo moga da nau4a ot tqh. Pisah ti na meil, taka che po-lesno moje da komunikirame.
Честита Коледа от Димитровград!!! Здраве, Късмет и много заряд за дългото пътуване и :) !!! Поздрави. Ангел
P.S. И да знаеш , че не си сама нито на празници нито в делници
аз съм на 22 години и много се радвам на такива като теб всъщност такъв съм и аз -пътувам много мн.интересно да чета нещата ти.
Тери сетих се за Джафару - директорът на парк Пенджари в Бенин. Може да стопираш в сряда от Tanguieta по черния път към Batia. Той посещава парка всяка седмица. Стои до Петък и се връща. Ти така и така имаш път към Буркина Фасо. Това е главния път след Натитинго в посока границата. Много ще се зарадва! Каква случайност.... Човекът, пратил ти плеъра с музика ми подари същия плеър и на мен. Сега имам да си слушам по пътя. Благодарим на Калин и поздрави на вуду Бенинците :))
Весел стоп! :)
Gena, suuuuper :)) prosto evala na Kalin!! Djafaru ne e veche direktor :( Pratili sa go nqkade drugade, sega ima drug! Ste pisha kato imam vreme za Benin, che mnogo hubavo si izkarah, osobeno v Penjari! V posledno vreme samo razglejdam i sedq v busha i vaobshte ne hodq na internet, a i toku shto si vzeh vizata za Mali za 5 minuti rabota i poveche nishto ne me zadurja po gradovete!! Pozdravi ot Ouagadougou :)) Sega ste izlizam ot grada v posoka Bobo i prodaljavam s obikalqneto :) Posle Mali :)) Nqmam tarpenie da imam vreme da sedna da ti procheta bloga, uspeh zanapred, radvai se maksimalno na patuvaneto!!! I az veche poveche peshehodstvam otkolkoto stopiram, prosto tolkova mnogo se propuska po patq kato si v kola! Aide pozdravi i napred :) Az ste prodaljavam da se radvam na Afrika, shte se leqt golemi salzi na ferito v Maroko useshtam...
Привет Казвам се Георги,имам едно питане..как се справяш с бюрокрацията като пътуваш,предварително от българия ли си вземаш визи за държавите които посещаваш?
Здравей,Тери! Казвам се Христо Врачовски. От 2-3 месеца ти попрочитвам от сайта (за Африка) и чак сега, като кликнах "За мен", разбрах, че си момиче.Направо си глътнах езика :))! Да знаеш, че съм ти фен :)! Успех!
Здравей,Тери,преди може би 2-3 месеца намерих случайно сайта ти от Гоогле търсачката като търсех някакви съвети за стоп ,та ми стана интересно и бих искал да се запознаем да споделиш опит с мен.От хасково съм.Може би ако ти е удобно в джаз клуба.пиши на skype:Nicola_tesla_15kv
Тери, много интересно е станало, след като си допълнила информацията. Гледам, че макар да съм пътувала съвсем малко в сравнение с теб, имам дълги престои в две страни, в които не си ходила - Тунис и Португалия.:) А в списъка на пътешествениците би могла да добавиш и едни симпатяги, които пътуват с бебе: http://thebigmanana.blogspot.com/p/blog-page.html Освен, че е интересно, има и доста полезна информация. Аз така намерих теб от блога на Лора и Евгени, за който пък ми каза една моя ученичка.
супер е всичко написано тук.Мога ли да попитам от индонезия до нова зеландия как може да се стигне освен с самолет и иска ли се обратен билет за връщане за да те пуснат да минеш ?
Надежда, добавям ги веднага тези симпатяги, има много за четене в блога им. А за Тунис и Португалия нямам търпение да ми разкажеш! Много оценявам дългия престой в една страна, смятам, че човек научава и вижда много повече, отколкото ако прекоси 20 държави на куп, така че ще ми е много интересно да разкажеш.
Анонимен, начинът да се стигне до Нова Зеландия е с частна яхта, НО за да успее това начинание трябва да се проучат и обмислят много фактори, иначе е обречено на провал! Като почнеш от дължината на визите, защото вероятно ще ти е нужно доста време да прекараш по пристанищата, докато намериш яхта, а ако имаш кратка виза за съответната страна, няма да имаш това време. Друго нещо е сезонът на циклоните и въобще въпросът кога точно плават яхтите в съответната посока, защото те не плават целогодишно, а когато условията са най-благоприятни и няма циклони. Освен това в Нова Зеландия задължително ти искат билет за навън, иначе не те пускат в страната. Можеш да купиш някакъв евтин до Австралия и да го отмениш в последствие, ще е добре да има опция да си върнеш и парите, но не знам дали е възможно. Виж в "полезни връзки" има доста сайтове за презокеански яхти, също така в Couchsurfing има и групи по въпроса с доста полезна информация. Най-важното: такова пътуване иска предварително планиране. Аз смятам да стопирам яхта от Испания до Южна Америка, но това е лесно, защото не ни трябва виза за Испания и мога да си седя колкото искам на пристанищата и да питам. Докато Индонезия не е така и нещата се усложняват.
Тери, моля те пиши ми за ваксинациите на greater@gmx.com
"Който като мен е против ваксинациите и ще пътува към Африка, може да ми пише по имейл и ще предоставя всички файлове на книжката готови за принтиране. "
Поздрави!
Здравей, Тери! Казвам се Габриела. Случайно попаднах тук в търсене на хора, желаещи да пътуват до Азия или Южна Америка без лукс, с минимум средства. След като прочетох част от пътеписите ти, се чувствам така, сякаш сам спечелила шестица от тотото:)Изключително ми допадна мисленето ти, което почти напълно се припокрива с моето! Освен това, пишеш много увлекателно, почти успях да се потопя в атмосферата на посетените от теб места, но друго си е да го видиш с очите си, да го усетиш с всичките си сетива! Много бих се радвала да ми пишеш на mail: g_gabi@mail.bg и да се запознаем. Ако търсиш компания с удоволствие бих се присъединила към някое от следващите ти приключения :)))
Здравей Тери, Казвам се Влади. Искам да те попитам някои неща за Кения. Имам някакви идеи да прекарам 2-3 седмици през Септември там. Ако ти е удобро пиши ми на skreji@gmail.com Благодаря предварително и попътен вятър във всички ново-приключения.
Здрасти Тери,
Случайно попаднах на блога ти, докато планирах въображаемото си околосветско пътешествие :D Далеч съм от твоята освободеност и спонтанност, но всичко което прочетох тук беше страшно вдъхновяващо! Това е една от най-големите ми мечти и споделям напълно любовта ти към далечните, непокътнати земи... Кой знае, може да те срещна някъде, някой ден по света :] Или поне на Кенана, докато си караш колелото. Ти си, нали? Останах като ударена като разбрах че си от Хасково /както мен/ и се сетих коя си. Кучетата ни се познават :] Следващият път когато те видя, непременно ще помахам с ръка!
Пожелавам ти да осъществиш мечтаните си пътувания и да запазиш свободния си дух,
Кристина
Тери,ти си гордост за нашия град.
Благодаря за полезната информация.
Мисля че си достойна за: http://www.mydestination.com/bbb
Момиче ОБИЧАМ ТЕ! Ти си велика! Невероятна.
Мечтая да се запознаем,завиждам ти за преживяванията (благородно разбира се). Искам и аз да направя едно патешествие с теб :D...
Анонимен, ти си изключително просто и ограничено същество, ти си срам за българите, не това прекрасно момиче.
Тери продължавай в сищия дух, пожелавам ти много здраве, късмет и нови запомнящи се приключения.
само напред, човеко! Поздрав от майка на три деца - пътешесвеници
мариана
о
Бих искал, ако е възможно да осъществим връзка по някакъв начин, понеже искам да поразпитам за някои съвети :)
Здравей, Тери! Набързо прегледах блога ти, тук има да се чете за цял живот. И това, което правиш, е много смело и прекрасно.
Един въпрос засега: Никъде при отделните секции за пътуването не видях, съвети и описание за жена, пътуваща сама.
Нали, на всички тези пътувания си била сама на стоп? Не е ли опасно, особено в мюсюлманските държави, за сама жена? Чували сме всякакви истории.
Моля те, да обясниш как човек се предпазва - освен с позитивна нагласа и непредизвикателно облекло? Моля за извинение, но не видях описание за подобна опасност за жена, а за катастрофи и други опасности.
Благодаря
Здравей Анонимен,
Такова описание в блога ми не съществува поради простата причина, че пътуването на стоп (и всяко друга начинание в живота) не го деля на такова за мъже и такова за жени. Няма как да ти предложа подобно нещо, написано от мен, тъй като моите разбирания за хората не отговарят на нормалните такива. Тоест описанията ми са на сто процента за всички ХОРА, не за мъже, жени или някакви други подразделения.
Историите, които сте чували ти и други хора, вероятно са плод на нечие въображение или силно преувеличени, или резултат от поговорката "кой каквото търси - намира". Питаш за мюсюлманските държави, което не ме изненадва имайки предвид милионите заблуди относно тях. Мога да ти кажа само, че са в пъти по-спокойни във всяко отношение от Европа, освен това хората са толкова мили и се отнасят с такова огромно уважение към чужденеца... Единствена опасност там е универсалната за всяка страна - катастрофата. Тя може да се случи винаги и навсякъде, от опит научих, че не можеш да ги избегнеш, но можеш поне да намалиш шанса да се случат като слизаш моментално от коли, чиито шофьори не могат да карат нормално.
Как да се предпазва човек? - Да се предпазва от кого?! Ако тръгваш на стоп с идея, че трябва да се предпазваш от някого, ще бъде много по-разумно да не тръгваш изобщо. Доколкото зная съществуват стопаджии, които носят някакви спрейове, ножове, че даже и малки пистолети. Не мога да проумея подобна простотия. Аз лично НЕ препоръчвам на такива хора да пътуват на стоп изобщо, би било огромна грешка, която после ще роди някоя от така наречените "истории", които ще се въртят от уста на уста в стил "развален телефон" и накрая историята няма да има нищо общо със случилото се.
Моето мнение е, че има две най-важни неща не само в стопа, но и въобще във всичко. Първото е каквото и да правиш, да го правиш сам ако искаш да бъде направено максимално смислено и да има полза за теб. А второто е да вярваш в себе си така, че никой и нищо да не може да посее съмнение у теб. Ако имаш високо мнение за собствените си възможности и си уверен в себе си във всички аспекти, не се страхуваш от абсолютно нищо, не вярваш в някакви религиозни символи, богове, идоли... не чакаш някой да ти помогне и да те оправи, силен си психически и физически и също така не си идиот и имаш акъл в главата, смятам че пътуването на стоп никога не би те довело до неприятна ситуация и въобще не мисля, че има предизвикателство от този тип, което би могло да те събори.
Тери, това което правиш граничи с подвиг. Гордея се, че си моя съгражданка. Страхотно момиче си !!! Много си смела, възхищавам ти се.
Не съм сигурен, но дали пък не съм гледал репортаж по ТВ за теб? Май имам някакъв спомен за това преди 2-3 години. Прав ли съм?
Здравей, прав си, вероятно си ме гледал в едно така наречено "шоу", където ме поканиха да участвам, ако не греша през 2010-та. Това ми бе първа и със сигурност последна телевизионна изява :) Вече не си губя времето с подобни неща. Явно ТВ медиите в България са отегчени до смърт, за да се занимават с такива като мен, след Африка пак ме търсеха за изяви, но като откажеш на няколко, изведнъж всички спират да те тормозят :)
Здравей, Тери. Отдавна следя блога ти, още от преди Африка и се радвам, че му се всичко мина толкова добре, че и ние можем да прочетем и да се радваме заедно с теб. Преди малко се влюбих в една от снимките ти - дървото с преплетените клони от Занзибар. Много обичам дървета, всякакви :)))
ПС: Радвам се, че успя да завършиш пътуването и да му се насладиш, знам, че братовчед ми Миташки... BORIMORT много искаше да го направи също. Някак си се надявам и той да е успял да те види. Поздрави и успехи навред и занапред!
Мария
Благодаря ти Мария :) Дърветата на Занзибар са много красиви и най-различни видове.
Някак си имам вътрешното убеждение, че BORIMORT ме е виждал през цялото време и се е радвал на красотите на Африка. А може и да ми е помагал в трудните моменти.
Поздрави и на теб!
Утре заминавам за месец време, ще съм без абсолютно никакъв достъп до интернет, така че ще отговарям на мейли и коментари след като се върна. Ще има и разказ/снимки за скитането. Този път ще ви изненадам :)
Тери здравей,
Не съм писала тук досега, но те следя редовно и съм ти изчела всичко от до :) Много ти се радвам и пожелавам на света повече хора като теб. А на теб - още и още красиви пътешествия.
Пиша ти по повод нещо, на което се натъкнах случайно в интернет - http://www.borbabg.com/?action=news&news=27603
Докато четях статията бях убедена, че съм чела всичко това преди и веднага се сетих за теб. Тексът е копиран дума по дума от тук, страница Автостоп. Всичко е същото, вероятно въпросното лице Павлин дори не съществува (забележи пътуванията, които е изброил са едно към едно с твоите: първи евротрип, после 3 седмици в Италия, 4 дни в Истанбул... всичко копи-пейст), явно е измислен лирически герой на въпросния журналист Александър Шабов, за да може да си напише статията чрез твоя блог. Подобни долни постъпки за съжаление остават ненаказани в България, но аз им писах във фейсбук едно съобщение, в което им обещах да те уведомя и да им направя анти-реклама. Всеки да си прави сам изводите за вестник "Борба" и журналистите му!
Здравей и ти благодаря за пожеланията :)
Доста ме изненада прочетеното в тази статия :) Излиза, че се казвам Павлин и съм от Свищов, хехехх :)) Иначе нищо ново под слънцето - медиите са толкова тъпи и ограничени, че дори не могат да измислят и напишат нещо свое, а копират дословно чужди текстове. Всичко в статията наистина е копирано до последната дума. Явно журналистът е уникално прост и неук, на всичко отгоре и нагъл, за да посегне на чужди текстове така открито. Можеше поне да промени нещо, за да не си личи толкова :) Грозна постъпка безспорно, слага моите думи в чужда уста (да, този Павлин вероятно не съществува, надали е пътувал точно до същите места, точно за същото време :))
Аз ще взема да пиша тия дни на имейла на този вестник, в който се допускат подобни нахалности и ще видим какво ще ми отговорят. :)
Hi Tery! Please, I need to make the yellow fever certificate, urgently. I refuse to get the shot. Anybody can help me? I'll be very thankful. Lucie
Пишете овреме ако се наложи да минавате през Сейт Луша. Tрябва да има кал и там, още съм другаде
Ооо ще минаваме! Сега в петък отплаваме за там и кой знае колко ще стоим, докато намерим превоз. Ти кой си и натам ли ще ходиш? Пиши да се видим ако си там, ние сме се отчаяли вече, че ще се измъкнем от тези острови, нещо не се оправяме с транспорта и ще зациклим и на Сейнт Луча.
Знаете коя е марината в Сан Луша, трябва да се намерим някак... знам ли
Здравей, Тери с огромен интерес изчетох сайта ти. Дано не ти се стори тъпо или нахално, но бих искал да се информирам за твоя опит относно изхравнавето по време на тези пътешествия. Какви практични съвети можеш да дадеш . Носиш ли си някакви прибори, как и къде се храниш евтино и неща от този род ? Ще съм ти благодарен ако споделиш инфо и по този въпрос.
Здравей! В момента съм на път и нямам много време да отговоря детайлно, но поне накратко :) Прибори си нося - сгъваем джобен нож и малка лъжичка. И двете влизат в употреба често, особено ножа. Купувам си винаги местна храна, в смисъл неща произведени в страната и продаващи се на улични сергии. Не ям в ресторанти и подобни. Обожавам така наречената улична храна, която е и евтина, и вкусна. Това не важи за Европа разбира се, става дума за примерно Африка, Азия, а сега и Карибите и Южна Америка. Готвенето на огън пък е най-евтиното и подходящо като ти се дояде готвена храна. Купуваш си ориз, леща или спагети, носиш си едно канче и си готвиш. Това е най-евтиния вариант за изхранване. Аз лично обичам странните екзотични храни и пробвам от всичко вегетарианско във всяка държава, винаги много ми харесва храната навсякъде досега и като свикна с някое местно ястие, искам всеки ден това да ям :) Общо взето мога да се изхранвам с левче на ден в страните с цени равни на българските или по-ниски. В скъпите държави от типа на карибските острови, на които бях досега, е по-сложно, защото цените са много високи и тогава готвенето е оптималния вариант. Оризът, брашното и спагетите навсякъде са на поносими цени. Сега това се сещам, ако имаш по-конкретен въпрос питай смело, ще намеря време да отговоря :)
Здрaвей , много се рaдвaм че имa хорa кaто теб които дa убликувaт всичкaтa тaзи вaжнa ингормaция , но не могa дa нaмеря @mail тиa много ми трябвa инфо зa тaз жълтa книжкa може ли дa ми го нaпишеш нa zelenapeika@abv.bg моля те спешно ми трябвa ще сaм безкрaйно блaгодaрнa.
Здравей : )
Смятам, че това което правиш е изключително интересно и е много хубаво, че го споделяш в интернет, така че и други да се докоснат до интересните места, на които пътуваш : )
Предстой ми пътуване на стоп из Европа до Германия, което ще е първо за мен и за приятеля ми в чужбина.
Та имам два въпроса, на които ще се радвам да отговориш, когато имаш време и възможност.
1. Как става преминаването през границите - слиза ли се от превозното средство или не, т. е. пеша ли се минава?
2. Четох, че стопирането в западна Европа е забранено по магистралите и, че е добре да е на бензиностанции. Там на самия изход на бензиностанцията ли се застава или е по-добре да се питат директно хората дали искат да ни закарат?
И това е : )
Усмивки и още мноого стопове : )
Уникален сайт на един уникален човек! Поздравявам те. Чета сайта ти и не мога да се откъсна...!
Много пътешествия още ти пожелавам и много успех! Цвети
Здравей Анонимен, извинявай за закъснението с отговора, напоследък ми стана навик :) Преминаването на граници може да става и пеш, и с колата, която те е взела. Понякога хората ти имат доверие и не те карат да слизаш и минаваш пеш, друг път настояват да го направиш. Според мен е най-добре пеш, защото така не само хората не се притесняват, но и на теб ти е по-спокойно, представи си че в колата има наркотици и митничарите ги намерят. Пеш се минава много бързо и безпроблемно, но ако човек е хванал дълъг стоп и иска да продължи със същата кола, нищо не пречи да остане в нея през границата. Зависи най-вече от шофьора, той решава дали да рискува като ти се довери.
За втория въпрос - на изхода на бензиностанцията според мен е идеално, задължително с табела ако стопираш в Западна Европа. Питането на хората аз не го практикувам, защото не желая да ги притеснявам, искам да ме вземат само хора, които сами преценят че искат да общуват с мен. Но много хора стопират с питане, предполагам работи. В Италия по магистралите това е единствения начин, защото стопът е забранен на бензиностанциите (нямаш проблем по малките пътища, това е само за магистралите).
Успех ти пожелавам и весели пътувания!
Цвети, благодаря ти за пожеланията! :)
Ей Тери, супер си! Направо съм без думи...Случайно попаднах на блога ти като търсих инфо за Ком-Емине и през цялото време си мислих, че си мъж...а ти си жена, и то уникална! Дълбоко уважение към разбиранията ти за живота и всичко останало :-) Поздрави от БГ! Елена
Blagodarq mnogo, Elena! :) Pozdravi ot prekrasen Ekvador, pojelavam ti da posetish tazi krasiva strana nqkoi den, a ako ste pravish Kom-Emine - USPEH!!! :)
Ivo, problem e znam i se izvinqvam na mnogo hora, koito mi pishat i iskat info za Ekvador, no i za nas stanaha mnogo problemite - Peru hi4 ne ni kefi, nikade nqma net, ot sedmica nasam edva dnes uspqh da pisha na blizkite si, smqtai kolko imam vreme za blog. Na vsi4ko otgore pametta na aparata mi se napalni i nqmame dostap i do tok che da si zapisha snimkite. Tuka nqma nisto obsto s Ekvador, dosta zagrubq patuvaneto, mnogo e mrasno navsqkude, ot gradovete ili izlizame mnogo rano ili vaobste ne vlizame, distanciite sa ogromni, taka che realno nie samo patuvame, nqma i mnogo neshta za pravene i razglejdane, osven onezi nai-izvestnite, dosta e i opasno - golqma bednost i mnogo ama mnogo kradliv narod! Taka che obsto vzeto ili patuvame, ili se pazim da ne ni oberat pak, che Iujna Amerika izleze po- hradkor ot Afrika, v Afrika spqh po peiki v parkove i v geta, tuk prez denq dori izbqgvame getata. Sega sme v Huaraz i kato mahnem fakta che horata tuk otchaqno iskat da ni cakat kakto mogat, moje i da e po-dobre zastoto e planina vse pak, sled malko se mahame ot grada i tragvame da pravim dalgi prehodi prez Kordilerata, taka che tova mi e posledniq dostap do komputer za dalgo napred. Mnogo iskam da si napisha bloga, imam tolkova mnogo za razkazvane, no nqma kade da se ustanovim, predi go pisheh po parkove s tok, avtogari s tok ili molove, a tuk takiva nesta ne sastestvuvat, dori nqma normalna avtogara, vsi4kite sa chastni. Aaa da ne govorim che i stopa ne e mnogo varvejen i dosta chakame i oste pove4e varvim :) Tui che sme mnogo bavnichki i ne sme nikak ocharovani ot vida na Peru - planini ot bokluk, smrad navred i vsqkakvi zarazi, losh stop, hrana nabluskana sys zahar (kato Kolumbiq), lipsa na chista piteina voda i obsto vzeto ozvereli da te izlajat v cenite mestni :) Kupona e palen, dano izkretame do Boliviq, kadeto uj bilo oste po-bedno (i trudno). Tuk dosega ne sme sreshtali chovek, koito da ne sa go obirali pone vednaj, bil toi mesten ili chujdenec. Ta tova Peru izleze golqmo razocharovanie sled Ekvador, prosto nqma kak da mi haresa. Dano pone trekovete si struvat.
Туй нещо е много интересно, още във Венецуела като бяхме четох за него, но така и не остана време да идем да го видим. С 30 дневна виза и лош стоп нещата не бяха в наша полза, но ако влезем втори път във Венецуела, може да отскочим натам, ще е нещо наистина интересно :)
Иво, писах ти на мейл с контакти на българите :) Извинявай за забавянето, но сега стигнахме Лима след около двайсетина дни все по планините, е заслужаваше си, планините са единственото хубаво нещо в Перу :)
Относно палатката ви - https://www.youtube.com/watch?v=-2RjBssgZj8
Палатката е отлична, а и с платнище става. За палатката не трябват рейки - става и с пръчка от близкото дърво.
Blagodarq ti mnogo, nai-setne imah vazmojnost da go izgledam, strahotna mi se struva ideqta i izrabotkata - umno i ne e slojno za naprava. Na nas ni se schupi predi dni i poslednata reika, sega takmo tarsim po magazinite v Kusko da kupim nqkolko dopalnitelni ot fibrostaklo i da napasnem nqkak s aluminievite. Ako ne namerim shte obmislqme alternativi, zashtoto mi pisna vsqka nosht da si lqgam v ochakvane da izpuka porednata reika, garmqt kato bombi :) Poslednata uspq da probie i gorniq plast ta sega imame i dupka otgore . Naistina mnogo qka ideq, bravo!
Здравей Тери ! Аз съм изключително изненадана от твоят сайт . Успях да разгледам почти всичко. Бях изгубила надежда че в България има хора с такъв приключенски дух и позитивни вибрации.. Аз съм на 24г, пътешественик по душа и осъществявам тази мечта , макар и само в Европа засега. Иска ми се да намеря някого с когото да пътувам и да споделяме емоциите от това и се надявам, че един ден ще намеря някой като теб. Просто исках да те поздравя за смелостта , позитивната енергия която имаш и желанието за живот ! Бих се радвала ако се запознаем един ден ... Благодаря ти.
Кристиана.
Здравей Кристиана! И аз ти благодаря за прекрасните думи и от все сърце ти пожелавам да намериш сродна душа и да осъществиш мечтите си :) С удоволствие ще се запознаем като се прибера някой ден, не зная кога точно, но вятърът ще ме отвее към дома :) Поздрави и усмивки!
Здравейте Tery,
първо искам да изкажа какъв огромен респект и уважение изпитвам към вашата личност заради това, което правите. Съвсем случайно попаднах на вашите пътеписи и не спрях да чета с часове. Хора като Вас сеят вдъхновение.
Преди около 3 години, когато бях на скромните 24, бях напълно обикновен човек. Работа, храна, сън и с това се изчерпваше цялата ми активност. Изведнъж чух за "Камино де Сантяго". Изминах пътя за 25 дни, влюбих се, плаках и се смях и осъзнах... Сега 3 години по-късно кипя от активност и когато попадна на хора като Вас, аз се радвам, защото е хубаво, когато има хора с които говорим един език.
Бих се радвал да се запознаем и да поговорим. Ще ми бъде изключително приятно. Не ползвам E-mail, skype, телефон, а интернет от време на време като сега. Но с удоволствие водя личната си кореспонденция на този адрес :
Кристиян Георгиев
Пощенска кутия 106
2304 Перник
България
За голямо съжаление днешния свят тъне в поквара и забрава. Забравили сме да пишем, да четем. Забравили сме уважението, собствените си принципи и ценности. Останаха дузина приятели, които продължават да общуват с мен по този странен начин. (За тях).
двам да се запознаем и да поговорим. Рядко влизам в интернет, но на писма отговарям. Лек и спокоен ден Ви желая и още веднъж : Респект.
Здравей Кристиян,
Писах ти на имейл направо :)
Поздрави!
Здравей Тери от доста време съм фен на твоя блог и сега като млад човек решил да опознава света избрах да тръгна на автостоп януари от Западна Африка(Маракеш, Мароко) и искам да стигна до Кайро, Египет като държавите през които планувам да мина са Мароко, Алжир, Нигер, Нигерия, Чад, Судан и Египет. Но се изправям през страшно затруднение как точно да се сдобия с визи и какво ми е нужно за тях. Чета в уж официални сайтове за визи и така и така немога да реазбера как точно да си оправя всичките визи. В момента живея в Тенерифе, Канарските острови и тук е много оскъдно от към посолства. С последното си пътуване Мама Африка видях, че си минала през част от държавите които планирам да мина и аз. Много бих се радвал ако ми дадеш някакво ноу-хау (съвет как да си организирам нещата или поне насока, като за първи път пътуващ през Африка).
Благодаря ти за непрестанното споделяне на преживяванията си!
С уважение Сами!
Имейл: mynameissamihossny@gmail.com
Здравей Сами, писах ти направо на мейла :)
Здравей, Тери!
Ти си страхотна! Блога ти е луд, пътешествията - още повече! Качихме една малка статия в блога ни, в която споменаваме за теб. Номинирахме те за Liebster Award, ако имаш време, хвърли едно око на поста ни тук:
http://wildhomedreamers.blogspot.bg/2016/04/liebster-award.html
Ако имаш възможност да отговориш на въпроса ни , най-долу в статията, ще бъде чудесно :) При всички случаи - успех с бъдещите пътувания и браво за всичко, което правиш!
Здравейте Бианка и Ники и благодаря за номинацията :)) Отговорих ви в пост на моя блог - http://tery-robin.blogspot.bg/2016/04/liebster.html
Успех в пътешествията и дано сърф сезона донесе вълни и слънце :) Блогът ви е много як!
Чудесен блог с още по чудесен автор.
Пишеш адски увлекателно! Прочетох сигурно 10 теми днес от теб :D
Като започнеш да четеш и ти идва да продължиш и продължиш :)
Пожелавам ти все такива интересни моменти и още повече интересни истории за нас :P
Ева
Благодаря, Ева! Това е голям комплимент :) Ще се постарая и занапред да споделям пътешествията си и се радвам, че ти е интересно да четеш.
Здравей,Тери :) Попаднах на твоя блог,когато търсих информация за животът в Намибия и ме плени разказът ти и прекрасните впечатления,които остави у мен без дори да те позавам.Описваш така добре детайлите и малките,но важни неща :) През следващите 2 години ще съм все още в Румъния(Арад).Ако някога пътят ти минава от там бих се радвала да останеш на гости и на мен :) прочетох,че гости не отказваш :) xalara2402@abv.bg
ще продължавам да чета за пътешествията ти с голям интерес.
Бъди здрава и много щастлива :)
Здравей Невена :)
Благодаря ти за прекрасния коментар и поканата, с най-голямо удоволствие ще се възползвам при следващото ми ходене в Румъния :) Запазвам мейла ти, моят е по-горе на страницата, ако ти идваш към Хасково, добре си ми дошла на гости! :)
Бъди щастлива, здрава и винаги усмихната :)
Здравей Тери !!!Търсейки информация за Ангола и КабоВерде, попаднах на твоя блог! Останах втрещена от пътеществията ти, но още повече от мирогледа ти,от вътрешния ти свят !!! Естествено,те вървят ръка за ръка!!!Аз съм от Пловдив. Много ще се радвам, ако някога имам възможност лично да се запозная с теб !!! Ваня
Здравей Ваня,
Сърдечно благодаря за коментара, радвам се, че мирогледът ми ти допада :) С удоволствие ще се запознаем, ако идваш към Хасково пиши и ако съм тук ще се видим, досега осъществих срещи с доста хора, които са ми чели блога и винаги ми е много приятно.
Тери, толкова се радвам на отговора ти. При това положение,за да не обременявам блога , ще си позволя да ти пиша на електронната поща . С уважение , Ваня
Тери, поздравления за смелостта и приключенския дух! Отдавна следя пътешествията ти и днес отново отваряйки блогът ти, за да проверя сегашното ти местоположение, видях, че планираш България-Норвегия на колело. Страхотно! Аз отдавна мечтая да пътувам до Финландия на колело, но все още не съм преодоляла основното препяствие - страх от неизвестното. Затова много се възхищавам на смели хора като теб - браво! Продължавам да те следя и ако се появи нещо, с което бих могла да помогна, веднага се включвам. Наслука и попътен вятър!
Благодаря ти много, пожелавам ти да се отървеш от този страх и да реализираш мечтата си :)
Вчера вечер на 07-03-2017 по-случайност попаднах твоя блог и искам да ти кажа че от вчера вечерта съм спал около 3-4 часа. Чета бавно като за по-половин час защото не ми иска да свърша. :-) направо уникално!
В скоро време тръгвам и аз да чертая свойте пътища. Нямам търпение да тръгна но пък и не бързам. Трябва още някой да купя и до България трябва да отида за нов паспорт. Чудех се дали да не тръгна на стоп до бг но се отказах защото искам възможно най-бързо да се разкарам от Европа. Немога да в понасям.
Ще тръгна от България през Турция всичките Стан-държави и т.н.
Пожелавам ти всичко най-хубаво и дано някой ден да се зачесем и да се запознаем защото ти се превърна нещо като идол за мен.
Ще се радвам ако драскаш от време на време на имейла по-някой ред? acho03@myself.com
Честит 8-ми март ;-)
Радвам се, че блогът ми има такъв ефект, благодаря ти :) Стан-държавите и мен ме влекат много, ще им отделя някое следващо пътешествие, засега познавам само Казахстан. За тази част от света си приготви пари за визи и много търпение, особено с Туркменистан, които ако си късметлия ще ти дадат 5 дневна виза.
Европата въобще не е китка за мирисане, нищо чудно че не я понасяш, особено ако живееш някъде на запад. За мен е интересна само за някое и друго кратко пътешествие, понеже има много история. Освен това е най-евтиното за пътуване място, защото няма визи. А и стопът е лесен в почето държави, можеш да стигнеш за 2-3 дни от Холандия до България например.
Където и да пътуваш, пожелавам ти успех и само положителни емоции!!!
Благодаря ти за пожеланията Тери и за съветите.
Преди да тръгна ще си направя списък с държавите където визите са трудни и може би ще ги подминавам. За първи път ще ми е на стоп и нямам опит все още.
Аз живея в Холандия. Ако имаш път на тук заповядай по-всяко едно време. Аз даже си оставих номера на един от коментарите си. Ще ти го оставя и тук за всеки случай ако си в Ротердам някой ден и мога да бъда полезен с нещо? (Докато съм още тук)
0031617734174
Единственото от което се притеснявам като тръгна е да не ме екстрадират от някъдето защото това направо ще ме съсипе. В момента пестя всяка една стотинка и разпродавам каквото имам. Искам да се освободя от всичко материално. И когато събера достатъчно заминавам до бг правя си нов паспорт купувам каквото ми трябва и потеглям.
Благодарение на твойте връзки в блога които си качила вече имам първи контакт за хост в Мароко-Агадир като пристигна там.
Като малък скитахме с едно приятелче из България но само с влаковете, не се прибирахме с дни. Хората си мислеха че бягаме от вкъщи което изобщо не беше така. Аз им обяснявах че просто ми харесва да съм свободен но така или иначе никой не вярваше. Само баща ми ме разбираше защото беше сценарист и винаги ми казваше че хора като мен и него винаги ще бъдат недоразбрани. Също така ми казваше че дори и някой да ми каже че съм луд никога да не забравям че няма как да си гений ако не си поне малко луд! Хахаххаха
Бях на 8 годинки когато за пръв път не се прибрах три дни. Миналата година обикалях из Европа 6 месеца чисто сам но с кола. Заминах ей така съвсем спонтанно без да съм го планирал. Бях на кино свърши филма качих се в колата имах пълен резервоар запалих и просто не спрях да карам. Молех се да срещна хора на стоп но срещнах само един възрастен германец малко преди Марсилия.
Скитничеството винаги ми е било в кръвта. 8 години живях с бившата си жена и се чувствах като окован с вериги. :-)))))
На никой още не съм казал че ще заминавам защото знам че ще помислят за луд. Не че много ми пука кой какво мисли но докато съм тук неискам слушам негативни коментари.
Знам че не пиша много грамотно и се извинявам за което. Давам всичко от себе си. През повечето време от живота си съм живял в Холандия. На холандски пиша по-добре от колкото на български. Говоря и пиша перфектно на холандски и английски. Свободно говоря и немски. Знам 10 изречения на турски и поне на още 10 езика мога да попитам "как си" и да поздравя.
Поне с езиковата бариера няма да ми е много ;-)
Поздрави: Ангел
Мерси за поканата, аз бях в Ротердам миналото лято, пообиколих Холандия и като за няколко дни престой ми хареса, но не повече, прекалено е уредена и организирана.
Няма причина да те екстрадират от някоя държава ако не надвишиш позволения престой, но може да не те пуснат в някоя и да ти откажат виза. Проучи внимателно изискванията за влизане във всяка държава по пътя си, има някои, за които можеш да вземеш виза само в собствената си страна, за Пакистан например. Има такива, които изискват купища идиотски документи от типа на покана, банково извлечение..., за да получиш виза.
Въобще да не ти пука, че си неразбран от другите и те мислят за луд. Аз съм така цял живот и ми е много, много хубаво :) Даже го приемам като комплимент. Като гледам как "живеят" хората, всеки ден още след събуждането си благодаря, че съм това, което съм и правя това, което правя. Така че ако пътят те зове - смело напред! Забрави жената, материалните благинки и зоната на комфорта и си готов :) Аз също разпродадох голяма част от нещата си и продължавам да разпродавам, за да пътувам, на пътешествениците не им трябват купища вещи. Съветвам те да не позволяваш на други хора да ти дават посока на живота, отстоявай себе си и ще си щастлив, ще си намериш пътя.
За Стан-държавите и Азия ще ти е много полезен руския. Лесно ще го научиш по пътя, иначе с английски си ОК навсякъде из Азия.
Здравей, Тери.
Пише ти една твоя почитателка, Зорница съм от София, следя блога ти и ме зареждаш с адски много хъс да направя нещо сходно на твоето, дано някой ден се осмеля, че все разчитам и чакам някой да прояви интерес, а не осъзнавам може би колко по-добре ще ми е да си пътувам сама. Както и да е.. Много се вълнувам за твоя трип до Норвегия, и аз имам афинитет към тази страна, имах и желание да живея в Тронхайм по програма на еразъм, но нямаше как да се справя финансово, та предпочетох Чехия, Бърно. Знам, че вече си го прекосила, надявам се да си си изкарала яко на чешка територия, защото там заряда е страхотен. Нямам търпение да се прибереш бързо и благополучно, за да разкажеш преживяванията си, а те съм сигурна, са много. Успех в начинанията, и не карай само на ябълки и кисело мляко, това не е живот, ахахах :)
Здрасти Зори, много ти благодаря за толкова надъхващия коментар :) От два дни вече съм в Норвегия, супер красиво е, но наистина адски скъпо и ще е трудно. В Бърно си изкарах сттахотно както и в цяла Чехия, много яка страна и хора! Точно както казваш зарядът там е страхотен.
Стискам палци да се надъхаш и ти да тръгнеш на свои пътешествия, няма смисъл да чакаш някой друг да прояви желание, давай смело напред! :)
Здравей Теpи как си, kак върви пътуването .Предполагам,че вече си в northcape.Надявам се да не си имала други инциденти като Сърбия.Всичко ок ли е,Поздрави от Пловдивската CS група.Стискам ти палци, Продължавай все така напред.И с нетърпение чакаме да се върнеш и да разкажеш за твоя подвиг:)
Здравейте Беко и пловдивската група :))) Всичко е ок при мен, останаха само 1200 км до Нордкап. До момента минах 5180 км :) Утре ще пресека полярната окръжност. Всеки ден вали тук и е много много студено особено нощем. Опитвам се да свиквам, ще става все по-голям студ. Инциденти нямам повече, супер спокойно е тук и много красиво! Разгледах доста по фиордите, Норвегия е най красивата страна в Европа безспорно. Колелото още се държи, имах проблеми със спирачките скъса се едно жило, смених си го, както и накладките за трети път. Всичко по него ръждяса заради постоянните дъждове и поскърцва :) Постоянно смазвам веригата заради валежите, отмиват маслото и почва да скърца. Иначе всичко е ок. :)
Здравей, Тери! Искрено се възхищавам, на пътешествията ти и на начина, по който реализираш мечтите си!
Все пак, има нещо, което не разбирам. От блога ти, оставам с впечатление, че си загрижена за животните и жестокото отношение на хората, към тях те наранява. В същото време,консумираш млечни продукти и яйца, дори, са съществена част от твоята диета. За мен, това е лицемерие, млечната индустрия, третира животните по ужасен начин и е неразривно свързана с месодобивната индустрия. Не е ли странно, да твърдиш, че те е грижа за животните, а в същото време да консумираш млечни продукти, подпомагайки индустрия, която е също толкова брутална в отношението към животните, колото и месодобивната, при това двете работят в симбиоза и телетата на кравите отглеждани за мляко отиват в кланиците, още в невръстна възраст.
Не пиша, за да се заяждам, а защото не разбирам, как може, човек, който твърди че човешката жестокост към животните, го наранява, да консунира млечни продукти и яйца. Нима производството на мляко и яйца, не допринася за страданието и експлоатацията, на милиарди животни?
https://www.youtube.com/watch?v=6RNFFRGz1Qs
https://www.youtube.com/watch?v=kxJ3d_hnXXM
https://www.youtube.com/watch?v=_QAvfBfP7DE
Здравей, Анонимен!
Тази тема е безкрайно дълга и широка и мога да изпиша по нея десетки страници. Ще се опитам да споделя гледната си точка колкото мога по-кратко.
Първо - за мен убиването на животно, за да го изядеш и доенето на крава, за да пиеш чаша мляко, са две тотално различни неща. И тук не говоря за индустрията, а за двете действия сами по себе си. Индустрията, каквато и да е тя, е нещо ужасяващо и дали става въпрос за производство на млечни продукти, дрехи или телевизори, всяко едно от произведените в огромни количества неща, предназначени за масата потребители, допринася за унищожаването на планетата. В никакъв случай не подкрепям млечната индустрия, но определено съм ЗА пиенето на мляко от домашни крави, както и правенето на сирене и кисело мляко от него. Когато не пътувам, два пъти в седмицата си купувам по 7 литра мляко от една леля, която заедно с мъжа си отглежда десетина крави и всеки ден като карам колело извън града, минавам покрай къщата им и виждам как мъжа води кравите на паша по околните поляни. Кравите са супер жизнени, охранени, щастливи. За мен няма нищо лошо в това да пия млякото им и да си правя кисело мляко и сирене от него. Ако нямаше откъде да си купувам такова мляко, щях да съм в много лошо положение, тъй като не харесвам купешкото мляко и не обичам да го консумирам за постоянно така или иначе. Проблемът идва когато пътувам, тогава нямам възможност освен супермаркета. В Хасково си отглеждам голяма част от храната, която консумирам (плодове, зеленчуци, варива) и купувам сравнително малко, но по време на пътешествие всичко е от магазина. Какво би станало с мен ако не консумирам млечни продукти докато пътувам? Много просто - постоянно ще умирам от глад и ще имам големи проблеми със стомаха. Защо? - Защото ще ям само хляб, консерви с боб и чипс. И нищо друго. Даже в бисквитите има мляко. Плодовете, ядките и зеленчуците в повечето страни са толкова скъпи, че няма как да си ги позволя. Готвенето е абсолютно табу за мен, мразя го от дъното на душата си и ако си готвя храната, тя ще е пълна с толкова негативна енергия, злоба и омраза, че ще е по-вредна от това да ям само чипс и хляб всеки ден през остатъка от живота си.
Още преди години мислех да спирам млечните продукти, но осъзнах, че това е невъзможно ако човек не си готви. А аз предпочитам да умра от рак, отколкото да прекарам и 1 час в кухнята. Когато съм вкъщи, има кой да ми готви и не е нужно да ям никакви млечни продукти, само че тогава пък това е безсмислено, тъй като тези продукти са от кравите, които споменах по-горе и с нищо не са свързани с млечната индустрия. Така че казусът е много по-сложен, отколкото си представях преди.
Парадоксът е, че когато пътувам в Европа, почти всичко освен млечните продукти е твърде скъпо, а именно тук съществува млечната индустрия в онзи грозен вид, за който ти говориш. А когато пътувам в Индия например, мога да ям почти всичко и нямам никаква нужда от млечни продукти, а там пък кравите се третират с особен респект и не е нужно да се пазиш от продуктите им.
На 11 години спрях завинаги месото и всички продукти и стоки, които произхождат от убити животни, включително обувките например. Обърнах света, за да си намеря зимни обувки за планина без кожа през 2007-ма. Чета внимателно всеки продукт, който ям, за да няма животинска мазнина или нещо подобно. Не ям нищо с неизвестно съдържание. В Тайланд например не пробвах почти нищо от храните им, тъй като чух, че се готвели с мазнина от риба. В Китай също щях да пукна от глад. В Конго Бразавил изкарах няколко дни без залък в устата, тъй като нямаше друго за ядене, освен месо с ориз. Наясно съм със себе си - ако трябва да избирам дали да умра или да хапна 1 грам месо, избирам да умра.
Искам също да ти кажа, че преди години, когато взех решението за вегетарианството, го нямаше изобщо този казус с млечната индустрия, защото в България хората все още си отглеждаха домашни животни и не помня някога у нас да е имало купешки млечни продукти или яйца, всичко беше домашно! В последните години обаче проблемът наистина стана реален, особено в "развитите" държави, където всичко е индустриализирано. В бедните страни из Африка и Азия млечните продукти до голяма степен са от домашни крави все още.
За мен предизвикателството е да намеря начин да не купувам млечни продукти докато пътувам, иначе смятам, че с млякото от домашни крави вкъщи в никакъв случай не допринасям за индустрията. И всъщност пътувайки в Африка и Азия това е напълно възможно, тъй като храната е евтина и обикновено домашна, но в Европа проблемът е сериозен и не знам как да се справя. В САЩ не смятам да ходя някога изобщо, така че за там не се тревожа, но в Европа на велопътешествието например изяждах огромни количества шоколад, сирене и мляко с какао, за да имам енергия да задвижвам колелото. От хляба само ми ставаше тежко и заспало. Следващото ми пътуване ще е в Азия, там ще ям много други неща и няма да се налага да посягам към млека и сирена, даже си спомням, че първия път като бях в Азия, няколко месеца не близнах сирене.
В заключение искам да обърна внимание, че не само яденето е важно, а и начинът на живот като цяло, ако човек иска да остави минимално негативно влияние върху планетата. Избягвам ползването и притежаването на каквито и да било ел уреди, пътувам на стоп за да не тровя въздуха с още една кола на пътя, не си купувам никакви дрехи, докато старите се разпарчосат отвсякъде, разпродавам евтино абсолютно всеки излишен артикул вкъщи, пестя до крайност тока и водата, винаги се опитвам да купувам неща местно производство, не допринасям за увеличаване броя на двукраките консуматори на тази планета, които вече са стигнали 8 милиарда...
Излъгах се да отворя първото видео, веднага го затворих и няма как да го гледам, съжалявам. Ако го гледам няма да мога да спя поне месец напред, а и без това и сега не спя добре. Пускай тези видеа на хора, на които не им пука за животните. Мен и без това животът ми е ад и няма ден, в който да не рева по няколко часа. Няма да обяснявам колко много ми се иска да умра, за да не се измъчвам повече и си го търся по всевъзможни начини.
Пак ще кажа - разграничавай индустрията от пиенето на мляко от домашна крава. Едното е истински ад, в другото не виждам нищо лошо. Същото и за яйцата. Едно време гледахме 16 кокошки на вилата (години по-късно циганите ни ги откраднаха и повече не взехме), всеки ден ядяхме домашни яйца. Нямахме петел, от тия яйца пиленца нямаше да станат, така че или щяха да си изгният, или да ги изядем. И в това не виждам нищо лошо. Лошото е, когато стане индустрия. А на мен проблемът ми е, че не знам какво да ям. Нямам култура на хранене и като вляза в магазина изборът се свежда до хляб, сирене, консерва и шоколад. Всичко друго е или много скъпо, или иска готвене.
Тери, благодаря, че споделяш гледната си точка! Разбирам те в голяма степен. Все пак, не мога да се съглася напълно с мнението за млякото от домашни крави. Да, в повечето случаи, те са гледани при несравнимо по-добри условия, но целият процес е свързан с месната индустрия. Мъжките телета биват заклани в ранна възраст, било от собствениците, било от купувачи. Можеш да питаш хората, от които си купуваш мляко, каква е съдбата на мъжките теленца, не вярвам да скрият от теб. Този проблем го има и в трерият свят, дори и в индия, където кравата е свещенна, там мъжките телета биват кастрирани и ги изпилзват за впрегатни животни и да орат. Буквално са роби, при това осакатени(кастрирани).
Другият ороблем е, че когато кравите се амортизират от постоянният млеконадой, който в дивата природа не съществъва и след 6-7 години усилена експлоатация, спрат да произвеждат достатъчно мляко, биват продавани за месо, било на някои цигани, било на кланица. В Индия, където в повечето щати убийството на крави и волове е забранено,старите и непродуктивни животни, ги товарят на камиони и извозват до щати с преобладаващо мюсюлманско население, където ги убиват за кожата. Индия е най-големият износител на говежда кожа.
Третият проблем е, че при естествени условия и без човешка намеса, кравите, овцете и козите, имат мляко само в периода до орбиване на малките. Човека се възползва и злоупотребява с този процес. Кравите биват заплождани всяка година, най-често изкуствено, за да произвеждат непрестанно мляко и телета. Ако случайно някоя крава спре да ражда бива убита, това важи и за домашните стопанства.
Напълно те подкрепям в пизицията ти, че начина на хранене, сам по-себе си не е дистатъчен, ако чрез безогледно консуматорство продължаваме да вредим на природата.Мисля, че голямата дилема пред човека, винаги е била да има или да бъде. В наши дни, повечето избират да имат.
Права си, че на път, рестриктивна диета като веганската е проблемна, особено, при ограничен бюджет. При мен, също е сложно, тъй като не понасям никакви бобови, вкл. леща, нахут и т.н. Избора ми на път е ограничен до хляб,мармалад, банани, корнфлейкс със сок вместо мляко,натурален шоколад. Това за Европа. За тропиците, е малко по-лесно, защото плодовете са разнообразни и сранително достъпни.
Тези неща ако са верни, са меко казано потресаващи. Винаги ми е било ясно, че жестокостта на двукраките и изобретателността им при изсмукване на всяка капчица живот от всяко едно нещо на тази планета, са ненадминати, но все пак не мога да си представя, че точно Индия е най-голям износител на говежда кожа, както и че хората, от които си купувам млякото, биха причинявали жестокост на кравите си. От години си мисля, че ако хората се стимулират да ядат повече сирене и мляко, вместо месо, ще намалеят убийствата на животните, но явно не излиза точно така. Всичко е толкова сбъркано и извратено вече, че без да искаш и без да осъзнаваш можеш да навредиш косвено на някое животно, мислейки си, че като консумираш продуктите му, го запазваш живо и здраво. Не знам, аз лично до такава степен се отвратих от действията на човечеството спрямо природата, че не виждам абсолютно никаква надежда за оправянето му. Жестокостта към животните е навсякъде, в абсолютно всяка страна по света. В Европа е прикрита, в бедните държави - по улици и пазари. Но навсякъде я има, защото където има хора, там има и зло.
Започвам да си мисля, че може би е най-добре просто да спра да ям каквото и да било, освен плодове и зеленчуци, и да я карам така докато умра. Тъкмо ще се осъществи голямата мечта на живота ми - да си отида завинаги от тоя свят и да не се мъча повече, гледайки всеки ден извращенията и лудостта на хората.
Тери, сега проверих по обстойно, данните за производство на говежда кожа, Индия са пети, но пък заемат второ място по производство и износ на козя и овча кожа. Има един филм Земляни(Earthlings), където показваха, наистина шокиращи сцени, точно от Индия със старите животни, лицемерно продадени от собствениците им, на мюсюлманите прекупвачи, за да бъдат заклани жестоко. В България, съществува същото лицемерно отношение към домашните животни. Когато една крава, овца, коза, кон или магаре спре да е продуктивно и да носи икономическа полза на собственика си, бива продадено, за да бъде заклано. Непонятно, но факт :(
Аз също, обичам вкуса на млечните продукти и яйцата, но мразя отнемането на свобода и поробването, а точно това се случва със тези животни, те са роби, които живеят, само за да ни служат и когато нямаме полза от тях, ги убиваме.
В България, не мисля че може да се живее само на плодове и зеленчуци, за съжаление, през голяма част от годината избора е ограничен. Но е факт, че в Европа има милиони вегани, хора които живеят без да консумират никакви животински продукти. Напълно възможно е, да се живее здравословно без млечни продукти и яйца, при условие че се приема разнообразна растителна диета и витамин б12, който не е наличен в усвоима форма в тези храни.
От както знам за теб, винаги съм се възхищавак на начина, по който реализираш мечтите и следваш импулсите си. В никакъв случай нямах за цел да те разстройвам или да се заяждам с теб за консумацията на млечни продукти. Просто ми стана любопитно, каква е твоята гледна точка. Благодаря още веднъж!
И аз благодаря за информацията. Не са ми минавали през ум подобни неща. Такива филми с насилие към животни няма как да гледам, така че явно оставам в информационно затъмнение по тези въпроси. Аз цял един живот си представях каква идилия е да си гледаш градинка с плод и зеленчук, няколко кравички и кокошки, които да си тичат на воля и да ги обичаш колкото семейството си, а то май това си съществува само в моята глава и в една прекрасна нова анимация - "Фердинанд". На мен лично не би ми било никак трудно да се откажа от вкуса на млечните продукти и яйцата, едно време като се отказах от месото, помня че най-вкусно ми беше именно то. А вече дори не му помня вкуса, отказването от вкусното беше изключително лесно. Сега особено яйцата не виждам никакъв зор да ги спра, лошото е че яйца и мляко има в почти всички продукти от типа на шоколад, бисквити... На мен проблемът ми е, че не знам какво да ям, какво ще остане при положение, че не се готви. Иначе изобщо не се интересувам от здравословно хранене, даже напротив. Държа единствено да имам сили да правя нещата, които обичам да правя, което значи отнякъде да влизат калории, при това доста, иначе изобщо не възнамерявам да живея дълго, та да се кахъря за храненето си. Най-трудно би ми било да заменя киселото мляко с нещо, защото то съставлява важна част от менюто ми и ми действа много добре на стомаха. Прясното и сиренето би било по-лесно да ги спра. При всички случай обаче остава въпроса какво да ям като пътувам, не се сещам за друго освен хляб, а това ми е една от най-омразните храни, заедно с овесените ядки и корнфлейкса, както и мармалад, фъстъчено масло и подобни. Мисля, че ако трябва да избирам някоя от тези или глад, ще избера глада. Сега в следващото пътуване ще опитам да спра или поне огранича до минимум млечните продукти и ще видим дали ще се получи.
За мен, основните храни са хляб, мармалад, сокове, корнфлейкс, банани. Щом мразиш подобни храни и не ти понасят добре, не е добра идея да спреш млечните. Ти си състрадателна, не упражняваш лично, насилие над животите, а напротив би искала да им помогнеш. Оправдано е ако продължиш да консумираш кисело мляко и други млечни, при положение че тези храни са ти любими и ти понасят най-добре. Здравето е сред най-ценните неща които имаме. А здравословното хранене, един от основните фактори за добро здраве. Ако не си здрава, как ще пътешестваш и ще правиш нещата които обичаш и те радват. Глада и лишаването от храна, няма да са ти от полза.
Като повдигнах темата за млечните продукти, не си дадох сметка, че мога да ти навредя. Според мен, в твоя случай, трябва да запазиш досегашният начин на хранене.
Не ми навреждаш, спокойно, даже ми помагаш като ми даваш повод да обмисля, че нещата с произхода на млякото, което консумирам, не са толкова розови, колкото си ги представях. Или дори точно тези хора, от които купувам, да не причиняват на кравите си гореописаните неща, то множество други, чието мляко и сирене консумирам като пътувам, го причиняват. Това си е точно вид робство, макар да не ми изглеждаше така досега, представях си колко е хубаво да си отглеждаш и обичаш кравите, овцете и козите, и да си пиеш млекце от тях. Естествено не може да няма хора, които да правят точно това, но няма как със сигурност да зная, че консумирам продукт с такъв произход, освен ако аз не си ги отглеждам, а това не може да стане, тъй като ще живея в непрестанен ужас да не се разболеят или умрат.
В крайна сметка споделеното от теб ми е от голяма полза, защото смятам да опитам да спра тези продукти, и ако не успея - поне да ги намаля драстично. Определено няма да ги заместя с хляб, защото повече от ден-два ако ям хляб ми иде да не хапна залък през остатъка от живота си, но ако съумея да се снабдявам с ориз, грах, нахут, боб, леща... ще ми е много добре, тъй като това са ми все любими храни. Тъкмо сега в пътуването ще тествам дали нещата ще се получат. За Индия поне нямам съмнения, но за другите държави не знам, особено за Иран и Пакистан.
Наистина, това с животните, отглеждани за мляко, си е робство отвсякъде. Пожелавам ти успех с пътешествието в Азия :)
привет терри, почему ты нечево не пишешь про грузию, ты же была здесь
Privet, sega sym v Afrika i ne moga da pisha, kogato se varna togava :)
Здравей,Тери
Много ти Благодаря за прекрасните пътеписи за света за последният ти пътепис за България.
Много съм щастлива ,че открих твоя сайт и редовно с теб пътешествам по нашата Вълшебна малка Планета. Много обичам да чета описанията, толкова живи и интересни.
Здравей Тери ! Наскоро открих твоят сайт и нямаш на идея колко е вдъхновяващо да видя хора с такъв ентусиазъм и толкова смели. С моят партньор решихме да обиколим Азия с колело и много бих се радвала да чуя съвет от теб за безопасност и т.н дори да се видим ако това е възможно и ако си все още в България. Бих се радвала да познавам хора като теб. Ако има начин да се свържа с теб и имаш възможност и желание да се видим ще съм много щастлива ,моят имейл: bakakitsune@abv.bg.
Благодаря за вълшебните пътеписи , Тери!
Силва от София
Здравей, Тери.Наскоро попаднах на блога ти и забелязах, че си прекосил границата от Перу с Боливия. Аз самата искам да прекося граница по суша от Чили за Боливия, но знам че за българи се изисква виза on arrival и няма адекватна информация в интернет. Ти си пътувал доста отдавна, но все пак би ли могъл да споделиш какъв беше процесът по сдобиване с виза и колко струваше. Всяка информация ще бъде полезна!!
Здравей, Нина. Единствената информация, която имам, е от моя личен опит. Става въпрос обаче за границата от Аржентина към Боливия, не от Перу. Направо ти цитирам извадка от блога ми:
"Основната ни задача тук освен разглеждането на града с богата колониална архитектура, бе да си изкараме визи за Боливия. Още докато бяхме в Амайча, си направихме всички документи на компютъра. Доколкото знаехме се искаха следните неща: хотелска резервация поне за ден от престоя, самолетен билет за напускане на страната, банково извлечение за налични пари, книжка за ваксина за жълта треска, копие от паспорта. Книжката още като тръгвах за Африка си я направих на компютъра, а останалите неща много лесно фалшифицирахме и принтирахме. Отидохме в посолството веднага щом слязохме от пикапа с надеждата да ни дадат визите още същия ден, за да не се налага да излизаме и отново влизаме в града. Жената там ни даде да попълним формуляри, поиска ни паспортни снимки, каквито имахме по една всеки, също така копие от входните ни печати за Аржентина. Като събрахме всички документи, й ги дадохме и ни каза да дойдем сутринта на другия ден. Беше ясно, че ще трябва да оставаме в града, щом ни викат рано сутринта."
Не зная какви промени би могло да има понастоящем. На другия ден си получихме визите, става въпрос за град Салта, в който имаше боливийско консулство. Може пък процедурата и изискванията да са същите, но се съмнявам, минало е много време. Ако не ме лъже паметта, визата беше безплатна тогава. Съветвам те да провериш дали няма вариант за онлайн виза.
Успех и ако има нещо, питай, ако мога ще помогна.
Благодаря много за отговора! Няма онлайн виза за Боливия. Да, същите изисквания са, само че аз не знам как да направя банково извлечение, особено подпис и печат. Ако е удобно, пиши ми на ninka.palachinka@gmail.com
и там може да ми обясниш по-подробно или да ми пратиш някоя бланка ако имаш!
Нина
Здравей Тери,
Планираш ли някога да напишеш за Индия?
поздрав
https://www.youtube.com/watch?v=kY1F_Y0GniQ&t=5954s
Здравей, благодаря ти за поздрава, музиката е перфектната. За Индия не зная дали ще напиша, чесно казано не ми е оставало време досега, винаги блога го пиша с големи закъснения и понеже го направих 2011 г, а Индия беше 2008 г, така и не се вреди досега. Но не е изключено някой път да ми се допише и да драсна нещо за онова пътуване, не зная.
Благодаря за отговора и отделеното време, надявам се някой ден да се появи желание да напшишеш за по-старите пътешествания, или поне за двадесетата годишнина...:)
Бих искал да те попитам дали отваряш мейла disney?
благодаря
Изключително рядко го отварям, преди време някакъв откачалник пишеше там и спрях по едно време тотално да си влизам в пощата, понеже няма опция блокиране. Ако искаш за нещо да ми пишеш, може там и после мога да ти дам другия ми имейл, имам два. На другия нямам тормозители и го отварям по-често.
Благодаря, ще ти пиша на него.
Публикуване на коментар