Точно се инсталирах на изхода на Делфт с табела "Хага" и огромна усмивка, и след броени минути се возех в колата на двойка мюсюлмани. Оставиха ме в техния квартал, на 4 км от центъра, така че забързах крачка, за да мога да го разгледам. По пътя ме заговори момче на колело, което много се впечатли от знаменцата на раницата ми и ме покани да пием чай, но трябваше да отхвърля поканата, защото времето течеше неумолимо, а домакините ми в Лайден ме чакаха.
Центърът на Хага се оказа доста голям за покриване за толкова кратко време, но положих всички усилия. Доста модерен град, но има запазени исторически ценности. Момичето, работещо в инфоцентъра, беше много нелюбезно и направо се опита да ме разкара като разбра, че съм от България. Холандците явно имат доста кофти подбор за обслужващ персонал в туристическите центрове, за втори път уцелих лоша служителка. Поне успях да измъкна от нея безплатната карта на града и тръгнах да обикалям. В краткото време, което имах, отидох дори до замъка, който в момента бе затворен за посещение, но имаше нещо като малък безплатен музей с аудио-гидове, който много ми хареса и ме занимава около половин час.
Докато стигна до мястото за стоп от Хага към Лайден, вървях повече от час. Беше доста далеч, а се оказа и едно от най-ужасните места за стоп, на които можеш да налетиш - тесен вход към магистралата без никаква отбивка, светофари точно преди мястото, на което се стопира, трафик идващ от две различни страни... Като видях мястото, лошо ми стана, просто знаех, че ще вися там часове и нямам шанс да стигна до Лайден. Все пак написах табела и застанах да чакам без грам надежда, че изобщо някой ще спре. И отново - след по-малко от 5 минути лъскав джип спря, задръствайки целия трафик назад! Нито от една кола не се чу освиркване, хората назад изчакаха търпеливо да се натоваря в джипа. Учудването ми беше голямо! Шофьорът беше много приятен и интелигентен човек, и понеже разстоянието до Лайден беше малко по-голямо от предните ми кратки стопове, имаше време да си поговорим. Като наближихме Лайден, човекът пожела да ме остави точно на адреса на домакините ми, вкара името на улицата в GPS-а си и ме стовари пред вратата на Кейт и Ядрек.
Кейт е от Англия, Ядрек от Полша и понастоящем живеят в Лайден. Купили са си прекрасна къща с градина и са създали своя малък Рай тук. Преди това са живяли 2 години в Йемен и също толкова в Занзибар, пътували са доста и разговорите с тях вървяха с пълна сила, интересни и любознателни хора. Къщата им е много арт и атмосферата е супер приятелска. Имат и котка, която според мен е една от най-дебелите в Европа, или поне в Холандия със сигурност :)
Приготвиха чудесна вечеря, разказаха ми каквото знаят за Лайден и ме настаниха в много хубава стая за гости.
На сутринта излязох да разглеждам града, за днес планът бе да посетя Лайден, след което да стопирам до Амстердам следобед, за да стигна навреме за следващия домакин там. Вече натрупвах увереност, че стопът в Холандия върви перфектно и мога да си позволя да тръгвам за дестинациите си по-късно без да се притеснявам дали ще пристигна.
Лайден веднага ме грабна със спокойствието си, беше точно като Делфт, само че без тълпите туристи. Много китен и свеж град, красиви паркчета, канали, улички... С огромно удоволствие обиколих всичко, каквото можах. Върнах се при Кейт и Ядрек, взехме си довиждане, разписах се в тяхната книга за гости и поех към мястото за стоп към Амстердам...
в Хага |
прииска ми се да плувам до острова :) |
в музея на замъка |
точно преди ужасното място за стоп |
вечеря от Кейт и Ядрек |
стаята ми :) |
имаха книга за гости, в която и аз се разписах :) |
холът |
огромната им котка, тук дори не си личи колко е дебела |
из Лайден |
сладур! |
най-готината пешеходна пътека! |
това беше обядът ми и беше много вкусно |
гледка от замъка на Лайден |
Няма коментари:
Публикуване на коментар