На стоп около света: Франция - замъците по Лоара

Франция - замъците по Лоара - част 1

замъкът Шамбор

Франция винаги ми е била много интересна... и винаги ми се е искало да я обиколя цялата, да посетя всеки замък, старинно селце, национален парк, Дисниленд, музеите на Париж..... Да не продължавам, че местата са безчет. За разлика от Белгия и Холандия, към които нищо никога не ме е привличало, Франция цял живот е била сред челните места в списъка ми от държави в Европа, които искам да опозная. Не само защото е любимата страна на майка ми и тя сама е научила френски, защото явно толкова много е харесала Франция при няколкото си ходения там, но и защото страната очевидно има какво да предложи. Основната разлика с Холандия и Белгия е, че е много по голяма по площ и съответно има останала неунищожена природа, не е твърде пренаселена и не е почти невъзможно да намериш място за палатка извън населените места. Всичко това прави пътуването в нея доста по-приятно и спокойно. Замъците на Лоара са само една част от страната, която от много години искам да посетя и сега беше точното време това да се случи. Тъй като бях на път за Каминото в Испания, нямаше да имам време да разгледам всички красоти и благини, които страната предлага, така че избрах този път да се концентрирам върху замъците и да оставя другите неща от дългия си списък за следващи идвания.

Пътят от Динант/Белгия до Живе/Франция минава през Ардените - красиви планини, простиращи се и в двете страни, както и в Люксембург. До Живе ме вози приятен човек, с който обаче комуникацията беше нулева, заради езиковата бариера. Като видях Живе, ми се прииска да остана и разгледам, градът изглеждаше разкошен, особено цитаделата! Но тъй като валеше, а аз бързах да се махна от дъжда, защото вече ми беше писнал ужасно още от Холандия та досега, продължих да стопирам на изхода на града, където ме остави шофьорът. Надявах се като мина планините дъждът да изчезне и да е слънчево нататък във Франция. Застанах да стопирам и посегнах към телефона, служещ ми за mp3-плейър, когато установих, че музиката ми е изчезнала?!? Нямаше нито един файл mp3, всичко друго по телефона си работеше, само музиката я нямаше! Изпаднах в шок, направо ми се дорева. По-лоша изненада от тази надали можеше да ми се сервира. Предпочитах кола да ме блъсне, отколкото да нямам музика! Пробвах всичко - спрях телефона, махнах батерията, микро СД картата, сим картата... включвах, изключвах, пробвах какво ли не... и нищо! Започнах да си мисля, че полудявам и понеже нямаше логично обяснение как така музиката изчезна, почнах да си представям, че аз я изтривам в пристъп на лудост и вече не помня. Не се притесних толкова, че няма обяснение на феномена, колкото че вече нямам музика! А това за мен е КРАЯТ! Това е все едно на нормален турист да му откраднат паспорта, кредитните карти, да го изгонят от хотела, да не го пуснат в автобуса, да го пребият група гамени и за капак да се напикае в гащите на публично място... и всичко това да стане в един и същи момент. Това моето си беше тотален апокалипсис и толкова ми вгорчи живота, че трябваше да събера всичките си здрави нерви, за да продължа пътуването. Всеки си има зависимост, моята е музиката. Започнах да обмислям варианти за ходене в интернет кафе и качване на всички файлове обратно от usb флашката ми на микро сд картата. Сложно и скъпо начинание, а и никъде не видях интернет кафе по Европата, на изчезване са явно. Преглътнах драмата и продължих да стопирам вече без музика, доста се натъжих.

Взе ме младеж до Ревен, където дъждът изобщо не спираше, явно целите Ардени бяха дъждовни този ден. Още докато вървях към изхода на града, до мен спря микробус и шофьорът ме покани да се кача. Беше видял табелата в ръката ми, докато вървя и решил да спре, беше много приятен негър, който говореше перфектен английски, тъй като живял в Ротердам доста години. Сега живеел в Реймс и пътуваше за там.
В Реймс времето беше съвсем друго, нямаше и следа от дъжд. От разстояние видях известната катедрала на Реймс, жалко че нямах време да вляза в града и да го разгледам, излизането щеше да е доста бавно и трудно имайки предвид големината му. Шофьорът ме закара чак до изхода на града в посока Шалон-ан-Шампан. Там застанах с табела и след по-малко от 15 минути се возех в колата на Виолет от село Реси. Тя си отиваше вкъщи и ме покани да къмпингувам в огромната градина до къщата й. Вече минаваше 17:00, така че лесно реших да се възползвам от поканата, а когато Виолет допълни, че ще има голям музикален фестивал в Шалон вечерта, истински се зарадвах на късмета си. Тъкмо музиката изчезна от живота ми и сега беше на път да се върне мощно и зрелищно по улиците на Шалон. :)

Разпънах палатката в двора на Виолет, след което тя ме покани да вечерям с нея и приятеля й вътре в огромната им къща, която била по наследство от баба й и дядо й. Имаше много вкусни задушени зеленчуци и хапнахме отлично преди да се качим на колата и да отидем в Шалон, намиращ се на 4 км от Реси. Много приятен град с исторически център, освен от множеството сцени с жива музика, се впечатлих и от сградите. На някои улици свиреха джаз, на други рок, поп, салса..... Имаше различни сцени и стилове музика, за всеки вкус. Разхождахме се цяла вечер от една сцена до друга, за да слушаме от всичко по малко. Към нас се присъединиха и групичка техни приятели. Аз не разбирах нищо от това, което си говореха, а и повечето не ги биваше с английския, но от говорене нужда нямаше така или иначе, нали имаше музика :) Накрая седнахме в едно заведение, където свиреха приятели на Виолет и останахме там до късно.

Сутринта си взех довиждане с Виолет, оставих й контактите си ако идва някой ден в Хасково и поех отново на стоп към замъците по Лоара, които вече изглеждаха не толкова далечни. До Шалон ме взе жена, която ме остави в центъра, отидох до мястото за стоп, което не беше особено добро, но след половин час ме взе кола за Троа. Всъщност човекът не отиваше в града Троа, а малко преди него, така че стопирах втори път, за да стигна и подмина града. Взе ме младеж, който отиваше само до града, но много настояваше да ме откара до изхода му, за да ме улесни. Пътьом минахме през къщата му да остави нещо и през университета, откъдето взехме негова приятелка аржентинка. Като гледах колко е красив центъра на Троа и колко много има за разглеждане, направо се ядосвах, че толкова бързам за замъците и не мога да спирам във всяко градче по пътя. Оставиха ме на изхода на града и зачаках стоп за Орлеан. Чакането отново не продължи дълго, смених обаче доста стопове докато стигна Орлеан - общо 7 :) Сред тях имаше и две жени, във Франция жените явно са склонни да вземат стопаджии. Минах само по малките пътища, въобще не стъпих на магистралата. В Орлеан пристигнах доста късно, беше си време за излизане от града, а аз тепърва влизах в него. Поради това не успях изобщо да разгледам всичко, което исках. За късмет имаше оставени карти на града пред инфо центъра, който беше затворен (помислили са за окъснялите туристи), така че успях да мина по най-главните улици и да видя това-онова от града на Жана Д`Арк. Катедралата беше смайваща, минах по улица "Жана Д`Арк" и докато се ослушам и огледам, часовете се изнизаха, стана късно и тръгнах припряно към края на града в посока Блоа. Всъщност се очакваше да имам домакин от Каучсърфинг в Орлеан и му писах веднага щом пристигнах, но той се беше покрил и не ми отговаряше още от предните дни, така че стана ясно, че домакин нямам :)

От изхода на града ме взе Ерик - прекрасен човек на около 50 години, отглеждащ коне във фермата си на 8 км от Шамбор. Не само, че по пътя се отби, за да ми покаже цели два замъка - Meung и Beaugency, но и ме покани да къмпингувам във фермата му. Офертата дойде точно на време, тъкмо се чудех къде ще спя, защото ставаше късно. Във фермата не можех да спра да се радвам на конете, освен Ерик имаше и две момичета, които се грижеха за тях, както и за 5-те огромни кучета, множеството котки и кокошки. Прекарах си приятна вечер на спокойствие с животните и си легнах рано, навсякъде цареше тишина. На сутринта продължих пеш и на стоп към Шамбор, взе ме кола за оставащите 8 км. В замъка ме посрещна охрана, която ми заяви, че не мога да вляза с раница, а също така вече не се приемат раници на съхранение на входа, явно заради страх от терористични атаки. Така или иначе не мислех да влизам, защото струваше 11 евро. А отвън замъкът е толкова главозамайващ, вероятно и вътре е приказно, но не ми е по джоба. Минах през посетителкия център, откъдето взех страхотна карта на всички замъци в долината на Лоара и едно списание на френски за замъците с намерението да понауча нещо от този език, докато го чета. :) Седнах да разгледам картата на една пейка с гледка към замъка и след няма и пет минути на съседната масичка със столчета се настаниха три жени... три българки :) Заслушах се какво си говорят, естествено без да давам вид, че ги разбирам. На това прекрасно място в този вълшебен ден, трите дами обсъждаха коя тяхна позната колко била дебела и как била дебела, защото ядяла, а то, видиш ли, не трябвало да се яде... След като чух всичко това, направо се зарадвах, че не ги заговорих отначало и се изнизах по-далеч, за да не ги слушам. Като си вдигах раницата, едната ме изгледа презрително, а аз само й се усмихнах, в отговор на което получих изнасилена мазна усмивчица. Толкова с българските срещи във Франция :)

Поех на стоп към Шеверни, взе ме човек до селце на име Тур ен Солон, където имаше безплатни тоалетни и мивки за пътуващи с каравани. Тоалетните бяха много удобни за къпане и се полях с две бутилки вода, подейства ми доста освежаващо в жегата. В Шеверни отидох само за да установя, че замъкът не се вижда ако не платиш билет, така че си тръгнах с подвита опашка. Останах обаче в селската църква да си заредя батериите на фотоапарата и телефона, във Франция започнах тази нова практика - зареждане на батерии в църквите, защото там има контакти.

Продължих на стоп към Блоа, където напазарувах храна от Лидл и обходих детайлно красивия център на града. Замъкът много ме впечатли, както и къщата на магията, където точно като пристигнах имаше шоу с дракони, показващи се от прозорците :) Иначе има входна такса за посещение и ме доядя, че не мога да си го позволя. В Блоа много ме впечатлиха говорещите безплатни тоалетни, каквито в последствие открих и в другите градове по Лоара. Много са готини и се изкефих, че французите мислят като мен, че трябва във всеки град да има достатъчно на брой безплатни публични тоалетни. Не се циганят да правят пари от нуждата на хората, както почти навсякъде по света. След разходката в Блоа продължих със стоп до замъка Chaumont-Sur-Loire, който се оказа живописно разположен на бреговете на реката. В самата река пък имаше готини традиционни лодки, а няколко човека дори плаваха с една. Следващият стоп ме отведе право в Амбоаз - поредното красиво градче, в което има дори два замъка. Този в центъра бе изключително впечатляващ и се виждаше добре отвън, а Клос Люсе на Леонардо да Винчи не можеше да се види без да платиш вход, а и беше затворен поради късния час. Разходих се малко из градчето и тръгнах да излизам в посока Шенонсо, където се намира следващия замък. До там ме откара младеж, който на въпроса ми къде мога да къмпирам наоколо, ме закара до една горичка недалеч от замъка. Имаше къщи наоколо, но се шмугнах бързо и незабелязано, прекарах спокойна нощ. Наблизо имаше и регламентиран къмпинг, който се плащаше. На сутринта замъкът беше затворен, но така или иначе не можеше да се види без да се плати билет на главната порта. Започна да превалява леко и се насочих към стопиране за Тур. Взе ме човек директно за там, денят беше пред мен и прекарах следващите няколко часа в разходки из този красив град, преди да продължа към следващия замък...

Искам да споделя един сайт, който намирам за полезен относно инфо за замъците - http://loire-chateaux.co.uk/en-gb/the-chateaux