Автостоп

    

Успешно осъществени пътешествия на стоп извън България:

• Април 2008 г – Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия, Чехия, Германия и обратно
• Май 2008 г – Сърбия, Хърватска, Словения, Италия (включително Сицилия) и обратно
• Юни 2008 – Турция (Истанбул и обратно)
• Септември 2008 до Юни 2009 – Румъния, Украйна, Русия, Казахстан, Китай, Тибет, Непал, Индия, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Малайзия, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Виетнам
• Юни 2009 – Англия, Шотландия, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Полша, Словакия, Унгария, Сърбия (прибиране от голямото пътешествие)
• Ноември 2009 – Сърбия, Македония, Албания и обратно
• Май 2010 – Сърбия, Хърватска, Словения, Италия, Швейцария, Франция, Люксембург и обратно
• Май 2010 – Сърбия, Унгария, Австрия, Германия, Дания, Швеция, Финландия, Норвегия и обратно
• Юни 2010 – Гърция
• Октомври 2010 – Турция
• Ноември-Декември 2010 - Африка - Маркоко и Западна Сахара, Испания
• Февруари 2011 - Литва, Латвия, Естония, Полша, Унгария
• Април 2011 - Кападокия/Турция
• 02.09.2011 - 07.05.2012 - от България до Южна Африка и обратно през: Турция, Сирия, Ливан, Йордания, Египет, Судан, Етиопия, Джибути, Сомалия, Кения, Уганда, Руанда, Бурунди, Танзания, Замбия, Ботсвана, Зимбабве, Мозамбик, ЮАР, Намибия, Ангола, ДР Конго, Конго Бразавил, Камерун, Нигерия, Бенин, Буркина Фасо, Мали, Мавритания, Мароко, Испания, Франция, Германия, Австрия, Словения, Хърватска, Сърбия
• Август 2012 - Македония, Косово, Черна Гора, Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия
• Октомври 2013 - Декември 2015- Карибите, Южна и Централна Америка: България-Италия, Канарските острови, Сейнт Китс, Сейнт Мартин, Доминика, Сейнт Лучиа, Сейнт Винсънт и Гренадините, Гренада, Тринидад и Тобаго, Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Чили, Аржентина, Боливия, Парагвай, Уругвай, Бразилия, отново Венецуела, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас, Ел Салвадор, Гватемала, Мексико, Германия-България
• Юни-юли 2016 - Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Холандия, Белгия, Франция, Испания - пеш по Ел Камино 850 км, Португалия, Испания, Франция, Италия, Словения, Хърватска, Сърбия
• Януари 2017 - до Италия и обиколка на Сицилия 
• Юни - Октомври 2017 - До Нордкап с колело през: Сърбия, Унгария, Словакия, Чехия, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия 
• Юни 2018 - май 2019 - на стоп през Азия: Турция, Иран, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан, Китай, Южна Корея, Япония, Тайван, Хонг Конг, Виетнам, Лаос, Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Индонезия, Филипини, Мианмар
• Октомври - ноември 2019 - Турция, Грузия, Армения, Азербайджан 
• Февруари - март 2020 - стоп през Европа до Испания транзит и после през 10 африкански страни: Мароко, Мавритания, Сенегал, Гамбия, Гвинея Бисау, Гвинея, Сиера Леоне, Либерия, Кот Д Ивоар, Гана 
• Юли-Октомври 2022 - през Европа до Дания, с ферибот до Фарьорските острови и Исландия, и обратно
  

Карта на посетените от мен страни:

AВТОСТОП - за мен това е начин на живот и нещо, без което не мога да съществувам. ОБИЧАМ да пътувам на стоп, това е важна част от моя живот и философия. "Не говори с непознати" не важи. За годините, през които интензивно пътувах на автостоп, срещнах интересни хора, които иначе никога нямаше да срещна, установих колко е лесно да се общува, колко е лесно да се пътува. Пътувах много и се надявам да пътувам още повече занапред. Стопът е прекрасно нещо и трябва да го практикуваме с много положителна нагласа, много уважение към хората, които ни вземат и отвореност към света. И най-важното - АВТОСТОПЪТ е екологичен начин на пътуване! Споделете колите си с някого, не карайте сами празна кола. 

Първото си пътуване на стоп направих в планините ни, когато бях на около 15 години. По-късно продължих със стоп по всички пътища на България, сега имам толкова опит със стопа в родината, че и със затворени очи да стопирам пак ще се оправя :) В началото на 2008 България ми отесня и тръгнах на двуседмичен Евро-трип през Западна Европа (Сърбия-Хърватска-Словения-Австрия-Чехия-Германия...). Стопът беше екстремно лесен и приятен и в чужбина. Така осъзнах, че светът е в ръцете ми, трябва само да се протегна и да го прегърна. Скоро след това осъществих 3 седмици стоп през цяла Италия, който също бе свързан с невероятни приключения и емоции. Последва 4 дневно посещение на Истанбул и няколко месеца по-късно, на 8-ми септември 2008 потеглих на стоп през Азия до Нова Зеландия с раницата на гръб и с убеждението, че всичко ще е повече от на ред и ще имам най-невероятното пътешествие в живота си. Така и стана...

ПОЛЕЗНО

Първото нещо, което трябва да знае всеки, решил да „се пробва” на стоп, е че няма вариант никой да не ви качи, освен ако не се откажете. Рано или късно „вашата” кола идва. Дали ще дойде след 5 минути, след 5 часа или след 5 дни зависи до голяма степен от вас самите и вашето поведение на пътя, както и от държавата, в която стопирате. Някои стопаджии излизат на стоп с ясната нагласа, че ако не ги качат ще вземат автобуса. Това е много погрешен начин на мислене, той може единствено да доведе до отказване и самовнушение, че стопът „не върви”. Има стотици „трикове”, които могат много да подобрят преживяването и да превърнат стопирането в начин на живот за вас, а не начин на придвижване...

Подходящото място

Избирането на място, на което да застанем, понякога е решаващ фактор колко време ще чакаме, докато спрат за нас. Докато в страни като България повечето шофьори не изпитват етически затруднения да отбият на неудачно място и да блокират движението, то навсякъде в Западна Европа такова поведение е изключено и може да си чакаме цял ден на стоп, докато всички ни подминават, преценили че няма къде да спрат. Доброто място за стопиране е такова място, което позволява на шофьорите да отбият без да създават опасност или неудобство за движението. Примери за добри места: всякакви разширения за отдих или паркиране, бензиностанции, автобусни спирки, аварийна лента...; примери за лоши места: мостове, завои, пешеходни пътеки, високоскоростни участъци, надолнища....

В цяла Европа по закон е забранено стопирането на самата магистрала поради съображения за сигурност, в западноевропейските страни полицията ще дойде не след дълго да ни изгони или глоби, в случай че махаме на високоскоростния път. Често сигналите се подават от шофьори, които са ни видели минавайки покрай нас. В страни като Словения, Германия, Австрия... полицията идва до две минути! Бензиностанциите и входовете към магистралата са добро решение на проблема. На Балканите все още стопирането на магистрала не е проблемно поради безхаберието и невежеството на полицаите, както и поради факта, че шофьорите спират въпреки че е забранено (всъщност те не знаят, че е забранено). Придвижвайки се по магистрали ние трябва да мислим няколко стъпки напред къде е следващата бензиностанция или изход, където ще слезем преди посоката ни и тази на шофьорът да се разделят. Обикновено в Западна Европа аз слизам на бензиностанция 30 до 50 км преди следващия голям град ако искам да го прескоча и стопирам с табела за по-следващия голям град. Влизането по невнимание в град, в който не искаме да влизаме, е огромна грешка, която се заплаща скъпо с много вървене и часове загубено време.

Стопирането по пътища, които не са автомагистрали, е далеч по-спокойно и не е необходимо да мислим няколко стъпки напред къде точно ще слезем. Там полицайте не могат да ни кажат нищо и въпреки, че трафикът не е количествено равен на този на магистралите, стопът дори е по-лесен и хората спират повече.

Важно: заставайки на каквото и да е място трябва да застанем така, че шофьорът да може да спре след нас, а не пред нас. Хората имат нужда от няколко секунди размисъл преди да отбият и ние трябва да им дадем това време, оставяйки мястото за спиране зад нас. Тоест застава се в началото на разширението, не по средата или накрая.

Стопът в град е малко по-бавен от стопа извън град, но също така приятен. Тъй като хората не знаят къде отиваме и не са свикнали да виждат стопаджии в града, много от тях не се решават да спрат. Колкото по-близо сме до центъра, толкова повече градски трафик хващаме и ако искаме да излезем от града, по-добре да повървим възможно най-дълго в нашата посока и да стопираме след като се отдалечим. Разбира се, всичко е въпрос на моментно усещане, много пъти стопирам в центъра и ме вземат, също толкова пъти вървя до изхода и пак нямам проблеми. Ако раницата е много тежка по-добре да не се върви чак до изхода на града, но в такъв случай си отделете повече време за чакане някой да спре. Ако пък искаме да похарчим парички за градски транспорт или да се повозим гратис хващаме някой автобус в нашата посока и си спестяваме вървенето. Околовръстното на града също е едно чудесно място за стоп, можем лесно да се придвижваме по него дори да трябва да сменяме много коли от отбивка до отбивка, в крайна сметка пак стигаме до нашата отбивка накрая.

На планински пътища и други пътища с малко трафик стопът също е много добър, защото там дори една кола да мине, тя много вероятно ще спре. Чакането е приятно и е препоръчително да го уплътним с полезно занимание: книга, музика, ядене, писане на пътепис... Тъй като тишината е пълна идващата кола се чува отдалеч и имаме време да станем и да стопираме. Много важно е на такъв път да не стоим на завой или на друго неподходящо за спиране място.

С табела или без?

Много спорен е въпросът дали да се стопира с табела или без. От доста стопаджии чувам различни твърдения, някои казват, че с табела хората спират по-бързо, други казват точно обратното. Моят личен опит показва, че в някои страни е по-добре с табела, в други не. В България например никога не стопирам с табела, докато във всички страни на запад почти винаги я ползвам. Табелата е много удобна ако човек желае да се придвижи бързо до далечна дестинация. Заслужава си чакането на Калотина с табела за Виена, шансът да спре кола отиваща там е много голям. Но също така си заслужава да слагаме табели за по-кратки дистанции. Принципно табелата има и друга полза! Тя ни прави да изглеждаме сериозни стопаджии, пътешественици и ако освен името на града нарисуваме едно слънчице или усмивка хората реагират много по-различно виждайки ни на пътя. Самата табела е най-добре да бъде от парче картон, на него да се пише с дебел черен маркер. Буквите трябва да са големи, като с печатен текст, удебелени и ясни. Картон се намира по всички кофи за рециклиране на боклук в цяла Европа. Ако закъсаме на бензиностанция без картон за табела може да потърсим кофи зад бензиностанцията или да помолим персонала за парче картон, никой няма да ни откаже стига да може да обясним какво искаме. Табелата се държи с една ръка на нивото на очите на шофьора, с другата ръка махаме както обикновено. Друго много практично приложение на табелата е, че може да се ползва като постелка за сядане на земята или на други прашни и мръсни места. Понякога на мястото за стопиране земята е разкаляна и за да не си цапаме раницата може да я оставим върху табелата.

Облеклото

Въпросът с облеклото според мен е един от най-важните, тъй като до голяма степен това определя как ще ни възприемат хората, идващи срещу нас, за двете секунди време, през което трябва да ни спрат. Да убедиш нормален човек, каращ колата си, че странникът на пътя не е престъпник, не е опасен,а е приятен позитивен доброжелателен човек, е нелека задача за това кратко време. За да ни допуснат в колите си хората трябва да ни имат доверие, което в първия момент се печели именно с облеклото и общата визия. Моите препоръки: възможно най-ярки дрехи – жълти, червени, оранжеви, бели.... примерно цветна блуза и по-ненатрапчив панталон. Разбира се не е добре и да изглеждаме като папагали с шарени блуза и панталон, затова най-добре заложете на цветна и излъчваща свежест блуза. Облеклото трябва да е „прилично”, не са препоръчителни каквито и да било оскъдни дрехи, къси гащи, къси поли, рокли и т.н. Най-добре дрехите през лятото да са широки и проветриви, а през зимата се обличаме с колкото може по-топли дрехи.

Усмивката

Под номер едно от важните неща за автостопа аз слагам точно усмивката. Няма нищо по-отблъскващо от навъсен стопаджия със сериозна физиономия на лицето. Доста хора ни качват именно защото очакват да ги разнообразим с нещо положително, да ги освежим като им разкажем приятна или весела история, а не да се цупим и да мълчим. Усмивката не бива да слиза от лицата ни, докато стопираме. Тя най-бързо стопява леда и показва на шофьорите, че сме хора, пълни с живот и положилетна енергия, че стопираме не за да използваме безплатен превоз или защото сме принудени, а защото ОБИЧАМЕ да пътуваме на автостоп и да срещаме различни и интересни хора!

Багажът

По неписано правило, което аз подкрепям на 100% стопаджията трябва да пътува с багаж. Този багаж обаче е добре да отговаря на някои условия. Първо и най-важно – трябва да има сериозен вид, тоест да не махаме на пътя с една найлонова торбичка от Кауфланд в ръка. Горещо препоръчвам да се пътува винаги с раница, поне 50-60 литрова, за да имате вид, че наистина пътуваме за някъде. Саковете и куфарите са непрепоръчителни. Важно е също така раницата да е удобна за поставяне на всяко място в колата, както и да е добре закопчана/ обезопасена, тъй като ако ни качи пикап и сложим раницата отзад, никак няма да е добре да я загубим по пътя или някой цип да се отвори. Също така е добре да се опитаме да опазим раницата си колкото е възможно по-чиста, за да не нацапаме седалките на колите, слагайки я вътре. Не винаги има място в багажника или време човекът да го отвори, аз дори по-често я слагам на задната седалка, отколкото в багажника. Задължително е да си носим дъждобран за раницата или такъв, който да е за нас самите, но да покрива и нея. Важно е да се знае, че храната в раницата трябва да е опакована толкова добре, че дори да сложим раницата с горната част надолу нищо да не се разлее, защото една изцапана раница не се пере лесно по време на пътуване и ще мирише на развалена храна докато се приберем у дома. Не е добре раницата да се напича от слънцето, защото изсветлява и платът изстънява много. Хубаво е да намираме сянка, на която да я оставяме.

Карта

Една добра карта, съдържаща целия маршрут до дестинацията ни и около нея е от голяма полза. Принципно е добре картата да е възможно най-детайлна и да са отбелязани всички пътища от магистралите до черните селски пътчета. Ако на нея са обозначени и бензиностанциите по магистралите, планирането става далеч по-лесно. Ако пък имаме топографска карта лесно можем да намерим подходящата за къмпингуване гора. Всякаква карта на района е полезна, но също така не бива да се прекалява с носенето на много и различни карти. Най-добре е да изберем една, максимум две за всяко пътуване. Съвсем отделно е картата на града. Пристигайки в който и да е град първата ни работа е да намерим хотел или информационен център, от който да вземем безплатна карта. Такива има почти навсякъде. Те не са чак толкова добри като тези по книжарниците, но вършат идеална работа. Трябва да се знае, че те обхващат само центъра на града и малко извън него, а понякога на нас ни трябват и крайните квартали, за да знаем накъде да вървим, когато излизаме от града. Понякога ако попитаме в инфо-център те разполагат и с карти на по-отдалечените градски райони, но не винаги. В немалко случаи в страни, където не говорим местния език и никой не говори английски, именно картата ни спасява. Също така когато стопираме и шофьорът ни каже име на град/ село, което никога не сме чували, картата трябва да е под ръка, за да проверим къде отива този човек и дали е в нашата посока.

Позитивното мислене

Единствената правилна според мен нагласа при стопирането е позитивното мислене. Човек трябва да е 100% убеден, че ще го вземат най-готините хора, че винаги ще му върви стопа и няма да има никакви проблеми. И точно така става на практика. Когато си вярваме за нас спират страхотни хора, не чакаме дълго и не срещаме пречки за успешното осъществяване на стопа. Така че успешната формула е: усмивка + позитивно мислене = прекрасен стоп с чудесни хора!

Ако „закучи”

Понякога обаче въпреки усмивката и позитивизмът, който лъха от нас, в някои държави може да се случи да прекараме много часове на едно място и никой да не спира. Често пъти вината не е в нас, а в манталитета на местните или неразбирането им какво правим на пътя. Това може да се случи както в азиатски или африкански, така и в европейски държави. Най-доброто, което можем да направим в такава ситуация е на първо място да не се изнервяме или отчайваме. Да обмислим нова стратегия, която може по-добре да пасне на културата на местните, примерно в Италия вместо да махаме на изходите на бензиностанциите отиваме до шофьора и го питаме директно дали може да ни вземе. Махането на пътя плаши хората там и много малко спират. В много азиатски страни пък не знаят какво е автостоп и можем да останем на пътя много време като хората ни гледат неразбиращо. Тогава правим нещата по-ясни, пишем конкретни табели, измисляме нов начин за махане, за да покажем, че пътуваме дори без да махаме по общоприетия начин с палеца, защото местните не го разбират.

В други случаи стопът може да закучи дори в България, тогава просто променяме нещо в картината (преместваме се два метра напред или назад, слагаме раницата пред нас, сменяме си тениската с по-шарена, вадим китарата или нещо друго, биещо на очи, сресваме си косата.... каквото и да е, но да е по-различно). Понякога пък колкото и странно да звучи стопът закучва, защото нещо с нас не е на ред – гладни сме, жадни сме, ходи ни се до тоалетна, бързаме за някъде.... хората веднага усещат тези неща, усещат нашия дискомфорт. Особено бързането е най-лошия враг на стопаджията. За където и да пътуваме никога не трябва да бързаме! Може да си отделяме винаги по ден-два отгоре за пътуването и да стигнем по-рано, вместо да закъсняваме и да се изнервяме.

Важното е да се знае, че закучи ли стопа, веднага трябва да се промени нещо в стратегията ни!

Жега и студ

Малко ми е трудно да говоря конкретно за жегата, тъй като съм човек, който се чувства най-добре когато температурата е между 35 и 50 градуса. Поради това аз не срещам трудности при стопирането в горещо време. Но по принцип е важно при пътуване в горещо време да предвидим много вода в раницата, минимум 4 литра на ден, проветриви и непривличащи слънцето светли дрехи, шапка, слънчеви очила и по желание плажно масло. В страни като Нова Зеландия плажното масло е даже задължително поради високия риск от рак на кожата, слънцето там наистина изгаря! Друго, което може да се направи при стопа в жега, е да избягваме стопирането в най-топлите часове на деня, примерно даваме си почивка под някоя сянка от 13 до 16 часа следобед. Като при това положение можем да си позволим да попътуваме до по-късно вечер, когато е захладняло. Важно е също така да сменяме често дрехите си, защото при всичкото това потене ще миришем доста неприятно като влезем в някоя кола. Така или иначе от жега трудно се умира, човек винаги може да се скрие на сянка, освен ако не е в пустинята. Студът обаче е друго нещо. Той убива. Не само в планината, но и навсякъде другаде. Трябва винаги да сме облечени възможно най-дебело – вълнени чорапи, сериозни обувки, дебело яке, подходящ панталон, ръкавици и шапка, шал също, полар под якето... възможно най-много и топли дрехи трябва да присъстват в раницата независимо къде отиваме ако имаме и най-малките съмнения за студ. Когато човек стои прав на пътя много време, тялото се преохлажда и измръзва. Студът изтощава и депресира стопаджията. В същото време прави хората по-състрадателни и те спират по-лесно. Но не бива да разчитаме на това, трябва винаги да сме подготвени за чакане, просто за всеки случай. Носенето на mp3 плейър с приятна жива музика е за препоръчване като борба срещу мръзенето. Трябва да се движим колкото можем повече дори да сме на едно място, във всеки момент, в който не идва кола, трябва да извършваме някакви движения, за да не замръзнем. Едни от стоповете ми на температура -25 градуса бяха успешни само благодарение на подскачането на едно място, въртенето в кръг и т.н. идиотски движения, които в един момент ти спасяват живота. Никога не трябва да подценяваме нито студа, нито жегата, защото в случай че никой не ни качи толкова скоро, колкото сме очаквали, се оказваме в сериозна беда. Един приятел веднъж каза, че колкото по-малко такива истории има човек, които да разказва вечер до огъня, толкова по-умен е бил, че е предвидил всичко навреме.

Нощен стоп

Колкото и шантаво да звучи, нощният стоп е страхотно преживяване! Той дава съвсем други измерения на стопа и прави стопаджията много по-опитен,  умен и предвидлив. За практикуването на нощен стоп човек трябва да няма никакви предразсъдъци, страхове, дискомфорт от тъмното, всякакви мисли че ще му спрат бандити, престъпници.... Всъщност практически нощният стоп се различава от дневния само по две неща – тъмно е и човек трябва да мисли за много повече неща. Най-важното е винаги да се стопира на осветени участъци! Трябва да има поне една лампа до нас, която да ни осветява добре заедно с багажа ни. Обичайното си важи за подходящото място и облекло, от табела смисъл няма, защото в тъмното не може да се прочете. Светлина от челник, фенерчета, огньове и т.н. няма абсолюно никакъв смисъл, защото само плаши шофьорите и те намалят, за да видят да не би да сме полицаи, след което подминават с мръсна газ. Ако няма никаква светлина на мястото, на което сме, вариантите са два – прекратяваме стопа до разсъмване и преспиваме там, или вървим до първата бензиностанция/село/град или каквото и да е осветено място. Ако имаме лампа над нас нямаме никакви проблеми да продължим със стопа докато ни вземат, което обикновено става дори по-скоро отколкото през деня, защото хората мислят, че сме закъсали. Относно хората, които спират през нощта – те не са престъпници, опасни, пияни и т.н., даже напротив - само си представете колко готин и отворен човек без предразсъдъци би спрял за странник през нощта! Единственият недостатък на нощния стоп е, че ако човек пътува в чужда държава или минава за първи път по този път, няма да види нищо от него. Затова е препоръчително да пътуваме нощем само ако сме виждали този път и през деня, за да не се ядосваме, че пропускаме нещо, или пък в случай, че наистина много искаме да се придвижим до някъде и не ни вълнува толкова какво пропускаме. Така или иначе нощният стоп е безпроблемен и спокоен, понякога дори по-спокоен от дневния.

Палатката

Трудно ми е да си представя сериозен стопаджия без палатка. От години я нося съм себе си пък дори и да не ми се наложи да я разпъна. Палатката е необходимост, когато ни оставят на място, където никой не ни взема дълго време и сме изморени и решаваме да продължим на следващия ден. Палатката може да се разпъне навсякъде и да ни предпази от дъжд, вятър, студ, силно слънце........ Нищо не пречи да пътуваме и само със спален чувал и да си лягаме където сварим, но това прави трудно запазването на багажа ни сух и повишава риска някой да го открадне докато спим. Ако сме в гората разбира се няма такъв риск, но тъй като неведнъж преспах на странни места, пълни с хора (ТИР-паркинг, бензиностанция, граничен пункт, пейка, канавка на магистрала...) като нямах палатка и бях само с чувал и голяма раница, смея да твърдя, че щях да спя по-спокойно ако бях в палатката си. Тя трябва да е възможно най-лека, задължително двуслойна, лесна за пренасяне както в раницата, така и закрепена отвън на нея.

Ако пътуването ни е от порядъка на 50 км и тръгнем рано няма голям смисъл да мъкнем палатката, но понякога без да подозираме може да ни се наложи да я ползваме , а нея да я няма, затова всеки индивидуално за себе си трябва да прецени и ако има съмнение винаги е по-добре да я вземе и да си осигури спокойна нощ.

Вода и храна

Където и да отиваме, колкото и кратко или дълго да е пътуването, винаги трябва да имаме толкова вода и храна, че да ни стигне за два пъти повече от планираното ни време. Това особено много важи за водата, без храна няколко дни нищо няма да ни стане. Носенето на няколко по-малки шишета вода е по-добро от носенето на голямо, защото малките могат да се напълнят във всяка мивка от тоалетните, докато големите често не влизат в мивката и не се пълнят дори наполовина. Пътувайки на стоп трябва винаги да имаме шише с вода у себе си докато сме в кола, защото ако вземем кола за дълга дистанция, а раницата ни е в багажника, няма да притесняваме шофьора като ожаднеем. Пътувайки в пустиня водата трябва да е преобладаващата част от багажа ни! Обезводняването там става за минути, не за часове, а колите идват по 1-2 за 4 часа. Горещо препоръчвам в която и държава да отидете да пиете вода само от чешмата, не бутилирана. Това е най-бързият начин за развиване на имунитет.

За подходящата храна може много да се говори. На човек много му се дояжда готвено или плодове като пътува. Готвенето може да става на огън, стига да внимаваме да не ни хванат ако е забранено по закон. Едно канче е важна принадлежност за стопаджията, пък дори и само да си свари един чай. Плодове в някои държави има по дърветата покрай пътя, в други трябва да си купуваме, но е трудно да се съхраняват в раницата дълго време, така че по-скоро стават за моментно ядене. Относно съхранението на други храни като сирене, яйца, мляко... трябва да се имат предвид моментните температури. Шоколад се е разтапял неведнъж в раницата ми и е превръщал пътуването ми в катастрофа, лишавайки ме от чисти дрехи. Консервите със зеленчуци или манджи пък тежат ужасно. Хлябът се смачква и троши, но пак е добра храна за стоп. Идеалните храни за пътуване на стоп са сухите и леки храни: вафли, бисквити, разтворими супи, ядки... Много е важно опаковките на храната да се затварят добре, за да няма опасност да потече в раницата. Добре е също храната да е отделена по някакъв начин от останалия багаж, с торбички например. Напоследък много ме гложди въпросът как да пътувам без да ползвам нищо от найлон, пластмаса и подобни замърсяващи природата неща, тъй като пластмасовите кутии и найлоновите торбички са най-удобни и леки за опаковане на храна. Много е трудно наистина, но е възможно!

Спането на стоп

Едно от най-мъчителните неща по време на дълги стопове е, че на човек му се приспива. Неизбежно е. Наскоро направих стоп до Скандинавия и обратно с по 3 безсънни нощи без никакви почивки. Изтощението е толкова голямо, че човек може да заспи във всеки един момент. Ако не е наистина наложително по-добре да не практикуваме безсънен стоп хиляди километри. Сериозно наврежда на здравето и ни прави да изглеждаме много невъзпитани ако заспим в някоя кола. Няма да забравя как заспах седейки на тротоара на изхода на Неапол в Италия и паднах настрана като си ударих главата в цимента. Защо да си го причиняваме?! Ако ни се спи – лягаме и спим и продължаваме на следващия ден. Заспиването в кола/камион е много невъзпитано и доста неприятно за шофьорите, защото особено нощно време повечето хора ни качват, за да има с кого да си говорят и да не заспят докато шофират. Когато имат спящ човек на седалката до тях още повече им се приспива!!! Наша отговорност е да останем будни и да говорим на човека. Наша отговорност е ако не можем да останем будни да слезем и да спим някъде след което да продължим. Много е неприятно да дремем в колата на човека и да го караме да се чувства още по-зле. Друг е случая ако той самият ни каже да спим, защото после може да го сменим в шофирането. В Австралия, където разстоянията са чудовищни, ме взе една каравана за почти 2000 км. С човека цяла нощ и цял ден се сменяхме в шофирането, за да може единия да спи докато другия кара. Стигнахме много по-бързо, отколкото той беше планирал. Но извън тези случаи всякакво дремене и спане в колата е нежелателно, но е допустимо ако сте двама човека и единият е буден и си говори с шофьора, тогава не е проблем другият да поспи на задната седалка. Пътувайки умората винаги надделява над доброто желание да продължим, така че всеки за себе си решава дали да рискува да заспи и да се остави в ръцете на също заспиващ шофьор или да разведрява обстановката докато може след което да си слезе от колата и да си опъне палатката, при което много вероятно самият шофьор също ще спре в следващото градче и ще се наспи, вместо да продължи и да рискува живота си.

Преминаване на фериботи

Отделям специална точка за фериботите, защото е лесно и удобно да ги минем без да плащаме. Докато стопирането на презокеански лодки изисква доста повече време и различен подход, то фериботите често са достъпни за всеки стопаджия. Как се стопира фери? Ами никак, не се стопира ферито, а камионите, които се качват на него! Ако още от рано сме взели директен камион, който ще ни прекара през ферито, просто си седим в кабината и нищо не правим, или се крием в зависимост от това дали се плаща на пътник или на превозно средство, но ако някой ни е оставил до самото пристанище и трябва тепърва да си търсим камион, в който да се скрием, става само с питане. Намираме мястото, където камионите чакат да се качат на ферибота и ги започваме един по един. Трябва да убедим някой шофьор да ни вземе в камиона с или без да се крием в зависимост от политиката на фериботната компания. Ако се крием трябва така да го правим, че да не ни хванат и да не вкараме човека в беля. На ферибота в Нова Зеландия между Северен и Южен Остров се плаща на човек като цената е 50 долара. Аз два пъти го минах безплатно като се криех в кабината на тир-а и лежах без да мърдам 3 часа, защото имаше камери отвън, с които биха могли да ме хванат какво правя. Шофьорите там бяха извънредно разбрани и добри, в Европа е малко по-трудно, но отново работи. По феритата около Скандинавия например може да се качим във всеки камион без тези, които пренасят замразена храна, защото при тях проверките преди да се качат на борда са сериозни и вероятно ще ни хванат. Хубаво е като търсим камион, чийто шофьор да попитаме дали ще ни вземе, да гледаме регистрационните номера и да изберем някой от държава с език, близък до нашия или до такъв, който владеем добре. Защото трябва да обясним точно какво искаме, а това е трудно при наличие на езикова бариера. 

Какви хора ни качват и защо

Това е един от въпросите, които вълнуват също така близките ни, които не знаят нищо за стопирането и често вярват, че стопът е опасен, защото само психопати и опасни хора биха спряли за нас. А истината е доста по-различна и неекстремна. За стопаджии спират много различни хора, принадлежащи към различни прослойки на обществото, с различни възгледи за живота, различно ежедневие, различни автомобили, различни идеали........ Можем да обобщим няколко най-често срещани типове: хора, които преди са пътували на стоп, но в един момент са си купили кола и са престанали; такива, които казват, че никога не качват стопаджии, но фактът че са спряли за нас говори сам по себе си; бивши войници, които винаги казват „когато бях войник и аз много пътувах на стоп”; състрадателни, които хич не им се спира, но ги е жал и мислят, че стопираме от нужда, не от кеф; вярващи, които спират в името на господ; много богати със скъпи коли, чиито живот е ужасно самотен, колите им са винаги празни и умират за малко свежа компание извън бизнес-света, в който живеят; такива, на които много им се приказва и умират да ни разкажат историята на живота си; супер мълчаливи хора затворени в себе си, които ни качват само от добро желание да ни помогнат за придвижването до нашата цел; хипита и алтернативни хора, които просто няма как да не спрат за стопаджии, то си е нещо нормално за тях; хора, които просто ни се кефят, че седим на пътя с раниците усмихнати до уши и не сме потънали в сивото ежедневие...... и други.

Причините да ни качат са толкова разностранни.... за да си приказват с някого, да чуят нещо интересно, някоя забавна история, да споделят нещо; защото е студено или защото е горещо и тях ги е жал за нас; защото им се спи и искат компания, за да не заспят шофирайки; защото изпитват носталгия към времето, когато са стопирали самите те; защото се радват на стопаджии и млади позитивни хора; защото искат да си покажат суперскъпата, бърза и ултрамодерна кола; просто защото искат да ни помогнат да се придвижим........ и други

Така че тия хора не са нито серийни убийци, нито психопати, нито никакви, а са съвсем нормални хора, които са малко по-отворени към света от тези, които не спират и които не живеят в страх и имат желание да направят нещо добро за някого, пък бил той и непознат.

За какво да си говорим?!

Да започнем разговор с непознат невинаги е лесно. Ние не знаем нищо за човека, който ни е взел, как е добре да започнем, за да разтопим леда... Според мен винаги трябва да оставяме шофьорът да започне разговора пръв, ако на него му се говори със сигурност ще ни попита най-малкото за къде пътуваме и защо. И от там ще тръгне всичко. Ако не му се говори и мълчи дълго време можем да започнем ние, но ако човекът отговаря кратко и няма интерес да говори, по-добре да спрем опитите за разговор. Много е важно за нас като стопаджии (гости в колата) да не прекаляваме и да не надуваме главата на човека, че той да съжали задето ни е взел. Говори се умерено, докато има интерес и от двете страни. Ако се впуснем в монолог, много скоро човекът ще се отегчи. Нормално всеки пита защо пътуваш на стоп, не те ли е страх, какво учиш, какво работиш, откъде си и т.н. Разбира се и ние можем да задаваме въпроси. Тези стандартни въпроси са добро начало, но е добре да минат на друго ниво – интересен разговор по някой въпрос (след като разберем от какво се интересува човека), от който всяка от двете страни да научи нещо или поне да се забавлява. Примерно ако човекът е еколог можем да си говорим за спасяването на птиците в България. Ако имаме каквато и да било обща тема може да я „разработим” докато пътуваме и да научим нещо от този човек или пък той от нас. Често пъти ни се иска разговорът да не свършва когато стане време да слизаме и човекът казва „ жалко, че беше толкова кратко, исках да ми разкажеш повече, много ми беше интересно”.

Ако искаме да слезем...

Какво да правим ако нещо все пак се обърка, ако шофьорът кара с висока скорост и не ни е приятно в колата... Първото нещо е да си поискаме да слезем. Няма значение на колко лошо място ще ни оставят, ако имаме и най-малкото съмнение слизаме. Аз преживях втората си катастрофа в живота докато пътувах на стоп, защото не слязох навреме и се ударихме в пожарна! Затова каквото и да става трябва винаги да имаме готовност да кажем, че искаме да слезем. Как можем да го направим по-деликатно? Измисляме история, примерно вземат ни от Пловдив, но след първите 5 км решаваме, че човекът кара твърде опасно, казваме му, че имаме баба (или приятели) в следващото село и искаме да слезем там, за да ги видим. Винаги работи. Само че трябва да звучим правдоподобно, а не притеснено. Човекът така или иначе няма да ни откаже да спре и да слезем. Въпросът е да не го засегнем.

Високата скорост и лошите шофьори

Слагам това в отделна точка, защото е най-голямата опасност на стоп и нарастващ проблем за всички стопаджии и въобще пътуващи хора. Лошите шофьори са истинска напаст по пътя, която се увеличава страмглаво всеки ден! От моята лична статистика най-лошите шофьори на Земята са БЪЛГАРИТЕ, а най-внимателните и спокойните – тези в скандинавските страни: Швеция, Норвегия, Финландия. Какво прави лошият шофьор? Изпреварва опасно, кара с несъобразена скорост, кара агресивно към другите участници в движението, пие алкохол докато кара или преди това, говори си по телефона или се разсейва по друг начин, не спазва никакви правила за движение, не му пука дали ще се удари или още по-лошо – вярва, че на него не може да се случи! Наличието на някое от тези качества у шофьора го прави опасен за нас стопаджиите. Случи ми се в Нова Зеландия колата пред тази, която ме взе да катастрофира адски тежко и човекът загина по негова вина! Ако този човек ме беше взел и беше карал по същия начин сега нямаше да пиша това. Много често са ме вземали ужасни шофьори, които изпреварват на завои, карат безобразно бързо по селски пътища, на косъм сме били от катастрофа доста пъти и горещо препоръчвам на всеки, който попадне на такива екземпляри да слезе от колата възможно най-бързо!!! Те са самоубийци и убийци на пътя, не толерирайте това! Няма спасение освен да си слезем, няма как да „превъзпитаме” шофьора, той вече е достатъчно изтърван и рано или късно ще направи белята. Така че бягайте като от чума!!!

Коли с технически проблеми

Ако се озовем в кола с технически проблем също е най-добре да слезем възможно най-скоро. Освен ако не можем да помогнем на човека като отстраним проблема. Случи ми се да ме качи кола без спирачки! Това го разбрах 20 минути след като влязох в колата, човекът стискаше ръчната спирачка с една ръка и започна да се моли да не го спрат полицаите. Малко след като слязох ме взе нормална кола и няколко километра по-нататък човекът и колата без спирачки вече бяха в аварийната лента. Ако пукнем гума разбира се няма да напускаме колата, а ще останем и ще помогнем на човека да смени гумата. Въобще има ли вариант да помогнем – помагаме. Ако обаче се усещаме несигурни по време на пътуването в кола, която имаме чувството, че ще се разпадне и има развалени части, с които е опасно да се движи, тогава слизаме.

Автостопът и полицията

Полицията е нож с две остриета. Понякога пречи, друг път помага. Полицаи са ме вземали на стоп и са ми помагали много, в Малайзия дори ме закараха в участъка, където ме нахраниха и се държаха с мен като с царска особа. В Европа пък може дори кола да ни спрат. По границите като видят стопаджия пешеходец са много приятелски настроени, никога не проверяват багажа и много се бъзикат с нас. В Австрия пък като отидох на мястото за стопиране една патрулка беше там и само като ме видяха, че ще стопирам, веднага се махнаха да не ми пречат. Ако пък закъсам на магистралата и няма добро място за стопиране те идват и ме закарват до най-близката бензиностанция. Друг път обаче полицаите са заядливи и прости, идват и нарочно застават до мен, за да ми пречат и никой да не спре. Или пък започват да се заяждат и повтарят, че никой няма да ме вземе. В Италия пък ме гонеха дори от бензиностанциите на магистралата, показваха ми една вратичка зад бензиностанцията и ме изгонваха на полето посред нощ, след което трябваше да вървя до най-близкото село или град и да стопирам по второстепенните пътища, откъдето вече няма как да ме изгонят. Като цяло идва ли полиция към вас не махайте, стойте си уверено на пътя и не правете нищо докато отмине. Ако спре ще иска документи за проверка, даваме им ги и обикновено след това си тръгват като ни пожелават успех.

Знаците на шофьорите

Понякога в рамките на две секунди контакт между нас и шофьора той иска да ни „каже” нещо. Добре е да се научим да разпознаваме какво означават тези знаци, за да откриваме собствените си грешки като например да сме застанали на лошо място и човекът се опитва да ни го покаже.

-ако човекът вдигне ръце от волана това може да значи: „нямам място”, или пък „не мога да отбия безопасно на мястото, където сте застанали”, или просто „не зная”

-ако сочат наляво или надясно значи ще завиват скоро и не пътуват в нашата посока

-ако сочат с пръст надолу означава, че няма да пътуват извън този град, до там са

- ако посочат назад или в кръг значи вероятно ще се връщат обратно след малко

Стопаджийски етикет

Колкото и свободно нещо да е стопа, той си има своите неписани правила. Най-важното от тях е да проявяваш уважение и да не прецакваш колегата. Ако видим друг стопаджия, застанал преди нас на подходящото за стоп място вариантите са два – подминаваме го и стопираме на друго място след него или пък ако мястото е само едно изчакваме някой да го вземе стоейки далеч от него, за да не му пречим и след като го вземат заставаме на неговото място. Варианти от типа да застанем пред него и да махаме, за да ни вземат първи, не съществуват в стопаджийския кодекс. Разбира се ако човекът е сам и ние сме сами и завържем разговор, може да се разберем да стопираме заедно ако отиваме в една посока.

Почерпката

Нерядко пъти шофьорите искат да ни почерпят. На първо време аз лично винаги казвам „не благодаря, не ми се яде/пие”. Ако обаче човекът е настоятелен и все пак ни донесе нещо за пиене/ядене или пък настоява да седнем на крайпътно заведение с него, добре е да си поръчаме нещо възможно най-евтино и непретенциозно, за да не го набутваме, все пак ни е качил без пари, остава и сметките да ни плаща. А това всъщност се случва доста често. Затова по-добре сметката да е дребна, щом не може да се избегне. Когато човекът ни е поръчал нещо без да ни пита и това нещо е питие/храна, които не консумираме, тогава в зависимост от ситуацията можем да го вземем и да благодарим, но да не го ядем/пием и да го изхвърлим след това или пък да си кажем на момента, че примерно не пием кафе и човекът да си го изпие сам ако му се пие второ. За съжаление няма как да излезем от тази ситуация без да направим лошо впечатление, или поне аз няма как, защото в никой случай няма да наруша принципите си и да изпия/изям нещо, което не харесвам. Но ако някой желае да прави компромиси със себе си, може да си изпие кафето за да не засегне човека и да се прави, че нищо не е станало.

Покана у дома

Едно от често случващите се неща освен почерпката е шофьорът да ни покани да пренощуваме у тях при него и семейството му. Това най-често се случва при стопове в късните часове на деня или пък нощен стоп. Нормално такава покана събужда голяма радост у всеки стопаджия, заинтригуван от местната култура и възможността да влезе в къща на хора от чужда държава и да види как живеят (или дори в собствената си държава пак е много интересно и приятно). При такава покана в началото е добре да скромничим и отклоняваме с думите, че не искаме да създаваме неудобство на човека (което си е така, но не променя факта, че ни е интересно да видим как живее). И ако той отново каже, че няма да му създадем никакво неудобство и много би се радвал да ни подслони, тогава приемаме с усмивка и благодарност. Много е важно да не създадем впечатление на използвачи, защото стопаджиите в никакъв случай не сме такива. Така или иначе тръгвайки на стоп сме се задоволили с нощите под открито небе, а нощувка при местни е дар от съдбата, който никога не трябва да се пропуска.

Стопът в различните държави – степен на трудност

България - много лесен (без табели, по всички пътища лесно вземат на стоп, вървежен нощен стоп и стоп в градовете, малко чакане и бързо придвижване, забележки: лоши щофьори! )

Турция - много лесен (отново без табели, не се чака никак дълго, много ТИРове спират, в градовете се стопира лесно, забележки: при влизане в ТИР събувайте обувките си, за сами момичета - казвайте, че сте омъжени, ако не искате да ви продадат на Капалъ чарши)

Гърция - лесен (препоръчително с табели, лесен както по магистралите, така и по малките пътища)

Сърбия - много лесен (същото като в България)

Хърватска - средно лесен (с табели, забележки: възможна е проблемна полиция, понякога се чака дълго и никой не спира)

Словения - лесен (с табели, забележка: да не се стопира на самата магистрала забранено е и полицията идва винаги)

Австрия - лесен (същото като Словения)

Германия - много лесен (същото като Словения + много малко се чака на стоп, често качват за дълги разстояния, скоростта на шофиране е висока)

Франция - средно лесен (с табели, чака се умерено дълго)

Швейцария - лесен (с табели, забележка: чака се доста понякога, хората са студени и не са свикнали на стопаджии, но пак вземат)

Италия - много труден (с табели, забележки: чака се много време, придвижването е бързо по магистралите, но при стопиране се чака часове за кола, трафик много но не спират за стопаджии, полицията е много проблемна и груба, на бензиностанциите на самата магистрала е забранено да се стопира и идват да ни изгонят, стратегията е - слизаме на бензиностанция и започваме да питаме шофьорите на камиони дали ще ни вземат, махането на стоп не върви в Италия, става само с питане; в северна Италия стопът е по-добър от централна и южна; препоръчвам стопирането в Италия на напреднали стопаджии)

Чехия - средно лесен (с табели, забележки: на някои места например Бърно се чака дълго, като цяло стопът не е от най-бързите в Чехия)

Полша - лесен (с или без табели все върви, не се чака дълго)

Англия - труден (с табели, забележки: трудно излизане от градовете, магистралите са забранени и полицията идва, британците трудно спират и се чака немалко, но като цяло стопът не е проблемен)

Шотландия - труден (същото като за Англия, но в Шотландия чакането е повече)

Холандия - много лесен (същото като Германия)

Белгия - лесен (същото като Франция)

Албания - средно лесен (с или без табели, средно вървежен стоп, понякога искат заплащане но качват дори като откажеш да платиш)

Македония - много лесен (същото като България)

Словакия - лесен (планински пътища, бавен стоп, умерено чакане)

Люксембург - средно труден (същото като Швейцария, но се чака доста)

Дания - труден (с табели, забележки: много чакане, труден стоп в градовете, извън тях също труден, бензиностанциите са встрани от пътя и не са удобни за стоп, студени хора и като цяло бавен стоп)

Швеция - лесен (с табели, бърз стоп, лесен нощен стоп, не се чака дълго, много внимателни шофьори)

Норвегия - лесен (същото като Швеция)

Финландия - лесен (същото като Швеция)

Унгария - средно лесен (с табела, забележки: труден стоп около Будапеща, извън нея и магистралите добър стоп)

Румъния - труден (забележка: очаква се заплащане за стоп, трябва да се уточни преди качване, че не желаем да плащаме, около 85% от шофьорите ще ни качат въпреки това; като цяло бавен стоп, чака се умерено)

Украйна - труден (същото като Румъния)

Русия - труден (същото като Румъния)

Казахстан - труден (същото като Румъния, стопът в градовете е труден)

Китай - много труден (с табели задължително, много труден стоп поради незнанието на местните какво правим на пътя, все пак с повече усилия безпроблемно придвижване)

Непал - много труден (всеки очаква заплащане, тежък и бавен стоп, трудно качват без заплащане, но все пак се намират добри хора)

Индия - много труден (същото като Непал)

Нова Зеландия - много лесен (с табела или без, не се чака дълго, много хора спират и след това канят по домовете си да нощуваме)

Австралия - много лесен (същото като Нова Зеландия, само по магистралите е по-трудно на някои места, но не се чака особено дълго)

Сингапур - много труден (град-държава с труден стоп, защото спират само таксита и те са толкова много, че нормалните коли трудно ни виждат и отбиват, чака се дълго, но пък си заслужава)

Малайзия - много лесен (с табела или без, много лесен стоп в градовете и извън тях, не се чака дълго, хората са страшно гостоприемни и приветливи)

Тайланд - средно труден (не особено бърз, но не и особено труден стоп, не се чака дълго)

Лаос - много труден (много бавен стоп, липса на коли дори на главния път, изключително малко спират, местните не знаят какво е автостоп, очакват заплащане за превоз, но пак вземат ако откажеш да платиш, чакането може да е с дни, а не с часове)

Камбоджа - много труден (същото като Лаос, но има повече на брой коли и чакането е по-малко)

Виетнам - много труден (повече коли от предните две държави, но отново труден и бавен стоп, немного хора спират и също очакват пари)

Ориентировъчно времетраене от България до няколко точки на Европа

София - Лондон - 2 дни и половина

София - Хелзинки - 3 дни и половина по суша

София - Будапеща - 10 часа

София - Загреб - 10 часа

София - Любляна - 12 часа

София - Виена - 12 часа

София - Венеция - 16 часа

София - Мюнхен - 17 часа

София - Париж - 2 дни

София - Атина - 6 часа

Хасково - Букурещ - 6 часа

Хасково - Истанбул - 5 часа

…….

Стопиране на частни яхти

Стопирането на яхти има много тънкости и много неща, за които да се мисли предварително. То се осъществява по следните начини: отиваме на пристанището в съответната държава, там разпитваме всеки, когото срещнем за лодки, пътуващи до нашата дестинация, оставяме бележка че търсим лодка и в кафенето/бара на пристанището, обикаляме там всеки ден дни наред, докато попаднем на информация или дори на правилната яхта, започваме да помагаме на човека, чиято е яхтата ако я ремонтира или товари, опитваме се по всевъзможни начини да се покажем работливи и полезни, за да може на по-късен етап да го помолим да ни вземе на борда, предварително трябва да обясним, че пътуваме на стоп, че се надяваме да прекосим океана на стоп с неговата яхта, че ще помагаме с всякаква работа на борда и че ще ни бъде много интересно да научим нещо за плаването...... Друг вариант са уебсайтовете за намиране на екипаж/лодка. Например findacrew е такъв сайт. Обикновено се заплаща за регистрация, но има доста хора, които ги ползват и предполагам също са добър вариант ако човек не се чувства като да обикаля с дни пристанищата и да разпитва. Но се губи напълно тръпката от стопирането и всичко става организирано, тоест тъпо и безинтересно. Независимо дали ще стопираме на пристанището или ще се уговаряме по интернет важен казус е храната, трябва предварително да уточним с капитана дали отделно ще си носим храната или ще ни хранят на борда. В зависимост от дължината на плаването трябва да изчислим колко храна ще ни е нужна за целия период, което никак не е лесно за няколкомесечни плавания.

Много важно да се знае за стопирането на яхти е, че винаги трябва да проучваме кога пътуват и най-важното – кога не пътуват. Поради циклоните има месеци, през които е много опасно да се плава и няма никакви лодки. Много голям автогол е да отидем на пристанището и следващите лодки да са след няколко месеца, а визата ни да изтича много преди това.

За владеещите английски тези текстове ще бъдат полезни:

useful info for boat hitchhiking

useful info for boat hitchhiking 2

Пътеводителят – за или против

Носенето на пътеводител от стопаджия лично за мен е нежелателно. Тези малки шарени книжки с инфо за всички туристически забележителности, хотели, ресторанти и т.н. са привидно удобство, но именно те са най-лесния начин да си съсипем приключението! Те не само, че разглезват до неузнаваемост пътешественика, но и му отнемат най-голямото щастие – да открива сам нещата около себе си, да изживява приключение във всеки следващ град/село, да общува с местните, опитвайки се да открие някое място... Тези неща са безценни и най-важни в едно пътешествие, това ни различава от туристите и ни прави пътешественици стопаджии и авантюристи. Всичко, което е лесно, което получаваме на готово и което е организирано, за да ни отнеме приключението и да ни привикне към мързел, трябва да се избягва на всяка цена. Пътеводителят ни отнема голяма част от умението да мислим сами и да се оправяме сами в напълно непознати градове/държави. Правят пътуването прекалено лесно и нагласено, казват ни къде да ядем, какво да посетим.... което пък ни прави глупави зависими туристи. Поради всичко това аз мисля, че ако желаем да опознаем местната култура, да ставаме все по-умни и по-находчиви и да бъдем откриватели, определено не трябва да използваме пътеводители.

Заболявания, зарази, неразположения, болки

Много ми е трудно да напиша нещо в тази графа, защото смея да твърдя, че съм най-големият враг на медицината и лекарите в целия свят, не само в България, поради което заболяванията и лекарствата за мен не съществуват като опция. Докато пътувах в Индия и всички чужденци, които срещнах, бяха болни от нещо, си дадох сметка колко на прав път съм, развивайки имунитет по моя начин, а не чрез ваксини. Ваксините са най-лесният и бърз начин да се разболееш. Употребата на лекарства също. Ходенето на лекар още повече. Освен в живота ми у дома това важи с пълна сила и в пътуванията ми. Как обаче нагаждам организма си към напълно различни и менящи се условия на живот... много просто – правя каквото правят местните и се вслушвам в желанията на организма си. В рамките на няколко месеца смених доста разнообразни климати, височини, бактерии... От пустинния октомврийски Казахстан през студения Пекин до тибетските екстремни височини и снегове... от влажните и горещи джунгли на Индия до хладното планинско лято на Нова Зеландия и пустините на Австралия... Навсякъде местните са намерили начини да живеят безпроблемно дори в сурови условия. Истината е, че човек може да свикне с всякакви климатични промени, но някои хора свикват бързо и не се мъчат, докато за други този процес е страдание. В Тибет например всеки минава през трудното дишане и бързото изморяване първите дни. Това е неразположение, което няма как да се избегне. Когато от силен студ отидем на екстремни жеги и влажен въздух отново стресираме организма и в някои случаи той реагира с отслабен имунитет например. Начините, по които аз не позволих на имунитета ми в Индия да се срине при наличието на множество нови бактерии и различен климат, бяха следните: консумация на храна, продавана на улицата, която е силно накацана от мухи и се съхранява в извънредна мръсотия; преустановяване употребата на каквито и да било сапуни и други почистващи препарати; душове само с вода от чешмата или плуване в реките; ходене без обувки; най-важното – напълно забравяне за обкръжаващата мръсотия. Боклуците по улиците в Индия и мръсната храна и вода за мен бяха дар от съдбата и до ден днешен ужасно ми липсват. Крайната бедност на хората ги прави много устойчви към зарази и всякакви промени в средата. Спомням си една французойка в Индия, която пиеше доксициклин (лекарство при малария) профилактично, мисля си ако случайно се разболее от малария организмът й така е привикнал с това лекарство, че то в никакъв случай не може да й подейства... Светът е пълен със заблудени параноични хора, които живеят в страх от болести и точно поради това болестите им се лепят винаги и навсякъде.

Друго сериозно неразположение се причинява от студа. Когато отидем от топло на студено е още по-трудно да предотвратим настинка, но в никакъв случай не е невъзможно. Всеки ден трябва да привикваме с температурата като намаляме постепенно броя на дрехите си. Ако сме пристигнали с 4 слоя дрехи след няколко дни е добре да ги направим 3 и т.н. докато сме способни да ходим като местните без да се разболяваме.

Ако все пак заболеем от нещо, което аз лично не вярвам, че може да се случи ако правим каквото организмът ни подсказва и ако си вярваме и мислим позитивно, то тогава можем да потърсим местни билки, местен лечител, който познава тревите и отварите от тях и да се „лекуваме” както местните хора.

Болките обаче са ежедневен спътник понякога. Ако не преценим правилно колко багаж можем да носим или пък не носим раницата си правилно, болките в раменете идват още първия ден и не си отиват до края на пътуването. Когато 10 месеца имаш болки в раменете всеки ден, или се замисляш, че нещо в количеството на багажа ти не е на ред, или си оставаш непукист и се мъчиш да не обръщаш внимание на болката, но след време тя става хронична. Болките в краката са друг проблем. Поради дълго ходене и неудобни обувки мазолите ни убиват бавно и мъчително.  Това се преодолява с носенето на два чифта различни обувки. При поява на мазоли от едните веднага слагаме другите. Като цяло болката съпътства едно екстремално пътуване нерядко, но винаги е преодолима.

Екипировката

Екипировката по време на път може да бъде смалена до необходимост или разширена до удобство. В това си пътешествие не мога да се похваля с перфектен избор на екипировка, защото носех със себе си много тежки и излишни неща, които можеха да бъдат заменени с по-малки. Но тук пък идва финансовият въпрос. Ако имаш пари за лека и малка палатка купуваш си я, ако не – носиш си старата триместна палатка нищо че пътуваш сам. Моята палатка беше тежка, голяма и се налагаше да я нося в ръка отделно от раницата, защото в раницата нямаше място за нея. Това може да се избегне с купуването на лека едноместна палатка, скъпа и водоустойчива или пък евтина от „Метро”, при което можем да си носим един найлонов пласт за отгоре и палатката пак ще издържа на дъжд. Идеята ми е, че всяко скъпо нещо може да се замени с евтино такова, но със съответните подобрения. Спалният чувал за топлите страни е необходимо да е възможно най-лек и тънък, защото жегите там не позволяват употребата на нормален трисезонен чувал като за България. А за студените страни за съжаление няма много варианти да заменим един добър чувал с одеало например, просто при спането на открито в сняг компромиси с екипировката не са особено препоръчителни. В крайна сметка ако пътешествието ни е и през горещи, и през студени страни, най-добре е да вземем трисезонен чувал и да се молим да  попаднем в студените страни, когато не е прекалено студено там. Аз пътувах с чувал на High Peak с параметри, които в последствие не се оказаха верни, даваха го до -23 градуса, но и на -5 човек мръзне здраво с него. Поради това не препоръчвам тази марка за спални чували, имам също така чувал на Hannah, който е с параметри до -5 градуса и е по-добър от този, макар да се води трисезонен. При студ обаче се мръзне много. От една страна съжалявам, че не го взех на пътуването, беше по-удачен. Миналата зима се сдобих и със зимен чувал на Salewa, който е до -33 градуса и е наистина перфектен! Като тегло и обем е голям и тежък, не става за дълги пътувания, но за къмпингуване в сняг и въобще при студ е идеален. Наистина пази топлото да не излиза от него. А за следващото си пътуване ако не намеря по-удачен чувал от този на Hannah, ще тръгна с него. Когато се избира чувал трябва да се мисли и за тежестта му, и за температурните характеристики, така че задачата никак не е лека. Относно палатката моята е на High Peak, тежи 3.20 кила, двуслойна и триместна е и е крайно излишна ако човек пътува сам! Трябваше да си я нося в ръката през цялото време, което пък е възможно най-голямото неудобство. Пътуването с повече от една чанта е извънредно нежелателно, особено ако тази чанта заема цяла една ръка. Ако сега трябва да избирам с коя палатка да тръгна, ще тръгна с една много простовата, която имам от Англия, тя тежи 1.50 кг, малка и вместима навсякъде, лятна еднослойна е, но с едно найлоново покривало отгоре държи на дъжд. Относно раницата, моята беше на Ташев Mount 100+20. Това е най-голямата раница, която имат, вместимостта и е огромна и както всеки пътешественик знае – колкото и голяма да е раницата винаги ще успеем да я напълним! При мен това важеше с пълна сила. Ако имаха по-голяма раница в магазина, със сигурност щях да купя нея. Добре, че нямат! Теглото на празната раница е 2.450 килограма, а пълна успя да достигне 37 кг в една част от пътуването. Постоянно пращах за България различни по тежест и обем пакети – от такива с камъни и книги, до такива със сувенири, дрехи и даже плакати. Невъзможността ми да нося толкова много багаж и нежеланието ми да го изхвърля ми струваше много пари! Да не кажа, че половината средства в пътуването ми отидоха за колети, а другата половина за визи. Трагично! Дребните чантички на Ташев за документи, пари и подобни също са добри, аз си взех специално за пътуването Ташев Tiny и ми свърши страхотна работа, здрава и удобна е.

Това е в общи линии за палатката, чувала и раницата. Нещо много важно за чувалите – при всяка възможност изваждайте чувала от торбичката и го оставяйте разтворен, също така прането на спалния чувал е крайно нежелателно! Всичко това е, за да запази качествата си възможно най-дълго време. За съхранението на раницата – не я оставяйте на слънце, с времето материята изстънява и цветът също се загубва.

Колкото до останалия багаж – едно от нещата от първа необходимост – джобен комплект прибори тип швейцарско ножче. Моят е на Ferrino - комплект нож, вилица, лъжица, отварачка. Горещо препоръчвам тази марка за това, изключително добро, леко и здраво комплектче.

За мен носенето на хавлиена кърпа беше лукс, от който лесно се отказах, в следствие на което спрях да ползвам кърпа изобщо дори след като се прибрах. Не е нещо, което е от първа необходимост, всеки може да се лиши от тая тежест. Също така не носих и не ползвах сапун, мокри кърпички и всякакви други подобни. Имах само шампоан и слънцезащитен крем.

Относно записването и съхранението на снимките: след като почти всичките ми карти-памет се напълнят, трябваше да записвам снимките на дискове. Това правех или в домакин от Каучсърфинг, който има компютър и записвачка, или в интернет-кафета. Винаги записвам по две копия с едни и същи снимки – едното пращам за България по пощата, другото нося с мен, докато изпратеното пристигне, след което пращам по пощата и второто копие. Съхранението на дискове по време на пътуване най-добре е да става в кутии на шпиндел от тези за 10 диска. В никакъв случай да не се държат в тези плоските кутиики за 1 диск или в някакви други подобни! От търкането в раницата при ходене се надраскват жестоко!

И така, един обобщен списък на всичко, което носех:

Палатка – High Peak FOREST 3’08

Спален чувал – High Peak Hunter/Forest

Шалте – еднослойно от „Стената”

Раница – Тashev Mount 100+20

Раничка за документи – Tashev Tiny

Комплект прибори – Ferrino

Челник – PETZL Tikka

Фотоапарат – Canon EOS 350D

Мобилен телефон – Siemens А70 (от най-най-най простите, върешеше чудесна работа)

Мp3 player - TEAC MP-270 (512 MB)

Други:

- кибрит и запалка

- химикал

- черен маркер

- тетрадка

- зарядни за телефон и фотоапарат

- книга

- четка и паста за зъби, четка за коса

- шампоан

- празни дискове

- карти-памет за фотоапарата

- пътни карти на съответните държави

- найлонови торбички

- сандали

- маратонки

- зимна шапка, шал, ръкавици

- летни и зимни дрехи, яке среднодебело, бельо, чорапи

- дъждобран

- слънцезащитен крем (само в Нова Зеландия поради силно изгарящото слънце)

- няколко сувенирчета от България – подаръци за домакините ми в различните страни

- слънчеви очила

- обикновено пластмасово шише за вода

- парчета картон за писане на табели

- храна: ядки, хляб, сирене, понякога консерви с боб и спагети, нудълс (нещо като спагети, които в топла вода са готови за две минути), шоколад (обаче е лукс, така че рядко), плодове.... общо взето зависи от държавата, където каквото е най-евтино

- пари и документи, паспортни снимки за визите и копия от паспорта

Какво НЕ ползвам и не нося:

- всякакви препарати като се почне от сапун и се стигне до разните там за болки в мускулите и т.н.

- хавлиена кърпа

- аптечка и лекарства (никакви!)

- канче, примуси и подобни

- възглавница (вместо това ползвам торбичката от спалния чувал и я пълня с дрехи)

- лаптоп

- пътеводител...

Резюме за Африка:

Страницата до тук бе писана преди пътешествието в Африка, затова ето малко съкратено инфо за стопа и къмпингуването (става въпрос за така нареченото диво къмпингуване, а не спане в къмпинги) по пътя:

СИРИЯ

Автостоп: върви отлично, но никoй не знае що е то "автостоп" и искат пари, трябва да кажете че не искате да плащате ПРЕДИ да се качите в колата. Разбира се има и доста хора, които спират без да очакват пари, но все пак трябва да се уточни предварително. Иначе дори и безплатно повечето шофьори ще ви вземат!

Къмпингуване: по-скоро лесно, въпреки че е населено покрай пътищата, но все пак места се намират. На изток има огромни територии пустиня, където лесно оставаш незабелязан. Да се внимава за вятър и пясъчни бури!

ЛИВАН

Автостоп: кофти в смисъл, че спират странни хора не винаги с добри намерения, което значи че чакате повече преди да спре кола с нормален човек. Иначе ако не беше този проблем, много бързо спират и не се чака изобщо, повечето не очакват пари за стопа.

Къмпингуване: не особено лесно, защото е доста населено навсякъде, трябва да се търси място далеч от градове, особено по крайбрежието. Планините им повечето са голи и няма къде да се скрие човек, особено покрай главните пътища.

ЙОРДАНИЯ

Автостоп: чудесен, на малките пътища се чака повечко. ВИНАГИ трябва предварително да уточните че се качвате безплатно! Много хора знаят какво е автостоп, но се правят на ударени.
Иначе по малките пътища ще ви вземат все за малки дистанции и после яко вървене до изхода на града и така към следващия

Къмпингуване: сравнително лесно, но като цяло природата е гола, предимно пустиня и камъни, така че няма как да се скриете през деня. Да се внимава за вятър и пясъчни бури!

ЕГИПЕТ

Автостоп: не е зле, но никoй не знае какво точно правите. Чака се доста понякога, но може и да спре още първата кола. Всеки ще ви иска пари, трябва предварително да уточните че не искате да плащате. Излизането от Кайро е трудно, дори и да ползвате метро, отнема много време да се стигне до главния път за Луксор. После е адски гъсто населено покрай Нил и обикновено ви вземат за следващото село и отново стопирате.

Къмпингуване: като цяло лесно, винаги може да се намери пусто местенце за палатка, но всичко е камъни и пясък, така че не може да се скрие човек добре и препоръчително да се опъва и събира палатката по тъмно.

СУДАН

Автостоп: отличен, почти всеки спира и хората са супер мили и приятни! Сякаш никой не очаква пари за стоп, поне на мен никой не ми поиска.

Къмпингуване: добро, само дето всичко е пустиня, постоянно има вятър и трябва да се внимава за пясъчни бури. Често пъти вятъра е толкова силен, че не можете дори да разпънете палатка и трябва да се спи на чувал. В Хартум може да се спи на летището на терасата в чакалнята ако няма къде другаде да спите

ЕТИОПИЯ

Автостоп: ЕКСТРЕМНО ТРУДЕН в селските райони поради тотална липса на коли, сравнително лесен по главните пътища! Винаги уточнявайте, че не искате да плащате. Хората в Етиопия, които имат коли или карат камиони, са най-заможните, така че повечето от тях ще ви вземат без пари с удоволствие. Пешеходстването в селските райони ще ви възнагради с фантастична природа!

Къмпингуване: много трудно! Поради огромна гъстота на населението дори в планините, трудно ще останете незабелязани! Навсякъде има хора и то много. Трябва да се търсят колкото се може по-пусти места за палатка и да се събира преди изгрев слънце.

ДЖИБУТИ

Автостоп: не особено труден, страната е малка, пустинна, основно спират на стоп камиони. Предварително уточнете, че не искате да плащате.

Къмпингуване: общо взето страната е пустош и няма къде да се скриеш, но пък и не е гъсто населена, така че лесно се намира място за палатка. Водата не става за пиене - адски солена е!!

СОМАЛИЛЕНД

Автостоп: всеки би спрял да ви вземе, но няма да има този шанс, защото полицаите ще ви арестуват и самите те ще ви стопират колите за по-нататък. Не е позволено на чужденците да ходят пеш. Така че стопът става нещо като организиран от полицаите - от един чек-пойнт до следващия и така.

Къмпингуване: пустинни територии със своите ветрове и пясъчни бури. Лесно да останеш незабелязан в пущинака (ако си се отскубнал от полицаите преди това), защото не е много гъсто населена.

КЕНИЯ

Автостоп: отличен, трябва все пак да се уточни, че не плащате, макар че никой не ви иска пари. Пътищата са доста оживени, с изключение на този от границата на Етиопия до Исиоло, където пътят е в ужасно състояние и стопът много труден, освен това се води един от най-опасните пътища поради постоянните племенни вражди и битки

Къмпингуване: изключително лесно!! Дори до града да си опъне човек палатката, никой не идва да го безпокои. Саваната пък е зелена и пълна с кътчета, където да се скриеш. Друга опция е да се пита в църкви или къщи, мисля че никъде няма да ви откажат да разпънете палатка.

УГАНДА

Автостоп: много лесен, не се чака и хората не искат пари, но все пак винаги е добре да уточняваме предварително. Има трафик по всички главни пътища, по черните пътища значително по-малко.

Къмпингуване: много лесно, страната е зелена, гориста, има много хубави места за палатка, а може да се пита и по църкви и къщи, хората често канят!

РУАНДА:

Автостоп: лесен, но по второстепенните черни пътища няма много трафик. Хората не очакват пари за стопа, но все пак уточнете предварително.

Къмпингуване: лесно е да се намери място за палатка, страната е много зелена, само около Кигали е супер пренаселено и трябва да се търси място по-далеч от града

БУРУНДИ

Автостоп: странен, обикновените коли не спираха така лесно, а такситата и микробусите ме вземаха без пари, но все пак мога да кажа, че е лесен стопа, само да се уточнява, че не искате да платите

Къмпингуване: общо взето лесно, страната е малка и не много гъсто населена

ТАНЗАНИЯ

Автостоп: лесен, както леки коли така и много камиони спират, по черните пътища няма много трафик и се чака повече. Стопът върви отлично дори по улиците в столицата. Също така и на остров Занзибар.

Къмпингуване: много лесно, навсякъде може човек да си намери скришно и удобно място, а и хората са готини дори да замръкнеш в нивата им, на сутринта ще те поздравят с "добро утро"

ЗАМБИЯ

Автостоп: сравнително лесен, само че задължително да се уточни, че се возите безплатно, защото някои хора очакват пари.

Къмпингуване: отлично, страната е покрита с много гори и е доста дива, никак не е трудно да се установите някъде покрай пътя дори

БОТСВАНА:

Автостоп: лесен, но задължително да се уточни за липсата на заплащане, защото стопът в Боцвана масово се ползва като такси! Не стойте на стопаджийските спирки, където се събират много хора и чакат да спре някой, а вървете покрай пътя и стопирайте - така ще се отличавате от другите, които все едно спират такси.

Къмпингуване: лесно, огромни площи дива природа и рядко населена страна, няма никакъв проблем човек да си опъне палатката навсякъде покрай пътя или по-навътре

ЗИМБАБВЕ:

Автостоп: много добър, дори в столицата стопът върви отлично. Почти никой не очаква пари, но е добре да се уточни предварително. Много често хората канят у дома си, гостоприемни са!

Къмпингуване: лесно, навсякъде има красива природа, гори и удобни места за палатка, а страната не е пренаселена и няма проблем човек да се скрие

МОЗАМБИК:

Автостоп: средно лесен, защото повечето хора очакват заплащане и трябва задължително да се уточни предварително, че не искате да плащате.

Къмпингуване: доста диви територии и зеленина, не особено гъсто населена, изглежда лесно за намиране на място за палатка

ЮАР

Автостоп: отличен, бърз и никой не очаква заплащане. Като цяло повечето хора ги е страх да спират за стопаджии, но тези, които спират, са най-готините и интересните. Единствената страна в Африка, където препоръчвам да се стопира с табела. По магистралите не може да се върви или стопира, винаги стойте на входовете или бензиностанциите, както в Европа.

Къмпингуване: лесно, намират се доста диви места, страната е огромна и не толкова гъсто населена, така че винаги може да се намери подходящо място дори и покрай пътя

НАМИБИЯ

Автостоп: лесен, хората рядко очакват заплащане, но трябва да се уточни предварително, по черните пътища трафикът е малко и се чака доста

Къмпингуване: изключително лесно! огромни празни пространства, много рядко населена, може да се разпъне палатка навсякъде и човек няма да бъде забелязан

АНГОЛА

Автостоп: не е най-лесния, но върви, трябва задължително да се уточнява за липсата на заплащане. По черните пътища има много малко трафик

Къмпингуване: лесно, има доста диви места дори покрай пътя, казват, че трябва да се внимава за невзривени мини

ДР КОНГО

Автостоп: труден, бавен и всички искат заплащане, така че се чака много преди някой да ви вземе без пари. Коли има само по главните пътища, извън тях почти никакви

Къмпингуване: не особено лесно покрай пътя, защото е доста населено, така че най-добре да се търси всяка удобна възможност за незабелязано влизане в джунглата и съответно спане там, встрани от населени места

КОНГО БРАЗАВИЛ

Автостоп: доста лесен, почти никой не очаква заплащане, има трафик по главните пътища, но по черните почти никакъв

Къмпингуване: лесно, не е много гъсто населена страната и има много зеленина, така че се намират хубави и скрити места до самия път

КАМЕРУН

Автостоп: общо взето добър, има доста трафик по главните пътища и хората сякаш не очакват пари за стоп. По черните пътища особено към Нигерия разчитайте на камиони най-вече

Къмпингуване: лесно, намират се празни откъм хора места, гористо е и човек лесно може да се скрие

НИГЕРИЯ

Автостоп: Екстремно труден! Почти всички очакват пари за превоз, а и почти никой не спира за стопаджии. След доста чакане се намира правилната кола. Също така понякога може да ви вземат минибуси-таксита за без пари

Къмпингуване: много трудно поради пренаселеност, но все пак има останали празни места покрай пътя. При излизане от населено място се върви часове наред докато стигнете място, лишено от човешко присъствие.

БЕНИН

Автостоп: сравнително лесен, трябва да се уточни предварително, че пътувате безплатно. Пътищата са добри и има доста трафик, страната е малка и лесно се обикаля.

Къмпингуване: лесно, намират се хубави места, не е прекалено гъсто населено и човек може да се скрие

БУРКИНА ФАСО

Автостоп: много лесен, почти никой не иска пари, има доста коли по пътищата и се пътува бързо и лесно

Къмпингуване: лесно, има диви места, само понякога може да е доста ветровито, тъй като горите са редки

МАЛИ

Автостоп: сравнително лесен, много често камиони спират, добре е винаги да се изяснява, че пътувате безплатно. По главните пътища има трафик, по малките не особено.

Къмпингуване: лесно, но да се внимава за вятър, гори има рядко. Страната не е гъсто населена и това позволява лесно да се намират места, където човек да остане незабелязан.

МАВРИТАНИЯ

Автостоп: много труден, на чужденците е забранено да ходят пеш по пътя и оттам произтичат много проблеми с полицията, иначе трафик има само по главните пътища и повечето хора искат пари, така че се чака доста докато ви вземе някой без пари.

Къмпингуване: страната е пустинна, много вятър, пясъчни бури, иначе е рядко населена и може да се скриете, но покрай пътя всичко се вижда, така че трябва да се влиза навътре в пустинята

МАРОКО И ЗАПАДНА САХАРА

Автостоп: лесен, бърз, много коли по пътищата, почти никой не очаква пари, но все пак е добре да се уточни предварително

Къмпингуване: лесно, Сахара е рядко населена и човек лесно може да се скрие, но вятърът е проблем и често е толкова силен, че не може да се опъне палатка, също така температурите са ниски през нощта. Да се внимава и за невзривени мини в пустинята. Останалата част на Мароко е по-гъсто населена, но сравнително лесно се намира скрито място.