40 дни до Италия с мама и Биби - част 3 - Босна и Херцеговина: Мостар, Кравице, Требине

Прекрасния Стари мост в Мостар

16.08.2023

В 5 сутринта тишината беше разтърсена от болезнено познат за мен ужасяващ звук. Сякаш се върнах в Индонезия за миг. Там всяка сутрин събуждането беше шок, сърцебиене и брутален гняв, провокирани от кошмарния рев на мюезина от поредната джамия. Тук се бяхме установили до джамия и въобще не помислих като си лягахме вечерта, че ще ни очаква адово събуждане. Колкото мразя християнството, толкова и исляма, но специално по отношение на шумовата агресия, натрапване и звуков терор, "мюслите" вземат превес. Иначе християните са ми по-противни, на базата на лични впечатления. По-мазни, хлъзгави и двулични са все пак. Благодарение на тази джамия и високоговорителите й, станах с гъза напред и цял ден не можех да се отърся от болезнените спомени, с които ме дари Индонезия - десетки безсънни нощи и кошмарни събуждания с отскок.

Преместихме се извън селото на отбивка до пътя, за да можем да закусим на по-спокойно място и да направим кафе за мама. Като минаха всички нейни сутрешни процедури, поехме отново по пътя край река Неретва, този път право към Мостар. Спирах да снимам, гледките бяха прелестни и по някое време стигнахме този безкрайно интересен град. Доста се измъчих с намирането на място за паркиране, но все пак се установихме около университета. Походихме към километър и половина до центъра, обменихме пари, че ни бяха на привършване и се заехме с разглеждането на града. Мостар е доста голям, има над сто хиляди човека население и старата му част е изключително интересна и атрактивна. Проблемът е, че не само аз мисля така. Тълпите в града са огромни, безкрайни и особено в района около Стари мост е някакъв ужас. Цените на всичко са по туристически завишени, посещение на тоалетна например струва 1 евро. Всички магазини продават сувенири, а ресторанти и капанчета има навред. Самият мост е символ на града и най-важна забележителност. Построен е първоначално през 16-ти век в характерен османски стил, извисява се над река Неретва и е бил нещо грандиозно за времето си. От двете му страни има кули, дължината му е 30 метра, а при най-високата арка е с 20 метра височина. За огромно съжаление е взривен през 1993 г. от хърватите по време на босненската война. Възстановен е през 2004 г. и е обект под защитата на ЮНЕСКО. Дано някоя друга война пак не му види сметката.

40 дни до Италия с мама и Биби - част 2 - Босна и Херцеговина: Вишеград, Сараево, Яйце и още много красоти

 

Водопад Пливски в град Яйце

 

Босна и Херцеговина за мен винаги е била атрактивна дестинация, защото е балканска страна и е доста различна от Западна Европа. Първия път, когато я посетих, беше твърде кратко и бързо, общо взето стоп след стоп и съвсем малко разглеждане. Това винаги ми е тежало при посещението на повечето страни, защото когато пътувам се интересувам именно от местата, а не от хората. Да, по света има интересни култури, но след като видях голям процент от тях, в крайна сметка нито една не ми се стори културна или стойностна. Така че след толкова държави и стопове спокойно мога да сложа всички хора по света под общ знаменател - такъв, какъвто вече изобщо не ми е интересно да опознавам. Докато местата - те не разочароват. И за мен винаги са били приоритетни. По време на стоп пътуванията нямах практическа възможност да спра на всяко място, което ми се струваше интересно и просто гледах през прозореца вълнуващите и красиви кътчета, през които профучавах в чужда кола. Щраках размазани снимки в движение и се ядосвах колко ми се иска да спра и да поразгледам наоколо. Сега обаче, бидейки със собствен превоз, можех да се възползвам на макс от единствения позитив в тази работа - възможността да спирам където си поискам. И да посетя каквото си поискам. Така че имах втора възможност да видя Босна. Този път наистина да я поразгледам, а не само да мина през нея. И дори да споделя това с мама, на която също й бяха интересни местата. За късмет интересите ни по отношение на музеи, красиви гледки, стари сгради и т.н. съвпадат. Тъй че тя не се оплакваше от избрания маршрут и в крайна сметка доста хареса Сърбия, а сега и Босна. За жалост нямаше почти никакви приключения, защото като не се пътува на стоп, не се случват интересни неща с привкус на екшън. Само това е незаменимо в стопа - никога не знаеш какъв идиот ще те качи и кога ще стане интересно. В колата си седиш и не ти се случва нищо кой знае какво.