Снимки от Сейнт Китс

Ето снимки от Сейнт Китс, в предната публикация не успях да ги сложа. Нямам време да пиша в момента, по цял ден сме на марининте да търсим лодки. Адски трудно и изнервящо е, няма нищо общо със стопа на коли и човек трябва да има страшно здрави нерви, за да практикува стоп на лодки :) Ще пиша повече за това, когато имам време, надявам се скоро да се махнем от този остров, че вече станахме за жителство направо! Днес правим 30 дни откакто сме на път. И 15 дни откакто сме заклещени в Сейнт Мартин :)


Сейнт Китс - гледка от Тимоти хил




Сейнт Китс ни посрещна облачен

и със странни птици, летящи около кораба


на заден план е Невис

столицата Басетере




големият любимец на кораба - виртуозът Дъг Камерон

флейтиската

и най-голямата любимка - мореплавателката Лиа

закуска при пристигане в Сейнт Китс

втората ми порция за закуска :)

столицата Басетере






първият ни плаж, много красиви рибки и корали видяхме






вляво е Атлантическия океан, а вдясно Карибско море


в Басетере






първото ми шнорхелуване :)




нашият кораб засенчва дори столицата




местен пияница с мерак да го снимам :)
 

странни руини




напускаме Сейнт Китс в посока Сейнт Мартин, това се вижда на телевизора в стаята преди да отплаваме

Басетере в светлини

Круизът - финал + много снимки



Санта Круз, Тенерифе

Ден 12
Днес определено ни беше най-прекрасния ден от цялото пътуване! Призори корабът акостира на Сейнт Китс, докато го нагласят да прилепне към късия кей на марината, отиде около час. :) Корабът изглежда по-голям дори от цялата столица на острова и се вижда от километри дистанция. Ние едва дочакахме нощта да мине и да дойде утрото, за да изпълзим на палубата още в 5:30 и да зяпнем изгрева, заедно с острова на метри от нас. Голяма красота! Зелено, зелено докъдето ти стигат очите, все хълмове и море. От едната страна се вижда столицата Басетере, от другата възвишенията на полуострова, който продължава в посока съседния остров Невис. И самият той се вижда ясно. Двата острова Китс и Невис са вулкани, така че по средата се издига по една висока планина, чийто връх не може да се види, защото е покрит с облаци и изглежда като да е доста високо. Горната палуба на кораба се напълни със снимащи хора, наоколо летяха големи тъмни птици, които после разпознахме като пеликани и видяхме съвсем отблизо. Пристигайки на кея първата ни работа беше да сме наредени най-първи за излизане от кораба в момента, когато започнат да пускат хора. Затова закусихме набързо, събрахме раница багаж за деня, който включваше вода, крадени от бюфета плодове, дрехи за плуване, маска за гмуркане, фотоапарати за увековечаване на присъствието ни на този уникален остров. Отново успяхме първи да напуснем кораба, чудехме се сега дали ще има някакви имиграционни процедури, печат в паспорта... На кукуво лято, нямаше ни жива душа на порта да ни провери или пита нещо. Имаше само няколко негри, които се мотаеха безцелно около надписа "Добре дошли в Сейнт Китс". Е, с такова посрещане как да не се чувстваш добре дошъл. Първото, което страшно ме впечатли и зарадва бе, че очеизвадно населението на острова беше съставено от негри. Ура! Кой да повярва, че ще открия моята Африка толкова далеч! Този факт се дължи естествено на друг тъжен такъв - робството. Сейнт Китс е бил британска колония, имали са много роби и плантации за захарна тръстика. Сега е свободна държава, но абсолютно всички говорят английски и карат отляво на пътя :) Валутата е така наречения карибски долар, който се ползвал и на други острови. Още не знаем как върви спрямо долара, защото не сме купували нищо, но другарчето намери на пътя монета от 5 цента, която веднага отиде в моята колекция. Контактите пък са американски стандарт и трябва адаптор, който ние естествено нямаме. Другарчето имало поне десет такива вкъщи, но решило, че няма смисъл да вземе, нищо че отиваме именно в Америка :) Още първите улички след порта всеки ни поздравяваше с "добро утро" и усетихме приятелската атмосфера на острова. Магазините бяха затворени и всичко беше много тихо сутринта, така че разгледахме красивите постройки с колониална архитектура (къщите им са много симпатични и свежи). Площадът с часовника и голямата църква ни грабнаха веднага, всяка друга сграда също бе очарователна и боядисана в искрящ цвят, целият град е доста шарен и много ми хареса. Има кокошки и петли, свободно ходещи по уличките, отвсякъде се чува реге, пълно е с растафари. Докато вървяхме по улиците другарчето търсеше интернет с телефона. В центъра всичките безжични бяха с пароли, но на една уличка в крайните квартали напипахме връзка и успяхме да си проверим пощите и да пишем на близките, също и да сложа предната публикация, която писах на кораба миналите дни. Докато седяхме на тази уличка, няколко човека спряха колите си до нас да ни питат дали имаме нужда от нещо, от помощ, двама дори ни предупредиха, че точно тази част на града не била много безопасна. Ехх ама как ги обичам тези предупреждения, искрено ме забавляват :) В около 9:00 приключихме със задачите и тръгнахме да стопираме. Стопът беше извън коментар, беше толкова лесен, че нямаше никаква тръпка :) Заставаш на пътя, вдигаш палец и първата кола веднага спира :) Да, наистина е точно толкова лесен :) А от столицата Басетере ние поехме към полуострова с гледка към Невис, в тази посока имаше много коли. Веднага ни спря една индийка с огромен джип, така установихме, че освен негри има и малцинство индийци и китайци на острова. Жената отиваше към къщата си точно в подножието на Тимъти хил, където се открива гледка към Атлантическия океан вляво и Карибско море вдясно. Разликата между водите е голяма, океана плиска големи пенливи вълни по плажа, а морето от другата страна си седи мирно и тихо. Не се виждат белите гребенчета на вълните, за разлика от многото такива в океана. Тъкмо слязохме на отбивката за този хълм с гледката и веднага спря едно такси с двама туристи от нашия кораб, които веднага предложиха да ни вземат безплатно. Те отиваха на един прекрасен плаж от другата страна на хълма. Така направихме първия си плаж на Карибите :) Плажчето беше страхотно, имаше перфектно чисти безплатни тоалетни, съблекални и душове с топла вода :) Нямаше много хора и беше спокойно, ние все пак се отдалечихме 100 метра от главната част на плажа и веднага се метнахме във водата. Е, няма такъв кеф, под нас имаше вълшебен риф с разноцветни корали и риби :) Спомних си рифа на Австралия и така се зарадвах, че отново съм в рая на водния свят! С другарчето се редувахме за употребата на маската, всеки я искаше, а беше само една. То обаче не пропусна да ме похвали, задето се сетих да я взема на това пътуване. Мисля, че това е най-полезната ни вещ към момента и ще бъде такава още дълго време, защото кой знае кога ще стигнем континентална Америка (май няма да е скоро). Видях различни шарени рибки на рифа, големи корали с разнообразни форми, имаше любимите ми "мозък", едни жълти разклонени във форми като някакво голямо стайно растение с дълги листа. Общо взето голяма красота! Тръгнахме си от плажа много доволни! Всъщност изобщо не ни се тръгваше, но искахме да обиколим колкото се може повече на острова, а нямахме много време. Преди да се отправим към пътя, реших да надникна какво има от другата страна на плажа в посока скалите и се натъкнахме на ято пеликани и чапли, които се припичат на камъните и явно ловуват там. Тъкмо извървяхме стоте метра от плажа до пътя и се зададе кола. Веднага спряха за нас, бяха туристи от кораба :) Абсолютно всеки бял човек на този остров днес беше от кораба, други круизни кораби в момента нямаше на порта и бяхме само ние. Островът до голяма степен разчита на туризма, а круизните кораби с по 3-4000 заможни човека дават огромен оборот. Семейството, което ни взе, бяха мъж и жена от Щатите и отиваха към последните плажове на полуострова, точно докъдето и ние искахме да разгледаме. Бяха много готини и ме разпитваха за пътешествията ми като стана въпрос кой къде е пътувал. Отидохме до всички плажове на полуострова да ги погледнем, направихме доста снимки по пътя, тъй като те спираха на всички красиви места, беше страшно живописно! Видяхме много маймуни, които беснееха по пътя и като тръгнехме да ги снимаме, се криеха в храстите :) Също така видяхме нашия кораб на километри далеч, но беше толкова плашещо огромен, че сякаш "погълна" цялата столица и изпъкваше страховито на фона на острова. Само планината с вулкана не успя да засенчи. След като видяхме плажчетата и гледката към Невис, се върнахме с двойката до Тимъти хил - мястото с гледка към океана и морето едновременно. Мисля, че това е най-красивото място на острова, панорамата е спираща дъха. Там обаче всички туристи се отбиват и има разни продавачи на сувенири и най-лошото - растафари, държащи маймунка и дегизирано магаре за снимки с туристите. Тъжна картина. Избегнахме ги като се качихме през драките нагоре по едно хълмче над пътя. Там имахме 360 градусова гледка във всички посоки :) Седнахме да хапнем тотално разтопените и вече размазани в раницата банани. Тъй като е жега и влага (любимия ми климат ураааа :))) другарчето още не може да се адаптира и ще трябва да спираме на моменти да си почива. Днес яко изгоря от слънцето и ще мине време докато свикне, особено с влагата в комбинация с топлото. За мен е Рая на Земята това място, в пълния смисъл на думата. Страшно ми напомня за няколко места - Занзибар, Австралия и отчасти Нова Зеландия. Но е абсолютно уникално и очарователно, много красив остров! Още имам чувството, че сънуваме и не можем да повярваме къде се озовахме след мрачната Европа. Тук има всичко, за което мога да мечтая - рифове и море, планина, джунгла, африканско население, китни селца, тропически цветя навсякъде, че и маймуни :) Не се сещам за нещо, дето да липсва. След като се насладихме на гледката и хапнахме, отново се насочихме към стопа. Вече бе почти 14:00, а корабът отплава в 18:00. Имахме още 4 часа да щъкаме из острова и бяхме решили да направим пълната обиколка ако имаме време. Трябваше да се върнем до Басетере, за да поемем по друг път, който обикаля целия остров от всички страни без полуострова, на който вече бяхме. До града ни взе един кайт-сърфист, който ни обясни, че Сейнт Мартин е по-цивилизован и населен от Сейнт Китс (така ни казват всички, които срещаме и питаме), тъй че въобще не ни се тръгваше от острова. Обаче колкото и много плюсове да имаше Китс пред Мартин, имаше само един значителен минус - марината беше празна откъм яхти, което значеше, че стопът на яхти е почти обречен. А на Сейнт Мартин казват, че имало много повече и всички минавали от там. Така че шансовете ни са много по-големи. Това е единствената причина да решим да отидем там. А след като намерим яхта се надяваме пак да минем през Китс и да се отбием за ден-два.
Като се върнахме в Басетере, поехме по другия път и не след дълго почнахме да стопираме. След по-малко от минута ни взе един пикап (пропуснах да пиша, че тук се карат много пикапи и започват щастливите ни моменти, когато се возим в багажника). Вятърът хубаво ни проветри, че се бяхме вмирисали от потене, направихме си клипче на първия стоп с пикап и много се изкефихме на возенето! Сега като се сещам, дори за миг не ми хрумна за катастрофата ми в Африка докато летяхме с пикапа по не особено широкия път, чак сега като пиша това се сетих, че тогава се возех в същия такъв пикап. Явно не ми е пукало още от тогава за инцидента, щом дори не се сещам за него като пътувам отново в пикап. А какъв хубав полет бе в канавката тогава... само приземяването беше гадно и особено болката следващите дни. Дано не ни се случва този път, заради другарчето най-вече, защото то не знае колко е гадно да катасрофираш. Сега трябва да внимавам при какви шофьори го качвам. Следващият стоп ни отведе до поредното градче на пътя, отново ни взе много готин човек, обясни ни ако много закъсаме с времето и не можем да стигнем до кораба, да вземем автобус, тоест един ван със зелен фон на номера и започващ с буквата "Н" отпред. Така им се познават автобусите, защото има други ванове, които са таксита. Трафикът доста намаля след това градче, а времето пък напредна. Ужасно искахме да обиколим острова, но не искахме да изпуснем кораба. Решихме да стопираме и в двете посоки, пък закъдето ни вземат. Спря ни един човек за още по-нататък по този път, а след него друг до следващото село. Всичко наоколо бе тооооолкова зелено, едни палми, едни огромни мангрови дървета... и захарната тръстика на места... пълна лудница. И едни хубави колониални къщурки във всяко градче, по улиците деца в униформи връщащи се от училище, растафари махащи ни за "здравей". Пропуснах да спомена, че стопът тук се приема като съвсем нормален и разпространен сред местното население, видяхме няколко местни да стопират. Много ме радва как номерата на колите на острова са от едноцифрени до четирицифрени. Има около 40 000 души население, така че и колите не са никак много. В Басетере се заглеждахме по регистрационните номера и повечето бяха двуцифрени. Попаднахме и на номер 4, чудехме се дали ще видим номер 1 :)
 От мястото, където ни остави последния човек, ни взе отново пикап и ни изкара от другата страна на острова. Беше страхотно возене, снимане, гледане, махане на всеки, който ни видя в градчетата... Чувствах се точно както в Африка, а другарчето все повтаряше, че всичко било като в Америка. Аз това не мога да го повярвам, защото кракът ми не е стъпвал в Щатите, а и не вярвам Африка и САЩ да имат толкова много прилики, че направо да кажем - същото е. Хич не го вярвам това. Тъкмо слязохме от пикапа ухилени до уши, макар и леко притеснени дали ще стигнем Басетере навреме и веднага ни взе кола :) Чудесен човек отново и тъй като всички тук говорят английски успяхме да комуникираме пълноценно и да научим много неща за острова. Той отиваше в Басетере и по пътя ни обясняваше всяко едно нещо. Като влизахме в поредното симпатично градче ни казваше името му, показваше ни къде е училището, голямата болница и колежа до Басетере и т.н. неща, които ако не движиш с местни винаги подминаваш като турист. Остави ни в града и се помотахме още малко из центъра. Отбихме се до магазините за диаманти, където показахме талончетата от презентацията на шопинг-гида ни на кораба (писах за това в предната публикация) и си поискахме безплатните подаръци. Веднага ни бяха дадени няколко дрънкулки, една от които много ни харесва и на двамата - колекционерска монета от Сейнт Китс. В крайна сметка момата на кораба не ни излъга, че ще ни дадат такива неща там. Качихме се на кораба прегладнели, оставихме си нещата в стаята и отидохме на горната палуба да ядем сладолед и пица и да гледаме залеза и Сейнт Китс. В 18:00 корабът започна леко да се отделя от кея и отплавахме. След сладоледа и пицата отидохме и да вечеряме (втора вечеря :)). Точно преди това ни извикаха да си занесем паспортите на персонала на кораба, който отговаря за имиграционните на всеки остров. Тъй като утре ще напускаме кораба, ще трябва да минем през имиграционните на острова. Ако си с круиз за  1 ден няма нужда от даване на паспорти и слагане на печат, но тъй като ние ще оставаме там, трябва да се оправим с тези формалности. Утре ще видим как ще се процедира, измислили сме си име на хотел, в който "ще" останем, защото уж не пускали ако нямаш резервация за хотел, но ще видим, мисля, че ще ни пуснат като сме достатъчно убедителни. Шоуто тази вечер бе прекрасно - комикът Дон Гавин ни разсмиваше с всякакви забавни истории и майтапи :) После до късно прахме дрехи и се приготвяхме за напускането на кораба утре. Не можем да повярваме, че мина толкова бързо, беше като някакъв сън. Винаги ще си спомняме изживяването да си на такъв огромен кораб за 12 дни в океана, уникално е.

Ден 13
Край. Акостирахме на Сейнт Мартин рано сутринта. С това нашия престой на кораба проключи, за да започне същинското ни приключение. Закусихме обилно като за последно, наблюдавахме другите два круизни кораба, които дойдоха след нас, те бяха по-малки и не изглеждаха толкова лъскави. Полюбувахме се на панорамата към острова, за последно го виждахме от толкова високо, следващите дни или седмици, а може би месеци той щеше да бъде наш дом. И двамата с другарчето се тревожехме най-вече за спането - изглеждаще доста урбанизиран, със стръмни хълмове и сякаш нямаше добри места за палатка. А и островът е малък и шансът някой да ни види хич не е за подценяване ако всеки ден щъкаме с две големи раници напред-назад. Ще привличаме доста внимание със сигурност, същите хора ще ни вземат на стоп може би всеки ден :) Кой знае колко време ще бъдем заклещени тук. Хубавото е, че до 3 месеца можем да седим, Сейнт Мартин е европейска територия и май даже се води в Европейския съюз, от който дори и тук явно няма спасение!


Продължение ще пиша по-нататък, сега сме вече 8 дни на острова и нямам възможност да пиша, защото трябва да търсим яхта да ни откара далеч от тук. Хич не е благоприятно за клошарски живот, а цените са убийствено високи (пример: един хляб 6 лв, кило банани - 6 лв!....)

Слагам снимки, които успях да кача набързо, от Италия до Тенерифе включително:


Ночера Умбра

Сполето



замъкът на Сполето



рояк птички над Чивитавекия

Чивитавекия




гледка от кораба към Чивитавекия


нашият кораб



нашият дом за 13 дни


театърът

безплатни коктейли

басейни и джакузи

нашето любимо място :)

фикус бенджамин в сърцето на кораба

отдолу нагоре

има и огромно казино

хранаааааа

коминът на кораба - знакът на Селебрити

полянката на горната палуба, тревата е истинска

стаята с игрите

тука играят Зумба


и пак храна :)

на тази карта на екрана в стаята се виждаше докъде сме

Ед Соби разказва

вътре в кухните на кораба

безплатния изискан ресторант Опус

библиотеката

оххх лелеее

мароканските брегове

а това са испанските

разминаваме се с ферибот




Санта Круз, Тенерифе

дом, мил дом

в Тенерифе









Ла Лагуна, Тенерифе

Ла Лагуна






операта в Санта Круз




фортът до операта

мястото за слава :)



от кораба към Санта Круз

вечеря след уморителен ден :)

на заден план се вижда Тейде - вулканът на Тенерифе

мммммм

първо посещение на джакузито