Мексико 5 - руините на Чичен Ица



пирамидата на Кукулкан


На изхода на Мерида доста почакахме преди да спре един много добър човек с лека кола. Надявах се да стигнем рано до руините Чичен Ица, за да ги разгледам същия ден. Човекът отиваше в Канкун, но щеше да мине по магистралата, а руините се падаха встрани. Всичко вървеше гладко до момента, в който спукахме гума. За лош късмет се оказа, че в колата нямаме нужните инструменти за смяната. Другарчето застана да маха на минаващите коли за помощ и не след дълго една кола отби. В нея пътуваше голямо семейство и шофьорът явно беше отлично подготвен, извади голяма кутия с инструменти и за нищо време нашите заяждащи болтове бяха развити. За всичко това обаче си отиде един час в безплодни опити преди да се сетим да спираме кола за помощ. Времето напредна и стана обяд. Като стигнахме до отбивката за руините, нашият шофьор реши, че ще ни закара и не прие нашите настойчиви откази и увещания, че няма смисъл да се отклонява от пътя си, ние ще си хванем стоп. Закара ни пред вратите на историческия комплекс, където имаше огромен паркинг, пълен с коли и туристически автобуси. Очевидно щеше да е пълно с народ, което не ме радваше. Тъй като комплексът затваря в 17:00, имах едва 4 часа да обиколя всичко и си мислех, че надали ще са достатъчни. Това ме тревожеше, но не исках да пропиляваме деня и да се връщаме на другата сутрин, така че се мобилизирах да бягам покрай руините и да видя всичко.

Оставих другарчето с багажа на една пейка до входа, купих си бързо прескъпия билет на стойност 225 песос и се отправих към руините. Пътят до там бе буквално затрупан със сергии и нахални търговци, които продават всякакви джунджурии на туристите и които не спират да подвикват след минаващите, да подсвиркват и отчаяно да се опитват да привлекат вниманието на посетителя с реплики от типа "само един долар". Доколкото разбрах този коментар за единия долар бил само за примамка и когато някой клъвне, че стоката наистина е долар, се започвал яростен тормоз от страна на търговеца за съвсем различна цена. Аз напълно игнорирах подвикванията, но не мога да отрека, че си бяха дразнещи, особено имайки предвид идеята на това място. Човек не може да се наслади на руините пълноценно, поради наличието на тълпи туристи и тълпи продавачи. Спомням си, че в Мачу Пикчу например имаше само от първите, а продавачи вътре не се допускаха. И все пак успях не само да разгледам всичко, но и от бързане го разгледах за два часа вместо за четири и за късмет успях да направя втора, по-спокойна обиколка, вече знаейки, че няма да изпусна нищо. Много се впечатлих от руините, а на втората обиколка спрях на няколко пъти да слушам какво обясняват екскурзоводите на няколко групи, за да науча нещо повече за съответната смайваща постройка. Всичко видяно ми хареса изключително, беше внушително и впечатляващо като се почне от грандиозната пирамида Кукулкан, мине се през колонадите, свещения сеноте, обсерваторията Каракол и се стигне до зашеметяващите каменни орнаменти във форма на гигантски лица. Чичен Ица е древен град на маите и се смята, че е основан през 8-9-ти век. Сенотето е гигантски естествен кладенец, откъдето маите са черпели вода и са извършвали жертвоприношения в чест на бога на дъжда. Пирамидата Кукулкан е главния храмов комплекс и е висока 24 метра, на върха й са се извършвали жертвоприношения. Разходката през руините ми даде възможност да си представя в детайли кое как е било по онова време, неслучайно Чичен Ица е в чудесата на света. Това, което най-много ме изуми при новата класация за "7-те чудеса на света" е, че напълно липсва камбоджанския Ангкор Уат, който според мен е милиони пъти по-смайващ от Статуята на Христос в Рио и Колизуема, дето са ги сложили сред седемте. Нещо повече - Ангкор ми харесва много повече от Мачу Пикчу и Чичен Ица, че дори и от Петра, които също са сред избраните. Сега, след като вече посетих най-популярните и обсъждани руини по света, определено слагам Ангкор под номер едно в моята лична класация. Чичен Ица също много ми хареса, но атмосферата на Ангкор е просто уникална.

Напуснах руините малко преди да затворят, търговците вече бяха събрали сергиите и също си тръгваха. Останах с огромно вътрешно удовлетворение от видяното, а другарчето добре си бе починало на сянка и хладина. Тръгнахме да стопираме по пътя към Ваядолид - следващия град, който исках да разгледам. Хванахме стоп с пикап, но тъй като вече беше почти тъмно, слязохме в нищото около 20 км преди града и разпънахме палатката в един царевичак. Чухме гласове на сутринта, но никой не ни хвана, имаше утъпкани пътеки наоколо. Във Ваядолид другарчето се установи в библиотеката до площада, а аз посетих един безплатен музей, няколко църкви и успях да видя едно сеноте, където се плащаше такса, за да влезеш и плуваш, но се примолих на хората от ресторанта с гледка към сенотето само да ме пуснат да го видя и снимам. В тази част на Мексико плуване в сеноте е сред задължителните развлечения за туристите и предполагам е голямо удоволствие.
Прекарахме доста часове във Ваядолид, напускането му обаче се превърна в кошмар. Стопът хич не ни потръгна, вървяхме и махахме много време, но никой не спря. Почти по тъмно се озовахме на околовръстното, където успяхме да се шмугнем незабелязани в една обрасла нива и нощувахме върху един крив камък, защото нямаше по-равно място. Беше тегава нощ и на сутринта трудният стоп продължи. Бяхме се насочили към Тулум, където планирах да посетя последните за Мексико и пътуването руини. Нямах търпение да ги видя, защото според описанието са уникални за цивилизацията на маите - единственият майски град, разположен на брега на морето....




тук са играли на топка в древността




тази дупка е служела за вкарване на топката при игра































сенотето, където са правили жертвоприношения

една от хилядите сергии





































смайващо красиво, забелязахте ли лицата?



















в царевичака


във Ваядолид







пазарът


сеноте в града

















страхотно возило!

Няма коментари: