Кот д`Ивоар - през Ман до Абиджан и пълна промяна на плана

някъде по пътя...

Bird Set Free - https://www.youtube.com/watch?v=p2eSobUpTG0

Кот д`Ивоар, в буквален превод на български - Бряг на слоновата кост, е бивша френска колония, спечелила независимостта си през 1960 г. Интересен факт е, че 26 години по-късно правителството взема решение, с което се забранява да се превежда името на страната на чужди езици. За столица се води град Ямусукро, но все повече важни сгради, посолства, търговия и бизнес се намират в Абиджан. Страната е първа в света по производство на какао, а населението й е 25 милиона като последните 5 милиона са се пръкнали в рамките на миналите 10 години и също толкова е населението на Абиджан. В представите ми този град щеше да е точно толкова ужасен, колкото Дакар, чието население се въртеше около същата цифра. Доколко поносим е един африкански град за мен, силно зависи от броя хора, живеещи в него.

Интересните за посещение места в страната не са особено много, на първо място би бил национален парк Тай, който обаче е трудно достъпен и предполагам изисква пари за посещение. Друго интересно място е Ман, но не самият град, а районът му. Има водопад на име Cascades, който по време на дъждовния сезон е живописно място за посещение, но по време на сухия, когато аз отидох, има една-две тънки струйки вода по голите скали. Също близо до Ман има няколко планини, които може евентуално да се посетят ако знаете къде да търсите пътеките за нагоре или пък си вземете местен гид - скалата Зъбът на Ман и връх Тонкуи (1223 м) - втори най-висок в страната. Аз не се пробвах, бързах за каучсърфинг домакина в Абиджан и да взема визата за Гана, понеже наближаваше понеделник - идеалния ден за кандидатстване за визи. На север от Ман пък има някакво селище Силакоро, известно с танцуващи на кокили хора. Предполагам е много интересно да се види, но като знам как са нещата в Африка, ще се е превърнало в машинка за пари и за всяка снимка ще се искат кинти, може би както беше в долината Омо в Етиопия - сумата се определя от размера на фотоапарата :) Съвсем умишлено реших да пропусна. За мен автентичността на културите на черния континент си е отишла и такива демонстрации са по-скоро за туристите и да се правят пари. Да, има някои все още живеещи според старите традиции племена, но са много малко и повечето от тях залитат към цивилизацията по един или друг начин. Кока-кола например е навсякъде, "умните" телефони също. Ток в селата често няма, но телефони имат.

Още едно интересно да се види място е голямата базилика в столицата Ямусукро, както и град Гранд Басам със старата си архитектура и хубави плажове. За плажове се препоръчва също Асини, местните все го хвалят.

В миналото страната е била покрита с гъсти тропически гори. Понастоящем всичко е изсечено и превърнато в плантации и обработваеми площи. Съдбата на гората тук е като във всички други околни страни - поголовна сеч, избиване на животните и заселване на хора навсякъде.

Либерия - нощувка в бърлогата на наркодилър и среща с добри ганайци

типична африканска картинка :)

Една любима песен и видео... Mad World - https://www.youtube.com/watch?v=5DU1B_XkyIk

....

And I find it kinda funny, I find it kinda sad
The dreams in which I'm dying are the best I've ever had

.....

Либерия дължи името си на факта, че е основана като колония на освободени роби от САЩ. Никога не е била колонизирана от европейци, но дошлите от САЩ бивши роби не уважавали местното население, живеещо там преди те да дойдат и го третирали като второ качество хора, които нямали много права. На по-късен етап избухва опустошителната 14 годишна гражданска война (1989-2003), която съсипва инфраструктура, икономика и изобщо живота на местните. По време на войната загиват над 250 000 човека, а близо милион бягат в други страни. Твърди се, че в този тъмен период канибализмът е бил разпространен. Либерия и досега е една от най-бедните страни в света, а е пълна с ресурси, които се ползват от чужди компании. Основната религия е християнството като изповядването на религията е много важно и се отслужват няколко часови църковни служби, които хората посещават, облечени с най-хубавите си дрехи. Либерия също така става първата страна в Африка с избрана жена за президент. Населението на страната нараства постоянно и много бързо, Либерия има един от най-високите естествен прираст в света. Огромно количество хора живее в бедност, човешкият труд е много ниско заплатен. За валута се ползват едновременно щатския долар (за по-значителни плащания) и либерийския долар (за дребни суми, например кило банани).

Интересните за посещение места не са много, на първо място е национален парк Сапо, където все още има запазена природа и който е трудно достъпен по черни пътища. Има популации от горски слонове, шимпанзета, антилопи и други, макар че по време на войната, а и след това, броят на животните е силно намалял поради избиването им. Друго място, което може би си заслужава да се види, но само ако влезете в Либерия откъм южната граница с Кот д`Ивоар, е град Харпър, който се пада точно след границата и от там може лесно да се посети, а откъм Монровия е трудно достъпен по ужасно изровени черни пътища и стигането до там е няколкодневна одисея. Интересното в града е историята и архитектурата му, казват че и плажовете са приятни. Недалеч от Монровия се намира Робертспорт, който е известен с плажовете и подходящите за сърф условия. А в най-източната част на страна, до границата с Гвинея, се намира връх Нимба (1362 м), който може да се посети лесно, понеже има път, водещ до него, но поради минната индустрия в района е тъжно място за гледане.

Сиера Леоне - плажове и шимпанзета

плаж River № 2

Raido - https://www.youtube.com/watch?v=3fnPwj1AMpo

Сиера Леоне се оказа неочаквано приятна изненада за мен. Представях си, че ще е просто следващата държава, през която ще претичам без нищо да видя, но всъщност престоят ми не беше лош, успях да се порадвам на шимпанзетата в Такугама и да посетя два красиви плажа. През цялото време бях в компанията на приятни местни, всичките членове на Каучсърфинг и домакинята ми Фелиша беше много мила и гостоприемна. Страната ми даде така необходимата глътка свеж въздух след всичките предни откачени държави. Сиера Леоне ми се видя най-спокойна, нямаше прояви на лудост от страна на местните, населените места не бяха никак лоши. Даже столицата имаше приличен вид и не беше дори близо до кошмарния Дакар или други подобни африкански градове. Фрийтаун (в превод - Свободния град) беше доста поносимо място. Пак имаше доза африканска бъркотия - огромно количество трафик и хора на едно място, но в много щадящ вид в сравнение с околните държави.

Сиера Леоне освен, че е сравнително приятна, има и какво да предложи на посетителя за разглеждане. Няма обекти в ЮНЕСКО, но пък има най-хубавите плажове, които видях в Западна Африка и които се намират съвсем близо до Фрийтаун. Също така двата острова Бънс и Банана са привлекателни, първият заради историческата му значимост по време на робството, а вторият, който всъщност представлява съвкупност от три малки острова - заради плажовете. Аз не посетих никой от островите поради факта, че трябва да се наеме лодка, но плажовете край самия Фрийтаун са толкова хубави (River №2, Toke и Lumley), че дори само заради тях си струва да се отиде в столицата. Други интересни места в страната са планинския район на връх Бинтумани, който е най-високият връх в Западна Африка преди Камерун (1945 м), в южната част на страната остров Tiwai, където се ходи основно за наблюдение на примати, а в национален парк Outamba-Kilimi май все още може да се видят слонове, както и други животни.

Гвинея (Конакри) - пиянски циркове и втора порция политически вълнения

гвинейско утро

Kalevala - https://www.youtube.com/watch?v=bG-bK8e0agQ

Имам две теории за политическите драми в Гвинеите. Първата е, че двете държави са се наговорили точно когато аз отида там, да ме посрещнат и изпратят с лудостите си, а втората е, че там просто постоянно си е така :) Понеже минимизирам своята собствена важност на тоя свят колкото тази на една прашинка във въздуха, вярвам много повече на втората теория. По време на посещението ми във втората по ред Гвинея, отново се сблъсках макар и от разстояние с нестихващи политически вълнения, които сякаш никой не знаеше кога са започнали и кога ще свършат. За най-лош късмет се озовах в страната точно когато щеше да се провежда референдум, който беше съпътстван с насилие по улиците на столицата Конакри. Президентът Конде изкарал вече два мандата и се стягал за трети като решил да промени конституцията, която не разрешава трети. Явно възнамерява да е следващият диктатор, който просто не желае да си ходи, докато е жив и няма намерение да пусне някой друг да се насвини доволно за сметка на народа вместо него.

Гвинея е една от най-бедните страни в света, при все това, че държи най-голямото находище на боксит, освен това има немалко диаманти и злато. Повечето хора живеят под прага на бедността, инфраструктурата е направо липсваща, пътищата са в трагично състояние. Нищо в страната не функционира нормално и всеки ден изглежда като да е борба за оцеляване в целия този невъобразим хаос с растяща популация от бедни, необразовани и безработни хора. Свобода на словото липсва, корупцията е навсякъде, а затворите сякаш са пълни с политически затворници, които са били неугодни за Конде и неговите планове вечно да остане на върха на пирамидата. Протестите срещу често отлагания референдум относно промените в конституцията, били съпътствани с изблици на насилие и в резултат над 30 човека били убити в рамките на няколко месеца. Очакваше се въпросното събитие най-сетне да се проведе ден след моето пристигане. А аз нищо не знаех по въпроса и се канех да отида в Конакри, където да кандидатствам за няколко визи за следващите държави, тъй като проучих, че там най-евтино и лесно се вземат. Но плановете ми трябваше да се променят и дори не припарих в столицата. Нямах никакво желание да си причинявам политически драми и циркове, а и посолствата като нищо да бяха затворени при тези обстоятелства. Нямах и домакин от каучсърфинг, понеже за последен път имах достъп до интернет в Сенегал много дни назад и не успях да си потърся. В крайна сметка престоят ми в тази объркана страна се сведе просто до необходимия минимум.

Гвинея Бисау - кашу и политически вълнения

една от многото реки в страната

Diamont heart - https://www.youtube.com/watch?v=gT7IvSSaoJg

Гвинея Бисау е държава, за която не се знае и не се говори много по света. Предполагам по-необразованите в сферата на географията българи дори не са чували за такава държава. Други пък я бъркат с Гвинея (Конакри). Двете Гвинеи са разположени една до друга и създават още повече основание за объркване. Бисау е малка като площ, винаги влиза в списъците на 20-те най-бедни държави на света, няма нещо конкретно, с което да е световно известна и запомняща се, а туристи доста рядко я посещават. Няма нито една забележителност, която да е включена в ЮНЕСКО, а на мен доколкото ми е известно, най-интересното и красиво място в страната са островите Bijagos, които обаче са достъпни само със скъп воден транспорт и едно такова посещение би отнело доста време и пари. Там може да се види редкия вид соленоводен хипопотам, архипелагът е със статут на резерват.

Крайбрежието на страната е блатисто, покрито с мангрова растителност, силно разчленено и с множество острови. Териториите във вътрешността са превърнати от гориста савана в плантации с кашу и други култури. В резултат цялата страната изглежда много зелена, но зеленината идва не от естествена гора, която е почти напълно унищожена, а от насаждения. Гвинея Бисау е един от най-големите износители на кашу в света. Страната няма планини, най-високата точка е хълмче с височина 300 метра.

Гамбия - сред маймуни, крокодили и "смъкнати панталони"

жител на резерват Абуко

Africa - https://www.youtube.com/watch?v=3QHX7Q9rfno

Гамбия, наричана от местни и туристи още "Усмихнатия бряг", е най-малката страна в Африка и е заобиколена от Сенегал. Представлява тясна ивица земя, разделена на две от река Гамбия. Една от най-пренаселените страни е, особено района около Атлантическия океан, който е изключително гъсто населен. Хората имат слава на винаги усмихнати и от там идва названието "Усмихнатия бряг". Гамбия, както и Сенегал, е една от малкото страни в Западна Африка със сравнително развит туризъм. Бивша английска колония, предпочитана от англичани и други европейци, които я посещават предимно през зимата. Идеална страна за наблюдение на птици, плажовете също са магнит, става и за сърф. Създава усещане за доста по-безопасна и приятна от Сенегал. Хората действително са много по-усмихнати и приветливи, ако имаш нужда от помощ веднага ще се притекат. За съжаление обаче туризмът е деформирал някои от тях в кошмарни дразнители. За разлика от обикновените туристически места тук дразнителите не идват да ти продават нещо, а да продават себе си. Преди да посетя Гамбия нямах представа, че тя е най-популярната дестинация за европейки, обикновено възрастни, търсещи си негри за забавления или дори за брак. А май и местните жени тук се пробват с чужденците. Във всеки бял човек виждат билет и виза за Европа, всичките са еднакво отчаяни да се доберат до континента и еднакво готови на всичко, за да омаят някоя бяла глупачка или глупак. Щом има търсене, има и предлагане.

Моето мнение за Гамбия е, че щеше да е супер ако населението беше с 90% по-малко и със 100% по-качествено. Е, това важи и за всяка друга африканска страна. Но като цяло хората се отнасяха добре с мен, поне тези, които ме вземаха на стоп, а иначе дразнители - колкото искаш и добре, че останах кратко време и не стъпих в Сенегамбия - най-известното и туристическо курортно място в страната, където туристите ходят за наркотици, разврат и кой знае още какви простотии.

Сенегал - Сен Луи, Розовото езеро и остров Горе

в Сен Луи

Една от любимите ми песни, която казва всичко, което имам да кажа:

I Don't Speak Human - https://www.youtube.com/watch?v=bLZ_Zy1VhMI

Deep within the shadows, I'm the hungry wolf you fear
But I can see that you're the only evil creature here
Before you came we lived in peace but you brought us death
I sing my pain up to the moon but it's a waste of breath.

Because I don't speak human
You can't understand a word I'm saying
I don't speak human
You can't understand a word I'm saying

Upon a wing, a flying thing, to you I seem so small
But I look down on what you've done, my raven's eye sees all
You people like a cancer grow, destroying all you see
And 7 billion mutant monkeys, won't listen to me

......

Противно на негативните ми очаквания към Мавритания, които бяха опровергани, за Сенегал си мислех все хубави неща, макар да беше първото ми посещение в страната. Нямах предварителна настройка и след прочетеното в книги и нета по отношение на интересните места из страната, предположих, че ще ми хареса и ще остана с приятни впечатления. Изобщо не очаквах, че страната ще бъде първият ми сблъсък с една грозна африканска действителност, която бавно и сигурно започна да ме превръща в огнено кълбо, готово да изгори всеки, който с поведението си покаже, че го заслужава. С няколко думи - хората в Сенегал никак не ми харесаха. Успях да посетя три интересни места, с което търпението ми се изчерпа и реших да се махам от страната. Престоят в Дакар ми дойде много в повече, а пътуването навсякъде беше жива мъка, така че побързах да го прекратя.

Мавритания - камили, оазиси и един уникален влак

камили край Тержит

Dust in the wind... https://www.youtube.com/watch?v=YqiGkBs2hxo

Нямах никакви положителни очаквания влизайки в Мавритания. Спомените ми от предишното посещение бяха все свързани с чудовищен тормоз от полицаите по чек-пойнтовете, дори един арест и среднощно бягство от полицията още първия ден като пристигнах. Поради това се отказах от всичките си намерения да разглеждам нещо из страната предния път и цепих право към границата с Мароко. Сега бях на път да й дам втори шанс, отново имах намерения да посетя някои интересни места и отново бях в готовност да се откажа ако се наложи, и да поема право към Сенегал. За щастие Мавритания ме изненада изключително приятно и въобще не беше страната, която видях преди 8 години. Сега имах възможността да разгледам интересни места и да срещна приятни и гостоприемни местни, което направи престоя ми далеч по-положителен. Мавритания - реабилитирана! :)