Белгия - Мехелен, Лювен, Намюр и Динант

Динант - една от перлите на френска Белгия

Веднага щом пристигнах в Мехелен, взех карта от туристическата информация и на прибежки успях да обиколя интересните места, под постоянно преваляващия и спиращ дъжд. Вече започнах да свиквам с ужасното време в тази част на света, приех го за нормално и се приспособих, ставайки същински майстор във ваденето на апарата, снимането и прибирането му почти без да се намокри, докато прелитат едри капки дъжд . По време на разходката ми течеше поредният мач с участието на Белгия и всички хора бяха под навесите на кръчмите с бири в ръце. Мехелен много ми допадна, има прекрасен център с исторически сгради, приятна и спокойна атмосфера на малък град, а ако беше и слънчево, нямаше да ми се тръгва от него. За жалост обаче дори като стопирах преваляваше, добре че не се наложи да чакам дълго преди да ме вземе човек за Лювен.

В Лювен/Льовен, не знам как е по-правилно, ме отведе второ по ред българско гости :) Там живеят Цвета, Цветан и двете им малки деца Вихрен и Звезден. Цвета е сестра на другарчето (онова същото от пътуването в Латинска Америка). Тя и съпругът й работят към университета на Лювен, учени физици са. И двамата са много готини, позитивни и свежи хора, с които е истинско удоволствие да се общува. Лесно намерих дома им, който е на 15-20 минути пеш от центъра. Цвета беше приготвила невероятна зеленчукова супа, която имаше пристрастяващ ефект - не можеш да спреш да ядеш след като веднъж я опиташ :) Гостиха ме толкова вкуснотии, че лесно преядох, а десертът беше супер вкусна торта. До късно вечерта ги замаявах с разкази от моите пътешествия. Беше ми интересно да разбера, че те също смятат белгийците за хора с лоша лична хигиена, Цвета каза, че дори не си миели ръцете след като идат до тоалетната, а аз забелязах, че и водата не си пускат - досущ като латиноамериканците! Иначе мястото, където живеят, им харесва, макар да им липсват много неща от България, особено храната и планините.

На следващия ден прекарах доста часове в разглеждане на красивия Лювен. Първо отидох в университетските ботанически градини. Безплатни са и са едно наистина прекрасно място, което горещо препоръчвам. Самият град е пълен със стари сгради, китни улички и паркчета. Съвсем случайно попаднах на музея на скаутите, който беше безплатен и много ми хареса! Сградата на кметството е невероятно красива, както и всички сгради около нея. Библиотеката пък направо смайва, надали някой би предположил, че това е точно библиотека като я види отвън. Центърът е много жив и си личи, че градът е студентски.
В около 3 следобед се върнах у Цвета, за да се присъединя към тях в посещението на един голям детски парк, където смятаха да празнуват рождения ден на Вихрен. Качихме се на колата и отидохме в недалечно градче, където имаше голяма заградена зона, превърната в детски парк с множество пързалки, люлки, тролей и един куп други катерушки за гарантирано забавление. Всичко е безплатно и няма ограничение за възраст, ръст и килограми, тоест деца-шопари като мен могат да се възползват от всичко наравно с дребосъците :) Не изкъртих никоя люлка или пързалка, явно всичко бе предназначено и за хора като мен, забелязах, че родителите на много от децата също пробват :) На рождения ден дойдоха и няколко приятелски семейства на Цвета и Цветан заедно с техните деца, така че за всички имаше забавление. За тролея през цялото време имаше голям наплив, така че чаках доста, но накрая се вредих. Прекарахме си чудесно, времето за късмет беше с нас и не валя изобщо. Вечерта отново ме разглезиха с вкуснотии и се замислих, че може би е за добро, че не всеки ден от пътуванията ми съм на гости на българи, защото те винаги хранят вкусно и по много, и лесно се става 100 кила. :) А след две поредни гостита у българи, толкова се разглезих, че следващите дни щеше да ми е тегаво само на хляб и сирене. Цвета обаче се погрижи и за това - даде ми един куп вкуснотии за из път, измежду които един буркан традиционна белгийска паста от мляни бисквити, която беше толкова вкусна, че не можех да се спра. Също така плодове, сирена, домашно приготвен хляб, супер вкусни сладки и раницата ми доста натежа от всичките тези благинки, добре че докато стигна Каминото, ги поизядох :)

На сутринта с огромна благодарност се разделих с прекрасното семейство на Цвета и поех на стоп към Намюр. Взеха ме мъж и жена, пътуващи за Люксембург, разпитваха ме с голям интерес за пътуванията ми и явно им хареса това, което чуха. Искаха да ми помогнат като ме оставят в центъра на Намюр, затова отбиха от магистралата и съответно от пътя си.
В Намюр ме удари съвсем лек културен шок. :) Хората вече не говореха фламандски, а френски. И докато в другата част на Белгия всички говореха и английски, във френската далеч не беше така. Тук много по-малко хора знаеха английски и не искаха да го говорят, така че трябваше да превключа на други честоти - тези на "нямския" език, който ми е влизал в употреба в много на брой държави :) Все пак се надявах доста хора да разбират поне малко английски, както и да науча по-бързичко френски, защото Франция тепърва предстоеше. Също така много се впечатлих, че има доста повече негри във френската част, както и че е много по-очукано и мръсно, градовете не са толкова поддържани. Хората изглеждаха доста по-освободени и нецивилизовани в сравнение с тези във Фландрия. Имаше хора, говорещи на висок тон, а някакви негри дори се биеха близо до автогарата. Натруфени негърки пък ходеха бая разголени в иначе студения и дъждовен ден. Времето и тук обаче бе същото като в останалата Белгия - ужасно! Отначало като пристигнах ми даде около час-два отдих от дъжда, но по-късно направо ме смаза и ми развали деня. Първо разгледах центъра, след което се качих на цитаделата, която е безплатна за посещения и предлага фантастични гледки към града. Дори в дъждовното време гледките си струваха, представям си какво е в слънчев ден (ако изобщо има такъв). Дъждът ме запука на цитаделата, скрих се в едно тунелче и зачаках да спре. Така си и останах - с чакането. Очевидно нямаше да спре, мина час и накрая се предадох - завих раницата с покривалото за дъжд, отворих чадъра и продължих да разглеждам цитаделата, отчаяно опитвайки се да опазя фотоапарата сух на всяка цена.

След около час бях вир вода и раницата ми съвсем натежа. Тръгнах към дома на хоста, който се намираше съвсем близо до цитаделата. Той още не се бе прибрал, затова почаках под един навес наблизо. Загрижен човек дойде да ме пита дали имам нужда от нещо и като разбра, че не говоря френски, съвсем се притесни. Отиде да извика едно момче, което говореше английски, за да превежда. Обясних, че просто чакам хората от къщата наблизо да се приберат, защото ще нощувам там. Човекът остана доволен и успокоен от отговора, явно с всичките си мокри дрехи и багажи имах вид на някой в беда. Не след дълго домакинът ми Кад се прибра заедно със съквартирантите си. Те са група студенти, които живеят под наем в огромна къща на много етажи и с много стаи. Имат и голяма градина, мястото е невероятно. Споделят го 6 човека, всеки си има стая и на първия етаж има огромни хол, дневна и кухня. Къщата е наистина голяма, а за студенти е направо като пет звезден хотел, доста на широко си живеят. Аз се настаних в таванската стая, която беше перфектна за спане. Кад предложи да спя там, защото очакваше негови приятели да дойдат и да свирят до късно, а на тавана нямаше да се чува никакъв шум от музикалните инструменти и щях да спя добре. Много предвидливо, точно така и стана.
Вечерта дойдоха група приятели на Кад и сформираха оркестър, който звучеше прекрасно - флейта, цигулка, китара и обой :) Всички свиреха много добре, макар още да се учеха. Голям кеф е това да си на гости на студенти по музика! :) Останах да ги слушам до късно. За вечеря пък Кад приготви киноа и зеленчуци - страхотна вкуснотия. Аз измих всички чинии с най-голямо удоволствие като се чувствах добре, че е имало полза и от мен. Момичето с цигулката, чието име забравих, беше много любопитна да знае колкото може повече за България. Беше обсебена от идеята да научи български и много ми се радваше, постоянно ме питаше как се казва това или онова на български. Като ми каза няколко изречения още преди да зная за тези й интереси, много се впечатлих! Произношението й беше убийствено точно и правилно. Първите неща, които се сети да каже, бяха: "няма време" и "имате ли кроасани" :)

На сутринта поех отново на път - към Динант. Във френската част на Белгия Намюр и Динант се водят най-красивите исторически градове, а както се убедих - наистина са прекрасни. Небето беше начумерено както обикновено, но поне не валеше докато стопирах и хванах директна кола за Динант. Човекът не говореше никакъв английски и комуникацията не вървеше за съжаление. Още не можех да превключа на малкото думи, които зная на френски, всичко идваше на испански в главата ми. Остави ме в центъра на Динант и веднага тръгнах към цитаделата с намерение да я посетя, докато не е заваляло. До цитаделата има нещо като малък кабинков лифт, който обаче се плаща, както и път за коли, по който аз поех и който е доста обиколен. Когато стигнах горе след доста баир и потене, се издразних, че за посещение се плаща. В Намюр беше безплатно и имах същите очаквания за тук, обаче се оказа, че без билет не можеш да видиш гледката. Не се ядосвах дълго и поех обратно да се насладя на центъра поне. Динант е малко и красиво градче, там се намира къщата-музей на Адолф Сакс - изобретателя на саксофона, безплатна е за посещение. Това обяснява и монтираните по моста със знамената големи скулптури на саксофони. Единственият недостатък на Динант ако изключим лошото време, бяха кипящите навсякъде ремонтни дейности, които дразнеха и препречваха спокойните разходки покрай реката. Всъщност в Антверп също кипяха усилени ремонтни дейности по улиците, особено около гарата беше ужас. Тук също не оставаха по-назад. От това пътуване останах с впечатление, че цяла Западна Европа е under construction, само като се сетя за немските магистрали, то си беше жив ужас!

След Динант походих около 4 км покрай реката, за да стигна до подходящо за стоп място. Излъгах се да тръгна от грешната страна на реката и до следващия мост имаше доста за ходене. От там ме взе човек за Живет/Франция.
Белгия всъщност много ми хареса, доста повече от Холандия. По-истинска е, по-земна. Останаха още няколко града, които исках да разгледам: Монс, Брюксел, Лиеж, както и други по-малки. В Брюксел не отидох, за да не се налага да го излизам пеш и на стоп, не е хич малък. Пък и да има какво да разглеждам следващия път :)


Поздрав за всички, които знаят силата на музиката :)
https://www.youtube.com/watch?v=jvipPYFebWc


И още един за завършек:
https://www.youtube.com/watch?v=0g9poWKKpbU

в Мехелен

катедралата в Мехелен

красота!

ботаническите градини в Лювен

в Лювен...

библиотеката

в музея на скаутите

българската следа :)

кметството е невероятно красиво!

поредния прекрасен парк

детския парк

гледка от пързалката преди да се пусна :)

в Намюр...

цитаделата

хапвам вкусни сладки, които Цвета ми да де за из път

оригинално :)

Намюр от високо

гледки от цитаделата

снимка на цитаделата от птичи поглед

в Динант - къщата на Адолф Сакс

по пътеката към цитаделата

без да платиш билет, можеш да видиш само толкова от цитаделата

и толкова, нататък е преградено

в къщата на Сакс

районът около Динант е много красив

и оживен :)