На стоп около света: Камино де Сантяго - част 6 - от Амбасместас до Монте до Гозо

Камино де Сантяго - част 6 - от Амбасместас до Монте до Гозо

река Миньо край Портомарин

Ден 19 - Ambasmestas - Balsa - 39 км

До сутринта се тресох от студ в чувала, не успях да спя повече от час сумарно за цялата нощ, защото малко след като задремех, се събуждах от студ. През нощта някой дойде в парка, но бързо се махна, така и не разбрах какъв беше и какво търсеше. Излежавах се до 8:00, събрах лагера и тръгнах нетърпеливо по пътя. Очертаваше се поредният прекрасен ден с едни от най-красивите места и гледки. Предстоеше прекосяването на планина, нямаше да има равно за днес, а това ме мотивираше изключително силно да вървя, все пак няма нещо, което да обичам повече от планините. Полето го слагам на другия полюс - въобще не ми се върви през него, освен това изцяло подкрепям поговорката "Планината ражда хора, а полето - тикви" :)

Преди да стигна най-високо разположеното и атрактивно село O Cebreiro, минах през цели пет селца, кое от кое по-китни и приятни. O Cebreiro обаче надхвърли всички останали с кръглите си уникални къщи, една от които бе превърната в безплатен музей, разказващ за бита в селището. Огромната част от пилигримите се настаниха именно в това село, а беше едва обед. Моята цел за деня бе Триакастела, до която се стигаше след много километри слизане от планината. Сбърках, че не си купих нищо за ядене от Себрейро, там имаше малък магазин, а в следващите села нямаше никакви и чак до Alto de Poyo гладувах. Там имаше бар за пилигрими, от който си купих два пакета бисквити и успокоих глада. Интересното бе, че не бяха много по-скъпи от тези в супермаркета - необичайно за малките магазинчета или барове, където всичко е с голяма надценка. След като купих бисквитите, седнах в бара да ползвам wifi и прекарах там около час. Привечер стигнах Триакастела, където имаше отворен малък супермаркет. Цените бяха доста високи и си купих само хляб и сирене. Хапнах до една затворена църква и продължих нататък по пътя да си търся място за спане. Спрях в горичка преди село A Balsa. Нощта отново мина тежко - ако не беше студът, промъкващ се безмилостно в чувала ми, то никнещият мъдрец започваше да боли още в мига, в който си легнех. Като по програма и тази нощ не бе различно, а комбинацията от двете си беше направо убийствена. Сутрините винаги се чувствах като парцал, не ми се ставаше, а ако успеех да заспя призори, когато зъбът отпускаше, а студът се оттегляше под изгряващото слънце, то тракащите щеки на минаващите пилигрими веднага ме събуждаха. Безсънието продължаваше с пълна сила...

Ден 20 - Balsa - Vilacha - 39 км

Някъде по обяд стигнах дългоочакваната Саррия. Много исках да видя този град, доста хора ми бяха казали, че е прекрасен, а в комбинация със средновековния панаир, който в момента кипеше из центъра, градчето ми действаше като магнит. Хората по улиците бяха облечени в типични средновековни одежди, навсякъде по главните улици имаше сергии, на които се продаваше какво ли не, например дървени мечове, странни подправки... а изкусни жонгльори и хора на кокили забавляваха минаващите пилигрими и местни. Всъщност същинската фиеста още не бе започнала, кипеше подготовката за нея. Прииска ми се да остана до довечера, за да видя празненствата, но желанието ми да завърша Каминото вече бе толкова силно, че нищо не беше в състояние да ме отклони от дивашкия стремеж да сложа край! И аз не знаех защо толкова бързам, предположих че се тревожа твърде много да не би нещо да ме провали - пришките, безсънието, зъбобола или комбинация от трите. Освен това в малкото време, през което спях по Каминото, сънувах такива ужасни кошмари, че исках по-бързо да се махна от там. Дните бяха изпълнени с красиви пейзажи, гледки, стари църкви и хубави паркчета, беше слънчево и топло, а нощите... тях прекарвах мръзнейки, сънувайки ужасни неща и агонизирайки в чувала дали заради студа, или заради хъркащите пилигрими... броейки дългите часове до сутринта, когато пилигримите ще се разбягат или слънцето най-сетне ще затопли болящите ме от студ кокали. Исках само всичко това да свърши по-скоро, а най-силно въздействие върху мен имаше липсата на музика, която тотално ме смазваше и ми влияеше повече, отколкото на всеки нормален човек. Без нея нямаше как да избягам от действителността и да се върна в моето време така бързо, успешно и ефективно, както с нея. Затова сега исках само пейзажите постоянно да се сменят, обстановката да е различна всеки миг, за да може вечно неспокойният ми дух да има занимание и развлечение без да се чувства подтиснат в една и съща обстановка. Изумих се как не можех да прекарам повече от половин час на едно място, по цялото Камино сякаш бягах. Даже и като разглеждах градовете, препусках по уличките в стремеж непрекъснато да видя нещо ново, нещо различно и никога нищо да не се повтори. Каминото ми влияеше твърде неуспокоително, разбесняващо и за разлика от другите пилигрими, които бяха дошли да медитират, търсят себе си и подредят обърканите си мисли, аз точно тук започнах да се обърквам и на моменти направо побърквам. Отдадох това именно на липсата на музика в живота ми, докато бях в Африка се случи горе-долу същото нещо преди да получа mp3 плейър на половината пътуване, тогава нещата с емоционалното ми състояние се нормализираха.
Разходих се бързичко из Саррия, взех печат от манастира в края на града и продължих стремглаво напред. Докато вървях по пътя, започнах да размишлявам дали наистина се намирам в такава тежка зависимост от музиката, или объркването ми се дължи на други новопоявили се наскоро тревоги, емоции и терзания. Какъвто и да бе случаят, трябваше всичко да приключи по-скоро, в момента цялата ми енергия бе вложена в завършването на Каминото и нищо не можеше да ме отклони от пътя. Реших да въведа нова, желязна дисциплина за оставащите дни и да спра да се оплаквам и самосъжалявам за музиката. Държах се като наркоман в абстиненция, това продължаваше вече повече от 20 дни и беше крайно време да спре!
По пътя след Саррия се занизаха малки селца, а чешмите бяха все по-рядко, така че носех повече вода. По селата често се виждаха немски овчарки, една от тях се залепи за мен, хареса ми раницата и се заиграхме докато почивах до една чешма. Реших да пренощувам в горичка след последното село на два километра преди Портомарин, за да не влизам в града. Ставаше късно, а не знаех колко е голям, не исках да рискувам с излизането от него.

Ден 21 - Vilacha - Ponte Campana - 30 км

Рано сутринта интересни мъгли бяха обгърнали красивата река Миньо, минаваща точно покрай Портомарин. Направих няколко снимки и се разходих из притихналия, направо мъртъв малък град. Беше неделя и нямаше никой по уличките, освен пилигрими. Потърсих wifi, но не намерих, а вече закъсвах серизно и за ток. Купих си банан и мляко с какао от единствения отворен магазин и продължих по пътя. В Gonzar имаше бар с отворен wifi, прекарах доста време там. Каминото в частта след Саррия беше толкова пълно с народ, че ставаха задръствания по пътеката, а ходенето до тоалетна щеше да е абсолютно невъзможно ако нямаше горички да се скриеш. В този участък се включваха стотици испанци, които вървяха Каминото само заради сертификата. Доколкото разбрах той им вдига точките при кандидатстване за работа и затова всеки иска да го получи. В комплект с всичките шумни испанци, засякох и една супер глупава и неориентирана французойка, която не говореше никакъв друг език и тормозеше минаващите пилигрими за какво ли не, мен ме хвана да я снимам как позира на пътеката. Направих й поне десет снимки, докато най-сетне се хареса на последната. Дори не ми благодари за фотосесията, която продължи сигурно половин час. Побързах да напредна, за да не ми се налага да я виждам отново. Двойка корейци пък бяха застанали да стопират на Каминото, явно ходенето им беше дошло в повече. В една църква сляп човек слагаше печати в пилигримските креденсиали, стана ми някак си мъчно за него, изглеждаше тъжен.
По някое време стигнах село Ligonde, където имаше безплатен хостел и където смятах да нощувам, за да заредя батериите на електрониката си. Уви, плановете ми се провалиха с гръм и трясък, на вратата висеше табела "затворено в неделя, ще отворим в понеделник". Изпрах си чорапите на чешмата пред хостела, измих си и косата, а мръсотията бе навсякъде по мен, вече имах огромна нужда от къпане. Напълних двете си шишета и реших да спра в някоя гора по пътя да се изкъпя с тях. Малко по-нататък попаднах на циментови басейнчета пълни с вода, явно предназначени за поене на животни. Имаше и тръба с течаща със силна струя вода, където си изпрах дрехите, след като се изкъпах. След всичкото това освежаване изчаках около час да поизсъхнат дрехите ми и продължих по пътя. В Palas del Rei спрях да хапна, до църквата имаше двойка къмпингуващи с куче, явно не ги пускаха по хостелите заради кучето и спяха на палатка. На изхода на града френски пилигрим с опърпана раница ми поиска пари, явно причакваше там всички минаващи и просеше. Казах му, че нямам излишни и си продължих. Спрях да нощувам в горичка преди Ponte Campana, наблизо се чуваха овце и човешки гласове, но никой не ме обезпокои до сутринта. Заспах с мисли за видяното през този ден и за разнообразието, което предлага Каминото - наистина всякакви хора вървяха или живееха по него.

Ден 22 - Ponte Campana - Boavista - 37 км

Минах през няколко селца преди да стигна град Мелиде. По пътя, на 50-ти километър, интересен човек бе отворил сергия и даваше готин печат на минаващите, имаше опашка за печата му. В Мелиде си купих храна и направих кратка почивка. Запасих се с вода, чешмите по Каминото ставаха все по-редки, явно в най-дъждовната област на Испания икономисваха водата, за разлика от сухата месета, където във всяко село, че и между тях имаше чешми. Като стигнах Arzua, вече нямах капка вода. Сложих глава под една от чешмите, за да се разхладя и починах на дебела сянка. Задуха силен вятър и вдигна всичкия прахоляк от земята като посипа току що намокрената ми коса с него. Опитах се да не се ядосвам и продължих да вървя. В 21:00 още крачех по пътя в търсене на добро за спане място, наближавайки Сантяго ставаше все по-населено и имаше огради навсякъде. Настаних се в една евкалиптова горичка между селата. Останаха ми само 29 км до Сантяго.

Ден 23 - Boavista - Monte Do Gozo - 24 км

През нощта валя дъжд, а сутринта всичко бе обвито в мъгла, което придаде тайнственост на гората. Събрах палатката мокра, отново тръгнах късно. Нямаше смисъл да си давам зор, защото нямах намерение да влизам в Сантяго днес, а щях да спя преди големия град, за да мога на сутринта да го разгледам. Шумните групи испанци по пътя вече ставаха дразнещи, добре че ги имаше само до обед, преди да изпаднат в ежедневната си сиеста. За втори път срещнах едно момче от Андора, което явно вървеше с моята скорост, походихме към половин час заедно, преди аз да реша, че темпото му ми е бавно и да избързам напред, макар изобщо да не бързах. Когато стигнах Монте до Гозо, попаднах на църква с работещи контакти и веднага седнах да зареждам фотоапарата и телефона. Така или иначе нямаше да вървя повече днес, Сантяго бе едва на 5 километра и щях да нощувам тук, за да не влизам в града. По-късно реших да питам в най-евтиния хостел за пилигрими дали може да се къмпира на голямата поляна на хълма. Жената от персонала беше доста груба и каза, че било забранено. Случаен човек пък ми каза, че нямало никакъв проблем и друг път бил виждал къмпиращи там. Краят на въпросите ми дойде с момчето от Андора, което ме видя и дойде да ми каже, че от другата страна на хълмчето има безплатен полски хостел, където мога да спя. Веднага се засилих натам, посрещнаха ме две полякини и ми съобщиха, че мога да остана до 4 нощи безплатно. Понеже е последното селище преди Сантяго, тук пилигримите могат да остават повече от една нощ, за разлика от всички другпо Каминото. Настаниха ме в пилигримската спалня, а мястото функционираше и като нормален хотел, имаше отделни постройки за пилигрими и за гости на хотела. Изпрах си дрехите, изкъпах се и заседнах на wifi за остатъка от деня. Нощта отново беше непоносима, в стаята имаше един дебел руснак, който хъркаше като свиня и това в комплект с ужасния зъбобол, превърна цялата ми нощ в абсолютен ад. На сутринта исках да умра, за да не се мъча повече... а Сантяго само мен чакаше...

Моментално ми стана любима... Just like fire :) - https://www.youtube.com/watch?v=5Nrv5teMc9Y
И същата в още по-любим вариант, за маниаците на тема Дисни филми :) - https://www.youtube.com/watch?v=nsl5yx3iKQk

Just like fire, burning out the way
If I can light the world up for just one day
Watch this madness, colorful charade
No one can be just like me any way