Белгия - Антверпен и Гент

Антверпен от високо

Стопът от Утрехт до Антверпен се получи интересен и неочакван като не липсваха премеждия. От стоп-мястото в Утрехт ме взе изкукуригал възрастен човек, който знаеше три думи английски "it is good" и само това повтаряше. Не можах да разбера къде отива, но кимаше като го питах дали отива в посока Бреда - следващия по-голям град преди Белгия. Накрая ме закара на ужасно за стоп място недалеч от Утрехт, където ме остави като преди това ме беше изнервил, защото мина по някакви забутани странични пътища и се зачудих къде ще ме остави и как ще се върна към магистралата. Стопът в Холандия отново се оказа работещ безупречно - на това ужасно място веднага ми спря кола. Човекът не отиваше далеч, но ме закара няколко километра до първата голяма бензиностанция на магистралата, където имах доста по-добри шансове. Застанах да стопирам на изхода й с табела "Антверп", не можах да повярвам на очите си, когато български камион със софийска регистрация мина покрай мен, но не спря. Много се зарадвах да видя камион от дома! Искаше ми се и да беше спрял. Почаках доста, когато се появиха двама други стопаджии - французин и англичанка. Дойдоха да ме заговорят, след което вместо да отидат след мен на опашката, както нормално се прави, се тръшнаха около 100 метра пред мен! Толкова се издразних, такива невъзпитани и нагли стопаджии не се срещат често! Има си стопаджийски правила и те трябва да се спазват, а не да се опитваш да прецакваш колегата.

Естествено една кола спря първо за тях и ги взе. Докато минаваше покрай мен, колата спря и шофьорът ме подкани да се кача, пътуваше директно за Антверпен! Стопаджиите пътуваха за Брюксел, но бяха решили да се възползват от колата до Антверпен. Шофьорът беше мароканец и с мен говореше на испански, с французина на френски, а англичанката не разбираше нито дума от това, което си говорим и ме караше да й превеждам :) Много се зарадвах, че зная не само английски, но и друг език. Изля се порой по пътя до Антверпен, а мароканецът караше като луд по магистралата, скоростта му бе тотално несъобразена с пътните условия.

Всички слязохме от колата на гарата. Стопаджиите смятаха да се опитат да се промъкнат нелегално във влак за Брюксел, а аз взех карта от туристическата информация и се посветих на разходка из Антверпен, макар и в дъжда. Още в района около гарата ми направи ми впечатление, че градът е пълен с хора от различни националности и определено не са туристи. Негри, евреи, китайци, араби, турци и какви ли още не са се установили в Антверпен и са го превърнали в смес от разностранни култури и квартали. Около гарата обикалят доста негри, които човек лесно може да се досети с какво се занимават. Има еврейски квартал съвсем близо, където всички са облечени с дрехи от миналия век, за да не описвам как точно изглеждат, ето снимки, взети от Интернет:

Не успях да снимам многото евреи, изглеждащи точно така и разхождащи се по улиците на Антверпен, въпреки че опитах няколко пъти скришно, но всеки път ме досрамяваше и се отказвах, защото без малко да ме видят. Интересното е, че именно евреите държат всички диаманти в града, целият им квартал е пълен с магазини за диаманти.
Отново до гарата има мини чайнатаун с всякакви китайски магазини, както и няколко евтини супермаркета. 
Въпреки дъжда разходката ми беше много приятна. В красивата сграда на съвета имаше безплатна изложба, която посетих, а отвън се развяваше българското знаме, заедно с много други. Като стана около 16:00 писах смс на домакините ми, за да узная кога им е удобно да ме приемат. Отговориха ми да отида веднага, за да ми дадат ключ, защото имали работа по-късно и щели да излизат. Бързо и лесно намерих адреса, посрещнаха ме Илли и Марлийн, както и трите им котки Нефертити, Мона и Лиза. Илли е преподавателка по фламандски, Марлийн е мъж, който е облечен като жена и двамата явно си живеят щастливо в уникално шареното им изпълнено с арт-хаос жилище. Котките са много диви, Нефертити е особено зла и агресивна, още като пристигнах ме одра дълбоко, за да ми даде да разбера, че не трябва да я пипам. Другите две бяха по-дружелюбни, обаче от беля на беля, обръщаха саксии, деряха каквото напипат и естествено веднага се влюбиха в моята раница с всичките й миризми от цял свят :) За щастие не я съдраха, имах късмет. Взех ключа, изкъпах се и отново излязох на разходка. Не спираше да вали и се примъквах от спирка до спирка, но все пак успях да стигна до MAS - най-готиния музей с гледка, който обаче бе затворен, защото беше понеделник. На връщане без да искам се натресох в квартала на проститутките, същия като този в Амстердам! Идея си нямах, че и тук има такъв, а то се оказа, че в почти всеки голям град ги има. Беше доста неприятно и зловещо да се минава от там привечер.

Отидох отново до центъра, на един площад имаше видеостена, на която излъчваха мача Белгия - Италия и беше пълно с футболни запалянковци наоколо. Площадът бе ограден и за да гледаш мача, трябваше да минеш през проверка от охрана, претършуваха чанти и джобове за оръжия и други забранени неща. Загледах се в мача и останах да позяпам, случайни фенове ми подариха готина шапка и като стана тъмно си тръгнах. По-късно разбрах, че Белгия паднала с 0:2.  
Прекарах спокойна нощ на дивана във всекидневната и на сутринта се разбудих от трамвая, минаващ под прозореца. Илли и Марлийн трябваше да излизат за работа, но имаше време да си поговорим и споделиха, че ще ходят в Сан Франциско скоро и имат трудности в намирането на домакин там. Илли ме разпитва за съвети как да си намери домакин в толкова посещаван и туристически град, където хостовете са винаги заети и претоварени.
Прекарах си чудесен втори ден в Антверпен! Използвах времето на макс, за да опозная града. Не валеше през цялото време, което ми позволи да се разходя спокойно. Първо посетих MAS, качих се до гледката от покрива с множеството ескалатори, разгледах безплатните зали на музея (една част е безплатна, останалите с билети). Обиколих марината и се полюбувах на яхтите и корабите, посетих музея на порта, където гледах документално филмче за него. Отидох до замъка, който много ме впечатли, след което пресякох реката по пешеходния подземен тунел, до който водят стари дървени ескалатори. От другата страна се заиграх в парка по всевъзможни катерушки, люлки и въжен тролей. Отново посетих еврейския квартал, минах през китайския да си купя евтина храна от супермаркета и завърших деня с четене на книги в библиотеката, където изобилстваше от такива на английски.

Илли и Марлийн ме бяха повикали в 20:00, за да споделя вечерята им, казаха че ще готвят нещо вкусно. Прибрах се точно навреме, вечеряхме на покрива, където гледката беше чудесна, а храната беше супер вкусна! След вечеря настоях да измия чиниите. Когато ме видя как ги мия, Илли възкликна, че не може така, те имали друг метод за миене на чинии. Внезапно изтръпнах - получих дежавю от Нова Зеландия, там имах същото преживяване с хостовете и техния брутален начин за миене. И тук беше същото! Не можех да повярвам, че и в Белгия си мият чиниите по този гнусен, отвратителен начин! Чиниите се натапят в мивка, пълна с топла вода и сапуница, след което се вадят от мивката, съвсем леко се търкат колкото да паднат хранителните остатъци и се поставят на мястото за съхнене без изобщо да се изплакват, заедно с всичката сапуница и останалата по тях нечистотия! Отврат! Когато Илли ме видя да изплаквам чиния с течаща вода, веднага ми направи забележка и ми показа как ги мият те. Измих всички останали чинии по техния начин, за да не ги дразня, но ми беше непонятно как може да не виждат колко мръсни и засечени остават чиниите и как може после да си ядат сапуницата! Догади ми се като си помислих, че тъкмо преди малко ядох от техните чинии и прибори. Белгийците сякаш са доста мърляви хора, поне с такова впечатление останах.

На сутринта поех към Брюж, където ме очакваше следващия домакин, но преди това смятах да се отбия в Гент и да прекарам целия ден в разглеждането му. Стопирах точно преди тунела за колите в Антверпен, имаше полицейска кола, застанала наблизо и не вярвах някой да спре, но едва след десетина минути се возех в колата на жена с куче, която много бързаше да стигне Гент, защото имаше някаква уговорка. Остави ме пред къщата си на около 40 минути пеш от центъра, пътьом спрях на пейка в парка да закуся. Най-напред отидох до замъка Гравенщайн - изключително впечатляващ отвън, а вътре се влиза само с билет. Заваля дъжд и прекарах повече от час в криене под един навес, времето всеки ден още от Холандия та досега беше ужасно и постоянно преваляваше. Гент много ми хареса, изключително впечатляваща архитектура в центъра, много приятна атмосфера, дори и с дъжда пак беше вълшебно. Прекарах доста часове в мотаене, след което се насочих към изхода на града. Походих до стоп-мястото, тъкмо написах табелата и една кола веднага спря. Беше много луксозно такси, човекът сподели, че живее в Брюж, но работи в Гент и сега се прибира от работа. Остави ме в центъра на Брюж, където имах още време да се помотая до 19:00, когато хостът ме очакваше...

гарата и виенското колело в Антверпен, както и двамата стопаджии, които ме прередиха на стоп-мястото

из Антверпен - един от любимите ми градове :)

всичко беше на футболна вълна

и българското знаме се вее тук

безплатна изложба

Мона

и Лиза :)

апартамента на домакините ми беше арт-хаос! :)

кухнята

още хаос

банята :)

MAS - музеят с най-яката гледа

:)

замъка

тази кофа пее като пуснеш боклук :)

ходих на мач, получих шапка и си прекарах супер с футболните запалянковци :)

за жалост Белгия падна от Италия с 2:0

закуска и обяд

вътре в MAS

гледката от покрива

старите ескалатори, водещи към тунела за пешеходци под реката

тунелът

гледката от другата страна

парк с люлки, в който прекарах доста време

особено пускайки се на този тролей

един от многото хубави паркове

покрива на домакините ми, където вечеряхме

ето я и вечерята :)

в Гент

замъкът Гравенщайн

тук времето ха да се оправи, но уви - пак заваля

съмнителни типчета под моста :)