На стоп около света: Камино де Сантяго - част 5 - от Рабанал дел Камино до Амбасместас

Камино де Сантяго - част 5 - от Рабанал дел Камино до Амбасместас

планините преди Понферада

Ден 17 - Rabanal del Camino - Ponferrada - 34 км

Безспорно един от най-красивите участъци от Каминото! През целия ден се наслаждавах на прекрасни планински гледки и уникални стари къщи, които в комплект с идеалното време, ми оставиха впечатление на едно приказно място, от което не исках да си тръгвам...
Сутринта тръгнах към първото село Foncebadon, което се оказа доста мистично и интересно местенце, особено с кръглата каменна къщичка в градината на един хостел. Като стигнах до едно от най-важните места по Каминото - La Cruz de Ferro, се засякох отново с Пепе, който очевидно бе тръгнал от Рабанал преди мен. До въпросния кръст имаше купчина камъни, по които минаващите пилигрими се бяха разписали, както и множество оставени от тях артикули, накачени навсякъде по кръста и около него. От едната страна висеше дори българското знаме, явно оставено от някой българин неотдавна. Аз нищо не оставих, но поснимах, позяпах, похапнах и продължих нататък по пътя :)

След доста слизане стигнах китното селце El Acebo, където открих wifi до първата чешма и останах да го ползвам около час. До Molinaseca надолнището продължи, а селцето, което повече наподобяваше градче, ме очарова с разкошните си църкви, приятни улички, реката и плажа до нея, където дузина пилигрими вече се разхлаждаха. Реших да не спирам за къпане, защото исках да стигна по-рано в Понферада, надявайки се да има свободни места в безплатния хостел там. Много исках да остана в града за нощувка, трябваше и да напазарувам провизии. Километрите от Молинасека до Понферада не бяха особено приятни, защото ги вървях по шосето, вместо да поема по страничната пътека, която после разбрах, че съществувала. Имаше маркировка по шосето и си мислех, че съм на прав път, но явно е имало и алтернатива на ходенето по асфалта. Така или иначе стигнах града сравнително рано, още беше сиеста и жегата не прощаваше, нямаше никакви хора по улиците. Отидох до замъка, където се намираше и туристическата информация. Там ме упътиха към хостела за пилигрими и ми дадоха карта на града като ми съобщиха, че днес всички музеи и замъкът са с безплатни входове, защото е сряда! Ехх, каква луда радост ме обзе - ще ходя на замък :)))) Цената на билета в останалите дни от седмицата е 6 евро. Веднага хукнах към хостела, там ме настаниха на едно от леглата, оставих раницата и отидох право в замъка. Следващите няколко часа се отдадох на едно прекрасно връщане в моя свят и моето време, още повече замъкът беше тамплиерски и връщането ми беше още по-лесно. Имаше и библиотека - център за проучване на тамплиерите, където вече съвсем се загубих в моя свят и не исках изобщо да се връщам в сбъркания и побъркан 21-ви век.

След замъка посетих и музея на радиото, който много ме изкефи с всичките стари радиоапарати и какви ли още не артефакти. Доста късно се прибрах в хостела, изкъпах се, изпрах си дрехите и седнах да ползвам wifi, който беше разрешен за ползване до 21:30, след което го спираха нарочно. Хостелът бе с капацитет 174 легла и като гледам имаше поне 70-80 човека. Беше много живо и пълно с пилигрими място, имаше просторен двор, множество бани и мивки за пране, голяма кухня. Заговори ме едно момиче от Полша, което засичах вече трети-четвърти път по Каминото. Причината за това бе, че тя системно вземаше автобус или стопираше, така че ме настигаше, за разлика от останалите хора, които изоставаха назад. Полякинята поне си признаваше, че ползва транспорт почти всеки ден, за разлика от други хора, които явно се опитваха да го скрият. Вечерях един банан и четири кофички плодово кисело мляко, а през нощта никой по околните легла не хъркаше и спах по-добре от обикновено.

Ден 18 - Ponferrada - Ambasmestas- 37 км

Всички в стаята станаха рано и ме разбудиха, излежавах се максимално дълго, но не успях да заспя. Закусих набързо в столовата и отново поех на път. Всички църкви по селата бяха отворени и събрах доста печати. На един дъх извървях доста километри, вече изобщо не усещах първите 25. В едно от градчетата срещнах унгарец, с когото се засякох преди много дни на отбивката за един манастир. Зачудих се как този човек е стигнал до тук по същото време когато и аз, но не се чудих дълго - той сам си призна, че взел автобуса за доста голям участък. Явно всички, които ме настигаха, бяха взели автобуса.
Градчето Villafranca del Bierzo беше много готино, имаше и замък, но всички църкви бяха затворени заради сиестата. Пейзажите и този ден бяха прекрасни - планини, гори, а по едно време се появи и река, която беше доста примамлива за къпане. Следобеда отново само аз бях на пътя, нямаше други пилигрими, освен някой минаващ колоездач. Видях белгиеца с колелото, когото срещнах в Хоспитал де Орбиго преди дни, явно се движеше с моята скорост, а бе с колело. Помислих си, че ако имах колело, щях да мина Каминото за около седмица. Но нали беше разходка, а не състезание, макар за мен да бе по-скоро спортна изява на този етап и се кефех от собствените си възможности. Въпреки пришките километрите ми се струваха все по-нищожни и незначителни и ако не спирах толкова често да разглеждам и за wifi, можех да извървя много повече всеки ден.

Като стигнах едно селце на име Амбасместас, се натъкнах на готино паркче с чешма и люлки, което много ми хареса за спане. Имаше и рекичка, където да си топна прегорелите и прашни крака. Попитах един местен дали мога да спя в парка и той категорично заяви, че не е проблем. Настаних се, изпрах си дрехите на чешмата, натопих крака в рекичката и всичко това ми подейства много освежаващо. Направих си царска вечеря с хляб, сирене и домат, към които добавих и шоколад :) Замислих се за това колко много ми липсва музиката, как ми се слуша ама толкова много, че разменям всичката си храна и чисти дрехи дори за една песен, която да слушам нонстоп, но уви - песни нямаше. Натъжих се и си легнах с тези мрачни мисли, седмици наред вече мислех как да оправя телефона, разглабях го почти всеки ден, пробвах всичко, което ми идваше на ум, тъй като на този етап още не подозирах, че самата микро SD карта е скапана.

Следва продължение...

В тази публикация са само два дни, понеже снимките към нея са много, все пак беше една от най-красивите части от Каминото :)

Поздрав с една песен, която слушам всеки ден от седмици насам :) Колкото неподходяща за Каминото, толкова подходяща за мен хехе - Unstoppable - https://www.youtube.com/watch?v=XowYudkB0Pc