Пирин пее, Пътят ме зове... и краят на 24 години вегетарианство :)

Тевното езеро по залез

Позволявам си за момент да се отклоня от поредицата пътеписи за азиатското пътуване и да сложа нещо за любимата ми България. Не можах да се сдържа, понеже Пирин така ми е легнал на сърце напоследък, съвсем е превзел сънищата и мечтите ми, особено след последната разходка там, че реших да споделя снимките. Няма да пиша разказ, защото той би бил основно мисли и вътрешни преживявания. Само ще споделя маршрута - от Банско до Мелник :) Този път умишлено пропуснах посещение на Вихрен, Кончето, Безбог, Полежан и други места, които добре познавам от предни ходения из Пирин.

Маршрут:

Банско - хижа Демяница - Василашки езера - езера Тодорини очи - Премката - Бъндеришки езера: Рибно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро - Башлийска порта - връх Голям Типиц - връх Превалски чукар - Мозговишка порта - Тевно езеро - Дясна Краледворска порта - Митрево езеро - връх Демиркапийски чукар - връх Джано - Попово езеро - Джангалска порта - Валявишки езера - Мозговишка порта - връх Валявишки чукар - Тевно езеро - Беговишки превал - Кукленско езеро - Превала (до връх Зъбът) - хижа Пирин - Роженски манастир - Мелник

Ето го нагледно (дебелата червена линия):

Казахстан - каньон, езера и сбогуване със "становете"

утро на второто езеро Кол Сай

Любимата ми казахска песен - https://youtu.be/_FlBCJbb2oo

Първото ми посещение на Казахстан беше през 2008 г., когато стартирах и първото си дълго пътешествие в неизвестното. Беше ми четвъртата поредна държава по пътя, изобщо не знаех какво да очаквам от нея, бях тотално начинаещ пътешественик. Още тогава страшно се изкефих на тази страна, на пълната дивотия на степта, безкрайните ненаселени поля, камилите, скитащи сами край пътя, конете, орлите.... нелошия стоп, макар всеки да очакваше пари за него, но все пак успях да мина цялата страна безплатно... отзивчивите и много мили хора, един от най-ярките примери бяха Настя, Тимур и Сергей от граничния град Жаркент, които ме подслониха от улицата в дома си и разхождаха къде ли не, сякаш бях царска особа, да не говорим колко ми помогнаха да мина китайската граница... Каучсърфинг домакините ми също бяха страхотни, изобщо добре си поживях в Казахстан тогава и опознах както степта, така и столицата Астана, град Караганда и разбира се - Алмати, където никога няма да забравя как един просяк ми даде пари, защото явно имах по-изпаднал вид от него. :)

Сега ми предстоеше ново посещение на тази вълнуваща страна, в която за повечето туристи няма нищо интересно и рядко й отделят вниманието си, а за мен е поредното чудо, криещо красиви тайни. Е, този път прекарах само 4 пълни дни в страната, понеже бързах да мина Китай и стигна Монголия преди зимата, но истината е, че ми се оставаше доста повече и имаше още много какво да се види...

Киргизстан - разкошни планини, мили хора и една чудна среща по български :)

из долината Джети Огуз в Тян Шан...

Поздрав с нещо, което ми стана любимо и възнамерявам да се науча да го свиря: 

https://youtu.be/xyY4IZ3JDFE

14.08.2018

Сутринта събрах лагера и доста трудно се разделих с приказното езеро Каракул, което завинаги ще остане в сърцето ми и до което се надявам да се върна в близко време. Тръгнах пеш по шосето с идеята да стопирам ако мине кола. Успях да "отстрелям" два мармота с апарата, а не след дълго хванах стоп с двойка германци на екскурзия и техния шофьор.

Днес бе първи ден на леко подобрение в стомашната агония, чак до вечерта успях да не отида до тоалетна. Явно йодът от българите помогна. Благодарение на това, успях да се насладя на возенето с германците, които бяха много любезни и желаещи да ме откарат чак до Ош, а не само до първото село след границата.

Цялото трасе до границата, а и след нея, бе главозамайващо, гледките бяха спиращи дъха. Зяпахме с изумление и възхищение огромния масив на връх Ленин, всички околни заснежени върхове, а в близък план онемявахме при вида на разноцветни скалисти планини навсякъде около нас. Германците също като мен обичаха да спират и снимат, а шофьорът им бе търпелив и им угаждаше. Така успях да се изкефя истински на пътуването с колата, защото на Монголското рали с Джо и Емили паузите бяха много редки, а снимането през прозорците - истинска мисия. Другото голямо предимство бе, че с огромния джип друсането по памирската "магистрала" въобще не се усещаше и след като 5 дни се лашках като чувал с картофи на задната седалка на количката на Джо и Емили, която едва креташе по каменистия път, сега возенето ми се видя като че си лежа на дивана вкъщи - никакво друсане. Шофьорът на германците Макс въобще не говореше английски, а те - никакъв руски и направо не знам как се разбираха, дори прост разговор не можеха да завържат. Няколко пъти им превеждах с ужасно бедния си руски, все пак по-добър от техния несъществуващ.

Таджикистан - през Памир с Монгол Рали

 

памирска прелест... ченето ми увисна пред тоя пейзаж

Прекрасна традиционна музика на една от страните по света, която обикнах много дълбоко:

https://www.youtube.com/watch?v=twDNZ7crTYg

Не мисля, че някой може да си представи Таджикистан, докато не я посети. Моят речников запас не е толкова богат, че да опише зашеметяващите природни чудесии, размерите на които не могат да се поберат не само в кадъра на фотоапарата, но и в ума на прекосяващите ги. Да, говоря за Памир! Хората, които обичат планината и дълбоко вярват в една моя любима сентенция: "Планината ражда хора, а полето - тикви", ще харесат много този разказ и особено снимките в него :) Ще проточат лиги по шарените, разнообразни и преди всичко - гигантски форми на релефа, с които природата е дарила тая чудна страна, сбутана някъде в средата на Азия, тотално непопулярна за масовия турист, официално водеща се за бедна и неразвита... а за тези, които под "липса на развитие" разбират чиста, дива природа, безкрайни планини, пълно спокойствие, смайваща красота... Таджикистан е мястото! :) Аз загубих дар слово, докато прекосявах Памир и едва намирах думи, за да опиша видяното в тетрадката по-късно. Май по-добре го описват снимките, затова този пост има повече снимки от другите.

Накратко казано - влюбих се в два от становете - Таджикистан и Киргизстан, но за втория - в следващия разказ. Сега ще се спра на красотите на Таджикистан. От много години мечтаех да се озова в Памир - гигантска планинска верига в Централна Азия, която си представях като поредица от остри, заснежени върхове, стърчащи над едно сякаш безкрайно плато, където денем слънцето те изгаря до крайност, а нощем се гърчиш от студ в палатката си. Представях си нещо като Алтипланото в Андите и страшно се вълнувах най-после да стигна и до това  откъснато от подивелия човешки свят кътче.

Узбекистан - част 2 - Самарканд, Шахрисабз и как почти ме депортираха в Ташкент :)

в комплекса Шахи Зинда, Самарканд

Нещо страхотно за слушане :)

https://www.youtube.com/watch?v=Kz7Bt-zERQc

25.07.2018

Сутринта Ямик дойде към 8:30 и  след като си взех чао с двете кученца Машка и Дашка, ме изпрати до правилния градски рейс, водещ до изхода на Бухара. След автобуса походих още към километър, за да съм съвсем в края на града, макар че тук такова нещо като край сякаш нямаше. Веднага започваше друг град или село и беше така навсякъде в останалата част на страната. След доста чакане все пак успях да хвана стоп с камион за Navoi. Човекът бе много приказлив и дори ме покани в дома си за обяд, но тъй като бе доста встрани от главното шосе, реших да не се отклонявам, а и бързах за домакина си от каучсърфинг в Самарканд.

Следващият стоп бе с по-малък като размер камион, който пътуваше за Ташкент. Шофьорът също бе много приятен и разговорлив, остави ме на разклона за Самарканд и си продължи. Целият път от Бухара до Самарканд бе пренаселен, нямаше километър без къщи. Явно палаткуването щеше да бъде много сложно занапред... не както беше в пустинята. Хванах градски транспорт до центъра, за да не губя време в ходене през огромния модерен град. Целта ми бяха старините, пръснати из централните части и предизвикващи разностранни идеи за приказки, вълшебства, приключения, битки, съкровища.... Нямах търпение да разглеждам!

През следващите няколко часа се разходих с цел да видя колкото мога повече места преди да се обадя на домакина ми, който живееше на 30 минути с автобус в село извън Самарканд. Селото се казваше Осми март и се бяхме разбрали да му се обадя по някое време следобед, да се срещнем в града и да ме води в дома си.