Мароко - началото на края



Едва след десетина минути вървене по пустинния път след границата, хващам стоп с камион. Шофьорът е много приятен, но разговор не става заради езиковата бариера. Километър след километър се наслаждавам на красотата на еднообразната, но вълшебна пустиня. Крайната дестинация на камиона е бензиностанция, където изглежда сякаш се строи нов град наоколо. Има хотел, интернет кафе, банка, ресторант... и някакви постройки, които вероятно ще се обитават в бъдеще. Интернетът е супер бърз в кафето, изненадвам се много. След като уведомявам всички вкъщи, че вече съм в Мароко, се отправям към пътя и стопа. Не вървя особено дълго и пак ме взема камион.

Мавритания - забранено за пешеходци



Напоследък често ми е тъжно, че престоят ми в тази страна бе така кратък, а разочарованието ми - така голямо. Не зная защо, но имах много положителни очаквания за Мавритания и последните дни, докато бях в Мали, си представях как пътувам из пустинята в търсене на красиви селца с къщи и джамии от глина, гостоприемни маври и жежко слънце - все неща, които обичам. Изобщо не предполагах какво ме очаква, дори не ми минаваше през ум, че всичките ми планове за най-обикновена обиколка на страната, ще претърпят провал...

Мали - като на война...



В Мали вече съм под контрола на една единствена движеща сила - да стигна до Тимбукту - на всяка цена! Егоизмът и личните ми желания напълно поглъщат всичко хубаво, що вирее у мен като за момент дори забравям, че пътят за дома ми минава през тази страна и сякаш всичко престава да е от значение и се свежда само до едно нещо - как да се добера до зоната на военни действия.