Предстоящо пътешествие - с колело от Хасково до Нордкейп/ Норвегия


снегът никога не ме е спирал да правя това, което много обичам :)))

Слагам тази публикация от рано и ще я оставя най-отгоре, за да бъде видяна от евентуални спонсори и хора, които желаят да помогнат :)

UPDATE 2:

Ако някой има интерес към красиви ръчно изработени чанти, иска да се сдобие с такава и същевременно да подпомогне вело пътуването ми, може да погледне този линк: 

https://www.etsy.com/shop/PurpleFlowerPurses?ref=hdr_shop_menu

Изработва ги Деси - една прекрасна дама, която пожела да ми помогне за пътешествието като отдели 30% от всяка поръчка, направена от мои познати, приятели, читатели на блога. Трябва само при поръчване да пишете, че искате поръчката да е в полза на Тери.
Деси продава основно в чужбина, но ако някой иска да поръча в България, също няма проблем.

Новото при мен е, че утре - 05.01, заминавам на стоп за Алжир и Тунис :) Толкова ми липсва Африка, време беше да се върна там. Ще прекарам около месец и половина в топлите страни, после се прибирам и ще се готвя за велопътешествието!


UPDATE:
Новини по предстоящото пътешествие ще слагам най-горе като нови ъпдейти, за да не се трупат нови публикации за същото нещо. Вече си имам колело - Drag Grand Canyon Pro! 28 инчови тънки гуми, 19 инчова рамка. Идеално за пътешествието, хем е бързо, хем изглежда здраво, има си място за багажник и ако не го товаря много, мисля че ще издържи до края с минимални повреди. Отказах се от търсенето на спонсори, от Драг отговор не получих изобщо, даже едно "не", но аз така и предполагах, щеше да е изненада ако бяха отговорили. Та просенето от фирми или хора въобще не ми е по сърце, затова реших да си купя хубаво колело и да си мизерствам по пътя, имайки по-малко средства за самото пътуване. В коментарите към тази публикация може да прочетете повече подробности, да не се повтарям. След като вече имам колело и багажник, останаха още няколко от изброените по-долу неща, които да си набавя. Отказах се от ГоПро, защото за това няма да ми стигнат средствата. Велокомпютърчета има по десетина лева, ще си взема по-натам, предна чанта за кормило също задължително ще взема, както и инструменти. Така че се очертава до април да съм в пълна готовност и да тръгна с бодра крачка (по-точно с бодра гума :)) към Нордкейп. Дядо Коледа пък ми донесе нов спален чувал, така че и този проблем отпадна :)
В заключение - апелът за спонсорство за ново колело в тази публикация по-долу вече не е актуален. Ето и снимка на моя втори най-добър приятел, току що сглобен. Вече си има име - Дявол :) И като гледам има тенденция велопътешествениците да си кръщават пътешествията, моето ще се казва "The Lone Rider" :)))





========================================================================

Е, идва време за ново пътешествие - по-предизвикателно от всички досега :) Този път ще прибера стопа в чекмеджето за няколко месеца иии ... ще яхна колелото!!! Възнамерявам да карам около 11 000 км от вкъщи до най-северната точка на Норвегия и обратно! Това ще бъде първото ми дълго вело пътешествие и очаквам да е незабравимо и повече от прекрасно! Който ме познава знае, че колелото е като част от мен и върху него се чувствам по-стабилно, отколкото дори върху краката си :) Така че беше крайно време да го превърна в средство за реализиране на едно физически предизвикателно, дълго и изморително каране. Имам опит само в няколкодневни вело скитания из България, но за първи път ще пътувам на колело из много други държави. Избрах пътешествието да е до Норвегия, защото много ми се ходи там отново и защото Нордкейп е най-далечната възможна точка в Европа.

Живот и здраве, тръгвам в средата или края на април догодина. Само аз, без другарчета и подобни. Нощувките ще са основно на палатка и вероятно каучсърфинг понякога. Изчислих пътуването на около 4-5 месеца в двете посоки, смятам да минавам по около 100-120 км на ден, ще искам и да разглеждам на някои места и това ще ме забави малко. В последните си вело разходки минавах по 75-80 км дневно без никакъв проблем и с много мотаене и разглеждане, така че смятам около 100 км ще бъде идеално по време на пътешествието.
Слагам тази публикация месеци по-рано с идеята да потърся спонсорство по отношение на екипировката. Ако всичко е на ред, до април ще имам достатъчно пари, за да се издържам по време на пътешествието, но няма да са достатъчно и за покупка на цялата нужна екипировка, особено колелото. Моето колело Drag Assault за съжаление е много неподходящо за такова пътешествие, понеже не е конструирано за туринг и дори няма отвори за монтиране на багажник. Освен това колелото ми има толкова висока сантиментална стойност, че ако ми го откраднат по пътя, ще умра от мъка. Обичам го като живо същество, за мен то има душа и ми е повече като близък приятел, отколкото като вещ. Карам го от 2007-ма, не мога да опиша задоволството си от качеството му и сме се превърнали в едно цяло. Като пътувам по света ми липсва и често си мисля за него, през това време седи заключено с два катинара на възможно най-сигурното място и ме чака да се върна.

Като един изключително доволен клиент на Drag, ще се обърна първо към тях за спонсорство. Също така ако има някой, който да разполага с подходящо колело и да иска да му го разходя до Норвегия, ще го приема с огромна благодарност назаем за няколко месеца като се надявам да го върна читаво и да не ми го откраднат. Всъщност идеята ми е, че не ми трябва ново колело за постоянно, а ми трябва назаем само за пътуването. Колелото трябва да е с качествени компоненти и да може да издържи тези 11 000 км без сериозни повреди. Качествените колелета за туринг са много скъпи, от 1000 евро нагоре, Драг имат няколко, подходящи за целта и в по-ниска ценова категория, като например Grand Canyon Pro, което е около 700-800 лв.
Освен колело, има и още няколко неща, които ще са ми нужни като екипировка и използвам темата да ги споделя. Ако някой желае да ми услужи с някое от нещата отново назаем, изключително ще се радвам.
Разполагам със страхотни дисаги, дадени ми от един прекрасен човек, карал колело до Египет с тях, така че дисаги не търся. Ето списък на останалите нужни неща:

- предна чанта за кормилото, в която да си държа ценните неща и да вземам с мен, когато оставям колелото пред супермаркет например
- здрав заден багажник, където ще закрепя дисагите
- малък комплект инструменти, възможно най-лек и необемен
- екшън камера от типа на GoPro
- вело компютърче


Останалите неща по екипировката си ги имам, или ще си ги купя, например нов трисезонен спален чувал, защото моят от 2005-та вече изобщо не топли. Тези изброените горе предпочитам да ги взема назаем и да ги върна след пътуването.

Ако някой реши да ме спонсорира, осигурявайки ми колело или друга екипировка, предлагам да рекламирам на блога чрез статии или реклами, и по време на пътуването (например чрез тениски или други рекламни материали) неговата фирма, вело магазин или каквото има.
Ако пък някой познава човек или фирма, които биха имали интерес да ме спонсорират, може да ме насочи.

И за да не е тази публикация лишена от снимки и цвят, слагам няколко от последните ми вело разходки, и няколко от по-стари такива.


край Маджарово, 2016

на 2 км от Любимец, 2016

тази табела ме шокира :)



Скалните гъби, Хасковско - 2016

 2008-ма, недалеч от Скалните гъби

из Софийско

Източни Родопи, 2016

автопортрет на колоездача-маниак, 2016

Източни Родопи

с колело на пещера, 2016

река Арда

най-важното нещо при колоезденето са чешмите край пътя :)


до гробницата на Мезек
 
тук се пада много, но все на меко :)

 

24 коментара:

Анонимен каза...

Като за начало - "да няма сериозни повреди" е препоръчително и задължително, но не и невъзможно. За най-честите повреди - я спукана гума, скъсана спица, смяна на калодки, на жило, смазване - за това се сещам в момента. Които хич не са за пренебрегване. От личен опит - по-брутални неща (сериозни повреди) счупен багажник.

Повреди стават винаги на пътя и в най-неподходящите моменти.
Влез в warmshowers.org и почети във форума. Това е CS, само че колоездачния и е доста популярен там, където си се насочила.

Също може да ти е от полза - bikepacking.net
Нещата не са пряко свързани с туристическото асфалтово каране, а по-скоро с каране по черно и оборудването, което го носиш на колелото си, а не в раницата.Има раздел DIY.

За друг съвет, който мога да ти дам - свържи се с местния колоездачен клуб - кк Хасково и разпитай за помощ.

За друго ако се сетя ще пиша.

Огнян - ogny0 [@] mail bg

Анонимен каза...

да и в тези списания има доста полезни неща

http://www.bicycletraveler.bicyclingaroundtheworld.nl/

Tery каза...

Безценни сайтове и препоръки, благодаря! :)
Този последният изобщо не го знаех, както и bikepacking, много интересни неща има за четене. Warmshowers го зная отдавна, преди доста месеци си направих и регистрация, и досега имах на гости няколко колоездача.
Спуканата гума изобщо не я броя за повреда, то е ясно, че такива ще има само не е ясно колко пъти :) Това са дреболии, мен ме тревожат по-сериозните неща, например точно от типа на счупения багажник, тогава става лошо.
Писах на Драг, надявам се да се отзоват, много ми се иска да тръгна с надеждно колело, на което да мога да разчитам :)

Анонимен каза...

За багажниците - какво да ти кажа? Има хубави, които не са по джоба ни. А то между другото ги няма в България. Просто не ги внасят, защото няма кой знае колко хора, които биха отделили над 100-150 лв за едно желязо, което съвсем спокойно би могъл да ти направи един способен заварчик за мнооого по-евтино.
Ти, бидейики от Хасково, имаш едно голямо предимство и то се нарича неделен димитровградски паар (това е единствено в случай, че от Драг ще останат безмълвни). Но не ти пречи да ходиш до там и да се оглеждаш за колело, багажник и т.н. чаркове.
Трябва да си намериш колело, което ще ти пасне най-добре като размер, а не да се хвърлиш на това, което изглежда най-красиво.
Още нещо, което е важно - след като се уредиш с колело и багажник, виж как ще закрепиш дисагите. Става въпрос за разстоянието от дисагите до петата ти, когато въртиш педалите. Много е неприятно, докато въртиш, да си удряш краката в дисагите.
Мой съвет - нищо, че си почитателка на Drag - те не са единствените производители на качествени колела у нас - Sprint и Cross. За Leader нямам впечатления.
А защо не пробваш и в чужбина.Там поне можеш да потърсиш помощ не само от производители на колела, но и от производители на части. Само не знам колко ще ти обърнат внимание, имайки предвид, че има сигурно много ентусиасти.
Относно пролеми, свързани с дългия път, можеш да питаш и тези, които са ти гостували-поне от тях ще е от първа ръка информацията.
Огнян

Tery каза...

Отново даваш чудесни съвети, благодаря :) Драг още не са ми отговорили, ако не пишат ще опитам да се свържа и с другите фирми, Спринт и Крос също правят чудесни колела, имат и подходящи за туринг.
Колело по красота не се избира, както и какъвто и да е друг продукт. А аз даже напротив - избирам по невзрачност и се надявам колелото ми да е възможно най-грозно и незабележимо, за да е най-малък шансът да ми го откраднат като го оставя заключено пред някой магазин например.
Последните месеци поне 5 пъти ходих до пазара, хем да си направя разходка с колелото, хем да огледам какви колела и компоненти се продават. Имаше няколко хубави, харесах едно Cube, но ги продават доста скъпо, на това му искаха 550 лв, но пък беше подходящо точно за туринг. Има и багажници, но са евтини, алуминиеви и не ми изглеждат особено здрави. За размера на колелото, категорично предпочитам да взема по-голямо от препоръчителния за мен размер. Държа да е с 28 цолови гуми и да е по-голямо от моето. Дори да ми е неудобно отначало, ще свикна с него. Харесах си един Grand Canyon Comp XL, който изглежда като да е доста голям за човек с моя ръст, но ако го взема, ще му свикна бързо дори отначало да ми е неудобно.
Поразпитах доста колоездачи, които ми бяха на гости. Имаше един, който минаваше по 30 км на ден, имаше и друг минаващ по 120 км на ден, всеки си имаше своя собствен ритъм. Имаше двама, които караха страхотни немски колелета по 2000 евро едното и откакто бяха тръгнали на път, нямаха нито една повреда и бяха супер доволни от велосипедите. Забелязах, че всички колоездачи пътуват със задни и предни дисаги, а аз ще пътувам само със задни и смятам да вместя всичко там. Те носят немалко излишен според мен багаж, гледам да се уча от техните грешки и да не ги допускам. Ще се опитам да тръгна с минимално количество неща. Имам още много да се подготвям преди пътуването, иска ми се да се сдобия с колелото по-отрано, за да мога да направя поне десетина сериозни многодневни карания и да свикна с него, докато още съм тук.

Анонимен каза...

Права си, че колкото по-рано ти дойде колелото, толкова по-добре. Да му свикнеш, да го пробваш и.н. Но според мен не си права, че ще му свикнеш. Наскоро говорих с един познат и той ми каза, че колелото се прави намества по колоездача, а не колоездача по колелото. За грозното си права.
28" за шосе са идеалните. Просто като си го избираш, гледай да не ти е много дълго, т.е. да не можеш да стигаш ръкохватките и да си много наведена.
За многодневните ти преходи, как да кажа- то и ежедневни ти стигат - по 100-150 км по родопските баири. Ако стане нещо да се прибереш. Поне първите няколко пъти, докато се намести това-онова.
А за дисагите и багажника - когато си вземеш багажника, гледай да намериш начин да ги закрепваш малко по ниско от хоризонталните релси на багажника, т.е. някой заварчик трябва да ти завари хоризонтални пръчки 5-6 см по-ниско от багажника. Целта е, когато си слагаш/ махаш дисагите от колелото, да не се мъчиш с откачането на куките ако си навързала разни боклуци по багажника. Мнооого е неприятно. Ще попиташ кога пък ще махаш дисагите, веднъж щом си ги сложила? Ами примерно преди да тръгнеш сутрин закрепваш първо насипните неща на багажника и после слагаш дисагите. Голям гърч и почва едно псуване. Поне е така при мен.
Хубаво е да имаш и степенка, но за нея нищо не мога да ти кажа, защото аз лично нямам, но се усеща липсата й от време на време.

За предни дисаги-хубаво би било да имаш възможност да закрепваш багаж отпред, но... там пак нямам опит.
Лятото карах с един колоурист до... някъде си и беше само със задни дисаги, но отпред беше закрепил палатката си вертикално за вилката отстрани. Това е добър вариант, защото се освобождава място отзад. В скоро време ще започвам да си правя експерименти с такова закрепване (не само на палатка де). Ще видим какви ще ги натворя.
Но за толкова път, по-добре да си предвидиш варианти за закрепване на багаж на много места по колелото, отколкото да разчиташ само отзад. Няма да усетиш как ще свърши бързо-бързо. 2 дисаги по 20 л отстрани(обемът им някъде толкова); шалте+палатка на багажника, малка раница на гърба и нямаш вече място. И като добавиш 1,5 л вода резерва. Ама ти си знаеш с колко багаж можеш да се оправиш де.
Но плюсът ти е, че ще караш по асфалт и в цивилизацията, т.е. откъм храна и инструменти няма да си натоварена.
А да, щях да забравя - калниците също не са за пренебрегване. замисли се и за тях.
И най-вече идобна седалка и здраво д...

Tery каза...

Седалката всъщност се очертава като кофти проблем, защото при дълги карания с моята много ме боли д-то и в края на деня след цял ден на колелото, трябва да спирам и слизам от седалката на всеки 5 минути, защото боли нетърпимо. Друг е въпроса, че аз досега карам все с раница, голяма и пълна с всичко, тежаща много и допринасяща още повече за контакта между седалката и д-то. И може би като карам с дисаги и нямам тежест на гръб, да е по-добре, но все пак ще боли. Мисля за какви ли не опции - велошорти с подплата точно на д-то, да си закрепя една мини-възглавничка към седалката или нещо такова... На толкова дълъг път не мога да си позволя всеки ден да ме боли д-то, трябва да има решение. Надали ще попадна на перфектната седалка, така че ще трябва да приспособя нещо, облекчаващо мъките :)
Да, зная, че дисагите се махат всеки ден, аз смятам да ги прибирам в палатката нощем и да ги монтирам пак сутрин. На багажника отгоре ще имам шалте, чувал и палатка, но и те също ще се махат и слагат всеки ден.
Искам предната чанта за кормилото точно защото имам леко опасение, че двете дисаги няма да ми стигнат за всичко. Но цели предни дисаги ще дойдат безсмислени, наистина смятам да тръгна само с крайно необходимото. За отпред може би ще може да се закрепят шишета с вода с помощта на свински опашки или нещо такова, за да имам баланс на колелото, тоест да не е всичкият товар отзад.
Палатката ми е супер малка и лека, даже може би ще влезе в една от дисагите и ще остане място за още неща. Единствено ме терзае къде ще слагам храната, защото в северните части на Норвегия няма постоянно да има цивилизация около мен и ще трябва да нося повечко храна. Смятам да взема една малка раница на гръб, която да е празна винаги и само да я ползвам за храна, когато се наложи.
По отношение на калниците още мисля... хем не искам да имам абсолютно нищо излишно по колелото, хем като се замисля, че ще карам в дъждовните месеци в Европа, не ми се иска постоянно да съм в кал от глава до пети. Трябва да помисля за хубав дъждобран, подходящ за колоездачи, това май ще е най-важният артикул в багажа ми :)
От Драг още не са ми отговорили, така че тези дни ще пиша на Крос. Разгледах им моделите за туринг, имат няколко чудесни, имат едно Cross Travel Man, което веднага ме грабна и е със супер компоненти, при всички случаи ще изкара пътуването, ама и цената му си я бива :) Ако не стане нищо със спонсорството, единственото колело, което реално ще мога да си позволя, е Драг Маратон. Малко се съмнявам дали ще издържи толкова километри, но се надявам като го взема ново да изкара поне едно такова пътуване.

Анонимен каза...

Дори да си вземеш най-обикновеното и тежко колело, пак ще те издържи. За частите - хубаво е да са качествени, но не е необходимо да се хвърляме на новото, защото и старите не отстъпват по нищо на следващите модели. Все пак ще караш с много багаж, т.е. килограмите не са от някакво значениe. Просто старите са по-тежки.
Иначе доста колела излизат във Видин, които поне на снимките изглеждат читави (виж в продавалника).

За седалакта - не знак какво да посъветвам. Ако кажа- Свиква се - ще излъжа. Трябва да приказваш с жени, които карат колело, защото поне от нещата, които чета пише, че женските седалки са по-широки от мъжките. Виж тук може да излезе нещо
http://www.singletracks.com/blog/forums/topic/saddle-selection/
По принцип хората са доволни от клиновете за колоездене с подплатата-аз такива не използвам и не давам съвет.
Ще се убедиш, че ако караш без багаж на гърба, д.то няма да те боли или поне ще свикнеш да краш по много и без оплаквания.

За дъждобрана- китайците имат един дъждобр. тип пончо, които освен колоездача, покриват и цялото колело. Само че трябва да си с калници, иначе пак ще се омокриш и не знам как се кара с такова чудо при вятър. Според мен удобството на такова чудо е, че не спарва. Аз за себе си карам с долница и яке - от килата излизат разни неща.

За дисагите, палатката по-добре отвън, че да имаш повече място за багаж. Нама да усетиш как ще търсиш още място. За храната-хубаво е да си носиш котлон и разни варива-издържат и са по-компактни. Иначе за толкова време (или поне в повечето случаи) само на суха храна от магазина не е добра идея, което ти отлично си го знаеш.



Tery каза...

Да разбирам ли, че според теб ако си взема чисто нов Драг Маратон, ще ме издържи на цялото пътуване без да му се скапе нещо сериозно (не говоря за гуми и подобни неща)? Намерих чудна оферта за него за 200 лв и ми се иска направо да го вземам! Така поне няма да се чувствам като просяк, пишейки на велопроизводители, които и без това надали ще ми обърнат някакво внимание. Притеснява ме само това, че частите и смяната им в Норвегия например, ще са ужасно скъпи. И няма да мога да си ги позволя, тогава не знам какво ще правя. Все пак километрите са много, ще трябва да харча доста за храна, а ако се наложат някакви сериозни ремонти по колелото, може да не успея да се справя финансово. Затова ми се искаше да тръгна с нещо по-висок клас с по-надеждни компоненти. Ако моето колело ставаше за случая и беше ново, щеше да е супер, защото го карам от 9 години по всякакви терени и нищо по него не е мръднало, но все пак Драг Маратон е по-нисък клас от него, затова се тревожа.

В продавалника постоянно излизат хубави колела, но на мен ми е притеснено да взема марка, която не познавам и нямам лични впечатления. Проблемът е, че съм толкова доволен клиент на Драг, че ще ми е много трудно да се настроя към идеята да купя друга марка колело :) Иначе сега излезе някакво уж ново в Хасково, ама не му пише марката в обявата, искат му 400 лв и по снимките изглежда обещаващо, официалната му цена уж била 1200 лв. Не знам, аз все се съмнявам и много трудно си купувам каквото и да било, мисля месеци, дори години преди да купя нещо, така че няма да ми е лесно :)

За седалката смятам наистина да пробвам с възглавничка при следващата си велоразходка. Както и да си взема един клин с подплата и да видим дали ще помогне. И аз си мисля, че като карам без тежка раница на гръб, нещата ще се оправят или поне няма толкова да боли.

Котлон няма да нося със сигурност, ще си карам на суха храна и много плодове, колкото и да ми е гадно. Само мисълта за готвене ме убива, това ми е едно от най-неприятните неща, а тъй или иначе не мога нищо да готвя, даже варенето на ориз със сол ми е супер сложно и неприятно :) Пък като се познавам - да тръгна на такова вълнуващо пътешествие и да седна някъде да готвя - просто няма да е. Ще използвам всяка минута за активно разглеждане и придвижване, а вечер ще си лягам в палатката, нямайки сили за повече от разпъването й и влизането в чувала :) Ще купувам храна от супермаркетите и ще трябва отново да свикна на сухоежбите, в последното пътуване основното ми ядене беше хляб със сирене, тук ще добавям и по нещо шоколадово за повече калории. Дано поне се намират евтини плодове.

Анонимен каза...

По повод спонсорите - можеш да прочетеш малко съвети. Не че е за твоя тип каране, ама... може да изкараш някои полезни неща.
http://www.mtb-bg.com/forum/viewtopic.php?t=186759

За котлона и готвенето съм съгласен, но не е лошо от време на време да си палиш огън (ако имаш възможност и да ядеш нещо топло). Има т.нар hobo stoves, които ми се струват доста добър вариант за твоя случай (най-малкото за чай). Не съм ползвал, нито съм си правил, но съм чувал добри отзиви (дано да не е само като вица с циганчето и баничката:)

За развалянето и ремонта на колелото - винаги има вероятност нещо, било то и най-доброто, да се счупи. Тогава да ти е яко дупето и да се оправяш с подръчни средства. Наистина, новото колело е идеалният вариант, но...
Мисля си, че Marathon-ът ще издържи. Защо си мисля така - няма да караш по чукарите, а само по асфалт, т.е. натоварването е плавно и рискът от аварии е малък.
Свържи се с този човек за повече съвети - http://www.vencislaviliev.tk/
Не знам какво и как ще ти помогне, но определено ще ти каже повече от мен. Мога да попитам и спътника му, Пламен, стига да го видя в скоро време, като гледам май ще е след нова година.
Пламен ходи по бревети и първият ще е на 14.01 - бревет Загоре. Тръгва от Сливен.

По принцип от по-сложните ремонти най-много да ти се наложи да смениш венци, верига и спирачки (гумичките). По чужбината има т.нар. bike cooperatives. Идеята им, поне от това, което ми каза един германец (не съм чел,) е да помагат на хора в нужда да си оправят колелата в замяна на труд или нещо подобно - идеалният вариант. Но трябва да почетеш и да видиш къде ги има.
Иначе в швеция и дания по големите градове има доста захвърлени на улицата колелета с някакви нищожни дефекти, които винаги могат да ти свършчат работа с някоя друга част. Само че това са неща от преди 4-5 години и не знам сега как е.
За цените на услугите си наистина права, но не вярвам някой да не ти помогне ако им обясниш какво ,как, що. А и все пак CS и warmshowers домакините определено ще знаят повече от теб.
Недей пропускай варианта dumpser-diving ако нещата стигнат чак дотам. Другото е, че по пазарите преди да ги затворят, дават почти без пари зеленчук и плод, а вече, когато съвсем го разтурват, оставят и хората си вземат. Но пак питай CS.
И още нещо, не се юркай в самото начало да караш по много, да не ти завърши предварително пътуването. В началото по-полека. Около 80 км на ден си е едно нормално разстояние с багаж. Не гони времена и разстояния. Бърза работа нямаш. Свикни с колелото и тогава.
По колелото, което вземеш, се постарай да смениш болчетата с еднотипни, т.е. ако имаш болт с шестоъгълна глава (болт, който се развива с гаечен ключ) някъде по колелото, го смени с шестограмен болт (закрепването на багажника си мисля, че е единствения такъв вариант).
Още нещо - ако нещо ти се прецака на пътя и не знаеш какво именно е, не го разглабяй или човъркай, а стигни до най-близкото място, където би могла да го оправиш/ ти помогнат.

Tery каза...


За спонсорството много мислих последните седмици... и се отказах от идеята. Просто не е за мен. Преди години, когато започвах африканското пътешествие, пак ми се бяха завъртяли тия порочни мисли за спонсорство. :) Доста хора, включително и пътешественици чужденци ми казваха, че било добре да търся спонсори, да им правя реклама, да си направя блога комерсиален и т.н. Спонсорство обаче означава зависимост. Означава да си комерсиална личност, която се продава... да имаш медиини изяви и да се показваш, да се правиш на маймунка, за да пътуваш без да плащаш от джоба си... Все неща, които изобщо не ми се нравят. Нито искам да се показвам по медии, нито да си правя блога лъскав и напудрен като разни други, на които попадам. А не може хем да ти дават средства да пътуваш, хем ти нищо да не даваш на фирмите. Така че след толкова размисли и приказки за спонсорство, май е крайно време да се откажа от идеята завинаги и повече да не повдигам въпроса. Пътуванията ми са щастливи, именно защото не завися от никого и дори дните на мизерстване са за предпочитане пред даване на отчет на някого.
Исках колелото да е от спонсор, за да не харча спестените досега пари за него и да ми останат повече за пътуването, но понеже се отказах, си купих колело за пътешествието (днес ще ми го доставят вкъщи) - така мечтаното Drag Grand Canyon Pro, 19 инчова рамка, ново! Причината да реша да си го купя беше намалението, което Драг бяха обявили в магазина си, така колелото стана много по-достъпно. Пак е скъпо, но след всичко, което проучих и разпитвах последните седмици, стигнах до извода, че е по-добре да тръгна с надеждно колело, отколкото с не особено добро, по което ще дам стотици евра за ремонти и ще си създам един куп неудобства да ходя по майстори из чужбината. Сега надеждата ми е да излезе достатъчно здраво за 11000 км, ако нещо се разваля да е минимална повреда, също така да свикна да го карам, защото този тип колело е нов за мен, тънките гуми, високата рамка... все неща, които пречат на иначе агресивното ми каране, скачане и т.н. С него ще трябва да забравя за всички дивотии, които мога да правя с другото си колело. Все едно се качвам от АТВ на ретро кабриолет :) Много исках да се сдобия с колелото от рано, точно за да можем да се напаснем. 19 инчовата рамка ще ми е добре, но вероятно лапата ще трябва да се смени с по-къса.

Tery каза...

Много ти благодаря за линка към този сайт, човекът изглежда доста е карал и има богат опит! Като му гледам колелото колко е натоварено обаче, тръпки ме побиват. Той казва, че е носил 40-50 кг багаж... Това е страшно много, как изобщо върви това колело... А аз смятам да нося най-много 15-17 кг! Преди години имах на гости едни французи с още повече багаж по колелата и не можех да си обясня какво толкова са помъкнали... оказа се, че освен всичко нужно имат и купища излишни неща, като например брадва да си цепят дръвца за огън?!? Или пък купа във формата на ръгби топка, която трябвало да занесат в Нова Зеландия, дадена им от спонсора. А аз мисля да взема само най-необходимите неща, наистина такива, без които не мога. Дори обмислям да не си взема фотоапарата, а една мъничка сапунерка, понеже за ГоПро вече няма да ми стигнат парите, след като се охарчих за колело. Палатката и чувалът ми общо са 2,8 кг, дрехи най-много 3 кг по дисагите и каквото е на мене, никакви лаптопи и подобни, само малък телефон със зарядно, челник, тетрадка за писане, нож, дъждобран, инструменти и останалото вода и храна. Мисля, че ще се вместя в 15 кг!
Отначало със сигурност ще карам по-малко, докато свикна с колелото. Щом сега 80 км с моето ги минавам без проблем при това с пълна раница на гръб, значи би трябвало с другото колело да ми е още по-лесно, макар и с дисаги. Но няма да се напъвам въобще в началото, пък и ще има много за разглеждане по пътя.
Dumpster diving в Норвегия сякаш работи много добре, поне така пишат други пътешественици. Ще ми се наложи да опра до него при толкова скъпата храна там. А като искам да хапна нещо готвено, просто ще си паля огън, вместо да нося котлон. Поне в Скандинавия е достатъчно диво, че да можеш да си запалиш огън сред природата.

Сега ми остава само да се оборудвам с останалите нужни неща, да си монтирам багажника (вече имам и багажник) и дисагите, и да карам колкото мога повече, за да свикна с колелото :)

Dessi Jeleva каза...

Тери, здравей!

Имам идея за предстоящото ти пътуване с колело. Надявам се, че ще мога да съдействам и бих се радвала ако приемеш! Дай ми моля те мейл, на който да ти пиша повече.

Поздрави,
Деси

Tery каза...

Здравей Деси!
Благодаря ти и ВЕСЕЛА КОЛЕДА :) Ето това ми е мейла - disney@mail.bg

Весела Коледа на всички :)

Dessi Jeleva каза...

Здравей и Весела Коледа!!!
Писах на мейла :)

Васил Гергов каза...

Привет! Тери, това е една от дестинациите, които са ми в плановете, с обиколка на Балтийско море. Сигурен съм, че ще се справиш. Аз също пътешествам малко, тук можеш да разгледаш и да се поучиш от моите грешки, дано и аз си взема поука от тях! Ако идваш към София-обади се. Може пък да съм полезен с нещо, кой знае. gergoff.blog.bg 0884/770-232

Tery каза...

Здравей Васил!
Страхотни разкази си написал! Благодаря ти, много ми беше интересно, а и полезно да прочета за твоите вело обиколки! Не стига, че доста си пообиколил, ами и пишеш много увлекателно :) Пожелавам ти да обиколиш мечтаните си дестинации! Ако идвам до София за повече от няколко часа, може да се видим, но няма да е скоро, защото след няколко дни потеглям на стоп към Тунис и Алжир. Ти ако имаш път към Хасково, пиши, ама след средата на февруари, дотогава ще се прибера.

Васил Гергов каза...

Ясно, мигрираш към топлите страни. Преди години много пътувах на стоп, но само в България. Обичах този начин на придвижване. После станах сухар, качих се на кола и единствено ми останаха спомените, когато качвам стопаджии. Успех ти желая, бързо да ти спират колите и само на добри и интересни спътници да попадаш!

Tery каза...

Много ти благодаря, ще имам нужда от бързо спиращи коли, защото май ще са най-студените и люти зимни дни, минаването през Сърбия, Хърватска, Словения и северна Италия ще е... брррр :) Дано после в Тунис и Алжир да е топло, ужасно много ми липсва Африка, та тази година реших, че не мога да живея без поне веднъж да отида там. Топлото ще е като бонус :)

Бале каза...

Привет! Ако минаваш през Берлин по път към Норвегия, можеш да домуваш при мене. Поздрави!

Tery каза...

Благодаря ти много :) Има някаква вероятност да мина през Берлин, все още нямам твърдо решение относно точния маршрут, ще го измисля малко преди да тръгна, пък и може да се промени в движение.

Цветелина каза...

Нямам търпение и за тази Алжирска публикация.
Безпроблемен път, леко вървене и топло Зимуване ви Желая. Тук в България вече е люта зима, а и из Европа, там където минавате сега. Дано да срещнете само Дружелюбни хора и прескочите снежните виелици с ТИР или кола:))
Бъдете здрава!!!

Tery каза...

Благодаря Цветелина! За жалост пътуването се провали, писах нова публикация защо. Много исках да опозная Алжир и Тунис, но уви. Снежните виелици бяха брутални по пътя, а и в България е било много тежко. Поне не се разболях въпреки студа и мръзненето по пътищата. Сега ще пиша разкази за Сицилия, и там си струва да се отиде, много е интересно!

Елка каза...

Тери, още много вълнуващи пътувания и подкрепа ти желая! Все така смело да сбъдваш мечтите си.