На стоп около света: Португалия - част 4 - Лагош, Сагреш и обратно към България

Португалия - част 4 - Лагош, Сагреш и обратно към България

плаж в Лагош

Три стопа ме отведоха до града, последният от които ме взе момиче, говорещо перфектен английски! Крайно учудващо - за първи път ми спря жена на стоп. Оказа се, че в южната част на страната стопът върви много повече, отколкото на север, защото тук има повече туристи и хората са доста по-отворени и свикнали да виждат стопаджии. Лагош ме очарова за пореден път... много приятен град, разходих се по уличките из центъра, лесно намерих отворен wifi, след което отидох да видя известните лагошки плажове. Впечатлих се много от скалните арки по плажа, разходката по него беше огромно удоволствие. Арките отделяха едно плажче от друго, цялото крайбрежие в тази част на града беше вълшебно. Имаше хора по плажчетата, но не бяха претъпкани.След като ги пообиколих, тръгнах към изхода на града в посока Сагреш. Жегата беше натрапчива, но не чаках дълго на стоп - взе ме отново жена! Да не повярваш, за втори път ме вземаше жена в Португалия. В Сагреш първо се запътих към форта, имаше ужасно силен вятър около него, видях го само отвън, защото се плащаше билет. Гледките от скалите край форта обаче бяха безплатни и страхотни. В далечината се виждаше нос Сао Висенте, където смятах да отида по-късно.

Сагреш като град не беше нищо особено, нямаше стари сгради и чудно красиви църкви, нямаше нищо освен прашни улици, по които вятърът вилнееше свободно. Имаше само една църква с модернистична архитектура, така че бързо обходих града и поех на стоп към нос Сао Висенте. Почти веднага ме взеха две германки, които отиваха точно там. Стана им много интересно да им разказвам за пътуването си, за Каминото и какво ли още не. Около носа нямаше къде да се къмпира, защото духаше силен вятър и беше голо, така че германките ми предложиха да ме откарат в посока градчето, където едната от тях живее. По пътя към него имало гори и съответно място за палатката ми. След като снимахме гледките от носа и фара, поехме на север по крайбрежния път към тяхното градче. Слязох в горист район, където си намерих закътано местенце за спане. Германките обещаха, че на сутринта ще минат да ме вземат и ще ме откарат до Лагош, където щели да ходят да пазаруват, за да мога да продължа със стопа към Испания.
Прекарах тиха и спокойна нощ с малко сън, беше ми много трудно да заспя и непрекъснато мислех за какво ли не. Сутринта германките дойдоха в уговорения час, откараха ме до Лагош като пътьом едната ми даде телефона си, за да пиша мейл до вкъщи. От днес започваше прибирането ми към дома, реших че е дошло време да се връщам, вече два месеца обикалях из Европата и се затъжих за всички. Остатъкът от пътуването ми беше само сменящи се стопове и протече доста транзитно и бързо. Предварителните ми намерения бяха да се отбия в Андора и в Лихтенщайн, но в последствие се отказах и реших да побързам с прибирането.

В Лагош стопът беше светкавичен, но кратък - до следващото градче. Там ме взе кола за по-следващото и така едва едва се придвижвах напред към испанската граница. Във Фаро обаче стопът наистина закучи! Чаках близо 4 часа на няколко различни места, пробвах всевъзможни изходи на града, вървях много и никой не искаше да спира. Накрая ме взе един странен тип, който беше тоталното хипи и не отиваше никъде, но реши да ми помогне като ме откара до магистралата. Там най-после имах шанс за дълъг стоп, взе ме човек, отиващ чак в Кадиз. Моята посока обаче бе към Валенсия и Барселона, така че слязох на една бензиностанция точно преди Севиля. Там стопът умря, защото стана тъмно и се наложи да преспя до ТИР паркинга. Много се притеснявах да не дойде полицията, защото разпъването на палатка е забранено, но се скътах зад едно възвишение и се надявах никой да не ме е видял и да не ме издаде на властите. За късмет не ме обезпокоиха до сутринта, събрах палатката и застанах отново да чакам. Взе ме камион, пътуващ към Валенсия. Доста дълъг стоп, който продължи часове наред. Минавайки транзит Севиля малко съжалих, че няма да спра да разгледам този разкошен град сега, но пък нека да има причина да се върна отново в Испания. Тираджията беше приятен и много си говорехме, радвах се да си практикувам испанския, а той ме похвали, че говоря добре. Слязох преди Валенсия и след дълго чакане почти до полунощ, ме взе камион за Барселона. Пътувахме през остатъка от нощта, така прекарах първата си абсолютно безсънна нощ. Шофьорът беше изключително приятен, интелигентен и разговорлив, и вероятно е бил много доволен, че имаше с кого да говори в дългите часове будуване. В около 5 сутринта ме остави на една бензиностанция след Барселона. Там посрещнах изгрева, зяпайки с почуда неспиращия трафик по магистралата. Толкова рано, а толкова много коли и камиони... Недалеч от мястото, на което стопирах, забелязах български камион и реших да заговоря шофьора ако излезе от камиона. Стопът беше много зле, чаках часове и никой не спря. В 8:00 шофьорът на българския камион излезе и го заприказвах, каза че няма против да ме вземе и че пътува за Италия, само че не се знае кога ще тръгне, защото чака обаждане от някакъв склад, от който ще товари. Реших да изчакам и седнах в камиона да си говорим. За съжаление мина 10:00, а по нищо не изглеждаше като да се товари скоро, имаше още много камиони на паркинга, чакащи да ги товарят, но явно поради отпускарския сезон фирмите се бавеха и шофьорите бяха ядосани. Отказах се да чакам и отново застанах да стопирам. По обед ме взе камион за Тулуза. Шофьорът беше от Еквадор! Веднага си припомних колко по-лесно се разбира испанския на латиносите от този на испанците :) Човекът беше много разговорлив и не спря да приказва, докато стигнахме последната бензиностанция преди пътищата ни да се разделят. Вече бях във Франция, какво облекчение! Стопът в Испания беше труден, но пък във Франция беше толкова лесен! Веднага започнаха да ми спират шофьори, които отбиваха само да ми се извинят, че не отиват в моята посока. Съвсем скоро ме взе кола за градче след Марсилия. Слязох на една огромна бензиностанция на магистралата и пренощувах в градинката й с надеждата, че полицията няма да ме закача. Имаше доста голяма зона за отдих и ТИР паркинг, никой не ме обезпокои до сутринта. От супермаркета на бензиностанцията си купих храна, понеже нямах нищо за ядене - прескъпи франзели по 1 евро едната. Стопът ме отведе право към Италия, взе ме камион, пътуващ за град след Милано. Насладих се на гледките към Монако, Ница, Френската Ривиера... Като наближихме Италия времето рязко се влоши, заваля пороен дъжд и видимостта на пътя силно намаля. По-нататък обаче се появиха две вълшебни дъги, за които си заслужаваше да се мине през лошото време. От бензиностанцията, на която ме остави камионът след Милано, ме взе италианец с лъскава кола, пътуващ за Верона. Отново слязох на бензиностанция и продължих стопа с табела "Словения", взеха ме за Любляна. Озовах се на до болка познатата ми от други пътувания бензиностанция в Любляна почти по тъмно. Валеше дъжд, който допълнително усложняваше нещата. До тоалетните имаше паркирана българска кола, оказа се, че стопанисващите тоалетните на бензиностанцията са българи. Жената ги чистеше и събираше такса, а мъжът седеше отпред и си говореше с български тираджии, минаващи от тук. Заговорих ги и аз, но тираджиите не проявиха желание да ме вземат, така че се насочих към стопиране под някоя лампа на изхода на бензиностанцията. Дъждът ми объркваше плановете и трябваше няколко пъти да се връщам и крия под навеса на тоалетните, за да не се намокря твърде много. След доста чакане ме взе човек за Загреб, слязох на границата, минах бързо проверките и се надявах някой да спре в тъмното, преди да завали и тук. Взе ме човек за Белград и отново се занизаха дългите часове на нощта, беше ми втората от четири нощи без абсолютно никакъв сън. За мое огромно учудване отново издържах без да заспя нито за миг. На човека очевидно му се спеше и не спирахме да говорим на сръбско-български, за да не заспи. Слязох на мястото за плащане на магистралата край Белград и продължих нощния стоп. Взе ме турски камион, но след разклона от магистралата за София преди Ниш, му се наложи да спре за двучасова пауза. Добре, че вече беше ден и можеше да се стопира на неосветени места. Отбивката край пътя не беше добра за стоп, колите минаваха много засилени, затова почаках доста преди да спре сърбин до границата. Там имаше огромни опашки, беше началото на август и турските гастарбайтери тъкмо си отиваха по домовете. Минах границата пеш и застанах да чакам от другата страна, почти веднага ме взеха цигани за Пловдив. Чалгата беше надута до дупка, а умората ми бе по-силна от всякога, вече едва си държах очите отворени. Исках само да се добера до леглото си и да не стана от него поне едно денонощие. От Пловдив доста бързо се придвижих до Хасково с още два стопа и така завърши и това прекрасно пътуване, благодарение на което опознах много красиви и интересни места. В Испания определено ще се върна, останаха ми доста кътчета, които искам да посетя, за Франция да не говорим, там има още много за гледане :) Португалия изключително ме впечатли с историята и градовете си, и там останаха доста места, които искам да видя, така че някой ден отново ще я посетя, въпреки кофти стопа.

Перфектният завършек на всичко... и новото начало, продължение... на моята пълна, абсолютна, тотална... Свобода!
https://www.youtube.com/watch?v=tBsh8QmnSz8

To Be Free
To Be Wild
And To Be
Just Like A Child

And If I Get Lost
I Really Don't Mind
Cos' I'm Me (Free)
Doing Just Fine