Кения и Уганда - като две капки вода :)

Продължавам си мисълта от предната публикация...

След фантастичните часове с животните близо до Найваша, продължих да вървя в посока езерото, където се насладих на огромното многообразие на птици... стотици пеликани, чапли... просто такова разнообразие, не можеш да изброиш колко различни видове виждаш за 5 минути... Точно преди да плисне проливен дъжд от водата се подаде една огромна глава :)) Хипо, гледащ ме с нескрито любопитство право в очите :) Толкова му се зарадвах, а след секунда изплува още една любопитна глава и четири очи се вторачиха в мен. Когато заваля се потопиха и изчезнаха така бързо както се бяха появили. А аз побързах да намеря дърво с гъста корона, че да се скрия. Дървото не ме опази много, дъждът бе зверски проливен, скрих камерата под якето и реших да вървя обратно към дома на Рyт, че скоро щеше да се стъмни. Стигнах по тъмно, разказах им за вълшебния си ден и цяла нощ сънувах животните, горейки от нетърпение да ги видя пак утре. Сутринта си взех довиждане с домакините ми, пихме по един чай (тук викат чай на млякото със захар и съвсееем мъничко чай, даже понякога не слагат чай, но пак му викат чай) и Рyт ме закара с мотора до главния път към животните. Намерих ги не особено трудно, но бяха сменили поляната.

Кения- едно красиво съкровище

 През последната седмица толкова неща се случиха, че не знам как ще успея да опиша всичко :) Пътуването е по-прекрасно отвсякога, нямам думи за красотите, които видях, животните, с които създадох приятелства и хората, които ме изненадват всеки ден с добрината си :)
Домакините ми в Найваша бяха голямо кекую семейство (кекую е едно от 42-те племена на Кения). Рyт, една от дъщерите им, ме посрещна в поредния дъждовен ден в Кения (сега е дъждовния сезон), натоварих се на мотора и и ме заведе у тях - огромна къща-студио. Те всичките са художници и просто в момента, в който прекрачиш прага на дома им, навсякъде около теб има изумителни картини, невероятни произведения на изкуството, от които не можех да отлепя очи за дълго :) Тотално арт-къща, много приятна атмосфера! Бащата се ядосваше, че писал дълъг мейл на компютъра и тока спрял, и после всичко на ново. Токът често спира в Кения и винаги като пишеш нещо, трябва да го запазваш, защото никога не знаеш в кой момент ще прекъсне.

Кения..... най-после спокойствие!

 Цял ден бяхме на пътя, на места бе отнесен от дъждовете, сега е сезона на кратките дъждове тука и всеки ден вали. След много часове и километри стигнахме асфалтовия път преди Исиоло и Бен бе много щастлив, че колата издържа, защото се тревожеше много, че се появи някакъв странен шум по едно време... след още няколко часа стигнахме моята първа спирка в Кения - Нанюки, градче точно на Екватора :) Разделих се с много благодарност с Бен, разбрахме се да се видим в Кейп Таун и да разкажа как е минало пътуването. Пристигайки в първото кенийско градче най-напред ми направи впечатление, че никoй не ме тормози, никoй не ми крещи в ушите "дай ми пари", никoй не ме цели с камъни... Хората изглеждат много мили и спокойни, има значително повече коли на пътя... Позвъних на хоста да му кажа, че съм в града, но се оказа, че той не може да ме посрещне днес, затова да му се обадя утре.