На стоп около света: Холандия

Холандия - Ротердам и Делфт

каналите на Делфт

Знаех сравнително малко за Холандия преди да я посетя... никога не ми е била твърде интересна. Години на ред подслонявах вкъщи холандски туристи и пътешественици, някои бяха готини, други не чак толкова, но въобще не ми се беше приисквало да отделя време и ресурси, за да посетя страната им. За Холандия знаех няколко основни неща: лалета, вятърни мелници, нашенски проститутки, изнесени да заработват там и световноизвестния тревомански град Амстердам. Също така е една от най-пренаселените държави в света и това ме отблъскваше да я посетя, поради потенциални трудност при намирането на места за палатка. Имайки каучсърфинг домакини във всеки град обаче, този проблем отпадна.
Всъщност в исторически и архитектурен аспект страната има много какво да предложи и ми беше много интересно и приятно да обиколя няколкото най-атрактивни града. Съжалявам единствено, че пропуснах Маастрихт, мисля че си е заслужавал. Ротердам обаче, противно на останалите градове, е лишен от стари сгради, тъй като е бил брутално бомбандиран от немците през 1940-та. Понастоящем е един ултрамодерен град, който е и най-голямото пристанище в Европа и едно от най-големите в света. Всичко е ново строителство и навсякъде, където се огледаш, стърчи по някой огромен небостъргач.

Първоначално възнамерявах да отида и до Киндердайк - парк с вятърни мелници недалеч от Ротердам, но тъй като е доста извън града прецених, че времето изобщо няма да ми стигне да стопирам до там, да разгледам и да се върна същия ден. А и все още силно се съмнявах в успеваемостта на стопа в Холандия, мислех че хората ще ги е страх да вземат след всичките атентати и проблеми в околните държави. Оказа се, че дълбоко греша - стопът в Холандия е по-бърз и лесен от този в България дори.

Моята разходка из Ротердам започна в близост до кулата Евромаст, апартаментът на Бас се намира недалеч от нея. Тази кула е доста атрактивна за посещение, само че се плаща, затова я видях само отдолу. Седнах в парка до нея да се полюбувам на лебедите и патиците в езерото, както и на папагалските крясъци, за мое огромно учудване в парка беше пълно с шумни зелени папагали! Нямаше никакви хора наоколо, но по едно време се появи опърпан растамен, който ми поиска огънче да си запали тревата. Докривя му като му казах, че не пуша и нямам огънче, но се махна. В Ротердам, както и в Амстердам, е пълно с изпаднали типчета, клошари, тревомани, джебчии, циганки, които просят по улиците и немалко негри, забъркани в разни нечисти далавери. Всичко това се забелязва и усеща лесно дори след един ден обиколка на града. И все пак далеч не е толкова опасно, че човек да не може да се разхожда спокойно и да снима без постоянно да очаква някой да му дръпне апарата.
В центъра имаше огромен пазар с всякакви плодове и зеленчуци, сирена, дрехи и какво ли още не, беше в стил цигански битак със сергии, отрупани с всякакви артикули. Продаваше се дори турски бюрек и един куп арабски вкуснотии. Очевидно бе пълно с турци, цигани и араби, защото основните групи пазаруващи и продаващи се състояха от забрадени жени с шалвари и мъже с ретро ризки. Също така имаше гигантски закрит пазар, в който цените бяха доста по-високи от тези на улицата и магазините вътре бяха лъскави и изпипани до съвършенство. Атрактивни сирена, ядки, мъфини и торти се мъдреха по витрините, а цените бяха такива, че не можех дори да си помисля да ги помириша :) Тук купуващите и продаващите бяха бели като сняг и руси като слънце :) Според Бас в Ротердам живеят хора от 130 националности, градът е наистина шарен!

Отбих се до туристическия инфоцентър да си взема карта на града, надявайки се че ще имат по-добра и детайлна от тази, която взех предния ден от атракцията Стълбите. Там наглото девойче се опита да ми продава абсолютно същата карта за 1 евро! Потресох се, тази карта е принтирана за безплатно разпространение и това момиче трябва да бъде незабавно уволнено! По-нататък в пътуването - в Испания, се опитаха отново да ми продават безплатни карти в инфо центровете, безобразие! Отбих се и до катедралата с идеята да вляза вътре. Да, ама не - 2 евро за посещение на катедралата. Е, изложихте се холандци, такива мизерии обикновено има само в лилипутските държави, а то в цяла Холандия всичко се оказа платено, дори църквите!
Търсех отворен wifi, но никъде не намерих. Също така тоалетни сякаш липсват, не се виждат дори знаци за публични такива. След разходката се отбих до супермаркет Алди да си купя нещо за ядене, защото само там цените ми бяха по джоба. Взех си кисело мляко, сирене и шоколад за 2 евро всичко и хапнах добре. Прибрах се у Бас, запретнах ръкави да изпрахосмуча, за да е чисто като се върне, ударих си един душ и седнах да чета книгите от библиотеката му, имаше много интересни такива на други пътешественици, дори на двама с куче и каравана, които бяха минали и през България. Те всъщност не пътуваха с караваната, а на стоп с нея, тоест чакаха някой да ги закачи на теглича си и да ги превози напред. Много готина идея, успешно осъществен проект и чудесна книга като резултат.
На отстрещната тераса имаше ужасно дразнеща групичка младежи, които вдигаха невъобразим шум. Зачудих се няма ли кой да се обади в полицията, все пак сме в Холандия и тук подобни проблеми се решават по този начин, но явно никой от съседите нищо не направи, защото врявата продължи часове и ми пречеше да се съсредоточа в четенето. На всичко отгоре говореха английски и им разбирах простотиите! Тук е момента да кажа, че почти не срещнах холандец, който да не говори английски, без значение млад или стар.

На сутринта благодарих на Бас за гостоприемството и се отправих към изхода на Ротердам в посока Делфт. Амбицията ми за този ден беше твърде голяма - да стопирам до Делфт, да го разгледам добре, да стопирам до Хага, да разгледам и там, след което да стопирам до Лайден и да стигна навреме за домакините си там. При лош стоп подобна програма би била неизпълнима, но не и в Холандия. Бас ме беше упътил как да стигна до мястото за стоп, написах бързо "Delft" на чисто новата ми бяла стопаджийска дъска и застанах на изхода на бензиностанцията. След по-малко от 5 минути холандец ме взе директно за Делфт и така започна същинското ми стоп пътешествие. Човекът беше супер приятен и разговорлив, но километрите бяха твърде малко за каквито и да са по-дълги разговори. Отиваше в университета, където преподава и ме остави там, до центъра бяха само 15 минути пеш. Делфт много ми хареса! Доста повече от Ротердам. Малък, приятен град с идилична атмосфера. Няма клошари, друсани и пиянки по улиците, навсякъде цари спокойствие. За огромен мой късмет и времето бе прекрасно, слънцето огряваше каналите и правеше огледални образи на околните къщи. Тъй като пристигнах в града рано, още нямаше живот по улиците, но навсякъде имаше изнесени големи торби с боклук, очакващи камионът да мине да ги събере. Това е масовата практика в Холандия, торбите се изнасят на улицата и минават всяка сутрин да ги събират. Делфт е известен с производството на син порцелан, центърът изобилстваше от магазинчета за порцелан, както и сирене разбира се. Големите жълти пити се бяха настанили на не една витрина и ме примамваха неустоимо, но освен да ги снимам, друго нямаше как да им направя :) Историческият център задържа вниманието ми до обед, когато се усетих, че трябва да тръгвам за Хага ако изобщо искам да я разгледам и да пристигна в Лайден навреме.

За завършек - поздрав с едно видео, на което попаднах и което дава добра представа за лудницата, наречена Ротердам - https://www.youtube.com/watch?v=dyZHTH-bFIs