На стоп около света: Камино де Сантяго - част 3 - от Сан Хуан де Ортега до Вияказар де Сирга

Камино де Сантяго - част 3 - от Сан Хуан де Ортега до Вияказар де Сирга

сред всичките тълпи от пилигрими, се чувствах като това дърво - винаги само :)

Ден 9 - San Juan de Ortega - Burgos - 26 км

На сутринта леко ръмеше. Събрах палатката и отново поех по Каминото. Имаше и мъгла, която придаваше тайнствен вид на пезажите и селцата по пътя. Първото село Ages ме очарова! Къщи в стар стил, много китно и красиво. За съжаление обаче гората свърши тук и отново лъснаха безкрайните житни нивя. Малко по-нататък имаше още една ниска и гориста планинка, но след нея вече всичко ставаше голо, жълто и нагорещено. Бургос се виждаше в далечината и вече си правех тънки сметки как ще разгледам всичките забележителности на града, ще изляза от него и ще намеря място за палатка преди тъмно. Мечти... По пътя преди Бургос имаше няколко малки приятни селца, след което започна огромната, сякаш безкрайна индустриална зона на града. Споменът ми от ходенето през нея си остава най-неприятният от цялото Камино. Мръсен въздух, силен трафик, шум, жега, нагорещен асфалт, по който ходенето е мъка и ходилата ти стават на нищо... Пришките боляха нечовешки, единият ми крак продължаваше да се надува и лилавее, а главата ме болеше и ушите ми свиреха от шумния трафик...
Видях поне десет пилигрими, които се отказваха и вземаха автобусите на градски транспорт към центъра, за да си спестят този ад. Група шумни американци се напъха яростно в един от рейсовете като направо викаха от радост и облекчение, че това е краят на ходенето им. Аз продължих унило и песимистично, ненаслаждавайки се на адски шумния булевард с неспиращ трафик и прахоляк. Испания е толкова суха и прашна, че човек постоянно се чувства мръсен където и да отиде. Няма я тази свежест, идваща от дърветата и зеленината, която дори в най-жежкото лято в България те спасява от усещането за суша и прахоляк. В тази част на Каминото, както и в много други, се чувствах сякаш вървях през пустиня.

След много ходене и няколко кратки почивки, стигнах центъра на Бургос. Като видях какви църкви, улички и сгради има навсякъде около мен, много ми се прииска да остана в града и да разгледам! Мислих около половин час и накрая реших да прежаля 5 евро и да нощувам в най-евтиния хостел за пилигрими, тъй като нямаше безплатни такива. Не беше скъпо и щях да заредя всички батерии, да се изкъпя и изпера. Речено-сторено, за нищо време изтичах до хостела, който се намираше съвсем близо до катедралата и се настаних. Беше огромен, за първи път отсядах в такъв. Беше абсолютна масовка със 150 легла, настаниха ме на 5-ти етаж в голяма обща спалня с много легла, повечето от които вече заети. Много бързо се изкъпах и си изпрах дрехите, след което излязох на обиколка из града. Оказа се, че повечето църкви и катедралата са с билетчета, което за мен е тотален абсурд, но явно така се процедира в немалко държави по света. Една малка част от катедралата е отворена безплатно между 4 и 6 следобед. На едно хълмче наблизо има замък с чудна гледка към града, замъкът също е с вход, но гледката е безплатна и се задържах там доста време. По улиците на Бургос чух и българска реч, бяха две жени, които очевидно бяха вече местни, а не пилигрими. Обиколих всички възможни централни улички и паркове, вървях до тъмно и със задоволство тръгнах обратно към хостела. Купих си и храна от един супермаркет. Предимството на спането в големия град за мен бе, че имаше евтина и вкусна храна, която нямаше нужда да нося на гръб няколко дни, а можех да консумирам тук и сега. Купих си банани, нектарини, плодово мляко, сирене и франзела. Хапнах си царски в един приятен парк, съзерцавайки огромен графит на стената отсреща. В хостела бяха пристигнали Джени и Майкъл от предния ден, леглата им бяха съседни на моето и се заговорихме отново. Днес взели автобуса, коляното на Джени било много зле и това щял да е последният ден от Каминото за тях, утре си заминавали. Тя беше много разочарована от себе си и кисела, понеже това беше краят на ходенето им.

Нощта в хостела мина тежко, на едно от леглата близо до моето спеше испанец, който хъркаше като дъскорезница! Идеше ми да го удуша, докато спи и да си легна все едно нищо не е станало. Разбира се, това си остана само една красива мечта :)

Ден 10 - Burgos - Castrojeriz - 41 км

Поредното трудно ставане след безсънна нощ. С натежали клепачи се отправих към столовата и закусих набързо скалъпен сандвич от франзела със сирене. Отново бях сред последните напускащи хостела. Излизането от Бургос не бе толкова неприятно, колкото влизането, не се минаваше през километрични индустриални зони. Преди Tardajos досадник с джип причакваше минаващите по прашния селски път пилигрими и им пъхаше в ръцете листовка с реклама на заведението си. В Rabe de las Calzadas спрях да почина по-дълго, излегнах се на една пейка и трудно се насилих да стана отново, имайки предвид колко ми се спеше. По пътя от Rabe до Hornillos del Camino изникна малка горичка с чешма и пейки, много се изненадах, защото всичко наоколо бе един безличен гол кър. В селото ремонтираха църквата, обядвах до нея и забелязах, че както обикновено всички пилигрими спираха да вървят по това време на деня и се настаняваха по хостелите. За мен ходенето тепърва престоеше, до тук бяха едва двайсетина километра. Следващият участък до Hontanas отново бе един гол кър и адската жега не прощаваше. Нямаше жив човек по Каминото, имах чувството, че и въздухът около мен всеки момент ще се запали. Понеже нямах шапка, главата ми сякаш гореше от нагряващото я слънце. Съвсем леко се замаях по едно време, но нищо особено, според мен причината бе, че много ми се спеше. По средата на прехода, баш в нищото, се появи хостел Санбол, досущ като мираж в пустиня - една единствена сграда с малко басейнче и малка горичка, беше точно като оазис. Там си напълних вода, вече почти ми беше свършила. В Hontanas спрях да почина малко и да хапна, селцето бе приятно и имаше доста пилигрими. Продължих към Ruinas de San Anton, пейзажът се разнообрази с дръвчета и хълмове. Руините не само бяха много красиви и впечатляващи, но имаше и безплатен хостел в тях. Вместо да остана обаче, реших да се напъна още 3 км до Кастрохерис, там имаше два безплатни хостела.

Градчето изглеждаше приятно, но ставаше късно, така че отидох право в единия хостел. Този беше пълен, но другият имаше места. Беше малък, уютен и домакинът изглеждаше приятен човек. Настаних се до едни италианци и седнах в столовата да хапна. Семейство от Мадрид ме заговори, оказа се, че мъжът е колоездач, който кара по Каминото и днес по-рано ме видял на пътя като бил сигурен, че до тук няма да стигна същия ден. Учудването му било огромно като ме видял да влизам в хостела. Жена му и дъщеря му го следваха по Каминото с кола, те му бяха нещо като support team. Каза, че минава по около 120 км на ден. Явно учудих всички с моите 41 км за деня, единият италианец Алфонсо започна да се ежи, че може да върви повече от мен и заяви, че на другия ден ще мине 50 км. Казах му, че не съм на състезание, а на разходка. Колоездачът ме почерпи сладолед, бяха си купили 4 сладоледа вместо 3, така че ми даде единия. Алфонсо пък ми предлагаше от неговите спагети, но аз вече приключих с яденето по-рано, нагъвайки половин франзела с парче сирене, към които испанското семейство ми добави голяма маруля, отпаднала от тяхното меню поради изобилие от други храни. Какъв късмет за мен, че испанците са толкова разточителни и винаги купуват повече, отколкото ще изядат, неслучайно Испания е подходяща за dumpster diving (събиране на храна от контейнерите, при това не лоша и разнообразна). През 2010-та при посещението ми в Гранада, домакинът ми там живееше само от dumpster diving цели 5 години и ме научи къде какво се изхвърля, намерихме си дори цяла торта - недокосната!

Спането тази нощ беше също толкова невъзможно, колкото и предната. Нито Алфонсо, нито другият италианец и негов спътник хъркаха, обаче на четвъртото легло в нашето отделение имаше друг човек от незнайно коя държава, който издаваше силен хъркащ звук, сякаш някой го душеше. Беше някакъв безумен ад и след поредната безсънна нощ, на сутринта вече почна да ме обхваща силна агресия. Погледнах се в огледалото, за да си видя очите и направо не можех да се позная - огромни тъмни кръгове и силно зачервени очи. Не можех да удуша хъркащите в хостелите по обясними причини и нямаше какво да направя, за да ги спра. Алфонсо дойде при мен докато си оправях багажа, погледна ме с кървясали очи и каза, че само иска да убие, цитирам - "копелето от горното легло". Нарече го свиня и каза, че дори свинете не квичат толкова като ги колят. Също като мен и той не беше спал цяла нощ. Явно не само аз изпитвах толкова силни деструктивни чувства на Каминото. Хъркачите убиваха всичко човешко в мен!

Ден 11 - Castrojeriz - Villacazar de Sirga - 42 км

Хапнах ябълка и пих чай за закуска и с цялата натрупана от безсъние умора едва тръгнах отново по пътя. След града имаше приятно изкачване, спрях на върха да хапна още нещо, защото ябълката не ми беше достатъчна. Преходът и този ден минаваше през безкрайния гол кър, наречен месета. Сякаш нямаше край, полето беше толкова жълто, необятно и нагорещено от слънцето. Въздухът беше сух, главата ми отново гореше от напичане, минути след като пиех вода отново ожаднявах... Ходенето до тоалетна както обикновено беше трудно, понеже нямаше къде да се скриеш, а групичките пилигрими постоянно изникваха отзад, както и отпред. Имаше и хора, които се движеха в обратна посока, явно се връщаха от Сантяго, но не бяха много и често срещани. До Fromista бяха едва 25 км, а вече едва си стоях на краката, толкова ми се спеше, че само исках да полегна на някоя сянка и да не стана повече. В града веднага си купих мляко с какао и три презрели банана на промоция. Девойчето в инфо центъра ме вбеси като се опита да ми продава карти и пътеводители за Каминото, предназначени за безплатно разпространение! Тръгнах си с възмущение.
Последвалите 17 км в жегата ме поизмъчиха малко, понеже адски ми се спеше. Спрях в едно село по пътя, излегнах се на една пейка, събух си обувките и дори задрямах за няколко минути. Събрах сили обаче и се разбудих като дори се възмутих от себе си и лошата си дисциплина, цял ден спирах, дремех и се отпусках твърде много, а километрите само мен чакаха. Стигнах Вияказар де Сирга в 19:30 вечерта. За късмет имаше място в безплатния хостел и се настаних, домакините бяха двойка симпатични възрастни французи. В този хостел за първи път забелязах, че за душ с топла вода се плаща едно евро. На мен пари да ми даваха душ с топла вода нямаше да взема, той дори би ми подействал по-зле, отколкото да не се къпя изобщо. При всяко пристигане в хостел бях в толкова прегряло състояние, че само исках да се накисна в басейн с лед ако може. Дори най-студеният душ не беше достатъчно студен, за да ми подейства освежаващо. Мразя да се къпя с топла вода! Изпрах си набързо дрехите и отидох в столовата да сложа нещо в стомаха, имах съвсем малко останала франзела и нищо друго. Веднага забелязах Алфонсо, който уж се бе зарекъл да мине 50 км днес, но също като мен бе минал 42. Питах го защо така, а той се надъха още повече да ме надходи и се зарече да мине повече от 50 следващия ден. Тъкмо готвеше паста и вече се бе сдружил с двойка други италианци. Поканиха ме да ям от тяхната паста и така изобщо не се наложи да си вадя франзелата, остана за закуска. Имаше и друга групичка, която готвеше и ядеше заедно - австралиец, канадка, англичанин, американци и швейцарка. Те бяха забъркали страхотен ориз със зеленчуци, от който остана доста и го дадоха на мен и италианците, така че в крайна сметка се нахраних доста добре, при това с готвена храна - нещо наистина рядко! Всеки ден обичайнаха ми храна бе хляб със сирене, съвсем друго беше да сложа нещо готвено в стомаха.
Уникалното тази нощ бе, че нито един човек в спалнята не хъркаше! За първи път успях да спя, само помирисах възглавницата и нищо повече не си спомням, както легнах, така се и събудих. Страшна умора ме мъчеше и най-после малка част от нея си отиде, на сутринта се чувствах доста по-добре. Алфонсо също беше много доволен, че никой не хърка и побърза да се похвали, че успял да спи. Явно и той имаше проблем със спането по каминото. Аз поне имах палатка и имах избор да спя в нея навън, където никой не хърка, а той разчиташе изцяло на хостелите.

Следва продължение...

Нещо любимо... Yellow - https://www.youtube.com/watch?v=yKNxeF4KMsY