Лаос - част 2 - новогодишен Виентян и пещерите на Ванг Виенг


Буда парк, Виентян


31.12.2018
Прекарах целия ден в приятно обикаляне на интересните места във Виентян. Първата ми спирка беше храма Wat Sisaket, който добре си спомнях от предното ми посещение тук през 2009 г. Жалко, че във вътрешната част на храма имаше забрана за снимане и охранител зорко следеше посетителите, та не успях да щракна нищо от уникалните стенописи. Поне статуите, които създаваха усещането, че са безброй, бяха достъпни за снимане и много им се радвах. Бяха ми се запечатали в съзнанието предния път и сега отново ме впечатлиха много. Над 2000 са на брой. Билетът струваше 10 000 кип (близо 1 долар).
След посещението се насочих към автогарата, откъдето хванах рейс номер 14, отиващ до Буда парк - интересно място с множество огромни статуи малко извън пределите на града. Горях от любопитство да посетя това място, предния път го пропуснах и после съжалявах. Скулптурите са интересни, във вътрешността на една се влиза, а билетът за посещение на парка беше 15 000 кип. В автобуса до там имах лошия късмет зад мен да седи малко дете, което не спираше да ме тормози, дърпайки ми косата. Изтеглих се колкото можах напред на седалката, но диването не се спря. Едва се сдържах да се обърна и да му плесна един шамар, но за да не изреве някоя майка тигрица, реших просто да стана и да стоя на крака през остатъка от возенето, понеже други празни седалки нямаше. Веднъж стигайки до парка, се почерпих чепка банани от една сергия, за да си успокоя нервите.
Паркът е създаден през 1958 г и съдържа над 200 скулптури на Буда, хинду божества и митологични същества. Най-впечатляващата от тях е полегналият Буда, който спира дъха с размерите си. Прекарах доста време там, разглеждайки обстойно всяка скулптура. Обратно във Виентян, се отправих пеш към златната ступа Phra Thatlaung. Преди да стигна до нея, се качих на Триумфалната арка, наречена Patuxai и наподобяваща известната френска такава. Интересното е, че е построена именно в чест на тези, които са се били за независимост от Франция. Много впечатляваща конструкция, красива отвън, а гледката отгоре си заслужаваше 3000-те кип за билет. Ступата пък е най-важното свято място за будистите в Лаос. Смята се, че първоначално на това място е възникнал хинду храм още през 1-ви век. И по-късно е претърпявал множество опустошения по време на инвазии и войни, и възстановявания след тях. Ступата е наистина красива, сякаш цялата от злато. Последно е реконструирана след Втората Световна Война. Само малка част от нея е от истинско злато, останалото е боя. Вътрешната част не беше отворена за посетители, когато аз бях там. Само дворът беше достъпен и много ми хареса, билетът е 10 000 кип.

Лаос - 4000 острова и Чампасак

Гледка от изумителния храмов комплекс Wat Phu в Чампасак

Просто любимо :) - https://www.youtube.com/watch?v=6zTc2hD2npA

И в Лаос, както в Камбоджа и Виетнам, бях за първи път през 2009 г. Тогава ми стана любимата страна в Югоизточна Азия. Размечтах се да се върна някой ден да я обикалям с колело, просто е идеална за вело туризъм, понеже няма коли по пътищата. Стопът тогава беше много куц, нямаше трафик и едва се докопах до камбоджанската граница. По онова време пътувах в другата посока - от Лаос към Камбоджа, а сега обратно. Твърде малко места посетих тогава като най-много ме беше яд, че не отидох до Луанг Прабанг. Е, беше време да поправя грешката си. Предното пътуване тук ще запомня с гостуването на чудесно каучсърфинг семейство във Виентян, мъжът беше австралиец, а жената местна. Както и с еднодневното обикаляне на храмовия комплекс в Чампасак - любимото ми място от тогава. Останалото време прекарах основно в стоп и дълги часове на пътя. Сега всичко обещаваше да е по-различно и имах намерение да посетя много от пропуснатите преди места. Най-важното и просто задължително - Луанг Прабанг. Но преди това като за начало след границата, се отправих към един невероятен район в Меконг, наречен неслучайно 4000 острова, или Si Phan Don. Същински архипелаг насред огромната река. Намира се съвсем близо до Камбоджа и е задължителна спирка за всеки, който би желал да опознае заспалия островен живот на приятелски настроени местни, да види водопади, или пък да си почине истински, далеч от лудостта на градския живот.
Преди да стигна това райско кътче обаче, трябваше да мина границата, останала в спомените ми като мястото, където почти умрях от жажда по време на миналото пътуване. Нямах понятие дали нещата са се променили и сега има трафик по този път, или пък всичко си е постарому и минават 1-2 коли за деня. Предстоеше да разбера...

Камбоджа - между храмове и делфини

Готин мост, потънал в оранжев прах :)


За първи път в Камбоджа бях през 2009 г. Тъй като тогава й отделих доста време, сега възнамерявах само да мина набързо и да се отбия на две места, които не посетих предния път. Ангкор Ват реших да го пропусна, за да не плащам отново прескъпия билет. Не че не ми се ходеше там - напротив! Но нали бързах и да се прибера у дома някъде края на март, трябваше каквото мога да съкратя по пътуването. Някой ден ако имам време да пиша и кача снимки от онова първо азиатско обикаляне, ще има за Камбоджа и Ангкор - едно от най-впечатляващите места в света, което наистина ме остави без думи. А самата страна тогава ми се стори много колоритна и вълнуваща. Стопът беше труден поради липсата на коли и без малко не умрях от жажда някъде след границата с Лаос. Но като цяло си прекарах супер в Камбоджа и пазя все хубави спомени от там.

25.12.2018
Незнайно предградие на Пном Пен. Коледната утрин. За християните - празник, за материалистите, очакващи нови вещи да им бъдат подарени - празник, за камбоджанците и за мен - ден обикновен. Още преди разсъмване някой от монасите ме изтръгна стресово от и без това супер нестабилния и накъсан сън като се опита да повдигне палатката, явно мислейки си, че няма дъно. Имаше нещо много сбъркано в този манастир, нещо не им беше на ред на тези хора (и кучета). Отворих ципа на палатката при това рязко събуждане, за да видя какво става, а тъпакът се смееше. Кефеше се, че ме е събудил сякаш от земетресение. Добре, че поне не счупи палатката. Веднага се заех със събиране на лагера, за да се омета от това шашаво място час по-скоро. Кучетата не спираха да лаят и съвсем истерясаха като свалих рейките на палатката. Горките животни, явно и те бяха врътнали покрай ненормалниците, които ги отглеждаха. Изпратиха ме до главната порта подтичвайки зад мен със свиреп лай. Добре, че монасите не дойдоха да ме изпратят и те.
По изгрев тръгнах по пътя към Пном Пен. Намирах се в някакъв краен квартал. Видях, че минават градски автобуси и се качих на един. Момиче в рейса ме заговори и попита къде отивам, след което каза да не се отделям от нея, тя също отивала към центъра. На слизане не ме таксуваха, защото нямах камбоджански риели, а шофьорът нямаше ресто да ми върне за 1 долар, колкото му подадох. В Камбоджа и доларите вървят много и навсякъде, но за някои дребни суми си трябват риели. Слязохме на една спирка и момичето каза, че ще сменяме рейса с друг към центъра. След още едно кратко возене се озовахме там и се разделихме. Използвах възможността, че съм в Камбоджа, за да се запася с долари и дръпнах 200 от един банкомат. Пном Пен нямах намерения да разглеждам, предния път като бях в Камбоджа прекарах много на брой приятни дни тук, под грижите на невероятната ми каучсърфинг домакиня глухонямата американка Таши - прекрасен човек! Тя ме запозна наистина добре с града и хубавите неща из него. Едно от нещата, които никога няма да забравя, е сока от захарна тръстика, с който тя редовно ме черпеше. Приготвя се и се продава на улицата с едни специални ефектно изглеждащи машинки.

Виетнам - част 4 - с мотор из Да Нанг, Хой Ан и Ми Сон + българско гости в Сайгон


Виетнамско ежедневие :)

Hungarian Rhapsody No.2 :)  - https://www.youtube.com/watch?v=E1JKd1C7izQ

17.12.2018
Очертаваше се много натоварен ден. И най-лошото ми очакване се сбъдна - дъждът ни най-малко не спря и днес. Вече имах чувството, че след толкова много дни непрекъснати валежи, това е нормалното състояние на времето и никога няма да се промени. Слънцето го забравих как изглежда и как топли, а мокрите ми дрехи, раница, сандали (които никога не изсъхваха и почнаха да миришат яко) бяха сякаш съвсем нормална част от ежедневието и почнах да ги приемам за даденост. Мечтаех си някой ден тези дъждове да спрат и да се покаже Слънчо най-сетне, но тая мечта ми изглеждаше твърде недостижима.
Рано сутринта взех мотора под наем от момичето на рецепцията. Накара ме да подпиша договор, че нося отговорност ако го потроша или бъде откраднат. Лошо, на Кат Ба нямаше такъв договор, направо се качваш и караш. Сега щеше да ми бъде по-тревожно заради съществуващия шанс да бъде откраднат. Заредих пълен резервоар за 70 000 донг и препуснах в дъжда. Не спираше да вали поройно и капките направо ми вадеха очите, каската нямаше прозрачна преграда отпред и много се измъчих. Изобщо не знаех пътя за Ми Сон и поне 20 пъти спирах, за да питам случайни хора за посоката. Упътваха ме добре и след доста каране стигнах. Имаше платен паркинг, където искаха да ме таксуват за мотора, така че паркирах в двора на един ресторант, за да не плащам. Купих си билет за руините на стойност 150 000 донг и се втурнах да разглеждам в пороя. Менташкият найлонов дъждобран, който носех, никак не помагаше дрехите ми да останат сухи. Всичко по мен беше мокро и още като бях на мотора започнах да се треса от студ. Определено имах лека форма на хипотермия, която продължи доста време. Ръцете ми съвсем се бяха вкочанили последните километри на мотора, та сега ми беше трудно да снимам руините, докато вали като из ведро и едва си движа пръстите, тракайки със зъби. Ако някой ми беше казал колко студ щях да бера във Виетнам, нямаше да повярвам. Дъждът тотално промени температурите, не беше пекло слънце повече от седмица. Е, поне карането на мотора беше голям кеф и успях често да вдигам 70-80, а за миг дори и 100 км/ч по мокрия, хлъзгав път, докато в очите ми се набиваха стотици болезнени капчици.

Виетнам - част 3 - дъждовни дни в Транг Ан и Хюе


Лодкари чакат туристи в Транг Ан


08.12.2018
Денят започна с дъжд. Събрах палатката от паркинга на хотела точно преди да завали и поех пеш към края на градчето. Предстоеше ми да стопирам до северния край на острова, където ходих с мотора предния ден. От там тръгва фериботът за Ха Лонг, който исках да взема. Имах късмет със стопа, по тотално лишения от коли път все пак мина една кола и ме взе преди да стана вир-вода от дъжда. Хората отиваха до последното село преди ферито като дори ме откараха до самото пристанище, за да не вървя, докато вали. Трябваше да почакам до отплаването, така че се заех с разфасоване на огромния грейпфрут, който намерих миналия ден и който не исках да ми тежи в раницата. Местни с любопитство зяпаха как го "коля" с джобното ножче, беше наистина голям и с дебела кора.
Билетът за ферибота беше 80 000 донг и някъде около час пътува от остров Кат Ба до град Ха Лонг. През цялото време минавахме покрай приказни стръмни острови, същия тип като тези от залива Лан Ха. Целият район бе изпъстрен с такива феноменално красиви и впечатляващи скали, извисяващи се право нагоре от морската повърхност. Акостирахме на пристанището и поех пеш през града с цел да изляза от него. Отбих се до хубав плаж, на който нямаше никого, освен двойка младоженци на фотосесия. След доза ходене успях да хвана стоп с човек, който ме откара до главния път, а от там ме взе камион с двама до разклона за Хай Фонг. Там успях да се кача на магистралата с надеждата за бърз стоп по-нататък. Взеха ме мъж и жена с две деца за Thai Binh. Мислех си, че отиват наистина в Thai Binh, което е близо до Ninh Binh, но се оказа, че домът им е поне 40 км по-назад и се подведох да сляза от магистралата с тях. Беше много трудно да се разберем кой къде отива, не говореха английски. Бяха обаче много мили хора и спряха на едно заведение да ме черпят обяд. Нямаше нищо вегетарианско и накрая ми донесоха чиния със сварени без нищо нудъли, към които добавих соев сос. Дойде време да ме оставят в тяхното населено място, което бе далеч от магистралата. Явно щеше да се наложи да пътувам до Нин Бин по национала. Хич не ги обичам виетнамските национални пътища, претъпкани са с трафик и моторчетата страшно пречат да се стопират коли, шофьорите дори не могат да те видят заради гората от хора на мотори, които те закриват. Имах обаче голям късмет - спря ми камион право за Нин Бин. И най-хубавото бе, че не влезе в града, а продължи по околовръстното и ме остави само на два километра от следващата ми дестинация Там Кок. Тръгнах пеш като стопирах, докато вървях, понеже валеше. Взеха ме двама с лека кола и ме стовариха на паркинга до главното място, от което се вземат лодки и се плащат билети.

Виетнам - част 2 - столицата Ханой и остров Кат Ба

Гледка от върха на Маймунския остров

https://www.youtube.com/watch?v=q8ir8rVl2Z4
Many places I have been
Many sorrows I have seen
But I don't regret
Nor will I forget
All who took the road with me

04.12.2018
Станах и излязох много рано сутринта. Като за начало се отправих към езерото, този път да го огледам по светло. Лелки и баби правеха гимнастика на големи групи по алеите около водната площ. Отбих се до катедралата St Joseph, която беше все още затворена и я видях само отвън. Точно навреме се появих пред вратите на едно от най-интересните места в Ханой, според мен задължително за посещение - бившия затвор Хоа Ло. В момента функционира като музей и е вълнуващо място. Успях да си издействам отстъпка на билета чрез фалшивата студентска карта и платих 15 вместо 30 хиляди донг. Мястото притежава мрачна история. Иронично наречено "Ханойският Хилтън", затворът е бил използван първо от френските колонизатори за политически затворници, а по-късно от Северен Виетнам за пленени американци по време на Виетнамската война. Точно по време на втория период е станал известен като "Хилтън." Построен от французите в края на 19 век, затворът е бил предназначен за измъчване и екзекуции на политически затворници, особено революционери. Мъченията са били изключително жестоки, а вътре в нечовешки условия са пребивавали стотици хора като бройката е достигнала дори 2000. В момента посетителите могат да видят оригиналните килии, но само една част от затвора е запазена. Останалото е било разрушено през 1996 г, за да се освободи място за поредния небостъргач. Много жалко, че не са го запазили целия. Мястото е супер мрачно и въздействащо, беше ми изключително интересно да го разгледам. Злокобните коридори и килии те навеждат на мисълта, че страшни зверства са се случвали между тези стени и дори да не знаеш историята, може да усетиш хилядите призраци на убити, носещи се в пространството и търсещи отмъщение. В една стаичка има оставена гилотина за най-тежко проявилите се революционери. Затворниците са били мъже и жени, повечето са умирали след най-много 1-2 години при тези кошмарни условия. Хранили са ги само със супа и хляб.

Виетнам - из красотите на Бан Гиок, Ба Бе и Са Па

Водопадите Бан Гиок


Прекрачвайки границата на Виетнам знаех, че всяка страна би ми харесала след престоя в  Китай. През 2009 г. посетих Виетнам за първи път, но никак не се очаровах, понеже реално нищо не видях от нея. Прекарах 3 дни в Сайгон, ужасих се от трафика и пренаселването, и си тръгнах. Бях в края на тогавашното си 10 месечно пътуване и бързах да се прибирам у дома. Нищо хубаво не можех да кажа за Виетнам след това първо посещение. Впечатли ме само военния музей в Сайгон. В онова пътуване прекарах доста повече време в Лаос и Камбоджа за сметка на Виетнам. Този път обаче щях да направя точно обратното. И красотите на Виетнам се оказаха много впечатляващи. Има десетки прекрасни за гледане места из тази немалка и доста зелена страна.
Виетнам колкото позитиви има, толкова и негативи. Ще започна с кофти нещата. И тук както в Китай се яде всичко. Жестокостта към животните е епична. Социализмът е на почит, хората се стремят да догонят китайците и страната е доста тясно свързана с Китай. Икономиката се развива, природата се унищожава, популацията от близо 100 милиона продължава да расте. Градовете са пренаселени и замърсени. Хората понякога са мили и добронамерени, друг път - груби и измамни. Виетнам е бивша френска колония, на по-късен етап жестоко съсипана от Виетнамската война, водена между САЩ и Южен Виетнам от една страна, и Северен Виетнам с комунистическата партия от друга. Тази война се е характеризирала с прояви на изключителна жестокост към виетнамския народ от страна на САЩ. Завършила е с победа на Севера и обединение под управлението на комунистическата партия.
Интересните за посещение места, до които аз успях да се добера, много ме впечатлиха. Ето ги поименно: водопадите Ban Giok до границата с Китай, езерото Ba Be, планините Sa Pa, столицата Hanoi, остров Cat Ba и залива Lan Ha (също и известния Ha Long bay се намира наблизо), Tam Coc и Trang An, градовете Hue, Hoi An, Danang, руините My Son, Marble Mountains до град Danang, военния музей в Сайгон, тунелите Cu Chi.

Транзит през Южен Китай и няколко дни в Хонг Конг


Гледка към тоновете лъскав бетон на Хонг Конг от връх Виктория

I am standing on the rooftop, READY TO FALL - https://www.youtube.com/watch?v=XN2FrUUq-zI
Поздрав за хората, които се чувстват дълбоко смазани и отвратени от себеподобните си. Съвсем малко са, но знам, че ги има някъде там.
Когато някой ме попита защо толкова много ненавиждам човеците и прекарвам огромна част от живота си в плач, гняв и омраза, ми се иска да му отговоря с горното видео. Всеки ден имам чувството, че ще се пръсна на хиляди парчета от гняв пред безчинствата на уродливото човешко същество, което руши всичко и всички около себе си. Искам само да натисна червения бутон... онзи, който ще заличи всички човешки същества от лицето на Земята, включително и мен! Онзи Ад, за който говорят религиозните безумци, всъщност е тук и сега. Хората превърнаха успешно света в пъкъл и всеки миг, прекаран тук, е наказание за тези, които чувстват и мислят. А единственото хубаво нещо на живота тук е мигът, в който си отиваш от него и никога повече не се събуждаш, за да видиш БОЛКАТА на природата и всички живи същества!
През сълзи, пропити с омраза, започвам този разказ за Ада (Китай) - един от най-големите унищожители на природата понастоящем. Не че останалата част от света не е! Но жълтурите с дръпнати очички и кухи умове и сърчица сякаш най-често ми се набиват на нервите в последните години. Азия, Африка - вече в пълна власт на китайската зверска експлоатация на природа. Гадничко е да ходиш отново в държава, която знаеш, че мразиш. За трети път... Е, този път евакуацията я осъществих по най-бързия начин, но все пак дори и за кратко Китай успя да ме влуди. Вече дори само мисълта за тая страна ме влудява. Но пък къде се е чуло и видяло луд да полудее...

Тайван - част 5 - последни дни в Рая


В Yehlio геопарк

I love the sound of Silence - https://www.youtube.com/watch?v=KV-vwjrHZ4Y

15.11.2018
Сутринта времето обещаваше да е лошо, духаше силен вятър и едва закусих на беседката с гледка, докато гледах изгрева, смръзнах се. Върнах се до инфоцентъра и седнах пред тоалетните да чакам да ми се зареди батерията на фотоапарата, вътре имаше контакти. Една жена, която се готвеше да изкачва връх Qixingshan, ми подари банани и яйце преди да тръгне. В 9:00 инфоцентърът отвори. Взех карта и разпитах персонала какви места за обикаляне има из националния парк, разгледах и страхотната образователна зала с всякакво инфо за мястото, животинските и растителни видове. После поех по пътеката за изкачване на връх Qixingshan, която беше буквално претъпкана с хора. Сякаш всичко живо, пребиваващо в Тайпе, днес се беше юрнало да катери планината. Въобще не очаквах, понеже на другите хайкове предните седмици почти нямаше хора, а тук изпреварвах големи групи възрастни, ученици и въобще всякакви. Всички се изумяваха от раницата ми, те се качваха без багаж и едва ли бяха виждали толкова натоварен човек. Някои хора ме заговаряха и като им казвах, че този хайк е супер лесен и че раницата изобщо не ми пречи, се чудеха и пуфтяха. Според тях хайкът бил много труден. Един завалия с толкова усилия се изкачваше, едва дишаше и сякаш му беше първо ходене в планината, та стигна върха чак когато аз си тръгвах надолу. Пътеката беше преобладаващо стълби нагоре през джунглата, а горе на по-височкото стана голо и се откриха гледки, които обаче постоянно се скриваха от мъгли, носещи се из въздуха.
На върха имаше безкрайни опашки за селфита с дървения стълб за обозначение. Цели класове ученици се нареждаха за снимки. Аз нямах подобни интереси, затова се отделих в по-лишен от човешко присъствие край и поседях доста време в очакване на прозорец в мъглата, даващ гледка на която и да е страна. По някое време мъж и жена ме заговориха и веднага ги разпознах - онзи ден ме бяха возили на стоп до Toucheng. Явно бяха учители и водеха един клас ученици.

Тайван - част 4 - по източното крайбрежие

скалите Qingshui по бреговете на национален парк Тароко

Като се смесят стиловете се получават гениални концерти :) - https://www.youtube.com/watch?v=uT3SBzmDxGk

08.11.2018
Докато събирах палатката, един накуцващ възрастен представител на племето ами мина наблизо и ме поздрави. Нямаше никакви други хора навън толкова рано сутринта. Седнах на плажа в очакване на изгрева, който беше смайващо красив. Тръгнах пеш по пътя, порадвах се на група беснеещи край шосето маймуни, а по някое време на стоп ме качи същият чичка от вчера, който ме остави до пещерите Baxian. Отиваше на доктор в клиника в по-голямо градче нататък по пътя. Слязох в центъра на градчето, купих си чепка банани от сергия и попаднах на по-евтин супермаркет от популярния 7eleven, та се запасих с храна.
Качиха ме мъж и жена до разклон нататък по пътя, встрани имаше чудесно кътче за отдих до плажа и там седнах да закуся. После хванах стоп с човек, който ме откара до следващата ми дестинация - полуостров Sanxiantai. Едно много готино местенце, което преди е било остров, но сега до него има изграден шантав мост. Оставих си раницата в информационния център и се отправих на разузнаване.
Гледките бяха приказни и към залива, и към полуострова, а растителността бе необичайна и гъста. Имаше готина пещера, в която се засякох с единствените други туристи - четирима французи и няколко азиатци от Тайпе и Хонг Конг. По-късно пак се засякохме на фара и се заговорихме. Един от французите, който се представи като Джон (не твърде френско име :), говореше отлично английски и беше много разговорлив. Разказа, че трима от тях доброволстват за няколко месеца в католическата църква в град Yuli, а четвъртият е кмет на малко градче във Франция и е дошъл на посещение. Останалите от групата бяха азиатци християни също участващи в някакви проекти с църквата, а днес всички решили да пообиколят района за един ден и да разведат кмета. Като разбра, че пътувам на стоп, Джон предложи да ме закарат нататък в моята посока, докато пътищата ни се разделят. Те имаха голям бус и със сигурност поне едно свободно място.