Странджа - гора, море, реки, светилища - част 2

Гледка от скален комплекс Ехото недалеч от Бегликташ

20.07.2021 

Маршрут за деня: Параклис "Св. Костадин" край Заберново - Калово - Визица - Кондолово - Българи - Кости - Голямата аязма - Кости - Екопътека "Марина река"  

Изминати километри (с колата): 72 км

Отправих се към село Калово на празен стомах, нямах никаква храна и смятах да заредя в някое следващо село. Калово ми се падаше встрани от пътя, но реших да му хвърля едно око особено заради недалечен долмен. Паркирах колата в центъра на малкото селце, точно до къщата на 84 годишната баба Мария, която обстойно ме информира за ситуацията си, живота си и най-важното - за отварянето на църквата, която отвън беше доста внушителна и ми се искаше да я видя и вътре как изглежда. Уви, ключът бил у кметицата, а тя живеела в село Визица. И определено нямало да се разкара до тук, за да отключи. Нямаше как, преглътнах разочарованието и продължих нататък към един долмен, сгушен в горите над Калово. Разпитах баба Мария как да стигна до него, наричат го долмен Чакъра и е северно от селото, по пътя към главното шосе. Откриването му клони към трудно, но не чак толкова. Колата може да се остави до шосето, когато стигнете до отбивка вляво - черен път, започващ от сякаш най-високото място след селото. Карате нагоре по шосето обратно към главния път и отляво се оглеждате за широк черен път. По него около 1 км нататък, скрит в гората, но възможен за откриване с повечко усърдие и късмет, е долменът. Доста е разрушен, но местенцето е готино и има излъчване. Има един разклон на черния път, където трябва да хванете този вдясно, върви се покрай оградите на някакво стопанство. Имах късмета да видя и две костенурки по трасето, а гората е омайна.

Странджа - зелено и мистично - част 1

Слънчо огрява паякови къщички :)

 

 Тази прекрасна обиколка из чудесата на джунглестата Странджа направих миналото лято, когато се отвори една седмица прозорец между битовите задачи към близките и успях да се измъкна, макар и за толкова кратко. Пътуването беше с кола и колело заедно, понеже успях да поразглобя старото си колело за оффроуд и да го сложа на задната седалка на колата. Така имах три варианта за обикаляне - с колата за по-бързо, с колелото за по-приятно и пеша за по-опознавателно. Възползвах се на макс и от трите. Искаше ми се да съм само с колело и пеша, но за една седмица нищо нямаше да видя. Плюс това прагматичното родителско тяло реши да използва пътуването ми към Странджа и ми постави задача да купя 150 кг дини от борсата в Любимец на прибиране към вкъщи. Така че имах съчетание на приятното с полезното, както се изразяват онези "нормалните" хора, които правят нещо само ако имат изгода. Макар да не мога да идентифицирам все още полезността в преяждането с диня. Та напред към Странджа и нейната тайнственост...