До Исландия и назад - част 5 - Фарьорските острови

 

Село Kunoy


Фарьорските острови сякаш не са особено известни и познати на средностатистическия българин. Имам усещането, че повечето хора дори не знаят къде се намират, та камо ли какво представляват и към коя страна принадлежат. Географското й положение определя наличието на дни с четири сезона, сменящи се в рамките на 24 часа, поради което всеки посетител трябва да е отлично подготвен по отношение на облеклото си. Вятърът на Фарьорите е див, луд, бесен и безпощаден. Студът идва с него и връхлита внезапно дори и през лятото. Всъщност по тези места "лято" е дума, която не носи значението, което ние й придаваме в България. Дори в разгара на най-топлия сезон температурите може да са ниски, а вятърът най-редовно пердаши и вледенява. Ако човек е решил да пътува пеша, на стоп и да спи на палатка по време на целия си престой там, трябва да е добре подготвен откъм дрехи, силно находчив и изобретателен, както и много мотивиран да продължи да разглежда приказните острови, докато е брутално подгизнал от глава до пети и трака със зъби, крачейки по напоената земя. На островите няма гори, няма естествени укрития и да се намери безплатен и легален подслон при лошо време, е много сериозна мисия. 

Фарьорите се състоят от 18 вулканични острова, от които 17 са обитаеми. Главните и най-населени острови са Streymoy и Eysturoy. Архипелагът е автономна област, но принадлежи на кралство Дания. На мен ми се струва по-обосновано географски да са част от Норвегия или Исландия, ама историята решила друго и станали най-красивото бижу в датската корона. Островите отлично си отговарят на името, което в превод означава "овчи". Количеството овце там е зашеметяващо и понеже площта не е голяма, както в Исландия например, ги виждаш навсякъде и по всяко време. Толкова свикнах на всяка крачка да срещам овце, че после в Исландия почнаха да ми липсват, а и там уж са много.