Южна Корея - част 2 - храмове, селца и българско гости в Бусан

в традиционното село Yangdong

Като за начало :) - https://www.youtube.com/watch?v=P-yGqJCOJxw

23.09.2018

Рано събрах лагера, а мъдрецът - дърворезбар ме повика в ателието си да видя творенията му. Имаше страхотни маски и дървени фигури, а по стените висяха негови снимки с кралица Елизабет, Джордж Буш, корейския президент и какви ли още не известни личности. Явно това село и маските са голяма атракция в Корея. Поех пеш по шосето като се опитвах да стопирам рядко минаващите коли. Беше мъгливо и сякаш всеки момент щеше да завали, затова се отказах да ходя до конфуцианската академия, намираща се на 3-4 км по странично шосе. Хванах стоп с един приятен човек до следващото село и от разклона там ме взе друг за Андонг. След дълго чудене къде да ме остави, понеже не му беше известно мястото, където исках да отида (7 етажна тухлена пагода), ме свали пред полицията и от там се заех с опознаването на града и търсенето на пагодата. Минах през приятен пазар, отбих се до супермаркет, разгледах центъра и стигнах до туристически инфоцентър, където ме упътиха към пагодата и имаха компютри, един от които успях да ползвам и да пиша вкъщи.

Пагодата бе доста интересна и запомняща се, тя е най-старата и най-голямата тухлена пагода в страната, висока е 17 метра. Наблизо имаше историческа къща на един от бившите президенти, беше отворена за посещение, а жената управник беше много мила и ми пусна да гледам филмче за къщата. После се заех с ходене към известния дълъг дървен мост Woryeonggyo, гледките покрай язовира бяха прекрасни, а от другата му страна всичко беше гора. След като го пресякох, се захласнах по Andong folk village - групичка от яки стари къщи по един баир, докато ги разгледам обстойно всичките си замина поне час. Връщането към града направих по приятен пешеходен маршрут, направен от дървени мостчета и пътеки. Имаше много пейки и беседки, седнах да хапна и като попълних запасите от калории, бях съвсем в кондиция да извървя пеш половината град.

Южна Корея - сред дворци и традиции

в двореца Gyeongbokgung

След всички премеждия и разочарования от Китай, очакванията ми за Южна Корея бяха толкова занижени, че настроението ми на ферибота беше като тъмен облак, надвиснал над пълните с пластмасови отпадъци води на Жълто море. Колкото повече приближавахме бреговете на новата страна, толкова повече ме свиваше корема при мисълта за смога, огромните бетонни джунгли, пъплещите навсякъде човечета, непреодолима езикова бариера... и аз, в целия този невъобразим ужас, в недобро здравословно състояние някъде на пътя, кашляйки и чешейки очи, опитвайки се да се евакуирам от държавата колкото може по-скоро... Така започнах да си представям престоя си в Корея и никак не се чувствах добре от мисълта за втори Китай. Тъй като още на ферибота кашлицата ми отшумя и очите ми започнаха да се подобряват рязко, се почувствах достатъчно добре физически, за да успея дори да се ядосам и да ми се скофти много настроението при очакването новата страна да не е с нищо по-различта от старата. Корея никога не ми е била мечтана дестинация, за нея знаех само, че е пренаселена с многолюдна, високо технологична нация, навсякъде е пълно с небостъргачи и свръх модерни чудесии, а природата направо си я няма никаква... При такава генерална представа за страната, не е чудно, че никак не копнеех да се озова в нея, но все пак толкова много исках да избягам от китайската комунистическа лудост, че някъде в най-смелите си мечти, си представях Корея като глътка свеж въздух... Само се надявах да не се озова в ситуацията "от трън, та на глог", а сега като се връщам мисловно назад, не мога да не се скарам на себе си за торбата предразсъдъци, с които акостирах на корейския бряг и никой от които не се доказа като правилен... В последствие така се очаровах и влюбих в Корея, че ми се ревеше като си тръгвах след едва 10 дни престой, оказал се изключително кратък, за да се наслади човек и на 1% от красотите, които страната предлага.