Тринидад - последни дни на Карибите

гигантска кожеста костенурка на плажа до Матура

Измина месец и половина откакто си заминахме от Тринидад и приключихме пътуването из Карибите. Много неща се случиха оттогава насам, много уроци научих за това докъде стига алчността и проклетията на хората, много неприятни изненади преживях. Южна Америка към момента се оказа най-голямото ми разочарование, но както се казва в една моя любима книга: "Страданието прави от човека или монах, или воин". От мен направи ВОИН, при това готов за война 24 часа, 7 дни в седмицата :) Сега, изстрадвайки номер едно най-ужасна страна в моята лична класация (говоря за Колумбия, ужасната Венецуела е разжалвана до второ място, а Сейнт Мартин се кичи с трето такова), си спомням с умиление и тъга за "маймунките" и индийците в Тринидад, които бяха всичко друго, но не и безчовечни апатични изроди, каквито към момента срещаме ВСЕКИ ден в двете южноамерикански държави.
Не искам да започвам тази публикация с негативизми колкото и да ми е гадно в момента, седейки и пишейки това през нощта в едно подобие на парк без пейки в едно ужасно туристическо колумбийско село, където всеки те преследва с оферти за хостел и е мазен и усмихнат само като види пачка с пари. Та в момента ще се опитам да забравя къде съм и какво ни очаква утре, ще положа усилие в този текст да намерят място красивите моменти от Тринидад, игнорирайки моментното си разочарование и оставяйки описанието на тежките ни дни и пространни страдания за следващите публикации...

Карибска равносметка

Пария бей, Тринидад

Сега докато оправях сметките, осъзнавайки че огромното разхищение на пари по лодки, ферита и други подобни приключи със стъпването ни на континента, реших да драсна няколко реда като обобщение за изминалата половин година на Карибите.
Прекарахме близо 6 месеца на Карибите. Имайки предвид, че същинската ни дестинация бе Южна Америка и през Карибите смятахме да минем възможно най-бързо с първата намерена яхта на Сейнт Мартин, нещата тотално се промениха и останахме далеч по-дълго от планираното. Което обаче ни даде възможност наистина да опознаем някои острови. Прекарахме 23 дни по неволя в Сейнт Мартин, който се превърна в нашия остров-затвор. Това е държава номер едно в света, която мразя. Изживявахме всекидневни разочарования под всякаква форма и накрая се спасихме от Ада с помощта на карго корабче, с което обаче уцелихме най-лошото време в морето и след няколко бури бяхме ни живи, ни умрели от морска болест. Последваха 2 прекрасни месеца живот в Рая на острова-съкровище Доминика, където разбрахме, че има невероятни места на Карибите.

Изкуството да стопираш яхти

Симпсън бей марина, Сейнт Мартин

Написах тази публикация с идеята, че може да бъде полезна на някого, така че е много повече информативна, отколкото развлекателна.

Още в Сейнт Мартин исках да напиша специална публикация за стопа на яхти. След като толкова много сме опитвали, проучвали, изпробвали какви ли не варианти и в крайна сметка успели, понаучихме доста неща.
Подчертавам, че тази информация е приложена на Сейнт Мартин и Сейнт Луча, не сме стопирали на други места. Все пак смятам, че основното от написаното се отнася генерално за стопа на яхти навсякъде.

Тринидад - Време за Карнавал :)

На 3-ти март, понеделник, в 4:00 сутринта, брутален звук раздира тишината в Порт оф Спейн. Музика! Сока! Десетки камиони с огромни системи от високоговорители и тонколони, по-високи от човешки ръст шестват по улиците на будната столица. Карнавалът започва!!! Време за лудост, свобода и музика! Карнавалът стартира с "Ж'оверт" - шествието на покритите с тонове кал, бои, шоколад и какво ли още не. Всички крещят, танцуват, пеят и се заливат с всякакви цветове бои. Бандите налазват улиците на столицата доста преди изгрев слънце. Те не спят, готови са за най-важното събитие в годината. За тринидадци няма нищо по-важно от Карнавала! Готвят се за него цяла година, от приключването на предишния. Спестяват всеки цент за костюм и участие в една от многото банди.

По вода - плаване от Сейнт Луча до Тринидад

плажовете на Мейру са като снимка от календар :)

Тази публикация просто трябва да я започна с една любима песен (и филм) - https://www.youtube.com/watch?v=AMGXq9_IQBQ   

Ще продължа с малко статистики за плаването :)

Напуснахме Родни бей марина на 14.02, пристигнахме в Тринидад на 02.03. Плаването бе 15 дни тотално.
Родни бей - Питоните - 21.9 мили (4 часа)
Питоните - Бекуа (първи остров от Гренадините) - 59.4 мили (11,30 часа)
Бекуа - Мейру - 27.5 мили (4 часа)
Мейру - Барадел (Тобаго кейс) - 4.66 мили (1,15 часа)
Барадел - Юниън айлънд (Чатъм бей) - 7.29 мили (1,30 часа)
Юниън айлънд (Чатъм бей) - Юниън айлънд (Клифтън бей) - 6.17 мили (1,45 часа)
Юниън айлънд (Клифтън бей) - Кариаку - 9.10 мили (2 часа)
Кариаку - Гренада - 53.1 мили (9 часа)
Гренада - Тринидад (Чагарамас) - 90.3 мили (14,45 часа)

Сейнт Луча - междинното звено

източният бряг

Както споделих в предната публикация, дните ни в Сейнт Луча не започнаха добре. След драмата с бананите, тръгнахме да търсим място за палатка извън столицата Кастрис. Поехме на север, тъй като от ферито ми се видя, че има някакви незастроени хълмове в тази посока. Като се занизаха едни магистрали, хиляди коли, огради и къщи... По едно време видяхме пощурял кон да бяга по магистралата, явно беше избягал от собственика си. Колите го виждаха отдалеч и намаляваха, добре че имаше светлини покрай пътя, за да могат да го видят. По-нататък собственикът се опитваше да си догони коня, яздейки друг кон по магистралата :)

Тринидад и Тобаго - една държава, много култури

около Пария бей

Очаквайте отделна публикация за карнавала! Както и разказите за Сейнт Луча и плаването, които ще напиша скоро. Сега ми е поредната безсънна нощ, в която бързам да пиша за Тринидад, докато още всичко ми е свежо в главата :) Когато напиша предишните разкази, ще ги сложа със стара дата, за да са подредени, така че Тринидад винаги ще излиза отгоре.


Преди да пристигнем в Тринидад, имахме очаквания за равнинен, лишен от планини, лишен от рифове и подводен живот скучен остров, че и пренаселен с популация от близо 2 милиона души. За капак всеки нагоре по островите ни повтаряше колко било опасно, как не трябвало да си вадим фотоапарата на улицата дори и на карнавала, и как хората се стреляли навсякъде. Е, както обикновено пълни медиини глупости. Хората по света вече са с толкова промити мозъци и страховият контрол така добре работи и затяга обръча около тях, че е най-добре човек да не вярва на никого, дори и на местните, които всеки ден ни повтарят колко е опасна страната им. Тринидад определено ни изненада много приятно.

Доминика - последни дни

на източния бряг

Казават, че ако Христофор Колумб се върне на Карибите днес, от всички острови ще разпознае единствено Доминика. След като поопознахме Карибите, ние с другарчето мислим по същия начин. Това е единствения остров, който наистина си заслужава да се види и преживее. Останалите са доста поунищожени, много цивилизовани и не се вписват в представата ми за Карибите преди да дойда тук. Единствено Доминика и до голяма степен Гренада отговориха на очакванията ми...

Вдигнахме платната :))))

Тази публикация е отпреди няколко дни, написах я но не успях да я сложа. Понастоящем сме на остров Бекуа - един от Гренадините :) Вече доста поплавахме, нямаме морска болест и е страхотно!!!
Ето по-долу предишното написано:

Нямам време да пиша и скоро май няма да имам :) А колко мноооооооооого имам да разказвам за Доминика и Сейнт Луча.... Сега слагам само една кратка публикация да не се притесняват и домашните, че не мога да им пиша мейл.
Намерихме си яхтааааааа :))) или по-точно те ни намериха :) Имаме най-готиния капитан, за който човек може да си мечтае и най-яката лодка на света :))))

Доминика или "Островът-съкровище"

Портсмут вдясно и Дъглас бей вляво

Колко много ми се събра за писане тук :) Повече от месец си живеем царски на този нереално красив остров, а за съжаление имах време да напиша само предната кратка публикация с общи приказки. Доминика се оказа точно каквото един каучсърфър на име Тоби ми писа по интернет да очаквам, а именно: "Всеки ден ново приключение!" Не сме скучали и минута тук. И двамата с другарчето сме луди по този остров. Последните дни само ревем, че остана по-малко от месец и трябва да си тръгваме. Беше голяма грешка, че направихме фалшивите билети за след два месеца и съответно получихме входящи печати за толкова. Всеки ден обсъждаме кой колко ще плаче като отплаваме от тук. На никой не му се тръгва от хубавото, а тук е слабо казано хубаво. Че то си е вълшебно!

Доминика = Рая

Вече и аз не зная колко дни сме по доминишките планини, напълно им загубих бройката и дори Коледа ще да пропуснем без да знаем, че е дошла. Тотално се отплеснахме по джунглите, реките, водопадите, безкрайната зеленина и красота, цветя и птички, безплатна храна търкаляща се по земята в лицето на какао, авокадо, грейпфрути, лимони, банани, гуава и какви ли не изчанчени плодове...
Доминика е простичко казано Рая на Земята :)  Не мога да се сетя за толкова вълшебно място. Две са тайните на тази прелест - силно планинския релеф, който я пази от застрояване и малобройната популация - около 60 000, а островът е доста голям. Ще започна с малко общи впечатления за страната...

От Ада право в Рая :) Или добре дошли в Доминика!

Ще пиша повече за последните седмици в Сейнт Мартин по-нататък, защото сега сме в Доминика и е толкова прекрасно, че нямам настроение да пиша гадории :) Само накратко ще пиша за дните преди да отплаваме и историята нататък.
От утре изчезваме само на природа и няма да пиша поне 20 дни, има един хайк през целия остров, който се прави за 14-15 дни. Това е доминишкото Ком-Емине :) И съответно аз няма как да го пропусна, а и другарчето ще взема да видим дали ще издържи.

Заклещени в Сейнт Мартин

все още незастроената северна част на острова

 

Като се замислих за заглавие на тази публикация, в съзнанието ми изплуваха десетки възможни:

Сейнт Мартин - НЕприятелският остров
Сейнт Мартин - островът на отчаянието
В затвора
На заточение
Най-гадното място на планетата Земя
Заклещени в Сейнт Мартин
20 дни затвор
Никога повече острови

Снимки от Сейнт Китс

Ето снимки от Сейнт Китс, в предната публикация не успях да ги сложа. Нямам време да пиша в момента, по цял ден сме на марининте да търсим лодки. Адски трудно и изнервящо е, няма нищо общо със стопа на коли и човек трябва да има страшно здрави нерви, за да практикува стоп на лодки :) Ще пиша повече за това, когато имам време, надявам се скоро да се махнем от този остров, че вече станахме за жителство направо! Днес правим 30 дни откакто сме на път. И 15 дни откакто сме заклещени в Сейнт Мартин :)

Сейнт Китс - гледка от Тимоти хил