 |
| Църквата в село Mecklenburg |
18.07.2022
Оттук насетне започна истинкото препускане. Оставаха още толкова много километри, а аз едва си държах очите отворени след всичкото безсъние и същевременно се пуках от яд, че вместо да спирам и разглеждам на всяка крачка, трябва да бързам за пустия ферибот. Единственото, което ме успокояваше беше, че една огромна мечта беше на път да се сбъдне - Исландия! Но ми се искаше да видя всичко и по пътя, защото за мен пътят до дадено място винаги е бил по-важен от достигане до самото място. Именно това, което ми се случва по пътя, е било причина изобщо да пътувам, а не някаква си крайна дестинация. И макар да горях от нетърпение да прекарам два месеца на "ледената земя", континентална Европа също ми беше много интересна и не можех да понасям мисълта, че карам по някаква тъпа магистрала, пропускайки толкова много селца, гори, замъци....
На германската магистрала стартирахме нова тактика - видехме ли кафява табела, обозначаваща някаква забележителност, другарчето веднага проверяваше в интернет къде точно се намира и ако беше в радиус до 5 км, слизахме от магистралата, за да я посетим. Това беше единственото нещо, което можеше да ме успокои в мъката по всичко пропуснато и да ме разсъни, отделяйки поглед от пътя и разхождайки се макар и за малко. Така се озовахме в непосещаван и неизвестен замък, чието име сега дори не мога да си спомня. Намира се някъде край магистралата, на около 2-3 км от нея между Shonfield и Grimmen, ама точно къде, нямам спомен. Толкова много ми се спеше през този ден, че в главата ми беше чорба и това е резултатът. Замъкът беше скромен, но хубав, добре че все пак имам снимки. Най-абсурдното беше, че имаше паркинг една гола поляна, на която нямаше нищо, освен табела, че се плаща 2 евро за паркиране. Нямаше жива душа наоколо, разходих се около замъка и тъкмо се отправих обратно към колата, когато видях най-страшната гледка в това пътуване - гол човешки гъз. Както си вървях по пътеката, от дясната ми страна имаше някакъв водоем, където странен човек явно беше излязъл да се пече гол и докато минавах, видях с кривото на окото голата му задна страна на около 30 метра разстояние, втрещих се и се изнизах по терлици, гледайки право напред. Видяното ми остави психологическа травма, подобна на тези, които са ми оставяли малкото нудистки плажове в България, където ми се е налагало да мина пеша по време на дълги ходения край морето. Хубавото е, че там знаеш какво да очакваш и гледаш нонстоп към водата, а не към плажа, а тук задникът се появи изневиделица. Е, поне от шока спря да ми се спи за малко.
