 |
| плаж River № 2 |
Сиера Леоне се оказа неочаквано приятна изненада за мен. Представях си, че ще е просто следващата държава, през която ще претичам без нищо да видя, но всъщност престоят ми не беше лош, успях да се порадвам на шимпанзетата в Такугама и да посетя два красиви плажа. През цялото време бях в компанията на приятни местни, всичките членове на Каучсърфинг и домакинята ми Фелиша беше много мила и гостоприемна. Страната ми даде така необходимата глътка свеж въздух след всичките предни откачени държави. Сиера Леоне ми се видя най-спокойна, нямаше прояви на лудост от страна на местните, населените места не бяха никак лоши. Даже столицата имаше приличен вид и не беше дори близо до кошмарния Дакар или други подобни африкански градове. Фрийтаун (в превод - Свободния град) беше доста поносимо място. Пак имаше доза африканска бъркотия - огромно количество трафик и хора на едно място, но в много щадящ вид в сравнение с околните държави.
Сиера Леоне освен, че е сравнително приятна, има и какво да предложи на посетителя за разглеждане. Няма обекти в ЮНЕСКО, но пък има най-хубавите плажове, които видях в Западна Африка и които се намират съвсем близо до Фрийтаун. Също така двата острова Бънс и Банана са привлекателни, първият заради историческата му значимост по време на робството, а вторият, който всъщност представлява съвкупност от три малки острова - заради плажовете. Аз не посетих никой от островите поради факта, че трябва да се наеме лодка, но плажовете край самия Фрийтаун са толкова хубави (River №2, Toke и Lumley), че дори само заради тях си струва да се отиде в столицата. Други интересни места в страната са планинския район на връх Бинтумани, който е най-високият връх в Западна Африка преди Камерун (1945 м), в южната част на страната остров Tiwai, където се ходи основно за наблюдение на примати, а в национален парк Outamba-Kilimi май все още може да се видят слонове, както и други животни.
