Белгия - Мехелен, Лювен, Намюр и Динант

Динант - една от перлите на френска Белгия

Веднага щом пристигнах в Мехелен, взех карта от туристическата информация и на прибежки успях да обиколя интересните места, под постоянно преваляващия и спиращ дъжд. Вече започнах да свиквам с ужасното време в тази част на света, приех го за нормално и се приспособих, ставайки същински майстор във ваденето на апарата, снимането и прибирането му почти без да се намокри, докато прелитат едри капки дъжд . По време на разходката ми течеше поредният мач с участието на Белгия и всички хора бяха под навесите на кръчмите с бири в ръце. Мехелен много ми допадна, има прекрасен център с исторически сгради, приятна и спокойна атмосфера на малък град, а ако беше и слънчево, нямаше да ми се тръгва от него. За жалост обаче дори като стопирах преваляваше, добре че не се наложи да чакам дълго преди да ме вземе човек за Лювен.

Белгия - Брюж и Антверпен за втори път

приказният Брюж

Брюж е безспорно най-туристическия град в Белгия, всички го посещават и навсякъде гъмжи от туристи. Много е красив, но преди 10 сутринта, когато тълпите още не са тръгнали. В инфоцентъра има безплатен wifi, от там взех карта и тръгнах да опознавам града. Поех по една от улиците, отрупани с магазини за шоколад и заточих лиги по витрините. Тук не валеше, което бе необичайно, защото точно в този район най-много вали. Докато се разхождах из центъра, някакъв странен тип се залепи за мен и почна да ме следи, явно мислейки си, че не забелязвам. Като седнах на площада да ям бисквити, застана наблизо и се правеше, че си говори по телефона. Стоя докато аз се приготвих да си тръгвам, след което ме заговори на английски с оферта да пием алкохол. Догади ми се и почти го изгоних, не очаквах подобно нежелано внимание.
Накъдето и да се обърнеш в Брюж, виждаш туристи. Общо взето мога да сравня Брюж със Сливен ако перифразирам популярния лаф: "Наведеш се - камък. Изправиш се - вятър. Обърнеш се - циганин." Тук обаче ще бъде така: "Наведеш се - турист, изправиш се - турист, обърнеш се - пак турист!" В каналите е пълно с лодки, натежали от тежки туристически туловища, по улиците щъкат файтони с коне със загладен косъм, големи групи с екскурзоводи задръстват улиците, заведенията имат вид на постоянно пълни... Така и не чух фламандска реч, но пък що езици доловиха ушите ми... върхът беше като дочух и българска реч! Мъж, жена и синът им минаха покрай мен говорейки си и изобщо не разбраха, че ги разбирам. Хрумна ми да ги заговоря, но се отказах, а и кой знае още колко българи има сред тълпите, тук просто има всякакви.

Белгия - Антверпен и Гент

Антверпен от високо

Стопът от Утрехт до Антверпен се получи интересен и неочакван като не липсваха премеждия. От стоп-мястото в Утрехт ме взе изкукуригал възрастен човек, който знаеше три думи английски "it is good" и само това повтаряше. Не можах да разбера къде отива, но кимаше като го питах дали отива в посока Бреда - следващия по-голям град преди Белгия. Накрая ме закара на ужасно за стоп място недалеч от Утрехт, където ме остави като преди това ме беше изнервил, защото мина по някакви забутани странични пътища и се зачудих къде ще ме остави и как ще се върна към магистралата. Стопът в Холандия отново се оказа работещ безупречно - на това ужасно място веднага ми спря кола. Човекът не отиваше далеч, но ме закара няколко километра до първата голяма бензиностанция на магистралата, където имах доста по-добри шансове. Застанах да стопирам на изхода й с табела "Антверп", не можах да повярвам на очите си, когато български камион със софийска регистрация мина покрай мен, но не спря. Много се зарадвах да видя камион от дома! Искаше ми се и да беше спрял. Почаках доста, когато се появиха двама други стопаджии - французин и англичанка. Дойдоха да ме заговорят, след което вместо да отидат след мен на опашката, както нормално се прави, се тръшнаха около 100 метра пред мен! Толкова се издразних, такива невъзпитани и нагли стопаджии не се срещат често! Има си стопаджийски правила и те трябва да се спазват, а не да се опитваш да прецакваш колегата.