25.10.2022
Докато другарчето готвеше манджа за закуска, аз поразгледах района около колата. Имаше готина къщичка за наблюдение на животни, хранилки за сърни и гора. Хубаво място за спане, никой не се появи сутринта и успяхме да закусим горе в къщичката. Не видяхме сърни, но беше приятно да ядеш на високо. Първият ни ден в Чехия започна с каране до град Kadaň. Имахме съмнения дали ни трябва винетка за Чехия или не, дори спряхме да един Shell да питаме, но жената не ни разбра. Поровихме в нета и се оказа, че само за магистралите трябва, а не за пътищата, по които ние щяхме да минем. Вече спокойни се отправихме към францисканския манастир в западната част на града. Там оставихме колата и видяхме манастира отвън. За посещение вътре се плащаше, беше обърнат на музей. Дори и само отвън сградата е изключително впечатляваща.
Тръгнахме пеш към центъра, който имаше страхотна стара част и силно се впечатлихме от първия ни чешки град. Чехия винаги ми е харесвала, Прага например ми е един от любимите големи градове, заедно с Единбург, а чешката провинция е спокойна и очарователна. Има страшно много замъци, стари къщи, църкви и т.н. съкровища, както и природа за обикаляне. И този път въобще не ме разочарова тази страна. Атмосферата тук нямаше нищо общо с Германия и много повече ми хареса. Добре се разходихме и полюбувахме на старите сгради, събрах и една торба брошури от туристическия инфоцентър. Върнахме се до колата и другарчето рече да си бръсне брадата. На всеки няколко дни почваха тия мъки. Успя да избръсне половината и остави другата половина за по-късно да не губим време. Така, с половин брада, седя половин ден. По-късно обръсна и другата половина, обаче пак за да не се губи от моето време за разглеждане, остана частта под носа, която заприлича на мустак и беше дообръсната привечер, преди да стигнем до града, в който имахме уговорена среща с негов приятел. Абе, филм... доста се посмях.
