Малайзия - Борнео - част 2: орангутани, пещери и дългоноси маймуни в Саравак

 

Дългоноси маймуни в национален парк Бако

The Fight Will Be Your Own -  https://youtu.be/IHCMFovgshM 

 

26.03.2019

След краткия, но добре оползотворен престой в султаната Бруней, отново се насочих към Саравак в Малайзия, само че към частта му на запад от Бруней. От границата ме взе семейство за Мири. Слязох на един от разклоните, водещи към големия град, в който определено не исках да ходя, а те продължиха към него. Наблизо имаше огромен супермаркет, от който си накупих много изгодно толкова плодове, колкото нормален човек просто не би могъл да изяде наведнъж, даже и на два пъти. Не само ги изядох (над 2 кг папая, диня, мандарини), но исках и още. До злоупотреби с плодове стигах още по-лесно, когато цените бяха ниски. Не че в България цените на черешите могат да ме спрат да ям по 2-3 кг на ден. Вярно - само това, но пък в количества. 

След като се натъпках до пръсване, ударих джакпот и със стопа. Взе ме чичка с пикап, пътуващ до село, намиращо се до "задния вход" на Национален парк пещерите Ния - следващата ми цел. За късмет той пътуваше до селото и живееше в една от останалите дълги къщи. Беше от етноса ибан и сподели, че е засадил земите си с палми. Не му пукаше за нищо друго, освен че има работници в плантацията и изкарва добри пари, въобще не му мигна окото като му казах, че убива природата. Насочи ме къде е входа на парка, а преди това поразгледах и самата дълга къща. Затвърди се мнението ми, че повече наподобява на гигантски, безкрайно дълъг апартамент, отколкото на къща. Може би защото в моите представи къщата е самостоятелна постройка, а не комунално жилище за цялото село. Благодарение на този човек спестих 20 рингита за входа на парка, от другата му страна се минава само с лодка и щеше да бъде по-трудно да се "хакне". А от тази страна край селото имаше обособена будка за билети, но липсваше човешко присъствие, дали заради дъжда, или по принцип.  

Малайзия - Борнео: край връх Кинабалу и на гости при келабитите

 

Връх Кинабалу, обвит в облаци и мъгли

 

Келабитска песен на техния език - https://www.youtube.com/watch?v=qWGm-sUHxik

Преди да посетя Борнео, си го представях като онова райско кътче, покрито с гъсти джунгли, пълни с безброй уникални за света растителни и животински видове, което беше описано в учебниците по география и научните трудове на известни биолози. Реалността - както обикновено нищо общо с представите. Непокътнати късчета природа на тази планета вече почти не останаха, а Борнео е едно от най-жестоко осакатените и унищожени до неузнаваемост места в света. Почти нищо не е оцеляло от предишните обитатели на този остров. Горите са поголовно изсечени и заменени с палмови плантации, животните са избити или просто измрели поради липса на местообитания, а миниатюрните парченца джунгла, пръснати из двете провинции на малайзийско Борнео - Саба и Саравак, само напомнят бегло за съществуването на някакъв друг свят преди настоящия. Свят, в който е имало място за всички - джунглата, животните и препитаващите се със събирачество и лов местни. Не мисля, че ако някой от учените, изследвали Борнео в миналото, го види сега, ще може да направи дори лек паралел с онова, което е изследвал. Понастоящем безграничната алчност на правителствата на Малайзия и Индонезия е преобразила напълно този остров. Следата, останала да напомня някогашното му природното многообразие, е във вид на малки, изолирани национални паркове, таксуващи билети за посещение от туристите, дошли да видят руините на Борнео. И лошото е, че повечето идват с представи като моите - за джунгли, зеленина, животни... Все още има живи хора, които си спомнят Борнео такова, каквото е било и би трябвало да бъде, но когато и те умрат, за острова с 15 000 вида растения и над 1500 вида птици, няма да остане дори и спомен. 

Борнео е трети по големина остров в света и е поделен между три държави - Малайзия, Бруней Дарусалам, който притежава съвсем малка площ, както и Индонезия, която държи "огромното парче от баницата". В последната наричат острова Калимантан. Въпреки, че Борнео е далеч от Тайланд, Филипините или Виетнам, димът от жестоките горски пожари, запалени от алчните човеци, решили да разчистват гората за нови плантации, понякога е достигал чак до тези държави. За разлика от скоростно изчезващите животни и растения, човеците се множат постоянно и са минали вече 21 милиона. Исторически погледнато островът е бил обитаем от хора повече от 40 000 години назад. Първите му жители са били близки до аборигените и папуасите, оставили са ни рисунки в пещери, за които се предполага, че са дори на повече от 50 000 години. Тези хорица обаче са били изтикани да живеят в планините от настъпващите по-късно представители на малайските народи, които в момента са над 90% от населението на Борнео. Канибализмът е бил широко разпространен сред някои племена, а доста от тях са били и ловци на глави. Все още близо половината население на острова са анимисти, малко над 20% са мюсюлмани и още по-малък е процента на християните.

Малайзия - част 2 - джунглата на Таман Негара и красотите на Мелака

 

В национален парк Таман Негара

Cruel World - https://www.youtube.com/watch?v=XJWRqRxE-Bc

 25.01.2019

 Планът ми за днес беше да посетя национален парк Таман Негара откъм северния му вход. За целта трябваше да се добера до Kuala Koh - селището до парка. Първият ми стоп за деня беше странен - трима мъже от не къде да е, а Йордания. Изпаднаха във възторг като им казах, че страната им е много красива и интересна. Отиваха едва на три километра нататък, до друг вход към язовира, но решиха да ме карат още напред. Единият твърдеше, че имало автобусна спирка на пътя и там ще ме оставят, а аз добре знаех, че такова нещо няма, понеже именно от тази посока дойдох вчера. Нямаше нищо в продължение на километри, а те изобщо не познаваха пътя. Освен това пътуваха две коли, в другата се возеха още четирима и заради това, че шофьорът на колата, в която се возех, реши да ме кара още нататък въпреки възраженията ми, другата кола също навъртя излишни километри. Накрая успях да ги убедя, че няма смисъл да продължават, защото има още доста път до Kuala Koh, та ме оставиха, връчвайки ми вода и бисквити с молба да се снимат с мен. След 10-те излишни за тях километри, които минахме с бясно скорост, продължих пеш в по-спокойно темпо. Имаше съвсем малко трафик по този прът, но не след дълго се возех в камион с шофьор индиец, който през целия път записваше гласови съобщения на телефона си и ги пращаше на някого. 

Слязох на разклона към парка, дори последните 16 км преди входа по нищо не намекваха за наличието на джунгла наблизо. Всичко беше в палмови плантации - зловещо, тъжно и смазващо за психиката ми, копнееща да вижда диви животни и непроходими джунгли навсякъде, а човека - само като застрашено от изчезване затворено в клетка в някой "човекопарк" същество, наказано за всичките си безумия и зверщини. Единственото, което ме успокоява в живота ми, е да затворя очи и да си представя именно това. Свят без магистрали, коли, сгради, фабрики, пъплещи навсякъде мъртви души и кухи умове, инсталирани върху два крака, които вече почти не използват за ходене... Свят без разруха, насилие, унищожение. За съжаление обаче с отворените си очи виждам точно това, което не искам да видя. В Малайзия няма метър да минеш без дежурните навсякъде палмови плантации и това още повече нагнетяваше и без това скапаната ми душа, която копнее само да си отиде, за да не вижда, чува и усеща. 

Малайзия - фестивални настроения в Пенанг

Фестивалът Тайпусам

 

Never Give Up - https://www.youtube.com/watch?v=eRdpyDmSBG8

 

При предишното ми посещение на Малайзия, останах с множество приятни впечатления от страната и хората. Тогава ми хареса много повече от Тайланд, явно защото прекарах повече време в опознаване и защото срещнах приятни и интересни хора чрез Каучсърфинг. Десет години назад страната остана в спомените ми като колоритна, вълнуваща и изпълнена с интересни за посещение места, а сега предстоеше това впечатление или да се затвърди, или да се промени. Приятното потвърждение бяха хората, които явно никак не се бяха променили и отново се открояваха с гостоприемство и благоразположеност към странниците. Една неприятната "изненада" обаче ме срази - в Малайзия природата е почти напълно унищожена! Знаех, че нещата отиват на зле, но това, което видях на живо, надмина всичките ми представи за "зле". 

Страната е посякла всичките си гори, дори на Борнео, и са останали само смешно малки бели петна зеленина, обявени за национални паркове. Всяко друго късче земя е заето с палмови плантации, страната е вторият най-голям производител в света с 40% от световния износ, след съседката си Индонезия, която вече държи първото място. Двете страни си приличат не само по религията, езика и гостоприемството на хората, но и по една най-фрапираща за мен особеност - тоталното унищожение на природата, пълната апатия към съдбата на горите и животинските видове, които са уникални за света, особено тези на Борнео. Нито Малайзия, нито Индонезия са пощадили природните си дадености. Изсичат се огромни количества джунгла и всичко бива заменено с палми за добив на палмово масло. Това масло се изнася за Европа, Китай, САЩ... Освен, че е пагубно за природата, това производство съсипва и здравето на хората, тъй като палмовото масло е доста вредно и може да причини редица болести. То е евтин заместител и все по-често се среща във всевъзможни храни, от млечни продукти до сладкиши и подобни. Известната "Нутела" например се прави с палмово масло. В интернет има безчет статии по въпроса за вредата му, за мен лично това не е от значение и ме интересува само проблема с унищожението на природата, а не човешкото здраве. Така че няма да обяснявам повече, само ще кажа, че след това пътуване обявих пълен бойкот на всеки продукт, който съдържа палмово масло, за да не допринасям за унищожението на единствените същества, които обичам. 

Филипински терминални несгоди :)

маршрута от последния пост досега

Поздрав с една песен, която често слушам и много харесвам :)

https://www.youtube.com/watch?v=kXYiU_JCYtU


Текстът по-долу е кирилициран автоматично и пълен с правописно грешки, за което се извинявам!

Абе хора, сигурно повечето от вас са гледали един филм - "Терминалът" с Том Ханкс :) Ако не сте го гледали - гледaiте го, а ако сте - спомнете си го, моят живот в последните дни откакто съм на филипинска земя е горе-долу такъв :)) Само дето сменям терминалите, че да не ме арестуват и депортират хехе :) 

Майтапат настрана, мина доста време от последния по-дълъг update. А в пътуването лудницата (кога положителна, кога не чак толкова) продължава да е пълна, както обикновено. Сега съм в страна, която болезнено много ми напомня на Латинска Америка във всеки един аспект, изживявам едно постоянно "deja vu" :) Изобщо не очаквах, че в Азия ще има подобна държава, където ще броя на испански, ще слушам латино на филипински език, ще установя пълната липса на гостоприемство и човещинка, но ето я на - Филипините :)

Напред към Индонезияяяяяя :))))))

Маршрута от последния пост досега

Долният тект е автоматично кирилициран и пълен с правописни грешки, за което се извинявам.

Реших да напиша един кратък пост, защото от утре се отправям в неизвестното отново и въобще не знам кога пак ще имам net :) Индонезия - напълно нова за мен държава! Всички предишни страни, които посетих след Тайван, ми бяха вече познати от предното пътешествие в Азия, а Индонезия е тоталното неизвестно и горя от нетърпение да видя каква лудница ще ми предложи :)
Последните 11 дни прекарах във вълшебна Малайзия, а преди това както разбрахте от предния пост и коментарите в него - си поживях много добре в кралството - Тайланд. :) Всъщност последните дни там бяха не по-малко интересни от първите - успях да разгледам уникалните руйни на Сукxотаи, маймунския град Lop Buri, където маймуняците успяха да ме оберат като ми отвориха раницата докато ми бяха на главата и ми свиха химикала!