Показват се публикациите с етикет Германия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Германия. Показване на всички публикации

До Исландия и назад - част 24 - Германия - замъци и други красоти в Източна Германия



23.10.2022

Сутрешната ни програма днес не беше обичайното. Имахме сериозна задача - да източим старото масло от колата и да налеем ново. Ами, голямо мазало стана. Вдигнахме колата на крика, източихме чернилката в наличните бутилки, но те не стигнаха и се наложи да използваме празни буркани. Омазахме се до уши. Не успяхме обаче да сменим филтъра, така че си останахме само със смяна на маслото. След повече от час мъки и мръзнене на утринния октомврийски студ, най-сетне се заехме с нормалните занимания, а именно разглеждане на района. Първо се отбихме до една гара в гората, за да видим дали все пак няма да мине парния локомотив и да го снимам, но нямахме късмет - не мина, а и не знаехме разписанието. После се паркирахме в градчето Gernrode, където посетихме огромната и много красива църква St. Cyriakus. Построена е през 10-ти век и успяхме да я видим точно преди да почне службата. Разходихме се и по уличките из центъра, след което се запътихме към Stecklenburg. Около това село имаше три различни руини от замъци, пръснати из гората. Успях да отида до всичките и много приятно ме изненадаха. От руините на замъка Lauenburg от 12-ти век се откриваше и невероятна гледка. Беше неделя и имаше доста щъкащи местни туристи. Обикалях по руините повече от час, оглеждах се и за гъби в гората, но нищо не намерих. 

До Исландия и назад - част 23 - Германия - ядове, нерви и бутикови градчета в планините Харц

Замъка Wernigerode

 

19.10.2022

Вдигнахме лагера рано сутринта, последни приятни мигове в Дания преди да се гмурнем в пренаселената, безпорядъчна и объркана Германия. Възнамерявахме да влезем във Flensburg и да намерим безплатен паркинг преди да започне градския трафик. В Германия той винаги е ужасяващ през деня и колкото по-рано човек влезе в даден град и си намери паркомясто, толкова по-малко ще виси в задръствания с агресивни хора, бързащи за работа. Спряхме до един Lidl, на улицата пред него, но не можахме да установим дали това място е разрешено за паркиране или не. Другарчето слезе и се разходи наоколо като за късмет намери друга уличка зад Lidl, която беше безплатна и разрешена. Преместихме колата и я оставихме там, макар да бяхме притеснени дали ще я намерим цяла. Немската действителност нямаше много общо с датската. Край със скандинавското спокойствие, край с прекрасните заслони за спане, безопасните паркинги, където е почти сигурно, че ще си намериш колата цяла... Тук още тръгнахме на разходка и навсякъде около нас щъкаха "новите германци" - клошари безчет, негри, араби, турци... На всеки ъгъл се предлагаха дюнери, кебапи, наргилета... къде изобщо се намирахме?! Клошарите бяха особено много и доста се забелязваха в този ранен час. Появиха се и немалко стари коли по пътищата, всичко веднага започна да ни изглежда значително по-изпаднало от Дания. Имаше доста съмнителни типчета по улиците, макар и не толкова, колкото в по-големите немски градове. И все пак бяхме още до границата. А Flensburg иначе беше много красив град с видимо датско влияние в архитектурата и подредбата. Трети по големина град е в провинция Schleswig-Holstein, след Киел и Любек. 

До Исландия и назад - част 4 - Германия и Дания транзит


Църквата в село Mecklenburg

18.07.2022

Оттук насетне започна истинкото препускане. Оставаха още толкова много километри, а аз едва си държах очите отворени след всичкото безсъние и същевременно се пуках от яд, че вместо да спирам и разглеждам на всяка крачка, трябва да бързам за пустия ферибот. Единственото, което ме успокояваше беше, че една огромна мечта беше на път да се сбъдне - Исландия! Но ми се искаше да видя всичко и по пътя, защото за мен пътят до дадено място винаги е бил по-важен от достигане до самото място. Именно това, което ми се случва по пътя, е било причина изобщо да пътувам, а не някаква си крайна дестинация. И макар да горях от нетърпение да прекарам два месеца на "ледената земя", континентална Европа също ми беше много интересна и не можех да понасям мисълта, че карам по някаква тъпа магистрала, пропускайки толкова много селца, гори, замъци.... 

На германската магистрала стартирахме нова тактика - видехме ли кафява табела, обозначаваща някаква забележителност, другарчето веднага проверяваше в интернет къде точно се намира и ако беше в радиус до 5 км, слизахме от магистралата, за да я посетим. Това беше единственото нещо, което можеше да ме успокои в мъката по всичко пропуснато и да ме разсъни, отделяйки поглед от пътя и разхождайки се макар и за малко. Така се озовахме в непосещаван и неизвестен замък, чието име сега дори не мога да си спомня. Намира се някъде край магистралата, на около 2-3 км от нея между Shonfield и Grimmen, ама точно къде, нямам спомен. Толкова много ми се спеше през този ден, че в главата ми беше чорба и това е резултатът. Замъкът беше скромен, но хубав, добре че все пак имам снимки. Най-абсурдното беше, че имаше паркинг една гола поляна, на която нямаше нищо, освен табела, че се плаща 2 евро за паркиране. Нямаше жива душа наоколо, разходих се около замъка и тъкмо се отправих обратно към колата, когато видях най-страшната гледка в това пътуване - гол човешки гъз. Както си вървях по пътеката, от дясната ми страна имаше някакъв водоем, където странен човек явно беше излязъл да се пече гол и докато минавах, видях с кривото на окото голата му задна страна на около 30 метра разстояние, втрещих се и се изнизах по терлици, гледайки право напред. Видяното ми остави психологическа травма, подобна на тези, които са ми оставяли малкото нудистки плажове в България, където ми се е налагало да мина пеша по време на дълги ходения край морето. Хубавото е, че там знаеш какво да очакваш и гледаш нонстоп към водата, а не към плажа, а тук задникът се появи изневиделица. Е, поне от шока спря да ми се спи за малко. 

До Нордкап с колело - част 4 - Германия

замъкът в Торгау

Ден 27 - Пирна - почивка  (05.07.2017)


Престоят ми в Германия просто нямаше как да започне по-добре! Таня, която е приятелка на майка ми отпреди много години, съпругът й Коста и дъщеря им Даниела ме посрещнаха в прекрасната си 400 годишна къща, обявена за паметник на културата. Настаниха ме в чудесна стая с най-удобния за спане диван, взех освежаващ душ след тежкия ден каране и тичане по забележителности. Таня беше приготвила мусака за вечеря, тъй като майка ми беше пропуснала да й каже най-важното за мен - че не ям месо. Стана и криво, че няма да хапна, но пък Коста беше приготвил чудесни макарони и салата, така че ядене имаше на корем и нямаше за какво да се притесняват. За пътешествениците като мен едно кътче за спане в градината или на пода е предостатъчно, за да се чувстват на седмото небе и да са благодарни до гроб, всичко останало е екстра и лиготия :) И естествено, Таня ме разглези идеално по време на престоя ми.

Голямото прибиране: Мексико - България


коледен базар в Берлин

Поздрав с едно готино клипче - https://vimeo.com/27246366 - MOVE :)


Имахме някакъв луд късмет на влизане в Германия - липсваше интерес от страна на властите към багажа на пътниците от полета от Канкун. Почти всичките бяха шишкави туристи със силно зачервени лица, изпечени от мексиканското слънце, поради което и ние минахме между капките като несъмнителни, макар да имахме цигански тен и мърляви претъпкани раници. А колко само можеха да се усъмнят... по-късно разбрахме, че в Германия било забранено да се разхождаш дори с малък нож, а ние носехме в раниците две мачетета и огромен нож. Добре, че никой не погледна багажа ни и изобщо никъде не се минаваха проверки на пренасяното. Доста се впечатлихме от пълната липса на мерки за сигурност.