Пещерите Уайтомо... в света на подземния небосвод

снимката е взета от интернет

Едно от най-уникалните преживявания по време на пътешествието ми в Нова Зеландия е едноседмичния ми престой при новозеландско семейство. Още пристигайки в Уайтомо придобивам усещането, че ме очаква нещо неочаквано. Хората, при които оставам, ми дават работа за почти седмица, състояща се в ремонтни дейности и почистване на огромната им къща. Хелън и Крис са всичко друго, но не и стандартни. Живеят в голяма типично дървена новозеландска къща с огромен двор, отделна ливада за овцете, гигантски помещения, ползвани за склад на всевъзможни джади, които Крис събира от къде ли не. В тяхната къща има едно основно правило - нищо не се изхвърля, всичко се преизползва. Трудно ми е да опиша с думи огромното количество джунджурии, които Крис, по професия пещерен гид, е натрупал през годините. А когато ме остави на верандата да почиствам двайсетина вековни панти на врати, които е решил да вкара отново в употреба, си дадох сметка, че този човек и начинът му на мислене са всичко друго, но не и консуматорски. Гостуването ми у тях е като връщане назад във времето, дузината им овце подтичват весело около мен спирайки отвреме навреме да зяпат как кося ливадата с масивната косачка. Количеството котки също е внушително - цели 4 парчета. Само кученцето болонка е едно единствено, но не страда от самота с присъствието на толкова много котки.

За морските лъвове... с любов

Едни от най-вълшебните мигове в 10 месечното си пътешествие на автостоп около света преживях във великолепната Нова Зеландия. Страна на кивита и маори, овце и тюлени, планини и ледници, океан и вулкани, джунгли и плажове, екология и ръгби, чистота и спокойствие.........
Неслучайно наричана от мнозина „Рай на Земята”, красотата на тази островна държава е главозамайваща и спираща дъха на смаяния посетител. На моменти изглежда нереална, сякаш човек попада в друго измерение и очите му се насълзяват от очарованието на пейзажа.
Попаднах в тази прекрасна страна точно когато започваше лятото там – декември месец. В Нова Зеландия прекарах първата си лятна Коледа – нещо напълно ново за мен. 3-те месеца лято, които имах възможност да прекарам на Южния и Северния острови ми дадоха взрив от положителни емоции, нови възприятия към красотата на света и неизмеримо вдъхновение, породено от магията на това кътче от земното кълбо. За жалост тримесечната туристическа виза е достатъчна единствено да разпали любовта на чужденеца към страната и в края й да си каже „не може ли да остана още, времето мина толкова бързо...”