Из Зимбабве и Мозамбик

 Хараре - най-зеленият град в Африка. Първият ден след като автобусът, които ме взе на стоп пристигна, един от пътниците ме покани да остана при него и жена му за деня и да преспя у тях поне една вечер. Беше неделя сутрин, усещах голяма умора от безсунната нощ, а и нямаше какво да правя в града след като посолствата са затворени, но най-вече - не исках да пропускам поредните прекрасни хора, които ме поканиха. Умората си каза думата и още като пристигнахме в къщата, едва се запознах с жена му и заспах непробудно. Младата двойка живее в предградията на Хараре, в къща с бананови и мангови дървета в двора и множество шумни, но симпатични съседи. Събуждам се следобед и така ми е прегладняло, отkривам приятна изненада - топла садzа на котлона (моето любимо угали в Зимбабве си има друго име - садzа). Оказва се, че е сготвена специално за мен, но всички похапваме заедно.

Малко снимки за цвят :)

Снимките са смесени от няколко държави, не ги подбирах много, защото бързах да кача докато мога

слонска му работа :))

Светлина в края на тунела :)

И така - ще го напиша кратко и ясно - успях да вляза в Зимбабве и то законно :) Историята е много интересна и нереално изненадваща :))  Не се отказах до последно и се появих на границата без виза, какво се случи после ще разкажа след като изляза от страната. Засега само ще кажа, че съм тук с 30 дневна виза и имам реален шанс да взема виза за ЮАР. Сутринта подадох за Мозамбик, утре сутрин ще е готова. Не искат никакви документи, нищо. Любезни, усмихнати, мили хора ми приемат паспорта и ми казват да мина утре да си го прибера. Ако навсякъде бяха такива щеше да ми е много лек живота :)) После намерих адреса на българското посолство и познайте какво - изненада, закрито е миналата година ноември, на негово място има турско посолство. Посреща ме турчина Ахмед и ме препраща към последното оцеляло БГ посолство - това в Претория.