 |
Красивата стара част на Салвадор Де Баия |
14.12.2023
Станах в 4:10 с доста усилие. Много ми се спеше, през нощта се събуждах многократно. Супер шумни са тия бразилци, викат по коридорите, изобщо не се уважава лично пространство и пазене на тишина. Посрещнах изгрева, както обикновено беше красив и един дъждовен облак дойде да се изтръска за малко. Заех се със сутрешното си ходене по дека с бързо темпо, после пих чай на обичайното място и отидох да закуся. Хапнах прилично и загледах пристигането в Ресифе горе на палубата. Огромните зловещи жилищни блокове изплуваха като бетонна стена на хоризонта и сърцето ми прескачаше от мъка при тази ужасяваща гледка. Да, нямаше връщане назад - Южна Америка с всичките ѝ кошмари, пренаселените пъклени градове, шум, мръсотия, трафик, престъпност... И като за начало - Бразилия - по-по-най от всички латино перли на картата. За капак не беше 2013, когато огромното необратимо зло, наречено "смартфон" все още не беше превзело всяко човешко мозъче, а 2023, когато всяко едно от тези и без това деградирали двуноги същества е напълно, тотално обсебено от модерното цъкало. Както навсякъде по света и тук си представях, че ще видя мажещи с пръсти по екрани на всеки ъгъл. Даже най-големият прошляк вероятно е оборудван с тази играчка и блее нонстоп по нея. Като се върнах в Африка през 2020 г., направо не можех да повярвам колко по-зле е от 2011 г. Та и тук очаквах същото. И каквото очаквах, това и получих. Нямаше как да е другояче, Бразилия не беше извън планетата Земя, нито блестеше с интелигентни, свободомислещи и алтернативни хора. Вече като цяло такива няма никъде по света, а в латино държавите пък съвсем не може да съществуват.
