По вода и суша през пет континента - част 4: Бразилски курорти

 

16.12.2023

Като излязох в 4:20 на палубата, валеше проливен дъжд. Изчаках да спре, все пак тропическите дъждове са ударни и кратки, а докато чаках си поговорих с чистача индиец. Той също чакаше да отмине валежа, че да започне отново да избутва водата към отводнителните отвори на дека. Всяка сутрин като ставах и идвах тук, двама чистачи започваха да мият палубата. Индиецът сподели, че преди работел на петролен кораб и било много по-добре от тук. Там се работело 8 часа, а тук по 10-11. Хич не му харесвала тази работа. Голяма експлоатация пада с круизния екипаж, то май на всички кораби е така, нашият въобще не е изключение. Персоналът живее наблъскан в тесни каюти и работи до припадък от сутрин до вечер. На спирките никой не им дава свободно време да се разхождат, защото на кораба винаги има работа. Буквално им скъсват задниците от бачкане, а не им плащат кой знае какво. Затова и работниците са все индийци, индонезийци, филипинци и други такива, които се радват и на не толкова много средства, защото имат да осигуряват десетки членове на огромните си семейства. 

Когато спря да вали, започнах с ходенето и в крайна сметка добре се получи. Изгревът беше красив, макар и да имаше много облаци. Появи се и дъга по едно време. Находих се и си пих чая на обичайното място, после се изкъпах и закусих с много плодове. Акостирахме в Илхеус и този път не ни забавиха много, пристигна горе-долу по разписание кораба. Този град далеч не е интересен като Салвадор, но пък е приятен за разходка. Има малка стара част, но не е нещо супер впечатляващо. До центъра походих 15-20 минути, иначе от кораба имаше безплатен рейс до културния център, защото в самото пристанище е забранено да се върви. Беше мръсна жега, още се адаптирах към температурите тук след зимна Европа. Катедралата беше затворена за съжаление. Имаше коледни украси из града, а иначе самите улици бяха по-скоро модерни, с множество магазини и всичко живо беше на шопинг заради наближаващите празници. Врявата по главните улици беше невъобразима. Успях да поснимам, но като цяло си беше доста опасно, отвсякъде заглеждат изпадняци и дебнат да се разсееш за секунда. 

Посетих къщата - музей на Хорхе Амадо. И тук има такава, но е доста по-скромна от тази в Салвадор. Входът беше 5 реала, но нямаше много какво да се види. Посетих и двореца/общината, вътре имаше повече интересни експонати. Беше безплатно и ми хареса. След дълга разходка из центъра успях да нацеля улицата, която се изкачваше нагоре до голямата църква на високото. Тя е най-внушителна и е била религиозно училище. Недалеч от нея има още една малка църква, която бе затворена. А в центъра имаше още една стара църква - също затворена. Всички църкви бяха затворени днес и не зная дали е само днес, или просто не функционират. Голямата беше музей и срещу 5 реала момиче на име Мона Лиза ми обясни на португалски (изпя си информацията) за мястото, но не разбрах много. Макар португалският да е близък до испанския, разбирах сравнително малко. До църквата имаше чудесна гледка, полюбувах се и слязох обратно в центъра. 

Като стана обяд поогладнях и реших да си купя вкусни салгадо със сирене (бразилски тестени изделия с пълнеж). Гарнирах ги със сладолед и продължих разходката. Отидох до пазар за сувенири, който беше интересен за снимане и зяпане. Минах край статуя на Исус до градския плаж, а от там продължих по един дълъг мост, който ме изведе далеч. Вляво от шосето посетих два симпатични плажа. Лошото бе, че падаше голямо дебнене с желаещи грабители, не е като да нямаше. А вторият плаж беше доста пренаселен с местни. Красиво беше, имаше много кокосови палми, но постоянно трябва да се озърташ кой приближава. Беше обаче страшна жега и потта се лееше от мен, бързо се обезводних. Изпих цяла кутия веган мляко с какао, което отлежаваше в хладилника в кабината ми от качването ми на кораба. Както и бутилка вода, но не ми беше достатъчно и жаждата взе превес.

Поех обратно към кораба, който вече беше останал далеч. Преди да стигна обаче имах мисия - да си припомня вкуса на емблематичния за Бразилия плод асаи. При миналото пътуване тук много ми хареса това разкошно плодче с размер на череша и цвят на боровинка. А по път към кораба видях заведение за асаи. Взех си микс от асаи на сладолед и драконов плод. Беше скъпичко доста - 13 реала, но и много вкусно. Продължих към кораба, но до последно се помотавах и обикалях, защото имаше още време до 17:30, когато беше отплаването. Като наближи 17:00 се качих на един от автобусите от пристанището до кораба. Качих се на палубата да гледам отплаването, а  междувременно викаха някаква пътничка германка по високоговорителя, която явно я беше хванала липсата. Появила се е, защото малко след това отплавахме. Залезът както винаги не разочарова и след него отидох да хапна лека вечеря, основно плодове. После уважих театъра, тази вечер имаше тенор и пианист - страхотен концерт, големи професионалисти. Легнах си веднага да спя, но пак заспиването беше трудно. Много шум по коридорите. Чува се и от съседните кабини. Не всички са тихи като мен.


Разходка из кораба преди изгрев

Облачно и дъждовно на разсъмване

Наближаваме Илхеус

Катедралата San Sebastian

Гледката си я бива







Катедралата от високо

Ето това се казва шапка...




Сладолед от асаи с драконов плод

 

17.12.2023

Сутринта станах по обичайното време, но отново се лееше порой на палубата. Върнах се вътре да сменя сандалите с маратонки, защото цялата палуба беше във вода. Пак излязох и тамън спря. Тръгнах да вървя с бързо темпо и някакъв пияндурник португалец си носеше чашата вино по палубата, та като ме видя, ме хвана за слушател и тръгна с мен да върви. Че и беше бърз. Не беше тотално пиян, затова можеше да ходи. Опита да завърже разговор, оплака се, че се борел със себе си и затова не спял. Беше му интересно, че моят ден точно започва, а неговият сега свършва. Беше 4:20 сутринта. Явно щеше да спи цял ден, а цяла нощ е пил. Странно нещо са хората. Отвращават ме дълбоко. Този човек беше моя тотална противоположност по всички параграфи. Не спираше да плямпа, въпреки че не му обръщах никакво внимание. Хубаво, че не издържа дълго и в един момент като заваля отново порой и аз седнах долу под навеса при чистача, той най-сетне си замина да спи. С облекчение продължих да ходя веднага щом дъждът спря. И така до 6:30. После чай, къпане и пак на палубата - имаше страхотна двойна дъга. Вече се налагаше да се къпя всеки ден по два пъти, защото постоянно се потях. Перях си тениските под душа, че се вмирисваха бързо. 

Закусих прилично и се върнах в кабината да пиша и чета. В 10:30 ходих в театъра да чуя информация относно напускането на кораба, проведе се такава лекция на английски. Всичко ми стана ясно, само дето не разбрах защо камериерът на моята кабина взе една от напитките от минибара и не я върна. Отидох да попитам на рецепцията и там уж провериха, че не е таксувана, така че всичко беше на ред. Аз нямах никаква консумация и харчове на кораба, което е кофти за круизните компании, но понякога се появяват и пътници като мен. После пак си отидох в кабината, а като стана 12:00 отидох на обяд и успях да изпреваря на косъм тълпите. Като си тръгвах беше вече станало лудница. На дека беше страхотна жега и ужасяваща музикална лудница със стотици телеса край басейните. Направо не е за излизане на горната палуба през деня. Прекарах следобеда основно в четене, но и излизах отвреме навреме да се разсея и да гледам за делфини. Надвечер гледах залеза, очаквах с нетърпение слизането в Бузиос утре, за да съм на спокойствие на сушата, а не на кораба в тия тълпи. Вечерях, гледах шоуто в театъра. Този път беше нещо като гранд финал с техните си артисти, които явно живеят на тоя кораб. Много готини бяха групичката африканци от Гана, които бяха като маймунки по сцената и въртяха едни дълбоки съдове. После пак викове по коридора до късно, страшно са шумни тези бразилци. Изобщо не мога да заспивам навреме, защото те не си лягат в 20:30 като мен и фучат по коридорите до малките часове. Камериерът не прави изключение, постоянно му се чува гласа. 



18.12.2023

Изгревът беше красив, но срамежлив. Пак преваля рано-рано, но после се оправи и беше чудесно времето, както всеки ден. Пристигането в Бузиос беше красиво, оказа се курортен град с 40 000 население, което за Бразилия си е направо село. Нямаше никакви високи сгради, нищо. Много красива природа наоколо. Води се луксозен курорт, станал е известен след посещение на Бриджит Бардо през 60-те, която се влюбила в мястото и го популяризирала. И сега е курорт с безчет хотели и заведения. Обаче не е дразнещо направено. Всичко е някак си интегрирано в околната красива природа. Навсякъде има зелено и цветя, а 20-те плажа наколо са направо изумителни. Всеки е различен и уникален. Някои са пълни с народ, други са по-спокойни. Аз тотално се омаях от това място, защото не очаквах да има такова в Бразилия. Спокойно е, безопасно сравнително, няма изпадняци да дебнат на всеки ъгъл. Много е различно от останалата част. Може би има и други такива места, но аз за първи път посетих такова в тази страна. Можеш да си носиш раницата на гърба и не се чувстваш като ходеща мишена. 

Сутринта след изгрева и пристигането отидох набързо да закуся. Свих си пак от бюфета мъфини и ябълка за обяд. После се вредих за най-първата лодка. Днес слизането от кораба беше само с лодки, защото той беше на котва. Спуснаха спасителните лодки и ни извозиха до брега с тях. Беше страхотно. Отидох най-рано в театъра и се уредих да съм в първата лодка, така че сравнително рано стигнах брега.  Другите хора хукнаха по турове с лодки, разходки с едни шумни малки колички, които ми пилеха нервите като минаваха покрай мен. Аз се заех със сериозно ходене. За часовете до 17:30 проходих почти целия полуостров. Хванах по ред плажовете, първо отидох до Ossos, после Azeda и малката Azeda - много красиви, очарователни плажове. Навсякъде цветя... направо се замаих. Очарователен град и полуостров. После се върнах към главната улица и хванах към плаж Joao Fernandes. Този беше по-голям и населен, но пак беше красив. И пясъкът беше много хубав. Страшно ме доядя, че не мога да си взема, на някои места беше с доста червен и розов отенък. Иначе почти никакви миди нямаше. А във водата сигурно е страхотно за гмуркане. Аз си събрах съвсем мъничко миди все пак. 

След доста ходене и красиви панорами стигнах до туристическата гледка, където спират тези с количките. И там беше много красиво, виждаха се двата круизни кораба на MSC - освен нашия имаше и още един на име Seaview, беше по-голям. Жегата беше изпепеляваща, изгорях пак много, но продължавах да ходя. На гледката срещнах двама възрастни американци, които пътуваха заедно и веднъж се бяхме засичали в Илхеус на една гледка пак. Те също ходеха пеш, но далеч не колкото аз. Продължих си разходката и стигнах плаж Brava, където се поразходих, беше много приятен. За съжаление имах лош късмет - подхлъзнах се на мокри скали и паднах като при падането апаратът се чукна леко в скалите. Паникьосах се страхотно и веднага почнах да проверявам дали работи. Много се притесних! За щастие нищо му нямаше и занапред също нямаше никакви последствия от удара. Станах и се изтупах, освен дето се нацапах и си одрах леко лакътя, други щети нямаше по мен. 

Редуваха се плаж след плаж и гледка след гледка. Стигнах плаж Forno, там имаше доста хора. Седнах на сянка под дърветата да хапна обяд и да пия вода. Доста беше обезводняващо моето ходене. Нататък продължих с Ponta da Foca и плажа на тюлена, после още и още гледки, докато стигнах и панорамата към големия и популярен плаж Ferradura. Там беше голяма гмеж, надникнах както и на другите плажове, направих някоя снимка и дим да ме няма. Тръгнах да пресичам вече към другата страна на полуострова. Там ме очакваше плаж Tartaruga ( костенурка), който беше на още доста ходене, но отидох с риск да закъснея за кораба. По пътя си купих студена вода, страшна жажда ме мъчеше. Стигнах до плажа, пак много пренаселен, погледнах и тръгнах към града. Като наближих центъра се отбих и на градския плаж Canto, след което си купих магнит на завишена цена от един магазин за сувенири (13 реала, близо 3 долара). Разбързах се към кораба като в същото време за първи път минах по главната и я разгледах. Много беше приятно и живописно, статуята на Бриджит Бардо е инсталирана именно там, зелено е и морето е пред очите през цялото време. Наистина приятен град. Стигнах до кораба 10 минути преди уреченото време за отплаване. Качих се на последната лодка за връщане. Успях да седна този път на хубаво място и да снимам, предния път на отиване не беше добро. На кораба хапнах плодове, вечерях и гледах залеза. Толкова рано ми се доспа, че дори не отидох да гледам вечерното шоу в театъра, а направо си легнах като се стъмни. Разходката в Бузиос страшно много ми беше харесала и в Бразилия това остана най-хубавата спирка на кораба. Глътка свеж въздух сред всичките огромни бразилски градове. 




На пристана, виждат се двата кораба на MSC

Плаж Ossos

Плаж Azeda

Плаж João Fernandes





Пясъкът е с невероятни отенъци



Обратно по уличките към кораба




Няма коментари: