Показват се публикациите с етикет Мароко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Мароко. Показване на всички публикации

Мароко - за трети път в земите на Риф, Атлас и Сахара

синият град Шевшауен



Мароко е една от страните в света, които не само повторих, но и потретих. И всеки път се затвърждава мнението ми, че абсолютно си заслужава да се опознае! Първо ме омагьоса през 2010-та, после през 2012-та, а сега - през 2020-та, за пореден път ме убеди, че си е заслужавало да започна Африка именно от тук и да я завърша именно тук. Не знам поради каква причина, но всичките ми посещения досега бяха изпъстрени с приключения и предимно положителни емоции, хората бяха много мили с мен (е, както винаги имаше и изключения, но пренебрежимо малко). От други пътешественици и туристи чувам разностранни отзиви за Мароко - някои твърдят, че е ужасна страна пълна с измамници, че хората навсякъде се опитват да ги лъжат и да им продават килими и дрога. Други твърдят, че страната е приказно интересна и пълна с гостоприемни хора... аз също мога да се присъединя към тези твърдения, макар че продаването на дрога беше много разпространено през 2010-та по улиците на Шевшауен (синия град), а сега забелязах, че се извършва вече по-скрито. Явно в последните години властите са се постарали да спрат откритото предлагане на "чоколате" по улиците и подобни оферти са намалели значително. А синия град... не мога да опиша колко ми е любим! Много ми въздействат подобен тип места, които са като излезли от цветна приказка, а синият цвят ми е най-любим от всички. Просто нямаше как да устоя и да не се отбия за втори път тук, 10 години след първия. Новите ми "находки" в това пътуване бяха Тетуан (белия град), Уазан, Тизнит и Волубилис (древни римски руини). Тъй като в това пътуване обикалянето на Мароко не беше приоритет и бързах да се спусна на юг - в черна Африка, видях само тези места и си оставих много други за следващото посещение. А иначе при предишните обиколки се насладих на още куп вълшебни за разглеждане места, които много ме впечатлиха. Но за тях - в други разкази, ако някой ден намеря време да ги напиша...

Мароко - началото на края



Едва след десетина минути вървене по пустинния път след границата, хващам стоп с камион. Шофьорът е много приятен, но разговор не става заради езиковата бариера. Километър след километър се наслаждавам на красотата на еднообразната, но вълшебна пустиня. Крайната дестинация на камиона е бензиностанция, където изглежда сякаш се строи нов град наоколо. Има хотел, интернет кафе, банка, ресторант... и някакви постройки, които вероятно ще се обитават в бъдеще. Интернетът е супер бърз в кафето, изненадвам се много. След като уведомявам всички вкъщи, че вече съм в Мароко, се отправям към пътя и стопа. Не вървя особено дълго и пак ме взема камион.