Армения - вледеняващи красоти, каменна древност и цирк с ловна дружинка

Уникалните качкари (хачкари) на Норатус


 

Дойде ред и за последната от трите кавказки красавици - Армения. Древна страна, възникнала през 6-ти век преди новата ера. Страната, приела християнството първа в света. Това е повод за гордост у всеки религиозен арменец, а те въобще не са малко, дори останах с усещане, че атеисти почти липсват. Това леко затрудняваше отношенията ми с хората, които много се надяваха да принадлежа и аз към вездесъщото християнство, та често ги разочаровах. Освен свирепата набожност, открих и други кусури у арменеца. Неоспорим факт е, че много ме бива в намирането на кусури у хората без дори да търся такива, а положителните им качества даже да ги търся с лупа, не ги намирам. Силно влечение към алкохола и постоянни злоупотреби с него, кошмарно шофиране, повсеместно неразбиране на привилегиите на самотата и натякване, че не може да се пътува, живее и дори ходи до тоалетната сам... общо взето всичко тук си е както в съседната Грузия, разлики в манталитета почти не усетих. И в Азербайджан сякаш беше същото, но по-строго заради исляма, дивотиите ги правеха тайно. Армения и Грузия много си приличат, макар втората да е по-гланцирана, по-лъскава и някак си по-уредена. Армения е по-бедна от гледна точка на благосъстоянието на жителите и по-богата от моя гледна точка, защото голяма част от населението й се е изнесло по чужбините и земята е доста по-непренаселена, по-лишена от човешки посегателства и по-дива. Арменци има навсякъде по света, освен може би в Азербайджан, а и в Турция, която носи тежка карма след геноцида срещу този народ. И до сега Турция отрича това да е било геноцид, въпреки категоричното масово изтребление на 1,5 милиона арменци. Зверствата започнали още в края на 19 век, когато около 300 000 били избити, а по време на Първата световна война цифрите на жертвите скачат до небето. Османската империя започва да се разпада по това време и е отговорна за масовите кланета и насилствени депортации на арменците в пустинята като не само са били избивани, но и жестоко измъчвани по всевъзможни начини. В Ереван има изключително интересен музей с безброй снимки и информация относно геноцида, зверщините са били чудовищни - типично в човешки стил.

По време на моето посещение в страната, нямаше почти никакви туристи, вероятно заради студа и имах удоволствието да се наслаждавам спокойно на местата. От друга страна такова мръзнене като тук, не ме беше спохождало в предните държави. Напредналият ноември в Армения се оказа вледеняващ, постоянно зъзнех и никога не успявах да се стопля, но свикнах и се радвах на всяко интересно кътче, а такива в страната - с лопата да ги ринеш. Древни църкви, манастири от зората на християнството, качкари с уникални кръстове и изображения, водопади и вековни дървета в Карабах, старини и блясък в Ереван... Армения ми беше много интересна, вълнуваща, привлекателна и ако не беше свирепия студ, можех и още да остана, но зимата ме натисна да се прибирам. И все пак за 11 дни успях да надникна доста сериозно в съкровищницата й. Както в съседна Грузия, тук също пътувах с постоянното желание да се върна за втори тур следващата година, може би лятото. И най-вече да направя повечко преходи из планините. Преди си мислех, че понякога е добре човек да си остави по нещо за следващия път в дадена страна, за да има още повече мотивация да я посети отново, но след 2020 г разбрах, че въобще не е така, защото както се казва - може да няма следващ път, а за мен - със сигурност няма да има. И се радвам, че поне в Армения видях доста от местата, които ми бяха интересни.  

Азербайджан - част 2 - още от Баку и скалните рисунки на Гобустан

 

Скални рисунки в Гобустан отпреди 40 000 години

  

13.11.2019

Като излизах сутринта, един от пакистанците беше станал да се моли. Явно беше единственият религиозен тук. Предполагам, защото беше по-възрастен. Почерпих го от моите плодове, а той ми даде ябълка. След бърза закуска продължих с опознаването на града. Разходих се през зимния парк до театъра, новия парк до джамията Teze Pir, а после се отправих към мемориала с вечен огън за загиналите през една януарска нощ на 1990 г, когато съветски войници застрелвали всеки, появил се на улицата. От панорамна площадка до огъня  се открива страхотна гледка към града. Намира се точно до кулите пламъци, наблизо има и красива джамия. 

Следващата ми и най-дългоочаквана спирка беше музеят на килимите, който дори само отвън е атракция и се вижда отвсякъде с невероятната си килимообразна форма. Няма как да не отгатнеш, че това е един гигантски навит килим, веднага щом зърнеш сградата. Умирах от любопитство да видя какво има вътре. Очакваше ме обаче лоша изненада. Билетът беше 7 маната, но се плащаха още 10 отгоре ако искаш да снимаш с фотоарапат (а снимането с телефон - безплатно, пълен абсурд!). Това го разбрах след като вече държах в ръка билета си. Като понечих да вляза с апарата без да имам билет за снимането, ме върнаха и толкова много се вбесих, че отидох до касата да си върна билета и да се откажа от посещението. Приеха го, взех си парите и се махнах. Много исках да посетя музея, но при тази отвращаващо отблъскваща политика, тотално ми умря желанието. Не стига, че им даваш 7 маната, тоест 7 лв за вход, защото си чужденец, но и после дай още 10, защото ще снимаш с апарат, да те накажат и за това, че нямаш телефон за снимане. Общо 17 лв за един музей - не, мерси! Тръгнах си с голямо разочарование. На доста подобни абсурди се нагледах из тоя град, май не си обичат туристите тук, искат само да ги доят.

Азербайджан - Шеки, Лахич и първа среща с Баку

Музейният и изложбен център с уникална архитектура Heydar Aliyev



 Глобално погледнато Азербайджан не е сред популярните за посещение държави. Доста хора по света дори не са чували за нея и нямат понятие къде се намира. Страната, пребогата на газ и нефт, има своята индивидуалност, макар силно да прилича и да иска да прилича на Турция. От трите кавказки републики сякаш е най-скромна на забележителности, но това не я прави безинтересна. Напротив - има много места, заради които си заслужава да се посети и са доста запомнящи се. Столицата Баку например повече прилича на Куала Лумпур или Дубай, отколкото на Тбилиси или Ереван. Спорна е дискусията дали страната е в Европа или в Азия, всеки твърди различно. Според мен пък цялото разделяне на Евразия е абсурд, тъй като е очевидно, че това е един цял континент. Границата е по-скоро културна, отколкото географска. По този показател Азербайджан за мен си е Азия, както и Турция. А Грузия и Армения някак си повече ми приличат на Европа в културно отношение, но както и България, са на границата и имат влияния и от двата "континента". Азерската земя ще я запомня с доста картини... огромните небостъргачи и футуристични сгради на Баку, между които се гушат кервансараи, шахски дворци и крепостни стени; резкият контраст между кавказките планини, преминаващи в пустинен район на юг, преди Баку си е чиста пустош; първият ми контакт с Каспийско море, както и напомнянето за зороастризма чрез огнения храм Atashgah; огромните, сякаш безкрайни булеварди на Баку, чието пресичане е като игра на руска рулетка; притихналите планински селца като Киш и Лахич с прекрасна природа; скалните рисунки на Гобустан, където сякаш дузина великани са си играли с огромни камъни, замервали са се с тях при някоя кавга и са ги разхвърляли навсякъде... Цялата страна, особено столицата, сякаш е продукт на приятелски сблъсък между изтока и запада. Мирише на турско, азиатско, но и на европейско. Странен е Азербайджан, дори ми напомни по някакъв специален начин за Туркменистан. Може би защото и двете страни са пребогати на газ и нефт, а близо до Баку се намира Янардаг, където по подобие на "Портата към ада" в Туркменистан, постоянно гори газ. А може би защото Баку леко ме върна в Ашхабат с неговите гигантски, модерни празни сгради и улици. Не е случайно, защото страната на лудия Гурбангули започва от другата страна на морето, само на един хвърлей от Баку. Мащабите на някои места в града са зашеметяващи, чувстваш се като мравка на фона на всичко. Сякаш е правен, за да живеят великани в него. Може би онези същите, разхвърляли гобустанските скали.