Армения - част 3 - Ереван и наоколо

Манастир Geghard

23.11.2019

Рано сутринта се запътих към кухнята, за да закуся с остатъка от нудълите си преди да изляза. Тя обаче се оказа заключена, почуках няколко пъти, но никой не отвори, а вътре се чуваше говор. Отидох в банята да си изпера някои дрехи и като свърших, отново пробвах да вляза в кухнята и пак не ми отвориха. Единият от рецепционистите щъкаше по коридора и го попитах защо кухнята е заключена. Дойде да провери и след като тропна много силно и много пъти по ред, вратата най-сетне се отвори. Вътре бяха момичето, което също работи на рецепцията и някакво момче, явно са искали да се усамотят там и да не ги безпокои никой, гнусна примитивна работа. Нещо ми секна апетита и се ометох навън, а нудълите ги оставих за довечера. Още беше тъмно и студът беше взел надмощие над всяко друго усещане. Въпреки интересните и красиви сгради, паркчета и улици, основното, за което можех да мисля, беше студа. Носех почти всичките си дрехи без изпраните, но и това не помагаше особено. Първо се отправих към Каскадите - готино местенце с множество фонтани на етажи. Изкачваш се все по-нагоре по хълм, откъдето се откриват страхотни гледки към Ереван. Фонтаните не работеха и май никога не са работили, но мястото е интересно и красиво. От най-високата му част гледах изгрева, а после се качих до парк, в който се намира военния музей - разположен в огромен паметник. Лелята на входа настоява за дарение от посетителите, нищо че музеят се води безплатен.

Обратно в центъра се разходих по главните улици и съвсем случайно намерих интернет кафе, откъдето писах вкъщи. После се запътих към храм на Митра в село Гарни, намиращо се малко извън Ереван. За да стигна до него смених два градски автобуса и платих общо 350 драм. Ранният следобед бях на входа на храма, билетът тук беше 1500 драм. Това е единствения запазен в цялостния му вид (издигнат наново след разрушаване) храм от гръко-римския период на територията на бившия Съветски съюз. Построен е от цар Тиридат I през 66 г. в чест на бога на Слънцето - Митра. Храмът е разположен на панорамно място на върха на каньон над река Азат, гледките са смайващи, а някъде долу има базалтови скали с интересни форми, наречени "симфония".

Армения - част 2 - Нагорни Карабах и към Ереван

Водопад Zontik в Нагорни Карабах

19.11.2019

Времето никак не беше добро, преваляваше ситен сняг и беше много мрачно. Дадох последния си хляб на кучето и реших да тръгна нагоре към манастира по пътя, вместо по пътеката, заради снега и мисълта, че може да натрупа. Със сандалите нямах добри шансове за ходене през сняг. Шосето се виеше нагоре като макарон, напомни ми за норвежките фиорди. Нямаше никакво движение на коли и походих доста, преди един бус с трима местни да спре. Нямаше място за сядане, освен отзад в багажното и понеже там беше мръсно, си изцапах панталоните с разни масла и прахоляци. На завоите едва се задържах в седнало положение, всеки път залитах силно наляво или надясно към стените на буса. 

Слязох до манастира Татев и в следващите два часа се наслаждавах на невероятната обител, повече приличаща на замък. Църкви, руини, крепостни стени, гледки... Построен е през 9-ти век върху разрушено езическо светилище. Сградите на манастира и останките от такива са доста, има три църкви, библиотека, учебни помещения... През Средновековието тук се е помещавал университет, преподавали са се наука, философия, изкуства... За съжаление през вековете манастирът е претърпял немалко нашествия и опустошения от врагове. Но все пак е оцелял, за да разкаже толкова много история и да сподели вълшебство и красота. Всяко помещение сякаш говори на посетителя, който има сърце да го чуе... А далеч долу в ниското тече тихо и спокойно красивата река Воротан. До Татев освен виещия се път, има и лифт, наречен "Крилете на Татев", който е в рекордите на Гинес за най-дълъг лифт без междинни стълбове - почти 6 км. Гледките отгоре сигурно са внушителни, но не се възползвах заради цената. С него бяха дошли семейство италианци, които бяха единствените туристи освен мен. Толкова рано сутринта и в това време явно нямаше много мераклии за разходка. 

Армения - вледеняващи красоти, каменна древност и цирк с ловна дружинка

Уникалните качкари (хачкари) на Норатус

 

Дойде ред и за последната от трите кавказки красавици - Армения. Древна страна, възникнала през 6-ти век преди новата ера. Страната, приела християнството първа в света. Това е повод за гордост у всеки религиозен арменец, а те въобще не са малко, дори останах с усещане, че атеисти почти липсват. Това леко затрудняваше отношенията ми с хората, които много се надяваха да принадлежа и аз към вездесъщото християнство, та често ги разочаровах. Освен свирепата набожност, открих и други кусури у арменеца. Неоспорим факт е, че много ме бива в намирането на кусури у хората без дори да търся такива, а положителните им качества даже да ги търся с лупа, не ги намирам. Силно влечение към алкохола и постоянни злоупотреби с него, кошмарно шофиране, повсеместно неразбиране на привилегиите на самотата и натякване, че не може да се пътува, живее и дори ходи до тоалетната сам... общо взето всичко тук си е както в съседната Грузия, разлики в манталитета почти не усетих. И в Азербайджан сякаш беше същото, но по-строго заради исляма, дивотиите ги правеха тайно. Армения и Грузия много си приличат, макар втората да е по-гланцирана, по-лъскава и някак си по-уредена. Армения е по-бедна от гледна точка на благосъстоянието на жителите и по-богата от моя гледна точка, защото голяма част от населението й се е изнесло по чужбините и земята е доста по-непренаселена, по-лишена от човешки посегателства и по-дива. Арменци има навсякъде по света, освен може би в Азербайджан, а и в Турция, която носи тежка карма след геноцида срещу този народ. И до сега Турция отрича това да е било геноцид, въпреки категоричното масово изтребление на 1,5 милиона арменци. Зверствата започнали още в края на 19 век, когато около 300 000 били избити, а по време на Първата световна война цифрите на жертвите скачат до небето. Османската империя започва да се разпада по това време и е отговорна за масовите кланета и насилствени депортации на арменците в пустинята като не само са били избивани, но и жестоко измъчвани по всевъзможни начини. В Ереван има изключително интересен музей с безброй снимки и информация относно геноцида, зверщините са били чудовищни - типично в човешки стил.

По време на моето посещение в страната, нямаше почти никакви туристи, вероятно заради студа и имах удоволствието да се наслаждавам спокойно на местата. От друга страна такова мръзнене като тук, не ме беше спохождало в предните държави. Напредналият ноември в Армения се оказа вледеняващ, постоянно зъзнех и никога не успявах да се стопля, но свикнах и се радвах на всяко интересно кътче, а такива в страната - с лопата да ги ринеш. Древни църкви, манастири от зората на християнството, качкари с уникални кръстове и изображения, водопади и вековни дървета в Карабах, старини и блясък в Ереван... Армения ми беше много интересна, вълнуваща, привлекателна и ако не беше свирепия студ, можех и още да остана, но зимата ме натисна да се прибирам. И все пак за 11 дни успях да надникна доста сериозно в съкровищницата й. Както в съседна Грузия, тук също пътувах с постоянното желание да се върна за втори тур следващата година, може би лятото. И най-вече да направя повечко преходи из планините. Преди си мислех, че понякога е добре човек да си остави по нещо за следващия път в дадена страна, за да има още повече мотивация да я посети отново, но след 2020 г разбрах, че въобще не е така, защото както се казва - може да няма следващ път, а за мен - със сигурност няма да има. И се радвам, че поне в Армения видях доста от местата, които ми бяха интересни.