Ангола - на стоп с кокошка :)

 Добре осъзнавам, че следващите дни ще са трудни. Ще трябва да свикна с болката и да не и позволявам да взема надмощие, ще трябва да прекося огромна страна с ужасни пътища за по-малко от пет дни, страна, в която никой не говори английски. Вече навлизам в тези части на Африка, където и комуникацията се превръща в проблем.

На границата ме преследват "чейндяджии", искат да обменям пари с тях, а аз им казвам, че съм за 5 дни в страната и не ми трябват пари. Те мислят, че се шегувам, ама това е самата истина, в Ангола и една стотинка не успях да похарча, нямаше за какво. Накупих си храна в Намибия, добре се запасих. От страната на Намибия митничарят ме предупреждава, че в Ангола няма да ме пуснат. Шок и ужас - сега пък защо. Казвам му, че имам виза, получавам отговор: "това няма значение, имаш ли 600$ и покана у теб? ако нямаш по-добре се връщай обратно докато можеш, защото много като теб не ги пуснаха, после не се връщай на нас да ревеш".