Тайван - част 5 - последни дни в Рая

В Yehlio геопарк

I love the sound of Silence - https://www.youtube.com/watch?v=KV-vwjrHZ4Y

15.11.2018

Сутринта времето обещаваше да е лошо, духаше силен вятър и едва закусих на беседката с гледка, докато гледах изгрева, смръзнах се. Върнах се до инфоцентъра и седнах пред тоалетните да чакам да ми се зареди батерията на фотоапарата, вътре имаше контакти. Една жена, която се готвеше да изкачва връх Qixingshan, ми подари банани и яйце преди да тръгне. В 9:00 инфоцентърът отвори. Взех карта и разпитах персонала какви места за обикаляне има из националния парк, разгледах и страхотната образователна зала с всякакво инфо за мястото, животинските и растителни видове. После поех по пътеката за изкачване на връх Qixingshan, която беше буквално претъпкана с хора. Сякаш всичко живо, пребиваващо в Тайпе, днес се беше юрнало да катери планината. Въобще не очаквах, понеже на другите хайкове предните седмици почти нямаше хора, а тук изпреварвах големи групи възрастни, ученици и въобще всякакви. Всички се изумяваха от раницата ми, те се качваха без багаж и едва ли бяха виждали толкова натоварен човек. Някои хора ме заговаряха и като им казвах, че този хайк е супер лесен и че раницата изобщо не ми пречи, се чудеха и пуфтяха. Според тях хайкът бил много труден. Един завалия с толкова усилия се изкачваше, едва дишаше и сякаш му беше първо ходене в планината, та стигна върха чак когато аз си тръгвах надолу. Пътеката беше преобладаващо стълби нагоре през джунглата, а горе на по-височкото стана голо и се откриха гледки, които обаче постоянно се скриваха от мъгли, носещи се из въздуха.

На върха имаше безкрайни опашки за селфита с дървения стълб за обозначение. Цели класове ученици се нареждаха за снимки. Аз нямах подобни интереси, затова се отделих в по-лишен от човешко присъствие край и поседях доста време в очакване на прозорец в мъглата, даващ гледка на която и да е страна. По някое време мъж и жена ме заговориха и веднага ги разпознах - онзи ден ме бяха возили на стоп до Toucheng. Явно бяха учители и водеха един клас ученици.

Тайван - част 4 - по източното крайбрежие

скалите Qingshui по бреговете на национален парк Тароко

Като се смесят стиловете се получават гениални концерти :) - https://www.youtube.com/watch?v=uT3SBzmDxGk

08.11.2018

Докато събирах палатката, един накуцващ възрастен представител на племето ами мина наблизо и ме поздрави. Нямаше никакви други хора навън толкова рано сутринта. Седнах на плажа в очакване на изгрева, който беше смайващо красив. Тръгнах пеш по пътя, порадвах се на група беснеещи край шосето маймуни, а по някое време на стоп ме качи същият чичка от вчера, който ме остави до пещерите Baxian. Отиваше на доктор в клиника в по-голямо градче нататък по пътя. Слязох в центъра на градчето, купих си чепка банани от сергия и попаднах на по-евтин супермаркет от популярния 7eleven, та се запасих с храна.

Качиха ме мъж и жена до разклон нататък по пътя, встрани имаше чудесно кътче за отдих до плажа и там седнах да закуся. После хванах стоп с човек, който ме откара до следващата ми дестинация - полуостров Sanxiantai. Едно много готино местенце, което преди е било остров, но сега до него има изграден шантав мост. Оставих си раницата в информационния център и се отправих на разузнаване.

Гледките бяха приказни и към залива, и към полуострова, а растителността бе необичайна и гъста. Имаше готина пещера, в която се засякох с единствените други туристи - четирима французи и няколко азиатци от Тайпе и Хонг Конг. По-късно пак се засякохме на фара и се заговорихме. Един от французите, който се представи като Джон (не твърде френско име :), говореше отлично английски и беше много разговорлив. Разказа, че трима от тях доброволстват за няколко месеца в католическата църква в град Yuli, а четвъртият е кмет на малко градче във Франция и е дошъл на посещение. Останалите от групата бяха азиатци християни също участващи в някакви проекти с църквата, а днес всички решили да пообиколят района за един ден и да разведат кмета. Като разбра, че пътувам на стоп, Джон предложи да ме закарат нататък в моята посока, докато пътищата ни се разделят. Те имаха голям бус и със сигурност поне едно свободно място.

Тайван - част 3 - езерото Слънце Луна и съкровищата на Тароко

слънчеви лъчи в гората

Praan - https://www.youtube.com/watch?v=iGuDO7FfDWQ

03.11.2018

Изгрева посрещнах на пътеката, появиха се бягащи за здраве. Походих около 5 км до входа на аборигенското културно селище, което бе известна атракция в района и исках да го посетя. Уви, беше още затворено толкова рано сутринта, а и ме попариха с информация на входа, че посещението струва 870 тайвански долара. Нямаше как, отказах се. Явно беше нещо като увеселителен парк за туристи и местни, и струваше скъпо. Предположих, че вътре ще има всякакви танцови и музикални изпълнения на племето тао, което преобладава в тази част на Тайван и което има интересна култура. Тръгнах си с подвита опашка. Отправих се към храм Wenwu, който много ме очарова. Имаше чудна гледка от високите му етажи към езерото, вътре доста хора се молеха, а имаше и масички с пейки да седнеш. Напълних си студена вода от машинка, разгледах всички части на храма, който беше огромен и много пищно украсен. Отвън пък се намираше и друга готина атракция - 366 стълби, водещи право надолу към езерото. Продължих нататък по пътека тип велоалея, обикаляща цялото езеро. Множество колоездачи караха по нея, най-популярното занимание на това езеро е да наемеш колело и да го обиколиш с него. Дължината на пълния кръг е 30 км и понеже за някои хора е непостижим, те просто минават по-къси дистанции и разглеждат част от него. Излиза около 500 тайвански долара за 1 ден колело под наем. Около езерото наистина има за всеки по нещо. Храмове, трейлове в планините, гледки, колелета, лодки, занимателни инфо центрове... просто не виждам на кого би му било скучно на това място. Уцелих и слънчево време, та обикалянето ми беше още по-приятно.

Тайван - част 2 - чай, гора и безброй усмивки в царството на Алишан

Традиционни танци и музика на племето ами, изпълнявани в аборигенското село до езерото Слънце Луна - https://www.youtube.com/watch?v=ZBU9QmnKQaE

Предупреждение - това е една дълга публикация с ужасно много снимки :) Зная, че се олях с броя им, но просто не мога да избера. 7 дни в планините Алишан, безброй хубави мигове и хиляди снимки, та едва отсях тези, но пак са страшно много :)

26.10.2018

Първи ден в Алишан и толкова много пътеки и селца за обикаляне! Веднага щом хапнах нудълите, накиснати в студена вода, които катерицата не пожела да удостои с внимание и "капанът" ми не пожъна никакъв успех, се отправих обратно към пътя и тръгнах към село Fenqihu. Малко преди селото смених пътя с пътека, наречена Cedar bord walk и предлагаща разходка из кедрова гора. Тя ме изведе до жп линия насред гората, където имаше малък и симпатичен храм. Отидох да видя старото кедрово дърво, което е символ на селото и до което имаше друга кратка пътека. Разходих се по главната на самото село, където имаше редици магазини и ресторанти като за туристите, предполагам всичко беше на втрещяващи цени. Имаше обаче и един магазин 7eleven като за простосмъртни, откъдето си купих дреболии за хапване.

Хванах стоп с мъж и жена, които много се притесниха, че не знаят английски и не могат да разберат къде точно отивам. Много трудно се разбрахме, че на мен ми е все едно докъде ще ме откарат, понеже просто обикалям района. Оказа се, че и те правят същото, та ме взеха да обикаляме заедно. Това беше голям късмет, понеже хванаха разни забутани странични пътчета и се озовах на места, които иначе нямаше да видя. Отидохме до малка гара високо в планината, където се разходихме по самата жп линия. Имаше табели, че е забранено, но понеже днес нямало влак, решихме да нарушим забраната. Стигнахме до тунелче, в което все пак не влязохме, че ако случайно информацията им беше грешна и минеше влак, щеше да ни направи на чорба вътре. После посетихме село, което преди 10 години било унищожено от тайфун и правителството финансирало построяването на нови къщи за хората. Сега местенцето е много приятно и привлича туристи. Стигнахме и до село Laiji, което е известно с многото скални скулптури и рисунки на диви прасета. Минахме по люлеещ се мост и хапнахме банани, купени от прескъпо заведение до паркинга.

Тайван - сред красотите на остров Формоза

Пагодите "Дракон и тигър" в езерото Лотус в Kaohsiung

Сърдечен поздрав за всички, които си търсят щастието в парите, вещите, кариерата...и въобще в системата на безкрайната безсмисленост - https://www.youtube.com/watch?v=e9dZQelULDk

След прекъсване заради африканското пътуване, продължавам с разказите за Азия в хронологичен ред.

Веднага след като напуснах прекрасната Япония, се озовах в приказния Тайван. Наричан още остров Формоза (в превод - красив), Тайван се оказа една спокойна и изключително приятна за мен част от света, в която беше истинска наслада да се пътува! Много ми е приятно след всичката натрупана ярост и омраза от последното пътуване в Африка, да се върна към писане за места, където всеки миг беше изпълнен с покой и удовлетворение. Гори, планини, храмове, животинки, тишина и спокойствие, мили хора.... това беше за мен Тайван. Едва намерих сили да го напусна след 28 прекрасни дни там. Това време ми се стори твърде недостатъчно да се опознае страната добре. И понеже едва ли някога ще се върна там, тъй като единственият ферибот е от Китай, а там никога не желая да припарвам, чувствам доста сериозно прецакване с тези 28 кратки дни престой, някак си ми се иска да бяха поне 3 месеца. Имаше толкова места за гледане и неща за правене, че не успях да видя всичко за този кратък отрязък от време.

Не знам доколко българите са запознати с историята на Тайван, но тя е интересна и обяснява защо хората там са толкова различни от китайците. Някои биха казали, че Тайван е част от Китай, но за мен изобщо не е така и никога не трябва да бъде! Хората са тотално различни, макар да имат същия произход. Начинът на живот, обстановката, природата... всичко е различно, понеже едните китайци са расли и живели под тежката ръка на комунистическата партия, а китайците в Тайван са били свободни и са имали възможност да се развиват и мислят - нещо, което отсъства в Китай.

През 17 век Тайван е бил наричан остров Формоза, а сега - Република Китай, която се води за частично призната държава пред света. Да не се бърка с Китайска Народна Република, която в днешно време е известна с името Китай за по-кратко. Тоест в момента има две страни Китай :) И едната вече няма много общо с другата. Китай всъщност и понастоящем се опитва да завземе тотално Тайван и хората там масово се страхуват от икономическа и политическа близост с Китай, както и от война. Тайванците изобщо не харесват китайците и не ги искат, боят се от тях. А какво всъщност се е случило в недалечното минало...

Тайванско обсебване :)

снимка за настроение, от Розовата джамия в Шираз, Иран, само тази успях да кача сега

Ехх, позагубих се из уникалната тайванска природа и блогът го отнесе :) Все не мога да пиша, а толкова много се събра за разказване. Когато се прибера, ще има да преписвам... изписах вече 5 теtрадки и карам шестата :) Последнияt почти месец прекарах в Тайван - островът, които направо ме обсеби, или аз него :) Много места обиколих, основно из планините, невероятни красоти видяха оците ми, очаровах се от природата, животните, хората, лекотата на пътешестване из острова, било то пеш или на стоп... С други думи въобще не горя от желание утре да го напусна и да се върна в Мордор (Китай). Но за jaлоcт няма как, визите и времето ограничават, а и близките ми страшно ми липсват и трябва да вдигна темпото ако искам да се прибера преди април догодина, а аз искам. Вчета взех успешно виза за Виетнам и на 26-ти се надявам да вляза в страната, след планирани 6-7 дни стоп през китайския Ад. Нямам търпение да стигна Югоизточна Аziя като ще започна от Виетнам и ще карам по ред.