Ком - Емине - част 6 - ФИНАЛ

В тази публикация: ден 17, 18, 19, 20, 21, 22

Ден 17 - Чумерна - Вратник - циганския катун


Сутринта тръгнах от Чумерна пак около 8:00. Хижарят поиска да му напиша нещо за спомен на един лист, взех си чао с него и Валерия, която още не беше тръгнала, а Божидар бил потеглил още в ранни зори. Пътеката след хижата минаваше през нещо като сечище, очевидно бе разширявана и дърветата отстрани бяха рязани. По-нататък гората се сгъсти, но по едно време пак излязох на сечище, което за пореден път ме потресе и направи деня ми не особено приятен. Исках на всяка цена да си спестя такива гледки, а в този район бяха доста. Вече четири дни пътеката Ком-Емине бе почти изцяло горска и постоянно се наслаждавах на зеленината, но местата със сечища просто разбиваха на пух и прах радостта ми. Маркировката на места не бе никак ясна, но се намираше след кратко лутане.

Ком - Емине - част 5

В тази публикация - ден 14, 15, 16

Ден 14 - Мазалат - Узана - Шипка - хижа Младост

хижа Мазалат

Потеглих от Мазалат след 8 сутринта - доста несериозно при положение, че исках да извървя много километри този ден. Мислех да стигна поне до Бузлуджа. Пътеката към Узана бе много приятна, лека за ходене и след чешмата "Корита" стана широк път за коли, към хижа Партизанска песен дори асфалтов. На едно място имаше отвратително сечище и гледка към ветрогенератори недалеч. Преди Узана имаше пряк път през гората, за да се избегне шосето и минах по него. Точно преди отново да излезеш на шосето и да се сблъскаш с грозните модерни постройки на местност Узана, има нещо като цигански катун в гората, където не видях хора, но на огъня къкреше някакво ядене :) Минаха ми порочни мисли през главата - да отмъкна манджата и да бягам :))

Ком - Емине - част 4

В тази публикация - ден 11, 12, 13


Ден 11 - Хасково - Сопот - Беклемето - хижа Дерменка - поляната след връх Гердектепе

След прекрасната тридневна почивка у дома потеглих към Стара Планина със свежи сили. Стопът бе бърз и много приятен, на пловдивския изход имах изненадваща среща - човекът от Йордания, който ме взе от София до Монтана (първия ден от Ком-Емине), се изненада много като ме видя, спря колата и ме пита какво правя там, не съм ли в планината още :) Обясних му историята, но той отиваше в другата посока на магистралата този път и нямаше смисъл да се качвам. За пореден път се убедих колко е малка България и се сетих колко пъти са ме качвали на стоп едни и същи хора.

Ком - Емине - част 3 - промяна на маршрута

 В тази публикация - ден 6, 7, 8, 9, 10 (последните три - почивни)

по билото на Стара планина, вдясно в ниското се вижда Златица

Ден 6 - хижа Чавдар - хижа Свищиплаз


 Тази сутрин направих абсолютен рекорд по късно тръгване - 10:00. Станах към 8:00, оправих палатката и багажа и седнах на верандата отново на приказки с Иво, който ме почерпи чай. Обсъдихме всякакви интересни за разглеждане места, пътувания, маршрути и така си минаха неусетно почти два часа. А германците бяха тръгнали още в 6:30. Много ми стана странно как на другата сутрин отново се засякохме на същото място. Вариантите са два - или те са много бавни, или аз вървя по-бързо, отколкото си мисля. Вече няколко дни се засичах с тях на всяка хижа и нещо вътрешно почнах да се дразня, че споделям маршрута с други хора, макар и да ги виждам само вечер. Не може така, мой си е, само мой!!! "My precious" - Ам-гъл (герой от "Властелинът на пръстените") е образ, който винаги ме е радвал в някои аспекти :))

Ком - Емине: част 2 (х. Тръстеная - х. Чавдар)

В тази публикация - ден 3, 4 и 5

Ден 3 - поляната след хижа Тръстеная - хижа Лескова

Чух алармата в 5:40, измъкнах телефона от чувала колкото да натисна "изключи" и пак захърках дълбоко. За първи път не можах да стана рано. Пълна излагация. И от този ден нататък почти никога не успях, при все това, че вкъщи всеки ден ставам в 5:40. Явно имах нужда от повече сън. Ходилата ми вече бяха придобили първите пришки и рани, сменянето на обувките и сандалите помагаше, но дори и малкото време, през което носех обувките, съсипваше ходилата ми и беше крайно време да спра да ги вадя от раницата и да си остана само на сандали. Освен болката в ходилата, не чувствах никаква болка или дискомфорт абсолютно никъде другаде.

Ком-Емине или една красива старопланинска разходчица :)

В тази публикация: малко общи приказки, ден 0, ден 1 и ден 2 от прехода

по пътя за хижа Ком

Следващите пътеписи ще се различават от всичко, написано в блога досега - те ще бъдат за една българска хубост - Стара планина. Този път няма да има екзотични пейзажи и хора, а нашенски гори, планини и селца. Това е което погълна времето и вниманието ми през последния месец, така че реших да си го опиша тук и да разнообразя досега чуждестранния си блог с нещо българско :) Известно ми е, че има мнооого българи, които изобщо не познават България, така че ще се радвам ако някой научи за нови места в Стара планина от този пътепис.