Чили 3 - планини, водопади, лагуни, сняг и една плажна Коледа

поздрав за всички - снегът до високопланинската лагуна де Лас Анимас :)

След като си взехме довиждане с Пауло и Талка, а аз оставих старите си продупчени обувки в един градски парк с надежда някой беден човек да ги намери и осинови, хванахме стопа за Молина - последното голямо градче преди парка. На изхода на града ни взе пикап с две кучета заедно с нас в багажника, закараха ни до черния път за Ел Радал. Походихме малко и пак ни взе пикап почти до Ел Радал, след което още един за след входа на парка. Покрай целия път нагоре имаше къмпинг след къмпинг, кабани след кабани и навсякъде огради, така че нямаше къде да се спи. В Чили платените къмпинзи са много популярни и в някой от тях дори можеш да отидеш за няколко часа на пикник, което е с отделна тарифа. Тоест пикника също се плаща :) Самият национален парк разбира се има входна такса и ние не знаехме точно как ще минем, но на главния вход явно нямаше никого и си влязохме без проблем. Вървяхме доста, докато си харесахме една гора за спане и се установихме.

Чили 2 - плажове, графити и готини чилийски градове

вижте ме к`ъв съм готин :)))

Недовършеният разказ към предната публикация вече е сложен там.

Пристигнахме в Ла Серена към обяд, оставих другарчето в един мол да седи на компютъра (имаше дори ток и не го изгониха, че го ползва) и тръгнах да обикалям града. Първо отидох до битака (пазара през уикенда, подобен на димитровградския битак), там имаше всякакви джунджурии втора употреба, както и нови стоки. До него се намираше страхотен парк на име Педро де Валдивия, който приличаше на мини-зоопарк с животни от типа на козички, овце, гуанако (вид лама), кокошки, папагали, зайчета, морски свинчета, а имаше дори и два кондора в огромна волиера. Предполагам повечето, ако не и всички животни са спасени от нещо или някого, може би са били ранени и излекувани. Овцете, козите и гуанакото се разхождат свободно между хората. Гуанако са едри лами и много закачливи, ама да не казвам как плюят :)

Чили - приключения в пустинята Атакама

долината на мъртвите, Сан Педро де Атакама

Този път поздравът ще е по-различен :) Предколедно с любов към Африка. Тези клипчета направих и споделих отдавна, но последните няколко часа не спирам да слушам песните докато писах блога и сега ги изгледах няколко пъти да си припомня невероятните хора, които ме накараха толкова да копнея за Африка отново.

https://www.youtube.com/watch?v=WtkDsvxUzWA
https://www.youtube.com/watch?v=QwYnFkiDmKw


Направо не зная откъде да започна тази публикация, в момента се намирам в приятно чилийско градче на име Талка, за което никой нормален турист вероятно не е и чувал, часът е 1 през нощта и не мога да си събера мислите от емоции и вълнения през изминалите две седмици :)

За медиите и за блога

На 29.11 получих имейл от майка ми, в който тя сподели, че приятелка на близка приятелка на баба ми е казала, че има статия за мен в български вестник на име Уикенд! Майка ми се добра до статията и я сканира и ми я прати. Статията се намира на страница 44 в не зная точно кой брой, но е някъде дните преди 29-ти. Журналистката се казва Надя Костова. Тази статия е публикувана БЕЗ моето знание и разрешение, с КРАДЕНА от блога ми лична снимка (от публикацията за Колка), цитати и инфо!
Зная, че има и достойни и коректни журналисти и познавам такива. Естествено тази публикация изобщо не е насочена към тях, а към онези, които очевидно са напълно лишени от морал и чест и вероятно не познават значението на тези две думи.
Погнусата ми от медиите вече е толкова голяма, че ако някой има идеи и проекти за унищожението на дадена медия, може да ми пише и ще помогна с каквото мога :) Това са най-долните среди на обществото, които се хранят с хорското нещастие или в моя случай - с хорското щастие. Тази жена е написала репортаж и сложила моя лична снимка, за да си изкара парички и да си запълни страницата, крала е от блога ми, отдолу на който още от създаването му пише:
"Всички права запазени! Използване на снимки или текстове без моето разрешение е забранено!."