Камерyн 2 и Нигерия - хора, хора и хаос :)

Последния ден в Дуала си занесох обувките на обущар. Чисто новите обувки, които ми подариха приятелите ми от Кеип Таун, вече са за трети път на обущар, а сигурно ще има и четвърти преди да стигна България. Никоя обувка явно не може да издържи на африканско ходене! Цялата ми екипировка е в лошо състояние вече, само раницата на Ташев още се държи, макар съвсем да изсветля от слънцето. Евала на Ташев за здравите им раници, не зная просто как издържа на такива условия, всичко друго по мен се окаса, разпадна... Вечерта играем дарц с Арманд, а на сутринта той отива на работа, а аз тръгвам да излизам от града, което ми отнема повече от 3 часа здраво ходене. Стотици дразнители ми подвикват, агресивни автобусни шофьори се опитват на сила да ме вкарат в автобусите си, удрям няколко където и както мога, след като се опитват да ме дърпат за ръката, а двама дори се сбиват кой ме е видял първи и кой ще ме набута в автобуса си, което ми дава време да се измъкна без да употребявам насилие.

Конго 2 и Камерyн

  На лодката има още един бял чужденец французин, с когото разменям по няколко думи и той ме съветва като стигнем пристанището да не се отделям от него, имал приятел ливанец, които щял да уреди всичко с имиграционните бързо и лесно. Чудя се пак на късмета си, които наистина се оказва нереално голям късмет, защото без помощта не ливанеца процедурите с нас двамата щяха да се точат часове и французина явно много добре знае за какъв ужас става въпрос! Паспортите ни са прибрани още като стъпваме на брега и изчезват някъде. Мошениците са навсякъде, всеки предлага "помощ". Добре, че ливанецът идва, тогава като по чудо паспортите ни се появяват отнякъде и грубия служител почва да ги обработва. Търси нещо неизрядно или съмнително в паспорта ми, но ливанецът се намесва и паспорта ми е подпечатан макар и с нескрито недоволство от страна на митничаря.